Валентин Петров Добавено Септември 17, 2007 Автор Доклад Share Добавено Септември 17, 2007 Когато има любов, човек може да възприеме нещата в тяхната цялостност... в хармония с цялото. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Лагорда Добавено Септември 17, 2007 Доклад Share Добавено Септември 17, 2007 (edited) Една от основните мисли на тази лекция е да придобиете живота на светията. Светията е всякога доволен. Вие не можете да видите на лицето му бръчка от недоволство. И в ада, и в рая да го изпратите, той всякога е доволен. Защо? Защото от всичко се учи. За Божественото той е готов на всички жертви. Той очаква да бъде изпратен всеки момент на работа, да помага на своите малки братя. Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот. Източник Редактирано Септември 17, 2007 от Лагорда Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 17, 2007 Доклад Share Добавено Септември 17, 2007 Егото (използвам думата в нисшия и аспект свързан с отделната личност) отговаря за аналитичното мислене. Без развито аналитично мислене не може да се стигне до синтетичното. Синтетичното мислене се получава като отделните елементи, на които конкретния ум разделя цялото за да може да го осъзнае, биват обединени от любовта на душата (която е източник на висшия ум). Егото разделя цялото и благодарение на това се развива самосъзнанието. Докато съзнанието се идентифицира с егото, при нарастване на съзнанието ще нараства и егото. Забележете, че казвам нарастване на съзнанието, защото това още не е разширяване. Това е състояние при което липсва любов, инклузивност, истинска съпричастност със света извън егото. Значи за да стане аналитичното мислене синтетично, и за да може съзнанието да се идентифицира с душата вместо с егото, е необходима обединяващата сила на любовта. Когато има любов, човек може да възприеме нещата в тяхната цялостност. Егото му е помогнало да развие самосъзнание и сега той трябва отново да приведе себе си (вече като самоосъзнаваща се същност) в хармония с цялото. :thumbsup: Точно това си мислех и аз днес, но с по-различни думи. Личността ми е дадена, за да разбера какво е моето лично място и роля в цялото - нещо като клетката на мускула да знае каква е нейната роля и да я изпълнява по-най-добрия начин, подчинявайки се на хомеостазата на организма си. Това означава тя да е осъзнала своята "личност". Когато една клетка е откаже от "личността" си, става ракова клетка, нали? Да се откаже от личността си едновременно означава и да се противопостави на ролята, която и е определило цялото - организма. Ако клетките не знаят и не спазват "личността" си, организмът-цялото ще се разпадне и загине. Така че това, което на пръв поглед отделя клетките и хората в групи и ги различава , всъщност е и това, което ги обединява, излиза.... Та днес си дадох сметка, обръщайки се назад и анализирайки живота си, че личността ми винаги е служила на хората около мен. Едно вътрешно Аз, което не е личността ми, но съм аз отново, ми е служило на мен самата... Двете заедно по различен начин са ме свързвали с Цялото, от което съм била част винаги.... може би... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 17, 2007 Доклад Share Добавено Септември 17, 2007 (edited) Една от основните мисли на тази лекция е да придобиете живота на светията. Светията е всякога доволен. Вие не можете да видите на лицето му бръчка от недоволство. И в ада, и в рая да го изпратите, той всякога е доволен. Защо? Защото от всичко се учи. За Божественото той е готов на всички жертви. Той очаква да бъде изпратен всеки момент на работа, да помага на своите малки братя. Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот. Редактирано Септември 17, 2007 от Станимир Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Септември 17, 2007 Доклад Share Добавено Септември 17, 2007 :thumbsup: Точно това си мислех и аз днес, но с по-различни думи. Личността ми е дадена, за да разбера какво е моето лично място и роля в цялото - нещо като клетката на мускула да знае каква е нейната роля и да я изпълнява по-най-добрия начин, подчинявайки се на хомеостазата на организма си. Това означава тя да е осъзнала своята "личност". Когато една клетка е откаже от "личността" си, става ракова клетка, нали? Да се откаже от личността си едновременно означава и да се противопостави на ролята, която и е определило цялото - организма. Ако клетките не знаят и не спазват "личността" си, организмът-цялото ще се разпадне и загине. Така че това, което на пръв поглед отделя клетките и хората в групи и ги различава , всъщност е и това, което ги обединява, излиза.... Когато една клетка се откаже от личността си не става ракова, напротив - ти си го казала по-надолу. По-скоро когато една клетка е осъзнала своята личност, тогава става ракова. И съзнателно или не дотам, но работи против цялото и респективно и против себе си. Точно това правят и много хора в обществото. И това, че е несъзнателно, никого не оправдава. Какво прави обаче тялото, за да се излекува от рака?(защото има такива случаи) - честно казано не ми е ясен начина, нека някой от лекарите да обясни, защото може би точно там е ключа от палатката (нали каквото е горе, това и долу и обратно). И да правим и ние това, което прави тялото, за да се излекува от рак. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 17, 2007 Доклад Share Добавено Септември 17, 2007 Не е съвсем свързано с темата, но в такива случаи енергийния поток трябва да се насочи за подсилване на здравата тъкан около раковото образувание, а не към самите ракови клетки. Разбира се говоря за волево въздействие, което не бива да се приема за лекарски съвет. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Септември 18, 2007 Автор Доклад Share Добавено Септември 18, 2007 (edited) 18 септември Като не разбират причините за своите нещастия, хората ги търсят вън от себе си и казват, че животът е лош. Едно трябва да знаете: животът не може да бъде нито лош, нито добър. Да мислите, че животът е добър или лош, това са ваши лични схващания. Не приписвайте на живота качества, каквито той не притежава. Човек може да бъде лош или добър, но не и животът. За да бъде човек лош, това показва, че някакъв чужд елемент се е вмъкнал в неговото естество. Правилно разрешаване Има сведения че раковите клетки стават такива под влияние на чужди микроорганизми, които сбъркват генетичния код. Детето среща отрано микроорганизмите, също в социално и "културно" отношение - негативни постъпки и чувства на хора, в книги, списания, филми и др. информация. Те влияят разрушитилно върху естествените състояние на обич, любов към красивото и братство. Понякога е безнадеждно, толкова няма автентични хора примери наоколо! Възможно е да се образува плътна многослойна обвивка през която не може да проникне светлината на Божественото. Тази обвивка е като сива "кожа" на поробеното в материята ядро на човешката личност. Програмата действа и на макро ниво и режисира външните обстоятелства по принципа на подобие. Започнали да усилват и изпълняват чуждата гибелна програма и отъждествявайки се с нея, личността и обществото се затварят циклейки по едни и същи демонични сценарии и не могат да си помогнат, нито да получат помощ отвън. http://www.txtwriter.com/backgrounders/Cancer/cancer1.html Светът е прекрасен, но програмирането на злото го превръща в ад - през ума. Обвивките се вкаменяват и накрая съществото умира поради психически и физически болести. Всичко това е представено например във филма Стената направен по едноименния албум на Пинк Флойд, също в Матрицата, Бразилия и други. Слава Богу! изход има. Когато всеки от нас разбере че същността му е Истинската и Божествена. Първо трябва да поиска и повярва, след това започва да изразява тази Божественост в живота си. Той става като философски камък и помага на всички които среща по пътя си :feel happy: Редактирано Септември 18, 2007 от Валентин Петров Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Септември 18, 2007 Доклад Share Добавено Септември 18, 2007 (edited) [... изход има Слава богу , че не всички говорят с такава категоричност... А иначе за последните изречения от поста съм съгласен че така трябва , но дали се случва за хората наистина съм скептично настроен . Редактирано Септември 18, 2007 от bee_bg Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Септември 18, 2007 Автор Доклад Share Добавено Септември 18, 2007 (edited) Матей 13: 26. а когато израсте злакът и даде плод, тогава се появиха и плевелите. 27. И като дойдоха слугите на стопанина, рекоха му: господарю, нали добро семе посея на нивата си? Откъде са, прочее, в нея тия плевели? 28. А той им рече: враг човек е сторил това.разрешението на задачите се състои в това, да стане човек господар на низшето съзнание в себе си. Човек не може да нарушава ония закони, които Бог е поставил в живота. Човек не може да изменя Божествения план. Като знаете това, всички трябва да работите за реализиране на този план. Докато работите в съгласие с Бога, вие ще се ползвате от всичко, което Той е създал. Поставете на първо място в живота си изпълнението на волята Божия, а после своята. Тогава и вие можете да кажете като Христа: „Който изпълнява волята Божия, той ми е майка, брат, сестра и приятел“. Правилно разрешаване Редактирано Септември 18, 2007 от Валентин Петров Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Септември 19, 2007 Автор Доклад Share Добавено Септември 19, 2007 (edited) 19 септември В разумният свят не съдят човека само по предположение или подозрение. Там не съдят човека само за това, че помислил нещо лошо. Човек не е отговорен за лошата мисъл, докато не я реализира. Като казвам, че човек трябва да се стреми към нова мисъл, това не значи, че досегашната мисъл нищо не е допринесла. И тя е дала нещо на човечеството, но време е да се замени с нова. Отличителна черта истински човек е онзи, който е подчинил низшето в себе си на висшето, т.е. на Божественото. По този начин той е привел всичко в себе си в хармония. С други думи казано: истински човек е онзи, който е подчинил низшето на себе си, а сам той се е подчинил на висшето, т.е. на Божественото начало. Не може ли да дойде до това подчинение, човек остава в дисхармонията на своя живот. пак там Редактирано Септември 19, 2007 от Валентин Петров Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 19, 2007 Доклад Share Добавено Септември 19, 2007 В този смисъл зло наричаме всяко противодействие на Божественото, а добро – всяко съдействие на Божественото. Злото подразбира отказване на човека да върши волята Божия.Доброто пък е изпълнение на волята Божия. И тъй, като изпълнява волята Божия, като дава път на Божественото в себе си, човек дохожда до реалността на нещата. За да познаете дали живеете в реалния свят, вижте менят ли се нещата около вас. Ако любовта ви всеки ден се изменя, вие не сте в реалния свят. Където има влюбване и разлюбване, там не е истинската любов. Това са чувства, разположения, настроения, които имат материален характер. Любовта не търпи никакви материални връзки и отношения. Тя е създала материалния свят, вследствие на което стои над всичко в света.Следователно, ако обичаш някого, обичай го такъв, какъвто е, а не заради знанието, богатството или красотата му. Любовта е неизменна. Отличтелна черта Ако любовта ни се изменя под влияние на нещо, значи се опитваме да наложим своята воля, а не да изпълняваме Божията. Опитваме ли се да се борим, да страдаме, за да наложим волята си, ние вместо добро, каквото си мислим, че правим, всъщност създаваме зло. Затова сигурно казват,че пътят към ада е постлан само с добри намерения. За да изпитваме неизменна любов към себе си и света си, може би е необходимо да приемем, че нашите критерии за добро и радостно следва да са изменяеми и да осигуряват неизменност на положителното ни отношение към всичко. Значи силата и ценността на ума и личността ни стоят в гъвкавостта им, приспособимостта им към позитивните емоции. Емоционалната интелигентност, както следва, може би се състои в умението ни да запазим стабилността на позитивните си емоции въпреки промените вътре и вън от нас.... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Септември 19, 2007 Доклад Share Добавено Септември 19, 2007 "В разумния свят не съдят някого по подозрения...." Не съм обаче сигурен, че живеем вече в разумен свят: http://www.standartnews.com/bg/article.php...;article=204070 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Септември 19, 2007 Доклад Share Добавено Септември 19, 2007 Тоя сенатор само изразява едно общо - често преобладаващо в подсъзнанието даже на т.нар. "вярващи" хора - схващане, че Господ е отговорен за всеки техен проблем. Тъй като това в известен смисъл е вярно, лесно е да се абсолютизира този смисъл. Точно това са направили през Ренесанса - някои от най-будните умове - считайки, че ако е така, по-добре да не съществува Бог или Той да бъде отъждествен с материалната природа. Същото мислят сега голяма част от интелектуалците, а и много други. Даже и много от нас, макар на думи желаещи да се занимават с духовни практики, но без да ги правят сериозно и редовно, вероятно имаме гняв към Бога и пожелателен атеизъм в подсъзнанията си. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Септември 19, 2007 Автор Доклад Share Добавено Септември 19, 2007 (edited) ...Доброто пък е изпълнение на волята Божия. И тъй, като изпълнява волята Божия, като дава път на Божественото в себе си, човек дохожда до реалността на нещата. За да познаете дали живеете в реалния свят, вижте менят ли се нещата около вас. Ако любовта ви всеки ден се изменя, вие не сте в реалния свят. ..Любовта не търпи никакви материални връзки и отношения. Тя е създала материалния свят, вследствие на което стои над всичко в света... Любовта е неизменна. ... силата и ценността на ума ... стоят в ... позитивните емоции...в умението ни да запазим стабилността на позитивните си емоции въпреки промените вътре и вън от нас.... В благородния път на осемте, що е Правилна Концентрация? Свобода от желания и непозволяване на мъчителния водовъртеж на безпокойствата в ума да има какъвто и да е ефект. В тайната стаичка на истинското и постоянно осъзнаване на радостен покой и щастие. Това е първото ниво на концентрация. Лорд Буда, Дигха НикаяЖеланията на човека са подобни на бомби. Не знае ли как да работи с тях, те ще избухнат пред него и ще го ранят в главата, в очите, в ръцете или краката... Има смисъл човек да се изкушава, но от чистия планински въздух, от бистрата планинска вода. Обаче да се изкушава човек от клоака на живота, от въздух, пълен с микроби, това не го оправдава. Всеки човек, който е изгубил истинската представа за Бога и е влязъл в света на удоволствията, прилича на червей, който пълзи по нечистотиите. Като ученици, вие трябва да мислите право, да различавате животинските прояви от човешките и човешките – от Божествените. Като различавате тия неща, вие ще можете да се пазите от животинските мисли. Ще слушате какво ви се говори отвън и отвътре, без да ставате роби на човешкото и на животинското. Много време се изисква, докато умът и сърцето на човека се просветят и той излезе на чист въздух, на Божествената светлина, да води чист и свет живот. Чистотата се проявява отвътре, без никакво разсъждение и въздържание. Също така и Любовта се проявява естествено, без никакво външно или вътрешно насилие. Човек, като духовно проявление, живее в целия космос: в Бога, в ангелите, във всички хора, животни, растения, камъни. Какво означава тази идея? Да съзнава човек, че живее в целия космос, това значи, че той е свързан с живота на Бога, на ангелите, на хората. Човек е свързан по мисъл с Бога, с ангелите и с хората, вследствие на което става преливане в тях. Тъй че когато някой пита съществува ли Бог, това подразбира, че връзката между него и Бога е прекъсната... Когато всички добродетели – правда, милосърдие, кротост, любов, функционират правилно, човек е здрав. Само здравият човек е запазил своя първичен образ, по който е създаден. Само здравият човек познава Бога. Абсолютно здравият човек мисли, чувства и постъпва правилно. Всичко в него е хармонично. вие ще се домогнете до Истината, която ще ви свърже с Бога и ще ви направи свободни. Отивате ли при Бога, не се оплаквайте, не казвайте, че страданията ви са големи, но кажете Му, че благодарите за всичко, което досега ви е дал: блага, радости, страдания. Благодарете от сърце и душа и върнете се радостен и доволен. Отличителна черта Редактирано Септември 19, 2007 от Валентин Петров Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Лагорда Добавено Септември 19, 2007 Доклад Share Добавено Септември 19, 2007 "Дръжте в ума си основната мисъл, че Бог иска да направи човека щастлив само за един момент. Ако през целия ден можете само за един момент да бъдете щастливи, вие ще запазите щастието си за повече време. Това се постига, когато разберете Божиите мисли, чувства и постъпки в даден момент само и ги приложите. Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот." http://triangle.bg/books/1930-08-27-05.199...0-09-10-05.html Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Септември 19, 2007 Доклад Share Добавено Септември 19, 2007 "Истински човек е онзи, който включва в себе си и мъжа, и жената. Той не подценява нещата, но на всичко дава съответна цена. Който не е дошъл до това положение, той сравнява нещата, съпоставя ги и мисли, че има големи знания. Колкото и да е учен човек, все ще се намери някой да знае повече от него. Ако някой знае повече от тебе, той ще те учи; ако знаеш повече от него, ти ще го учиш. Ако си по-силен от някого, той ще ти се подчинява; ако той е по-силен, ти ще му се подчиняваш. Оттук вадим следния закон: низшето всякога трябва да се подчинява на висшето; висшето пък трябва да подчини низшето. И тъй, истински човек е онзи, който е подчинил низшето в себе си на висшето, т.