Добромир Добавено Октомври 10, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 10, 2007 Чувствата на срам и вина са най-унищожителните и разрушаващи човешката психика от всички, по класификацията на David R. Hawkins, "Power vs. Force", една много добра книга. Ако някой има желание да я преведем, ще му изпратя английския текст. Тя е чудесна за придружаващо и обясняващо средство на Словото на Учителя, което е според мен един от най-ефикасните методи изобщо за практическо достигане до висше съзнание. Давай я, отдавна работя с няколко екипи за превод, редакция и отпечатване - и даже ако 3-те издателства, които имам предвид, не я оценят, можем да опитаме и чрез отделни сътрудници да направим наше отделно издание! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Октомври 10, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 10, 2007 Учителя казва, че не е важното да съжаляваме, а да поправим грешката си, т.е. да не я повтаряме-в това е смисъла. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 10, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 10, 2007 Та нали всичко, което се е случило и сме направили е част от Божията воля. И ако то е наша грешка с негативни последствия, то тя също има своя смисъл и важна роля за развитието и израстването ни. Да се чувстваме виновни, това означава да оспорваме и да искаме да се върнем в миналото и да променим Божията воля вместо да си извлечем поуката и да се променим. Ако се чувстваме виновни за нещо, което друг е или не е направил, това е пряка агресия към неговата свобода и амбиция да управляваме неговия живот за негово добро.... Човек, който изпитва чувство за вина, обикновено осъжда не само себе си, но и другите, и очаква от тях да изпитват същото чувство, когато той прецени, че са сгрешили.... Пътят към прошката не минава през чувството за вина. То е в обратната посока - през Любовта към Бог и ближния и себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Октомври 10, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 10, 2007 Илиана, много разбираемо си си го казала. И аз съм стигнала до подобен извод. Понякога си навиваме сами пружинката, но като пипне някой друг и я пренавие - тогава сякаш нещо се скъсва... Едно уточнение - не ние привличаме подобно отношение. С нас се държат така, защото позволяваме да го правят. То е пак същото май?!? Съгласна съм с Донка и Аделаида. Понякога сме толкова глупави, че правим една и съща грешка много пъти. На моменти, като погледна назад, имам чувството, че за закуска съм си сервирала 'глупост', това съм обядвала, а за вечеря съм поискала допълнително. Така ми изглеждат грешките ми. Докато не престанем да изпитваме вина за това или онова и не се опитаме да променим нещата ще е така. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Октомври 10, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 10, 2007 Интересно , как смятате ? Дали политиците изпитват чувство за вина? Дали след големия скандал с Даниел Вълчев и Орешарски са изпитали някакво човешко чувство ?Някакво съчувствие ? Чувство за вина ? При положение ,ч е цяла България ги видя в доста незавидна светлина. Без всичките им маски и адвокатски фрази .Интересно... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
aceh_bg Добавено Октомври 10, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 10, 2007 Извини ме Донка,обаче с едно нещо не мога да се съглася,просто някъде ми издиша логиката.Ще цитирам :"Та нали всичко, което се е случило и сме направили е част от Божията воля."И тук възниква един въпрос :"Възможно ли е Създателят да ограничи плода на своя труд в някаква догма или шаблон,при положение че той е мислещо същество,и то не какво да е,а негово подобие?Нали на нас е дадена привилегията за свободен избор,да направим нещо или да не го направим?"Аз си мисля,че имаме свобода да действаме както решим,като след това си носим и съответните последствия,ако стореното от нас е в разрез с вселенските закони.Еествено ни е дадена и възможността да изкупим тази наша грешка,а после отново да решим дали да я повторим .Безгрешен е само Бог.Съгласен съм , че е глупаво да се повтори,а понякога и да се потрети една и съща грешка.Ако свободата на избора ни е отнета,а е предопределено едно нещо да се случи за да научим урок,не е ли садистично от страна на нашия Създател да ни наказва повторно,а понякога и повече пъти с нещо което ни носи страдание?Просто самите ние трябва да кажем:СТИГА!!!Но това си е ЛИЧНО НАШ избор.Спомням си една поговорка:"Умният човек се учи от чуждите грешки,а глупавия от собствените".Като че ли има известна доза истина тук,а най-лошото е че съм от втория тип хора ,но за това сме на земята,да се учим.Лека вечер на всички. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Надеждна Добавено Октомври 11, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 11, 2007 Интересно , как смятате ? Дали политиците изпитват чувство за вина? Дали след големия скандал с Даниел Вълчев и Орешарски са изпитали някакво човешко чувство ?Някакво съчувствие ? Чувство за вина ? При положение ,ч е цяла България ги видя в доста незавидна светлина. Без всичките им маски и адвокатски фрази .Интересно... Ако бяха изпитали някакво човешко чувство,до сега трябваше да са си подали оставката!Да не говорим,че техните японски колеги преди време направо се самоубиха,след като бяха разобличени пред обществото!Избягвам политиката и всички новинарски емисии,защото се чувставм "омърсена" от най-малкото съприкосновение с политиците,но това,което се случва в България в този момент надминава всякакви граници!Мисля,мисля...и не мога да измисля какви бяха тези родители,които възпитаха,сякаш по един калъп,всичките ни политици... - без капка чувство за вина и срам,наистина... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 11, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 11, 2007 Извини ме Донка,обаче с едно нещо не мога да се съглася,просто някъде ми издиша логиката. Нали на нас е дадена привилегията за свободен избор,да направим нещо или да не го направим?"Аз си мисля,че имаме свобода да действаме както решим,като след това си носим и съответните последствия,ако стореното от нас е в разрез с вселенските закони.Еествено ни е дадена и възможността да изкупим тази наша грешка,а после отново да решим дали да я повторим .Безгрешен е само Бог.Съгласен съм , че е глупаво да се повтори,а понякога и да се потрети една и съща грешка.Ако свободата на избора ни е отнета,а е предопределено едно нещо да се случи за да научим урок,не е ли садистично от страна на нашия Създател да ни наказва повторно,а понякога и повече пъти с нещо което ни носи страдание?Просто самите ние трябва да кажем:СТИГА!!!Но това си е ЛИЧНО НАШ избор. Не виждам противоречие между моята и вашата логика. Напротив. Божията воля е като гравитацията. Нашата свободна воля е дали да скочим. Ако решим да скочим без да знаем какво ще се случи по Божията воля като следствие, ударът е добро обучение. Вместо чувство за вина е по-логично да благодарим на опита си - той ни е ориентирал какви са закономерните (а не предполаганите и исканите от нас) последствия от нашите действия, и вече знаем как да се отнасяме и какво да очакваме като резултат от тях. Ако решим да скочим за пореден път, надявайки се, че този път ще ни се размине, ударът е още по-добър урок....Вместо чувство за вина,че сме повторили грешката или че сме се надявали да променим закона за гравитацията в своя полза, благодарим, че има закони, които хората не могат да променят според желанията си. Прощаваме си сервирането на глупостта за закуска, обяд и вечеря (Ася! ) и си избираме нещо друго от менюто. За предопределението и наказанието: Предопределени са пътищата, не нашите действия и решения. Ако тръгнем в посока Бургас ще отидем в Бургас, не в Петрич. А дали сме знаели накъде сме тръгнали или сме смятали,че пътят ще извие заради нашето желание.... това вече не е предопределение, а свободата ни да избираме. Това че вместо в Бургас с изненада установяваме,ч е сме пристигнали в Петрич, за наказание ли да го смятаме, чувство за вина ли да изпитваме или просто за урок да си гледаме добре картата и табелите по пътя за в бъдеще? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
aceh_bg Добавено Октомври 11, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 11, 2007 Добро утро Донка.Радвам се че си ми отговорила,а още по-радостен съм,че мненията ни съвпадат на 100%.Не съм искал да кажа нещо по-различно от това което ти си написала,просто беше нужно това доуточняване.Предопределеността наистина е до толкова,че да определи разстоянието,останалото си е наша работа.Ако трябва да пътувам от София до Бургас,аз си определям маршрута,и ако съм стигнал в Петрич,то това е защото аз съм преценил например че този град ми е непознат,а искам да науча нещо за него,или пък че имам приятел там,или просто съм искал да се поразходя,като междувременно си нося товара от тази моя волност,или събирам плодовете на новите опитности,които придобивам по време на това пътуване.Не трябва да се чустваме наказани,нито да изпитваме чуство за вина(към кого?),това си е бил нашият избор(това е моето мнение).А ако по време на Пътуването към Петрич съм видял паднал човек на пътя и съм му подал ръка,тогава не е ли по-добре,че съм изменил малко маршрута? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 11, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 11, 2007 :thumbsup: Асен! Затова вярвам,че няма вина и виновни - чувството за вина според мен е измислено с цел взаимна емоционална зависимост и манипулация. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 11, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 11, 2007 Интересно , как смятате ? Дали политиците изпитват чувство за вина? Дали след големия скандал с Даниел Вълчев и Орешарски са изпитали някакво човешко чувство ?