Силвия СД Добавено Декември 4, 2007 Доклад Share Добавено Декември 4, 2007 Може да сгреши човек, но всичко е учене. По-добре да грешиш, отколкото нищо да не правиш. Ако грешиш и те позаболява, значи се развиваш. Както и да го мислиш, става, както трябва да става. Пътят е неравен и труден, но затова пък единствен. Не се страхувайте и давайте напред. Хората наричат грешки точно това, което е полезното. Какво е опасност, какво е грешка, какво е духовен път, не ги разбирам аз тези понятия. Животът е поредица от опити да се доближим до истинската си същност. А те позаболява не когато грешиш, а когато осъзнаваш несъвършенството си. Именно то е двигателя, който те изстрелва още и още и още и още напред. Изчиствайки се, винаги! болезнено, малко по малко напредваш, докато един един хубав ден за себепознанието, спре напълно да те боли. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 4, 2007 Доклад Share Добавено Декември 4, 2007 Когато целта е поставена неправилно, няма значение дали пътят по който вървиш е опасен или не - той е неправилен. Издигането на кундалини не може да бъде цел за духовно търсещия, а единствено следствие. Пак повтарям: опасно или не - няма значение. Успехът може да се окаже много по-лош от неуспеха. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 4, 2007 Доклад Share Добавено Декември 4, 2007 Може би това е една от грешките които съм допуснал в пътя си - че смесвам пътищата. може ли например 50% от проблема ми да е вследствие на самовнушение? Осъзнавам, че това заболяване и обсебване е свързано с общуването Мисля че и трите предположения отговарят на истината. колкото и лоши мисли и чувства и така на татък да ми се случат днес, те не са от Бог, защото той дори и да е по интелигентен от всички, се различава от лъжеца по това, чедава своя мир без думи. Овладей дишането. Добри инструкции има тук Учителят за дишането Всеки който има или мисли че има психични проблеми - да прави клизма или пие рициново и да овладее дишането! Мислите и емоциите ще бъдат отново един ден под твой контрол Смелост! ние виждаме, че беше допуснато Христос да бъде разпънат. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания - най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа. Той трябваше да изпие да дъно чашата на страданията - онази чаша, в която бяха събрани всички горчиви утайки на миналото. Ала в тези кондензирани, интензивни страдания, нему се разкриха всички тайни на миналото. И затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: "За този час Аз дойдох." Чрез могъщата алхимия на Любовта, Христос претвори отровите, събрани в тази чаша и по такъв начин ликвидира веднъж-завинаги с насилието. И наистина, не можеше ли Христос, който е бил силен, гениален човек, който е знаел своя висок произход, който всичко е предвиждал, който е знаел, какво ще стане, не можеше ли той да предотврати страданията, които са го чакали? Пред него е стояла алтернативата - или да призове "ангелските легиони", с помощта на които да унищожи и еврейския народ, и римската империя, сиреч да си послужи с методите на миналото, с Мойсеевско-Илиевския метод на силата и меча, с методите на древните магове и адепти, или да приеме чашата и кръста и да ги превъзмогне чрез силата на Любовта. Христос избра второто и това беше един пръв по рода си опит на Земята. Христос Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Декември 4, 2007 Доклад Share Добавено Декември 4, 2007 (edited) Когато целта е поставена неправилно, няма значение дали пътят по който вървиш е опасен или не - той е неправилен. Издигането на кундалини не може да бъде цел за духовно търсещия, а единствено следствие. Пак повтарям: опасно или не - няма значение. Успехът може да се окаже много по-лош от неуспеха. Успех... звучи като успиване. А какво е неуспех? Именно той те държи буден. Как беше - "за един бит двама небити дават". Редактирано Декември 4, 2007 от Силвия СД Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Декември 5, 2007 Доклад Share Добавено Декември 5, 2007 Пред него е стояла алтернативата - или да призове "ангелските легиони", с помощта на които да унищожи и еврейския народ, и римската империя, сиреч да си послужи с методите на миналото, с Мойсеевско-Илиевския метод на силата и меча, с методите на