Диана Илиева Добавено Юни 12, 2010 Доклад Share Добавено Юни 12, 2010 И аз като Impulsa мога да кажа, че познавам такива хора; наистина чудесно говорят и ... преди време се чудех, недоумявах, но ... какво да се прави - заслепението не ходи по гората, всеки от нас в едно или друго отношение се самозаблуждава. Точно тази самозаблуда обаче е именно измежду опасностите на духовния път. И ... как да кажа,тези хора са на практика чудесни хора, доста напреднали и няма нужда да се засягат, защото това е просто поредното им изпитание, поредното стъпало; напротив - радващо е, че са стигнали дотам. Пък за секса и пържолите ... не знам. Познавам хора, дето по една или друга причина нито секс правят, нито пържоли ядат, обаче дали са напреднали не е много ясно (поне за мен). Докато други и двете работи правят и (пак според мен) са много напред с материала. Разбира се, има голям шанс, аз да се заблуждвам в това отношение и преценките ми да не са никак верни. От друга страна и аз като Impulsa не бих споделила, ако бяха само мои преценки - т.е живеем с това заблуждение цяла група хора. Но пак е възможно, де. Дано в един момент нещата да се изяснят. Аделаида 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Юни 13, 2010 Доклад Share Добавено Юни 13, 2010 (edited) Щях да напиша това в тема "Интересни книги", но тя май е заключена... Исках да препоръчам на тези от нас, които още не са ги чели - книгите на Екхарт Тол ... В електронен вариант, ги намерих тук : "Силата на настоящето" и "Гласът на покоя" ... Темата - "Опасностите по духовния Път" е много близка по смисъл до идеята на Екхарт Тол (както и на всички истински духовни учители) - за преодоляване на Егото... Защото Егото е първата и единствената опасност по Пътя... Просто - други опасности, освен нашето собствено Его - наистина няма... Ученикът задължително следва сериозно да се занимае - да дефинира и да разучи подробно маневрите на своето собствено Его, ако мисли за сериозно духовно развитие... Иначе - трудът му си остава в сферата на заниманията , а той самият е заклещен в хватката на еволюцията - прераждане, след прераждане, докато отново - някой ден - се намери пред същата дилема - Егото ( т.е. - Плътта /библ./), или Духът... Разбира се, в духовната литература, Егото се крие зад различни понятия и различни обиколни разяснения на проявите му , но всички те водят към един и същ смисъл, касаещ нуждата от "изтръгване на "дяволския нокът" у нас" (както се изразява Учителят), или - по друг начин казано - преодоляване на гравитацията на Дървото за познаване на доброто и злото и приемане на съкровената връзка с Бога, представена като живот по Божията Воля, посредством Дървото на Живота... Още един линк: Екхарт Толе Редактирано Юни 13, 2010 от velinavasileva Дъгата и АлександърТ.А. 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Юни 13, 2010 Доклад Share Добавено Юни 13, 2010 Impuls,Казваш, че в предния ти пост няма лични нападки нито към мен, нито към когото и да било. Тогава ти препоръчвам да го прочетеш пак и да ми кажеш дали си достатъчно искрена, когато твърдиш това. Според мен, човек трябва да вижда нещата такива, каквито са, независимо дали са егоугодни или не са. Това е единственият стабилен фундамет за познаване на реалността! Иначе заблуждаваме себе си и никого друг. А самозаблудата, в която живеем, е съобразна с големината на сянката, която хвърля нашето его. Един основен проблем на духовното развитие (абсолютно си права в това отношение, а и аз не веднъж съм подчертавал това в моите постове, тъй като ми е до болка познато!) е, че колкото по – надарен е един човек, колкото повече добродетели, дарби, способности, слава, известност, добро име и т.н. притежава, толкова в по – голяма степен е изложен на опасността да изпадне в самозаблуда – плод на раздуто его и тщеславие. Докато човек е в плът ( който и да е той, а още по – малко аз!), той е изложен на тази опасност и може във всеки един миг да изпадне в духовна прелест – дори и след написването на един хубав пост, след който получава аплодисменти. Във връзка с казаното, ще споделя нещо от студентските си години. Една наша приятелка, след духовно кръщение в евангелистка църква, получи пророческа дарба. Беше наистина много впечатляваща. По време на молитва Духът, който се проявяваше чрез нея, ни отговаряше на мислените въпроси, които задавахме. Веднъж ни каза, за да ни обясни основния ни духовен проблем, така че да го разберем – да си представим, че сме подобни на таванско помещение. През процеп в него прониква слънчева светлина. На процепа обаче един паяк е изплел паяжина, която пречупва светлината и хвърля сянка и колкото е по - груба паяжината, толкова сянката е по - видима. Обяснявайки това, се обърна към мен и каза, че при мен е по – сложно, защото нишките на паяжината са прозрачни, невидими, и паякът, който ги е изплел – също. Помня много ясно тези думи, изказани преди 20 години, и се опитвам да не ги забравям и за миг, за да не заблуждавам нито себе си, нито тези, които ме обичат и ми вярват. Благодаря ти, Цвета, за напомнянето! октим и Дъгата 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Юни 14, 2010 Доклад Share Добавено Юни 14, 2010 Ето и един конкретен (без да изпадам в подробности) и нагледен