Златните правила на успешния възпитател

[Багира]

Гледам, че няма такава тема, а можем да си бъдем доста полезни със споделяне, или приемане на личен опит. Нещо от рода на "Десет златни правила за...". Всеки, който се е докоснал до огромното море "Възпитание" - било родител, наблюдател, учител, ученик, може да бъде полезен, а и винаги може да се научи още! Хайде !

[Добромир]

1. Споделяй себе си и поощрявай автентичната самоизява у възпитавания, вместо да се правиш на каквото не си и да манипулираш другия да бъде каквото не е.

...................

Нека всеки напише по още едно и ще станат много повече от 10!

[Дина]

Багира, радвам се на отворената тема. Видях, че е пусната преди три часа и...що ли още никой не се осмелява? Дали учтиво си отстъпваме място по значимост- децата на родителите, родителите на учителите...то ще стане като в приказката "Дядо вади ряпа".Ама нали това е важното: Заедно да дърпаме. Да издърпаме за всеки полезните неща.

Другото, което може би смущава е определяне на броя - 10 правила . Ами ако станат повече? Нищо , нали!

И трето : Ще си позволя да присвоя зова на един ежедневник - "Пишете! Не ни жалете! Само за заплати не говорете!

[Иванка Калбурджиева]

Нашето правило като родители, отгледали 19-годишен младеж, току-що приет студент, може да се изкаже така: "Отгледайте децата си с любов и всеотдайност: общувайте много с тях, като ги въвеждате в света търпеливо; играйте много с тях; четете или им пускайте да слушат много приказки; водете ги на много разходки, за да опознават природата и хората, да събират впечатления и да се научават да общуват с другите; винаги бъдете внимателни с тях и ги уважавайте, както уважавате себе си и по всяко време и по всякакъв начин им показвайте обичта си." Усилията ви ще бъдат възнаградени. Знаем го.

Редактирано Август 11, 2007 от Ваня Златева

[Силвия СД]

За мен има едно правило, не зная дали е златно - това да няма правила. Обичайте децата, помнете времето, когато вие сте били деца и всичко се получава повече от лесно. Пазете свободата им, а самите вие им бъдете пример с живота си, от това по-добро възпитание не се сещам.

[Багира]

Другото, което може би смущава е определяне на броя - 10 правила . Ами ако станат повече? Нищо , нали!

А, броят на правилата не е определен! Написах "нещо от рода... ", а това не дава точно определение! И с радост виждам, че никой от писалите досега не си играе да брои! То и думата правило трябваше да я сложа в кавички, какви ти правила (права е Силвия! )

И така:

1. Успешното възпитанието на детето се опира на правилна представа у възпитателя за предназначението на човешкото същество (Коменски) Ако тези неща се разминават... 2. Усилията ни нека да са насочени към това, не ние да развиваме детето, а да даваме възможност това, което си го има в него да се развие (по Боян Боев и Учителя) 3. Добре е да помним, че децата не са наши. (дори и телесно да са все пак наши) Те са ни поверени. 4. Всичко от което се нуждае едно човешко същество е любов (остава да я открием у себе си) 5. Нищо не може да замени на детето човешкото общуване, добрият възпитател се стреми да осигури възможност на детето да открие за себе си света- когато трябва е до него и с него, а когато трябва- се отдръпва, за да се научи детето да действа 6. Важно е да даваме възможност на децата и да грешат и да ги учим на конструктивно отношение към грешките 7. Нито за миг да не забравяме, че детето се учи от това, което правим, а не от това, което говорим. 8. Да сме готови и ние да се учим от децата си...

Редактирано Август 11, 2007 от Багира

[Добромир]

За мен има едно правило, не зная дали е златно - това да няма правила.

Раждаме се без готови правила за поведение, но сякаш това не е достатъчно, развиващото съзнание има необходимост да мине и през условностите. Може би крайният продукт на перфектното възпитание следва да е положение, от което нататък децата да могат да се оправят в живота и без наложени им шаблонни правила. Реалистично е обаче да признаем, че до такава зрялост достигат малко граждани на Земята, при това след като са преминали вече през един куп правила и ограничения, успели са да ги надживеят, поемайки по нещо ценно и от тях и да синтезират целия си опит в един вътрешен светофар, от сигналите на който да се ръководят в живота си...

Редактирано Август 11, 2007 от Добромир

[Диана Илиева]

Багира, радвам се на отворената тема. Видях, че е пусната преди три часа и...що ли още никой не се осмелява?

И на мен темата ми харесва, обаче направо малко се поуплаших - все пак "златни правила" - не е шега работа!

Това, което е написал Добромир в пост №2 много ми харесва, после няколкото изброени от Багира - също

На мен също в момента ми се налага да възпитвам две деца, а преди години, когато водех часове на хонорар на студенти-първокурсници неизбежно пак влизах и в ролята на възпитател.

От снощи се чудя, какво е най-важното и най-характерното, което съм прилагала, за да го напиша тук като златно правило ....

Може би това, за което говори и Силвето - аз обичам да поставям хората в по-разчупени условия и обстановка; да няма твърда рамка, да имат свободата сами да вземат решения, но да има твърди граници, които обаче са достатъчно далеч, за да не стесняват хоризонта. Забелязала съм, че това особено много допада на младите хора и стимулира техния търсещ, откривателски дух.

Макар че сега като се замислих, в първия момент повечето студенти се пообъркаха - беше им странно такова положение на нещата, някои се чудеха: ама наистина ли могат сами да вземат решение какво и как да правят в моите часове, а някои дори се страхуваха да вземат такова, но аз категорично отказах да взема решение вместо тях; само на най-притеснените се опитах да им помогна като им подсказах няколко варианта, от които пак те трябваше да си изберат. Е, след първоначалната изненада на всички много им хареса. И което е най-важното в тези "изтървани" според преценките на другите преподаватели групи, въобще не съм имала проблеми с дисциплината, а когато някой колега влезеше в залата, се учудваше на творческата атмосфера

Ох, а бе, хич не е лесно да си възпитател или поне аз си мисля така. И лошото е друго - че никъде и никой не ти е казал дори, и не си се обучавал, и не си практикувал как да си добър възпитател, а се очаква от теб да възпиташ добре поне собствените си деца. То и за това може би резултатите в обществото ни не са много впечатляващи.

Как съм се справила аз с тази задача не е много ясно, защото децата ми имат още почти толкова години, на колкото са в момента, докато станат самостоятелни, а ми се струва, че грешките, които съм допускала, тогава ще блеснат най-силно. До момента съм получила на 2-3 пъти коментар и от двете в прав текст, че "Мамо, ти не ни възпитаваш така, както са другите деца?!" като интонацията ми говори, че от една страна им е малко кофти, че са различни (вече влизат във възрастта, в която членството в определена група е много важно), а от друга преценят, че има неща, които не им харесват в другите деца и може би това, на което ги уча аз, все пак е по-добро... Времето ще покаже. Старая се да давам най-доброто от себе си и това, че студентите ми години наред продължаваха да ме поздравяват по улиците, дори ме спираха както бях с бебешката количка и споделяха с мен какво ги вълнува, какви амбиции имат да продължат образованието си и т.н. донякъде ме окуражава, че имам що-годе добър подход. Иска ми се и аз като Ваня Златева да отбележа след време, че съм помогнала на две човечета да станат себе си и да се стремят към хармоничност и пълноценност в своя живот!

[Ася_И]

Диана- Ох, а бе, хич не е лесно да си възпитател или поне аз си мисля така. И лошото е друго - че никъде и никой не ти е казал дори, и не си се обучавал, и не си практикувал как да си добър възпитател, а се очаква от теб да възпиташ добре поне собствените си деца. То и за това може би резултатите в обществото ни не са много впечатляващи.

Много си права - трудно е да си не само възпитател, но и учител, родител, треньор, лекар, психолог... Въобще всяка една професия или отговорност, която имаме в живота, защото нищо не идва наготово. И няма книжка за практиката т.е. живота. За всичко човек трябва много и упорито да се труди, непрекъснато, и да го прави с желание, или с много любов, както често се оказва накрая.

А ти не се притеснявай, че нещо не си се справила. Отношенията с децата са много верен показател как се справяме като родители. Но първо трябва да има някаква изградена връзка родител - дете. Иначе не правим нищо, нямаме нищо.

А дали са златни правилата - струва ми се, че Багира го е казала точно. Така, както златото през годините не потъмнява, само от време на време се нуждае от малко грижи, така и някои правила в живота не се променят. Понякога променяме думите, с които ги изразяваме, но смисълът е същият; и резултатът, ако прилагаме тези житейски мъдрости винаги е налице.

Малко мога да добавя към споделеното до тук - особено от Ваня, защото при нас нещата се развиват горе-долу по същия начин. Имам двама тинейджъри и доскоро си мислех, че трябва да ги подготвя по-добре за живота. След някоя и друга година ще трябва да се оправят сами, както се вика. Макар че призвания като възпитател, родител, лечител - са за цял живот. Та както се канех да им обясня, че животът не е само едни голи идеи, а чист материализъм, осъзнах, че те не искат да си губят идеалите. Това е едно много хубаво качество, което ще им помага през целия им живот, поне на мен така ми се струва. Самите деца понякога ми казват, че не съм за това време с моята наивност и вяра в доброто. Но след като аз толкова години не съм се променила, защо трябва да им налагам на тях да се променят? Дали така ще ги подготвя по-добре за съвременния свят? Не е ли грешно на тази възраст да убиеш идеализма в децата? Все едно да им отнемеш светлинката в мрака. И се чудя дали съм права? Дано.

И нещо много важно. Музика и ритъм – в живота на децата трябва да има много музика, движение, светлина и красота. Имат нужда от това. Всъщност те са точно това.

Редактирано Август 12, 2007 от Ася Иванова

[Багира]

И нещо много важно. Музика и ритъм – в живота на децата трябва да има много музика, движение, светлина и красота. Имат нужда от това. Всъщност те са точно това.

Уви, много си права! А казвам "уви", защото новите и все по- новите учебни планове и програми все повече орязват възможността за такива занимания в училище. Може и да е добре, защото извън училище ще се занимават пък само заинтересовени деца. Но училището се "оголва" откъм тези занимания и това е съвсем съзнателно и целенасочено като политика. За резултатите от това пък нямам никакво съмнение. Така че загрижените родители трябва да имат предвид това и да осигурят сами музиката, движението и светлината за децата си. Масовото училище няма да им го даде, или поне- не и ако не го подкрепят и поискат.

[PeaceMAker]

"

Самите деца понякога ми казват, че не съм за това време с моята наивност и вяра в доброто.

"

Това твойте деца ли са ? И ако са твойте деца, това твойто възпитание ли е или е ефект от нещо друго в техния живот ? Такова изказване е много вероятно да е от деца, които имат проблеми със съучениците си. Обиди бой... Надявам се да си променят вижданията отностно вярата в доброто поне или да не съ го казали "сериозно".

Мен лично не ме интересуват цялостните проблеми на възпитанието, защото незнам дали ще получа верен отговор. И едвали ако задам по - този начин въпроса, ще получа нещо повече от общи приказки. (не мисля да се обосновавам а направо към болното ми място)

Как да накараме децата да спрат да се обиждат ? Как да накраме децата да спрат да се бият ? Как да ги накараме да не отвръщат на лошото с лошо. "Ти ме настъпи, сега и аз ще те настъпя", "Ама той започна първи". Ако пък имате начин да накарате някой възрастен да не отвръща на лошото с лошо, то пак би ни помогнало.

Това да постигна, за мен би било нещо много. Как очаквате те да се развиват пълноценно, ако живеят в страх, че в следващия момент някой може да ги удари.

Та интересуват ме конкретни методи теоритични, хипотетични, практически, за редуциране на агресията в децата. Понеже незнам дали псуването е изцяло само агресия, за премахване на мръсните, никакъв смисъл неносещи думи.

Ако някой си мисли да отговори на въпроса ми с: "С любов много ясно, да заменим лошото с доброто" или нещо подобно, няма да ме убеди толкова лесно. Ще трябва първо да ми обясни той какво разбира под думата любов и как се прилага това.

Съжалявам, ако ви звуча, не много еди как си, обаче не желая един ден, ако даде Бог, да имам дете/ца и да ме попита/т:

"

- Тате, тате какво означава любов ?

- Ходи да спиш, учените още не са установили.

"

Което напрактика е истината относно тази превъзходна, възвишена дума, която крепи толкова много връзки. Както няма и общоприета, общодобрена дефиниция и за други такива като съзнание.

[Ася_И]

Да, това са моите деца. И не, те нямат проблеми със съучениците си или в общуването. Напротив, миролюбиви са и по принцип не търсят кавга. Може би е грешка във възпитанието, че са учени да опитват да се разберат с добро. Но ако противникът не разбере и продължава със закачките, могат да се бият много люто. Не можеш да накараш детето във всеки един момент да подава и другата си буза, просто защото на моменти сработват инстинктите - то осъзнава, че ако сега за пореден път позволи да го смачкат, винаги ще е така. А и не винаги има буфер - било възрастен или някаква ситуация, която да намали напрежението. Но в конкретния случай - при нас - след едно 'такова' обяснение, обикновено на децата не се налага да повтарят, че искат всичко да е по-спокойно, не само за тях, но и за приятелите им. Но им тежи когато нещата стават по този начин.

Това, което съм опитала да споделя в предишния пост е, че децата виждат и осъзнават колко се е овълчил света, че хората не искат нещата да стават с добро. Болшинството разбират погрешно това, че им подаваш ръка и гледат да те дръпнат надолу, а не двамата заедно да се качите нагоре. И ако беше чел по-внимателно поста ми, щеше да видиш, че не искам да убивам точно този идеализъм и вяра в доброто. Може и да е моя грешка. Времето ще покаже.

А децата много трудно можеш да спреш да не обиждат или да не са агресивни - на половината денят започва със скандали между родителите и продължава с разправии в транспорта, на улицата. Няма как докато стигне до у-ще едно дете да не се е заредило с такава 'положителна' енергия. Не погледнах откъде си, но знаеш ли коя е най-често употребяваната дума в София? Тъпанар. Застани на едно по-оживено място за 10 мин. и брой.

Как да се намали агресията сред децата и възрастните? Този, който даде еднозначен отговор ще получи Нобелова награда. Това е един толкова труден процес, че не знам как ще се осъществи, защото изисква отговорност от всички, не само от един човек или група хора. А конкретно от всеки един.

Към правилата предлагам две неща: 1. да се съхрани идеализма на децата и 2. да има музика и ритъм в ежедневието им.

Стига толкова отговори от родител, темата е за Възпитателя. Но може и ти да дадеш някакво виждане по въпроса

[Валентин Петров]

Може би е грешка във възпитанието, че са учени да опитват да се разберат с добро. ...не искам да убивам точно този идеализъм и вяра в доброто. Може и да е моя грешка. Времето ще покаже.

Правилно си постъпвала.

Как да се намали агресията сред децата и възрастните? ...не знам как ще се осъществи, защото изисква отговорност от всички, не само от един човек или група хора. А конкретно от всеки един.

"на какво се дължат нещастията в живота ни? Една от съществените причини е безразборното изтребление на млекопитаещите. И безразборното убиване и екзекутиране на хората. Когато душите на убитите отидат в астралния свят, създават условия за нервни болести и разстройства у хората...

Голямо е страданието на млекопитаещите - тяхното изтребление. Годишно се изтребват повече от сто милиона Същества. Там има голямо робство. Никакъв закон не ги пази. Нервните болести на сегашната бяла раса се дължат на избиването на животните. У млекопитаещите, когато ги избиват, се развива страх и отвращение. В следствие на това в астралния свят се образуват неблагоприятни условия за човешкото развитие...

Американците изсякоха богатите хубави борови гори, за да заселят тези места. Коя е причината за голямата неврастения в Америка?... Причината е именно това изсичане на горите. И българите изсичат горите безразборно. Това, което вършат не е добро. Когато вървиш през гората, трябва да знаеш, че всичко в света има живот и душа. Не трябва да късаш листа, защото този лист диша. Не трябва да късаш и цветята."

Изворът на Доброто

Към правилата предлагам две неща: 1. да се съхрани идеализма на децата и 2. да има музика и ритъм в ежедневието им. .

Как да накараме децата да спрат да се обиждат ? Как да накраме децата да спрат да се бият? Как да ги накараме да не отвръщат на лошото с лошо. "Ти ме настъпи, сега и аз ще те настъпя", "Ама той започна първи". Ако пък имате начин да накарате някой възрастен да не отвръща на лошото с лошо, то пак би ни помогнало.

Това да постигна, за мен би било нещо много. Как очаквате те да се развиват пълноценно, ако живеят в страх, че в следващия момент някой може да ги удари.

Та интересуват ме конкретни методи теоритични, хипотетични, практически, за редуциране на агресията в децата. Понеже незнам дали псуването е изцяло само агресия, за премахване на мръсните, никакъв смисъл неносещи думи.

Би ли описал в какви условия работиш?

Всичко много зависи от теб.

В присъствието на човек приложил ненасилието и целомъдрие в живота си каквато и да било агресия спира. Това съм наблюдавал с очите си, включително по време на улични масови безредици.

За "по-нормалните" хора разбира се такива стандарти са твърде високи. Въпреки това духовните цели и рутинното постигане на самоконтрол винаги много биха помогнали на всеки възпитател.

Мисля че може да се приложи с добър резултат следното

Първата среща с класа трябва да се даде думата на децата да разкажат за себе си. Да се задават въпроси какво обичат, какво не, какви мечтаят да станат. Да се изслушат с голямо внимание. Добре е да се гледа в очите с усмивка и да се окуражават. При това си представяме нашите души като точка светлина в междувеждието и се молим Бог Слизащата Светлина от по-високите измерения да помогне на тази душа. Който има слаба памет може да се използва диктофон и после да се запишат името и характерните особености на детето.

Накрая се разказва за себе си и за това какво обичаме, не обичаме и целите които искаме да постигнем заедно. Заявява се ясно че насилието в групата няма да се толерира. Родителите се информират на първата среща за това изискване. Същото се заявява след всяка простъпка гледайки в очите провинилия се.

Преди отиване в клас, най добре сутрин да се молиш и си представяш всяко дете. Пращаме любов и светлина. След това определяме в каква насока ще бъде работата през деня. Може да се приготви приказка или случка от живота с поучително съдържание, децата да дадат коментар.

Например приказката за лъва и мишката. Лъвът я хванал и тъкмо искал да я убие. Трябва да се попита на това място - "Какво мислите за лъва? А децата на мишката какво щяха да правят ако я изяде? А майката и таткото на мишката как ще се почувстват? и други. Да се изчаква дискусията и да има поощрения за хубавите отговори.

По подобен начин при явни прояви на насилие трябва да се изправи агресорът пред всички и да се опише какво е направил. "Какво мислите за тази постъпка?"... и т.н.

Постепенно ще се изгради колективно съзнание на групата.

Обща препоръка е да се излиза по възможност често за дълго сред природата. Да се изучават растенията и животните заедно.

[Иванка Калбурджиева]

Мисля че може да се приложи с добър резултат следното

Първата среща с класа трябва да се даде думата на децата да разкажат за себе си. Да се задават въпроси какво обичат, какво не, какви мечтаят да станат. Да се изслушат с голямо внимание. Добре е да се гледа в очите с усмивка и да се окуражават. При това си представяме нашите души като точка светлина в междувеждието и се молим Бог Слизащата Светлина от по-високите измерения да помогне на тази душа. Който има слаба памет може да се използва диктофон и после да се запишат името и характерните особености на детето.

Накрая се разказва за себе си и за това какво обичаме, не обичаме и целите които искаме да постигнем заедно. Заявява се ясно че насилието в групата няма да се толерира. Родителите се информират на първата среща за това изискване. Същото се заявява след всяка простъпка гледайки в очите провинилия се.

Преди отиване в клас, най добре сутрин да се молиш и си представяш всяко дете. Пращаме любов и светлина. След това определяме в каква насока ще бъде работата през деня. Може да се приготви приказка или случка от живота с поучително съдържание, децата да дадат коментар.

Например приказката за лъва и мишката. Лъвът я хванал и тъкмо искал да я убие. Трябва да се попита на това място - "Какво мислите за лъва? А децата на мишката какво щяха да правят ако я изяде? А майката и таткото на мишката как ще се почувстват? и други. Да се изчаква дискусията и да има поощрения за хубавите отговори.

По подобен начин при явни прояви на насилие трябва да се изправи агресорът пред всички и да се опише какво е направил. "Какво мислите за тази постъпка?"... и т.н.

Постепенно ще се изгради колективно съзнание на групата.

Обща препоръка е да се излиза по възможност често за дълго сред природата. Да се изучават растенията и животните заедно.

Много хубав подход - с внимание, уважение и обич към децата. Приложим и в общуването дори с едно дете.

Благодаря за идеята!

[PeaceMAker]

От София съм.

Работя в детска градина. Където съм около 5 часа на ден. Сутрин децата учат чужд език, следобед се развличат и играят. Организираме им доста различни следобеди 1 ден в седмицата е поход до витоша.

"

И ако беше чел по-внимателно поста ми, щеше да видиш, че не искам да убивам точно този идеализъм и вяра в доброто. Може и да е моя грешка. Времето ще покаже.

"

Браво на теб!

Ами значи съм чел достатъчно внимателно, защото разбрах, че искаш да изградиш този идеализъм и вяра в доброто в децата си. Но под техните думи, аз видях едно, а ти си видяла друго. Аз за това попитах дали са го казали сериозно. Ма не ма са да се захващам толкова за точните думи. Дано да е само това:

"

Това, което съм опитала да споделя в предишния пост е, че децата виждат и осъзнават колко се е овълчил света, че хората не искат нещата да стават с добро.

"

А можеби и ти си права, че намаляването на агресията е трудно, защото самото въздейсвтие в/у хората в предварително набелязана посока от нас, си е един вид манипулация. Независимо дали ги тикаме на сила или просто им помагаме драговолно да отидат към някоя от абстрактните категории като добро или лошо.

