"Учителят за образованието"

[Валентин Петров]

С голяма радост и благодарност към Донка, Ася и други братя и сестри намерих книгата достъпна за снемане от портала.

"Учителят за образованието" от Боян Боев - Изтегли книгата

ето една история от нея:

един ученик Стоянчо, много упорит, своенравен, буен и слаб по успех. Когато някой го докачаше, той го набиваше. Когато искаха обяснение от него за простъпките му, мълчеше. Винаги закъсняваше в училище. Веднъж в часа по бълг арски език зададох един въпрос, на който никой не отговори. Тогава казах: „Уверен съм, че Стоян знае и ще ни каже”. И наистина, Стоян стана и каза. Моето доверие към него отвори сърцето му. Аз опитвах този метод и занапред. Проявявах към него доверие и внимание. Например, натоварих го да се грижи за реда, дисциплината и хигиената в класа, да съветва съучениците си, когато искат да извършат някоя простъпка. Оттогава у Стоянчо стана голям нравствен преврат. Дигна се и успехът му, стана силен ученик.

„Децата инстинктивно усещат”, казва Петерсен, „дали чувствата към тях са истински. От чистотата и откровеността на нашите схващания към децата зависи силата ни ...”

[Ася_И]

Вальо, трябва да благодарим първо на хората, които се постараха да сканират книгата, защото без техния труд нямаше да е толкова лесно – четеш, обогатяваш се и тук-таме нещо да поправиш. Има останала някоя и друга грешка, както открих вчера, за което моля да ни извините.

За книгата. Донка спомена, че чете нещо интересно и аз като всяка любопитна сврака, казах ‘дай насам’. Мислех, че ще срещна малко поостаряли схващания за образованието, все пак е писана преди доста години, но... Тук дойде голямо НО, защото се оказа, че доста голяма част от образованието ми е преминала именно по такива идеи, каквито е изказвал Учителя.

Може би тези, които са на моята възраст (над 40) си спомнят как си имахме градинки в училищния двор, как слагахме семена да покълват, за часовете по труд и техника, в които научавахме нещо. За излетите сред природата няма да коментирам – бяха много, летните лагери - също. А на онези години класовете бяха големи – по 30-40 деца. Спомням си и прекрасните преподаватели които имахме. И Възпитатели, точно както ги нарича Учителя, а не чиновници на длъжност, както е днес в повечето случаи. Моля Донка, Багира и др. възпитатели от портала да ме извинят. Но уви, това е тъжният факт.

Независимо, че ученическите ми години преминаха под идеи за социализъм и т.н., не може да се отрече, че в областта на образованието имаше много и полезни идеи. И както установих, след прочитането на книгата, те не са били никак нови. Просто са поотупали тази книга от прахта и са променили част от заглавието.

Познатите ми все ми казват, че възпитавам по странен начин децата си – рядко наказвам, давам голяма свобода, доверявам се, но сега (когато са по-големи) очаквам и съответната отговорност от тяхна страна, гледам да ги подкрепям на 100%, дори и на моменти да ми се струва, че може би това не е най-подходящата идея. По-лесно е да махнеш с ръка и авторитетно да отсечеш ‘това няма да стане’ (защото не ми се занимава), отколкото да намериш време и да помогнеш да се реализира тя. Но за разлика от много родители нямам т.н. ‘тийн’ проблеми. Е, дискутираме на моменти по-оживено, но без това не може.

Като цяло. Идеите, които намерих в тази книга, са и част от нещата, които инстинктивно прилагаме като родители, особено когато сме решили да се грижим и да възпитаваме децата си. За мен книгата се яви като едно потвърждение, че начинът на възпитание, който съм избрала е правилен.

[aratron]

Благодаря за книгата!

Излязла е и друга книжка с извадки от лекции на тема образование и възпитание - "Педагогически въпроси", издание на Културна асоциация Беинса Дуно.

[Валентин Петров]

„Благодарение на това, че всеки от нас минава през периода на детството, всеки има щастието да прекара едно време на чиста радост и безпределна любов към всички и всичко.”

...„Детето обича своя баща, обича своите братчета и сестричета, обича своите другарчета, обича и животните, обича цветята, полянките, горичките, обича вадичките и рекичките, детето обича всичко. Но то не обича света с главата на възрастния, с нашата користна, практична, сметкаджийска и заръчана любов, а обича чисто ангелски, беззаветно, с цялата си душа. У детето говори чистата, свята, Божествена природа.”

...

„За да възпитавате хората, трябва да приложите Христовото учение - учението за любовта. Ако имате някое своенравно дете, направете опит с него и приложете метода на любовта. Обикнете това дете и никога не мислете за неговите отрицателни черти. Мислете, че то е добро, разумно, и ще видите, че след известно време то ще се поправи.”

[Аделаида]

А в много от семействата сега, наистина няма любов и за това у децата има толкова агресия. Иначе децета които се раждат сега са страхотни, но им трябва много любов, а иначе тя по себе си може да промени не само едно дете, а и един възрастен човек, трябва само да му я дадем.

[Донка]

На 22 септември 2009 г. от 8,30 до 11 часа в парк „Аязмото” в Стара Загора ще се състои среща на тема „Учителя за образованието”. Преподаватели, родители, социални работници и психолози ще обсъдят опита и идеите си за работа с деца, които са почерпали от книгата „Учителя за образованието”. В този труд Боян Боев е събрал многобройните идеи на Учителя Петър Дънов за образованието и възпитанието на децата. Книгата може да намерите в интернет на адрес: Учителя за образованието.

За контакти: Цвета Христова – cveta.hristova@gmail.com, skype:saverila и тел. 0886 87 07 19.