Някакво съчувствие ? Чувство за вина ? При положение ,ч е цяла България ги видя в доста незавидна светлина. Без всичките им маски и адвокатски фрази .Интересно... Предполагам, че е индивидуално. Все пак повечето политици са започнали с лъжите си още от предизборните кампании, затова че чувството за вина и да се среща е далече под повърхността (т.е. самия политик може да не осъзнае, че съществува). Човекът е склонен да си измисля хиляди извинения за да оправдае грешките си. Ако чувството за вина е на повърхността, гледа да го потопи колкото се може по-надълбоко. На повърхността човекът си самоизгражда какви ли не представи. Например при политиците:"Ако те бяха на моето място, щяха да правят същите неща"; "Условията в момента не ми позволяват да направя нищо повече"; "Хората не знаят какви действително са интересите им и това което правя е в тяхна полза" и какво ли още не. Всъщност специално за политиците (а и за Черното Братство) най-мощен обединяващ фактор е страхът. Те са далеч по-сплотени отколкото можете да си представите. Дотолкова са сплотени, че дори и политическите групи с противоположни интереси, ако не пряко, то поне косвено се подкрепят. За да станеш политик в съвременните условия е нужно да направиш хиляди компромиси със съвестта си. Страхът е много по-силен от чувството за вина. Властта дава илюзията за сигурност. Това е един опит да се прикрие чувството на страх със заслепението от властта. Вината остава под тези два слоя. Нещо подобно се получава и при адвокатите. Един адвокат дали изпитва вина ако клиентът му получи присъда много по-ниска от заслужената. При полицаите злоупотребили с властта си също, както и при много други групи. Имаме нарушение, вина, страх, власт и множество самооправдания между тези слоеве. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Октомври 11, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 11, 2007 (edited) Общо взето съгласявайки се с двамата, изказвам мнение, че вината понякога може да има и позитивна роля, т.е. ако човек така или иначе не е стигнал до по-висше осъзнаване, за да си постъпва правилно и без чувство на вина - и ако ситуацията е такава, че да трябва да се избира между продължаващи разрушителни за себе си и другите действия и възпиране от чувство за вина - може би е за предпочитане второто? То ще бъде, разбира се, до известна степен патологично, но нали понякога положението е "между Сцила и Харибда", т.е. от две злини следва да се избира по-малката?! Освен това, не бих могъл да възприема каквото и да е, щом по Божията воля съществува, единствено като досаден артефакт, плод на хрумвания, манипулации или самонавиване на отделни човешки същества; заедно с това то трябва да има и друго някакво предназначение - индивидуално, социално или, ако щете, еволюционно... или поне така ми се струва. Имам усещането във всеки случай, че на темата й липсва някакво цялостно доразглеждане. Редактирано Октомври 11, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
aceh_bg Добавено Октомври 11, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 11, 2007 Затова вярвам,че няма вина и виновни - чувството за вина според мен е измислено с цел взаимна емоционална зависимост и манипулация. Донка,за това съм не на 100 а на 1000% съгласен с тебе.Мисля си,че докато не достигнем едно ниво на самоосъзнаване,ще си останем да се въртим в омагьосания кръг на зависимости и манипулации.И възниква един логичен въпрос - на кого е изгодно това взаимно измъчване?Сигурен съм,че това е част от божествения план за нашето духовно израстване,но на лице са всички предпоставки да се направят промени,и защо никой,или по-точно,малко са хората които наистина ги е грижа,а тогава пътят може би би бил по-кратък и по-приятен.Някак си е болно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Октомври 11, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 11, 2007 Не изпадайте в крайност - вината си има своето място! Тя е едно от нещата, което ни прави човешки същества. Ще ви дам прост пример - Хитлер, унищожил в концлагери милиони хора, трябва ли да изпитва чувство за вина или не? Или Максим (световния шампион по фигурно пързаляне) трябва ли да изпитва вина или не? Ако ампутираме чувството си за вина, не ампутираме ли съвестта си? Или може би човек не трябва да има съвест?! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Лагорда Добавено Октомври 11, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 11, 2007 Избягвам политиката и всички новинарски емисии,защото се чувставм "омърсена" от най-малкото съприкосновение с политиците,но това,което се случва в България в този момент надминава всякакви граници!Мисля,мисля...и не мога да измисля какви бяха тези родители,които възпитаха,сякаш по един калъп,всичките ни политици... - без капка чувство за вина и срам,наистина... И аз избягвам политиката и новинарските емисии по същата причина , но мисля много за случващото се и стигнах до старата поговорка - "Сития на гладния вяра не лови ". За съжаление хората с власт и много пари не могат да усетят и разберат другите които изнемогват. Каквото и да им се говори, те просто си живеят в техния свят и не подоват глави от там. Самозабравили са се Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 11, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 11, 2007 Не изпадайте в крайност - вината си има своето място! Тя е едно от нещата, което ни прави човешки същества. Ще ви дам прост пример - Хитлер, унищожил в концлагери милиони хора, трябва ли да изпитва чувство за вина или не? Или Максим (световния шампион по фигурно пързаляне) трябва ли да изпитва вина или не? Ако ампутираме чувството си за вина, не ампутираме ли съвестта си? Или може би човек не трябва да има съвест?! Вината обхваща само отрицателните следствия от действията ни. Но никое действие няма само отрицателни следствия. Чувството на вина е свързано със страха. То е осъзнаване на грешките, защото се плашим от резултатите. Чувството за вина е нужно, но единствено докато човек развие достатъчна съзнателност и замени вината с отговорност, а страха със знание. Отговорността за действията включва както положителните, така и отрицателните следствия от постъпките ни. Вината не е нужна, когато съществува отговорност. Тогава при допускането на грешка, единствената мисъл е за довеждане до минимум на отрицателните следствия и последващото им коригиране. Отговорността не е свързана толкова със самото действие, а с тези които действието засяга. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 11, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 11, 2007 Чувството за вина е нужно, но единствено докато човек развие достатъчна съзнателност и замени вината с отговорност, а страха със знание... Вината не е нужна, когато съществува отговорност. Тогава при допускането на грешка, единствената мисъл е за довеждане до минимум на отрицателните следствия и последващото им коригиране. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Октомври 11, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 11, 2007 Чувството за вина е нужно, но единствено докато човек развие достатъчна съзнателност и замени вината с отговорност, а страха със знание... Вината не е нужна, когато съществува отговорност. Тогава при допускането на грешка, единствената мисъл е за довеждане до минимум на отрицателните следствия и последващото им коригиране. Eй, хора, слезте малко на земята... Нима искате да ми кажете, че Максим Став., който отне, макар и неволно, но при доказана вина, един или два човешки живота, не трябва да изпитва чувство на вина?! Как да замени вината с отговорност? Как да направи така, че да има минимум отрицателни следствия? Нима може да върне на родителите техния син дори и да ги обсипе с милиони? Какво трябва да е това човешко съзнание, че в подобна ситуация да се абстрахира от чувството за вина? Не мислите ли, че в някои случии вината не само е здравословна - тя е задължителна! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 11, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 11, 2007 Съгласна съм с мнения 66 и 67. Чувството за вина е свързано със съвестта ни. Когато човек цапа онази частичка вътре в себе си с лъжа, обида, злобибни забележки например, вътре нещо го чопли... Защото сме създадени и носим Любов, чистосърдечие... и т.н. За това до определен момент чувството за вина е полезно. Когато пренавитата пружинка вътре в нас се скъса, обикновено тръгваме нагоре или надолу... Ако започне израстването, то ние се стремим да сме все по-добри, чисти, да се доближим до Бога. Иначе си оставаме бягащи от отговорност и неизрастнали съзнателно... Значи чувството за вина е необходима част от пътя, до определен момент... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 11, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 11, 2007 Eй, хора, слезте малко на земята... Нима искате да ми кажете, че Максим Став., който отне, макар и неволно, но при доказана вина, един или два човешки живота, не трябва да изпитва чувство на вина?! Как да замени вината с отговорност? Как да направи така, че да има минимум отрицателни следствия? Нима може да върне на родителите техния син дори и да ги обсипе с милиони? Какво трябва да е това човешко съзнание, че в подобна ситуация да се абстрахира от чувството за вина? Не мислите ли, че в някои случии вината не само е здравословна - тя е задължителна! Мисля че говорим за различни неща. Разкаянието, покаянието е много важен момент. Не отричам и наказателното право на настоящия исторически и обществен етап. Чувството за вина и срамът изпитвани за продължителен период от време правят човека напълно неефикасен, отнемат му способността да мисли и разумно да взема решения. Затова човек трябва да намери сили в себе си да посрещне последствията и да продължи живота си отговорно и с желание да поправи грешките си правейки добро. Молитвата и искреното разкаяние са голяма помощ човек да се подобри. Дълготрайното чувство за вина и срам пред хората - не. Вредата от тях е голяма. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 11, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 11, 2007 Отговорността предполага предварително вземане на всички възможни мерки грешки да не се допуснат. Отговорността започва преди действието. Например, ако Максим Ставийски беше отговорен, не би шофирал след употреба на алкохол. Пак повтарям, че когато липсва отговорност, вината наистина е необходима доколкото помага да се осъзнаят последствията. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Октомври 11, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 11, 2007 :thumbsup2: Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Октомври 11, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 11, 2007 Чувството за вина е нужно, но единствено докато човек развие достатъчна съзнателност и замени вината с отговорност, а страха със знание... Вината не е нужна, когато съществува отговорност. Тогава при допускането на грешка, единствената мисъл е за довеждане до минимум на отрицателните следствия и последващото им коригиране. Eй, хора, слезте малко на земята... Нима искате да ми кажете, че Максим Став., който отне, макар и неволно, но при доказана вина, един или два човешки живота, не трябва да изпитва чувство на вина?! Как да замени вината с отговорност? Как да направи така, че да има минимум отрицателни следствия? Нима може да върне на родителите техния син дори и да ги обсипе с милиони? Какво трябва да е това човешко съзнание, че в подобна ситуация да се абстрахира от чувството за вина? Не мислите ли, че в някои случии вината не само е здравословна - тя е задължителна! Да, аз не мисля, че чувството за вина е здравословно. Ето, в посочения случай, ако Максим Стависки изпитва дори много силно чувство за вина, ще допринесе ли с това за някаква положителна промяна на ситуацията? Не. За съжаление на много хора им се струва, че ако наказват сами себе си известно време с изпитване на чувство за вина, с това по някакъв начин изкупват своите грешки и безотговорност. Някак им се стува много морално и благородно да се терзаят от чувство за вина. В действителност обаче това не е така. Изпитването на чувство за вина е лукс, който никой не би трябвало да си позволява, защото е едно напълно безсмислено и ненужно разпиляване на енергия и време. Напълно съм единодушна с изказаните от Станимир мисли. По-добре е да направим нещо добро и полезно, отколкото да изпитваме никому ненужно чувство за вина. Точно това е подчертал и Валентин, че чувството за вина няма нищо общо с разкаянието. Един подобен абсурден пример е когато някой човек ми каже с угрижен вид: "Аз много се притеснявам за ... " няма значение какво, например за глобалното затопляне на климата. Аз го питам, той опитва ли да направи нещо за подобряване на нещата. Отговорът е "Не, обаче всеки човек трябва да се притеснява..." И се чувства много благороден, че толкова го е грижа, за такъв сериозен проблем, направо се гордее със себе си. Другите хора видите ли, не им пука, а той се терзае, притеснява се ... Е, аз предпочитам да не се притеснявам, ами да направя каквото мога. Дори и съвсем нищо да не мога да направя, пак не виждам смисъл да се притеснявам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Октомври 11, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 11, 2007 Да. Но както и ти го забелязваш, някои хора просто не могат да поемат в себе си тези прости истини. При тях съществува ситуацията "Сцила или Харибда", т.е. или ще има вина, която евентуално ще възспира последващите груби отклонения; или няма да я има, но ще те продължават да си действат - само че не конструктивно, а разрушително. При тях спестяването на енергия от притесненията не означава пренасочването им към нещо хубаво, а към нови пакости... Да имаш нещо предвид въздействието върху психологията на тези хора? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Октомври 11, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 11, 2007 Вальо, позволи една вметка - за да има разкаяние, е необходимо да има съзнание за виновност. Няма нито разкаяние, нито покаяние без чувство за вина. Станимир, напълно съм съгласен, че човек трябва да бъде отговорен, но колкото и да си отговорен, нещата могат да се стекат по такъв начин, че неволно да станеш причина за смъртта на някого. И мислиш ли, че понеже не си искал, а то се е случило, няма да изпитваш чувство за вина? Примерно - шофьор си, възниква технически проблем, който предизвиква катастрофа, при която загиват хора. Мислиш ли, че няма да бъдеш обвиняван или че самият ти няма да се самообвиняваш, още повече пък ако си допуснал и грешка? Случва се и това съвсем не означава, че си безотговорен. А иначе - няма нищо по - хубаво от чистата съвест. Но докато човек има съвест, винаги е възможно да се породи и вина. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.