е. на Божественото. По този начин той е привел всичко в себе си в хармония. С други думи казано: истински човек е онзи, който е подчинил низшето на себе си, а сам той се е подчинил на висшето, т.е. на Божественото начало. Не може ли да дойде до това подчинение, човек остава в дисхармонията на своя живот. Той не може да се развива правилно, не може да придобива никаква наука, никакво изкуство. Щом е в разногласие със себе си, той е в разногласие и с окръжаващите. С това се обяснява делението на хората на различни партии, на различни религии. Срещате трима души християни – православен, католик и евангелист, но и тримата различно разбират истината. Истинският човек не е нито православен, нито католик, нито евангелист. Той е над всички човешки възгледи и вярвания. Сега всички хора се нуждаят от нови мисли, нови разбирания, нови желания и нови постъпки. Всяка нова мисъл е нов костюм, с който човек трябва да се облече, за да свърши известна работа. Постоянно слушате да се говори за живота на пророците и апостолите. Как са живели те? Всеки може да живее като пророците и апостолите, ако е готов да изпълнява волята Божия. Само онзи може да изпълнява волята Божия, който обича, който има знания и който е свободен. Когато любовта, знанието и свободата се проявяват в човека едновременно, той може да изпълни волята Божия. Липсва ли само един от тия принципи, той не е готов да изпълни волята Божия. И да има готовност, условия няма. Значи, когато Любовта, Мъдростта и Истината доброволно дойдат в помощ на човека, той може да изпълни волята Божия. " Източник на горните цитати: "Отличителна черта" Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Септември 20, 2007 Автор Доклад Share Добавено Септември 20, 2007 20 септември Дойде ли ти някакво изпитание, кажи: „Аз не искам да бъда съден. Аз искам да употребя ума, сърцето и волята си на място.“ Две съдби има в света: едната съдба ще бъде за праведните, а другата – за грешните. Праведните ще бъдат съдени, за да им се въздаде според Правдата. Праведните ще бъдат съдени на Земята според закона на Доброто, който ще бъде тяхното възнаграждение. Грешните ще бъдат съдени според техните престъпления. И на тях ще се въздаде заслуженото. На праведните ще се въздаде Божието благословение, а на грешните – товарът, който те сами са създали. На последните ще им се каже: „Всичко нечисто, което сте създали, трябва сами да го изчистите. Щом сте го създали, вие сами можете да го изчистите.“ Това е новото учение! Ако искате да се повдигнете, да бъдете благоприятни на Бога, на светиите, на добрите хора в света – тази е мисълта, която трябва да следвате. (Път на зазоряване (НБ 39/40 г.) – Сф, 1999, с. 91) Призова учениците си Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Септември 20, 2007 Доклад Share Добавено Септември 20, 2007 Чудни сте вие. Истинското богатство никой не може да го отнеме. Питате какъв е смисълът на живота. Казвам: Всичко, което иде в света, изисква умни, добри и справедливи хора. Бъдещето е на добрите, на умните и на справедливите хора. Аз не говоря за бедни и за богати. Богатството и сиромашията са резултати. Лекарите търсят причините за заболяванията на хората. Причините са в самите нас, в човешките разбирания. Ако ти не разбираш законите, по които действува твоят ум, ако ти не разбираш законите, по които действува твоето сърце и ако не разбираш законите, по които действува твоята воля и причиниш едно нарушение на един от тия закони, ти непременно ще се намериш в известно противоречие. Причината за болестите на човешкото сърце се дължи на това, че в него се вливат повече киселини, а не соли. Ударите на сърцето показват, че неговият ритмус трябва да бъде разумен. Щом има някаква аномалия, ритмусът трябва да се измени, да стане нормален. Засега човешкото сърце има повече киселини, отколкото му трябват. Сол има малко. Следователно човешкото сърце се нуждае от мисъл. Думата „сол“ означава „равновесие“. Не е изобилието, което прави човека щастлив, но онова количество, което той може да организира и да го използува разумно. Основата трябва да мине през сърцето, киселината – през човешкия ум, а солта – през човешкия организъм. Казано е в Писанието: „Сине мой, дай си сърцето.