Максим Добавено Септември 24, 2006 Доклад Share Добавено Септември 24, 2006 Държа да напомня на себе си ,в този случай, това: Бих се радвал, ако някой прави това напомняне за мен, когато е нужно! То идва при теб само! И при мен дойде чрез теб. Благодаря ти! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Септември 24, 2006 Доклад Share Добавено Септември 24, 2006 (edited) От всички човечета ей това оплезеното най - много харесвам, напомня ми да не се вземам много насериозно. И не се подписвай, че отидоха и двете ти ръце, лица мериш и съдиш и на дребно ги продаваш, а от това дали по - богат ставаш... Редактирано Септември 24, 2006 от Силвия СД Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Септември 24, 2006 Доклад Share Добавено Септември 24, 2006 Ех, ех, ех. Ами, Макс, ти като учител ли ме възприемаш? Не мога да се сравнявам с Гуруджи, нито искам, нито има нужда. Но, извинявай, всъщност, че те споменавам, понеже не те познавам... Зрящият е Христос, а вярата ни може да излекува очите ни. Интересно по колко начини може да се възприеме това. Интересно, че твърдението показва несъвместимост със някои търсещи - в моята си ограниченост го приемам като екзистентно за всеки Път. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 24, 2006 Доклад Share Добавено Септември 24, 2006 (edited) Зрящият е Христос, а вярата ни може да излекува очите ни. Интересно по колко начини може да се възприеме това. Колкото хора, толкова начини е нормално да има. Моят например е: Христос е Любовта, която носим изначално - всеки от нас е направен от нея. Вярата в това излекува очите на всеки всеки от нас от натрапените "истини", които "трябва" да спазваме. Значи Зрящият е вътре в нас самите и собствената си Любов като следваме не се заслепяваме сами. Проглеждането за мен е изчистването от стандартите на мислене и оценки и постигането на своята лична, за всеки различно изглеждаща хармония. Простете ще добавя - видях го едва сега: Ценна мисъл за деня: Може би се чудите: “Ако ние наистина сме Живота или Бог, тогава защо не го знаем?” Защото сме програмирани да не го знаем. Ние сме научени: “Ти си човек. Това са твоите граници.” После ограничаваме своите възможности със собствените си страхове. Вие сте това, което вярвате, че сте. Хората са могъщи магьосници. Когато вие вярвате, че сте нещо, вие наистина сте това нещо. И вие можете да направите това, защото вие сте Живота, Бог, Намерението. Имате силата да направите себе си това, което сте веднага. Но не вашият мислещ ум контролира силата ви, а това, в което вярвате. (Дон Мигел Руис) Редактирано Септември 24, 2006 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Септември 24, 2006 Доклад Share Добавено Септември 24, 2006 Много е лесно да защитавам приятелите си, но е истинско предизвикателство за мен - да харесвам, да обикна и да симпатизирам на всички други и с това от само себе си да ги превърна в мои приятели. Така накрая ще се окаже, че не са ми останали никакви врагове! "Слабите следват победителите и героите, а силните закрилят победените" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 24, 2006 Доклад Share Добавено Септември 24, 2006 "Слабите следват победителите и героите, а силните закрилят победените" В моя личен свят няма победители и герои, няма слаби, няма силни, няма победени. Има само хора същите като мен - малки слънца в човешки образ. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Септември 24, 2006 Доклад Share Добавено Септември 24, 2006 Много е лесно да защитавам приятелите си, но е истинско предизвикателство за мен - да харесвам, да обикна и да симпатизирам на всички други и с това от само себе си да ги превърна в мои приятели. Така накрая ще се окаже, че не са ми останали никакви врагове! "Слабите следват победителите и героите, а силните закрилят победените" Ето това е есенцията на дискусията сега. Към това трябва да се стремим. Венци, като не ме познаваш, поразпитай тук-таме участниците във форума за мен. Мнозина ме познават и лично, и чрез и-мейл и лични съобщения имат доста пълна представа за мен. Не гледам думите, гледам намерението зад тях, емоцията, с която са написани. Това е енергия, усеща се всеки пост. Затова написах, каквото ми се подсказа. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Септември 24, 2006 Доклад Share Добавено Септември 24, 2006 (edited) И аз не съм забелязвал лицемерие в Максим. Понякога търпението има нужда да се усъвършенства. Венцислав има своите силни и слаби страни както всички нас. Щом нещо предизвиква раздразнение в мен, трябва да си задам въпоса - защо? Или, с какво? и почва медитация след която е добре да се опише и класифицира изкопаният археологически материал Признавам че и аз съм изпитвал раздразнение от някои постове на форума тук. Същото и по силно, придружено от страдания съм изпитвал докато като ученик четях Достоевски. Майсторски напъхва главата на човека в чувала на безисходицата, и продължава безспир. След анализа на моето раздразнение към постовете на един приятел на форума тук, преживях нещо като мини просветление. Бог да го пази. Венцислав има много по-стари интересни постове и според мен изпитва досада да се повтаря. Затова понякога само маркира и оставя на мисловните способности на другите да допълнят и довършат останалото. Елитарността не е от голяма помощ при търсене на истината. Едно от нещата които харесвам в Дон Мигуел Рис е съветът му да изразяваме мисълта си по възможно най ясния и точен начин. "Толкова просто му го обясних, че накрая аз самата го разбрах" Донка Но понякога и раздразнението е за добро. Помага да хванем зайците в своите собствени ловни полета на мисълта. Редактирано Септември 24, 2006 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Септември 24, 2006 Доклад Share Добавено Септември 24, 2006 (edited) В моя личен свят няма победители и герои, няма слаби, няма силни, няма победени. Аз не желая до се самозалъгвам така. Още не съм достатъчно Бял и от време на време се поддавам на слабостите си. Стремя се те да бъдат ползвани, за по-високо духовно изграждане. Не съм достатъчно силен човек, за да мога да се изправя така пред света и да остана непоклатим в него. Все още съм слаб! Много интересни дискусии се получават често тук, в които се ползват и измерителни линийки служещи за мерене на нашите собствени достойнства. Неоспорим факт е, че аз също ползвам тази измерителна линийка, даже често. Ще ми се, да се намираше някой, който да ме подсеща, че тази мярка излиза от стремежа на егото в ума, към престижно място в живота, където да бъде забелязано от другите и окичено с лаврови венци и награди, ръкопляскания и поздрави. Стремежа към едно признание от другите за собствено величие. Аз даже така стартирах в този красив форум - с егоистична надпревара. Е настъпи времето сам да се подсещам и да чупя тази мерителна линийката. Редактирано Септември 24, 2006 от Синева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Септември 24, 2006 Доклад Share Добавено Септември 24, 2006 (edited) Правилно ми каза един приятел на форума, което и аз зная, но добре, че и той го е разбрал : " Човешките кантари са неточни ". Само Един може да си позволи и има право да ни претегля, защото Този Някой го прави с Любов. Нашата е жалък опит за летене, но и летенето става, ако си олекнал малко в повече, според човешките измервания и претегляния, а не максимално велик. Редактирано Септември 24, 2006 от Силвия СД Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Септември 24, 2006 Доклад Share Добавено Септември 24, 2006 (edited) Какво да кажа за теб, Максим? То е видно от профила ти! Ти си един от малкото тук - напълно открил себе си човек, без скрупули и притеснения от това какво ще кажат хората за него, като видят "с какво се занимава". За човек осмелил се да сложи своя снимка в аватара си, думите са излишни. Още като те "намерих" във форума на абв, разбрах, какво представляваш! И меко казано - доста ми допадна! Не съм имал честа да се запозная нито с теб, нито с Венци, но други хора биха потвърдили за изключителните качества и на двама ви. Да не докарваме отново нещата до такава груба надпревара. Всеки има своите недостатъци, докато сам не намери сили да се пребори с тях. Въпреки недостатъците си човек е несравнимо красив. Голямото изпитание в пътя, е да останеш без приятелска подкрепа в трудностите. Редактирано Септември 24, 2006 от Синева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Септември 24, 2006 Доклад Share Добавено Септември 24, 2006 Ники, благодаря за хубавите думи! Благодаря, че ме доведе в този форум. Атмосферата тук е доста чиста и най-малкото аз бих искал да я развалям. Никога не бих нападнал пръв и без причина. Два пъти не реагирах, приех ситуацията, третия път не издържах, излязох от своя център. Това ми е пропуска конкретно. Случва се понякога. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 24, 2006 Доклад Share Добавено Септември 24, 2006 Голямото изпитание в пътя, е да останеш без приятелска подкрепа в трудностите. Съвсем точно наблюдение! Тогава имах усещането, че светът се срутва и губех смисъла на живота... Всъщност по-късно осъзнах - усещането "приятелите не те подкрепят в трудностите" е отново симптом, че Вътрешният човек е загубил контрола над егото. Защо? Единственият и най-добър приятел сме си ние самите. Ако ние загубим вярата в Бог и че това, което наричаме трудности са всъщност уроци, ако забравим, че Силата да минем през тези трудности и сами си я имаме...,тогава един по един си отиват приятелите ни. И това е от Бог урок, че сме станали зависими от другите хора, че сме имали някакви очаквания за тяхното поведение, че е време да се справим сами, защото сме по-силни отколкото си мислим. Ако посрещнем изпитанието "да останеш без приятелска подкрепа в трудностите" с вяра в добрата воля на Бог и в Любовта и в силата в себе си, ако намерим сили да си кажем: "Благодаря ти Господи, за Любовта и урока! Изпрати ми твоя дух на Истината и светлина за сърцето ми да го разбера и намеря сама Пътя си." не минава много време и до нас застават нови приятели - някои от тези, които по-рано не сме забелязвали и не сме наричали така или съвсем нови, непознати. Те започват да ни помагат не така, както сме очаквали или искали преди... Случвало ли ви се е и на вас? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Септември 24, 2006 Доклад Share Добавено Септември 24, 2006 Живи и здрави бъдете, явно и по-добре от мен ме познавате и усещате. Това за разпитването обаче, не е за мен. Пък и не мисля, че може да допринесе за нечие познаване. Да можех и аз да познавам намерения, щеше да е друго, ама на, човече съм още. Ето, духовният път е опасен за мен, но не и за тези, които знаят по презумпция. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Септември 24, 2006 Доклад Share Добавено Септември 24, 2006 Единственият ни и най-добър приятел е Бог! Ако се оставим себе си на не съвършеността си, до къде ли бихме я докарали? И как бихме могли да управляваме нещо - не наша собственост? Как да имаме власт над нещо, което е част от Бог? "Бог помага на Бог" в своята идея за постоянно обновление. Бог помага на Себе си, като Сам се губи и Сам се преоткрива. В това се съдтои, може би, Неговото забавление през вечността. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Септември 25, 2006 Доклад Share Добавено Септември 25, 2006 Много страшно нещо е съмнението в съществуването на Бог. Най-голямото изпитание за човека е това де бъде хвърлен в забравата. Да забравиш за Бог е страшно. Следващото изпитание със страшна сила е съмнението в Божието съществуване! То обаче има и една по-видна положителна светлина - възможно е да доведе до усилено и дълбоко вътрешно търсене и разследване. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Септември 25, 2006 Доклад Share Добавено Септември 25, 2006 при съмнение в Божието съществуване подходящо е да се направи прочистване, изкачване на планината, 1-2 дневен глад Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Септември 25, 2006 Доклад Share Добавено Септември 25, 2006 Също и дълбокият размисъл, съзерцание и медитация. Съмнението винаги е градивно, незевисимо от време и измерения! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Септември 25, 2006 Доклад Share Добавено Септември 25, 2006 Съмнението може да бъде плодотворно за това доколко една наша концепция отговаря на реалността. Можем да се усъмним в нашия прогрес и т.н. Това се случва. Съмнение в съществуването на Бог според мен е като да се съмняваш в собственото си съзнателно съществуване. Аз съществувам ~ Аз Съм При дълбока радост в медитация, радостта е отговорът на въпроса не на интелектуално ниво, а практически. Но когато човек страда, съмнението идва защото сме вън от Божието присъствие - Има дисхармония в нашата система поради една или друга причина. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 26, 2006 Доклад Share Добавено Септември 26, 2006 Според мен съмнението и страданието са инструменти, с помощта на които Умът и Егото се приспособяват към средата. Спокойната радост и вярата в Бог, който е въплътен във всичко и навсякъде, и във Вътрешния ни човек, е нормалното ни състояние. Когато Вътрешният човек управлява Ума и Егото, съмнението и страданието са уроци. Когато Умът и Егото заглушават гласа на Вътрешния човек, съмнението и страданието се превръщат в начин на съществуване.... може би... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Септември 26, 2006 Доклад Share Добавено Септември 26, 2006 (edited) Според мен съмнението и страданието са инструменти, с помощта на които Умът и Егото се приспособяват към средата.