Guest Мона Добавено Май 4, 2007 Доклад Share Добавено Май 4, 2007 А твоите познати защо са чакали "месец по месец"? Защо изобщо са чакали? Докога българите все ще чакат нещо? Когато на някого са му нарушени правата, в случая работник към работодател, си има закон, добър или лош, законът е факт. Какво са чакали? И като са наивни, да на са били наивни. Приличат на онези служители, които все говорят зад гърба на шефовете си, недоволни са, с основание или без (всичко се доказва), но да стигнат до реални действия и да изразят вота си - никога. Защо ли - ами защото треперят за работните си места. И "преклонена главица сабя не сече". Но не може и вълкът сит, и агнето да е цяло. По отношение на медиците, не те разбрах добре. Моята позиция е различна от общоприетата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Май 4, 2007 Доклад Share Добавено Май 4, 2007 (edited) Е, може и аз да не съм я разбрал достатъчно твоята позиция за медиците, предлагам да не се отклоняваме повече от темата. Пропуснах да кажа, че освен наивни, те за момента са били и в практическа безизходица - изхранващи семейства, трудно намиращи друга подходяща работа и затова работещи без договор - от там не могат да подадат и никакъв иск. Когато човек е притиснат отвсякъде, не му е толкова лесно да взема правилни решения, дори когато са възможни, а след един етап те стават и все по-оскъдни... Гадна история, на никого не пожелавам да е на тяхно място. Една от тях, жена високо интелигентна и много устойчива, показала на дело, че може да преодолява кризите в живота, беше на ръба на самоубийството заради извращенията, които правеха работодателите с изхранващия ги съпруг (те имат 3 деца на различни възрасти).... А най-общо ставаше въпрос, че не може да се сочи като единствен някой отделен, макар и важен фактор - както от теб се сочи интерността на българина. Има си и много други фактори - материални, психологически, социални и духовни. Редактирано Май 4, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Май 4, 2007 Доклад Share Добавено Май 4, 2007 Да, разбира се. Когато тръгнем да се оправдаваме - нямаме равни. Който е интелигентен и устойчив, не позволява да го тъпчат, а просто се бори. Защото винаги има решение. Иначе усложнения винаги има и куп съпътстващи предпоставки, но не са толкова важни. Основният проблем на българина е, че няма самочувствие. А защо няма - дълга и предълга тема. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Май 4, 2007 Доклад Share Добавено Май 4, 2007 Аз съм съгласна с Мона, че българите не работят добре, както тя много хубаво е описала в пост 113. И също съм провеждала доста интервюта за работа, след които направо се отчайвам. Искам малко обаче да допълня относно причините, защото да го отдаваме на мързел или на липса на увереност и самочувстие - това са само най-видимите причини, на повърхността. Болшинството хора наистина нямат желание и не работят добре по причина, че в действителност те не са на мястото си, не са намерили призванието си. И за съжаление семейството, училището и обществото в това отношение, не само че не им помагат, ами дори пречат. Какво се получава като следствие - всеки човек не намерил призванието си усеща по-силно или по-слабо една празнота, сивота, липса на удоволствие и интерес при изпълнение на служебните си задължения и респективно не се справя добре, напуска или го уволняват, в най-добрия случай устисква на това работно място, но хем се чувства зле (уморен, неудовлетворен, непълноценен), хем му плащат малко, защото и без друго не е в състояние да допринесе кой знае колко за фирмата, в която работи. Ако обаче такъв човек е по рождение с по-силна енергетика, може да се получи противоположен ефект - човекът се втурва да работи, каквото и да е и се трепе усилено най вече за много пари, но не само - може също за обществено признание, за престиж, за власт и т.н., кой каквото си е наумил за важно, кой каквото счита, че би го "направило щастлив". И много често след 5, 10 или 20 години, тези работохолици постигат това, за което са се блъскали, но пак не се чувстват удовлетворени, а по-скоро смътно усещат, че е било нужно по-друг начин да прекарат живота си ... Малко излязох от темата, но ако човек работи това, за което е слязъл на Земята, то не би имал проблеми нито с парите, нито с намирането на работа, нито с удовлетворението от работата и т.н. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Май 5, 2007 Доклад Share Добавено Май 5, 2007 Болшинството хора наистина нямат желание и не работят добре по причина, че в действителност те не са на мястото си, не са намерили призванието си. :thumbsup: Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mindfield Добавено Май 5, 2007 Доклад Share Добавено Май 5, 2007 Аз все пак не мисля че призванието е решаващо за парите. Мисля че когато Любовта е в центъра на живота, то всичко (вкл. и парите) обикалят и "внимават за Нея". Любота не е Онова мекушаво лигаво нещо, по-скоро приятната изненада във всяко нещо (пример ). Бъдете приятната и полезна изненада, и ще имате пари Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Май 5, 2007 Доклад Share Добавено Май 5, 2007 Ние може би не сме родени, за да направим големи неща, но можем да направим малките, с голяма Любов... цитирам по памет от "Мирния воин" Разбира се, без пари не можем, но нека всичко, което правим да е първо с Любов, да се забавляваме и парите ще дойдат. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Май 5, 2007 Доклад Share Добавено Май 5, 2007 Аз все пак не мисля че призванието е решаващо за парите. Мисля че когато Любовта е в центъра на живота, то всичко (вкл. и парите) обикалят и "внимават за Нея". Любота не е Онова мекушаво лигаво нещо, по-скоро приятната изненада във всяко нещо (пример ). Бъдете приятната и полезна изненада, и ще имате пари Ами точно това казвам и аз де - когато си намерил призванието си , ти, разбира се, работиш с любов и всичко се подрежда добре: и работата, и парите, и хората те ценят и уважават, и ти се чувстваш удвлетворен ,,, Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mindfield Добавено Май 5, 2007 Доклад Share Добавено Май 5, 2007 @Диана Илиева: Призвание - като определена област за развитие - е хубаво нещо, но не задължително, за да имаш пари ("чисти"). Може би пишем за едно и също. Може бииии, може бииии,,, Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Май 6, 2007 Доклад Share Добавено Май 6, 2007 Вярно, не е задължително, иначе една голяма част от хората щяхме да си ходим гладни и жадни, голи и боси, обаче наистина е хубаво нещо! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 6, 2007 Доклад Share Добавено Май 6, 2007 когато си намерил призванието си , ти, разбира се, работиш с любов и всичко се подрежда добре: и работата, и парите, и хората те ценят и уважават, и ти се чувстваш удвлетворен ,,, :thumbsup: Точно така става в действителност. Само има едно условие - докато работиш за хората с любов да не смяташ колко пари ще "дойдат". Колкото пъти съм се изкушавала да го направя (вече се пазя) - не само не идват ами и готовите си отиват без да се усетя. Същото става и с уважението на хората - получаваме го когато и докато работим без да го търсим и очакваме. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Май 6, 2007 Доклад Share Добавено Май 6, 2007 (edited) Мисля, че много се спекулира с любовта. Най-важното, за мен е, да се работи с голям професионализъм, а не с голяма любов. И за един професионалист парите са в основата на всяка мотивация. Всяко стабилно образование, освен че е плод на лична амбиция, е и резултат на много вложени средства. Без пари не става нищо сериозно. Крайно време е българите да се научат на практичност. Бих добавила нещо: Пестете водата. Защото печеленето на парите започва от тук. Редактирано Май 6, 2007 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Тетрабиблос Добавено Май 6, 2007 Доклад Share Добавено Май 6, 2007 (edited) Мисля, че много се спекулира с любовта. Най-важното, за мен е, да се работи с голям професионализъм, а не с голяма любов. И за един професионалист парите са в основата на всяка мотивация. Всяко стабилно образование, освен че е плод на лична амбиция, е и резултат на много вложени средства. Без пари не става нищо сериозно. Крайно време е българите да се научат на практичност. Бих добавила нещо: Пестете водата. Защото печеленето на парите започва от тук. Професионализмът и любовта са взаимнопроникващи и неделими категории.Такова е поне моето виждане.Не може да си истински професионалист ако не подхождаш към професията си с любов и разположение,защото винаги ще има деформации и изкривявания в най-различни напавления.Любовта предпазва от различни подхлъзвания и задържа вниманието на човек върху същественото,стойностното. Българина си е даже много практичен.По-практични от българите едва ли има.Свикнали сме да разбираме от всичко по малко и да въвеждаме всякакви рационализации,защото най-често биваме принудени,но това не предполага непременно,че сме мързеливи.България е под влиянието на Сатурн,което само по себе си означава,че сме честен,трудолюбив,издръжлив,мъдър и практичен народ. Редактирано Май 6, 2007 от Тетрабиблос Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Май 6, 2007 Доклад Share Добавено Май 6, 2007 (edited) На Мона: намирам за естествено, че любовта е едно от съществените условия за успеха в работата и съответно парите от нея като част от този успех. но тя е важна и за самочувствието на човека и на обкръжаващите го. Но не виждам нужда да се противопоставя тя на професионализма. Всеки знае, че има добродушни хора, които не са професионалнисти и биха могли да "оплескат" нещата, ако попаднат не на мястото си. Но нали любовта включва и това, ако я има у повече хора - всеки да е осъзнат и смирен, за да работи или да дава разпореждания само в сферите на неговата компетентност? Любовта не изключва високия