Орлин Баев Добавено Август 8, 2007 Доклад Share Добавено Август 8, 2007 (edited) В малкото ни отечество все още, когато стане дума за психични проблеми, на каквото и да е ниво, човекът е мислен за луд, а менталната и вербална реакция на людете е: "Тоя е за лекар!" или "Иди се прегледай на психиатър..". Истината е, че далеч не всеки, който притежава някакво психично разстройство, е луд. Дали е луд човекът с натрапчивости, с депресия, с нерешителност или генерализирана тревожност? Не - не е луд. Разговорният термин "лудост" в психологията се нарича психотизъм. Психотиците наистина имат нужда от медикаментозно третиране - дали за актуално лечение, дали просто за дрогиране и временно "решаване" на проблема, но те са обект на медицинска грижа. Какво е това тогава, което е обектна терапевтиране от психотерапевта и какво е психотерапевт? Както съм писал в сайта си, отговорът ми е следният: - Психотерапевтът третира: * Нормални здрави личности, които желаят да осъзнаят психиката си, да депрограмират някои характерови особености, да премахнат стреса и напрежението, да постигнат себеразвитие и разширение на съзнанието си... * Хора с повишена базисна невротичност, но без развита симптоматика на конкретно невротично разстройство. Тук в процеса на терапия човекът се научава да осъзнава и трансформира невротичността си, развива емоционална устойчивост, научава се да бъде по-спокоен, щастлив и осъзнат. * Хора с изявена конкретна симптоматика на дадено невротично разстройство (невроза) или букет от няколко такива: разстройства на настроението (биполярно, циклотимия, депресия...), хранителни разстройства (булеия-анорексия), същински невротични разстройства: Невротични, Стресови и Соматоформни Разстройства: 1) Фобийни Тревожни Разстройства: - Агорафобия, Социална Фобия, Специфични Фобии 2) Други Тревожни Разстройства: - Паническо Разстройство, Генерализирана Тревожност, Тревожно – Депресивно Разстройство 3) Обсесивно – Компулсивни Разстройства - Натрапливи Мисли, Натрапливи Ритуали, Смесени 4) Стрес и Растройства в Адаптацията: - Остра Стресова Реакция, Посттравматично Стресово Разстройство, Разстройства в Адаптацията ... 5) Дисоциативни Разстройства - Дисоциативна Амнезия, Дисоциативен Ступор, Дисоциативни Двигателни Разстройства и Гърчове, Дисоциативна Анестезия, Множествена Личност, Транс ... 6) Соматоформни Разстройства - Соматизационно Разстройство, Хипохондрично Разстройство, Соматоформни Вегетативни Дисфункции ... 7) Други Невротични Разстройства - Неврастения, Деперсонализация и Дереализация ... 8) Психосоматики - астма, алергии, колит, психогенно безплодие и т.н. 9) Спомагателна психотерапия при соматични проблеми - онкологии и др. 10) Палиативна трансперсонална психотерапия - спомага се преходът към неизбежната смърт. Тук спокойно можем да изоставим гърцизмите и да говорим за душеведение, душевно лечение и съпътстване на душата, на съзнанието в прехода към един по-цялостен живот. Това са приблизително областите, които психотерапевтът обхваща. ... Кой е психотерапевт? Дали психиатърът е психотерапевт? Дали неврологът е психотерапевт? Дали психологът е психотерапевт? НЕ, НИКОЙ ОТ ТЕХ НЕ Е ПСИХОТЕРАПЕВТ! Психотерапевтът произхожда от някоя от горните три направления( в България, поради липсата на актуална и адекватна на световните стандарти законова основа, кръгът се разширява дори до педагозите). Но, както казах, ако човек е просто психолог или психиатър или невролог - той НЕ Е психотерапевт. За да стане той психотерапевт, е нужно сериозно, тежко, скъпо, продължително изискващо много мотивация и решителност обучение! В хода на това обучение терапевтът, в зависимост от психотерапевтичната школа, усвоява повече или по-малко технически приьоми, претърпява личностови промени - така че да може действително да бъде от полза на клиентите си. Някои психотерапевтични школи, които се предлагат вече в България, са следните (за които знам и се досещам в момента): - Юнгианска терапия - 4-6 години обучение - една приказна школа! Богатство от символика и психофилософия. Изисква обаче допълнителни знания по по-структурирани психотерапии, за д абъде успешно прилагана. - Класически психоанализ - 10-12 години обучение - разбира се, в психоанализата има ценни бисери. Те обаче отдавна са извлечени от действени психотерапии като схема фокусираната, позитивната, райхианската и т.н. Сама по себе си класическата психоанализа дори влошава психиатричните разстройства - има изследвания по въпроса. - Неорайхианска терапия - 4-6 години обучение - чудесна компилативна школа! - Трансперсонална психотерапия - 4-6 години обучение - представител на тази духовна школа е например психосинтезът на Роберто Асаджоли. - Психодрама - 6 години обучение - твърде комерсиализирано и догматизирано обучение, от което могат да се извлекат добри ролеви игри в рамките на няколко концентрирани семинара. - Системна (семейна) терапия - 4 години - НЛП - краткосрочни, но много скъпи семинари... НЛП няма нужда от оценка и представяне... - Хипноза - сравнително кратко обучение, което обаче за да бъде успешно като приложение изисква огромен личен опит, мощна харизма, остър ум, жива визуализация и силна лична енергия. - Ериксонова хипноза и психотерапия - 4 години - есенциална школа за усвояването на успешната разговорна хипноза. - Фокусиран в решения подход - сравнително кратко обучение, но за да бъде успешно прилагано,също както и хипнозата, изисква изключително силен ум, проницателност и личностова зрялост. Една чудесна школа! - Позитивна краткосрочна психотерапия - 4-6 години обучение. Добра школа! - Когнитивна психотерапия - 5-7 и повече години обучение. Една наистина интегрална школа, която включва много и различни подтерапии: когнитивна, поведенческа, рационално емотивна, схема фокусирана (казано грубо това е когнитивен психоанализ), майнфулнес (медитация) и т.