Интелектуалното съмнение когато се решава практически проблем -да. Тук говорехме за онези всеобщи и висши принципи които са ядрото, веруюто и силата на духовния човек. Както в "Но ето, да кажем, вий вземете, колко? - пшеничено зърно от моята вера, бих ревнал тогава, бих ревнал от болка като ранена в сърцето пантера. Какво ще остане от мене тогава? - Миг след грабежа ще бъда разнищен. И още по-ясно, и още по-право - миг след грабежа ще бъда аз нищо." Вера, Никола Йонков Вапцаров Така че съмнението за което говори Синева е "плевел" посаден от .... известно кой. Този плевел обикновено е нещо като свързано с ония ... живо образувание, нещо подобно беше внедрено в Нео в "Матрицата". Там разговорите са пределно кратки. "Говорит товарищ маузер" Спокойната радост и вярата в Бог, който е въплътен във всичко и навсякъде, и във Вътрешния ни човек, е нормалното ни състояние. Когато Вътрешният човек управлява Ума и Егото, съмнението и страданието са уроци.Да. Когато Умът и Егото заглушават гласа на Вътрешния човек, съмнението и страданието се превръщат в начин на съществуване.... може би... "Когато твоето око е чисто цялото тяло ще бъде осветено. Но ако светлината във вас е тъмнина, какъв ще бъде мракът?" Господ Исус Христос Редактирано Септември 26, 2006 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Bugi Добавено Септември 26, 2006 Доклад Share Добавено Септември 26, 2006 Според мен опасностите в духовния път идват от грешки по същия / избран неподходящ "стар" метод за работа, прекъсване връзката с Бог , която е главно условие за защита/. Добре е да се коригира грешката на метода възможно най-бързо, защото може да се загуби много време, да се натъкнем на поражения от всякакъв характер.Прекъснатата връзка с Бог се възстановява когато ние отново се приближим към него - с молитва от сърцето си, смирение, благодарност за трудностите. Говоря ви само от личен опит. Може би звучи много общо, но ако някой прояви интерес към до тука написаното от мен готов съм да споделя подробности. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Септември 26, 2006 Доклад Share Добавено Септември 26, 2006 здравей + проявявам интерес + споделяй подробности Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Bugi Добавено Септември 26, 2006 Доклад Share Добавено Септември 26, 2006 Усещах, че ти ще проявиш интерес.Следя публикациите по този портал от няколко дни. Интересни са като хубави думи, стремежи, мъдрости, цитати и т.н.Разбирам, че всеки е на различен етап от развитието си и трудно биха съвпаднали опитите буквално на двама души. Критерий за мен, а бих добавил за всички Вас са думите на Учителя Петър Дънов , но не само като теория, а и като ежедневно проверена практика. Винаги в съзнателния ми живот най-главната ми цел е била ОТКРИВАНЕ НА ИСТИНАТА И ВСИЧКО СВЪРЗАНО С НЕЯ. За разлика от Вас съм от поколение преди Вашето / до колкото оценявам това по мненията Ви /. Когато тръгнах да търся ИСТИНАТА нямаше практически никаква официална информация за Учителя , а може би не съм бил готов за нея. Започнах по класически методи на търсене на път към ИСТИНАТА - йога - тя беше общодостъпна, имаше и напреднали последователи. Практикувайки този метод във всичките му елементи - физическа йога, умствена и физическа хигиена, хранене, дишане, концентрация и медитация, гладуване и поричстване / въобще като правим неща да бъде както трябва/ установих, че практически се постигат същите резултати, каквито пише по ръководствата по йога.Но близките ми започнаха да споделят , че нещо не е наред. Лошото е, че когато го практикуваш ти сам за себе си не можеш да го разбереш. Примера е с психиатричните болести - самия болен изключва да приеме, че има проблеми и обвинява другите, че те имат проблеми. Трябваше много усилия и търпение от страна на близките ми и на мен самия, за да почна да приемам нещата, които се оказаха не така розови. Тръгнах да търся къде е грешката. Попаднах на книги на Учителя и както става обикновенно в такива случаи попаднах на точното определение на инволюционните методи за развитие на човека и в частност на йога. Буквално в няколко изречения намерих точния отговор и разбрах , че здлаво съм загазил. В този портал срещнах мнения с адмирации към йога. ТОЗИ МЕТОД Е МНОГО ОПАСЕН. Не съветвам никой да го практикува с цел духовно усъвършенстване. Направите ли го ще стигнете до моите изводи, ако имате шанса да се осъзнаете отново. Всичкото многословие до тук беше за да Ви предпазя , ако мога. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Септември 26, 2006 Доклад Share Добавено Септември 26, 2006 (edited) Можеш, разбира се! Опитностите са ни ориентир! Всички сме различни, но и много еднакви! Благодаря ти за споделеното. Любов + Светлина + Мир + Радост Редактирано Септември 26, 2006 от Благост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.