професионализъм,а по-скоро помага той да бъде правилно насочван. Иначе даже и много високата компютъроподобна ефективност в професията и печеленето на пари може в един момент да ни се стори суха и сива, противна и обезмисляща живота... На другите по-горе: важността на призванието преди това се разглеждаше по отношение на мотивацията да се работи - определящата му роля е наистина такава точно в това отношение. След това няколко души казаха, че не признавието е най-сигурният начин да се спечелят повече пари - и това е така - но вече в по-друга плоскост. Човек в днешно време често се намира пред кръстопът дали да се ориентира повече според призванието си или според очакванията за по-висок приход на други места. Аз лично бих приел вторият вариант само ако съм притиснат много финансово и не виждам никакъв друга възможност. Но ще зная, че бих могъл да бъда щастлив само при първия вариант! На Тетрабиблос: българите имат традиционни добродетели, но да не забравяме, че "всичко тече, всичко се променя" - вече са до голяма степен изтикани от съзнанието на младото, че и на средното поколение. не че те са "лоши" в социален или духовен смисъл, но имат нужда от по-голямо дисциплиниране, в най-добрия случай - самодисциплиниране. В този смисъл, ако правилно съм разбрал Мона, любовта наистина не замества дисциплинираното и интелигентно отношение към проблемите. Но затова пък го улеснява - ако любовта е стабилна и зряла, разбира се... Редактирано Май 6, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Май 6, 2007 Доклад Share Добавено Май 6, 2007 Били сме трудолюбиви някога. Сега сме само мързеливи. Не трябва да се бъркат европейската практичност с балканското нахитряване. От Андрешковци и подобните им само губим. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 6, 2007 Доклад Share Добавено Май 6, 2007 Вярно, не е задължително, иначе една голяма част от хората щяхме да си ходим гладни и жадни, голи и боси, обаче наистина е хубаво нещо! Голяма част от хората са жадни и гладни, а вода газят и върху хляб стъпват. Дрехата си не дават, стиснали са се в нея, сякаш тя е тяхното спасение. Тясна ми е тази дреха. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 6, 2007 Доклад Share Добавено Май 6, 2007 Темата малко се измести, но аз вси пак ще задам няколко въпроса, които ще я изместят още повече. Какво мислите за себеотдаването в работата? По какво си прилича и различава от трудолюбието? Каква е връзката му с професионализма? Може ли да говорим за себеотдаване, ако човек не е намерил призванието си? Доколко себеотдаването е присъщо на българина в професията/работата му? Благодаря ви предварително за отговорите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mindfield Добавено Май 7, 2007 Доклад Share Добавено Май 7, 2007 Вярно, не е задължително, иначе една голяма част от хората щяхме да си ходим гладни и жадни, голи и боси, обаче наистина е хубаво нещо! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 11, 2007 Доклад Share Добавено Септември 11, 2007 Преди малко, докато преглеждах един друг форум, попаднах на този филм Дано все още сте в настроение след като го изгледате. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Ноември 5, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 5, 2007 Има една много разпространена фраза, а именно - Онова, което не може да се купи с пари, се купува с много пари! Убедена съм в нейната истинност и практическо приложение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Ноември 5, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 5, 2007 (edited) Онова, което не може да се купи с пари, се купува с много пари! а щом не може да се купи с много пари, значи не си дал достатъчно. Редактирано Ноември 5, 2007 от Вендор Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
НелиТ Добавено Ноември 5, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 5, 2007 Според мене парите не са и не могат да бъдат причина. Те са следствие. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо6 Добавено Август 2, 2010 Доклад Share Добавено Август 2, 2010 Какви мислите, че може да са причините човек да не си прибере джакпота от тотото, след като го е спечелил ? Забравил е, страх го е от парите, скромност, умрял е ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Август 2, 2010 Доклад Share Добавено Август 2, 2010 Какви мислите, че може да са причините човек да не си прибере джакпота от тотото, след като го е спечелил ? Забравил е, страх го е от парите, скромност, умрял е ? А може просто да е загубил фиша? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Август 15, 2010 Доклад Share Добавено Август 15, 2010 За моята свекърва парите винаги са били най-важното нещо в живота.Така се случи,че нейни първи братовчеди я завлякоха с голяма сума.Този случай за пореден път доказва правотата на Лазарев - ако много се привържеш към нещо,непременно ще го загубиш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.