н. и т.н. Една научно базирана и все по-всеобхващаща школа. Включва в себе си психоанализата, хипнотерапията, когнитивните научни методи, медитацията, поведенческите мощни методи, фоксирана е в решения и целенасочена в успех и проверима промяна! - Арт терапия и т.н. Вероятно има и други, но сега не се досещам. Повечето от горните школи изискват човек да е завършил поне бакалавърска степен по психология, като продължава в магистърска степен, за да го допуснат до обучение. Или да има медицински бекграунд . Както казах по-горе, в Б-я поради липса на законова база, като изключение се допускат за обучение дори педагози - това ще се промени със сигурност за в бъдеще обаче. В развитите страни право на психотерапия имат само преминалите през дадена школа плюс академична докторска степен в една от трите споменати професионални направления! Тези условия ще навлязат скоро и в България! С тези редове искам единствено да разчупя липсата на информация относно позицията на психотерапевта в обществото у нас. Психотерапията е изключително отговорна и изискваща от терапевта дейност. Психотерапевтът не е просто някой си, решил да прави психотерапия. Зад визитната картичка на психотерапевта с названието "аналитик" и т.н. стоят много години обучение, труд върху собствения си характер и осъзнаване! В темата "за нуждата от психотерапия" писах, че за в бъдеще българите все повече ще осъзнават нуждата от психотерапия - като нормална психическа хигиена, получаване на обратна връзка, развиване на осъзнаването си, париране на невротизма и невротичната симптоматика в зародиш, както и като психотерапевтиране на невротични разстройства (неврози). Понастоящем българинът има ужасна психическа култура, да не кажа никаква. Както по времето, когато Алеко Константинов е писал "Бай Ганьо", българите са се къпали два пъти годишно, сега подобно е положението спрямо психическото здраве и култура. С тази разлика, че не се "къпят" психически и веднъж годишно най-често! Нуждата да отидеш профилактично при психотерапевт поне два пъти годишно, е подобна на профилактичните прегледи при зъболекар! Не отидеш ли - малкият кариес на неосъзнатия психичен конфликт се превръща в гангрената на "цъфналата" невроза след няколко месеца... Пишете какво мислите по въпроса, споделете опит, мисли, становища, визия от чужбина, гледища за развитието на психотерапията тук... Просто пишете свободно! Бъдете здрави! Редактирано Юни 3, 2010 от Орлин Баев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Август 8, 2007 Доклад Share Добавено Август 8, 2007 Здравей, Орлине! Аз имам малко по-различно отношение по въпроса, не само за това кой може да бъде психотерапевт, но и въобще кой би могъл да бъде лекар в най-широкия смисъл на думата или по-скоро кой може да бъде ЛЕЧИТЕЛ. Не случайно в древността не всеки, само ако иска и ако е по възможностите му да усвои определен обем знания и може да си позволи съответното обучение е можел да стане ЛЕЧИТЕЛ. Това е било една дейност, за която преди всичко е нужно да те изберат, а те избират и по мотивацията, и по нравствените качества, и по способността да прилагаш нещата на практика, и по възможността да получаваш, ако се налага допълнителна информация директно "от горе" и т.н. По този въпрос разговаряхме и в една друга тема с hip, той се обоснова, че това са нереални очаквания, поне на сегашния етап на развитие на нашето общество и аз се съгласих с него, но това не променя становището ми. За мен всяко лечение на парче, дали това ще е една част от физическото ми тяло или част от психиката ми, ми се струва ненормално, неефективно ... чудя се каква по-мека дума да намеря, обаче в главата ми се върти, че направо е невъзможно и следователно дори вредно. За съжаление 99.999% от хората се лекуваме така, на парче. Мога да се съглася донякъде с теб и hip, че щом няма друга възможност, то нека поне съответните терапевти да са по-подготвени ... ама може да се мисли и в посока, че се трошат много време и средства, за да се пръкне нещо, ако не лошо, то поне ненужно или с други думи, не се налива в правилната делва. Честно казано не съм посещавала психотерапевт - посещавала съм веднъж психиатър и няколко пъти невролог покрай някои драматични събития в моя живот преди много години. Психиатърът недоумяваше какво правя при него и ме изпрати по живо по здраво, а невролозите по бързата процедура ми изписаха лечение с медикаменти, от които ми стана по-зле. Сега обаче тъкмо съм си взела направление за психотерапевт (дано да попадна на такъв, де), от една страна защото поради струпалите се професионални ангажименти наистина чувствам повишено напрежение, а и събудихте интереса ми с темите, които обсъждаме напоследък. След няколко дена ще коментирам пак вече от личен опит. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Anaid Добавено Август 9, 2007 Доклад Share Добавено Август 9, 2007 Професията “Психотерапевт” е самостоятелна научно-практическа дейност. Психотерапевтът диагностицира и грамотно отстранява душевните, нервните, психосоматичните разстройства, а също така личностните и емоционалните проблеми на пациентите (клиентите). Психотерапевът е задължен да прилага своите професионални знания и умения в полза на пациентите (клиентите), разкривайки при това много внимателно своето уважение към тяхната личност. Професионалния статут на психотерапевта се определя от нивото на неговото психотерапевтично образование. В научно-практическата си дейност психотерапевтът се ръководи от своята професионална компетентност и от етическите правила в рамките на психотерапевтичната си подготовка. Усъвършенсвувайки се професионално в определена психотерапевтична област, той е длъжен постояно да следи всички важни и нови изследвания, да бъде в крак с новите лечебни методи. Етичния правилник на прихотерапевтите допуска и признава, че към този момент е невъзможно един специалист-психотерапевт да бъде компетентен във всяка психотерапия, всичко подробно да знае и да може, независимо колкото широкоспектърни са уменията и диапазона на знанията му. Ето защо психотерапевтът е длъжен да съзнава относителната си ограниченост или относителната несъстоятелност на работата с отделни пациенти (клиенти), в определени психотерапевтични подходи и методи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Август 9, 2007 Доклад Share Добавено Август 9, 2007 Струва ми се, че ако всеки върши добре своята работа, като включително е достатъчно внимателен при взаимоотношенията с околните, силно ще намалее необходимостта от голям брой психотерапевти. Учителят Беинса е казал, че най-големият враг на човека е мързелът, понеже не иска да се учи. По този начин Той свързва външната дейност с осъзнаването, едното без другото е едностранчиво в тоя свят. Работата с осъзнаване - включително вътрешната, в тишина - създава градивна и хармонична атмосфера, в която болестите и поводите за междуличностни конфликти избледняват като лунния сърп след изгрева на слънцето. Но както мързелът в буквалния смисъл на думата, така и трескавата, но ниско съзнателна активност причиняват неизчислимо множество беди в персонален и социален мащаб... Изкушавам се да обобщя, че основата на психопрофилактиката би трябвало да бъде - макар че едва ли скоро ще стане - именно конструктивизирането на начина на живот на всеки един от нас. Иначе нарастващия брой специалисти ще стои в горчив унисон с увеличаващата се необходимост от тях, а повечето телефони на доверието само ще ни напомнят колко е дефицитно това качество във всекидневните ни общения... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Август 9, 2007 Доклад Share Добавено Август 9, 2007 Ех, Добромире! Много, много, ама много ни се ще да си представяме нещата от живота прости. Но, уви. Сложности житейски - дал Господ. Нека не се оплакваме, на първо време. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 10, 2007 Автор Доклад Share Добавено Август 10, 2007 Снощи разучих малко по въпроса кой може да се обучава за психотерапевт в развитите държави. Освен специалисти с бекграунд в психологията и медицината (включително мед. сестри), се допускат и социални работници! В България професията на социалния работник също както психологията тепърва утвърждава стандартите си и определя статуса си... Всъщност, тоталната изостаналост на държавата ни по отношение на психическата култура, както и на социалните грижи, е не само минус, но е и едно много широко поле за работа! Много работа има да се върши в България в тези направления, за да се превърнем от диви балканци - диви по манталитет и социална организация - в цивилизовани жители на Европа! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Август 10, 2007 Доклад Share Добавено Август 10, 2007 Здравей Орлине, малко алтернатива В свое интервю Робърт Дилтц, един от най -известните психотерапевти практикуващ НЛП запитан, какво трябва да е образованието на психотерапевта отговаря: "Хубаво е той да е завършил колеж, по възможност с хуманитарна насоченост. Но не смятам че психологията е подходящо образование за един терапевт. Психолозите са много ригидни." Самият той е психолог и много добре знае какво говори. Не говорим, че Калахан автор на един от най-употребяваните и ефективни психотерапевтични методи - EFT, е инженер. Френсин Шапиро, също автор на едно от най -ефективните направления в момента "Десенсилизация и репроцесиг с помощта на движението на очите", по образование е литературовед, но това не и пречи да е лауреат на Американската психологична асоциация за изключителни постижения в психологията и в частност лечението чрез EMDR. Антъни Робинс - и днес четох в книгата на Тръмп за него, обича да се хвали, че няма колеж. Ричард Бендлер и Гриндер са съответно математик и лингвист, но това не им пречи да създадат НЛП. Какво сега да им забраним да практикуват ли? Грегъри Бейтсън, от когото те се учат е антрополог. Барбара Де Анжелист е философ. Моята житейска практика е, че ограниченията са нещо много страшно и винаги се вършат с користна цел, за да се създаде някакъв вид монопол, от който да печелят определени групи. Моля някой да ми посочи пример за човек, който се е обучавал в психотерапия в страната или някъде другаде и който да е скъсан на изпита за сертификат. Аз лично познавам доста взели такива документи и винаги питам: "А колко не можаха да вземат изпита". И никога никой не ми е казал такъв случай - човек да си е платил, а после да не вземе документ. Има още много какво да кажа, но какъв е смисъла? Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 10, 2007 Автор Доклад Share Добавено Август 10, 2007 Хип, напълно си прав, че до голяма степен обучението в различните школи си е на принципа на "пирамидата" и е една голяма машина за пари! Напълно! И все пак - нали някакъв ред трябва да има! Според мен, обучението във всяка школа си е о'к, но трябва да е съобразено със заплатите на обучаващите се, вместо да е порочна система. Но - според мен - нужда от обучение има. Не че не може и сам човек да прочете и практикува - може. Но като се замесиш в тестото на терапевти, психолози, хора с опит - много по-лесно се учи. А за произхода на терапевта - не знам, не ги правя аз законите ... И все пак - аз не бих се съгласил да се подложа на операция, правена от инжинер, който е изкарал курс по хирургия или просто го влече тази работа и ей така е решил да я практикува. Има таланти, разбира се и изключения. Сега, психотерапевтът не е хирург, така е. Ще кажете, че всеки си е психолог малко или много. Може би, донякъде. Но така можем да кажем и че всеки си е сам за себе си лекар и автомонтьор и икономист и електротехник и зидаромазач. може би... поне в България . А може би това, че всеки тук е всичко - поради липсата на средства естествено, е една от причините за липсата на истинско задълбочаване е някоя от коя да е област. Само вижте как е науката в България -мъждука... Добромир - наистина най-добре щеше да е нуждата от психотерапия да не съществува. Факт е обаче че съществува. Както и нуждата от соматична медицина. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Август 10, 2007 Доклад Share Добавено Август 10, 2007 На мнение съм, че психотерапията е от по-голяма важност от соматичната такава. И нещата са свързани. Не случайно се говори за психосоматични заболявания, а в същност болестите на физическо ниво, са само една последна спирка на цялостната патология при човека, водещо значение при която има разстроената психика. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 11, 2007 Автор Доклад Share Добавено Август 11, 2007 На мнение съм, че психотерапията е от по-голяма важност от соматичната такава. И нещата са свързани. Не случайно се говори за психосоматични заболявания, а в същност болестите на физическо ниво, са само една последна спирка на цялостната патология при човека, водещо значение при която има разстроената психика. Напълно споделям мнението ти! Може би са ревнопоставено реципрочни все пак. Аз все повече се убеждавам във важността на хормоналния и нервнотрансмитерен баланс и на фините психични функции на всички физически органи. Телесните състояния директно индуцират психически състояния. Тоест, ако важността на психосоматиката е огромна, то и соматопсихиката е еднакво важна: 50/50. Двупосочен процес. Затова и в професията на психотерапевта, в коя да е школа, трябва да има включени и телесно ориентирани приьоми, които въздействат пряко психически. За мен лично такива приьоми са йога упражненията, дихателните похвати - те въздействат директно на енергетиката, на ендокринната система, както и паралелно обхващат цялата психика - от подсъзнанието до свръхсъзнанието! Не откриваме топлата вода... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Август 11, 2007 Доклад Share Добавено Август 11, 2007 (edited) На мнение съм, че психотерапията е от по-голяма важност от соматичната такава. И нещата са свързани. Не случайно се говори за психосоматични заболявания, а в същност болестите на физическо ниво, са само една последна спирка на цялостната патология при човека, водещо значение при която има разстроената психика. Напълно споделям мнението ти! Може би са ревнопоставено реципрочни все пак. Аз все повече се убеждавам във важността на хормоналния и нервнотрансмитерен баланс и на фините психични функции на всички физически органи. Телесните състояния директно индуцират психически състояния. Тоест, ако важността на психосоматиката е огромна, то и соматопсихиката е еднакво важна: 50/50. Двупосочен процес. Затова и в професията на психотерапевта, в коя да е школа, трябва да има включени и телесно ориентирани приьоми, които въздействат пряко психически. За мен лично такива приьоми са йога упражненията, дихателните похвати - те въздействат директно на енергетиката, на ендокринната система, както и паралелно обхващат цялата психика - от подсъзнанието до свръхсъзнанието! Не откриваме топлата вода... Аз съм съгласна със Силвия. На мнение съм, че не е възможно телесните състояния директно да индуцират психически състояния. Съвсем правилно отбелязваш, че йога (предполагам имаш пред вид само практикуване на различните асани) и разните дихателни техники оказват влияние на енергетиката (т.е етерното тяло) и това всеки човек веднага го усеща - например става по-бодър, свеж и т.н. Между другото до това водят и заниманията със спорт, танци и др.