Мисъл за деня

[Валентин Петров]

Като ученици, вие трябва да различавате същественото от несъщественото. Не мислете, че съществените неща са великите, а несъществените – малките. Животът се проявява и в малкото, и в голямото. Всяко нещо, в което има живот, е съществено. Така трябва да гледате на нещата, за да имате ясна представа и за самия живот. Целокупният живот представя вътрешна непреривност.

Определено време и място

Как разбирате понятието "вътрешна непреривност (непрекъснатост)"?

Животът е вечен, мисълта е вечна, ние сме вечни

9 септември

Ако искаш да познаеш и разбереш Бога, първо трябва да разбереш Природата. Тя е външната, обективната страна на Бога. Иначе Той е недостъпен за човешкото съзнание. Искаш ли да познаеш Бога, започни от себе си и от Природата. Останалите въпроси – колко голям е Бог, откога съществува, – това не е ваша работа. Това са въпроси на далечното бъдеще. Какво ще придобиеш, ако знаеш, че Вселената, създадена от Бога, съществува от милиони или милиарди години? – Нищо няма да придобиеш. Какво придобива бедният, ако иска да подражава на богатия в облекло, в начина на живеене? Колкото и да се сили да подражава, каквито сметки да си прави – нищо няма да придобие. Такова нещо е разрешаването на въпроса за същината на Бога. Това е отвлечен въпрос.

Фактори в Природата (МОК 31/32 г.) – Сф, 1999., с. 117

Не намерих оригинала в интернет.

... когато между мислите, чувствата и постъпките на хората има известна хармония, казваме, че този човек се намира в тригон, т.е. в благоприятни условия. Човек се намира в тригон, когато между планетите, които действат върху него, има пълна хармония. Когато желанията и стремежите на човека се реализират на земята, казваме, че той е попаднал в състояние на тригон, т.е. намерил е щастието си.

Тригон

[Багира]

Думите на Учителя от мисълта за деня може да се разберат поне по два начина. Първият: да се втурна да изучавам природните науки, например. Да се задълбоча в психологията... Мога да се разпилея в какви ли не посоки и да си мисля, че именно така и все така търся познанието за Бога. И мислейки си така, да се отдалеча много, много, толкова, че даже да не разбера колко! Хермес говори за живеене в противоприрода... А ето го и другият начин: Какво е разбирането на Природата? Живот в Природата? Какво означава да позная себе си? Това е да живея според предназначението си, а не въпреки него. Може ли да има по- естествено и хармонично поведение? Може ли да има хармония извън това условие? А какво е предназначението на човешкото същество? Не говори ли за него именно Иисус Христос?

[Валентин Петров]

Какво е разбирането на Природата? Живот в Природата? Какво означава да позная себе си?

Това е да живея според предназначението си, а не въпреки него. Може ли да има по- естествено и хармонично поведение?

Природата която е най-близко до нас:

нашето умствено и астрално тела, фините енергии, а на физическия план - мозъка, центровете в гръбначния стълб.

Тази природа следва да се изучи и да се овладява.

Конструкторите на нашата система са гениални същества с разум далеч превъзхождащ нашия.

Имаме сложно взаимодействие на 5 суперкомпютърни системи и още 2 които събудени са свързани пряко с пространството, времето и ++ .

Да се заредим със смирение и ученолюбие.

Колкото по-възвишена е човешката мисъл, толкова по-голяма е връзката ѝ с духа; колкото по-благородни и чисти са човешките чувства, толкова по-голяма е връзката им с душата. Да познава човек проявите на духа и на душата си, това значи да познава себе си.

Кой човек познава своя дух и своята душа? Който е дошъл до реалността на живота. Този човек държи кормилото на своя живот. Той е господар на своите мисли и чувства, той сам се управлява. Каквито знания е придобил, той може да си служи с тях, може да ги прилага. Обаче ако не познава духа и душата си, човек не е господар на себе си, не може да се управлява.

Тригон

Мисля също че Учителят ни казва с тази мисъл да бъдем практични.

Да приложим знание и разум във всяка конкретна житейска ситуация.

Тогава те стават задачи които като разрешим придобиваме практическа мъдрост.

Успешното разрешение на вътрешните и външните задачи изисква и дава практическо осъзнаване на истината.