пример за опасностите, които ни дебнат по Пътя. Преди време, поради проявено непослушание и своеволие от моя страна спрямо повелите на Духа, който ме ръководи, от мен си тръгна (нещо, което до този момент просто изглеждаше невероятно) мое много близко и сродно, любимо и обично същество. Заболя ме много, защото зад нас останаха много прекрасни мигове, които бяхме споделили заедно. Но сравнително бързо, без никакви укори, обвинения, недоволство от Съдбата и ропот срещу Бога, успях да се съвзема от тежкия удар, да надмогна личната болка и да се справя с остатъчните егоистични тенденции. Когато това се случи, познах най – чистия образ на Любовта, в която няма никаква корист, която не иска нищо за себе си, освен щастието на любимия човек, никакви претенции, никакви изисквания, условия, никакво желание да властваш и да манипулираш, никакво собственическо или обсебващо чувство, защото в Любовта важен си не ти – важен е другият, важно е не твоето щастие, а щастието на другия. Всъщност, неговото щастие е и твое щастие. Затова, когато истински обичаш някого, ти му даваш свобода, а не се опитваш, воден от ревност и желание за обсебване (т.е. той да е твой и само твой и да е щастлив, но само с теб и чрез теб), да ограничаваш щастието и любовта му, опитвайки се да го моделираш, според калъпа, който на теб ти е угоден, вкарвайки го в удобно за теб русло, но чуждо, некомфортно и ограничаващо за него. Когато човек успее да постигне най – чистия образ на Любовта, тогава възниква ново изпитание, нова опасност, която изисква бдителност – в резултат на постижението, да не го сметне за нещо изключително и да започне да превъзнася себе си, упоен от отровата на самовъзхищението – нещо, което е пагубно за душата. Допусне ли да се случи подобно нещо, това означава, че се е провалил на поредния изпит, и благодатта, с която е бил дарен, се оттегля от него. Резултатът е ново страдание. Всъщност, за да имат стойност и сила думите, човек трябва да е платил цената на всяка от тях. Както се казва в „Птиците умират сами”: „Всичко прекрасно се ражда с цената на огромна болка.” Според моето виждане, произтичащо от личната ми опитност, само човек, преминал през неимоверни страдания, успели да съкрушат сърцето му, но не и да сломят духа му, не и да го озлобят, може да обича истински с Любов, в която няма приливи и отливи, влюбване и разлюбване, и да стане не мним, а действителен Проводник на Любовта, която оживява пулса на целокупното Битие. Законът е такъв: Този, който е готов и може да се откаже от всичко – получава Всичко! Лъчезарна, Дъгата и Слънчева 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
veselinvalchev1981 Добавено Юни 14, 2010 Доклад Share Добавено Юни 14, 2010 Опасностите в духовния път Това е трудна тема затова моля споделяйте главно личния си опит и наблюдения. По някои от опасностите / изпитанията сме говорили във форумите. Има вече цели теми. Моля слагайте линк към тях, за да не повтаряме. Какви според вас са опасностите в духовния път? С кои от тях сте се сблъсквали? Как сте ги преодолявали? Опасностите в духовния път започват още в ранна детска възраст ,още тогава родителите с възпитанието изкарват децата си извън пътят ,къде повече къде по малко са ги отклонили ,в което няма нищо лошо де ,те са мислили че са дали най доброто на детето ,това си е част от еволюцията ,човек трябва да мине през ада за да оцени раят.Иначе заблужденията са си най явната опасност ,бих казал че когато човек не е в хармония със себе си той е в заблуждение .Със времето забелязвам как в хората се рушат заблужденията .Скоро се надявам след 2012 г. този прозес да стане много по бърз . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Октомври 12, 2012 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2012 Мисъл за деня - 11.10.2012 г. Сега аз искам вас, младите, да ви предупредя за една малка опасност, понеже вие още не сте запознати с онази мрежа на низшите тъмни духове. Те се стараят да оплетат религиозните хора, като най-напред преувеличават способности им и те като паднат, тогава духовете ще вземат точно обратна позиция и ще ги убеждават, че у тях няма нищо. Това са две противоречиви състояния, които всякога действат разрушително. Умът ви е объркан; вие трябва да имате една база, да усещате Божието присъствие, да имате една положителна мярка, с която да мерите вашите постъпки, да чувствате, че Бог е основа, върху която Животът може да стои. Едни и същи разбирания трябва да имате всякога. Ръководен от Любовта и Мъдростта Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Ноември 16, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 16, 2012 Impulsa, Няма как да говориш за Буда,самсара и състраданието и да плюскаш пържоли... Тази опастност в духовния Път е била игнорирана от Буда, и той и учениците са яли каквото им дадат, макар Буда да е имал стомашни проблеми които са довели и до смъртта му, последното му ядене се описва като "любимо на свинете" или направо свинско. Такова му било нивото на човека, нито е бил миров Учител, нито е имал нужда от мирови ученици. Така е и в традията Теравада, традицията Махаяна поддържа вегетарианството, отделните секти и манастири могат да избират, но не се приема като критерий за напредък. Вегетарианството има и други сфери на изява освен физическата, като ментална и емоционална, именно те имат нещо общо със състраданието и освобождението от самсара, първата стъпка в това съвсем не е е физическото вегетарианство а осъзнаването на илюзорността на аза. Извинявай за некомпетентността ми ,спрямо Будизма .Пиша щото това, по горе ми прилича на трън в петата...Духа ,духовността,намираме в смисъла на нещата.Какъв е смисъла на вегетарианството ?Това е стъпка към разбиране , на отношенията между видовете интелект.Просто малка стъпка към осмисляне на тези отношения и емоциите ,които бозайниците притежават.. .А за Буда знам,разбира се не от първа ръка че до прозрението за средния път е стигнал след дълго изтощително себеограничение .Аскетизма довел тялото му почти до смърт...И още една приказка:Този принц единствен ,израснал в двореца на баща си в изолация от външния свят.Когато отраснал започвайки да посещава често града ,бил потресен от болестите,бедността, ужасния живот който водели обикновените хора .Това била причината да се откаже от охолството и да тръгне като аскет да търси Истината ...И друго съм срещал.В духовните учения на Индия,Буда(пробуден) е имало няколко.Различни личности ,живели по различно време. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
октим Добавено Ноември 17, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 17, 2012 (edited) Възгордяването и припознаването на чужди мисли и опитности за свои! Редактирано Ноември 17, 2012 от октим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диан Георгиев Добавено Ноември 17, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 17, 2012 Impulsa, Няма как да говориш за Буда,самсара и състраданието и да плюскаш пържоли... Тази опастност в духовния Път е била игнорирана от Буда, и той и учениците са яли каквото им дадат, макар Буда да е имал стомашни проблеми които са довели и до смъртта му, последното му ядене се описва като "любимо на свинете" или направо свинско. Такова му било нивото на човека, нито е бил миров Учител, нито е имал нужда от мирови ученици. Така е и в традията Теравада, традицията Махаяна поддържа вегетарианството, отделните секти и манастири могат да избират, но не се приема като критерий за напредък. Вегетарианството има и други сфери на изява освен физическата, като ментална и емоционална, именно те имат нещо общо със състраданието и освобождението от самсара, първата стъпка в това съвсем не е е физическото вегетарианство а осъзнаването на илюзорността на аза. Извинявай за некомпетентността ми ,спрямо Будизма .Пиша щото това, по горе ми прилича на трън в петата...Духа ,духовността,намираме в смисъла на нещата.Какъв е смисъла на вегетарианството ?Това е стъпка към разбиране , на отношенията между видовете интелект.Просто малка стъпка към осмисляне на тези отношения и емоциите ,които бозайниците притежават.. .А за Буда знам,разбира се не от първа ръка че до прозрението за средния път е стигнал след дълго изтощително себеограничение .Аскетизма довел тялото му почти до смърт...И още една приказка:Този принц единствен ,израснал в двореца на баща си в изолация от външния свят.Когато отраснал започвайки да посещава често града ,бил потресен от болестите,бедността, ужасния живот който водели обикновените хора .Това била причината да се откаже от охолството и да тръгне като аскет да търси Истината ...И друго съм срещал.В духовните учения на Индия,Буда(пробуден) е имало няколко.Различни личности ,живели по различно време. Физическото вегетарианство често е първа стъпка на търсенето на телесна и нравствена чистота, тя е по-лесна от чистотата на емоциите и мислите и затова е нужна. Ползата от нея е голяма, но не трябва да се преувеличава защото физическият вегетарианец може да остане, и често остава за съжаление, в плен на предишните си чувства и мисли които не са дотам чисти. Поради контраста в начина на хранене с околния свят на месоядци и материалисти за съжаление понякога се развива и гордост от начина на хранене и духовните интереси, която не помага за чистотата. Буда и неговия път е голяма тема и не е тук мястото за нея. Все пак искам да поясня че аскетизма който е следвал Буда не само е бил изоставан от него след като е открил средния път, но аскетизма е бил определен от него като грешен път. Буда го е практикувал в началото следвайки съществуващите практики в Индия, но постепенно си дал сметка че аскетизма не го води към целта на търсенето му. Разбира се аскетизмът е много повече от вегетарианството, при него се търси пълен контрол над телесните желания, понякога дори и на функциите на тялото. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Cveta5 Добавено Ноември 19, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 19, 2012 В началото започнах само с четене,без ,кой знае колко прилагане.Докато заприличах на магаре натоварено с книги.И в тези години често залитах и към фанатизма,и към тесногръдието,и към производните им.В резултат получавах "плесници" ,външни ситуации,засягащи ме пряко и ...дълбоко.Първите "плесници"бяха по-леки, после все по-тежки.Опасностите,които не отминах,ме доведоха до смирението,за което съм благодарна.Сега опасностите ги наричам стъпала. Диана Илиева и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.