п. После от етерното тяло може да се издигне определено количество енергия и по-нагоре, към астралното - например човек се усеща не само бодър, но и по-спокоен, в по-добро настроение. Тази енергия обаче малко ще е пречупена през призмата на етерното тяло и ако то не е хармонично, могат да се получат по-малки или по-големи деформации - например спортът може да доведе до бодрост, а тя от своя страна не до добро настроение, а до агресивност. Вървейки по-нагоре (или по-навън?) потокът енергия към менталното тяло вече ще е още по-малък и още по-деформиран. Много малко хора могат да се похвалят, че правейки само нещо добро за тялото си, са успели да се отърват например от отрицателните мисловни медитации; или в най-добрия случай това става само докато активно работят върху другите си тела (напр. спортуват или правят йога и др.), а после веднага негативните чувства/мисли се завръщат. Трудно ми е да възприема, че един човек например с агорафобия, дори и суперподготвения психотерапевт ей така ще му повлияе само върху една малка част от психиката и той успешно и завинаги ще се отърве от нея, въпреки че всичко останало в живота му ще продължи по старому (т.е ще се запазят всички други деформации на всички планове). Това имах предвид, като казвах, че е много порочна тази практика да се лекува човек на парче. Едно истинско лечение по своята природа е комплексно и не може да бъде друго, защото човекът е една много сложна система. Дори за ремонта на един робот са нужни знанията и опита на няколко инженера с различни специалности - механик, електричар, електроник, програмист... Когато един човек страда от нещо, то това нещо най-често е крайния симптом, но нещата са много по-дълбоки и ако на този човек му се приложи адекватно комплексно лечение, той ще почувства подобрение не само на това, от което се е оплаквал и за което предимно е отишъл на лекар, а и много други, дори неочаквани за него положителни промени и на физически план и на енергиен, на емоционален, на ментален план ... Сега как може да стане обаче това комплексно лечение? - първата идея, която ми идва на ум е, че пациентите могат да се срещат не с един лекар, а с нещо като консилиум от различни специалисти: общопрактикуващ терапевт, диетолог, рехабилитатор, психотерапевт и знам ли още какви, които заедно да оценят състоянието и да предпишат съответното лечение; другата идея е това да е един човек, както вече казах с качества и подготовка на ЛЕЧИТЕЛ, което май е по-трудно реализируемо. Разбира се, нещата са още по-сложни, защото тук се намесват волята и желанието на хората, ако може някой друг - например изписаните от терапевта хапчета или приложената от психотерапевта терапия - да ги излекува, да им реши проблемите, а самият болен, ако може да не взема почти никакво участие в процеса на лекуването, да не си променя така любимите, макар и вредни навици. Защото при едно комплексно лечение, самият пациент има главната и определяща роля и също така няма как да не се наложи една коренна промяна на начина на живот, но само тогава би могло да има истинско и трайно излекуване. Що се отнася до подготовката, разбира се, че е нужна. Ама това е валидно не само за психотерапевтите, ами за всички специалисти. А в България всички се пишем на големи майстори, обаче резултатите се виждат и от самолет. Нямаме добре подготвени строители, инженери, счетоводители, готвачи, ... Производителността на труда е най-ниска в Европа, качеството - също, то затова и заплатите ни са такива. От цели випуски на специалисти, независимо със средно или висше образование, само единици са добри в това, за което са се подготвяли, което говори, че те са успели не заради системата за обучение и подготовка, а въпреки нея! Редактирано Август 11, 2007 от Диана Илиева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Август 11, 2007 Доклад Share Добавено Август 11, 2007 (edited) Ех, Добромире! Много, много, ама много ни се ще да си представяме нещата от живота прости. Но, уви. Сложности житейски - дал Господ... Много съм се вдълбавал в какви ли не сложности, но винаги животът ми е поднасял факт след факт, че истински важните неща са наистина прости. Когато те са наред, сложните им слугуват успешно. Но когато не са... Най-големите грешки в живота се правят поради несъобразяване със съвсем елементарни неща - обичайните физически и психологически потребности, обозримата предпазливост към външни вредности, "А, Б"-то при напрегнати взаимоотношения: "Преди да направиш (или кажеш) нещо, брой до 25"... Често пъти хора с неусложнено, но чисто съзнание засрамват многоучените. Ако бих се върнал назад към юношеството, бих учил поне два пъти по-малко, за да ми остане повече енергия за това да бъда в основата си едно по-качествено човешко същество. Нима този акт на нераздробено самоотдаване на вътрешния импулс към подобрение не е било достъпен и в далечното минало, когато усложненията не са били толкова много или толкова явни? Аз уважавам специализираното познание, изключителните умения в тесни области и т.н., но само като едно разгръщане на оставащата си немногогласна Основа. Ако основополагането е сбъркано в основата си, то и последващото разгръщане на развитието ще е дефектно. За което примери има бол, особено в днешно време... Редактирано Август 11, 2007 от Добромир Cveta5 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 13, 2007 Автор Доклад Share Добавено Август 13, 2007 http://www.psychotherapy-bg.org/index.htm http://www.psychotherapy-bg.org/Statia_BAP.jpeg Първият линк е на сайта на българската асоциация по психотерапия. Вторият линк е на интересно, ясно и кратко интервю с Никола Атанасов, председателя на асоциацията за това кой е психотерапевт и как е полпжението в България! Само да спомена - има 30-на дипломирани психотерапевти в България засега ... повечето са в София. Така че - ако някой ви каже че е психотерапевт ил иго пише на визитката му или на табелката му - попитайте се дали е така... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Август 15, 2007 Доклад Share Добавено Август 15, 2007 Сега обаче тъкмо съм си взела направление за психотерапевт (дано да попадна на такъв, де), от една страна защото поради струпалите се професионални ангажименти наистина чувствам повишено напрежение, а и събудихте интереса ми с темите, които обсъждаме напоследък. След няколко дена ще коментирам пак вече от личен опит. Така, бях при "психотерапевт". Слагам го в кавички, защото са много нужни, за да е точно това, което казвам. Орлин е съвършено прав, че няма подготвени психотерапевти. Жената, която ме прие, поиска да разбере какво ми е и след като разбра, че се чувствам напрегната и дори понякога се събуждам нощем от струпалите се служебни ангажименти, ме посъветва да си почивам и тъй като й било ясно, че ангажиментите трудно могат да се намалят, зяпна да ми предложи някакви туширащи напрежението хапчета. Аз й обясних, че това твърдо не ми изглежда добро решение, което от своя страна я хвърли в голямо недоумение - всички хора искали от нея да им изпише някакво хапче, което бързо, лесно и без някакво друго лично тяхно участие да им реши проблема. Аз казах, че съм от малко по-друга порода и тогава тръгна да ми препоръчва билки. Отговорих, че билките са по-приемлив вариант и попитах дали няма да ми препръча и някаква друга терапия. Каза, че не е нужно, нека опитаме 1 месец с мента и маточина, а сутрин жълт кантарион като антидепресант, ако е нужно. Та с това се изчерпва посещението ми при "психотерапевтката". Обаче вече се чудя: от една страна българинът има слаба култура и не ходи на психотерапевт, ами си иска хапчето, а от друга и да иска няма при кого да отиде? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 15, 2007 Доклад Share Добавено Август 15, 2007 Смятате ли, че учителите задължително се нуждаят от сериозна подготовка за психотерапевтична "първа помощ"? Или според вас тази роля трябва да се остави само на специалисти в училищата? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Август 15, 2007 Доклад Share Добавено Август 15, 2007 Здравейте Диана и Донка . Отговарям първо на Донка .Аз съм твърдо за някакъв по различен тип психологично обучение на учителите - те би трябвало да се запознаят задължително с елементите на присъединяване и най- елементарни, нека да не ги наричаме терапевтични подходи ,а просто при /оми за подпомагане на децата при решаване на житейски проблеми .Това би трябвало да е системна подготовка ,а не на парче .Когато учителя свикне да мисли ,,психотерапевтично ''неговата чувствителност към проблемите на децата ще се повиши многократно и дори той да се не наема да им помогне техники ще ги заведе ,ако трябва и лично при специалист./Разбирасе след като говори с радителите/ Диана , още когато каза , че имаш направление за психотерапевт разбрах ,че нещо не се връзва .Няма такива направления .Здравната каса не поддържа такава услуга .Молбата ми е да уточниш -кой те прати ,препоръчали ти ли го някой или случайно стигна до него и още нещо, какъв е този психотерапевт , да не грешиш и да си ходила при обикновен психиатър .Вярвам ти на сто процента ,но просто ,това което описваш не е психотерапевт и за това се чудя какси го намерила .Но ,ако не си дала пари /освен таксата 2 лева/това не е психотерапевт - ние работим само частно ,защото касата не ни плаща . Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 15, 2007 Автор Доклад Share Добавено Август 15, 2007 Има различни начини да стане човек добър психотерапевт. Стандартният е по гореописаната процедура на дълго обучение. тя не дава гаранция за качеството на специалиста, но поне предпоставя такова. Второ, човек може да бъде добър психотерапевт и благодарение на дългогодишната си практика и личен опит - какъвто е случаят с Хип. Трето - според мен най-важно и базово, е самопознанието на терапевта. То може да се задълбочи и с формално обуение, но и просто чрез саморефлексия и самоанализ, осъзнаване и стремеж към познание, както и чрез самоподготовка в дадена психотерапия. Аз съм сигурен, че положението както е засега, без закон - ще се промени. Дори и да е тласкано до голяма степен от икономическата изгода за тези, които внедрят закона, но ще се осъществи - в условията на обединена Европа и съответните стандарти - няма накъде. ... Диана - била си при доктор, най-вероятно психиатър - а това само по себе си няма нищо общо с психотерапията и професията на психотерапевта. Донка - що се отнася специално до теб - ти си по-добър терапевт от много други! Но ако говорим за преподавателите като цяло - според мен - и двете предложени от теб решения. И основна психотерапевтична подготовка на преподавателите, както и екип от психолози и психотерапевти в училищата. Мисля, че в условията на съвременното българско училище, пълно с тийнейджъри с преобърната с главата надолу ценностна система, във всяко училище е нужен именно екип, а не само един психолог. Екип от поне трима психолога, които да провеждат обучения на преподавателите, да консултират децата, както и поне един психотерапевт за по-сериозна работа при тежките случаи. Сега, че положението в България е геницидно и абсурдно, е ясно - аз не знам кой терапевт ще се цани на работа за 300-400 лева, което си е подигравка ... но, пиша принципно... Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Август 15, 2007 Доклад Share Добавено Август 15, 2007 (edited) Да, и на мен вече ми стана ясно, къде съм попаднала. Просто трябваше да направят поредната имунизация на дъщеря ми, отиваме в поликлиниката и аз тъй като за 10-15 години едва ли съм ползвала повече от 3-4 направления, реших да разпитам личната лекарка има ли такова чудо като психотерапевт в нашия град и мога ли да се възползвам от услугите му, защото наистина се чувствам напрегната напоследък. Тя каза: О, да, сега ще ти дам един талон; каза ми едно име. Аз обаче продължавам да питам: А тази жена разбира ли си от работата - и пак положителен отговор: Ама, разбира се, дори мои колеги лекари, като закъсат ходят при нея. Е, аз отивам, на табелката пише наистина психотерапевт. Обаче както казваше Петко Бучаров: Да, ама не... Редактирано Август 15, 2007 от Диана Илиева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Август 16, 2007 Доклад Share Добавено Август 16, 2007 Здравейте намерих това в компютъра си и ви го предлагам като идея какво е психотерапия - Психотерапията не е това , което вие мислите. Тя не е лечение на болест.Тя не е ръководство от страна на мъдър съчетник.Тя не е съвместно преживяване на добри приятели .Тя не е придобиване на езотерични знания.Тя не е показване на грешките .Тя не е нова религия Психотерапията не е това , което вие мислите. Тя е за това как вие мислите .Тя ви насочва без вие да разберете към това как мислите . Тя различава това за което мислие от това как кислите .Нея не я интересуват толкова търсенето на причините , които обясняват това което правите , колкото значението което има то за вас. Психотерапичта се занимава с това , как вие мислите С това как вие живеете с вашите чувства , вашите подходи към взаимоотношенията с хората , които имат знаение за вас. Тя е за това към което вие се стремите в своя живот и как без сами да искате усложнявате живота си стремейки се към тези цели .Тя ви помага да видите, че измененията към които се стремите вече съществуват вътре във вас , но са в скрит вид .Тя ви помага да видите и приемете отблясъка на нещо непреходно което се явява вашата същност Психотерапията не е това , което Вие мислите, а това как вие живеете сами със себе си в дадения момент. Джеймс. Ф. Т. Бюдженталь, доктор психологии. Из книги "Искусство психотерапевта ,, че се чувствам напрегната и дори понякога се събуждам нощем от струпалите се служебни ангажименти ,, Всъщност , какво правиш по въпроса .Как се справяш. Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Anaid Добавено Август 17, 2007 Доклад Share Добавено Август 17, 2007 hip, ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Август 17, 2007 Доклад Share Добавено Август 17, 2007 ,, че се чувствам напрегната и дори понякога се събуждам нощем от струпалите се служебни ангажименти ,, Всъщност , какво правиш по въпроса .Как се справяш. Какво правя ли - ами най-различни неща, някои определено могат да изглеждат странни. Осигурих си билки: маточина, мента, хмел, глог, мащерка, за да пия успокояващо действащи отвари, а като нямам време да ги варя, си капя във вода мента+глог+валериана, чета "Изкуството да живеем" от Далай Лама, правя си рейки, сложих си един розов кварц под възглавницата ... Иначе психотерапевт явно в Ямбол няма, освен аз да си купя някоя книга по НЛП и да си правя самопомощ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Borovin Добавено Септември 4, 2007 Доклад Share Добавено Септември 4, 2007 Много интересно. Излиза, че строгите изисквания за професията психотерапевт може би няма да са гаранция за качествени кадри, но пък от друга страна ще отсеят тези, които са тип "менте". Сиреч хората, които са завършили това, поне ще знае човек , че няма да навредят... И съответно колкото по-трудно е следването за тази професия, толкова повече мотивация ще се изисква. ХМ.. и аз чуствам някаква от нужда психотерапия, но за сега май съм само на самоанализа. Но нещата не винаги са под контрол... Ако падна в дупка, няма как да си подам ръка отвън и да се извадя като зайчето Бъни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Септември 4, 2007 Доклад Share Добавено Септември 4, 2007 ... колкото по-трудно е следването за тази професия, толкова повече мотивация ще се изисква. нещата не винаги са под контрол... Ако падна в дупка, няма как да си подам ръка отвън и да се извадя като зайчето Бъни. Усетиш ли че падаш, евтин вариант на психотерапия е 1 седмица на плодове и вода разширен метод на Орлин Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Септември 22, 2007 Автор Доклад Share Добавено Септември 22, 2007 (edited) Отговарям на Хип от темата за психодрама. Аз съм съгласен, че психоанализата действително е изключително остаряла и като практика и като теория. И е абсурдно ненаучна и поне 60% от нея е чисто фантазен и дори налуден продукт на авторите си! Обучението в аналитичните школи: психоанализа (профройдистка и неофройдистка), юнгианска анализа, райхиански анализ и пр. наистина е по мое мнение прекалено комерсиализирано, прекалено дълго и прекалено превърнато в пералня на пари и финансова пирамида! А практическите резултати от горните терапии - чисто статистически са много слаби! Психоанализата специално се ползва с голямо уважение, защото през погледа на мнозина изглежда супер "ентелегентна" и отвъд интелектуалните им възможности... Ако човек обаче има достатъчно добър ум, за да огледа критично постановките и, ще намери тонове продукти просто на болни мозъци. Всред тях, разбира се, има и полезни неща: защитните механизми, основните психични процеси и структури, една неголяма част от теориите за ранното развитие и житейското такова (Ерик Ериксън...) и т.н. Обаче всичко е така примесено с откровен ненаучен и патологичен извратен крап (буквално извратености, плод на болни мозъци...), че човек трябва буквално да се рови из тоновете бумажки, за да извлече полезното. Такова има, разбира се... А истината е, че това немного полезно и ценно и действено от психоанализата е извлечено от терапии като когнитивно - поведенческата, още повече в нейното схема ориентирано направление. Тази терапия включва хипноза, водена медитация и визуализация, десензитизация, мотивация, асертивен тренинг, рационално емотивна терапия, регресивна хипноза, анализ на системата и ранните години, намиранена моделираните патологични когнитивни схеми и промяната им. Последното е екстракт, най-чист и същностен извлек на всичко ценно и същностно от психодинамичната (психоаналитична) терапия. Когнитивната терапия превежда тотално ненаучните психоаналитични термини на съвременен научен език, работи с мощни, ясни, конкретни, директни методи, варира от краткосрочна до дългосрочна, има над 90% успеваемост без рекурентност (рецидиви). Статистически проверима е. Обучението в нея е лишено от пирамидната кошмарна комерсиализация на психоанализатза и подобните на нея терапии. В края на краищата - този, който се ползва най-много, е пациентът (клиентът), защото срещу парите си получава реално лечение! Много подобна на когнитивно - поведенческата терапия е Ериксоновата хипноза и НЛП - говоря чисто практически, без значение теоретичните рамки. ... Относно срока на обучение... Хип, прав си, че ако човек е зрял психически и вече има някаква база зад себе си, дори няколко месеца стигат , за да може вече реално да работи успешно с клиенти и да има добри резултати! както и факт е, че в други школи ( няма да уточнявам кои...), умишлено се тъпчат студентите им с теория и отнесени философии, като практическите умения и похвати или въобще не се преподават, или се забавят максимално... Нали така цеденето на пари от пирамидалната обучителна система се проточва максимално и вампирското смукане на парички и дране на кожи от обучаващите се е максимално продължително... Относно седемте години (или четирите след завършена психология или медицина или каквото и да е там...) - резонно е при хора под тридесет - тридесет и пет и за хора с по-малък жизнен опит и по-слаб психичен интегритет. Лошото е, че и тук работи бездарният принцип на "всичко под ножа" и точене на парички на общо основание (нали четирите години се плаща, шега няма...) ... :) Относно БАП (Българската Асоциация по Психотерапия) - ами окупирана е от кого мислите? От психоаналитици... тоест от най-остарялата и най-тромава и неработеща практически школа... Защото в дивата ни татковина нещата са инфантилни и сега преповтаряме развитиет ов психотерапията, което другаде е било преди 100 години! Ако съм засегнал някого - сори - просто излагам изводите си, които са обективен резултат от личностовото развитие на разбиранията ми и опита ми... Всички психотерапевтични пирамиди: "Make money, not war! " :) :) :) :) Редактирано Септември 22, 2007 от Орлин Баев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Януари 30, 2008 Автор Доклад Share Добавено Януари 30, 2008 Ценна мисъл за деня: Човешкият мозък е такава лаборатория, каквото никъде в света няма. Вие трябва по-често да влизате в тази лаборатория. Да кажем, че имате една неприятна мисъл, която искате да изпъдите. Какво правите тогава? Вие махате с ръка, мислите, че можете да я изпъдите. Казвате: излез де! Тя не излиза. Не, ти ще влезеш в лабораторията, ще разгледаш от каква категория е тази мисъл и след тогава ще я хванеш с щипците си. Само така тя ще се подчини и ще излезе навън. Има известни кисилини, от които като капнеш върху тази мисъл, ще я изпъдиш навън. Няука трябва тук! А ти махаш с ръка, казваш: не искам да мисля за теб. Въпросът не е там, дали ще мислиш, или не. Ще мислиш, но положително, правилно ще мислиш. Ще кажеш: дойде ми на ум една неприятна мисъл, но лесно ще се справя с нея. Как? - Ще вляза в своята лаборатория, в еди-кое си шкафче имам една кисилина, ще взема от нея, ще капна върху мисълта, ще отворя вратата и ще и кажа: излез навън. (Беинса Дуно) Ето едно хубаво обяснение за това що прави един добър психотерапевт. Пожелайте ми да стана такъв - може би след 15-на годинки... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.