“ Значи, Бог не иска ума на човека, но иска неговото сърце. Бог иска основата, защото за в бъдеще от тази основа ще се образуват всички форми. Аз ще ви кажа: Не изопачавайте Божията любов, не изопачавайте Божия живот, не изопачавайте Божественото знание, което ви е дадено, не изопачавайте Божествената свобода и истина. Не казвам, че като ги изопачавате, ще дойде някой отвън да ви измъчва. Не, като изопачавате тия велики добродетели, вие сами ще се мъчите, сами на себе си ще станете мъчители. Ние сами сме причина на нашите нещастия, а не както мнозина търсят причините в този или онзи. Така седи великият закон. Тъй щото, дойдете ли до любовта, вие трябва да имате ясна представа. Кажете ли, че трябва да се обичате, преди всичко вие трябва да бъдете чисти. Аз проповядвам на вас за чистота, но преди всичко казвам на себе си: Аз трябва да бъда чист – нищо повече! След това, аз трябва да нося в себе си Божията любов, Божията мъдрост, Божията истина, Божията свобода. Божията свобода трябва да излиза от мене така, че всички, които са около мене, трябва също така да бъдат свободни. Добрите мисли, добрите чувства, добрите желания и постъпки на човека представят ония форми, в които в бъдеще той ще се въплъти. Като живее, човек сам определя своя бъдещ живот в зависимост от своите мисли, чувства и постъпки. Тъй щото, ако вие сте готови да извършите волята Божия, всички ония, които са свързани с вас, също ще имат готовност да вършат волята Божия. Ако вие не сте готови да я извършите, и другите хора няма да я вършат. Някои религиозни казват, че някой дух им говорил. Ако някой дух дойде да ви говори или да ви помогне, той непременно трябва да се изяви в човешка форма. Бог присъствува във всяка добра душа, във всеки вярващ човек, във всяко разумно същество. Бог избира тъкмо такива същества, които могат да изпълнят волята Му. Казвам: Необходимо е любовта да влезе в живота на всеки човек като велик закон за постижение. Всеки човек трябва да постигне това, за което е изпратен на Земята. Всички хора не са изпратени за една и съща работа. Всеки човек трябва да свърши една специфична работа. Каква е тази работа, само той може да знае. Има много работи, които са предоставени на човека, но една от тях е специфична, която само той може да свърши. Ако от всичко казано досега нищо не помните, помнете поне това: Благодарете за вашите добри майки и бащи. Благодарете за вашите добри братя и сестри. Благодарете за вашите добри приятели, за вашите добри слуги, за вашите добри учители, за всички добри хора, с които сте се срещнали досега и с които ще се срещате в бъдеще. Из : „Призова учениците си” :sorcerer: Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Септември 21, 2007 Автор Доклад Share Добавено Септември 21, 2007 (edited) 21 септември Турете онази основа – не личната любов, не любовта на двама, не любовта на семейството, не любовта на обществото, не любовта на един народ, не любовта на цялото човечество, но турете за основа Любовта към Онзи, Който е създал всичко. Да няма никакво раздвояване! Щом имате тази Любов, всички видове любов ще разбирате – ще разбирате постепенно. А щом нямате тази Любов, и другите не можете да разберете. Понеже всички други видове любов произтичат от Божествената Любов. (Път на зазоряване (НБ 39/40 г.) – Сф, 1999, с. 583) Станало раздор Редактирано Септември 21, 2007 от Валентин Петров Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Септември 21, 2007 Доклад Share Добавено Септември 21, 2007 (edited) Много силни думи! Ясно се вижда посоката на изграждането на Новия човек- от Едната Любов, с Едната Любов, към всички останали! Не през всички останали (които всъщност са безброй...) за пълнота и колекция, за изглеждащо щастливо, но всъщност- безпосочно търсене, а през Едната! Тогава и другите са разбираеми, достъпни, и още много... Тук за само четящия това е почти ясно, но като технология на постигане остава смътно и неизпълнимо. Дано, дано все повече и по- дълбоко разбираме тази мисъл! Дано можем да я живеем! Редактирано Септември 21, 2007 от Багира Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Септември 21, 2007 Автор Доклад Share Добавено Септември 21, 2007 (edited) както е създаден светът, какви трябва да бъдат отношенията на хората един към друг? По отношение на обществото хората трябва да имат отношението както един добър брат има към една сестра. Добрата сестра е образец на постъпка. Добрата сестра може да се жертвува за своя брат и добрият брат може да се жертвува за добрата сестра. Добрият баща може да се жертвува всякога и добрата майка може да се жертвува. То е една отлична черта на бащата, на майката, на брата и на сестрата. Всеки, който може да се жертвува, любовта му е правилна. Тя е Божествената любов. Всеки, който не се жертвува за тебе, ти на неговата любов не разчитай. Пожертвуването може да се обуслови... Няма по-хубаво нещо в света от това да те обичат. Казвате: „Да има двама, да се обичаме.