"В Истината е скрит животът" Учителят

Редактирано Септември 9, 2007 от Валентин Петров

[Валентин Петров]

10 септември

Природата употребява два метода за възпитание на човека: най-първо тя дава, а след туй взема. Защо? – За да го застави да се повдигне на едно по-високо ниво.

(Добрите и лошите (ООК 23/24 г.) – Сф, 2002, с. 25)

не намерих оригинала в интернет

първото нещо: ще примирите всичките противоречия в себе си!

Аз ви казвам великата истина: Не мислете зло в себе си! Всичко в света е добро.

...

По някой път, като отиваме всред Природата, най-първо минаваме през процеса на изстудяването. Който не разбира, ще каже: „Почват да ми изстиват ръцете“. У вас ще се зароди едно желание на лицемерие. Недоволен сте, казвате: „Какъв е днешният ден!“ – По-добър ден от днешния няма! „Ама сняг вали!“ Кажи: „А, отличен е денят, по-добър сняг от този няма“. В себе си трябва да го кажеш, но трябва и да го преживееш.

...

Целта на Природата не е наказанието, но изправленията, да ни застави да зачитаме нейните свещени закони.

Смисълът на противоречието

Редактирано Септември 9, 2007 от Валентин Петров

[Guest Лагорда]

Всяко отричане е доказателство по обратния път на математиката, а всяко твърдение е реализиране на мисълта.

Вие като ученици на окултната наука трябва да се научите да не се стряскате. Като кажат: „Няма Господ“, кажете – „Да, няма Господ“. „Няма живот.“ – „Да, няма живот.“ „Светът е лош.“ – „Да, лош е.“ „Е, животът е безсмислен.“ – „Да, безсмислен е.“ „По-калпаво същество от човека няма.“ – „Да, прав си, по-калпаво същество от човека няма.“

Отнемете музикалното чувство на когото и да е, той не може да работи; внесете в него музиката, той ще заработи.

Не е съществувала досега култура без музика и за в бъдеще няма да съществува.

И много култури са пропадали по нямане на музика.

Трябва да сте пребродили целия свят и след като се върнете от вашето дълго научно изследване, да кажете: „Като обиколих няколко милиона светове, видях, че няма Господ. Аз никъде не го намерих“. А тъй, ти от Земята не си излязъл, а доказваш, че няма Господ. Аз те наричам един дървен философ.

Дървен философ е този, на когото мозъкът е толкова неподвижен, че не може да създаде нищо по-хубаво от това да отрича.

Поезията е за музикалния човек, за камъка няма поезия

Когато ние говорим за Бога, че Той съществува, то е само по отношение на разумните същества, че съществува известно съотношение. Само за най-висшите същества, за най-разумните същества има Господ – за тези, които ще Го разберат. За кого е Любовта? – За любящите.

Там е причината, че ние сме дребнави хора и всяко нещо, което не можем да обгърнем, казваме, че не е за нас. Закон в света е: щастието на човека седи в постоянното и вечно разширение на ума и сърцето. По нямане на подходящи думи аз употребявам в случая думата „разширение“. Ще се задоволя с тази дума само затова, защото искам да ви дам една определена идея. Като казвам „разширение“, разбирам границите на сърцето и ума постоянно да се разширяват по форма, по съдържание и по смисъл. Щом престане разширението, смъртта ще дойде.

Ако аз се върна 1,000–10,000–50,000 години или 10–15–20 милиона години назад във вашите минали съществувания и виждам, че сте били тогава дребни същества като инфузориите, трябва ли днес да се спра на тогавашното ви развитие? Казвам: Не, това малко същество, което преди 20 милиона години беше една инфузория, сега е една окултна ученичка.

Като не разбирате този окултен език, ще кажете: „Ето на, направи ни на такива малки същества“. Но това не е разсъждение. Инфузория, това е един зародиш, който изисква условия да се развие. То е едно малко семенце като ябълченото семе, което иска само почва да расте. И следователно преди 20 милиона години вие сте изисквали условия, за да се развият сегашните ви форми. И питам ви: След 20 милиона години какви ще бъдете? Ако пак се намерим в една окултна Школа като тази, върху какво ще разговаряме тогава? Това са само ред разсъждения. Тия разсъждения може да бъдат верни, може и да не бъдат верни. Но математически отношенията, които имат те, принципите, на които се основават, са верни.

Днешното ви положение по отношение бъдещето ще бъде такова, каквото сте днес по отношение миналото – като една инфузория.

Та в самия живот се крият ония вечни възможности, в които човешкият дух, човешката душа растат и се развиват. И помнете онова правило, което казах в една моя беседа:

Ученикът трябва да има едно сърце – чисто като кристал; един ум – светъл като слънцето; една възвишена, благородна и широка душа – като цялата вселена и един крепък дух – като Бога! Само така може да бъдете ученици. Това са окултни принципи, които трябва да приложите.

Ще кажете: „Без чистота не може ли?“ – Не може. Ще помните това изречение! Във вас трябва да се създаде стремеж. Вашият стремеж всеки ден трябва да се увеличава.

...Природата не обича бързите промени. Всичко трябва да върви бавно!

Следователно първото нещо: ще примирите всичките противоречия в себе си! Аз ви казвам великата истина: Не мислете зло в себе си! Всичко в света е добро. Като казвам „всичко“, разбирам вътре всичко е добро. Не мислете за външните проявления на живота. Учете се от Природата и вижте как някой път тя изказва най-хубавите неща с най-нечистата материя.

Всяка мисъл е силна дотолкова, докато не я изкажеш. За Любовта не говори. Мисли я, чувствай я, но не говори за нея. Когато сърцето ти стане чисто като кристал, умът ти стане светъл като слънцето, душата ти – възвишена, благородна и широка като цялата вселена и духът ти стане крепък като Бога, само тогава кажи нещо за Любовта! Това не е за обикновените хора, то е за учениците. Учениците трябва да бъдат такива.

В окултната наука ние с време и пространство не се занимаваме. Времето и пространството е в рамките на нашия дух. Време и пространство, това е само едно условие, с което ние си служим. Времето и пространството нас не ни ограничава. Време и пространство, това е една възможност, в която душата и духът могат да се проявят. А при сегашните условия на живота времето и пространството са ограничения.

Окултният ученик трябва да има една здрава философия, с която да се съгради бъдещото общество!

Окултната наука е наука на опита. Учителят в окултната наука не върви отзад, а отпред.

Няма по-грубо нещо от съмнението! Най-голямата грубост в света, това е съмнението. Най-голямата подлост в света, това е лицемерието! Няма по-голяма подлост от лицемерието и по-голяма грубост от съмнението! Тия два гряха аз ви забранявам абсолютно да ги имате. Не позволявам да си служите с тях! Разсъждавайте, но да се съмнявате, да лицемерите, ни помен да няма! Тъй е писано! Няма нищо по-жестоко от това да се съмнявате! Нали ние ще се приближаваме към една наука на опитите, а не тъй, както вие си мислите. Ученикът трябва да бъде буден. Казано – свършено! Щом се каже на ученика нещо и той си туря уговорки, той не е ученик. Да! Да разсъждаваме, да се молим но не и да се съмняваме

Сега ви казвам кои са отрицателните черти, за да ги избягвате. Защо не трябва да ги имате? С вашето съмнение и с вашето лицемерие вие отблъсквате всички ония творчески сили на Природата, които ще ви помогнат. Вие сами себе се опропастявате. Нищо повече!

Всяко лицемерие тя го наказва най-строго. За съмнението и за лицемерието в Природата има най-тежко наказание.

Към вас имат голямо снизхождение. Затуй аз наричам хората „галени деца.Досега е било така, но вече сте влезли в един период, когато започва приложението на първите педагогически правила.

Целта на Природата не е наказанието, но изправленията, да ни застави да зачитаме нейните свещени закони. В това се крие нашето благородство! Защото в Природата няма нищо, което да е извън нея. Всяко нещо е на мястото си. И ние абсолютно нямаме право да се съмняваме!

Туй, което съвременните хора наричат Природа, това не е Природа, това са изопачени неща, които се дължат на хората... А истинската Природа е всякога девствена, тия нейни непослушни деца не могат да си играят с нея.