древните магове и адепти, или да приеме чашата и кръста и да ги превъзмогне чрез силата на Любовта. Христос избра второто и това беше един пръв по рода си опит на Земята. Христос Накара ме да се замисля доста сериозно този завой в темата. Лошите мисли, осъждането, критиката и самокритиката, воюването с "неправилното" и "несъвършеното". Духовният Път рано или късно ни изправя пред този кръстопът, на който е стоял Христос. Дали си спомняме за Неговия пример, когато настъпи този момент или сме склонни да наречем избора на чашата и кръста малодушие, мекушавост, отстъпление, оправдание на слабостта и непостоянството си? Не обикновени вярващи иска днес Христос, НЕ хора, които воюват един против друг, не господари и жреци, а истински човеци - творци на новото, ученици, братя и служители. Не хора, които постоянно Го разпъват вътре в себе си, иска днес Христос, а човеци, които Го приемат да живее с тях и между тях, които да бъдат едно с Него. Възможно ли е, борейки се с нокти и зъби в името на Христос срещу "враговете", разпъвайки на кръст своите и на другите слабости и грехове, всъщност да Го разпъваме в себе си? Може би сериозна опасност по Пътя е усещането за "жрец", който да води и просветлява "паството"? Как се поддържа имунитет към това заболяване? Това детска болест ли е или старческо безумие? Днес Христос възвестява една култура без разпятия, култура на възкресението. Защото ние видяхме, какви са резултатите на съвременната култура, създадена от хора, които разпънаха Христа. Дошло е време да се положат основите на една нова култура, която да бъде изградена не от хора, които се кланят на разпънатия Христос, а от човеци-братя, в които живее възкръсналият Христос - живият Христос на Любовта. Основата на тази култура ще бъде Любовта. Защото Любовта е единствената сила, която може да направи човеците прилежни ученици, добри братя, верни и истинни служители, творци на новия живот. Това е новото, което Христос носи днес на човечеството. Това е Словото на Великото Всемирно братство, това е, което Учителят говори.същата статия От известно време насам все по-често Бог ме среща с хора, които са склонни да разпънат човека до себе си (и самия себе си) от Любов. Има ли такова нещо като разпъвам от Любов и с Любов? Критиката разпъване ли е или Любов? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 5, 2007 Доклад Share Добавено Декември 5, 2007 (edited) Пред него е стояла алтернативата - или да призове "ангелските легиони", с помощта на които да унищожи и еврейския народ, и римската империя, сиреч да си послужи с методите на миналото, с Мойсеевско-Илиевския метод на силата и меча, с методите на древните магове и адепти, или да приеме чашата и кръста и да ги превъзмогне чрез силата на Любовта. Христос избра второто и това беше един пръв по рода си опит на Земята. Христос Накара ме да се замисля доста сериозно този завой в темата. Лошите мисли, осъждането, критиката и самокритиката, воюването с "неправилното" и "несъвършеното". Духовният Път рано или късно ни изправя пред този кръстопът, на който е стоял Христос. Дали си спомняме за Неговия пример, когато настъпи този момент или сме склонни да наречем избора на чашата и кръста малодушие, мекушавост, отстъпление, оправдание на слабостта и непостоянството си? Решението зависи от това доколко душата е придобила истинност и мъдрост. Всеки може да даде път на Христос в себе си всеки един момент. Да! Пожелавам го на всички искрено търсещи Бога. Не обикновени вярващи иска днес Христос, НЕ хора, които воюват един против друг, не господари и жреци, а истински човеци - творци на новото, ученици, братя и служители. Не хора, които постоянно Го разпъват вътре в себе си, иска днес Христос, а човеци, които Го приемат да живее с тях и между тях, които да бъдат едно с Него. Възможно ли е, борейки се с нокти и зъби в името на Христос срещу "враговете", разпъвайки на кръст своите и на другите слабости и грехове, всъщност да Го разпъваме в себе си? Може би сериозна опасност по Пътя е усещането за "жрец", който да води и просветлява "паството"? Как се поддържа имунитет към това заболяване? Това детска болест ли е или старческо безумие? Практическо усещане на любовта вътре. Иначе, дали ще е "кимвал що звека", стара или детска болест, са подробности. Днес Христос възвестява една култура без разпятия, култура на възкресението. Защото ние видяхме, какви са резултатите на съвременната култура, създадена от хора, които разпънаха Христа. Дошло е време да се положат основите на една нова култура, която да бъде изградена не от хора, които се кланят на разпънатия Христос, а от човеци-братя, в които живее възкръсналият Христос - живият Христос на Любовта. Основата на тази култура ще бъде Любовта. Защото Любовта е единствената сила, която може да направи човеците прилежни ученици, добри братя, верни и истинни служители, творци на новия живот. Това е новото, което Христос носи днес на човечеството. Това е Словото на Великото Всемирно братство, това е, което Учителят говори.същата статия От известно време насам все по-често Бог ме среща с хора, които са склонни да разпънат човека до себе си (и самия себе си) от Любов. Има ли такова нещо като разпъвам от Любов и с Любов? Критиката разпъване ли е или Любов? критиката се отнася до нас в степента в която г/решим Да вземем зърното истина, защото ще ни помогне да се изправим Плявата вятърът ще отнесе... "Каквото и да правиш, хората ще те критикуват. Затова се научи да приемаш спокойно критиката" Лорд Буда Вътрешния свят на някои хора е пълен предимно със страх и гняв. Да влезем в него или не - наш избор. "Гневът корумпира, както плевели завладяват полето. Бъди свободен от гнева и възхвалявай другите които са също свободни" Буда, "Желанията", ст. 357 Редактирано Декември 5, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Декември 6, 2007 Доклад Share Добавено Декември 6, 2007 Когато целта е поставена неправилно, няма значение дали пътят по който вървиш е опасен или не - той е неправилен. Издигането на кундалини не може да бъде цел за духовно търсещия, а единствено следствие. Пак повтарям: опасно или не - няма значение. Успехът може да се окаже много по-лош от неуспеха. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 13, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2008 Една голяма и основна опаснот в духовният път е да си повярваш прекалено и да започнеш да се изживяваш като учител. Всички ние сме ученици в Пътя на Живота. Има по-напреднали братя и сестри, които могат да помагат на начинаещите, но много внимателно и то само в малките крачки. Защото понякога може да се обърка начинаещия, да се хвърли в по-дълбоки води и да се оплете и дори удави. За по-напредналия има опасност да стане тщестлавен от знанията, които има. Както казва Учителя-на слабите с поощрение, на силните-възпитаване /цитирам по памет/. На всички ни се иска изведнъж да успеем да стигнем висоти, но всеки има определена задача, която е дошъл да разреши. Всеки е свободен сам да избира дали да слуша и кого да слуша... И да си учи уроците. Да работи над себе си. Споделянето на опитности е основна помощ, която не ограничава свободата на другите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Февруари 13, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2008 Да... но не и еднозначното тълкуване на същите тия опитности! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 13, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2008 Да, споделянето на личните опитности може да се окаже нож с две остриета. Теорията показва общите и универсални принципи. Тя не отчита множеството конкретни, допълващи влияния, които винаги променят хода на събитията по определен, специфичен начин. При приемането на доверие на чужда опитност съществува опасността тези странични, вариращи според условията влияния да се приемат като неразделна, присъща част от действието на въпросните принципи и последните да бъдат разбрани неправилно. С други думи казано, опасността е от това да се правят заключения на базата на наблюдение върху единични събития, при които наред с разглеждания, са взели участие и множество други специфични фактори, чието влияние не може да бъде определено. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 13, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2008 (edited) То и в четенето на книги е така. Всеки преживява сюжета по различен начин, според чувствата и потребностите си, според това, дето е развил вътре. За това се казва, че теорията си е теория, но всеки като приложи намира своето... И е важно, че аз зная какво казвам, а кой както иска да го разбира.... Важни са едни общи основни принципи и ако ги следваме и прилагаме в живота си и резултати ще има... Редактирано Февруари 13, 2008 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Април 6, 2008 Доклад Share Добавено Април 6, 2008 (edited) Много малко са хората, които знаят как, какво и защо да работят, когато става въпрос до духовния, психичния или вътрешния живот. Дават се на хората всички видове познания, така че те да могат да усвоят всеки земен занаят или професия, ходят на училище, учат се на занаят… но вътрешно са слаби и безсилни и при най-малката трудност са поразени. Аз знам, че най – различни източни методи са представени днес на западния свят: Йога, Зен и прочее и хората се нахвърлят върху тези практики, защото чувстват, че трябва да направят нещо с волята си. Те желаят да се научат на концентрация и медитация, да развият психични сили. Аз нямам нищо против всичко това, дори понякога това може да доведе до чудесни резултати, но относно болшинството, аз се съмнявам, тъй като това са древни методи, които са били добри в миналото и са били предназначени за ориенталци. За западната психика има други, по-добре приспособени методи и това са точно методите на Великото Всемирно Бяло Братство. Хората, които се хвърлят в източни практики без водач, се подлагат на голям риск. Ориенталците никога не са без ръководство. Те имат Учител, който ги наблюдава, както доктора наблюдава пациентите, които лекува, за да може да се намеси, ако е необходимо. Хората, които предприемат тези практики по тяхно собствено усмотрение, с незадоволително познание и тренировка, застрашават здравето си. Сега все повече и повече хората ще осъзнават, че трябва да изследват вътрешния си свят, но те трябва да бъдат запознати с наличните методи, много от които са опасни. Любов и сексуалност - 1 - част*Михаил Иванов Първото нещо, което потърсва детето, когато излезе от утробата на майка си, е цицката мляко, защото като сучи, расте и се развива. И Петър казва същото – да намерим цицката, която ще ни храни духовно, защото ако не я намерим, по същия закон, както детето, не можем да живеем. Подир 3–4 години, когато детето порасте малко, изникват му зъби, което ще рече, че неговият организъм се пригажда вече за твърда храна. Същото е и в духовния живот: не бива да се възприемат още отначало твърди учения, които може да причинят смърт. Пита се: Дали всички, които живеят на земята, са смукнали това словесно мляко? Не всички, и затова умират. Майката трябва не само да роди детето и да има мляко, но туй мляко трябва да бъде и непокварено. Словесното мляко Редактирано Април 6, 2008 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Юни 20, 2008 Доклад Share Добавено Юни 20, 2008 Опасностите в духовния път са много, но "който се страхува от мечки, да не ходи в гората"! В началото има един период на трупане на информация (нормален е!)- прескачаш от тази на онази книга, от този на онзи Гуру. Практикуваш по нещо оттук - оттам. Това се нарича "духовен буламач". За жалост, някои остават в него до края на живота си. Те са като семенца без корени - засяти са на камениста почва. Да, могат да развият ума си, паметта си, но им липсва духовна глъбина и действително духовно развитие. Не могат да различат теоретично знание от действително познание. Друга опасност (изключителна опасност!) - т. нар. "духовна гордост". Тази усойница много фино се промъква и умело отравя душата ти. Малко е трудно да намериш по - горди и самомнителни хора от т. нар. "духовни". В повечето случаи те са достатъчно интелигентни да прикриват добре това, но... не могат да излъжат никого, освен себе си. Успехите са друга опасност - похвалите, славослова по твой адрес... Толкова е приятно и упойващо, че всичко това успива душата ти, макар и сънят да е прекрасен, и раздува егото ти до безкраност. Тайно в теб се промъква мисълта: "Аз съм най - великият, най - знаещият, най - можещият! Аз съм над всички!" Тя е толкова фина, че ако не си достатъчно бдителен, дори не я и забелязваш, а понякога не ти и отърва да я забележиш. Има и друго не по - малко изкушение. Работиш, работиш в духовно отношение и някъде по Пътя започват да избуяват дарби, способности, сидхи... придобиваш