“ Щом се обичате двама и изключвате други, това не е любов. Не можеш да обичаш едного, ако не обичаш всички души едновременно. Че, цялото човечество в Адама беше, когато сгреши... Туй, което Слънцето ни дава, на това аз мога да вярвам. Светлината, която приемам от Слънцето, и топлината, която приемам, туй говори за онази любов, която Слънцето има. Онзи, разумният човек, по топлината може да познае и любовта каква е. Човек, който люби, може да се познае. http://triangle.bg/books/1939-09-24-10.199...0-02-04-10.html Редактирано Септември 21, 2007 от Валентин Петров Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Септември 21, 2007 Доклад Share Добавено Септември 21, 2007 "sorcerer.gif thumbup2.gif 21 септември Турете онази основа – не личната любов, не любовта на двама, не любовта на семейството, не любовта на обществото, не любовта на един народ, не любовта на цялото човечество, но турете за основа Любовта към Онзи, Който е създал всичко. Да няма никакво раздвояване! Щом имате тази Любов, всички видове любов ще разбирате – ще разбирате постепенно. А щом нямате тази Любов, и другите не можете да разберете. Понеже всички други видове любов произтичат от Божествената Любов. (Път на зазоряване (НБ 39/40 г.) – Сф, 1999, с. 583) Станало раздор smile.gif " Багира Публикувано на Днес, 20:22 "Много силни думи! Ясно се вижда посоката на изграждането на Новия човек- от Едната Любов, с Едната Любов, към всички останали! Не през всички останали (които всъщност са безброй...) за пълнота и колекция, за изглеждащо щастливо, но всъщност- безпосочно търсене, а през Едната! Тогава и другите са разбираеми, достъпни, и още много... Тук за само четящия това е почти ясно, но като технология на постигане остава смътно и неизпълнимо. Дано, дано все повече и по- дълбоко разбираме тази мисъл! Дано можем да я живеем!" "Любовта е първият подтик на живота. Без нея никакво творчество не може да се яви, тя е първият подтик на битието. Следователно през всеки един подтик, ако ти отговаряш разумно, твоето движение в света, твоята мисъл, твоите чувства, твоите постъпки ще бъдат разумни. Няма да усещаш голямо съпротивление. Но ако не разбираш този подтик, ще се явят много противоречия. Доброто ти трябва да произтича от човешката душа. Не може една твоя постъпка да бъде добра, ако твоят живот не участвува в тази постъпка. Твоята постъпка не може да бъде добра, ако твоето сърце не участвува в твоята постъпка. Твоята постъпка не може да бъде добра, ако твоят ум не участвува. Но и животът трябва да участвува в твоята мисъл, в твоето сърце. Във всичките твои действия трябва да участвува душата ти. Тогава вие имате една вътрешна опитност. Някой път вие се намирате в противоречия със себе си. Има нещо, което вътре ви измъчва. Има нещо, което вас ви измъчва. Кое е, което вас ви измъчва? Вас ви измъчва онзи факт, че във вас има едно съзнание, което е Божествено. Щом направите и най-малката погрешка, казва: „Това не е право.“ Направиш нещо, което е право в тебе. Никой не знае. Има нещо, което казва: „Това е добро“ и ти се радваш. Та, онова, което прави човека умен, онова, което прави човека добър, онова, което прави човека силен, то е туй чувство вътре в него. Когато той съзнава кое е добре в него и кое е зло. Защото човек в света трябва да изучава доброто и злото. Ако знае как да се справя с доброто и злото, той ще расте, ще се развива правилно. : Вие се интересувате какво ще стане със света. Питам: Разрешили ли сте какво ще стане с вас? Работите не може да се оправят тъй както ние искаме, но в дадения случай, даже в науката нещата са описани дотолкоз, доколкото хората разбират. За бъдеще, когато човешкото съзнание се развие, ще има по-добро разбиране на фактите. Бъдете умни и не предизвиквайте вашите врагове, които са по-силни от вас, да се бият с вас, понеже ще ви направят на дармон. Христос, Който знаеше този закон, казва: „Любете враговете си.