Та искам, млади и стари, да знаете едно свещено правило: абсолютно никакво лицемерие като ученици! Какви са вашите отношения към света, то е друг въпрос. Като ви говоря за живата Природа, разбирам какви трябва да бъдат отношенията ви спрямо нея. Ще бъдете според правилото абсолютно искрени, чистосърдечни и никакво съмнение! Трябва да разбираме вътрешния принцип. Този е живият принцип. Докато не разберете този принцип, другите отношения не може да се оправят. Ние започваме с основния закон. Приложим ли него, всичко друго ще сполучим да разрешим. Но не сполучим ли там, нашите отношения към света ще бъдат такива, каквито са.

Истинският път е: Вътрешна връзка с живата Природа. Тъй го наричам аз, защото, ако кажа „връзка с Бога“, опетнено е Божието име. И затова аз казвам: Истинският път е връзка с живата Природа, име, което хората не са произнасяли, то е още девствено. Нека оставим другото име да се очисти, защото като сме произнасяли туй име, ний сме го опетнили. И сега, като кажем Господ, като Го призоваваме, Той не ни чува вече. А живата Природа, тя е най-близо до нас.

И тъй, да няма никакво лицемерие! Всякога можем да бъдем в контакт с туй, от което имаме нужда. Сега ние ще имаме нужда за съграждането на нашия ум, за съграждането на нашето сърце и за съграждането и развитието на нашата воля. Тия неща са необходими в градежа на нашия живот още сега, още днес.

Аз вярвам, че вие ще приложите това нещо. Не само че вярвам, но зная, че ще го приложите. Два начина има за приложение. Вие знаете и двата начина. Няма човек, който да не приложи. В края на краищата всички ще приложат туй, което Природата изисква. Единият начин е по закона на свободата, а другият начин е по закона на необходимостта. Но колкото по-скоро, толкова по-добре.

http://triangle.bg/books/1922-10-01-20.199...3-03-19-19.html

[bee_bg]

Милосърдието (Неделни Беседи, 17.09.1916 Неделя, София)

Беинса Дуно

''...Корнилий не е бил прост човек. По мое схващане той трябва да е имал дълбоки познания, бил е посветен, защото Господ на глупави хора не се явява. Ще бъде глупаво един велик музикант да свири на глух човек и да го пита какво е разбрал. Глухият ще му отговори: “Само виждам, че мърдаш пръстите си напред-назад”. А музикантът ще му каже: “Ти си глупав”. И двамата са глупави. Или пък представете си художник, който е нарисувал хубава картина, показва я на сляп човек и го пита: “Как ти се вижда?” Слепият отговаря: “Имам пред себе си едно платно, което на места е малко грапавичко. Купил си го отнякъде”. Художникът ще му казва: “Ти си простак, нищо не разбираш”. И двамата са простаци: единият – затова, че не вижда, и художникът – затова, че не разбира, че онзи човек няма условията да го разбере. По същия начин, когато едно Висше същество дойде при нас, трябва да имаме възможност да разбираме вътрешната същност на нещата. Аз съм чел много философски трудове, всеки ден ги преглеждам и понякога се хващам за корема от смях. Някои философи приличат на слепия, работят пипнешком и пишат така: “Този свят е едно платно с грапавини, с малко страдания, а всички хора са глупави”. Прав си, му казвам, но тези заключения са само твои. Светът е повече от едно платно, повече от тези издатини и вдлъбнатини. Трябва да има Светлина в очите, ушите, в ума, във всичките мозъчни центрове на човека, във всичките му сили и способности, за да разбира той нещата. И онзи, който разбира света, трябва да е живял дълго време. С един живот човек не може да разбере света...

[Guest Лагорда]

Милосърдието

(

Неделни Беседи

, 17.09.1916 Неделя, София)

Беинса Дуно

"... По същия начин, когато едно Висше същество дойде при нас, трябва да имаме възможност да разбираме вътрешната същност на нещата...да има Светлина в очите, ушите, в ума, във всичките мозъчни центрове на човека, във всичките му сили и способности, за да разбира той нещата. И онзи, който разбира света, трябва да е живял дълго време.

С един живот човек не може да разбере света...

[Диляна Колева]

По въпроса за противоречието и съмнението в един друг форум водя спор и използвах един цитат ,който мисля ,че е много подходящ за тук и сега.

""От ученика не се изисква да повярва без уговорки,когато пред него се твърди ,че даден предмет,който той възприема като бял ,в действителност е черен,но той трябва да култивира едно умствено състояние,което по възможност"вярва всичко".Това ще му позволи да отстрани за известно време от ума си даже и смятаното за "установен факт"и да изследва дали случайно няма друго положение,досега незабелязано от него,от където предмета да изглежад черен.Той не ще приеме нищо за "установен факт",защото разбира напълно от каква голяма важност е да държи ума си в течното състояние на приспособимостта характерно за малкото дете."М.Хайндл

И понеже там не успяха да го разберат ,подчертавам ,че кавичките са много важни за тълкуването.

[bee_bg]

Милосърдието

(

Неделни Беседи

, 17.09.1916 Неделя, София)

Беинса Дуно

"... По същия начин, когато едно Висше същество дойде при нас, трябва да имаме възможност да разбираме вътрешната същност на нещата...да има Светлина в очите, ушите, в ума, във всичките мозъчни центрове на човека, във всичките му сили и способности, за да разбира той нещата. И онзи, който разбира света, трябва да е живял дълго време.

С един живот човек не може да разбере света...

И когато хората видят милосърдния човек, ще кажат: “Ето един, който ходи по Бога”. А сега хората казват: “И тези, набожните, също се карат”. Затова аз не питам сега дали си набожен, а питам дали си милосърден. За някого може да се каже, че е учен, но Милосърдие няма. Уж е умен, а казва на ближния си: “Ти си глупав, не мога да те търпя”. За друг може да се каже, че е добър, обича, но Милосърдие няма.

Една дума искам тази сутрин да остане във вас – думата “милосърдие”.

[Валентин Петров]

:thumbsup:

[angell123]

"Когато мислиш,че можеш да постигнеш нещо и когато мислиш, че не можеш да постигнеш друго- и в двата случая си прав!"

[Валентин Петров]

11 септември

Господ е определил войната за глупавите хора, а за разумните – мир. За умните хора е определил богатството, а за глупавите – сиромашията. Сега вие можете да ми възразите, че „богатите няма да влязат в Царството Божие“. Много се лъжете вие! Богатите с грехове няма да влязат в Царството Божие, но богатите с добродетели ще влязат. За такива именно е Царството Божие. Богатите с добродетели ще бъдат бъдещите граждани на Царството Божие – така трябва да разбирате! Говорите ли за сиромаси, аз разбирам сиромаси от грехове. Ако сиромахът по цели дни роптае, той не е от истинските сиромаси. И ако богатият се е стегнал и нищо не дава, и той не е от истинските богати. Истинският сиромах и истинският богат трябва да благодарят за това, което им е дадено, и да отворят душата си за Господа. Те са праведни хора. Не благодарят ли на Бога за това, което имат, те не са от праведните.

(Път на зазоряване (НБ 39/40 г.) – Сф, 1999, с. 74)

Призова учениците си

[Guest Лагорда]

Ценна мисъл за деня:

Ако мисълта за Бога стои постоянно в ума ви, вие ще бъдете благословени. Каквото работите, все за Господа мислете. Ако в ума ти дойде мисълта, че си грешен, кажи:"Зная, че съм грешен, но и друго нещо зная: че има Един в света, който ме обича. Щом Бог ме обича, аз ще изпълня Неговата Воля, ще му служа, както трябва!"

Беинса Дуно

Редактирано Септември 11, 2007 от Лагорда

[bee_bg]

Хубаво и как трябва според теб ?

изключваме любовта към всичко щото тя е ясна ,че трябва да я има...

[Валентин Петров]

Онзи, Който ти е дал живот, блага, Който е създал всичко, има най-добри желания към тебе. Тази свещена мисъл трябва да държите в ума си, в сърцето си.

...

Казано е в Писанието: „Сине мой, дай си сърцето.“

...

дойдете ли до любовта, вие трябва да имате ясна представа. Кажете ли, че трябва да се обичате, преди всичко вие трябва да бъдете чисти. Аз проповядвам на вас за чистота, но преди всичко казвам на себе си: Аз трябва да бъда чист – нищо повече! След това, аз трябва да нося в себе си Божията любов, Божията мъдрост, Божията истина, Божията свобода. Божията свобода трябва да излиза от мене така, че всички, които са около мене, трябва също така да бъдат свободни.

...

Ако направя една погрешка, няма да се безпокоя, да се смущавам защо съм направил погрешката, но ще се заема с изправянето ѝ. :thumbsup:

...

Доброто в човека представя плодът на неговия живот, в който той в бъдеще ще се въплъти. Добрите мисли, добрите чувства, добрите желания и постъпки на човека представят ония форми, в които в бъдеще той ще се въплъти. Като живее, човек сам определя своя бъдещ живот в зависимост от своите мисли, чувства и постъпки.

...

ако вие сте готови да извършите волята Божия, всички ония, които са свързани с вас, също ще имат готовност да вършат волята Божия. Ако вие не сте готови да я извършите, и другите хора няма да я вършат.

...

Бог присъствува във всяка добра душа, във всеки вярващ човек, във всяко разумно същество. Бог избира тъкмо такива същества, които могат да изпълнят волята Му. :feel happy:

...

Говори само за неща, които са полезни и които се отнасят до всички.

...

ето какво щях да искам. Щях да се обърна към Господа с думите: „Господи, дай ми едно светло сърце, да разбирам нещата; дай ми един светъл ум, да разбирам нещата; дай ми една силна воля, да бъда свободен.“

...

„Всичко нечисто, което сте създали, трябва сами да го изчистите. Щом сте го създали, вие сами можете да го изчистите.“ Това е новото учение.

...

Ще измениш поведението си спрямо жена си. Ще измениш поведението си и спрямо децата си. Ще виждаш доброто в жена си и в децата си, ще знаеш, че Божественото работи и в тях.

Призова учениците си

Редактирано Септември 11, 2007 от Валентин Петров

[bee_bg]

Доброто в човека представя плодът на неговия живот, в който той в бъдеще ще се въплъти.

Да съгласен !

Не случайна е приказката ''по делата им ще ги познаете''

[Guest Лагорда]

[bee_bg]

Малко хумор с много истина в него .

"Да се бориш със своите мисли е все едно да заприличаш на този глупак, който от съображения за акуратност и хигиена, решил повече да не ака. Ден не акал, два не акал. Накрая, разбира се, не издържал, но продължил да уверява всички, че не ака"

Ра Хари

[Guest Лагорда]

[Валентин Петров]

12 септември

Защо се страхувате от болестите? Те са професори, които преподават уроци на болния… Болният е учен човек, лежи в леглото си, но с мисълта работи, копае – иска да извади нещо ценно от болестта. И най-после, когато болестта му се превърне в радост, той оздравява. И тъй, гледайте на болестите като на уроци, в които се крие нещо ценно, някакво богатство. Щом намери богатството, болният оздравява, т.е. минава в по-горен клас. Докато не намери скъпоценния камък в болестта, болният лежи и пъшка. Значи, при всяко минаване от един клас в друг човек боледува. През много изпити трябва да мине той, за да свърши училището на Земята.

(Възможности за щастие (СБ 1941 г.) – Сф, 1995., с. 223)

Красивото в живота

[Guest Лагорда]

Истинско знание е това, което може да се използва при всеки даден случай.

Не всякога правото върви по права линия.

Водата обикновено криволичи, но пътят ѝ е строго определен. Тя има една цел – да се влее в морето. От това гледище, реката, както и да криволичи, върви в прав път, защото отива към морето.

Обикновено слабият обикаля, отбива се от пътя си и криволичи, а силният или стои на едно място, или върви по права линия.Мнозина искат да бъдат силни. Като канари ли искат да бъдат силни? Ако сте силни като канари, ще стоите на едно място и ще отбивате хората от пътя им. Какво особено може да направи онзи, който е силен като канара? Нищо особено. Привидно водата е слаба, обикаля, лъкатуши, но много полезни работи върши. Понякога върши и пакости, но повече добри работи прави. От човешко гледище, водата върши пакости, но от гледище на природата тя върши работа, която отговаря на свойствата и способностите ѝ.

Съвременните хора лесно се поддават на отрицателни влияния и от най-малката отрицателна мисъл произлизат лоши последствия.

Чудно нещо, минавате за учени хора, а не можете да си въздействате, да се противопоставите на едно внушение.

Болният е учен човек, лежи в леглото си, но с мисълта работи, копае, иска да извади нещо ценно от болестта. И най-после, когато болестта му се превърне в радост, той оздравява. - Да такова трябва да бъде отношението ни към болестите.

И тъй, гледайте на болестите като на уроци, в които се крие нещо ценно, някакво богатство. Щом намери богатството, болният оздравява, т.е. минава в по-горен клас.

учителят къса само онзи ученик, който е вързан за мързела. Щом е така, ученикът трябва да благодари на учителя си, че го освобождава от мързела.

Човек трябва да знае в кой свят и в кой порядък на нещата се намира.

Разнообразието е отличителна черта на природата – и в най-малките си форми тя внася нещо ново, особено, което ги отличава от подобните им.

Като вземе нещо, човек трябва да дава. Не може постоянно да се взима, или постоянно да се дава – смяна трябва да става. Който е давал, ще взима; който е взимал, ще дава. Който се е натоварил, трябва да даде част от товара си на онзи, който нищо няма. Щом се облекчи, отново ще взима.

Значи първият процес е даването, а вторият – взимането.

Човек се е оплел в своите понятия, объркал се е и след това сам не знае кое е истина и кое не е.

Това, което виждаме, е само творение на Бога, но не и самият Бог. Който се домогне до крайчеца на истината, вижда колко малко неща знае. Радвайте се, че имате малко знания, за да можете да учите. Ако някой знае повече, ще дава. Значи, ако знаеш малко, ще взимаш; ако знаеш много, ще даваш. Като взима оттук-оттам, човек забогатява.А щом забогатее, той трябва да дава.

Помнете: Истината дава, лъжата взима.

Радвайте се на малките придобивки, а не на големите.

Кой е изходният път? Как може да се освободи човек от лъжата? – Като я впрегне на работа. Учен човек е този, който знае как да впрегне лъжата на работа. Разумен човек е този, който се учи от истината. Тя му говори на особен език, съвършено различен от човешкия. Чрез истината човек придобива прави възгледи за живота и за смъртта.

Животът на земята е относителен, поради което и възрастните хора, като децата, изпадат в противоречия.

Дойде ли в ума ви една мисъл – колкото и да е малка, приложете я. Влезе ли някое чувство в сърцето ви, дайте му път, да се изяви навън, да свърши някаква работа. Искате ли да направите едно малко добро на физическия свят, веднага пристъпете към работа.

Следователно не се обезсърчавайте, че не можете изведнъж да се справите с лъжата; не се обезсърчавайте, че не сте дошли още до истината. Лъжата слагате на работа, а от истината се учите, в каквато степен и да се изяви тя. Ще дойде ден, когато лъжата, във всичките ѝ форми и цветове, като бяла и черна, ще изчезне от лицето на земята. Но докато дойде този ден, използвайте я като слуга, да ви работи.

Обичайте истината и лъжата ще отстъпи мястото си и ще се прибере в архивата на живота.

Казано е в Писанието: „Възлюбил си истината в човека“.

Само светлият път на мъдростта води към истината.

В истината е скрит животът.

[Таня]

Съвременните хора лесно се поддават на отрицателни влияния и от най-малката отрицателна мисъл произлизат лоши последствия.

За пример, срещне ви някой и казва: „Защо си толкова пожълтял? Да не си болен нещо?“ Щом чуете думата „болест“, вие настръхвате, започвате да мислите, че наистина сте болен. Чудно нещо, минавате за учени хора, а не можете да си въздействате, да се противопоставите на едно внушение.

Защо ви плаши жълтият цвят? Той е цвят на мисълта, на човешката интелигентност.

Вие свързвате жълтия цвят с болезненото състояние на човека. Защо се страхувате от болестите? Те са професори, които преподават уроци на болния.

Докато лежи, болният учи преподадените уроци. Чрез болестта той придобива нещо ценно: ако е бил непослушен, започва да слуша, подчинява се на лекарските съвети. Лекарят му казва да се обърне на лявата страна и той се обръща. После на дясната – веднага се обръща. Особено мнение не се чува вече от устата му. Дават му капки, хапове, той ги пие с вяра и на определеното време. Ако е бил груб, сега става мек, внимателен към всички, благодари за грижите, които полагат за него. Близките му го гледат, радват се, че изпълнява съветите на лекаря.

Болният е учен човек, лежи в леглото си, но с мисълта работи, копае, иска да извади нещо ценно от болестта. И най-после, когато болестта му се превърне в радост, той оздравява.

И тъй, гледайте на болестите като на уроци, в които се крие нещо ценно, някакво богатство. Щом намери богатството, болният оздравява, т.е. минава в по-горен клас. Докато не намери скъпоценния камък в болестта, болният лежи и пъшка.

Значи при всяко минаване от един клас в друг човек боледува. През много изпити трябва да мине той, за да свърши училището на земята.

Същото става и в живота. Преди да влезе в живота, ученикът минава от едно училище в друго, докато най-после дойде до университета. Пред всеки изпит той трепери, да не го скъсат.

Откъде произлиза думата „скъсване“? Конецът се къса, но как ще скъсаш ученика? Значи той е бил вързан с нещо. С какво? С мързела.

Оттук вадим следното заключение: учителят къса само онзи ученик, който е вързан за мързела. Щом е така, ученикът трябва да благодари на учителя си, че го освобождава от мързела.

[Ася_И]

И смъртта не разрешава въпросите. Къде ще отидете след смъртта си? Ако след смъртта си човек не отиде при Бога, при Христос или при своите братя и сестри, той е изгубен. Ако не намери Учителя си, той е изгубен. Смисълът на човешкия живот е в Любовта – да намери тези, които го любят и които той люби. Любовта е мощният двигател на целокупния живот. Ето защо, дали сте на Земята или на небето – без Любов не можете да живеете. Да вярваш в Любовта – това е правото верую. – „Ти в какво вярваш?“ – Вярвам в Бога, Който живее в светлината, във въздуха, във водата и в хляба. Вярвам в Бога, Който живее в моя ум, в моето сърце, в моята воля, в моята душа и в моя дух. Вярвам в Бога, Който живее във всички хора, в цялата вселена.

Предназначението на човека

[Guest valentinus]

Мисъл за деня от Учителя

13 септември 2007

И смъртта не разрешава въпросите. Къде ще отидете след смъртта си? Ако след смъртта си човек не отиде при Бога, при Христос или при своите братя и сестри, той е изгубен. Ако не намери Учителя си, той е изгубен. Смисълът на човешкия живот е в Любовта – да намери тези, които го любят и които той люби. Любовта е мощният двигател на целокупния живот. Ето защо, дали сте на Земята или на небето – без Любов не можете да живеете. Да вярваш в Любовта – това е правото верую. – „Ти в какво вярваш?“ – Вярвам в Бога, Който живее в светлината, във въздуха, във водата и в хляба. Вярвам в Бога, Който живее в моя ум, в моето сърце, в моята воля, в моята душа и в моя дух. Вярвам в Бога, Който живее във всички хора, в цялата вселена.

[Таня]

Съвременните хора са разделени помежду си, всеки има свой възглед в умствено и в религиозно отношение, благодарение на което не се разбират. Много християни има днес, но и те са разделени. Един е православен, друг – евангелист, трети – католик, четвърти – методист, баптист и т.н. Колкото повече вярвания се явяват между хората, толкова по-мъчно се разбират. Казват: „Светът ще пропадне от сектанти“. Злото не е в сектантството, но в отсъствието на Любовта. Ако хората се обичаха, ако имаха Любов помежду си, всичко щеше да върви добре. Природата е пълна със сектанти. Всичко, което човек е направил, почива върху сектантството, т.е. върху подразделението. Вижте какво представлява колелото. То има няколко оси, които излизат от общ център. Благодарение на осите колелото се върти. Осите са сектанти, но вършат работа. – Кога? – Когато са събрани на едно място. Липсва ли една от осите, колелото спира. Започнат ли осите да излизат навън, всяка свободно да се проявява, колата спира. Ето защо, опасността не е в съществуването на сектите, но в тяхното отделяне от общия център на живота, от колелото на живота – от Любовта.