Мисъл за деня

[Guest valentinus]

Когато позлатите един предмет, вярно ли е, че предметът е златен? Вярно е, че на повърхността е златен, но вътрешността не е такава. Отвън е златен, а отвътре друг е. Когато златото го окаляте, вярно е, че златото отвън е кално, а отвътре е злато. Вярно е, че отвън е покрито с кал, а отвътре е злато.

От днешната беседа си избрах цитат, свързан с тема, по която скоро писах - за физическата красота, затова няма да повтарям вижданията си по въпроса.

Уважаема Ася, нека да отидем още по-далече вниквайки в думите на Учителя. Можем да намерим и още по-фин пласт в неговата мисъл - за земното и небесното, за материалното и духовното, за Оловото на тази природа и за Златота на Духът.

Това е и вечният въпрос за Формата и Съдържанието. За Вазата и Това, което е в нея. В този аспект в Библията пише - "Да бъде проклет този, който вземе дрехата на Тората за самата Тора" Но така е с думите на Учителя - имат много пластове на знание и мъдрост в тах...и колко малко и едностранчиво ги тълкуваме и разбираме осъзнавеме в един момент...

[Донка]

Съгласна съм за многопластовостта на думите на Учителя, но съвсем не мисля, че когато някой в определен момент ги разбира по определен начин, то той ги разбира едностранчиво и малко. Именно в това е идеята за много пластове - за всеки различен човек в различните моменти от живота му и в различните опитности, тези думи му дават различна мъдрост и различно му влияят.

Хубаво е да разбираме,че има скрити много пластове, но ми се струва, че още по-ценно е да вникнем по-дълбоко в нашия си пласт, който ни се разкрива само на нас в този конкретен момент. И като си обменяме това, което ни се е открило на нас лично, без да претендираме, че нашето разбиране е дълбокото и правилното, а на другия е повърхностното и погрешното - така ще получим много пластове, така ще погледнем на света през много различни гледни точки и очи....

В този смисъл на мен в тази беседа ми направи впечатление самият край:

Как ще намерим щастието? Да премахнем Слънцето от небето, че да останем с нашите свещи? Не. Никога не давайте право на някого да засенчи вашето слънце, който и да е. Пазете свещено слънцето. Пазете свещено вашият ум. Пазете свещено вашето сърце. Пазете свещено вашата душа. Пазете свещено вашия дух. Туй е човешкото. Човек да зачита туй свещено, което Бог му е дал.

По-блажен е онзи, който пази своя ум, по-блажен е онзи, който пази своето сърце, по-блажен е онзи, който пази своята душа. По-блажен е онзи, който слугува на своя дух и изпълнява волята Божия. Бъдещето е на негова страна.

В древността един стар мъдрец казал на своя ученик: „Като завършите курса си, да бъде с вас това, което е било.“

Да се опитаме да определим едно само тълкуване и разбиране за правилното и изчерпателното, това, според мен би означавало да заместим слънцето с една наша свещ.

А как вие разбирате това:

По-блажен е онзи, който слугува на своя дух и изпълнява волята Божия. Бъдещето е на негова страна.

[bee_bg]

''Ако аз искам да оставя нещо в света, ще оставя не своите кости, но ще оставя своята мисъл, ще оставя своите чувства и ще оставя силата си в света, да има да се ползуват хората. Туй, което не умира, туй ще оставя. Да завещаем част от нашите мисли, част от нашите чувства, част от нашите постъпки, част от нашата сила. Следователно всеки човек, който дойде при вас, който иска да ви обича, трябва да даде подарък от своята мисъл, хубав скъпоценен подарък, едно хубаво чувство като скъпоценен камък, една хубава своя постъпка''

Път на зазоряване (НБ 39/40 г.) – Сф, 1999, с. 652)

По-блажен е!

На мен пък ми хареса тази част от беседата .

Наистина го е оставил !

[Ася_И]

Благодаря, valentinus

Темата 'Мисъл за дена' я възприемам като място, където може да споделиш мисъл, която си харесал, без да е необходимо да се аргументираш. Виждаш една мисъл, възприемаш я по един начин, след известно време като я препрочетеш я тълкуваш по друг. Иначе на моменти изпадаме в едни безкрайни коментари. Затова занапред ще продължа да пускам това което ми харесва, без да коментирам.

Днес наистина си мислех за темата, за която споменах.

И за многото пластове. За мен Златото е символ на Слънцето, от там съответно на енергията, чистотата, красотата.

В темата за златните правила на възпитателя употребих думата злато като нещо непреходно.

Прав си, че може би Учителя има предвид и това злато, което е вътре в нас. И аз днес го възприех като символ на духа. Като споменах за темата за красотата имах предвид точно скритото в нас злато, което оказва влияние върху нашето физическо и психическо състояние, а оттам и на нашето здраве, на нашето излъчване. Много може да се добави за златото в нас. Цяла една тема.

[bee_bg]

Много може да се добави за златото в нас. Цяла една тема.

Ти не си човек ти си ''злато'' .

[Валентин Петров]

Днес наистина си мислех за темата, за която споменах.

И за многото пластове. За мен Златото е символ на Слънцето, от там съответно на енергията, чистотата, красотата.

В темата за златните правила на възпитателя употребих думата злато като нещо непреходно.

