Атлантида Добавено Септември 3, 2007 Автор Доклад Share Добавено Септември 3, 2007 На скоро в интервал от няколко часа оставях торби със стари,скъсани дрехи, играчки и т.н. до кофите за боклук. Всички тези "боклуци" изчезваха почти моментално.Искам да кажа "харчеха се" неочаквано добре. Имаше предаване за бездомниците. Та за един от тях -ерудиран,с образование, ипотекирал жилището си за да осигури лечение на тежкоболната си майка ,изглежда го измамват и остава на улицата.Следствие от това остава и без работа. Но нищо,приемаме,че ако се бори,ще се справи.Трябва да си намери работа. Той естествено няма никакъв достъп до интернет, вестници с обяви и ако попита за работа в някое бюро по труда, евентуално може и да не го изхвърлят...Реално той няма достъп до жизнено важната за него в случая информация за свободни работни места. Но нищо, такава си му е кармата, ще трябва да си я изкупва и да си учи уроците. Това не сломява неговата вяра и решимост да се справи и ето че намира примерно в стар изхвърлен вестник обява за работа точно в неговата област,по неговата специалност. Приемаме че има големия късмет("малкото чудо") да попадне на обява за работа в която точно той е много добър и че мястото е останало все още вакантно. Естествено трябва да се яви на интервю. Мръсен окъсан и гладен,няма пари дори за парче хляб.Но понеже всеки сам си кове съдбата той прави и невъзможното за да се приведе в що годе приличен и спретнат вид и да приемем, че до някъде успява. Понеже естествено няма пари за транспорт, да не споменаваме личен автомобил, той си се движи само пеша-все пак си е по-здравословно. И пак късмет и "малко чудо" трябва, ако обявеното място е в същия град и не прекалено далече. В смисъл, че за няколко часа може да стигне пеша.И да не вали,разбира се. И той потегля през нощта, за да стигне навреме за интервюто. И успява, съвсем навреме е там . Напълно изтощен, гладен и не особено чист и спретнат... Но да приемем,че го взимат на работа(тук вече не е достатъчно "малко" чудо,трябва доста голямо) и разбира се получава аванс/кредит за да си осигури подслон,хляб и прилично облекло- за да е в състояние да си върши работата. Следях едно предаване по RTL(немски канал) за различни съдебни дела. Че понякога се случва да бъдат осъдени невинни е ясно на всички. Това далеч не е единствения проблем. Съвсем накратко: Момче е излежало присъда за убийството на баща си. Бащата бил пияница,редовно пребивал майка си.Това момче уплашено баща му да не убие майка му, се опитва да я защити. Естествено е виновен и си излежава присъдата. Ако не е реагирал обаче веднага, дали майка му щеше да е жива? Е да де, ама всеки си прави изборите и си отговаря за постъпките. Съдеха го по второ дело за убийство. Оказа се, че е абсолютно невинен. Натопен от социална работничка,която има задължение да помогне на този бивш затворник да се интегрира в обществото. Да продължи живота си. Младо момиче се омъжва за голямата си любов-единствения мъж в живота 'и,имат бебе. Хващайки го в изневяра, не на себе си,тя се опитва да бутне колата в която той е с любовницата си. Все пак жертви няма тя искрено се разкайва. Естествено тя си е виновна и я осъждат. Въпроса е , че на тези дела присъства и психолог,който преценява, че макар и на 20 години, това момиче е реагирало и е абсолютно незряло. И тя получи по-леко наказание,мина по друга "тарифа", което определено бе правилно и справедливо. До колкто знам в Бг толкова млади хора се осъждат на години затвор за кокошкарски кражби, за "парче хляб" , което може би всеки би взел след определен период на глад.Ако изобщо са виновни, а не натопени. Известно е,че дребните риби попадат в затвора.По-точно само дребните. Несъвършените закони не са целия проблем обаче. Кой ли би рискувал да даде работа и да подкрепи някой скитник, бивш затворник или наркоман? Изобщо бихме ли погледнали и разговаряли с такива хора?Подобно нещо бих определила като смелост, защото наистина е рисковано. Не излъчваме ли всички ние тотално неодобрение,отричане,презрение към тях.Това наше масово и категорично отхвърляне на тези хора блокира пътечките,които евентуално биха намерили към развитие и самореализация. Сред тях попадат понякога и свестни хора. Не мисля,че имат реални шансове да продължат пълноценно живота си. Само ако някой им подаде ръка и ги издърпа.Само ако някой се обърне към тях с прошка,любов и доверие. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Атлантида Добавено Октомври 7, 2007 Автор Доклад Share Добавено Октомври 7, 2007 Оставам малко озадачена и разочарована от едностранното схващане на Кармата, водещо в частност и до погрешно,поне според мен, отношение към хората,попаднали "под ударите на съдбата". Ето какво имам предвид: Не е особено трудно да научиш примерно таблицата за умножение и да завършиш с отличен началните класове. Несравнимо по-различно е студент от математическия факултет да се явява на изпит по диференциални уравнения, било то обикновени или още повече частни. Където и отлични оценки по принцип много рядко се пишат. Аз лично в последно време си мисля, че най-извисените и духовно напреднали хора далеч не са сред успелите и проспериращите в това твърде вкопчено в материалното и като цяло с ограничени и дори погрешни схващания за ролята и същността на духовността общество. В различните теми се прокрадват мнения в обратната посока и май няма да срещна много съмишленици, но според мен най-светлите и чисти души се срещат сред хората с тежка съдба. Минали през различни превратности, в това число наркомани,бездомници,затворници и т.н. Във всички случаи, ако сред тях извисените духом не са повече, то поне не са и по-малко. Смятам, че кармата е повече действие и развитие отколкото просто наказание и изкупване на грешки. И изобщо кармичните закони са извън границите на нашите преценки , много по-сложни отколкото си представяме под въздействието на нашата култура и нашата земна "реалност". А и най-вече не можем справедливо да преценим някой, минаващ през изпитания, които ние непосредствено не сме преживели. Нито да сме наясно с истинските опитности и уроци, които той чрез тези превратности учи. Когато човек "печели", не знае какво "губи" и когато "губи" не знае какво "печели". Най-малко е логично най-калените и най-силните да се нагърбят с най-големия товар. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 7, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 7, 2007 (edited) Атлантида, благодаря ти миличка за чувствата и мислите, които си изляла в тези два поста. За съжаление бездушието и безучастността са често срещани днес... Много често не се замисляме, че този бездомник може би Бог ни го е пратил, за да ни изпита дали сме готови да помогнем или ще се погнусим от изцапаният човек... Лошото е, че много често дори и да съм помагала или да съм искала да помогна се оказва, че не е на подходящият човек. Например-един дядо прилично облечен ме помоли на улицата да му помогна, че нямал пари да се прибере в селото си. Аз му дадох 1 лев, а той ми се скара, че не съм му дала двата, които видял в портмонето ми... Прекалено многото измами и злоупотреби с човешката добрина ни карат да не вярваме, но може би това е изпитанието, въпреки всичко да си останем състрадателни... В крайна сметка всеки отговаря за действията си пред Бога и ако злоупотребява то си е за негова сметка... Но си права и за едно, че големите изпитания каляват добрината ни , ако я има Под думата човек или человэкъ* на български се разбира същество, което живее цял век. Обаче в първообразния език, в езика, на който е написана тази фраза, човек има друго значение – значи Исус, Човекът, който иде на Земята, брат на страдащите. Какво трябва да разбираме под тези думи? Могат ли, когато излезем ние пред света, да кажат хората за нас: „Ето човека“? За да се удостои човек с това име, трябва да съдържа в себе си четири неща: да е богат, да е силен, да има знания, да има добродетели. Ама ще кажете: „Какво дири тук богатството?“ – Богатството е почвата, условията, при които може да се развива човек; то е почвата, в която се развива Силата. Последната пък внася Топлина и Светлина, които въздействат на растенето, на развитието. Като дойдем до Знанието, то е методът, чрез който трябва да се разбира и регулира нашият живот. Добродетелта пък е целта, към която трябва да се стремим.Ето Човекът, Беинса Дуно Редактирано Октомври 7, 2007 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Атлантида Добавено Октомври 7, 2007 Автор Доклад Share Добавено Октомври 7, 2007 Мила xameleona,благодаря за този отговор. Живях 5 години в Мюнхен и там, освен че гледах споменатото по-горе предаване възприех едно истинско зачитане правата на всички, както и доста справедливи и умно съставени закони, които се приемат и уважават от всички. Прави ми наистина голямо впечатление, как в родината човешките права далеч не са така добре защитени. Хората просто са свикнали да бъдат безнаказано лъгани, ощетявани,"прецаквани" и т.н. Примери за това много, но да не се отклонявам в тази насока. Може и да пусна тема за защита на човешките права, за законите и спазването им в България, има много какво да се каже там. Това, което наистина ми тежи е моя извод, че тук много хора са ощетени и онеправдани. Добрите,почтени и трудолюбиви хора, особено когато са интелигентни или талантливи и с добро образование там се ценят много и почти сигурно доста просперират.Такава им е системата. Добрите,почтени и трудолюбиви хора в България, поне за сега не рядко са на най-ниско платена работа. Ако са доверчиви, стават лесна жертва на всякакви интриги и измами. На престижни и добре платени места неоправдано често стигат посредствени или направо некадърни тарикати и мошеници на дребно. Мисля,че у нас все още най-големите престъпници са на свобода, а затворите са претъпкани с "дребни риби" и най-ужасното и с невинни. По форумите имаше една чудесна идея- за обща молитва за България. Без съмнение много добро и уместно предложение. Да се молим нашата родина да стане една наистина правова и просперираща държава. Този сайт е като един прекрасен оазис, зареден с толкова чиста и положителна енергия и събрал истински светли и добри души. Това ми дава вяра и надежда, че ще дойдат по-добри дни за България.Дано. Мир и любов на всички. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 7, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 7, 2007 Молитвата за България е най-прекрасното нещо, но ние не сме отшелници още и е хубаво да участваме, да се чува гласът ни... Лошото е, че нямамае самочувствие и не се вижда изход сякаш Но Надеждата умира последна Толкова добри хора, българи се пръснаха по света, точно, защото тук не се вижда изход... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Октомври 7, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 7, 2007 ''На най-важните житейски кръстопътища няма никакви пътни знаци.'' Чарли Чаплин Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Октомври 7, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 7, 2007 Молитвата за България е най-прекрасното нещо, но ние не сме отшелници още и е хубаво да участваме, да се чува гласът ни... Лошото е, че нямамае самочувствие и не се вижда изход сякаш Но Надеждата умира последна Толкова добри хора, българи се пръснаха по света, точно, защото тук не се вижда изход... В това обаче е разликата между надеждата и вярата: в случая ако надеждата умре - последна или по-рано - човек напуска и телом, и духом страната си или става аутсайдер в нея; ако обаче е жива вярата, първо, надеждата не води парада и второ, човек по принцип постъпва според вътрешните си повели, даже и ако целият свят изглежда, че се проваля... тогава е все едно дали тук или там, той ще участва по някакъв начин. Всъщност, той не може да не участва, всички сме единен организъм и можем само да се правим на автономни клетчици в някоя лаборатория... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 8, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 8, 2007 bee_bg, пътните знаци са в сърцето и душата на всеки човек. Когато трябва да вземе решение би трябвало да го взема по съвест, но за съжаление за много от управляващите тази думичка е непозната Да, Добромир всички сме част от Единния организъм и всеки, на своето място работи, пък Бог ще прецени как, какво и къде Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 8, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 8, 2007 Много важна, но и много трудна за разсъждения е тази тема. Благодаря ти, Атлантида! Много е лесно тук да се хлъзнем или в критика и осъждане, или в съжаление и снизхождение, или да избягаме в сянката на равнодушието. На пръв поглед изглежда,че превратностите (самата дума носи смисъл на неочакваност) в живота ни връхлитат - всъщност те са закономерно следствие на някаква неадекватност в нас, на изкривено възприятие и поведение, които ние сме смятали дълго време за "правилни и нормални" и сме очаквали те да доведат до същите "правилни и нормални" последствия. Превратното събитие ни "удря шамар" по едната буза, за да ни събуди от съновидението, което сами сме си създали и в което искаме да натикаме света. В този смисъл "всяко зло е за добро" - ако се опитваме да се борим с ръката, която ни е "ударила шамара", търсейки вината за страданията си в нея или минем на оплакване и униние - ние сме отказали да се "събудим", т.е. да променим мисленето и ценностите си. Следва нов, по-силен шамар за наше добро. Имаше един момент в живота ми, в който смятах, че търпението и смирението означават да стоя и да понасям шамарите. Не. Оказа се, че смирението означава да "обърнеш другата буза" - т.е. да се откажа от досегашните си "правилни и нормални" неща, от старата си гледна точка и схема на мислене и оценки. Направих го. И това боли - много боли - човек погребва старото себе си, осъзнава,че бедата му е резултат на това, в което е вярвал. Най-тежко бе усещането за пропиляност на времето докато съм вървяла със затворени сетива, водена само от правилата си. То е, което спира най-често порива за вътрешна промяна. Но след това "обръщане на другата буза", става светло и спокойно и имах усещането, че досега съм държала главата си под водата и съм се давила сама, докато над мен е греело слънце - трябваше само да я вдигна и да поема въздух и светлина. Страхувала съм се да го направя, за да не изменя на старото себе си, на правилата му. От този момент нататък превратното събитие, шамарът, се превръщат в нашия спасител, пътният знак на важния кръстопът в живота ни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Октомври 8, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 8, 2007 Донче, Съгласна съм с теб. Понякога превратностите в живота ми изглеждат като символична смърт - след тази промяна сякаш се възраждаме за нов живот. Затова и тези състояния са така крайни понякога. Трябва да се изправим срещу съдбата и да вземем решение - дали да останем в калта или да тръгнем по нов, по-светъл път? На моменти съм си мислила, че просто трябва да изберем между мъртвото и живото в нас. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Атлантида Добавено Октомври 27, 2007 Автор Доклад Share Добавено Октомври 27, 2007 Благодаря на Донка и на всички за прекрасните мнения. Продължавам да твърдя,обаче, че най-тежките "уроци" не са "справедливо наказание за по-грешните и недостойни от нас, които трябва да си изкупват кармата,която сами са си надробили ",а просто тежки и важни уроци.Мисля си,че с тях се нагърбват душите, които просто имат достатъчно сили за това.Те заслужават не само нашата любов,но и уважение. Най-малкото човешко отношение без снизхождение и убеденост,че са "втора категория". "Помолих моя Бог да ми даде сила,за да осъществя големи постижения, но ми бе дадена слабост,за да науча смирено да се подчинявам.Помолих да ми даде здраве ,за да извърша велики дела,но ми бе дадена скръб и немощ, за да постигна по-висши цели.Помолих за богатство,за да бъда щастлив,но ми бе дадена немотия,за да бъда мъдър.Помолих за могъщество,за да бъда възхваляван от хората,но ми бе дадена слабост, за да усетя необходимостта от Бога.Поисках всичко,за да се радвам на живота, но ми бе даден живот,за да се радвам на всичко.Не получих нищо от това за което се бях молил, а всичко за което мечтаех." Горният цитат ми харесва най-много за завършек на тази тема. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 27, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2007 Има едно окултно правило, което мислех да пусна в темата "Правете това което обичате - парите сами ще ви последват", но вместо това ще го изложа тука. Силата на устрема на човека, който желае да въплъти в живота своите мечти, е равна на силата на съпротивление на средата. Също трябва да се знае, че съпротивата на средата отделя причината от следствията. Това правило обяснява трудностите на които са подложени великите личности, които не са следствие от отрицателна карма, а точно обратното - въднъж преодолени водят след себе си изключително благотворни следствия. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Атлантида Добавено Октомври 27, 2007 Автор Доклад Share Добавено Октомври 27, 2007 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Октомври 30, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 30, 2007 Напротив - оптимистично е! Защото всеки, пречистил/осветил себе си, може да помогне истински, фундаментално на хиляди! Без пацифистични и хуманистични палеативи, а наистина. Така че, приятели, трябва да почнем от себе си и то сега, незабавно. Другото е само пара в свирката... Малките деца, съвсем малките... те даряват любов на всеки, без очаквания. Те не са работили върху себе си, нито са се пречиствали. Един обикновен човек, независимо от нивото му и степента на осведоменост, може да бъде проводник на любов, и е необходима само добра воля. Една усмивка понякога върши чудеса. Една усмивка може да направи деня на някого щастлив, а той от своя страна да се усмихне на друг, и така да направи неговия ден щастлив. Когато човек е изпълнен с добра воля и има позитивно мислене, той най - лесно помага на другите. Обич. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Октомври 30, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 30, 2007 (edited) Това е хубаво, ако стане. Но не само социалните лозунги могат да са въздух под налягане, а и лозунгите за себевъзвисяване. Много хора ги използват като предлог да не се ангажират в полезни социални дейности. Така те нито усъвършенстват себе си, нито допринасят нещо за другите. А в общия план сигурно си има хора за всичко... "Най-великите хора на тоя свят често отминават незнайни... След тях идват активните натури, които вземат наготово идеите им и ги проповядват на света." (Свами Вивекананда). И сега, въпросът е, дали понеже според тая гледна точка проповядващите не са най-великите, дали те би следвало да спрат с проповядването? Огромната част от тях няма вследствие на това да станат най-велики в себеосъзнаването - какво ще правят тогава? И хората не се ли нуждаят от едно просвещаване, макар и "на по-ниско ниво"? Не е ли то предмостие към това, да почнат да разбират и зова на Тишината?! Основателни въпроси, поне според мен... Редактирано Октомври 30, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Октомври 30, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 30, 2007 "Най-великите хора на тоя свят често отминават незнайни... След тях идват активните натури, които вземат наготово идеите им и ги проповядват на света." (Свами Вивекананда). И сега, въпросът е, дали понеже според тая гледна точка проповядващите не са най-великите, дали те би следвало да спрат с проповядването? Много точно казано........ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Атлантида Добавено Октомври 30, 2007 Автор Доклад Share Добавено Октомври 30, 2007 Добромир,повдигна много същестествен въпрос. Толкова мъдри и правдиви са думите на Свами Вивекананда! Поддържам, че хората се нуждаят от просвещение ,макар и на "по-ниско ниво".Но тук се стъпва "по ръба". За съжаление монетата си има две страни.От една страна изглежда се иска голяма духовна чистота -самовглъбенност - достигане до най-дълбоки вътрешни духовни извори и мъдрост,прозрение и истинско познание. От друга страна -много добра комутативност(с външния свят) и енергичност,ораторски талант и умение да се разяснят и сведат тези идеи до повече хора. За двете страни на процеса се изискват различни качества и обикновено(почти винаги) ги носят различни хора. Изглежда това е предизвикателството пред мъдреца-да намери истински предани ученици и последователи, които да проповядват идеите му,но и да бранят целостта и чистотата на тези идеи.И то занапред във времето. Май никак не им е лесно на големите мъдреци. . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Октомври 30, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 30, 2007 Напротив - оптимистично е! Защото всеки, пречистил/осветил себе си, може да помогне истински, фундаментално на хиляди! Без пацифистични и хуманистични палеативи, а наистина. Така че, приятели, трябва да почнем от себе си и то сега, незабавно. Другото е само пара в свирката... Малките деца, съвсем малките... те даряват любов на всеки, без очаквания. Те не са работили върху себе си, нито са се пречиствали. Един обикновен човек, независимо от нивото му и степента на осведоменост, може да бъде проводник на любов, и е необходима само добра воля. ... Според мен малките деца, дори и съвсем малките (примерно на 1 месец) са едни чудесни попивателни на любов, но не даряват на никого. И имат много очаквания и много шумно "протестират", ако не им се изпълняват очакванията, докато не всички възрастни реагират, поне не толкова енергично. И хич не е лесно на един обикновен човек на сегашното ниво на развитие (осведомеността каква роля играе тук - не разбрах) да бъде добър проводник на любов - това е видно, трябва само да се огледаме наоколо. Така че наистина - да запрятаме ръкавите и да започнем от себе си! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Октомври 30, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 30, 2007 (edited) Диана, за една усмивка наистина ли е необходима подготовка? А усмивката поражда ли усмивка, проводник си, на любов. Децата... общуването с тях зарежда позитивно, именно защото те даряват чиста любов, необременена от очаквания. Другото което им се случва, е необходимост от любов, но не е изискване, каквото ние очакваме като възрастни. Понякога търсим нещо в сложните практики и писания, а то е пред нас... Редактирано Октомври 30, 2007 от infinity1305 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Октомври 31, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 31, 2007 Усмивката, пораждаща усмивка? - по принцип е хубаво нещо, но не те прави непременно проводник на любовта. А и тези усмивки също рядко ги срещам ... За децата - излизаме от темата, затова по-добре ако искаш на лични (а аз сега ще погледна има ли вече отворена подходяща тема): Имаш ли деца или поне грижил/а ли си се за деца продължително време, а не само да им се порадваш за няколко часа/дена? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Октомври 31, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 31, 2007 Усмивката, пораждаща усмивка? - по принцип е хубаво нещо, но не те прави непременно проводник на любовта. А и тези усмивки също рядко ги срещам ... За децата - излизаме от темата, затова по-добре ако искаш на лични (а аз сега ще погледна има ли вече отворена подходяща тема): Имаш ли деца или поне грижил/а ли си се за деца продължително време, а не само да им се порадваш за няколко часа/дена? Очаквах този въпрос. Нима смяташ, че който няма деца, няма начин да ги разбира...? Нямям собствени деца, но отглеждам едно дете от първия му ден... Силата на любовта познах в очите на едно дете, което не съм зачевала... Да обичаш и съдиш собствените, е лесно. Една искрена усмивка дарява неописуема, спонтанна радост. Любов е... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Атлантида Добавено Април 28, 2008 Автор Доклад Share Добавено Април 28, 2008 (edited) Много мисля върху това, че хороскопа на светеца и на престъпника не могат да се различат. Бих искала да повторя тук част от едно есе за Душата: "...Ако искаш да я видиш, представи си един бял лотос,поръсен с утринна роса,около който се носят бяло ухание и бяла музика.Той е така непокътнат,така девствен и чист,отворен към сиянието на зората,погълнат от светлината,която разлива дъгата си върху неговата белота! Такава е всяка човешка Душа в началото на своя път-непорочна, добродетелна и красива, отворена за светлината. Тя тръгва с теб по твоите човешки пътища и непрекъснато брани бялата си дреха.Много пъти ти забравяш за нея, за нейното изконно право на чистота и я захвърляш по бунищата, изтриваш мръсните си мисли в нея, завещаваш и жестоки погледи и лоши думи. Приятелю, когато забравяш за твоята Душа,ти забравяш за Божественото в себе си.Но не забравяй, Божественото не може да бъде омърсено. Лотос бял е твоята Душа " Какво става с попадналите под ударите на съдбата души на бездомници и скитници, наркомани, жестоки престъпници, затворници? Не се ли нуждаят те от нашата любов и милосърдие и как бихме могли да им помогнем? Нали всички души са свързани, едно цяло, искрици от едно далечно море на безгранична любов? Има толкова много страдание по земята.Можем ли реално да го намалим? Ето на какви думи на Беинса Дуно в "Книга на живите" попадам, точно по тази тема: "Ето защо в сегашните времена напредналите същества се въплътяват именно между бедни, прости хора. Туй не е абсолютно така, но в повечето случаи се забелязва това нещо, защото по този начин невидимият свят иска да повдигне слабите,сиромасите и простите хора в света." Основната ми идея, когато пусках темата е, че е нужно да преосмислим отношението си към тези хора. Да не изпадаме в положение да поучаваме и назидаваме далеч по-напреднали и светли от нас души, така допълнително им пречим в и без това тежката задача. Не че няма да се справят, естествено. Още една причина да пазим в сърцето си любов и искрен стремеж за разбиране към всички хора. Редактирано Април 28, 2008 от Атлантида Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.