Guest aorhama Добавено Август 18, 2007 Доклад Share Добавено Август 18, 2007 (edited) Умеем ли сами себе си да обичаме и да се харесваме? С всичките си кусури и интимни табута! Умеем ли действително сами на себе си да прощаваме и да не се самоосъждаме? Какво ни кара да очакваме другите да ни харесват, ако сами ние не си го позволяваме? Можем ли да не съдим другия, ако не сме постигнали победа над собствените си демони и мрак? Що е съпричастие, истинско разбиране и състрадание към ближния? Кой от нас би се осмелил да каже - ето, аз имам лек за твоята болка? Откъде иде силата на себепревъзмогването и откриването на другия до нас, който е същият? Защо той ни изглежда друг и страшен? Що е прошка? Страх ли ни е да призанаем насаме пред себе си, че ни е страх и че трудно е изкуството на живота? Къде е територията на истинските отговори? Как да живеем без да умираме? Редактирано Август 18, 2007 от aorhama Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Август 18, 2007 Доклад Share Добавено Август 18, 2007 (edited) Който вижда в "другия" "страшен", не е опознал още себе си. Их, как е актуален отново Васил Петров: "Аз съм другият и теб обичам! Другият ще трябва да прости." Ако всеки един човек при среща с друг човек, който и да е, какъвто и да е и от където и да е той, си припомни, че другият е всъщност той, светът би бил райско място за живеене. Редактирано Август 18, 2007 от Силвия СД Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Август 18, 2007 Доклад Share Добавено Август 18, 2007 (edited) Който вижда в "другия" "страшен", не е опознал още себе си: Силвия СД Вярно твърдение, но в ежедневието си ние неоспоримо и непрекъснато "бягаме по тъча". Смехът е велико лекарство да приемаме трудностите на пътя - без да губим връзка с гравитацията и отговорностите на здравия си разум. Човек не може да се надсмива над ситуацията и да приема живота неглиже, ако не е наистина сериозен и отговорен спрямо себе си и другите. Дарът на живота е велика отговорност, но е твърде деликатен, за да се натрапва. Благородството не постъпва така. Интересно ми е излушам свободомислещите свои ближни - по темата. Аз не поставям ограничителни рамки. Просто натискам определен клавиш в определен момент. To be continued, както казват руснаците. Редактирано Август 18, 2007 от aorhama Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Август 18, 2007 Доклад Share Добавено Август 18, 2007 Ох, ти такива "въпросчета" си ни задал, че направо са си ВЪПРОСИТЕ! За съжаление на първите няколко повечето хора може би ще отговорим с не, ако сме искрени. А на следващите, който успее да ти отговори точно и изчерпателно на всички тях, просто можеш да си сигурен, че пред теб стои един Духовен учител на човечеството. Скоро прочетох за първи път неща, записани от беседи и лекции на сегашния Далай Лама - това бяха две книги: "Отворено сърце" и "Изкуството да живеем". Направиха ми много силно впечатление и там той разглежда голяма част от въпросите, които си задал - без да има претенции за точност и изчерпателност , но определено си заслужават! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 18, 2007 Доклад Share Добавено Август 18, 2007 Диана, това за духовният учител би било супер, но тъй като има вероятност такъв да не се появи скоро и да започне да пише във форума ще направя малък опит да им отговоря. Умеем ли сами себе си да обичаме и да се харесваме? С всичките си кусури и интимни табута! Да. Егоистите се обичат от егоизъм и себелюбие, а другите, защото съзират истинската си същност. Разликата е, че едните освен себе си харесват и споменатите кусури и табута, а другите не. Умеем ли действително сами на себе си да прощаваме и да не се самоосъждаме? От нас се иска само това което сътворяваме да е в полза на цялото и да не нарушава установената посока на развитие - нашата и на тези около нас. Това което вече сме изградили, ще направим по-красиво в бъдещето. Какво ни кара да очакваме другите да ни харесват, ако сами ние не си го позволяваме? Всички не могат да ни харесват. И Христос не са го харесвали всички. Ние трябва да се стремим да живеем според най-възвишените си разбирания за красота, а който трябва ще ни хареса. Можем ли да не съдим другия, ако не сме постигнали победа над собствените си демони и мрак? Не трябва да съдим нито себе си, нито другия, а да посочим грешките по подходящ начин. Обвиненията са едно от нещата, които са включени в менюто на демоните. Що е съпричастие, истинско разбиране и състрадание към ближния? Прояви на любовта. Да помагане в зависимост от необходимостта и според възможностите ни. Кой от нас би се осмелил да каже - ето, аз имам лек за твоята болка? Душата ни, която е едно с душата на всичко останало. Откъде иде силата на себепревъзмогването и откриването на другия до нас, който е същият? От приемането. Най-вече на различията по между ни. Защо той ни изглежда друг и страшен? Защото се самоограничаваме, приемаме се за самодостатъчни. Страхуваме се другия да не ни ограби, да вземе нещо наше. Що е прошка? Ново начало. Страх ли ни е да призанаем насаме пред себе си, че ни е страх и че трудно е изкуството на живота? Животът е низ от препятствия. Страхът е едно от тях. Именно препятствията осигуряват напредъка, но хората по някакъв странен начин свързваме препятствията и трудностите с болката и страданията. А те не е предвидено да вървят ръка за ръка. Къде е територията на истинските отговори? Тайни винаги ще има, но и знанието не може да бъде отказано на достигналия. Как да живеем без да умираме? Формите от време на време трябва да бъдат пренареждани, да се организират нови, по-добри и по-подходящи комбинации. Смърт е ако това не се прави. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Август 19, 2007 Доклад Share Добавено Август 19, 2007 Станимир: Страх ли ни е да призанаем насаме пред себе си, че ни е страх и че трудно е изкуството на живота? Животът е низ от препятствия. Страхът е едно от тях. Именно препятствията осигуряват напредъка, но хората по някакъв странен начин свързваме препятствията и трудностите с болката и страданията. А те не е предвидено да вървят ръка за ръка. Станимир, за сведение: въпросът за страданието е издигнат в ранг на наука от Учителя. В момента, в който осъзнаеш живия смисъл на тези Негови насоки, ще разбереш какво си написал по-горе. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Silviya Добавено Август 19, 2007 Доклад Share Добавено Август 19, 2007 Умеем ли сами себе си да обичаме?... Бих си позволила да перефразирам-доколко сме запазили връзката с душата си? Защото само ако сме, можем да осъзнаем целостта и преодолеем страховете си, които не ни позволяват да постигнем близост първо със себе си, от което следва и с останалите. А това е най-болезненото и трудно преодолимо-постигането на близост. Без душа, няма връзка с Бог, с Твореца. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Лагорда Добавено Август 19, 2007 Доклад Share Добавено Август 19, 2007 (edited) Умеем ли сами себе си да обичаме и да се харесваме? С всичките си кусури и интимни табута! Умеем ли действително сами на себе си да прощаваме и да не се самоосъждаме? Какво ни кара да очакваме другите да ни харесват, ако сами ние не си го позволяваме? Можем ли да не съдим другия, ако не сме постигнали победа над собствените си демони и мрак? Що е съпричастие, истинско разбиране и състрадание към ближния? Кой от нас би се осмелил да каже - ето, аз имам лек за твоята болка? Откъде иде силата на себепревъзмогването и откриването на другия до нас, който е същият? Защо той ни изглежда друг и страшен? Що е прошка? Страх ли ни е да призанаем насаме пред себе си, че ни е страх и че трудно е изкуството на живота? Къде е територията на истинските отговори? Как да живеем без да умираме? На тези въпроси всеки сам трябва да си отговори навлизайки дълбоко в себе си, в своята съкровена същност. Редактирано Август 19, 2007 от Лагорда Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
nitsa Добавено Септември 16, 2007 Доклад Share Добавено Септември 16, 2007 (edited) Нима очарованието на близостта не е именно в това да видим отблизо всичките си недостатъци и най-важното д ги обикнем...Неможеш да обичаш околните искрено, ако първо не си се научил да обичаш себе си. Редактирано Септември 16, 2007 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Септември 16, 2007 Доклад Share Добавено Септември 16, 2007 (edited) Умеем ли сами себе си да обичаме?, Ежедневен въпрос Мисля че недостатъчно умеем нали затова е и идеята за съзнателен живот т.е усъвършестване ... Да се научим освен всичко и себе си да обичаме ,но и да има за какво да се обичаме )) Редактирано Септември 16, 2007 от bee_bg Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Лагорда Добавено Септември 17, 2007 Доклад Share Добавено Септември 17, 2007 "...но и да има за какво да се обичаме " Е все има нещо за което да се хванем Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Декември 27, 2007 Доклад Share Добавено Декември 27, 2007 Ето това е въпросът/отговорът на една дуга тема - Кой е правилният въпрос? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Декември 28, 2007 Доклад Share Добавено Декември 28, 2007 Благодаря на "Мона", че с поста си, откри /за мен/ тази тема! По същество: ... не мога да допусна, че си нямам някакви комплекси, но истината е, че по-скоро съм "надут", както "Бако" казва - от всичко успявам да си "налея" самочувствие . Въпроссът, който сам на себе си задавам е: " Кой/какво пострада/страда от това, което съм? - ... но това е екстровертното. Навътре "нишката" е смисъла - т.е. ... как "нещото", докосва всичките ми сетива - метафорично - музика ли е звъна им? Но и - Истина ли е, ... за да проверя настройките. Да "се обичам", ми е ... суховата, спряла, бедна, скучна емоция - предпочитам, да карам - всичките ми състояния, да пулсират/трептят - ... прилича на "организиран оргазъм" - "процес" от "състояния". Съжалявам, че е неясно > думите си носят своята "ограниченост". Но понякога, /ако прибавим, собственото си въображение/, се получава прелест ! ... "изобилие и ненаситност" или "изобилие от ненаситност" или "празник на живота" .... ... или просто лудост или трескава /взривоопасна/ хармония от непимиримости - ... кой знае. Аз не зная - още го "изследвам" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 27, 2008 Доклад Share Добавено Март 27, 2008 Умеем ли сами себе си да обичаме? Надявам се - да. Но любовта преди всичко означава да отдаваме от себе си, а не да получаваме. А когато обект на любовта ни е Божественото в нас, нашето Висше "Аз", то това означава, че ние трябва да му отредим водеща роля в живота си; да подчиним всичките си дребни личностни стремежи на неговото ръководство. Само когато поставим нашата действителна същност в основата на целия си живот ние можем да кажем, че обичаме себе си. Казано е: познай себе си. За мене това включва и любовта. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.