голяма вътрешна сила... с която можеш да злоупотребиш, ако не си достатъчно чист. "Духовната прелест" също не бива да се пренебрегва - тя е, когато заблуждаваш себе си, че си постигнал нещо, което в действителност не си... когато си се сблъскал с фалшив феномен, който си приел за действителен, защото той наподобява такъв. За да идентифицираш от кой тип е феноменът, трябва да се пробуди духовният ти разум. Но той не се пробужда, ако ти липсва смирение. А то е най - трудно постижимото качество, защото изисква да достигнеш до дъното на своето същество - там, където е най - чистият Образ на Бога - Образът, по Който сме създадени! Дъгата 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Юни 20, 2008 Доклад Share Добавено Юни 20, 2008 borislavil, Поздравления за прекрасния пост! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Юни 10, 2010 Доклад Share Добавено Юни 10, 2010 На 17 март 1996 година приех телепатично от Учителя следната мисъл: „Първата задача на ученика е да запуши лявото си ухо!” Това беше предупреждение, че когато даден човек е приет в Школата на Бялото Братство, стане ученик и тръгне по Пътя на Светлината, неминуемо ще се появят същества – паднали духове или техни проводници, чиято единствена цел ще бъде да го отклонят, да спрат развитието му, да загасят лумналата светлинка на съзнанието му, да го хипнотизират (зомбират) и да го вкарат в път без изход. Това е своеобразен изпит за ученика от Божествената школа. Изпитва се умението му да различава нещата, чистотата на неговата интуиция, силата на неговия стремеж, отдадеността му на Божественото и неговата вярност, устойчивост, постоянство и твърдост, непоколебимост. Алегорично казано, това е все едно ученикът да е тръгнал по път, който трябва да го изведе до съкровище, без неговият Учител да му е казал какво точно ще представлява съкровището. И така, ученикът тръгва по пътя, знаейки, че трябва да бъде буден и да се оглежда за въпросното съкровище. Но някъде по пътя има отклонение вляво. Там нейде, недалеч, ученикът забелязва, че нещо примамливо блести, огряно от слънчевите лъчи. Досеща се, че това може да е търсеното съкровище и отива да провери. Намира една монета, която му се струва златна, но тя е само позлатена. Доволен и щастлив, ученикът се връща при своя Учител, за да му покаже, че е намерил съкровището и е изпълнил поставената задача. Но… се оказва, че съвсем не е така, защото търсеното съкровище било в края на главния път и не било една позлатена монета, а цяло гърне пълно със златни жълтици. Когато намерим своя Учител и влезем в Божествената школа, ще бъдем поставени на множество изпити. Още в началото на Пътя (това е закон!) се явява в ролята на съблазнител адепт от противниковата школа, за да изпита твърдостта на убежденията ни (Странен знак! Пишейки това, съвсем ясно чух как някой почука на вратата на стаята, в която съм. Отворих вратата, но… нямаше никого или поне не видях никого – б.а.), верността , предаността, любовта ни и нашата различителна способност, която ни позволява да разграничаваме истинското от фалшивото. А тя е в пряка зависимост от нашата собствена истинност – истинността вътре в нас! Не е лесно да се ориентира ученикът, поставен в подобна ситуация – врагът е много хитър, лукав! И той познава нашите слаби места, където евентуално може да пробие. Но има един фундаментален критерий за различаване, за да имаш яснота дали този, когото срещаш по пътя си, е благословение за теб (както ти се иска!), т.е. Божи пратеник, или изкушение, т.е. пратеник на сатаната. Ако той е гласен или негласен, явен или скит противник на Учителя, в Когото е Христовият Дух, и на Неговата школа, от която (може би неусетно за теб) те отдалечава, отчуждава – тогава няма място за съмнение по въпроса, пък дори и да ти се представя и преобразява като светъл ангел, с примамливи обещания, оплитайки те в мрежите на своите ласкателства. Дъгата, Лъчезарна и Розалина 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Юни 10, 2010 Доклад Share Добавено Юни 10, 2010 Благодаря,borislavil. Дъгата 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диан Георгиев Добавено Юни 11, 2010 Доклад Share Добавено Юни 11, 2010 За мен най-голямата опастност в духовния път е да се занимавам с неща, които всъщност не са моя работа. Илюзиите и фантазиите са най-голямата пречка в постигането на това, те от своя страна се задвижват от силните желания и страховете, а има и външни сили и фактори които благоприятстват този процес. В крайна сметка прицелната точка на всичко това е аза, с неговата история и нагласи, плюс социалното влияние и базисния стремеж към щастие. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Impulsa Добавено Юни 11, 2010 Доклад Share Добавено Юни 11, 2010 Опасностите в духовния път са много, но "който се страхува от мечки, да не ходи в гората"! В началото има един период на трупане на информация (нормален е!)- прескачаш от тази на онази книга, от този на онзи Гуру. Практикуваш по нещо оттук - оттам. Това се нарича "духовен буламач". За жалост, някои остават в него до края на живота си. Те са като семенца без корени - засяти са на камениста почва. Да, могат да развият ума си, паметта си, но им липсва духовна глъбина и действително духовно развитие. Не могат да различат теоретично знание от действително познание. Друга опасност (изключителна опасност!) - т. нар. "духовна гордост". Тази усойница много фино се промъква и умело отравя душата ти. Малко е трудно да намериш по - горди и самомнителни хора от т. нар. "духовни". В повечето случаи те са достатъчно интелигентни да прикриват добре това, но... не могат да излъжат никого, освен себе си. Успехите са друга опасност - похвалите, славослова по твой адрес... Толкова е приятно и упойващо, че всичко това успива душата ти, макар и сънят да е прекрасен, и раздува егото ти до безкраност. Тайно в теб се промъква мисълта: "Аз съм най - великият, най - знаещият, най - можещият! Аз съм над всички!" Тя е толкова фина, че ако не си достатъчно бдителен, дори не я и забелязваш, а понякога не ти и отърва да я забележиш. Има и друго не по - малко изкушение. Работиш, работиш в духовно отношение и някъде по Пътя започват да избуяват дарби, способности, сидхи... придобиваш голяма вътрешна сила... с която можеш да злоупотребиш, ако не си достатъчно чист. "Духовната прелест" също не бива да се пренебрегва - тя е, когато заблуждаваш себе си, че си постигнал нещо, което в действителност не си... когато си се сблъскал с фалшив феномен, който си приел за действителен, защото той наподобява такъв. За да идентифицираш от кой тип е феноменът, трябва да се пробуди духовният ти разум. Но той не се пробужда, ако ти липсва смирение. А то е най - трудно постижимото качество, защото изисква да достигнеш до дъното на своето същество - там, където е най - чистият Образ на Бога - Образът, по Който сме създадени! borislavil, не мога да се съглася с теб,относно духовния булмач.....възхищавам се на хора,които следват себе си,както е казал Буда.В книгата Сидхарта е описан пример точно за това.Това е стръмен,неутъпкан път,с много рискове...може и да се загубиш,но сигурно ще стигнеш до един "изгубен рай",там където достигат малцина.Всеки сам избира за себе си.Не сме ние тези,които трябва да определяме,кое е жалко или не.Защото според мен именно силните,старите духове са сами по пътя. Точно в тази тема получих един от най-ценните уроци.Видях човек,който описва заблуди в духовния път,с такава увереност и поучителен тон,че си някой ще си помисли "Той е над тези неща",А аз познавам този човек и виждам в него,и впрочем не само аз, (иначе едва ли бих се осмелила да се изкажа) точно тези заблуждения,точно тези залитания,за които така добре говори.Това ме замисли много за самата мен,за качествата,които мисля че имам,за недостатъците,които се опитвам да променя..... Дано това,че винаги имам самокритика да ме пази от подобна нелепост. Бъдете будни!