А мойто решение на въпроса е обикновенно спонтанно или според ситуацията. Но в някои случаи използвам: "Когато правиш добро получаваш добро, а когато правиш лошо получаваш лошо." или " Като ти го одариш и той те удря => Ако не искаш да те удрят недей и ти да го удряш" или "Няма значение кой е почнал пръв, важното е как ще постъпиш ти" Нещо подобно на библейското "Постъпвай с другите, както искаш и те да постъпят с теб". Използвам и забрани и думичката не + действието на детето + повече. А понякога им казвам как би трябвало да постъпят, вместо боя или обидите. Защото, дори ако това НЕ работеше, то само казва какво НЕ трябва, а оставя това което трябва в периферията.

[Диляна Колева]

Здравейте,

първо честит празник на всички преподаватели и успешна учебна година.

Незнам дали има някакви златни правила за добър преподавател ,но знам че когато човек е роден за професията си сам намира тези златни правила.

Искам да споделя с вас поредната изненада която преподавателката на сина ми(който сега ще бъде 2 клас)измисли за тях .Искам само да подчертаая ,че това е една млада и много лъчезарна жена ,която от сърце обича всяко дете от своя клас и това и се връща 25 пъти (толкова са децата в класа)

Та миналата година завършиха с грамоти с които се изказваха специални благодарности на децата ,които са помогнали за сплотяването на класа и са и помагали най много.Това направи децата много горди .

Тази учебна година започнаха с договор писмен ,който се обсъди на първия учебен ден и се подписа и се получи от всяко едно от децата той изглежда по следния начин:

ДОГОВОР

ЗА БЕЗВЪЗМЕЗДНА ОБИЧ И ПРИЯТЕЛСТВО

Днес 15.09.07г в гр.Варна,между подписаните по-долу:

(Името на преподавателката)-класен ръководителна учениците от 2д клас при (името на училището)

наричана по долу учител,от една страна и

(името на детето)-наричан по долу ученик от друга страна

се сключи настоящия договор,като страните се споразумяха за следното:

ПРЕДМЕТ НА ДОГОВОРА

1.Като подписвт настоящият договор страните декларират намерението си за сътрудничество,приятелство и безвъзмездана обич.

ПРАВА НА УЧЕНИКА

2.Да си спомня часовете по:

Българси език и литература-часове на красота и удоволствие от срещите с литературни герои,изява на творческа мисъл и грамотно написани текстве.

математика-часове на точност,съобразителност и логическо мислене

човек и общество-часове по родолюбие

музика,изобразително изкуство.дбт-палитра от звуци и цветове ,фантазия и творчество

физическо възпитание-свят на бързина ,ловкост,смелост,воля и упоритост

чужди езици-нови възможности за общуване

информационни технологии-друг прозорец към света

3.Да не забравя екскурзиите в родния край и из България

4.Да помни приятелите си и да не мрази тези които не харесва

ПРАВА НА УЧИТЕЛЯ

5.Да се гордее ,че има можещи и знаещи ученици,които вървят по пътя на знанието.

Хора които знаят какво е отговорност,чест и достойнство.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА УЧИТЕЛЯ И УЧЕНИКА

6.Никога да не си спомнят за бърборенето в час,сълзите в междучасията,обидните думи и юмручните битки.Да се научат да прощават

7.Да не забравят ,че в труден момент имат приятел който да помогне.

ДРУГИ УСЛОВИЯ НА ДОГОВОРА

8.При възникване на недоразумениямежду страните,споровете ще се решават по пътя на разговорите и убежденията,спазвайки добрия тон,а когато това е невъзможно.ще се прилагат установените от обществото правила.

9.За всички неуредени в настоящия договор въпроси важат решенията взети в часовете на класа.

СРОК НА ДОГОВОРА

10.Този договор се сключва за неопределен срок и влиза в сила от датата на подписването му.

Ами това е -сладко нали.Това колкото за децата толкова и за родителите им умного го е измислила нашата госпожа с което печели моята пълна съпричастност.Тя беше първата ,която накара училищния психолог да стои незабелязано в междучасията да направи психологични профили на децата ,за да и помогне да разбере от къде идват конфликтите при определени деца.Тя живее за тях и това има резултати.Пожелавам повече такива преподаватели на България.Успех през новата учебна година.

[Донка]

Благодаря, Диди Честито и от мен на всички колеги, родители и ученици!

Благодаря и на всички родители, които са съпричастни и разбират сложността и отговорността на нашата професия.

Благодаря на Бог, че тези, които носят в сърцата си любовта към децата, остават верни на призванието си въпреки положението, в което ги е поставила върхушката на обществото ни.

Договорът, за който ни разказа Диди е чудесен пример за това как педагогът се отнася към своите ученици не като инструктор, а като приятел. Тя издига децата до отношенията между възрастните, но в същото време запазва детското в отношенията между тях. Смисълът на договора отговаря точно на характеристиките на възрастовия период -

вторият период - от седма до четиринадесета година - е период на чувствата, на сърцето. Изтъкнахме, че съгласно основния педагогически закон всяка детска сила или качество трябва да се развива през този период, през който то е в подем. Ето защо, през втория период цялото обучение и възпитание трябва да се свърже с чувствата. През този период в подем са нравствените и естетични чувства, въображението и паметта.

Б. Боев - Учителят за образованието

Радва ме и активната позиция на родителите - без вас, умни и добри млади майки и бащи, и най-добрият учител трудно би постигнал успех.

А мойто решение на въпроса е обикновенно спонтанно или според ситуацията. Но в някои случаи използвам: "Когато правиш добро получаваш добро, а когато правиш лошо получаваш лошо." или " Като ти го одариш и той те удря => Ако не искаш да те удрят недей и ти да го удряш" или "Няма значение кой е почнал пръв, важното е как ще постъпиш ти" Нещо подобно на библейското "Постъпвай с другите, както искаш и те да постъпят с теб". Използвам и забрани и думичката не + действието на детето + повече. А понякога им казвам как би трябвало да постъпят, вместо боя или обидите. Защото, дори ако това НЕ работеше, то само казва какво НЕ трябва, а оставя това което трябва в периферията.

Здравей Peacemaker!

Решенията, които взема един възпитател, наистина е най-добре да се подчиняват на ситуацията, а не на някакви твърди правила. Все пак има и по-скоро принципи и подходи, които реализираме по конкретни начини в конкретните ситуации.

И аз в началото на педагогическата си практика постъпвах като теб, но това водеше до много загубено време и нерви кой е започнал пръв и кой се е защитавал... Осъзнах,че причината за разправиите и агресивността е точно принципът "каквото повикало, такова се обадило".

Децата често се бутат и настъпват, защото все още нямат добра координация и усещане за безопасна дистанция един от друг. Друга важна причина е защитата на тяхната територия и игра от натрапници - тези, на които е отказан достъп до играта... В по-късна възраст се появяват други причини... Когато възпитателят разбира обективните причини за агресивното поведение, той може да реагира по подходящия начин и дори да го предотвратява успешно. Но това е много дълга и важна тема за разговор - ето защо педагозите задължително и много подробно и с практически занятия трябва да изучават разделите на психологията, които са им необходими всеки ден - през целия курс на подготовката им. За съжаление това все още не става дори в най-добрите вузове.

За да се върна в темата за златните правила :

- инвестирам внимание и време в предотвратяването на конфликта или грешката като наблюдавам поведението и мотивацията на децата

- избягвам отрицателните езикови конструкции не+прави - сменям ги с позитивни - аз бих направила/ хайде да опитаме.. и т.п. Сменям и императивите с пожеляния-предложения или какво ли ще стане ако направим....?

- стимулирам децата да си представят една дискомфортна ситуация и да търсят сами причините и изхода с "доброто". ...

[Валентин Петров]

Пожелавам повече такива преподаватели на България.

През този период в подем са нравствените и естетични чувства, въображението и паметта.

инвестирам внимание и време в предотвратяването на конфликта или грешката като наблюдавам поведението и мотивацията на децата...

стимулирам децата да си представят една дискомфортна ситуация и да търсят сами причините и изхода с "доброто"

[Багира]

- инвестирам внимание и време в предотвратяването на конфликта или грешката като наблюдавам поведението и мотивацията на децата

Да, това винаги ми е изглеждало много важно. Безсмислено е да се караш на децата, дори да ги наказваш, ако всъщност може да се създадат условия за избягване на конфликтите. В своята възпитателна практика се опитвам да спазвам това условие за безопасност. Ах, горко на възпитателите, които пренебрегват тази изумителна възможност, а плачат и копнеят за ... система от ефективни мерки и наказания!

- избягвам отрицателните езикови конструкции не+прави - сменям ги с позитивни - аз бих направила/ хайде да опитаме.. и т.п. Сменям и императивите с пожеляния-предложения или какво ли ще стане ако направим....?

А това правило пък съвсем ми златнее!

Да може да се появява по- едричко, по- яркичко и на повечко места, та повече хора да го виждат!

Така всички кампании под надслов "Не на..." предизвикват в мен отвращение и дълбоко подозрение, че предизвикват точно обратния ефект...

- стимулирам децата да си представят една дискомфортна ситуация и да търсят сами причините и изхода с "доброто". ...

Чудесна подготовка за възпитание на емоциите в посока разбиране, изявяване и излизане от тях!

[Донка]

съпричастността към другите ще измести егоизма; волята ти ще се кали в достатъчна степен, в резултат от усилията за трансформация, които си положил.

Ами точно съпричастността ми доведе до тези чувства. Обичам всичките си ученици и не мога да бъда строг с тях и да им се скарам каквото и да направят. В резултат леко ми се качват на главата и по време на час имах малшанса да влезе една друга учителка, която реши че не учим нищо в час (а това не е вярно, завари ме на дъската с тебешир в ръка и с пишещи в тетрадките ученици). Някои бяха малко по-шумни и неконцентрирани в момента и тя реши да ме привика при директорката. И накрая аз излязох виновен, понеже съм по-мек и не мога да им крещя и да ги стресирам. Имаше два варианта, или да им се карам, или аз да поема към себе си удара, но да остана добър към тях. Те ме защитиха пред директорката, казаха че съм много добър и искат да остана да им преподавам. Но на мен ми дойде много конското от директорите. Не обичам да ми казват как да си върша работата, няма да съм фалшив. Не мисля, че бих издържал второ подобно унижение. По-добре добър към учениците, отколкото добър с бюрокрацията. Те не са виновни, системата е грешна, тежка и тромава, но това е друга тема.

Включвам се с малко закъснение, но темата е много актуална за мен. Не знам колко са големи тези деца, но на всяка възраст човек трябва и може да подходи правилно, те също. Случката е чудесна и трябва да има продължение, което учителят ще подскаже.

Децата могат и Ще проявят своя дял от съпричастността, ако се подходи леко и весело към тях. Да им се покаже твърдо, че с израза на своите емоции не трябва да пречат на тези в съседната стая например. Също така могат да помогнат на обичания учител да провежда урока без проблем.

Изказът ми може би е тежък ,затова давам следния пример:

Мои ученици (3. кл.) имат навика да ме поздравяват при влизане с пълно гърло - от чист ентусиазъм и добро настроение (и добро здраве, бих казала, на което от сърце се радвам). Какво да направя? Да ги мъмря за хубавите чувства? Обръщам всичко на игра - играем на шепнене и е много весело и задушевно, и пак си се смеем. Така им внушавам да уважават работата на съседния клас.

Много голяма част от децата днес имат вопиюща нужда от възпитание - елементарни неща, които по една или друга причина не са им казали в семейството, а те не са виновни за това. Затова без да съдим, просто да го направим.

А за учителката и нейния гняв...нея може би я движат други причини, не мога да знам, а и не влизам в схватка с гнева, чакам нещата да се избистрят.

Във всеки случай гневът е безсилен пред двустранно проявената любов. Повтарям двустранно + проявена. Да не подценяваме по инерция децата, те са по-способни на съпричастност от нас.

Други конкретни идеи : направете изложба "Моят учител и аз" или нещо подобно ; или поканете директора на гости в един "шумен" час заедно с децата. Тук също трябва такт, за да се потуши конфронтацията, а не да се поднови. Затова моля на предложенията да се гледа творчески, не задължително буквално.

Когато Силата и Спокойствието на възрастия затрептят в резонанс с Чистотата на детето, се получава невероятна Красота. Ние имаме нужда едни от други, за да запазваме и изграждаме в себе си тези качества. Тъй както в гората малките и големите дървета се опират едни на други.

Много силно впечатление ми направи това мнение на късметче в друга тема днес!

Ще се радвам и тя и други колеги да споделят своите успешни изпитани в живота стратегии за възпитание. Сега ми се иска и да благодаря на Багира за темата!

[Максим]

Децата са 10 клас. Ни най-малко не ги съдя, точно обратното. Знам че те нямат абсолютно никаква вина, просто са продукт на съвременното ни общество. Ето сега намерих едни стари листи, на които моята баба преди две-три десетилетия е написала официално слово, което е изнесла на някакво квартално събиране (тя беше отговорник по ОФ дейност за нашия квартал). Словото й е изпълнено с красиви думи, в които се подчертава гордостта от такива качества у хората, като скромност, любов към хората, всеотдайност и т.н. Сега никой не подчертава тези качества. От всякъде те са заменени с други, далеч по-съмнителни. Децата биват заливани с вредни неща от медии, музика...Насаждат им се кумири, които ги обграбват духовно, вместо да съзидават в тях доброто. Учениците са жертва на съвремието, те нямат ни най-малка вина. През пропуските във възпитанието аз виждам да блести в тях красотата на душата, те въпреки всичко още проявяват онази чистота, неподправеност и невинност, които са толкова ценни. Но които възрастните са изгубили или крият. Затова ми е много приятна компанията на учениците. Но от друга страна осъзнавам, че моя метод не работи за всички, а само за примерно 50% от учениците. Останалите остават извън моя обхват, не бих използвал грубата дума "контрол". В този смисъл аз не свършвам работата си на 100%, но и не мога да бъда фалшив или да използвам срещу тях сила за да ги принудя, само и само аз да съм добре. Затова поемам върху себе си удара, но няма да приема натиска отгоре и приключвам с това. Оттеглям се след края на срока. От мен се иска да предавам всеки час нов урок и да вписвам в главната книга какво съм взел. Правя го, но не е това което е най-доброто. Учителят няма свобода в българското училище. Иска се да тъпчем децата със сложни теории, които я им трябват, я не. Но системата не ги подтиква за самостоятелно търсене на нещата. Може да преценя че даден урок е твърде сложен и че е по-добре да го вземем в 3 часа, но законът не ми позволява това. Има ненужни според мен уроци, нямам право да не ги предам. Има възможности за провеждане на уроци под формата на някаква игра. Нямам това право. Но ако си разказвам чинно всеки час новия урок и си пиша заглавието в книгата, всичко ще е наред. Да, обаче не. На децата им е скучно и съвсем нормално е да не внимават ако им разказваш. Нищо не се е променило като методи на работа от моето време насам. Нямам право да напусна часа, нито да помоля ученик да напусне ако не му е интересно. Държим ги като заложници в клас. Искаме да имат интерес към всички предмети. Обаче това е невъзможно. Един е силен в едно, друг в друго. Има едно момче, което няма учебник по география, но постоянно е с нотите в ръце, пише, композира, това е което му е призванието, защо да го мъча с география против волята му? И на мен не ми е било интересно в някои часове. Например по математика нито един учител не успя да породи интерес в мен към този предмет. Докато по география винаги жадно попивах всичко. Не съм имал никога дори 5 и половина, от горе до долу пълно 6. Нужно е по-тясно профилиране, както е в чужбина. Тази система тук е недообмислена, тежка и тромава. Не искам да играя тази игра. Не искам да прехвърлям вината, признавам че моя метод не работи на 100%. Свойствен ми е либералния подход, няма да използвам авторитарен никога. Това са двете причини, които ме накараха да взема това решение.

[Максим]

Днес споделих с един от класовете си, че смятам да се оттегля след края на първия срок. Този момент беше тъжен и труден и за мен и за тях. Но това беше момент на максимална взаимна искреност. Убедих се, че не съм сгрешил в мнението си за тях. Те показаха най-скъпите и чисти чувства, които имат в себе си. Самата им реакция на съжаление и тъга показа тяхната огромна човечност и невинност. Това ме зарадва много. Сега се радвам много за тях! Остава ни още месец заедно. Затова апелирам към цялата общественост - Нека не убиваме невинността и чувствителността в младото поколение! Всички съкровища на душата като добродетели те притежават още тук и сега и могат да ги проявяват ако им бъдат създадени подходящи условия за това. Аз днес ги видях и това беше най-голямата награда.

[Валентин Петров]

осъзнавам, че моя метод не работи за всички, а само за примерно 50% от учениците. Останалите остават извън моя обхват, не бих използвал грубата дума "контрол". В този смисъл аз не свършвам работата си на 100%, но и не мога да бъда фалшив или да използвам срещу тях сила за да ги принудя, само и само аз да съм добре. Затова поемам върху себе си удара, но няма да приема натиска отгоре и приключвам с това. Оттеглям се след края на срока.

С търпение може да се постигне и още по-голям процент на успех.

Методите се усъвършенстват с практика.

Преподаването ни учи да забравим себе си. Затова е много важно.

От мен се иска да предавам всеки час нов урок и да вписвам в главната книга какво съм взел. Правя го, но не е това което е най-доброто. Учителят няма свобода в българското училище. Иска се да тъпчем децата със сложни теории, които я им трябват, я не. Но системата не ги подтиква за самостоятелно търсене на нещата. Може да преценя че даден урок е твърде сложен и че е по-добре да го вземем в 3 часа, но законът не ми позволява това. Има ненужни според мен уроци, нямам право да не ги предам. Има възможности за провеждане на уроци под формата на някаква игра. Нямам това право. Но ако си разказвам чинно всеки час новия урок и си пиша заглавието в книгата, всичко ще е наред. Да, обаче не. На децата им е скучно и съвсем нормално е да не внимават ако им разказваш. Нищо не се е променило като методи на работа от моето време насам. Нямам право да напусна часа, нито да помоля ученик да напусне ако не му е интересно. Държим ги като заложници в клас. Искаме да имат интерес към всички предмети. Обаче това е невъзможно. Един е силен в едно, друг в друго. Има едно момче, което няма учебник по география, но постоянно е с нотите в ръце, пише, композира, това е което му е призванието, защо да го мъча с география против волята му?

Можеш да заинтересуваш и него. Например преподаваш урок за вятъра. Можеш да вмъкнеш историята за гърците в древна Елада, които определяли бъдещето от звуците които издава вятъра.

Богът на вятъра, Еол, и легенди свързани с него.

Като се преподава за кръговрата на водата, може да се включат древни легенди за дъжда, реките, океаните и други.

В голяма степен вниманието е функция на настройката, която става посредством образното мислене и чувствата.

И на мен не ми е било интересно в някои часове. Например по математика нито един учител не успя да породи интерес в мен към този предмет.

Сигурно с мен щеше да ти хареса

Докато по география винаги жадно попивах всичко. Не съм имал никога дори 5 и половина, от горе до долу пълно 6. Нужно е по-тясно профилиране, както е в чужбина. Тази система тук е недообмислена, тежка и тромава. Не искам да играя тази игра. Не искам да прехвърлям вината, признавам че моя метод не работи на 100%. Свойствен ми е либералния подход, няма да използвам авторитарен никога. Това са двете причини, които ме накараха да взема това решение.

Наистина жалко

невинността и чувствителността в младото поколение! Всички съкровища на душата като добродетели те притежават още тук и сега и могат да ги проявяват ако им бъдат създадени подходящи условия за това. Аз днес ги видях и това беше най-голямата награда.

[НелиТ]

Днес купих "Правила за родители" на Ричард Темплар, издателство "Обсидиан". Прелистих я набързо. Много е читава. Авторът предлага 100(!) правила, които според неговите наблюдения са най-важни.

[borislavil]

Да си учител е голямо предизвикателство... особено във времената, в които живеем! През годините какви ли не методи за работа с учениците съм опитвал и... продължавам да опитвам. (Тук се усмихвам широко , защото се сещам за университетски преподавател, професор, който 30 години чете едни и същи лекции на своите студенти от учебника си по руска класическа литература...) Учениците трябва да бъдат активни съучастници, а не просто да присъстват в часовете по задължение. Трябва да бъде събуден техният интерес, колкото и трудно да е това! Поради тази причина не изпитвам, както се изпитва традиционно - вдигаш един ученик, изпитваш го върху новия урок и върху последните два и му пишеш оценка, а след това, докато изпиташ и другите, минава месец, през който той спокойно си живурка. Също съм и против тази практика, която налагат някои учители по литература, да диктуват на своите ученици по цял час анализи. При мен часовете протичат под формата на беседа - разговор с учениците върху проблемите, които са поставени в съответното литературно произведение. Задавам проблемни въпроси и се опитвам да стимулирам личното мнение, творческото мислене на учениците... Опитвам се да ги направя съпричастни... да имат отношение (собствено, а не наложено!), към това, което се случва в литературната творба. Интересува ме какви мисли събужда дадена книга в тях.

Да вземат участие в часовете е в техен интерес, защото в края на всеки месец им поставям оценка, която е комплексна и включва както тяхната активност и отговорите, които са ми давали, начина, по който са аргументирали тезите си, така и редовното посещение, дисциплината, вниманието в часовете, желанието за работа, редовното писане на поставените домашни работи, доколко и как са записвали необходимото в тетрадките си, прочели ли са изучаваното произведение... По този начин всеки час (и за учителя, и за учениците) се превръща в творческо предизвикателство, защото не се знае точно в каква посока ще тръгне обсъждането в даден клас. Колкото са по - будни учениците, толкова по - непредвидимо е това! И тук вече е умението на учителя да предизвика интересна дискусия, като напипва най - точните и провокиращи мисленето въпроси, съобразно ситуацията, която е възникнала след пореден отговор на ученик, или да обобщи в определен момент изказаните мнения.