Станимир Добавено Септември 2, 2007 Доклад Share Добавено Септември 2, 2007 Какво мислите за ентусиазма и въодушевлението? Помагат ли ни те да канализираме действията си или ги правят по хаотични? Източник на сила ли са или напразно пилеене на енергията? Къде е границата, при която тези качества започват да замъгляват погледа ни и да ни правят зависими, както е например при фанатизма? Според мене, ентусиазмът и въодушевлението са пряко свързани с вярата и убеждението в това което правим. Те могат да бъдат изключително мощно средство, определящо самочувствието ни и правилно използвани, освободени от егоизма, себичността и невежеството, да използваме като източник на сили и ориентир за това доколко се придържаме вътрешно към целите си. Какво е вашето мнение и опит в това отношение? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Септември 2, 2007 Доклад Share Добавено Септември 2, 2007 Ентусиазма винаги ме е довеждал до средата, оказвало се е че нещо съм пропуснала, не съм преценила. Това може да се дължи и на многото ми въздушни зодии в картата. Вдъхновението е усещането при което се "отлепям" от земята, и последвалото въодушевление ми помага да мина през трудностите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Септември 2, 2007 Доклад Share Добавено Септември 2, 2007 (edited) Ентусиазъм, въодушевление и т.н. са все атрибутивни към радостните емоции, т.е., те са естественият им антураж. Едва ли някой може да е в непрекъсната еуфория или въодушевление. Темата малкo се размива с други сходни теми, чисто стилистично. И, ако тя се развие по-натам, това ще стане очевидно. Редактирано Септември 2, 2007 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Септември 2, 2007 Доклад Share Добавено Септември 2, 2007 (edited) Ентусиазмът, поривът, въодушевлението са нещо твърде различно от лично осъзнатата целенасоченост. Те, казано най общо, са склонни да приемат приятното и да отхвърлят неприятното. С други думи, тяхното припламване е непостоянно и не може да акумулира търпение и равновесие - а тези последните никъде ги няма for free. И всяка целенасоченост (предполагаща усилия на волята) без тях е обречена на неуспех. И колко високо би било оценено постигането на определена цел, ако то е несъизмеримо с преодолените трудности и препятствия? Редактирано Септември 2, 2007 от aorhama Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Септември 3, 2007 Доклад Share Добавено Септември 3, 2007 Какво мислите за ентусиазма и въодушевлението? Помагат ли ни те да канализираме действията си или ги правят по хаотични? Източник на сила ли са или напразно пилеене на енергията? Къде е границата, при която тези качества започват да замъгляват погледа ни и да ни правят зависими, както е например при фанатизма? ............ Какво е вашето мнение и опит в това отношение? За мен те са необходими условия в творческия процес. Катализират действията ми. Няма как да не изразходвам енергия, когато творя, но я виждам после в произведението. Значи пак е налице, пред мен. Фанатизмът е застой, няма развитие, а творецът се развива непрекъснато. Така че, има ли творчество, няма място за фанатизъм. Как е при мен? Първо се появява идеята за нещото. После , за да се изгради цялостно, емоцията на ентусиазма ме държи в напрежение, докато не завърша произведението във въображението си, докато не завърша представата си за него. Където и да съм, с когото и да съм, не спирам да се връщам мислено там и чакам с нетърпение момента на уединение с идеята. Това е. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 17, 2008 Автор Доклад Share Добавено Март 17, 2008 Аз лично разделям ентусиазма от еуфоричността. При последната енергиите са хаотични, не са канализирани. Ентусиастът съзира смисъла от своите действия, при него присъства едно възхищение пред целта, която се стреми да постигне. При ентусиазмът винаги има цел и насоченост. Разбира се емоциите често заслепяват и посоката на ентусиазма може да се окаже погрешна, но и за това човек не се свежда само до емоциите си, а притежава ум и воля, и балансът между трите го прави цялостен. Ентусиазмът е творчески потенциал. Посоката на действие на енергиите е от нас към целта, която се стремим да постигнем или сътворим. Еуфоричността е с обратна посока, акцентът е върху нашите собствени усещания, които в такива случаи са свръхстимулирани. При ентусиазма също имаме прилив на енергия от страна на висшата ни природа, но фокусът на вниманието е насочен към нейното оползотворяване, а не просто желание да изпитаме емоционален екстаз и задоволство. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Декември 21, 2010 Доклад Share Добавено Декември 21, 2010 Много хубава тема! Точно за празниците! Изживяването е невероятно, но понякога следва разочарование. Обаче, ако се пазим от разочарованието, няма да преживеем ентусиазма и въодушевлението! Има ли някакъв среден път? Да различавам еуфорията от ентусиазма - чудесно предложение! Обаче при мен някак се получава пост-фактум. Може ли да се различи в самото начало? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.