Прав си, че може би Учителя има предвид и това злато, което е вътре в нас. И аз днес го възприех като символ на духа. Като споменах за темата за красотата имах предвид точно скритото в нас злато, което оказва влияние върху нашето физическо и психическо състояние, а оттам и на нашето здраве, на нашето излъчване. Много може да се добави за златото в нас. Цяла една тема.

:sorcerer:

откъде взеха тези деца тия възвишени сили, които проявиха при своето възраждане? Защо в горните примери тия наглед непоправими, улични похабени деца се преобразяват, когато любовта и доверието на околните ги докосне? Това произтича от факта, че те притежават в глъбините си едно непохабено свещено естество. Тия възвишени сили са били дълбоко заровени в тях. Те са били затрупани с придобити и наследени отрицателни навици, склонности и пр. И е било потребно да се постъпи към тях с любов, за да се разкрие красивия им вътрешен свят. Значи, неспособността, развалата, грубостта, престъпността, леността и пр. у детето са само външна опаковка; но подходящи педагогически средства могат да пробудят възвишеното, доброто, чистото и непоквареното, което живее в глъбините на детската природа.

Горните примери показват, че наистина в човека има една възвишена природа, която образува светилището на неговото естество. Тя още не е проявена с всичката си красота.

Всеки човек има тия свещени часове, когато възвишената му природа се проявява повече или по - малко, за няколко мига или за повече. И веднага тя донася със себе си сила, радост, вяра, чистота, мир, любов. В тия минути човек прощава на всички, съзнава себе си като същество, което обича, жертва се, помага. Той чувства тогава връзките си с целокупния живот. В този момент за него всички са братя, сродни, близки и мили. Това са минути на вдъхновение. Тогава идват идеи.

Защо когато възвишената природа се прояви в човека, идва радостта? Защото оковите, ограниченията са паднали, и човек се чувства свободен. Тогава рухват границите между нас. Тогава разбираме единството на всички същества и се образува неразривна връзка между душите.

Учителят за образованието, стр. 11

Редактирано Септември 5, 2007 от Валентин Петров

[Атлантида]

5 септември

Аз искам да ви говоря за онова, което Бог е вложил вътре във вас. То е ценността на човека. Някой път ние се оставяме да бъдем ръководени от външните възгледи. Не са лоши възгледите. Външните възгледи са спомагателно средство за нашите възгледи вътре. Всеки един твой ближен може да бъде едно спомагателно средство.

(Път на зазоряване (НБ 39/40 г.) – Сф, 1999, с. 652)

По-блажен е!

Човек, който не е господар на своя нос, той не е господар и на своята мисъл. Човек, който не е господар на своите очи, той не може да възприеме истината. Човек, който не е господар на своите уши, той музикант не може да стане, пък и знания не може да придобие, и оратор не може да стане. Човек, който не е господар на своя език... Някой път идеш, искаш да кажеш нещо. Защо трябва да го кажеш? Та казвам: Ние, съвременните хора, сме дошли до едно положение, изменя се животът. Да ви кажа в какво се изменя и де седи противоречието. Едно зрънце царевица или едно житено зрънце, или ябълчно, или крушено, имаш туй зрънце, може да го милваш както искаш, може да ги носиш в джоба си, в който и да е джоб – мислите, че това е естественото положение? Ако вие посеете туй семенце в земята, тази круша ще израсте, ще стане голямо дърво и можете ли да я турите в джоба си? Може ли да я изваждат и да я турят в земята? От хамбара може десет, двадесет, тридесет пъти да го туряте, никаква вреда няма да причини. Ако вие извадите едно растение десет, двадесет пъти безразборно, вие ще го разрушите.

Път на зазоряване (НБ 39/40 г.) – Сф, 1999, с. 652)

По-блажен е!

И ако не губим вярата си дори и да е на по-"камениста почва",заложеното в душите ни зрънце добро е наистина най-голямата ни ценност. Един ден ще поникне,ще израсне и даде чудни плодове.

[Таня]

Донка Публикувано на Днес, 16:11

"Хубаво е да разбираме,че има скрити много пластове, но ми се струва, че още по-ценно е да вникнем по-дълбоко в нашия си пласт, който ни се разкрива само на нас в този конкретен момент. И като си обменяме това, което ни се е открило на нас лично, без да претендираме, че нашето разбиране е дълбокото и правилното, а на другия е повърхностното и погрешното - така ще получим много пластове, така ще погледнем на света през много различни гледни точки и очи....

Съгласна

"Та казвам:Една мъчна задача лесно може да се разреши само от онзи, който знае, а не от онзи, който не знае."

"Казвате, че трябва да бъдете добри. Какво подразбирате под думите, че трябва да бъдете добри? Добрият човек всякога е благодарен и за най-малката услуга, която му направиш. А този , който не е благодарен и със злато за го осипеш, все ще намери някакъв кусур. Добрият човек се отличава с това качество, че и най-малката услуга да му направиш, той е все признателен. по това се отличават всички добри хора."

Сега ще ви дам едно правило. Щом ставаш, трябва да бъдеш добър. Като седнеш да ядеш, трябва да бъдеш добър. Като те скъса Учителят ти, пак ще бъдеш добър, ще признаеш, че не знаеш. Какво от това, че те скъсал учителят ти?каква е разликата между 1,2,3,4,5,6? Ученик, който не е започнал с единицата, не е правил приятелство с двойката, който не е впрегнал тройката и четворката и който не е ял и пил с петорката и шесторката, той нищо не знае. Който ти е писал единица, той ти е дал магическата тояжка. Той казва:"Струва си единицата, работи тази тояжка, но всичко от тебе зависи". А ти се оплакваш, че ти писал единица. Това е за истинските ученици. на сегашните ученици като се пише двойка, те се считат нещастни. Не, ще впрегнеш тази двойка на работа! Като ореш цял ден, ще имаш известни приходи. Какво показва тройката?-че едва минаваш. Какво трябва да направиш тогава? вие не знаете, че тройката е най-щастливото число. По-щастливо число от нея няма. Тя представя бащата и майката и първото най-любимо дете, което имат. А вие казвате, че като имате тройка, едва минавате с нея. Да, това минаване е най-хубавото, най-спасителното. четворката е сложна работа. ти иси един управител и трябва да отдадеш правото на всеки човек, не само в отделния живот на човека, но и в цялото общество. тогава ще имаш бащата, майката, брата и сестрата, това е четворката. Питагор е дошъл до числото 4 и там се спрял. И ако ти със своя ум не можеш да обичаш своите желания и ако със своето сърце не можеш да обичаш своите мисли, ти не можеш да успееш в живота си. Умът в дадения случай е бащата. Сърцето, това е майката. Мислите са вашите синове, а желанията ви-това са вашите дъщери. Та , когато казвам син, това е една хубава идея. Значи, най-хубавата идея, това е твоят първолоден син. Най-хубавото желание, това е твоята първородна дъщеря. Като имаш една мисъл и едно желание, те са достатъчни.

сега да се върнем към главната мисъл. Гледайте да се освободите от вътрешното недоволство на живота. Няма по-опасно нещо от недоволството. То ще дойде, но трябва да свършите с недоволството. Не ме разбирайте криво да казвате, че ве може да се освободите от него. Недоволството ще дойде не само един или два пъти, хиляди пъти може да дойде, но никога не правете приятелство с него. Вие всякога трябва да знаете, че светът е създаден за добрите, за умните хора.

Вярата в човека подразбира една Божествена възможност. Най-обикновената възможност, с която в даден случай можеш да постигнеш това, което е необходимо, е вяра.

Всички случаи в живота носят една възможност. Всеки ден носи една възможност. Тя е правото разрешение Вие считате, че днес не сте живяли добре, мислите, че утре ще живеете много добре. не, днес ще имате пълна вяра в Бога. Ще оставите настрана всички философски разсъждения, какво нещо е Бог. за вас е важна онази възможност, която се крие във всеки най-малък случай. И да не сте работили, това не е оправдание; не че не може да разбирате, но не знаете как да погледнете на нещата. Само да се намери един човек, който да ви покаже пътя на разбирането, веднага нещата ще се изменят." Източник, "Двата университета-Малките желания", Беинса Дуно.

[Багира]

5 септември

Аз искам да ви говоря за онова, което Бог е вложил вътре във вас. То е ценността на човека. Някой път ние се оставяме да бъдем ръководени от външните възгледи. Не са лоши възгледите. Външните възгледи са спомагателно средство за нашите възгледи вътре. Всеки един твой ближен може да бъде едно спомагателно средство.

(Път на зазоряване (НБ 39/40 г.) – Сф, 1999, с. 652)

Да. Всъщност ние не познаваме това, което Бог е вложил вътре в нас. А това е една спяща красамица.. Само Нейният принц може да я събуди... Той я познава още преди да я е видял, а и когато тя се събуди, ще го познае. Те носят вътрешнто познание един за друг. Всъщност само Божественото, вложено в човека, може да познае Бога, и само него Бог познава. И да познаем себе си за мен няма друг смисъл, освен това точно взаимно познаване. Познаването на личността с всичките и суб и над нива няма особена стойност, освен за запълване на времето. Външните възгледи- те съответстват на смъртната личност. Те са ... двореца на спящата красавица... Потънал в сън, паяжина и забрава до нейното пробуждане. Но наистина са и спомагателни. И всеки ближен, със своето вътрешно скрито Божествено същество може да помогне на другите за тяхното Божествено същество. Или пък със своите външни, личностни качества, да ни подсети за нашите, външни, личностни качества. Та да ги осветим с вътрешната светлина и ги оставим на нея да направи с тях каквото трябва.

Редактирано Септември 5, 2007 от Багира

[Guest aorhama]

Няма да си позволявам пряк коментар на казаното - безсмислено е. Но ще споделя един свой сън, който ме беляза до дъно в душата и искам никога да не го забравям, докато съм жив и борбен.

Сънят: виждам се дълбоко омиротворен и осъзнаващ - просто реален и жив. В това състояние правя личен извод, заключение: НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ГОВОРИ ТАКА ОПРОСТЕНО КАТО УЧИТЕЛЯ - ТОВА Е ТОТАЛНО НЕВЪЗМОЖНО.

Уточнение: тъй като няма ученик по-горен от Учителя си, никой не е в състояние да изрази с тъй-прости думи Висшата Математика на Науката за Бога, т.е. да го имитира (Учителя) с цитати - НИКОЙ. Същественият въпрос - добре, но какво аз реално разбирам от това учение и какво аз реално прилагам? Прави ли ме собственият ми избор щастлив и съм ли аз пълноценно и полезно човешко същество? Ама, това измъчва ли ме? И, до кога така? - Докато стане както трябва.

Всички искат да видят Чудо.

А то се случва непрекъснато пред очите ни.

Кой е сляп?

Да забравим личната си претенциозност и суета и нека говорим за онова, което реално сме преживели и опитали в душата си. Иначе - спорове, спорове и пак спорове. А, и цитати, много цитати! И какво ли не още? Всъщност, така не режем ли клона, на който седим?

Без да изключвам себе си, ще приключа: този форум е явление от парадокси. И това му е най-хубавото.

Редактирано Септември 5, 2007 от aorhama

[bee_bg]

[Валентин Петров]

НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ГОВОРИ ТАКА ОПРОСТЕНО КАТО УЧИТЕЛЯ - ТОВА Е ТОТАЛНО НЕВЪЗМОЖНО.

... никой не е в състояние да изрази с тъй-прости думи Висшата Математика на Науката за Бога, т.е. да го имитира (Учителя) с цитати - НИКОЙ.

Учителят е точно толкова жив и между нас колкото го приемеш.

Същественият въпрос - добре, но какво аз реално разбирам от това учение и какво аз реално прилагам? Прави ли ме собственият ми избор щастлив и съм ли аз пълноценно и полезно човешко същество? Ама, това измъчва ли ме? И, до кога така? - Докато стане както трябва.

"Доколкото българите приемат и приложат Учението от Бялото Братство, дотолкова България ще е добре" - по памет от Учителя

Това прилагане продължава в момента. Учителят е тук.

Да не говорим че когато медитираме можем да се пренесем в класа, годината и мястото и да слушаме беседата там.

Всички искат да видят Чудо.

А то се случва непрекъснато пред очите ни.

Кой е сляп?

Който реши

Да забравим личната си претенциозност и суета и нека говорим за онова, което реално сме преживели и опитали в душата си.

И това ще стане. Всичко с времето си.

Иначе - спорове, спорове и пак спорове. А, и цитати, много цитати! И какво ли не още? Всъщност, така не режем ли клона, на който седим?

Цитатите могат да се предозират и да няма време мисълта да се обмисли. Хубаво е да има мислене и след това цитиране. Мога да обясня на себе си смисъла на всеки цитат който съм използвал. Но това е дълго да се направи на форума и съгласен съм, вероятно пагубно. Затова ще се въздържа

Без да изключвам себе си, ще приключа: този форум е явление от парадокси.

Може и така да се види, да.

И това му е най-хубавото.

Е, има и много други хубави неща тук

Хрумват ми някои вицове по този повод , но ще ги спестя

защото тук мислим за много по-сериозни неща

[Станимир]

...

Всички случаи в живота носят една възможност. Всеки ден носи една възможност. Тя е правото разрешение Вие считате, че днес не сте живяли добре, мислите, че утре ще живеете много добре. не, днес ще имате пълна вяра в Бога. Ще оставите настрана всички философски разсъждения, какво нещо е Бог. за вас е важна онази възможност, която се крие във всеки най-малък случай. ...

Източник, "Двата университета-Малките желания", Беинса Дуно.

[Багира]

Да забравим личната си претенциозност и суета и нека говорим за онова, което реално сме преживели и опитали в душата си. Иначе - спорове, спорове и пак спорове. А, и цитати, много цитати! И какво ли не още? Всъщност, така не режем ли клона, на който седим?

Да. С прекалено говорене, със спорове, дори с цитати, ако ги оставяме да се плъзгат по нас, и използваме за фасада, маска, режем клона, на който седим. Точно. Едно Слово е живо, ако се живее, не ако се говори; живо е в степента, в която се живее. И ... така може да дойде и краят на форумите, защото от тях няма да има нужда! Но тогава животът ни ще бъде толкова жив, че това изобщо няма да ни липсва!

[Валентин Петров]

Едно Слово е живо... в степента, в която се живее

6 септември

В стремежа си към търсене на Истината никога не мислете, че сами можете да си помогнете в пътя на възлизането нагоре. Не си ти сам, който се повдигаш. Преди теб е имало много работници, които са прокопали, изчистили и подготвили пътя за твоето развитие, както и за развитието на твоите братя. Вие пък ще работите за бъдещото поколение след вас. Осеяна е стълбата на възлизането с усилията, труда и работата на нашите предшественици. Затова помнете, че множеството е една необходимост за развитието на човешката душа.

Приливи и отливи (ООК 23/24 г.) – Сф, 2001., с. 99

Не успях да намеря в интернет лекцията.

Учителите се интересуват от хората дотолкова, доколкото е степента на техния стремеж към Бога. Когато един адепт или един Учител види една душа, която поставя всички усилия, прави всички разумни жертви, той е готов да му се притече на помощ, да му покаже начин как да превърне всички тия нови форми на неговите способности, мисли, чувства и сили и да му даде един нов подтик в живота.

...какво е Бог. Той е една необятна светлина. Ти усещаш една необикновена мека светлина, която те изпълня, но каква форма ще Му дадеш? И като влезеш в Него, ти си нещо особено. И в тази светлина по някой път се явяват форми, които представят Бога, но формите, това не са Бог. Бог е скрит вътре в туй безгранично и всякога ще остане скрит, никога няма да Го познаят. През хиляди векове, през цялата вечност никога няма да Го узнаят. Този Великият, Абсолютният, Безграничен Бог, Той ще остане една велика загадка за всякога! Туй ще го сложите в ума си! Да не мислите, че някога ще разгадаете какво нещо е Господ! Во веки веков Той ще си остане така абсолютен! Да се разгадае животът, значи да се заличи живота. Велико е само това, което остава необяснено!

Двете течения

[Валентин Петров]

7 септември

Всеки човек, когото ти обичаш, той е, който дава цената на твоя живот. Ако ти не обичаш, твоят живот се обезценява. Ако обичаш, твоят живот придобива цена. В Любовта всички правите една погрешка. Вие се преследвате едни други заради Любовта. Ти казваш: „Мъжът ми обича друга жена.“ Ти се радвай, че той обича други жени! Престъпленията стават в света само от безлюбието. Там, дето има Любов, никакво престъпление не може да стане.

(Любовта дава живот (НБ 38/39 г.) – Сф, 1999, с. 531)

не намерих оригиналната беседа в интернет.

Любовта е нещо спонтанно. Спонтанните неща са Божествени. То е един велик Божествен закон, който дава тласък. И всички неща се дължат на този Божествен тласък. Ако ти, в даден момент, се противиш на този Божествен тласък, ще си създадеш нещастие. Ако се противопоставиш, ти нищо не се ползуваш. Ти може да си дотолкоз полезен на другите, доколкото си отзивчив на този Божествен импулс, който е в тебе.

...

Обичай всички разумни хора, които обичат Бога, в дадения случай. Това подразбирам под „всички“. Не подразбирам този свят, който спи. Какво ще го обичаш? Ще обичаш тия хора, които, в дадения случай, обичат Бога. Може да са един човек, двама, трима, десет души, сто души, хиляда души. Всички тия хора, като ги обичаш, ти ще се ползуваш от тях. А пък ако обичаш тия хора, които спят, ти тогава ще изхарчиш своя капитал.

Някой казва: „Как ще обичам всички тия братя тук?“ Брат е в този смисъл само този, който обича Бога, който съзнава, че Бог му е Баща. Иначе няма никаква реалност в понятието братство. В дадения случай онзи, който съзнава, че Бог му е Баща, аз с него мога да бъда в контакт. И аз съзнавам, че Бог ми е Баща и аз и той можем да се свържем един с друг.

... казвам: Всички тия криви идеи, които имате, трябва да ги махнете. Някой казва: „Учителят учи, щото една жена да обича всички мъже.“ То е заблуждение. Обичай всички ония мъже, които обичат Бога! Такъв мъж не прави престъпление. А пък всеки мъж, който прави престъпление, в него няма нищо Божествено. Човек, който прави престъпление, Божественото не е в него. Всякога, когато извършим известно престъпление, Бог се отделя от нас, а пък всякога, когато направим добро, Бог присъствува в нас. Следователно в престъплението Бог не присъствува. Той се оттегля. Всякога, когато ще направим едно малко престъпление, Бог се оттегля. Та в доброто Бог присъствува в нас, а пък в злото, Той се оттегля. Та имайте ясна представа по това. Една жена, която обича много мъже и развратствува, Бог не е в нея. И ако един мъж обича много жени и развратсвува, Бог не е там. Казваш: „Учителят каза да се обичаме. Да се прегърнем.“ Аз не се съгласявам с лъжата. Аз не считам вашите прегръдки за нещо реално. Те са лъжа. Аз съм опитвал, опитвал. Ти казваш: „Ти обичаш еди-кого си.“ Обичам го, защото обича Господа. Не мога да обичам хората, които не обичат Бога.

Закони на Любовта

Редактирано Септември 7, 2007 от Валентин Петров

[Багира]

Ах, въпросът за любовта е един от най- спорните и най- зле разбираните! Учителя много е говорел за любовта, но никак не мога да си представя, че е имал предвид междуличностната. Хората познават най- често и главно нея. И тя е силна, завладяваща. За другата, която всъщност дава смисъл и основа на човешкия живот, те или не знаят, или забравят. Това е причина много последователи на Учителя (както и много други търсещи) да са имали (и имат) странни и твърде неуспешни семейни отношения. Обречена е междуличностната любов, колкото и голяма и красива да изглежда! Безсмъртие и непреходна красота може да и даде само онази, Вътрешната Любов! Просто ако тя се изрази, излее, покаже в междуличностната- това може да се разглежда и като еликсира на любовта! А ако тръгнем от междуличностната любов, за да търсим Другата... в някои редки случаи може и да успеем. И само тогава тя има шанс да оцелее във времето и да не ни захвърли за пореден път в света на полярностите, та белким се сетим къде всъщност ни е мястото!

Редактирано Септември 7, 2007 от Багира

[Валентин Петров]

...Учителя много е говорел за любовта, но никак не мога да си представя, че е имал предвид междуличностната. Хората познават най- често и главно нея. И тя е силна, завладяваща.

"Познават я" но те си знаят как

За другата, която всъщност дава смисъл и основа на човешкия живот, те или не знаят, или забравят. Това е причина много последователи на Учителя (както и много други търсещи) да са имали (и имат) странни и твърде неуспешни семейни отношения. Обречена е междуличностната любов, колкото и голяма и красива да изглежда!

Вие търсите щастие на земята. И турците имат една поговорка: „Олса да инанмам“ – и да го видиш, пак не го вярвай! Дотогава, докато човек не разбира смисъла на своя живот, той не може да бъде щастлив. Дотогава, докато вие имате туй съзнание, което сега имате, вие не можете да бъдете щастливи. И ако вие можете да намерите един щастлив човек, доведете го при мен. И аз ще му дам цялата земя на този щастлив човек. Най-първо щастливият човек не трябва да умира, не трябва да боледува, не трябва да бъде зависим. Той трябва да бъде абсолютно свободен.

Любов към всичко

Любовта към Бога е по-лесна, защото лесно се обича Съвършеното.

Истинската любов е когато издържат непрекъсната телепатия 24х365. Няма скрито покрито там.

Безсмъртие и непреходна красота може да и даде само онази, Вътрешната Любов! Просто ако тя се изрази, излее, покаже в междуличностната- това може да се разглежда и като еликсира на любовта! А ако тръгнем от междуличностната любов, за да търсим Другата... в някои редки случаи може и да успеем. И само тогава тя има шанс да оцелее във времето и да не ни захвърли за пореден път в света на полярностите, та белким се сетим къде всъщност ни е мястото!

Малката любов може да стане голяма с правилен стремеж и различаване, непривързаност и самоконтрол.

[Донка]

Бог всичко изменя, подтиква всички хора към напредък и успех, и ония, които се противят на този успех, страдат. Всички, които страдате, значи се противите на този подтик на Бога. А пък когато се радвате, вървите по този Подтик. Вие искате да вървите по нов път. Земята има път определен, луната и слънцето също. И растенията си имат път. Всичко си има път. Ние мислим, някой път, че сме свободни да правим каквото искаме. Ние сме свободни дотолкоз, доколкото вървим по този път, по оная орбита, която [ни] е определена. И скоростта ни е определена. Може да има малки изменения, но изобщо, ще се движиш с тая бързина, която ти е дадена. Вие се сблъсквате, по някой път.

Закони на любовта

Ние - хората, не знаем в какво точно се състои подтикът на Бог. Значи сме свободни по свой начин да търсим напредъка и успеха си - и докато го търсим, възможно е да се възпротивим на подтика на Бог... Ако сме го направили по незнание, страданието ще ни предупреди, че сме се отклонили от него. Отново е свободна волята ни дали да продължим да вървим по орбитата на желанията и амбициите си вместо по подтика на Бог, но и да си поемем отговорността за засилващото се страдание. Твърдото намерение да осъществим желанията си въпреки тези предупреждения би означавало да се опитваме да променим външния свят, да го подчиним на своя модел за добро...:

Вие се занимавате с външния живот. Не се стремете да поправите света, хората, понеже това е невъзможно. Вие да се научите да живеете вътре. Вътре във вашия живот да направите преобразование. Да направите преобразование вътре е възможно, но да направите преобразование вън е невъзможно.

Ако осъзнаем предупреждението на страданието, по своя свободна воля ще смирим гордостта си и ще променим орбитата, търсейки определената за нас, а не определената от нас. Ще се променяме, ще търсим докато усетим радост. Радостта ще бъде пътеводната ни звезда, не амбициите, не чуждите ценности или изисквания...

Ако претенциите, критиката, презрението на други хора към нас (особено близки), ни наранява, страдаме от тях, то това значи ли, че не сме на своята орбита и трябва да я променим? Ами ако това, за което ни критикуват и презират, ни носи радост, а това, което искат от нас, ни носи страдание?

Може би страданието ни от критиката и претенциите ни показва, че сме позволили и на хора (вместо само на Бог) да определят орбитата ни, скоростта ни и да ни подтикват към успех и напредък, определен по измислени от човек критерии и ценности?

[Валентин Петров]

страданието ще ни предупреди, че сме се отклонили от Него

...

Ще се променяме, ще търсим докато усетим радост. Радостта ще бъде пътеводната ни звезда

:feel happy:

8 септември

За Доброто човек трябва всякога да има време. Значи, времето е дадено за Доброто, а не за злото. Понеже за злото не е предвидено време, когато прави зло, човек взима от времето на Доброто. Това е престъпление. Когато съдят човека, че е направил някакво зло, не го съдят за злото, но за кражбата, която е направил. Без разрешение на някого той е отнел част от времето, определено изключително за Доброто. За злото не е предвидено нито време, нито място. Като знаете това, не изменяйте Божествения ред на нещата.

(Божият глас (ООК 30/31 г.) – Сф, 1993., с. 132)

Определено време и място

Редактирано Септември 8, 2007 от Валентин Петров

[Guest Лагорда]

Като ученици, вие трябва да различавате същественото от несъщественото. Не мислете, че съществените неща са великите, а несъществените – малките. Животът се проявява и в малкото, и в голямото. Всяко нещо, в което има живот, е съществено. Най-малката аномалия в условията хвърля отпечатък върху индивида. Тези отпечатъци могат да се изправят.

Растението и развиването на човека са велики, Божествени процеси, без които животът няма смисъл. Ето защо, във всеки човек е важен онзи момент, който осмисля неговия живот. Онова, което осмисля живота, не се крие в нещо грандиозно. То не е в голямото богатство, нито в голямото знание, нито в голямата сила. Това, което осмисля живота, се крие в микроскопическите, едва видими и уловими неща. Малкото, невидимото, микроскопическото не е нищо друго, освен връзката на човека с Бога, с Първата Причина, с Великия създател на вселената. Тази връзка е малка, нищожна по външен вид, затова хората философстват, разискват върху нея, търсят я, дано я намерят. Ако не успеят да я постигнат, причината седи в това, че те я търсят по външен път.

Когато Божествената Любов, Божественото знание и Божествената Истина станат идеал в живота на човека, тогава той ще разбере какво значи връзка с Бога.

Всяко нещо има смисъл за човека дотолкова, доколкото той има отношение към него. Истината се интересува от човека дотолкова, доколкото той има отношение към нея. И човек се интересува от Истината дотолкова, доколкото тя има отношение към него. Същото се отнася и за отношенията на човека към Бога и на Бога към човека.

Човек е къща, направена от Бога с цел Той да живее в нея и да се проявява. Не изпълни ли човек предназначението си, Бог не се интересува от него.- Да!

Мъчнотиите не са нищо друго, освен тежести, с които човек трябва да знае как да се справя. Дойде ли ти някаква голяма тежест, огъни се, без да се пречупиш. Щом мине тежестта, веднага се изправи и продължи пътя си.

Разумен трябва да бъде човек. Огъването означава промяна в състоянията.

Не питайте защо съществуват промените, но ги изучавайте.

Значи при всички изпитания в живота си човек все ще намери един спасителен ъгъл, да се провре и да излезе благополучно от изпитанието. Този ъгъл се крие някъде в човешките добродетели. Всяка добродетел спасява човека. Минеш ли през ъгъла на известна добродетел, където и да се намира тя, ти непременно ще бъдеш спасен. Направи ли някаква погрешка, човек трябва да мине през ъгъла на доброто, за да бъде спасен. - Бог е вложил спасението в човека, човек трябва само да го открие в себе си

.Изпитанията ни приближават все повече към Него.

За да се освободи от някое нещастие, човек трябва да мине през ъгъла на доброто, т.е. през благоприятните условия на живота.

Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка стават реални, когато приемат известна геометрическа форма. За пример, тялото на човека е съвкупност от идеи. То става реално, когато приеме някакъв геометрически образ, или геометрическа форма. Който разбира езика на формите, по тях може да чете идеите, които са вложени в него

Следователно, видите ли една права линия, ще знаете, че тя представя отношението на човека към Божествения свят. Счупената линия, съставена от няколко прави, представя отношението на човека към органическия свят, т.е. към света на външните промени, към света на голямото външно разнообразие. Ъгълът пък представя закон на възприемане. Колкото по-голям е ъгълът, толкова по-голямо е възприемането. И обратно: колкото по-малък е ъгълът, толкова по-слаба е възприемателната способност на човека.

Наистина, от хляба зависи бъдещето на човека, а от очите и устата – неговата възприемателна способност.

Следователно човек трябва да използва своите удове за възприемане – да учи, да придобива знания. Той трябва да възприема не само чрез очите и устата си, но и чрез челото и чрез носа си. Лицето му трябва да бъде живо, пластично и възприемчиво.

Изобщо, щом задоволите желанията на човека, той става доволен. Дадете ли на човека онова, от което се нуждае, той става доволен. Има нещо специфично, от което всеки човек се нуждае.

Човек има право да се моли само за хляб. Така е казано и в Господнята молитва: „Хляб наш насъщни, дай ни го нам днес“.

Като ученици, вие трябва да различавате същественото от несъщественото. Не мислете, че съществените неща са великите, а несъществените – малките. Животът се проявява и в малкото, и в голямото. Всяко нещо, в което има живот, е съществено.

Целокупният живот представя вътрешна непреривност. - Да

На разумните и разбрани хора се говори тихо и спокойно; на неразумните се говори силно, натъртено, да разберат какво искате да им кажете.

Христос е дал една молитва на учениците си, с която трябвало да се молят. Тя е тъй наречената „Господня молитва“. Като четете тази молитва, вие трябва да бъдете напълно съсредоточени и свързани с Бога. Само при това положение молитвата ви ще се осмисли.

Казано е в Писанието, че ако не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие. Сега и на вас казвам: Станете малки, но разумни деца, да трансформирате състоянието си, да не се спъвате от външните условия. Неразумният се спъва от всичко.

Ще се молиш по различен начин. Ако те бият и прострят на земята, ще се молиш в това положение; ако те бесят, ще се молиш и с увиснали крака. Ще се молиш по всички начини, но разумно.

Човек може да се моли при всички условия.

Разумният човек се учи от всичко.

Само онзи може да се произнася за постъпките на хората, който стои по-високо от тях и всеки момент е готов да направи това, което те не могат да направят. Кажеш ли на някого, че не е постъпил добре, още в момента трябва да му посочиш как да постъпи. Осъдиш ли някого, че не е готов да направи добро, ти бъди готов да направиш доброто вместо него. Бъдете готови всеки момент да правите добро и услуги на ближните си, за да ви отговорят един ден и те със същото.

Доброто е в Бога.

Следователно само онзи може да прави добро, който е свързан с Бога.

...за доброто човек трябва всякога да има време. Значи времето е дадено за доброто, а не за злото

Дойдете ли до злото, кажете си: „Нямам на разположение нито време, нито място, за да му дам ход. Не искам да правя чрезмерни усилия да търся място и време, да правя зло. Предпочитам да направя добро, което е по-лесно и приятно, защото от самото Провидение му е дадено и място, и време“.

Който прави добро, той осмисля живота си и си отваря път към щастието. Който прави зло, той обезсмисля живота си и си отваря пътя към нещастието. За предпочитане е човек да върви в път на щастието, отколкото в пътя на нещастието.

На всеки човек се дава нещо специфично, съвършено различно от това, което е дадено на другите на земята...Значи възможно е Бог да се открие на всеки човек, но по различен начин.

Как ще ви се открие Бог, не е важно; важно е да Го познаете.

Колкото по-смирен е човек, толкова повече неща може да научи.

Слабият има повече възможности от силния. Силният човек е завършен процес. Той носи в себе си богатства, които трябва да раздава на слабите и нуждаещите се. Силният дава, а слабият получава.

Щом имаш пълен хамбар жито, повече не очаквай. Впрегни воловете, иди на нивата и сей. Какво ще излезе от твоята работа, не питай.

Каквото си посял, това ще пожънеш. Ако можеш да се разговаряш с житото, щастлив ще бъдеш; ако не можеш да се разговаряш, нещастен ще бъдещ. Следователно от човека зависи, да бъде щастлив, или нещастен.

За да бъде отчасти щастлив, той трябва да гледа разумно на живота, да е доволен от всички условия, в които се намира. За да бъде доволен поне в даден момент, човек трябва да вижда в страданията някакво благо.

Като е дошъл на земята, човек трябва да прояви поне една от своите добродетели, която да го издигне над уровена на обикновените хора.

Само онзи може да живее в Божествения свят, който държи в ума си мисълта, че Бог е неизменен, че в Него всичко е добро и красиво. В Божествения свят не съществува никакво зло.

И тъй, дръжте в ума си основната мисъл на лекцията, че за злото няма време, нито място, нито условия. Изхвърлете злото от ума си и съсредоточете се към доброто, за което са дадени време, място и условия. За доброто е дадено всичко. От човека се иска желание само да прави добро. Желанието е от човека, а времето, условията и мястото са дадени от Бога. Като живее с доброто и го прилага, човек може да се справи със съдбата си, т.е. да подобри лошите условия на своя живот. От всички се изисква разумност и будно съзнание, да не отминете времето и мястото, определено за доброто, с цел да направите някакво зло. Това е метод за придобиване на добри условия. Пазете свещенно мястото и времето, които Бог е определил на човека за правене на добро.

Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот.

http://triangle.bg/books/1930-08-27-05.199...0-10-15-05.html

[Валентин Петров]

Да! :feel happy: :) ...

Това, което осмисля живота, се крие в микроскопическите, едва видими и уловими неща. Малкото, невидимото, микроскопическото не е нищо друго, освен връзката на човека с Бога, с Първата Причина, с Великия създател на вселената. Тази връзка е малка, нищожна по външен вид, затова хората философстват, разискват върху нея, търсят я, дано я намерят...

Когато Божествената Любов, Божественото знание и Божествената Истина станат идеал в живота на човека, тогава той ще разбере какво значи връзка с Бога...

Пазете свещенно мястото и времето, които Бог е определил на човека за правене на добро.

:thumbsup2:

Редактирано Септември 8, 2007 от Валентин Петров

[Guest Лагорда]

- Бог е вложил спасението в човека, човек трябва само да го открие в себе си

.Изпитанията ни приближават все повече към Него.

Редактирано Септември 8, 2007 от Лагорда

[Донка]

Като ученици, вие трябва да различавате същественото от несъщественото. Не мислете, че съществените неща са великите, а несъществените – малките. Животът се проявява и в малкото, и в голямото. Всяко нещо, в което има живот, е съществено. Така трябва да гледате на нещата, за да имате ясна представа и за самия живот. Целокупният живот представя вътрешна непреривност.

Определено време и място

Една от най-трудните задачи - да различаваме същественото от несъщественото без да се влияем от ограничени критерии за тях - свои или чужди. Едва ли има по-относителни и субективни понятия от двойката "съществено-несъществено".

Учителят ни дава ориентир - "Всяко нещо, в което има живот, е съществено - Животът представлява вътрешна непреривност."

Ако критерият, по който сме определили нещо за съществено, е плод на човешкия ум - това означава, че сме сменили същественото с несъщественото.

В този ред на мисли нивото на знанията и уменията на учениците ми е несъществено, защото то се определя от моите критерии. Съществено е поведението им, отношението им към себе си и света и живота си, развитието им...

Как разбирате понятието "вътрешна непреривност (непрекъснатост)"?

[Станимир]

...

Как разбирате понятието "вътрешна непреривност (непрекъснатост)"?

Постоянство. Т.е. не може в едни моменти да проявяваш доброто, а в други да действаш в противоположна посока и да си мислиш, че си на правия път. Доброто трябва да се утвърждава непрекъснато и това става най-вече с положителна нагласа на мисленето и с положително отношение към живота.