Думите не значат всичко! B__ и Диана Илиева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Юни 12, 2010 Доклад Share Добавено Юни 12, 2010 Impulsa, Това, което съм написал, и ти цитираш, се отнася само за ученици или кандидат – ученици от Школата на Учителя. Само те могат да разберат какво имам предвид. Иначе това, което казваш, е хубаво и вярно, но касае един предварителен, подготвителен етап, преди човек да намери своя Учител, да прекрачи прага на Школата и да приеме предизвикателствата на Пътя на Окултното ученичество. Що се отнася до личните нападки, които си си позволила да отправиш… Знаеш ли – през 2006 година, когато беше издадена книгата „Мистерията Лим”, преминах през страхотна школа на обучение и извървях пътя от „разпни го” до „осанна”. Никак, ама никак не ми беше лесно, но въпреки че тогава ми се плачеше, защото ме болеше много от всички гнусни нападки, сега, от позицията на изминалото време, съм изключително благодарен на случилото се и на моите обвинители, защото те шкартираха излишните и нечисти натрупвания у мен. Тази напрегната ситуация ми помогна, не само интелектуално, но и екзистенциално, да разбера препоръката на Учителя към един брат, когото накарал да отиде на гробищата и да започне да възхвалява мъртъвците, а на следващия ден да отиде пак, но този път да започне да ги хули. И в двата случая мъртъвците останали безмълвни и нищо не казали на този, който ги хулел или възхвалявал. Така трябва да постъпваме и ние – и когато ни хулят, и когато ни възхваляват, защото нито хулите могат да отнемат нещо от нашата действителна стойност, нито похвалите могат да прибавят нещо към нея. Нека да е ясно - тук, в този форум, в книгите си и в живота си, аз споделям своето сърце. Затова думите ми не са просто думи, а живот, и се надявам и че за други, сродни на мен по дух, са такива и им принасят някаква полза. Не е лесен пътят! Окултният ученик трябва да превъзмогне и да се освободи от всичко лично – лична воля, лично мнение, лични предпочитания и привързаности, за да стане съсъд Божий, в който да се излее благодатта на Безличното, Вечното и Необятното Съзнание. Това е Христовият път – пътят, по който ни води Учителят и който е път на кървава жертва, на чистота и безкористност. В този смисъл, няма по – голямо благословение от страданието, защото то ни помага да се освободим от всичко користно, за да просияе в своята изначална чистота Христовият образ в душата ни – Божият образ, по който сме създадени. Иисус Христос казва: Син Человечески не дойде да Му послужат, но да послужи. Не дойдох да изпълня своята воля, а волята на Отца си.” Ако той беше проявил своеволие и не беше подчинил изцяло своята воля на Божията, тогава нямаше да бъде възможно да се случи Великото преображение, което превърна Иисус в Христос. Човешките пътища са си човешки пътища и те следват лесно късащата се нишка на личните удоволствия, но Божият път е един и по него върви само този, който носи кръста на себеотречението, живеейки вече не за себе си, а за Цялото, от Което е частица. По Пътя съм допускал много грешки – падал съм не веднъж и с разкървавени ръце и колене, а понякога и сърце, съм продължавал да пълзя нагоре. Най – много съм страдал и съм си навличал неприятности тогава, когато съм проявявал своеволие, непослушание, престъпвайки Висшата воля и затваряйки си очите за знаците, които ми е давало Небето, защото не са били его-угодни. А причина за непослушанието и своеволието е липсата на достатъчно вяра, упование, любов и отдаденост. stanislava63 и Лъчезарна 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Юни 12, 2010 Доклад Share Добавено Юни 12, 2010 (edited) Impulsa, духовният Път се дели на няколко степени.Първият е този с изчитането на достатъчно духовен буламач,и точно както ти казва Борислав, мнозина остават в него в този си живот.По делата ще ги познаеш-много приказки за духовност,философстване,цитати от тук от там,духовност на показ,от която се вдига рейтинга..много аз-изразяване и търсене на аза..кой е по по най.Духовният буламач не е нещо лошо - той просто е съвсем начален етап. Следва етап на преминаване на количествените натрупвания в качествени изменения-започваш да виждаш и разбираш истините ,а те са едни и същи във всички школи- Зороастър,Кришна,Буда,Христос,Учителя.Ако си достатъчно напреднала душа започваш да разбираш,че на всеки етап от развитието на човечеството идва мирови Учител,който носи новите енергии, за да даде тласък и правилна посока в еволюцията.Постепенно стигаш до избор на школа.Обикновено първо си привлечен от школата,в която си бил в минали животи...Докато не си избрал школа,която да следваш и прилагаш -още си в духовния буламач.Стигайки до този избор-ставаш кандидат ученик.Следват изпитанията-ако ги преминеш те приемат за ученик.Тогава започва същинската духовна работа и потъваш в нея.Учиш и прилагаш.Духовността не е голи приказки за положително мислене,а много работа над себе си.Трябва да откриеш ИЗВОРА в себе си. Тези периоди са различно дълги за всеки.Могат дори да се измерват в животи. На този етап докато не решиш въпроса с храненето и секса не можеш да напреднеш повече.. Няма как да говориш за Буда,самсара и състраданието и да плюскаш пържоли... Редактирано Юни 12, 2010 от Мария-София Дъгата 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юни 12, 2010 Доклад Share Добавено Юни 12, 2010 (edited) Как пък негузно-негонено скочихте срещу импулса. Нали уж ученикът не трябва да има "лични предпочитания и привързаности" На този етап докато не решиш въпроса с храненето и секса не можеш да напреднеш повече.. Няма как да говориш за Буда,самсара и състраданието и да плюскаш пържоли... Буда, верно го е решил този въпрос. Първо яко секс и създаване на деца е направил, после е решил въпроса Относно пържолите. Защо ли се разказва, че Буда е получил просветление точно като се е отказал от постенето. Е не са пържоли, ама е отказ от ограниченията. Всеки си постига нещото като му дойде личното време за това. Затова съответното нещо не е основание за упрек към който и да било. Редактирано Юни 12, 2010 от БожидарЗим Дъгата 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Юни 12, 2010 Доклад Share Добавено Юни 12, 2010 (edited) Божидар,бих се учудила ако не се беше намесил .Обичам те! Упреци няма,ако някой се е докачил,извинявам се. Редактирано Юни 12, 2010 от Мария-София Дъгата 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юни 12, 2010 Доклад Share Добавено Юни 12, 2010 (edited) Божидар,бих се учудила ако не се беше намесил .Обичам те! Упреци няма,ако някой се е докачил,извинявам се. Не, упреци има. От моя страна И аз си имам треските за дялане, ама нали съм "на всяка манджа мерудия" Иска ми се да призная, че и аз те обичам, ама много така става и затова ще си премълча. Редактирано Юни 12, 2010 от БожидарЗим Дъгата 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диан Георгиев Добавено Юни 12, 2010 Доклад Share Добавено Юни 12, 2010 Impulsa, Няма как да говориш за Буда,самсара и състраданието и да плюскаш пържоли... Тази опастност в духовния Път е била игнорирана от Буда, и той и учениците са яли каквото им дадат, макар Буда да е имал стомашни проблеми които са довели и до смъртта му, последното му ядене се описва като "любимо на свинете" или направо свинско. Такова му било нивото на човека, нито е бил миров Учител, нито е имал нужда от мирови ученици. Така е и в традията Теравада, традицията Махаяна поддържа вегетарианството, отделните секти и манастири могат да избират, но не се приема като критерий за напредък. Вегетарианството има и други сфери на изява освен физическата, като ментална и емоционална, именно те имат нещо общо със състраданието и освобождението от самсара, първата стъпка в това съвсем не е е физическото вегетарианство а осъзнаването на илюзорността на аза. B__ и Дъгата 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Impulsa Добавено Юни 12, 2010 Доклад Share Добавено Юни 12, 2010 (edited) Такаа.... интересно се получи... borislavil ,не знам кое си възприел като лични нападки,защото най-малкото съм целяла да нападам някой,камо ли пък теб....Нито пък оспорвам какво и как си преживял и до къде си стигнал.Не бих го направила.Всички минаваме през адове и болка,всички достигаме до там,докъдето ни позволяват възможностите и желанието.И не съм никой,че да да кажа кой е по-по най и кой не е . Както и да е.Понеже така умело си се защитил от тези видяни от теб нападки ме провокира да те питам нещо.Това,че някой много е страдал,много е научил,много е прозрял,докоснал до духовни същности и познания,имунизира ли го срещу опасностите в духовния му път.Аз лично мисля,че колкото по-нагоре е човек,толкова по-голяма е опасността.И опасността се състои в това да не я видиш,в самозаблудата.Затова един самокритичен ум е най-добрият приятел по пътя на духовното. Мария–София,простете,но това с пържолите,секса и говоренето за Буда не схванах защо го казахте ,но то тогава едно 90% от пишещите тук,дори само заради секса не бива да споменаваме нито Буда,нито състраданието.... Недейте така,не всички сме съвършени Редактирано Юни 12, 2010 от Impulsa октим 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.