“ Единственото средство в света, което може да победи, то е любовта към враговете. По някой път, като искате да знаете какво нещо е Господ, имате една мисъл, в която няма никакво раздвояване. Една красива мисъл, която с години е у вас, десет–петнадесет, двадесет–тридесет–четиридесет–петдесет години, никога не я забравяте. И всякога, когато помислите, внася радост вътре във вас. В тази мисъл Бог ви се е показал. То е Божественото. Имате едно чувство и като мислите, двадесет години минали, и като мислите за него, като че днес е станало – в това чувство Бог се е проявил. Имате една постъпка и след като мислите за нея, след много години тя е много красива постъпка – в нея Бог се е проявил. Във всичко онова красиво във вашия живот, Бог е, Който се изявява. Без раздори, с любов. Примирявайте всичките раздори вътре в себе си и помнете едно нещо: без любов няма живот, без мъдрост няма щастие, без истина няма свобода. Любовта трябва да я търсите, понеже тя ще внесе онзи живот, който търсите. Живота в неговата целокупност. Всичко онова, което е живо в света, уважавайте и почитайте. Всичко онова, което във вас ви дава светлина и знание, уважавайте и почитайте. Всичко онова, което ви дава свобода в живота, уважавайте и почитайте. Това е великият закон, който действува вътре във всичките хора. Слънцето грее за разумните, вятърът духа за живите, а водата тече за работливите." От: "Станало раздор" Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Лагорда Добавено Септември 21, 2007 Доклад Share Добавено Септември 21, 2007 (edited) Времето е, което определя любовта. Големите изпитания, през които човек минава, само те определят качествата на любовта. Ако вие в любовта не може да издържите на всичките най-големи изпитания... Редактирано Септември 21, 2007 от Лагорда Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Септември 22, 2007 Доклад Share Добавено Септември 22, 2007 22 септември Сега мнозина казват: „Ние сме от новото учение.“ Кой е от новото учение? Ако Господ е с нас, ние сме от новото учение. Ако Господ не е с нас, ние сме от старото учение. Аз разбирам: ако всичките хора изпълним волята Божия, ние сме от новото учение; ако не я изпълним, ние сме от старото учение. Възлюбете Господа Любов + Светлина + Мир + Радост Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Септември 22, 2007 Автор Доклад Share Добавено Септември 22, 2007 (edited) В света има само една жена, има само един мъж. В света има само един брат, само една сестра, целият свят е един дом от един брат и една сестра, а другите са частици на това цяло. Може би туй да не ви е приятно. Казвате: „С нас какво ще стане?“ Че, ти като влезеш в туй цяло, в този брат, ти ще по-чувствуваш какво нещо е брат. Като са много братя, ти ще се чудиш кого да обичаш, а като е само един, ти ще го обичаш. Следователно, когато ние обичаме само едного, ние имаме същата идея, понеже ти не може да обичаш всичките. Това са части. Туй, което вие виждате на Земята, това не е нищо друго, освен човек, разложен на своите части. Растенията, водата, моретата, всичките тия животни, които съществуват, това представя човекът, разложен на своите части. И човек носи онази представа, за този големия човек, грамадния човек. Но само поетически. И казва: „Ще бъдем едно стадо и един пастир.“ Така казва Писанието... Но всеки, направете един опит, направете един сполучлив опит. Всеки един да опита, то е благо за всичките хора. Доброто, което аз мога да направя, то е благо за всичките. Злото, което аз мога да направя, то е зло за всичките. Затова, за в бъдеще, всички трябва да престанем да правим злото, понеже ние едни други си пакостим и на себе си пакостим. Всички трябва да започнем да правим доброто с любовта, с милосърдието, с въздържанието, с кротостта, с тази добра обхода, която може да дадем. Всички така трябва да започнем да живеем. Бог така постъпва с нас.Възлюбете господа! Любовта премахва всички недоразумения. Вие не служите на хората, вие служите на Бога. Щом дойдем до Бога, няма какво да се плашим, Нему дължим всичко! Трябва да бъдем съзнателни и доволни, когато изпълняваме един наряд. Когато изпълнявате днешния, какво ще се ползвате? Разбирате ли думите „Вие, които желаете да се приближите при този камък на Любовта, отхвърлете всяка злоба и всяка лъст, и лицемерие, и завист и всяко одумване“? Направили ли сте го? Вярвам, че не сте го направили, но ако не сте, Господ ще Го направи заради вас. Празникът на труда Редактирано Септември 22, 2007 от Валентин Петров Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts