Мисъл за деня

[Валентин Петров]

Абсолютна чистота се изисква от всеки човек. В какво трябва да вярва човек? В доброто. Който носи доброто в себе си и го проявява, той може да бъде и баща, и майка, и учител, и проповедник, и съдия, и адвокат – всичко може да бъде. Този човек е всякога с Бога. И като се спъне и падне на пътя, Бог е пак с него. Той му казва, че пътят, по който върви, не е прав. Разбере ли това, падналият стъпва на краката си и намира правия път.

Смисълът на човешкия живот е в Любовта, да намери тези, които го любят и които той люби. Любовта е мощният двигател на целокупния живот. Ето защо, дали сте на земята или на небето, без Любов не можете да живеете.

Предназначението на човека

Редактирано Септември 13, 2007 от Валентин Петров

[Ася_И]

От днешната беседа много ми хареса историята с дембелите.

А цитатите, които избрах са свързани с част от активните днес теми.

Ние уважаваме всички хора, които градят, творят, без да разрушават и събарят.

Едно трябва да спазва човек – да не се озлобява и ожесточава. През каквито изпитания и да мине, трябва да остане тих и спокоен.

Като живее, човек трябва да изучава реалността на нещата, да познава себе си, не само като характер и темперамент, но да познава и своето вътрешно „аз“.

Едно се иска от човека: да бъде носител на Любовта. Дойде ли някой при вас, приемете го, както трябва. Ако му дадете нещо, дайте му го, както трябва.

Според нас смъртта не е нищо друго, освен събличане на старата дреха и обличане на нова.

[Валентин Петров]

Съвременните хора трябва да изучават мислите и чувствата, които минават през умовете и сърцата им, да знаят кои да приемат и кои да отблъскват. Ако не различавате мислите и чувствата, вие можете да попаднете под влиянието на такива, които да се отразят зле върху организма ви. Добрите мисли и чувства се отразяват благоприятно върху човешкия организъм.

Предназначението на човека

Една българска песен казва

"Сред море от хорска злоба, повтаряй ми че ме обичаш

В този свят така тревожен повтаряй ми че ме обичаш

Този свят така ме плаши и навява ужас в мен..."

Сега вземам тези стихове в негативен смисъл.

Очевидно човека се чувства/намира къде - сред море от хорска злоба, в тревожен свят, който го плаши и навява ужас в душата му

Моят опит показва обаче че може да сме в океан от светла радост, в компания с Господа

Любовта и светлината ме вдъхновяват и навяват радост в мен.

Къде съм? Отнася се за пространството на ума и за духовния свят.

Тези неща могат да се видят в пространството около главата на човека.

Добрият и чист човек носи благословение на всички.

Любовта носи всички възможности и всички постижения. Учителят казва: „Пътят на любовта е осеян с всички възможности и условия за постижения, вън от нея няма никакви постижения”. Тя е това, което дава ценност на нещата и при което те растат. „Тя е единствената сила, която може да ни въздигне. Каквото желаете, не можете да го постигнете, ако нямате любов. Безлюбието отнема, а любовта дава. Тя е великият принцип, който стимулира Духа и го подбужда да прояви своите възможности.”

Тия резултати на любовта има както този, който обича, тъй и оня, когото обичат. Учителят казва: „Като обичате някого, вие го повдигате, помагате му. Той става гениален. Когато обичате едно дете, то се оправя. Достатъчно е една душа да Ви обича, за да бъдете подкрепени при мъчнотиите във вашия живот. Представете си тогава, какво може да стане от човека, ако не една душа, а безброй души насочат любовта си към него! Такъв човек може да стане и поет и музикант, и певец и художник, и учен. Каквото пожелае, може да стане!”

Любовта преобразява всичко, до което се докосне. Тя претворява, пречиства, просветлява, прави лошия добър, дава мекота, търпение, вяра. Тя организира нещата. Превръща скръбта в радост. Дава вдъхновение към изкуства, към наука, към всичко. Тя дава крила. Когато обичате, през вас минава потокът на живота и полива с живите си струи тревите, цветята и дърветата в градината на вашата душа. И у онзи, когото обичате, те израстват с всичкото си великолепие. При любовта човек влиза в досег с живота, и това носи разцвет и подем.

Учителят за образованието

[Донка]

Смисълът на човешкия живот е в Любовта, да намери тези, които го любят и които той люби. Любовта е мощният двигател на целокупния живот. Ето защо, дали сте на земята или на небето, без Любов не можете да живеете. Да вярваш в Любовта, това е правото верую.

В Любовта - не в конкретен водач, школа, авторитет, религия, теория.... - рано или късно те правят човека зависим от тях и делят хората на "наши" и "ваши" - т.е. "добрите" и "лошите".... а стане ли това, Любовта си е отишла...

Едно трябва да спазва човек – да не се озлобява и ожесточава. През каквито изпитания и да мине, трябва да остане тих и спокоен.

Съвременните хора трябва да изучават мислите и чувствата, които минават през умовете и сърцата им, да знаят кои да приемат и кои да отблъскват. Ако не различавате мислите и чувствата, вие можете да попаднете под влиянието на такива, които да се отразят зле върху организма ви. Добрите мисли и чувства се отразяват благоприятно върху човешкия организъм. Отрицателните мисли и чувства, като страх, съмнение, недоверие, омраза, внасят нещо болезнено в организма и човек започва да отслабва, пожълтява.

Според мен това е едно от най-добрите определения на емоционалната интелигентност.

Като живее, човек трябва да изучава реалността на нещата, да познава себе си, не само като характер и темперамент, но да познава и своето вътрешно „аз“. ...

Егото - когато го опознаваме, няма да се идентифицираме с него, не се ли идентифицираме, няма да му позволим да властва над нас вместо да бъде само наш полезен инструмент. Т.е. от нас зависи дали Егото ще бъде президентът на живота ни или само добър мениджър.

Каквото правите, с Любов го правете. Това значи: каквото правите, правете го с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила.

Ако все още не можем да го направим, по-добре е да почакаме докато бъдем готови за това, по-добре да направим нещо много по-малко и лесно - но направено с Любов, то струва много повече от голямото, направено по дълг или със съмнение....

Предназначението на човека

[Валентин Петров]

14 септември

В Божествения свят отношенията между мъже и жени са съвсем други. Там ще срещнете една жена само един път. Ще си поприказвате с нея и втори път няма да я срещнете. След това ще срещнете друга някоя, пак ще си поприказвате и ще се разделите. Обаче това, което чуете и видите, ще ви вдъхнови толкова, че ще го помните с години. Като ви домъчнее, пак ще срещнете една жена, но не същата. Мнозина мислят, че отношенията между мъжете и жените в Божествения свят са като тия на Земята. Не, отношенията между мъже и жени в Божествения живот са чисти, идеални. Там не съществува помен от никаква ревност, от никакво подозрение.

(Любовта дава живот (НБ 38/39 г.) – Сф, 1999., с. 368)

не намерих източника в интернет.

Когато човек иска да завладее Божественото, без да му са дадени права, тогава той почва да ограничава другите в какъвто и да е смисъл. Казва се: „Всяка власт е дадена от Бога.“ Но какво трябва да разбираме под тези думи? Че тебе не ти ли е дадена власт да обичаш? Дадена ти е. Тебе не ти ли е дадена власт да ядеш? Дадена ти е. Не ти ли е дадена власт да ходиш, да мислиш, да чувствуваш? Дадена ти е власт, но ти, умният човек, трябва да знаеш властта, която Бог ти е дал, как трябва да използуваш. Трябва да знаеш колко трябва да ядеш и колко трябва да обичаш в дадения случай. Дотолкова ще обичаш, че да не причиниш никаква болка на този, когото обичаш. Твоята любов, твоята обич да ражда в него Божествени чувства, да се радва той на любовта ти. Щом дойде този момент този, когото обичаш, да не се радва на любовта ти, ти си прескочил границата.

Божествен и човешки порядък

Редактирано Септември 14, 2007 от Валентин Петров

[Виктор]

14 септември

В Божествения свят отношенията между мъже и жени са съвсем други. Там ще срещнете една жена само един път. Ще си поприказвате с нея и втори път няма да я срещнете. След това ще срещнете друга някоя, пак ще си поприказвате и ще се разделите. Обаче това, което чуете и видите, ще ви вдъхнови толкова, че ще го помните с години. Като ви домъчнее, пак ще срещнете една жена, но не същата. Мнозина мислят, че отношенията между мъжете и жените в Божествения свят са като тия на Земята. Не, отношенията между мъже и жени в Божествения живот са чисти, идеални. Там не съществува помен от никаква ревност, от никакво подозрение.

(Любовта дава живот (НБ 38/39 г.) – Сф, 1999., с. 368)

Според мен тук Учителя не говори за срещи между две Същности или някъкви външни преживявания и контакти. В този абзац става дума за вътрешна среща на двете полярности които в Божествения свят са едно. Когато едната срещне другата тази среща между двете е последна. След време друга среща между тези два феномена са невъзможни понеже те са станали едно.

Употребената дума "поприказвате" също е прибилизителна, мисля, че става въпрос за сливане - разделяне и отново сливане - разделяне и т.н. Тези срещи (сливане и разделяне) се осъществяват само между човешки същества ( братя ) от един съвместим вид.

"Когато ви домъчнее, пак ще срещнете една жена, но не същата" Тук Учителя иска да каже, че в Божествения свят в резултат на това сливане и разделяне ( обмяна на себеподобни енергии) вътрешният "мъж" и "жена" никога не са едни и същи. При всяка среща те са различни, но естествено става въпрос за една и съща Индивидуалност.

[Багира]

Да. Бих била много неприятно изненадана, ако хората са същите, както тук, но са си просто добрички . Не може да бъде да е така. Вероятно става дума за друго. Тълкуването на Виктор е резонно. В подкрепа на по- скоро такова тълкуване, отколкото на хипотезата за добричките отделени мъже и жени, се сещам за един цитат на Боян Боев от "Хармонизиране на човешката душа: "... В Новата епоха, дето нито за мъж се отива, нито се женят, но са като Ангели. Това може да стане. Това е в трансформирането на съзнанието."

За мен и двата цитата са указание за една цялостна трансформация и на самото човешко същество, защо къде да се налее новото съзнание...

Редактирано Септември 14, 2007 от Багира

[Таня]

"Мнозина мислят, че отношенията между мъжете и жените в Божествения свят са като тия на Земята. Не, отношенията между мъже и жени в Божествения живот са чисти, идеални. Там не съществува помен от никаква ревност, от никакво подозрение.

(Любовта дава живот (НБ 38/39 г.) – Сф, 1999., с. 368)"

Може да се постигне, стига да си решим правилно задачата, която сме си поставили при идването си на земята.

"Всички имате една голяма задача: да се справите с вашия вътрешен живот. Мъчна работа е това! Аз съм разрешил този въпрос. Да допуснем, че влезеш някъде, където и да е. Да кажем, че ти си верующ, окултен ученик, ученик на Любовта и ученик на Мъдростта. Единственото учение в света, което осмисля живота, това е любовта. Вие може да имате сила, знание, украшение, красота и пр., но всичко това без любовта няма тази цена. Животът без любовта е една млада хубава мома, окичена с всички красиви неща. Тя е красива, но няма живот. Всички външни придобивки без любовта са мъртви. Знанието, мъдростта, силата, красотата добиват своята ценност само когато любовта влезе в човека. Всичко в света има цена, когато има любов. Така седи въпросът. Ако ти нарушиш закона на Любовта, веднага смъртта идва като едно ограничение в тебе. Не че любовта може да се ограничи, но като престане любовта в тебе, ти ще изгубиш смисъла на живота."

[nitsa]

Да Любовта е тази истинска причтелка, която ни прави красиви и щастливи...Но човек дори и сам, без любим човек може да носи в себе си любов, да е изпълнен с нея и да я раздава с пълни шепи, на този, който е готов за нея, бил той приятел, брат, родител, колега или дори котка!

[Валентин Петров]

15 септември

Злото произтича, не защото светът е развален, но в дадения случай в света има две възможности: едно благо може добре да се използва, едно благо може зле да се използва. Зле използваното благо е зло. Добре използваното благо е добро. Тъй седи сега въпросът. Доста философия има. Онзи, който не разбира, ще мисли, че злото съществува като някоя същина. Злото само по себе си не съществува.

(Път на зазоряване (НБ 39/40 г.) – Сф, 1999, с. 415)

За свое учудване не намерих оригинала в интернет.

Човек може да познае дали дадена музика е хубава или не, от това как се отразява на неговия ум и на неговото сърце. Ако едно класическо парче действува едновременно и на ума, и на сърцето, и на волята ми добре, то е хубаво. Ако не се отразява добре на ума, на сърцето и на волята ми, то не е добро. Има някои парчета, които действуват здравословно на човека. Като пееш такива парчета, или ако слушаш някой да пее, ако имаш болка на краката, болката ще престане. Други пък действуват здравословно на корема, на главата и ако имаш болка в корема или в главата, болката веднага престава. Има песни, които пък се отразяват добре върху ума и сърцето. Имате ли някакво смущение в ума или в сърцето, тия смущения веднага изчезват.

Познаване на великото

[Донка]

Та казвам: Съвременното човечество се нуждае от работа. Всички хора трябва да възприемат в себе си най-малкия подтик на любовта и да работят с нея. Онова, което може да спаси човечеството от всички неразбории в живота, това е най-малкият подтик на любовта. Те трябва да приемат любовта, за да придобият този най-малък подтик. Любовта е най-малкия подтик, който се явява в ума, в сърцето и във волята на човека. Ако хората биха слушали този най-малък подтик, работите им щяха да се оправят поне деветдесет на сто. Като дойде малкият подтик в човека, той го отблъсква и казва: „Не е това, което очаквам.“ Той очаква в бъдеще да получи нещо грандиозно, а не предполага, че малкият подтик съдържа в себе си Божественото. Божественото се крие именно в този малък подтик.

Познаване на великото

Може би под "най-малкия подтик на любовта" може да се разбира това, което правим само заради самото удоволствие и самата любов, която изпитваме от правенето - не го правим заради някаква причина или цел или принуда; не преследваме някаква амбиция, не се стараем да помагаме на някого или да се жертваме за някаква идея, кауза....

Дали наистина когато дойде този "най-малък подтик" ние не го оставяме настарана като нещо несъществено в името на някаква наша "важна работа". Нещо повече - понякога подсъзнателно осъждаме този подтик да направим нещо само защото ще ни е хубаво да го правим - наричаме го егоизъм - а не е ли егоизъм точно това, което правим, подчинявайки се на заповедите на Егото - на неговите идеи за важно и наложително?....

Защо най-малкият подтик точно съдържа в себе си Божественото?

И дали можем по някакъв начин да синхронизираме това, което ни се налага да правим в света ни, с "най-малкия подтик"?

[Ася_И]

Злото винаги помага на доброто. Щом дойде доброто, и то помага. Някой път злото в своята помощ прави пакост. Вие не се безпокойте от злото, което някой път прониква в съзнанието ви. Учете се да почиствате съзнанието си. Щом дойдат отрицателните мисли, намерете един начин, един процес, да се отдалечавате от тях. Отрицателните мисли правят едно наслояване вътре в нервната система и след време няма да имаш хубаво разположение и няма да имаш разположение да мислиш, както трябва. От наслояването на отрицателните мисли казваш, че това не може да бъдеш и онова не можеш да бъдеш. Гледайте на светлата страна. Разсъждавайте, че Бог е създал света и искайте всички хора да бъдат щастливи.

Чистене съзнанието

И аз отговарям към днешната мисъл с цитат от друга беседа.

Какво повече да добавя към казаното от Учителя? Злото съществува защото съществува доброто. Вечното противопоставяне. А дали ще го има или няма (злото) зависи от нас самите, от нашата воля. Ако станем негови проводници, то съществува. Важно е накъде ще насочим любовта си - към висшите или към нисшите блага. Как да изчезне злото? Достатъчно е да не го вършим.

[Валентин Петров]

Та казвам: Съвременното човечество се нуждае от работа. Всички хора трябва да възприемат в себе си най-малкия подтик на любовта и да работят с нея. Онова, което може да спаси човечеството от всички неразбории в живота, това е най-малкият подтик на любовта. Те трябва да приемат любовта, за да придобият този най-малък подтик. Любовта е най-малкия подтик, който се явява в ума, в сърцето и във волята на човека. Ако хората биха слушали този най-малък подтик, работите им щяха да се оправят поне деветдесет на сто. Като дойде малкият подтик в човека, той го отблъсква и казва: „Не е това, което очаквам.“ Той очаква в бъдеще да получи нещо грандиозно, а не предполага, че малкият подтик съдържа в себе си Божественото. Божественото се крие именно в този малък подтик.

Познаване на великото

Може би под "най-малкия подтик на любовта" може да се разбира това, което правим само заради самото удоволствие и самата любов, която изпитваме от правенето - не го правим заради някаква причина или цел или принуда; не преследваме някаква амбиция, не се стараем да помагаме на някого или да се жертваме за някаква идея, кауза....

Дали наистина когато дойде този "най-малък подтик" ние не го оставяме настарана като нещо несъществено в името на някаква наша "важна работа". Нещо повече - понякога подсъзнателно осъждаме този подтик да направим нещо само защото ще ни е хубаво да го правим - наричаме го егоизъм - а не е ли егоизъм точно това, което правим, подчинявайки се на заповедите на Егото - на неговите идеи за важно и наложително?....

Защо най-малкият подтик точно съдържа в себе си Божественото?

И дали можем по някакъв начин да синхронизираме това, което ни се налага да правим в света ни, с "най-малкия подтик"?

„Ти“ е онзи, Който въвежда Царството Божие и неговата правда в тебе. Като съзнаеш това, ти ще бъдеш силен човек.

Значи, първо човек трябва да познае себе си. Казваш: „Аз.“ Кой е „аз“? Онзи, който изпълнява волята Божия, той е аз. Онзи, който въвежда Царството Божие в тебе, това си ти. „Ти“ въвежда Царството Божие и неговата правда в тебе. Ти си човекът, който трябва да служиш на онова царство в тебе. Ти си човекът, който трябва да вършиш волята на Онзи, Който е създал всичко. Днес всички говорят „аз“, „ти“ и „той“, и прости и учени, но покажете ми има ли един граматик, който да разбира смисъла на тия думи? От древността досега няма нито един учен, който да разглежда тия думи в този вътрешен смисъл. Казва: „Аз“ – себе си. Да познава човек себе си, това значи да познава онова забуленото.

Три фази има в познаване на себе си. Да изпълниш волята Божия, това е физическият свят. Ако ти не можеш да изпълниш волята Божия, ти не познаваш физическия свят. Аз – това е физическия свят. Ти – това е духовният свят. Ти не можеш да имаш ясна представа за духовния свят, ако не разбираш смисъла на онова царство, което е вътре в тебе. Ти трябва да разбираш царството Божие и неговата правда. Ако не разбираш смисъла на „Той“, ти не можеш да разбереш умствения или Божествения свят. Значи, всеки човек трябва да започне с трите местоимения – аз, ти, той. Тези думи трябва да оживеят в човека. Как ще оживеят? Те не са семка от ябълка или от жито, да ги посадиш и да ги опиташ.

Познаване на великото

Его - 1. неговото (рус.),

Его - 2. страдателен залог на 3 л. м. р. ед. число на личното местоимение - (он - его)

На български, той - н-его.

Кой е той, негото, егото? Ясно се вижда че става въпрос за социалната роля, по точно за възприетата

Славяните поставят себе си последни - я ~ йа - този който в Божествения свят е първи, в този трябва да се стреми да е последен и да служи на другите.

Бог е Й.

а - Упражнение - сега кажете аа-а по продължително време. Къде се коцентрира вибрацията? Кое е това?

Каго гледам я, виждам че съдържа а на по-високо ниво.

Англосаксонците са тези които пишат аз с главна буква и слагат Бога на второ място.

I (ай). Показва дорийска или йонийска колона.

Какво печелят със замяната i -> I и какво губят?

В съвременния български имаме за местоимение нещо средно и доста материално принизено.

аз - означава аз вземам

по добре да се избягва

Може да се превърне като мислим за голям бял лист хартия формат А3

Всеки народ има своите добри и лоши качества. Ако искате да придобиете доброто качество на някой народ, вие трябва да го обикнете. Запример, ако искате да придобиете честност, вие трябва да обикнете англичаните. Ако искате да бъдете работливи, трябва да обикнете германците. В това отношение те са крайно работливи. Дадете ли някаква работа на германеца, вие не трябва да го контролирате, той сам ще си я свърши и ще ви я предаде навреме. Той не обича да разтакава нещата. Ако искаш да служиш на Бога, да развиеш религиозното си чувство, трябва да обикнеш славяните, специално руснаците. Ако искаш да бъдеш изящен по маниери, трябва да обикнеш французите. Ако искаш да станеш музикален, трябва да обикнеш италианците. Ще видите италианеца постоянно с китара в ръка и свири и пее. От американците пък ще придобиеш някоя тяхна черта, от българите – също. Иска ли някой да стане твърд, с девет чифта биволи да го теглят, нека обикне българина.

Та казвам: Народите представят отражение на цялото човечество в битието. Във всеки народ се изявява Божественият план. Съвременните народи се намират пред положението да се координират с Бога. Всички народи ще се сглобят и ще образуват едно цяло. В бъдеще ще има само един народ, разумен народ, той е Божественият народ. Тогава всички народи – англичани, французи, германци, италианци, руснаци, българи, сърби, черногорци, финландци, шведи, норвежци, японци, китайци и всички останали народи, които не съм споменал, Господ ще ги спомене, но всички ще образуват един голям народ – Божествен народ. Най-после и вас да спомене Господ, не само вас, но да не остане нито един човек по цялата Земя, когото Бог да не спомене. Това е благо за всички. Бог има един план за бъдещето, който постепенно ще прилага.

Познаване на великото

Редактирано Септември 15, 2007 от Валентин Петров

[Валентин Петров]

Злото винаги помага на доброто. Щом дойде доброто, и то помага. Някой път злото в своята помощ прави пакост.

Всяко нещо, което е разумно, е бъдеще. Всяко нещо, което е глупаво, това е минало. Бъдещето е разумно. Бъдещето е вярата, минало[то] е безверието. Бъдещето е любовта. Вие си представяте любовта това, което не е. Любовта е разумното в света

Чистене съзнанието

Злото на ниво на ума прави зло.

Мъдростта и обичта трансформират злото в добро.

[Валентин Петров]

16 септември

Съвременните хора още в настоящия момент трябва да си отговорят дали са личности, азове или души. Животът на личността се отличава по това, че в него има радост и скръб, омраза и Любов, завист и съревнование. Този живот е изтъкан от контрасти. Дойде ли до проявите на личността, човек трябва да знае, че се намира на най-ниското стъпало на живота. Произходът на личността се крие в съзнанието. То е майка на личността. Аз-ът пък е баща на личността. Значи съзнанието – низшето себе, и аз-ът – висшето себе, представят двойката, която е родила личността. Над тази двойка стои Божествената монада. Над Божествената монада – Божествената душа, а над нея – Божественият дух.

(Степени на съзнанието (ООК 29/30 г.) – Сф, 1994, с. 19)

Личност и душа

[Валентин Петров]

Животът на личността се отличава по това, че в него има радост и скръб, омраза и Любов, завист и съревнование. Този живот е изтъкан от контрасти. Дойде ли до проявите на личността, човек трябва да знае, че се намира на най-ниското стъпало на живота...Много хора не разбират себе си даже като личност. Да разбира и да познава човек себе си, в пълния смисъл на думата, това значи да се владее. Ако не е господар на своята личност и не може да се владее, човек още не владее себе си.

Личност и душа

„Светски хора.“ Щом не мислиш добре, ти си светски. Щом мислиш добре, ти си духовен, Божествен. Щом мислиш добре, ти си Божествен. Щом мислиш средно, ти си духовен. Щом мислиш неправилно, ти си обикновен човек. Като мислиш Божествено, ти оценяваш: слънцето изгрява заради тебе, звездите изгряват заради тебе, земята се върти заради тебе. Защо да го не оценяваш така? Казваш, че не е заради тебе. Щом казваш, че не е заради тебе – не е заради тебе. Щом мислиш, че е заради тебе – заради тебе е.

...

Да имате една непреодолима вяра и като умира човек, да каже: „Няма да умра.“ ...

Казвам, не се поддавайте на онези внушения на черната ложа. Казват ти: „Ти си неспособен човек.“ Не се поддавайте. Запуши ушите. Някои от вас казват, че не могат да мислят. Ти не може ли да направиш разлика между хубаво сготвеното ядене и лошо сготвеното ядене?

...

Кажете: „Мога.“ Кажи: „Мога да пея.“

Чистене съзнанието

[Багира]

Съвременните хора още в настоящия момент трябва да си отговорят дали са личности, азове или души. Животът на личността се отличава по това, че в него има радост и скръб, омраза и Любов, завист и съревнование. Този живот е изтъкан от контрасти. Дойде ли до проявите на личността, човек трябва да знае, че се намира на най-ниското стъпало на живота. Произходът на личността се крие в съзнанието. То е майка на личността. Аз-ът пък е баща на личността. Значи съзнанието – низшето себе, и аз-ът – висшето себе, представят двойката, която е родила личността. Над тази двойка стои Божествената монада. Над Божествената монада – Божествената душа, а над нея – Божественият дух.

Не винаги е лесно по един откъс да се разсъждава. Особено в такъв, в който се говори за дух, душа, съзнание, личност, низше себе и висше себе. Това са уж добре познати понятия, но всъщност има големи разногласия по тях. И големи разминавания в представите и разбиранията. Това може би не е от голямо значение. Стига човек да избере една система от понятия и с тях все пак да прави, каквото трябва. Уви, има и системи от понятия, с които най- доброто, което може да се направи, е да се излезе от тях.

И така, в тази мисъл виждам в тази мисъл на Учителя указание, че личността е свързана с живот в света на полярностите- контрастите. Без да е казано директно, миждам в това, че Учителя има предвид и друг свят и други възможностии за съществуване. Където няма контрасти. И където изявата на човешкото същество ще да изглежда по различен начин. Можже би чрез друг вид личност, може би по друг начин, за сега извън представите ни. Освен това, тази любов, която е в двойка с омразата, не ще да е Любовта, за която се казва "Бог е Любов". Това е много важно указание.

А проявите на личността са нещо много интересно. Съвременният човек е убеден, че личността е нещо много важно. Всички елементи на надстройките над материалното му битие го убеждават в това. Но пък всички дълбоки езотерични учения говорят за капана, който личността представлява. Тук най- подходящ ми изглежда един разумен дуализъм, като в квантовата механика: личността е инструмент за освобождение на човешкото същество, което някога е замислено като Божий образ и подобие, но употребена не по предназначение, а развивана самоцелно, е най- сериозната пречка по пътя към същото това освобождение.

[Валентин Петров]

Съвременният човек е убеден, че личността е нещо много важно. ...

разумен дуализъм, като в квантовата механика: личността е инструмент за освобождение

Нещо като нож, нещо като цвете, ... нещо като ... reference

Една 30 сантиметрова буболечка е голяма буболечка.

Една 30 сантиметрова крава е малка крава...

Из лекция по физика

Проблемът с егото е в неговата големина

17 септември

Една от причините за аномалиите в човешкия живот се дължи на факта, че при разрешаване на всички въпроси човек внася своето лично разбиране. Личният елемент е причина за всички разногласия в живота. Личният елемент не може да разреши въпросите на целокупния живот. Той дава само временни настроения в човека. Например, за известен момент човек мисли, че знае много неща; в следващия момент той вижда, че нищо не знае. И двете положения са неверни.

(Божият глас (ООК 30/31 г.) – Сф, 1993, с. 151)

Човек може да бъде лош или добър, но не и животът. За да бъде човек лош, това показва, че някакъв чужд елемент се е вмъкнал в неговото естество.

Правилно разрешаване

Редактирано Септември 17, 2007 от Валентин Петров

[Диана Илиева]

....

А проявите на личността са нещо много интересно. Съвременният човек е убеден, че личността е нещо много важно. Всички елементи на надстройките над материалното му битие го убеждават в това. Но пък всички дълбоки езотерични учения говорят за капана, който личността представлява. Тук най- подходящ ми изглежда един разумен дуализъм, като в квантовата механика: личността е инструмент за освобождение на човешкото същество, което някога е замислено като Божий образ и подобие, но употребена не по предназначение, а развивана самоцелно, е най- сериозната пречка по пътя към същото това освобождение.

Аз съм съгласна с всичко това, но защо и религиите, и май повечето духовни учения (не съм сигурна, най-малкото защото не съм запозната добре, освен с няколко) през последните няколко хилядолетия наблягат именно на развитието на личността в човека и в някои от тях се казва дори, че именно личността ще ни изведе на правия път?

Този парадокс поне за сега все още не мога да си обясня. С какво би помогнала личността? Защо е било въобще нужно създаването на его-то? Или е било неизбежно, слизайки в материалния свят?!

Една от причините за аномалиите в човешкия живот се дължи на факта, че при разрешаване на всички въпроси човек внася своето лично разбиране. Личният елемент е причина за всички разногласия в живота. Личният елемент не може да разреши въпросите на целокупния живот.

- да, така е, за съжаление.

[Таня]

"Цитат(Багира @ Sep 16 2007, 17:38) *

....

А проявите на личността са нещо много интересно. Съвременният човек е убеден, че личността е нещо много важно. Всички елементи на надстройките над материалното му битие го убеждават в това. Но пък всички дълбоки езотерични учения говорят за капана, който личността представлява. Тук най- подходящ ми изглежда един разумен дуализъм, като в квантовата механика: личността е инструмент за освобождение на човешкото същество, което някога е замислено като Божий образ и подобие, но употребена не по предназначение, а развивана самоцелно, е най- сериозната пречка по пътя към същото това освобождение.

Аз съм съгласна с всичко това, но защо и религиите, и май повечето духовни учения (не съм сигурна, най-малкото защото не съм запозната добре, освен с няколко) през последните няколко хилядолетия наблягат именно на развитието на личността в човека и в някои от тях се казва дори, че именно личността ще ни изведе на правия път?"

Може би защото все още не сме достигнали до втори клас

"Човек трябва да се изучава, да прави анализа на живота си, да види колко е извървял досега от своя дълъг път и как го е извървял. Той трябва да види до кой клас е достигнал. Първият клас на великата житейска школа е животът на личността. Той е подготвителният клас на училището. След него иде втори, трети, четвърти, пети клас и т.н. Как се учи, как разбира живота, учителят има думата по този въпрос. Всеки човек има свой вътрешен учител, който го напътва и коригира в живота. Анализът и самоанализът са два метода, които се прилагат в училището. Когато започне да яде, едновременно с това човек прилага методата на анализата: той анализира от какви елементи са съставени оризът, житото, маслините, хлябът, ябълките. След това проучaва на какви места са расли всички тия продукти, кой ги е сял, отде са купени, кой ги е варил, на какъв горителен материал – въглища или дърва и т.н. Тия неща указват влияние върху храните и дават своите добри или лоши резултати. Това е една от великите задачи на съвременния човек. Въпросът за храненето, във физическо и духовно отношение, е интересувал човечеството още в миналото, интересува го и днес. Въпреки това този въпрос не е напълно разрешен.

Днес всички хора се намират пред изтичане на старата година и влизане в новата. Какво правят търговецът и банкерът пред настъпване на новата година? – Баланс. Те преглеждат своите приходи и разходи, проверяват състоянието на своите капитали. По същия начин всеки човек трябва да направи баланс на своя живот, да направи вътрешен отчет на всичко, което е спечелил и изгубил през изтеклата година. За да направи равносметка на своя живот, човек трябва да е живял на земята, да е имал взимания и давания с хората, да е преживял радости и страдания. Като прави баланс на своя живот, той вижда, че добрите сметки се обуславят от знанията му. Колкото повече знания е имал и колкото по-умело ги е приложил, толкова по-добри са резултатите на неговия живот. Който има знания, той сам оправя сметките си, сам се лекува. Ако ръката му е болна, той ще постави здравата върху болната и ще се излекува. Няма ли знания, той ще се принуди да търси външна помощ; ако няма такава, ще се намира под влиянието на болната ръка: ще страда, ще плаче, ще се моли за помощ. Той не е свободен човек.

Свободен човек е онзи, който има знания и който може да ги прилага. Някой минава за учен, за човек с големи знания, а като се намери пред известно страдание, не може да си помогне. Знание, което не може да освободи човека от страдания и мъчнотии, или не е положително, или още не е приложено. Който разполага с положителната наука, той трябва да се лекува с нея и сам да плаща дълговете си. Истинско знание е онова, което човек всякога носи със себе си и прилага на всяко време. Новороденото дете носи известни знания със себе си и щом отвори устата си, то знае вече какво да прави. Кой учи новороденото дете да яде, да сучи от майка си? Кой учи току-що излюпеното пиленце да кълве? Следователно, като живее, човек трябва да се стреми към придобиване на знания, които ще му послужат през всички времена и епохи. Това знание наричаме Божествено.

Време е вече да отворите път на Божественото в себе си, да приемете Божествения живот. Този живот е на степени, вследствение на което се проявява по различен начин. В личността той се проявява по един начин, в съзнанието – по друг, в душата – по трети начин, в духа – по четвърти начин и т.н. В това, именно, седи разнообразието на Божествения живот, който се проявява в различни форми и по различни начини. Божественото живее във всички форми, от най-малките до най-големите. Докато една форма живее по начин, специфичен за нея, и изпълнява законите, по които е създадена, тя всякога е жива. И като умре, тя пак продължава да живее. Наруши ли законите, по които е създадена, тя умира. В това се заключава философията на живота. От гледището на тази философия човек казва: „Докато Бог живее в мене, и аз живея. Престане ли Бог да живее в мене, и аз умирам“.

[Валентин Петров]

toy (той) - английски - играчка

Н еговата собственост - човешко изобретение

Човек ~ новогодишна елха, егото ~ една от многото играчки окачени на едно от клончетата.

На нея пише примерно - Стоян Иванов

Стоян не е конструирал дървото(живота, нито го е украсил. Глупаво е да мисли че е нещо повече от другите играчки.

Нужна е правилна перспектива и точност.

Християнските светци са го съзнавали и затова са пишели името си съпроводено например с думата нищожний (Свети Йоан Рилски Чудотворец) или по просто, раб Божий Иван.

Лука 18-10. -14.

двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар.

Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар:

постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.

А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника!

...който се смирява, ще бъде въздигнат.

„Докато Бог живее в мене, и аз живея. Престане ли Бог да живее в мене, и аз умирам“

[bee_bg]

От многото мисли взех вече да се обърквам

Друго си е да се прочете целия текст а не само част от него някакси според мен се губи смисъла донякъде на посланието от цялостната беседа .

Хубаво е че се посочва линк от където може да се прочете .

[Таня]

"От многото мисли взех вече да се обърквам rolleyes.gif whistling.gif

Друго си е да се прочете целия текст а не само част от него някакси според мен се губи смисъла донякъде на посланието от цялостната беседа .

Хубаво е че се посочва линк от където може да се прочете ."

[Багира]

Тъй... Мисълта за деня 17 септември по мое мнение отговаря на недоумението на Диана и на Таня. Виждам тук ясно определена конкретност:

Личният елемент е причина за всички разногласия в живота. Личният елемент не може да разреши въпросите на целокупния живот. Той дава само временни настроения в човека.

Има целокупен живот. Той поставя въпроси. И отговорите му не са в личността. По- ясно може ли да се каже?

Може да е интересно да отворим тема към "Духовни мостове", за да проследим каква е ролята на личността всъщност според различните религии. Макар че не познавам много от тях, но ето едно съображение, което би трябвало да хвърля известна яснота: във всяка религия има аскети и аскетизъм като един начин за достигане на човешкото предназначение. Струва ми се това е един краен варинт на реализиране на представата за истинската роля на личността. От него можем да разберем общата посока, преди да се стигне до този краен вариант.

[Станимир]

Егото (използвам думата в нисшия и аспект свързан с отделната личност) отговаря за аналитичното мислене. Без развито аналитично мислене не може да се стигне до синтетичното. Синтетичното мислене се получава като отделните елементи, на които конкретния ум разделя цялото за да може да го осъзнае, биват обединени от любовта на душата (която е източник на висшия ум). Егото разделя цялото и благодарение на това се развива самосъзнанието. Докато съзнанието се идентифицира с егото, при нарастване на съзнанието ще нараства и егото. Забележете, че казвам нарастване на съзнанието, защото това още не е разширяване. Това е състояние при което липсва любов, инклузивност, истинска съпричастност със света извън егото. Значи за да стане аналитичното мислене синтетично, и за да може съзнанието да се идентифицира с душата вместо с егото, е необходима обединяващата сила на любовта. Когато има любов, човек може да възприеме нещата в тяхната цялостност. Егото му е помогнало да развие самосъзнание и сега той трябва отново да приведе себе си (вече като самоосъзнаваща се същност) в хармония с цялото.