bozgounova Добавено Август 8, 2007 Автор Доклад Share Добавено Август 8, 2007 мили хора,увереността ви наистина ми дава невероятна сила,намирам в себе си неподозирани ъгълчета на душата.аз също се моля и благодаря за молитвите ви...много ми се иска да усетя тези знамения,че тя ме чува и усеща любовта ми,но до този момент дори не съм я сънувала,докато повечето от приятелите ни са я сънували,но това беше до 20-тия ден...ще ви пиша как е минал боят с торти,имам и други идеи за този рожден ден,но още не съм наясно точно кое ще мога да изпълня.благодаря ви още веднъж... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Август 8, 2007 Доклад Share Добавено Август 8, 2007 ...много ми се иска да усетя тези знамения,че тя ме чува и усеща любовта ми,но до този момент дори не съм я сънувала... Не само че душата на Ивето те чува, но е и с вас! Душите на хората които са ни напуснали обитават домовете си до 40-тия ден. Болката която изпитваш те блокира. с теб съм в този труден момент Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася Добавено Август 9, 2007 Доклад Share Добавено Август 9, 2007 (edited) Мили хора,аз съм майка,която преди 30-тина дни погреба 5-годишното си момиченце.... по Божията воля попаднах на този сайт и мисля,че сред вас има хора,които биха могли да ми помогнат да се справя в това изпитание...Знам,че това е урок и изпитание,но е много страшно...опитвам се да прогледна в една материя,където имам още много да уча... Изказвам ти най-искрено съчувствие! Ще те покрепям в мислите и молитвите си! Свали си от http://www.spiralata.net книгите на д-р Браян Уейс. В първата http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=...nd=%F3%E5%E9%F1 - ВЕСТИТЕЛИ ОТ ОТВЪДНОТО самия автор намира отговори за загубата на собствения си първороден син, и то без изрично да ги е търсил! От сърце ти желая спокойствие и просветление!!! Редактирано Август 9, 2007 от Ася Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Надеждна Добавено Август 9, 2007 Доклад Share Добавено Август 9, 2007 мили хора,увереността ви наистина ми дава невероятна сила,намирам в себе си неподозирани ъгълчета на душата.аз също се моля и благодаря за молитвите ви...много ми се иска да усетя тези знамения,че тя ме чува и усеща любовта ми,но до този момент дори не съм я сънувала,докато повечето от приятелите ни са я сънували,но това беше до 20-тия ден...ще ви пиша как е минал боят с торти,имам и други идеи за този рожден ден,но още не съм наясно точно кое ще мога да изпълня.благодаря ви още веднъж... Приемете и моето съчувствие!Когато за първи път отворих темата,болката беше по-силна от желанието ми да я споделя...Мисля,че сте попаднали на точното място в момент,в който най-много се нуждаете.Това е видно и от постинга ви,който съм цитирала по-горе.На фона на трагедията,която преживявате,това все пак е добър знак...За съжаление,разбрах за молитвения наряд сега,но няма да пропусна следващите дни,макар и да не мога да спазя определените часове. Бих искала да споделя нещо,на което днес попаднах с тайната надежда да ви помогна поне мъничко в изпитанието,пред което сте изправена.Докато четях Лидия Ковачева"Гладът - приятел и лекарство",бях силно впечатлена от разказа и за Атерхов(автор на кн."Суровоядство",издадена в Армения).Той загубил и двете си деца на 14 и 10 годишна възраст и,разбира се,мъката му била безгранична.Още повече,че е имал възможност да ги даде за лечение на най-добрите медицински специалисти и при най-добрите условия.Този обрат в живота му го мотивира да посвети 18 години от живота си на изследвания и проучвания,в резултат на което се ражда и книгата му,а по-късно и третото му дете...Някъде по-горе прочетох,че borislavil също е бил вдъхновен да напише книга по повод едно доста нерадостно събитие...В страданието се раждат най-истинските и стойностни неща.Не съм го измислила аз.Не казвам,че всички трябва да станат писатели,за да го преодолеят - не!Само давам примери,в които мрака на трагедията се преодолява чрез "отваряне"към свтлината на зората,която вашето друго детенце носи,или нещо друго,което бихте посветили на живота на двете си деца...Сега е трудно и тежко,непоносимо...Задавям се...А толкова ми се иска да ви прегърна и да ви кажа - "ДРЪЖТЕ СЕ!НИЕ СМЕ С ВАС!" Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts