Silviya Добавено Април 16, 2008 Доклад Share Добавено Април 16, 2008 Любовта образува най-устойчивите съединения в живота. И когато две души образуват едно такова устойчиво съединение чрез силата на Любовта, те образуват една двойно по-мощна и по-светла душа, с две съзнания. Тези две души, като срещнат други две души, съединени по този начин, се свързват с тях и образуват една още по-мощна душа. Четирите души се съединяват с нови четири души и образуват една още по-мощна колективна душа. Така продължава този Божествен процес на Любовта, който единствен е в състояние да образува устойчиви, неразлъчни съединения между душите. По този начин в Божествената Любов всички души се съединяват в едно цяло, така мощно, така устойчиво, че никаква сила в света не е в състояние да разкъса неразривните му връзки. В това цяло всяка душа живее в другите души и те живеят в нея. Така се осъщес твява единството в множеството и множеството в единството” (Учителят П. Дънов) Полезно по Пътя - Души близнаци Лекция на Свердлоу свързана с темата Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Април 16, 2008 Доклад Share Добавено Април 16, 2008 Защо се разглеждат сродните души само като души на мъж и жена, т.нар. половинки, които да се срещнат, да се обичат и други бла-бла. И така се проявявала висшата любов. Ако това е единият вид среща на сродни души, то има и друг вид според мене - среща на душите между родител и дете, между брат и сестра, между баба и внуче ако щете. Любовта се проявява по много начини, не само като връзка между мъж и жена. Дори тази последната ми изглежда най-нестабилна и краткотрайна. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
pcheliza Добавено Април 16, 2008 Доклад Share Добавено Април 16, 2008 Има. Жалко,че за известно време бях престанала да вярвам в това. Да се обвържеш сериозно не с когото трябва е ... трудно поправимо и ... има последици, за много хора. Да,съгласна съм с това мнение на latna!!!За съжаление и аз съм в тази категория хора,обвързана с не когото трябва и наистина е трудно,а понякога и мъчително.Особено когато не виждаш изход от тази ситуация и сякаш времето минава покрай теб... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Атлантида Добавено Април 16, 2008 Доклад Share Добавено Април 16, 2008 Хора,които всъщност са двете половинки на една и съща душа обикновено имат в партньорския си хороскоп няколко подчертано добри аспекти и може би най-показателен е съвпад на Венера и Плутон. Не се срещат често,обаче.Няма да се задълбавам в Астрологически анализи сега, но вярвам, че сродните души наистина съществуват и се търсят една друга от прераждане на прераждане, за съжаление в много по-голяма част от преражданията ни, когато едната половинка е долу, другата е горе. Изключително много ми харесват беседите, в които Беинса Доуно говори за тях, Станимир е посочил линк, ето кратички цитати, защото там е казано всичко: “Предполага се, че човек ще има 777 кардинални прераждания и от тях ще има 12 епохални. Епохални прераждания са тези, когато две сродни души се срещат на Земята.” “В другите прераждания, когато едната душа е долу, другата е горе. Тази, която е горе ще ти избере някого тук, който прилича на него и чрез него ще се проявява. Обаче това е залъгване и в такъв случай човек трябва да има търпение да чака двете сродни души се съединяват, за да образуват едно цяло.” “Душата – половинка прави човека цялостен, така както никой друг на света не може да го направи. Така всички същества, които сте срещали през многобройните си въплъщения, всички съпрузи и съпруги, които сте имали, всички любовници и партньори, са ви напуснали, защото те не са били за вас. Вие сте прекарали известно време заедно, като съд с неподходящ похлупак. Докато двете души, които Бог е създал заедно, са направени изцяло един за друг и нищо не може да ги раздели, раздялата не ги плаши. Когато в брачната двойка има страх, че някой може да му открадне партньора (и това по никакъв начин не може да бъде спряно), това е, защото той всъщност не е истинският любим, не е душата – половинка. Жената обича мъжа, но той я напуска заради друга. Мъжа обича жената, но тя го напуска … но душите – половинки, напротив, се разпознават един друг с абсолютна увереност и никога няма да се изоставят. Човек среща душата си половинка дванадесет пъти през земните си въплъщения, но обикновено това става близо до смъртта, тъй като условията на нашето съществуване не позволяват реализирането на такава перфектна, абсолютна Любов. Пиесата на Шекспир “Ромео и Жулиета” се занимава с този сюжет, срещата на душите- половинки.” Това е обяснение за споделеното от Пчелица, Латина и за повечето хора... Защото от 777 животи е възможно да се срещнем само в 12. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 21, 2008 Доклад Share Добавено Април 21, 2008 По-отношение на душите полове не съществуват (което изключва и двуполовостта). Всъщност физическото разделение на полове е само временно и е отражение на вертикалното разделение съществуващо между духа и материята; душата и личността; духът и душата. Сродните души се привличат възоснова на общото между тях, а не на различията. Т.е. различие и допълване има, но не това ги обединява. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Silviya Добавено Юли 12, 2008 Доклад Share Добавено Юли 12, 2008 Сродните души се привличат възоснова на общото между тях, а не на различията. Т.е. различие и допълване има, но не това ги обединява. Мда, сродна е душата, с която имаме еднакви(самата думичка-сродна е показателна,т.е. по подобие) духовни стремежи.Може да имаме много сродни души, с които дори по една или друга причина да сме интимно близки(родители, деца, съпрузи), но често пъти при възникналите магнетични отношения на привличане, не може да се достигне единството на сродната душа(андрогенна), стремяща се да възвърне своята стара монадичност. И тук си спомних за разказа на Йовков-''По жицата",и дълбоко се замислих защо като малка в училище, ми ''проповядваха'', че бялата лястовица е символ на надежда...хм, за какво?..., навлизайки дълбоко в същността на разказа, се питам надежда за какво?... http://pojicata.hit.bg/ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Ноември 24, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 24, 2008 Улавям и усещам всяка промяна в емоционалното състояние на онези, които обичам. Много често не разбирам защо и как, но зная как се чувстват те. Вероятно и това е част от общуването между сродните души. Понякога хората се разбират просто без думи Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Alexandra_St_ Добавено Септември 21, 2009 Доклад Share Добавено Септември 21, 2009 Много често когато хората биват наранени от човека,когото ‘обичат’ те казват,че това е краят,че им е дошло в повече,че той не ги заслужава и се насилват да го забравят.Каква обич е тази,която позволява това да зависи от волята на човека?Може би тук правя разграничение между любовта и обичта,която аз съм изпитвала и все още изпитвам и тази ‘истинска обич’,която е подвластна на човешката воля и желания.След 3-годишна връзка на пълно себеотдаване и искрена обич,каквато не бях виждала никога досега,ме оставиха.Много тежко го преживях и се отдръпнах по всякакъв начин от него.Това,от друга страна, го уплаши и той отново поиска да се съберем.Беше бързо,знаех причината и не можех да си позволя да се впусна отново безрезервно в това,докато не съм сигурна,че го иска наистина.Държах се сдържано,обясних му всичко и го карах да чака.Може би това мое държание или това,че мина около половин година,му позволи да се впусне в друга връзка.Оттогава мина време,почти година,а той отдавна е сам.Казва,че му е добре.Голямата любов носи със себе си големи страдание,но аз все още съм готова на всичко,за да се впусна пак в нея.Петър Дънов казва,че човек трябва да намери сродната си душа на Земята.Казва,че трябва да обичаме,дори и да не получаваме нищо в замяна.Че в най-големите си страдание,откриваме Бог и това,което трябва да направим е ги преживеем,да блаодарим за тях и да се осъзнаем,да ги оставим да извадят доброто от нас.Това и оставих да се случи,промених се.Но не мога да живея с удовлетворение,че съм изгубила част от себе си,за да науча един урок,преди който все още не съм сигурна,че е трябвало да постъпя по друг начин.Чувствам огромна обич в себе си.Сродните души,според Учителя,никога не се разделяли.А аз го чувствам така,въпреки,че той зарови всичко и иска да го забрави..а то беше много.Има ме за тежест,която трябва да бъде захвърлена,за да заживее без дълбоки чувства и следователно..страдание.И виждам,че успява,и не мога да разбера.Може ли нещо,каращо душата да лети,да се превърне в прах,ако искаме да го забравим? Какво се случва после? Защо Господ иска да ни раздели докрай на Земята,ако сме наистина един за друг? Всичко си има причина,Защо,въобще, се случва това и какво да правя с това уникално чувство в себе си,което бива отхвърляно,пренебрегвано и омаловажавано,което не може да се прояви и разяжда вярата ми,че има причина нещата да се случват и си струва да ги приемаме и да се учим от тях?Защото аз ,сякаш, научих достатъчно и все пак спомените ми напират и се чувствам наказана с действителността всяка секунда..а не искам да забравя,как да искам да забравя единственото истинско нещо в живота си,което е събудило истината,добротата и любовта в мен..та нали това е смисъла.. И любовта и направеното добро винаги се връщатот този,към когото са пратени,дори да не е сега,казва Учителя.Казва,че в друг живот душите се познават и връзките и хората от предния живот се запазват по един или друг начин.Ако това е истинско и е така..тогава защо,каква е причината това да се случва така,сега?Защото окончателната раздяла не те възпитава,тя просто те оставя сам.. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 22, 2009 Доклад Share Добавено Септември 22, 2009 (edited) Добре дошла при нас, Александра Прочетох няколко пъти развълнуваната и болезнена изповед... Какво ти дава основание да смяташ този човек за своя сродна душа, че сте един за друг? Всеки човек, който оставя трайни следи в живота ни по някакъв повод ни е изпратен, за да ни помогне да научим някакъв урок. Но това не значи, че е наша сродна душа. Голямата любов носи със себе си големи страдание,но аз все още съм готова на всичко,за да се впусна пак в нея. Не съм съгласна с това - това за мен е клише от романите, прости ми. Ако носи голямо страдание и оставя човек самотен след раздяла, това не е любов, а зависимост. Формулата поразително прилича на наркомания нали? Неописуемо щастлив до загуба на реална преценка, летиш и после изведнъж - пропаст тъмнина, страдание и засилваща се липса на човека, който ни дава усещането за щастие.... Разделянето с наркотика също е много болезнено и бавно, но то спасява зависимия от разпадането на съзнанието и тялото и ги почиства - освобождава от оковите на илюзорния свят. Когато Учителя казва да откриваме Бог в голямото страдание, това съвсем не означава, че ни приканва да си причиняваме страдания, за да откриваме Бог. А обратно - ако успеем да открием с помощта на дружната работа на ума и сърцето си Божествената Истина, Любов и Свобода, ще променим страданието си в щастие. Страданието е стимулът да ги търсим... а не искам да забравя,как да искам да забравя единственото истинско нещо в живота си,което е събудило истината,добротата и любовта в мен Дали човекът и връзката ви са събудили любовта и добротата или те са били само инструмент за тяхното събуждане? И може би те са били събудени, за да започнат да работят свободно - без да са вързани като послушни кученца за присъствието и волята на друг човек? Любовта и добротата са ни дадени от Най-високото място и на него са определени да служат... тогава защо,каква е причината това да се случва така,сега?Защото окончателната раздяла не те възпитава,тя просто те оставя сам.. Случва се, за да стигнем до Свободата - без нея няма нито любов, нито истина, нито добро.... Пътят към свободата минава през самотата. Самотата се превръща в свобода тогава, когато осъзнаем, че никога не сме били и няма да бъдем сами на този свят, че всички сме заедно и едно цяло.... Може би изглежда теория... но не е ... След това отново изпращат "учител" - човек, с когото да живееш много близо един до друг и точно толкова спокойно и щастливо, колкото в постигнатата от нас самите свобода без него. Редактирано Септември 22, 2009 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Вещичка Добавено Септември 23, 2009 Доклад Share Добавено Септември 23, 2009 Случва се, за да стигнем до Свободата - без нея няма нито любов, нито истина, нито добро.... Пътят към свободата минава през самотата. Самотата се превръща в свобода тогава, когато осъзнаем, че никога не сме били и няма да бъдем сами на този свят, че всички сме заедно и едно цяло.... Може би изглежда теория... но не е ... След това отново изпращат "учител" - човек, с когото да живееш много близо един до друг и точно толкова спокойно и щастливо, колкото в постигнатата от нас самите свобода без него. много хубаво казано искам само да допълня още нещо по този въпрос - когато човек е самотен той е като буквата С - едно полукръгче и затова търси другата половинка на кръгчето за да се почувства завършен. обаче обикновено става така, че другата ни "половинка" след време се оказва, че не е нашата "половинка" дори и поради дребни неща и обикновено причината е една: човек първо трябва да се научи да бъде щастлив, обичащ, прощаващ и независим сам със себе си - за да завърши полукръгчето на кръг и едва тогава когато се свърже с друг такъв завършен човек може да постигне вътрешна и външна хармония, защото двете кръгчета насложени едно върху друго стават едно цяло, т.е. се препокриват и съществуват в хармония ... или пък ако щете две кръгчета сложени едно до друго образуват знака на безкрайността... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
pcheliza Добавено Септември 23, 2009 Доклад Share Добавено Септември 23, 2009 (edited) искам само да допълня още нещо по този въпрос - когато човек е самотен той е като буквата С - едно полукръгче и затова търси другата половинка на кръгчето за да се почувства завършен. обаче обикновено става така, че другата ни "половинка" след време се оказва, че не е нашата "половинка" дори и поради дребни неща и обикновено причината е една: човек първо трябва да се научи да бъде щастлив, обичащ, прощаващ и независим сам със себе си - за да завърши полукръгчето на кръг и едва тогава когато се свърже с друг такъв завършен човек може да постигне вътрешна и външна хармония, защото двете кръгчета насложени едно върху друго стават едно цяло, т.е. се препокриват и съществуват в хармония ... или пък ако щете две кръгчета сложени едно до друго образуват знака на безкрайността... Много точно казано,подкрепям напълно това мнение!!! Поздрави! Редактирано Септември 23, 2009 от pcheliza Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Септември 23, 2009 Доклад Share Добавено Септември 23, 2009 (edited) Здравейте.За пръв път влизам в тая тема и я изчетох с интерес.Колко хубави мисли сте споделили тук.Още от 2004 година ,та до днес. За мен отговора на моя си въпрос за сродните души,се получи чрез книгите на Беа Нади -"Приказки за боговете".Наскоро видях,че първите две книжки са качени в spiralata ,а третата все още не .Но пък бяха преиздадени тая година и все още се намират. .Така,че горещо ги препоръчвам.Тази малка трилогия е четиво ,към което понякога се връщам и все откривам още нещо . Пак наскоро попаднах и на подборка от мисли на Учителя по темата,а днес видях,че тя също е публикувана в няколко мнения от 2005 година в тая тема.Така,че май всичко е казано,а кой ,кога и как ще срещне или не своята сродна душа,това си е божа работа. Добре дошла и от мен Alexandra_St..Приеми малък приятелски поздрав : http://www.vbox7.com/play:61e36b4d П.С.Ще дойдат отговорите на всички въпроси Александра.Сега си ги разбрала с разума си,а те ще дойдат от сърцето ти.Нужно ти е време и търпение.А дотогава ...ти ще решиш какво да правиш .Аз писах дневници,открих нови и интересни занимания.Горещо ти препоръчвам да изкараш курс по Паневритмия.Сега му е времето,та на пролет да играеш.Няма да усетиш,но със сигурност един ден всички цветове на дъгата ще се върнат в живота ти и филмът вече няма да е черно -бял.Обещай,че тогава ще ми се обадиш с ЛС. Като продължавам да си мисля по темата изваждам за себе си няколко извода: Май е по-скоро изключение ,отколкото правило, да изживеем земно превъплъщение със сродната си душа.И защо ние хората въпреки всичко все нея си търсим и то в човешките си взаимоотношения?Да си заедно със сродната си душа тук и сега ,според мен означава или заслужена ваканция и почивка в земната орбита, или доста сложна обща задача,изискваща обединеното усилие на малкото цяло(кръгчето от двете души),което заедно с много други такива кръгчета е предназначено за нещо според замисъла на Вселената. А в общия случай( =777-12),точно това е интересното,че едната половинка е тук,а другата не е.Тази,която е тук има задача.Другата и помага,но не са заедно.На мен ми е добре просто да знам,че имам такава сродна душа,която ме обича и разбира.Това прави и пътя ми по-лек.А срещите с различни,не сродни непременно души обогатява и дава нови възможности, чрез обмен на информация, енергия и най-вече опит. Мисля ,че всички имаме освен частните си задачи и една обща.И тя е да се научим да обичаме.Ами решението на тая задача е в срещите с други души.Със сродните ние знаем какво е това да обичаш.Не ни е нужен опит.Просто го знаем. Редактирано Септември 23, 2009 от Klaudia Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Декември 2, 2009 Доклад Share Добавено Декември 2, 2009 (edited) Наистина книгата е изключително интересна. В духа на книгата, а и на това, което е писал Орлин, че "за да намери човек сродната си душа външно, трябва първо да намери себе си вътрешно" има една мисъл от Учителя (по памет): "И докато не срещнете сродната си душа, никога няма да намерите своя Учител, и никой Учител няма да вземе да ви учи." Интересна е за размисъл тази мисъл. Здравейте. Интересна мисъл на Учителя е дал Иво в горния цитат. Ние тук наскоро говорехме за нашите учители.Някой размишлявал ли е по това от вече писалите в темата ?Да си призная ,мен малко ме обърква в момента .Нима не можем да срещнем своя Учител и без да сме срещнали своя сродна душа?Само една ли е нашата сродна душа?Какво е казвал Учителя за сродните души?Въпроси,въпроси,на които сама не намирам отговор.Ще ми е полезно ако някой е размишлявал или чел от Учителя и реши да сподели. Поздрави Редактирано Декември 2, 2009 от Klaudia Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Декември 2, 2009 Доклад Share Добавено Декември 2, 2009 Може би има сродни души,щом великата астроложка Линда Гудман е посветила последният си труд "Знаци на сродните души" на това,как да открием своята половинка. На всеки се е случвало още от първата среща с някого да има чувството че го познава от години.Привличането е неудържимо,въпреки че няма никакво основание,даже напротив-напълно осъзнавате недостатъците на другия. В такъв случай е уместно да се направи партньорски хороскоп.Може пък наистина да сте срещнали сродната си душа?! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Декември 3, 2009 Доклад Share Добавено Декември 3, 2009 (edited) Има сродни души. Понакога нашата сродна душа ни помага чрез някой, когото обичаме. Истина е, че за да се свържем с душата си, трябва да поемем по пътя навътре... Там, в сърцето ни се открива един нов свят... Ето част от стар цитат:Двете сродни души се съединяват, за да образуват едно цяло. Сродните души са поставени, за да работят двама като дясното и лявото полушарие на мозъка. Това се нарича поляризиране. Другата душа може да е в другия край на света или в Невидимия свят, те ще се свържат заедно. Пространството, материята не могат да препятстват. Това е закон на Любовта. Когато намериш сродната си душа, идваш в пълнотата на Любовта, тогава Бог се проявява чрез тебе, а прояви ли се Той, ти се учиш и като се учиш, ще се проявиш. Като си помагат сродните души една на друга, реализира се сродството. И по-рано го е имало, но сега то се реализира в друга форма. Идеалната Любов е любовта между сродните души. Има разлика между любовта на сродните души и любовта към другите. Любовта между сродните души е мярка. Няма по-хубаво нещо от сродството на душите. Хората считат за женитба това, което не е. Когато две сродни души се оженят, сродството изчезва. Две сродни души като се свържат, търсят трето същество – Бог. Всеки Ангел си има сродна душа, както и хората. Сродните души в развитието си слизат на Земята, при което ту едната се въплътява, ту другата. Заедно вървят и си помагат една на друга. Сродните души са човешки души, над които има един съвършен Дух. Именно това е Духът, който ги ръководи, който раздава всички блага. П.П. Klaudia, благодаря за книгите на Беа Нади Редактирано Май 21, 2010 от Слънчева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Март 14, 2010 Доклад Share Добавено Март 14, 2010 Сродни души са тези, които еднакво възприемат и проявяват Любовта. Тяхната гладна точка към нещата е идентична, степента на еволюционно развитие – също. Те са зрънца от един грозд в голямата Божествена лозница. Колкото е по – голямо сходството при тях при възприемане и изявяване на Любовта, толкова са по – сродни и са по – близкостоящи зърна в грозда сродни души.. Съответно нараства и възможността да живееят и общуват помежду си хармонично, да бъдат синхронични, да имат Божието благословение и връзката им да бъде благодатна, а не кармична. Благодатната връзка създава усещане за живот в Рая, а кармичната – за живот в Ада. Народът казва, че „тези, които си приличат, те се и привличат.” Любовта и хармонията, която могат да имат двама помежду си, зависи от степента на подобие, на съответствие, на съвпад на техните гледни точки, на тяхното виждане на нещата. Тогава те виждат в другия себе си и го обикват като себе си. Христос казва:”Да възлюбиш ближния си като себе си.” Но кой ни е ближен в действителност? – Единствено този, който трепти в резонанс с нас. Между такива души има съзвучие. В отношенията им намира израз Небесната хармония. Проблемните отношения идват тогава, когато се свързват същества, при които липсва съвпад на гледните точки и резонансно трептене. Те нито възприемат, нито проявяват Любовта по един и същи или поне по сходен начин, което създава дисхармония в техните отношения, води до дразги, конфликти, отчуждение, непоносимост. В действителност те никога не са били близки ( не говоря телесно, а душевно). И както и да се опитват да си напаснат един друг, това няма как да се случи, защото трептят с различна вибрационна честота, т.е. степента им на развитие е различна, различен е и подходът им към Реалността, затова и живеят в различни вселени, които се разминават. За да избегне подобни кармични капани, човек трябва да има будно съзнание и да е чутък за Божия глас, който тихо шепти в душата му, указвайки му винаги спасителната пътека. Извън нея е тъмнина и безпътица, страх, самота и страдание. Лъчезарна 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
pcheliza Добавено Март 14, 2010 Доклад Share Добавено Март 14, 2010 Сродни души са тези, които еднакво възприемат и проявяват Любовта. Тяхната гладна точка към нещата е идентична, степента на еволюционно развитие – също. Те са зрънца от един грозд в голямата Божествена лозница. Колкото е по – голямо сходството при тях при възприемане и изявяване на Любовта, толкова са по – сродни и са по – близкостоящи зърна в грозда сродни души.. Съответно нараства и възможността да живееят и общуват помежду си хармонично, да бъдат синхронични, да имат Божието благословение и връзката им да бъде благодатна, а не кармична. Благодатната връзка създава усещане за живот в Рая, а кармичната – за живот в Ада. Народът казва, че „тези, които си приличат, те се и привличат.” Любовта и хармонията, която могат да имат двама помежду си, зависи от степента на подобие, на съответствие, на съвпад на техните гледни точки, на тяхното виждане на нещата. Тогава те виждат в другия себе си и го обикват като себе си. Христос казва:”Да възлюбиш ближния си като себе си.” Но кой ни е ближен в действителност? – Единствено този, който трепти в резонанс с нас. Между такива души има съзвучие. В отношенията им намира израз Небесната хармония. Проблемните отношения идват тогава, когато се свързват същества, при които липсва съвпад на гледните точки и резонансно трептене. Те нито възприемат, нито проявяват Любовта по един и същи или поне по сходен начин, което създава дисхармония в техните отношения, води до дразги, конфликти, отчуждение, непоносимост. В действителност те никога не са били близки ( не говоря телесно, а душевно). И както и да се опитват да си напаснат един друг, това няма как да се случи, защото трептят с различна вибрационна честота, т.е. степента им на развитие е различна, различен е и подходът им към Реалността, затова и живеят в различни вселени, които се разминават. За да избегне подобни кармични капани, човек трябва да има будно съзнание и да е чутък за Божия глас, който тихо шепти в душата му, указвайки му винаги спасителната пътека. Извън нея е тъмнина и безпътица, страх, самота и страдание. Благодаря за това мнение borislavil,напълно го споделям и подкрепям!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Март 14, 2010 Доклад Share Добавено Март 14, 2010 (edited) Сродни души са тези, които еднакво възприемат и проявяват Любовта. Тяхната гладна точка към нещата е идентична, степента на еволюционно развитие – също. Те са зрънца от един грозд в голямата Божествена лозница. Колкото е по – голямо сходството при тях при възприемане и изявяване на Любовта, толкова са по – сродни и са по – близкостоящи зърна в грозда сродни души.. Съответно нараства и възможността да живееят и общуват помежду си хармонично, да бъдат синхронични, да имат Божието благословение и връзката им да бъде благодатна, а не кармична. Благодатната връзка създава усещане за живот в Рая, а кармичната – за живот в Ада. Народът казва, че „тези, които си приличат, те се и привличат.” Любовта и хармонията, която могат да имат двама помежду си, зависи от степента на подобие, на съответствие, на съвпад на техните гледни точки, на тяхното виждане на нещата. Тогава те виждат в другия себе си и го обикват като себе си. Христос казва:”Да възлюбиш ближния си като себе си.” Но кой ни е ближен в действителност? – Единствено този, който трепти в резонанс с нас. Между такива души има съзвучие. В отношенията им намира израз Небесната хармония. Проблемните отношения идват тогава, когато се свързват същества, при които липсва съвпад на гледните точки и резонансно трептене. Те нито възприемат, нито проявяват Любовта по един и същи или поне по сходен начин, което създава дисхармония в техните отношения, води до дразги, конфликти, отчуждение, непоносимост. В действителност те никога не са били близки ( не говоря телесно, а душевно). И както и да се опитват да си напаснат един друг, това няма как да се случи, защото трептят с различна вибрационна честота, т.е. степента им на развитие е различна, различен е и подходът им към Реалността, затова и живеят в различни вселени, които се разминават. За да избегне подобни кармични капани, човек трябва да има будно съзнание и да е чутък за Божия глас, който тихо шепти в душата му, указвайки му винаги спасителната пътека. Извън нея е тъмнина и безпътица, страх, самота и страдание. Проблемите също са Любов, Божия, чрез тях се учим и израстваме. Хармонията, единението, докосването до сродната душа, дори сливането с нея са неповторими и са за предпочитане. Но условията, в които сме поставени са за наше добро, макар и да не го съзнаваме. Често насочваме енергия, за да променим условията, а не се възползваме от тях, за да учим и израстваме вътрешно и да благодарим. Христос казва: „Аз дойдох в света, за да ви науча да познавате доброто в лошото и лошото в доброто“. Доброто има своя лоша страна, както и лошото има своя добра страна. До скоро мислеха, че слънцето е съвсем чисто, обаче днес е известно, че по него се намират черни петна. И слънцето е опетнено. Знаете ли каква тревога се дига понякога в слънцето? Всякога тревогата на слънцето се отразява и на земята. Когато на слънцето е тихо, и на земята е тихо. Следователно едната половина на нашата земя е обърната към Бога, тя е по-близо до Бога и слънцето я осветява, а другата половина е тъмна. Тази половина, която е обърната с лицето си към Бога, събира енергията си. Всеки от вас може да дойде до това състояние. Когато кажете, че нищо не може да направите, вие сте в положителната енергия на земята. Из Учител и Господ Ти си богат човек, разполагаш с голямо състояние, имаш добра служба, приятели, познати. Живееш нашироко, имаш слуги на разположение. Един ден Христос иска да те посети, да внесе нещо ново в живота ти. Той казва: Бюджетът ти трябва да се съкрати малко. Ти казваш: Господи, почакай малко, още не съм готов. Христос иска да влезе в дома ти, но ти казваш: Ще си помисля малко, ще питам жена си, дали има място. Питаш жена си, но тя казва: Сега не можем да приемем гости. Обаче, Христос иде по друг начин. Уволняват те от служба, задлъжняваш, не можеш да платиш дълговете си – обедняваш. След време, Христос влиза в къщата ти като богат човек, с торба, пълна със злато. Казваш на жена си и децата си да отидат да Го посрещнат. Обръщаш се към Христа: Съжалявам, че не дойде по-рано. Христос се усмихва и казва: Едно време дойдох, но тогава ми казахте, че не приемате гости. Тогава нямаше място за мене в голямата ти къща, а сега, без да имаш тази възможност, ти намираш място. При лошите условия ние намираме място за Господа, защото носи пълна торба със злато. А при най-добрите условия, питаме жена си и децата си, дали има място за Него. Казвате: Понеже няма място, да дойде друг път. Хиляди години ние имаме същата опитност и се питаме, защо не прогресираме. Питам: Какъв прогрес очаквате при това положение? Ние четем „Отче наш“ за пари. Не убиваме човека, защото ни дава десет хиляди лева, които дължи на баща ни. Това са положения, които трябва да преведем. Из Разрешаване на мъчнотиите Сродната душа ни помага да направим връзка с "онзи" свят, да извървим Пътя към сливане с Любовта... Редактирано Март 14, 2010 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
taniatsiolakidou Добавено Май 21, 2010 Доклад Share Добавено Май 21, 2010 Как мислите, има ли наистина сродни души....? Вие намерихте ли своята? А търсите ли я? Успехът на една връзка зависи от физиологичната, духовната, културно-социалната и семейната съвместимост на партньорите. В самото начало влюбените са „слепи” за недостатъците на своя партньор. Под влияние на страстта,те не се замислят за това, дали са подходящи един за друг и забравят, че една от важните цели на връзките в живота ни е и нашето духовно развитие. Желанието и страстта са чувства и състояния, при които искаме да привлечем другия към себе си, а при истинската любов нашите емоции и действия са насочени към другия, при което не мислим какво ще получим в замяна. Такава любов е на ниво „действено отдаване”, а нейният принцип е застъпен най-вече при връзките между така наречените „сродни души”. „Сродни души” могат да бъдат брачни партньори, бизнес партньори, приятели, роднини, съратници и дори цели групи от хора. Връзките между такива души са кармически и помагат на индивида в духовното му развитие и постигането на духовната му завършеност, но най-вече правят живота пълноценен. В безкрайния цикъл от връзки, действия, енергии и преживявания в различните ни прераждания, душите ни имат свой план за личностното ни израстване и развитие, който може да бъде осъществен само между хора, които имат кармични връзки помежду си. Съдбата прави всичко възможно да ни срещне помежду ни, и когато това стане, нейната роля приключва и ние сме оставени на самосебе си. Всичко, което произлиза от взаимоотношенията ни в предишните ни съществувания е желателно да бъде разрешено в този живот или в краен случай в най-близкия следващ. Най-хубавото е, че самите ние в настоящия си живот не сме запознати с отношенията, които сме имали преди, което ни помага да достигаме до абсолютно нови виждания, дължащи се на начина, по който се възприемаме сега, и съответно да проявяваме правото си на свободен избор и свободна воля в живота. Според спящия пророк Едгар Кейси, главната цел на сродните души в брака, доживотната връзка с друг човек между партньори, приятели или роднини, е двамата да израстнат, да се развиват и да си помагат в духовната трансформация. Бракът, различните съюзи или връзки, изискват единство в целите и ако то липсва, не ще има хармония. За всеки човек има множество от сродни души /на цялата Планета най-малко двадесет и пет, дори в някои случаи и над тридесет/, с които бихме могли да осъществим успешни брачни отношения и дълготрайни връзки или партньорства в настоящия си живот. Всеки наш избор води до много и разнообразни възможности и преживявания, при които някои са определено по-добри от други. ........................................................................................................ В повечето случаи хората избързват и сключват граждански брак, създават деца, влизат в бизнес-партньорства или създават връзки от различно естество, без да са обмислили трезво преценката си за своя партньор. Подходящ ли е той всъщност за тях? Разбира се, и на този въпрос бихте могли да получите отговор с помощта на менталната радиестезия, посредством въпрос-отговор, както и да уточните степента на съвместимост чрез скалата в проценти. Аз обаче бих желала да сте малко по-предпазливи към замервания от подобен род. Добре е да нямате стопроцентово доверие на махалото. Известно е, че и най-добрите радиестезици понякога грешат. Това са много сериозни въпроси, засягащи изключително важни сфери от живота на хората, поради което се изисква да бъдете много внимателни. Задължително е да задавате контролни въпроси в края на всяко замерване, като например: „Това ли е най-точната оценка?”, или „Правилен ли е резултатът от моето изследване?”, „Възможно ли е да получа друг по-добър резултат?” и т. н. Ако се наложи, проверявайте всеки един резултат по обратния метод, като задавате противоположните въпроси. Тези от вас, които искат да разберат дали връзката, която ги интересува е само кармичен дълг или е целенасочен настоящ съюз между две сродни души, могат да задават въпроси от рода на: „Тази връзка прави ли ме по-добър човек?”, „ Настоящата ми връзка стимулира ли ме да проявявам най-доброто от себе си?”, „ ... насърчава ли ме да стана по-уравесен/а/ и всеотдаен/йна/?”, „Кара ли ме да полагам усилия и да се боря, като ми предлага предизвикателства?”, ”Имам ли кармична връзка с Х.?”. И не забравяйте, че връзката между сродни души почива преди всичко на умствено-духовно сътрудничество и другарство и взаимен духовен подтик, обединяващи двойката в служба един на друг, на Висшия разум на Вселената – Бог, на общи цели и духовни идеали, и не на последно място - на едно здравословно физическо привличане и любов. Откъс от книгата: Махалото - практическо ръководство Подробности за метода за намиране на вашите Сродни души, ще откриете в книгата. Публикацията е взета от: www.hiromantia-ezoterika.com Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лъчезарна Добавено Май 21, 2010 Доклад Share Добавено Май 21, 2010 "И тъй, първата проява на любовта е на привличането, т.е. магнетичната любов. Втората проява на любовта е приятелството. Тя е по-висока степен на любовта от магнетичната. Всеки човек иска да има приятел, с когото да споделя своите мисли и чувства. Но и приятелството не е устойчиво, лесно може да се развали. – Кога приятелството между двама души не устоява? – Когато не почива на здрава основа. За да устои, то трябва да има три допирни точки: на физическия, на духовния и на Божествения свят. Двама души се сприятеляват и започват обща работа. Връзката им е главно на физическия свят. Те стават съюзници, но не минава много време, приятелството им се разваля, не може да устои само на една връзка. Третата проява на любовта почива на сродство между душите. Когато двама души имат сродни мисли, чувства и постъпки, те не се привличат, нито се сприятеляват, но се свързват в името на Божественото в себе си. Тяхната връзка е неразривна. Нищо не е в състояние да ги раздели. Така се свързват само сродни души. „Ако не бях дошъл и не бях им говорил.“ – За какво им говорил Христос? – За третата проява на любовта. Ако хората бяха приели Христовото учение, грях нямаше да имат и щяха да станат безсмъртни. Сега, понеже живеят повече в магнетичната любов, грехове имат, и смъртта ги дебне. Хората още не познават сродството, като проява на любовта, затова боледуват, страдат и умират. Сродството между душите подразбира единство в проявите им, единство във възгледите им, в разбиране на великите добродетели: любовта, мъдростта, истината, правдата и доброто. Това не значи, че те са еднакви по буква. Те се разбират по дух, а не само по външни прояви. Велико нещо е да си свързан с една душа по вътрешно сродство. Това, което ние разбираме под „истина“, коренно се различава от разбирането на обикновения човек. Неговата истина означава „изстиване“. Истината е квасът на Божествения живот. Тази истина са търсели алхимиците; тази истина търсят и съвременните учени. Всички търсят истината, но не я намират, защото я търсят по крив път, там, дето не е. Вместо на истината, те се натъкват на птичар, който ги туря във своя кафез, при други птички. Като им се насити, той ги изхвърля навън." Ако не бях дошъл , Неделна Беседа, 02.03.1919 г., София Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Май 21, 2010 Доклад Share Добавено Май 21, 2010 (edited) Третата проява на любовта почива на сродство между душите. Когато двама души имат сродни мисли, чувства и постъпки, те не се привличат, нито се сприятеляват, но се свързват в името на Божественото в себе си. Тяхната връзка е неразривна. Нищо не е в състояние да ги раздели. Така се свързват само сродни души. „Ако не бях дошъл и не бях им говорил.“ – За какво им говорил Христос? – За третата проява на любовта. Ако хората бяха приели Христовото учение, грях нямаше да имат и щяха да станат безсмъртни. Сега, понеже живеят повече в магнетичната любов, грехове имат, и смъртта ги дебне. Хората още не познават сродството, като проява на любовта, затова боледуват, страдат и умират. Сродството между душите подразбира единство в проявите им, единство във възгледите им, в разбиране на великите добродетели: любовта, мъдростта, истината, правдата и доброто. Това не значи, че те са еднакви по буква. Те се разбират по дух, а не само по външни прояви. Велико нещо е да си свързан с една душа по вътрешно сродство. Това, което ние разбираме под „истина“, коренно се различава от разбирането на обикновения човек. Неговата истина означава „изстиване“. Истината е квасът на Божествения живот. Тази истина са търсели алхимиците; тази истина търсят и съвременните учени. Всички търсят истината, но не я намират, защото я търсят по крив път, там, дето не е. Вместо на истината, те се натъкват на птичар, който ги туря във своя кафез, при други птички. Като им се насити, той ги изхвърля навън." Ако не бях дошъл , Неделна Беседа, 02.03.1919 г., София Благодаря ти, от сърце! Прочела си ми мислите днес. - Когато двама се обичат, това е един кредит от Небето, Невидимият свят работи и свързва двата рода... Разбрах, осъзнах и смисъла на думите-"Каквото Бог е събрал, човек не може да раздели." - Когато сърцата и душите са свързани, физическото разделение не е от значение... Редактирано Май 21, 2010 от Слънчева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Май 22, 2010 Доклад Share Добавено Май 22, 2010 Учителят е казвал да обичаме, но да не се влюбваме, защото влюбването води до подхлъзване. В същото време е казвал, че небето се радва на влюбените. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо6 Добавено Юли 30, 2010 Доклад Share Добавено Юли 30, 2010 (edited) В книгата "Пътуване към душата" на Сюзи Холбийч пише, че душата близнак е другата половина на всеки човек, огнен близнак. Пише че духовните близнаци се прераждат много рядко заедно, освен ако не се намират в края на еволюционен цикъл или имат да изпълняват духовна задача. И че ако се родят по едно и също време почти няма да се развиват, ще мислят като един и същи човек. След края на земния си път, сливат своя опит. В книгата " Едгар Кейси : За сродните души" на Кевин Дж. Тодеши, пише че душите близнаци често се прераждат заедно, за да вършат заедно определени дейности ( например благотворителност, грижи за бедни и болни хора и други дейности). Сякаш има противоречие ? Каква според вас е истината ? Често ли се прераждат или не, различни ли са или са почти еднакви ? "Пътуване към душата" на Сюзи ХолбийчВ същата книга се говори и за гостуващите души. Пише че са високоразвити души, които се вселяват във вече роден човек, вече съществуващо и развито човешко тяло. Това ставало по взаимно съгласие на гостуващата душа и душата, която първа се е вселила във физическото тяло. Целта е душата гостенка да си спести времето, което е нужно на физическото тяло да израстне. Тя взима пораснало тяло, което е напуснато от душата, която първа е влязла в него. Новата душа взима самоличността на старата. Редактирано Юли 30, 2010 от Христо6 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Silviya Добавено Ноември 12, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 12, 2010 СИМВОЛА НА ДУШИТЕ БЛИЗНАЦИ Суфи символа за Душите Близнаци представлява два вмъкнати един в друг пръстена, които не могат да бъдат разделени. Отделните пръстени символизират два индивида, цялостни в себе си, и въпреки това взаимнозависими в Целоста си. Най голямото предизвикателство за душите близнаци е съединяването им в духовните нива, където те са Едно, и осъществяването на тези нива по време на съвместния им земен живот , където те се срещат като отделени човешки същества. Ако съдбата повелява да свържат живота си в близки физически отношения, те откриват, че обикновените конфликти възникват. Те са души близнаци, а не идентични копия .Те имат различен психологичен произход, тяло образувано от разнородни влияния, навици, и очаквания. Емоционалните компромиси са задължителни както при всяка друга двойка. Но конфликтите при тях се разрешават по специален начин. Тези пръстени по долу позволяват визуализация на процеса. Вмъкнатите един в друг, пръстените образуват една припокриваща се област на Сходство. Тази споделена цялост е тяхната идентичната същност; крайните, самостоятелни области на пръстените, представят отделните индивиди с техните уникални характеристики. Символния модел на пръстените не е статичен, а подвижен, като те се приближават и отдалечават така както душите близнаците се съотнасят един към друг. Това разширяване и стесняване е както в областа на Цялото, така и в отделените пространствата, отразяващи тяхното индивидуално съзнание и воля. Когато между душите близнаци възникне конфликт, пръстените се раздалечават, но само толкова. От естеството на тяхната същност се подразбира, че те не могат да бъдат напълно разделени. Те отново се притеглят един към друг от силата на Любовта, от отношението на загриженост и сърдечност, която ги сближава повече от всякога, и от непоносимата болка на разделение. Емоционалният конфликт е труден за преодоляване при всяка една двойка, но за душите близнаци той е непоносим. Тъй като единият е неделима част от другия, те много по остро усещат болката на другия. Те, като взаимосвързани, трябва да прекратят болката на единия от тях, за да се излекуват сами по себе си. Емоционалната динамика при душите близнаци не позволява отношение от рода:”отстави го да страда.” Душите близнаци се задължават да търсят разрешение на конфликта, и то най бързо. Водени от духовните нива, те се напълно честни един към друг. Оставяйки настрани гордост и его, те се позовават на смелостта за да се изправят пред собствените си убеждения и безмилосто да търсят корена на проблема. Нищо не е подминато без обсъждане, нищо не е скрито или изопачено до полвинчати истини. Те не допускат да остане никакъв остатък на гняв или болка, който да отслаби нишките на техните отношения. Напротив, техните отношения се подсилват от различията. Връщайки се един кръм друг се след поредното противорение, любовта отново ги залива. Те се отправят по посока на тяхното обособено Единството, където винаги ще бъдат, като същевременно запазват индивидуалностите си. Конфликт ще се надига отново и отново, това е част от естествения цикъл и процеса на израстване. С всеки цикъл, любовта на душите близнаци се затвръждава. Израстването е двойно: те поотделно бързо се развиват в Единството, и заедно израстват нагоре. При изкачването, конфликтите намаляват, както и техните развиващи се центрове около вътрешната им, съвместна работа , като всеки е подпомогнат от другия. Из книгата, “Twin Souls”, by P. Joudry Розалина, Лъчезарна и Слънчева 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Октомври 17, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 17, 2011 Възможно ли е идеята за сродните души в смисъл на идеална и вечна половинка, с която си излязъл заедно от Бог да е само един егоистичен езотеричен мит ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.