Изгубих детето си

[bozgounova]

мили хора,увереността ви наистина ми дава невероятна сила,намирам в себе си неподозирани ъгълчета на душата.аз също се моля и благодаря за молитвите ви...много ми се иска да усетя тези знамения,че тя ме чува и усеща любовта ми,но до този момент дори не съм я сънувала,докато повечето от приятелите ни са я сънували,но това беше до 20-тия ден...ще ви пиша как е минал боят с торти,имам и други идеи за този рожден ден,но още не съм наясно точно кое ще мога да изпълня.благодаря ви още веднъж...

[Guest Еси]

...много ми се иска да усетя тези знамения,че тя ме чува и усеща любовта ми,но до този момент дори не съм я сънувала...

Не само че душата на Ивето те чува, но е и с вас!

Душите на хората които са ни напуснали обитават домовете си до 40-тия ден.

Болката която изпитваш те блокира.

с теб съм в този труден момент

[Ася]

Мили хора,аз съм майка,която преди 30-тина дни погреба 5-годишното си момиченце....

по Божията воля попаднах на този сайт и мисля,че сред вас има хора,които биха могли да ми помогнат да се справя в това изпитание...Знам,че това е урок и изпитание,но е много страшно...опитвам се да прогледна в една материя,където имам още много да уча...

Изказвам ти най-искрено съчувствие!

Ще те покрепям в мислите и молитвите си!

Свали си от http://www.spiralata.net книгите на д-р Браян Уейс.

В първата http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=...nd=%F3%E5%E9%F1 - ВЕСТИТЕЛИ ОТ ОТВЪДНОТО самия автор намира отговори за загубата на собствения си първороден син, и то без изрично да ги е търсил!

От сърце ти желая спокойствие и просветление!!!

Редактирано Август 9, 2007 от Ася

[Надеждна]

мили хора,увереността ви наистина ми дава невероятна сила,намирам в себе си неподозирани ъгълчета на душата.аз също се моля и благодаря за молитвите ви...много ми се иска да усетя тези знамения,че тя ме чува и усеща любовта ми,но до този момент дори не съм я сънувала,докато повечето от приятелите ни са я сънували,но това беше до 20-тия ден...ще ви пиша как е минал боят с торти,имам и други идеи за този рожден ден,но още не съм наясно точно кое ще мога да изпълня.благодаря ви още веднъж...

Приемете и моето съчувствие!Когато за първи път отворих темата,болката беше по-силна от желанието ми да я споделя...Мисля,че сте попаднали на точното място в момент,в който най-много се нуждаете.Това е видно и от постинга ви,който съм цитирала по-горе.На фона на трагедията,която преживявате,това все пак е добър знак...За съжаление,разбрах за молитвения наряд сега,но няма да пропусна следващите дни,макар и да не мога да спазя определените часове.

Бих искала да споделя нещо,на което днес попаднах с тайната надежда да ви помогна поне мъничко в изпитанието,пред което сте изправена.Докато четях Лидия Ковачева"Гладът - приятел и лекарство",бях силно впечатлена от разказа и за Атерхов(автор на кн."Суровоядство",издадена в Армения).Той загубил и двете си деца на 14 и 10 годишна възраст и,разбира се,мъката му била безгранична.Още повече,че е имал възможност да ги даде за лечение на най-добрите медицински специалисти и при най-добрите условия.Този обрат в живота му го мотивира да посвети 18 години от живота си на изследвания и проучвания,в резултат на което се ражда и книгата му,а по-късно и третото му дете...Някъде по-горе прочетох,че borislavil също е бил вдъхновен да напише книга по повод едно доста нерадостно събитие...В страданието се раждат най-истинските и стойностни неща.Не съм го измислила аз.Не казвам,че всички трябва да станат писатели,за да го преодолеят - не!Само давам примери,в които мрака на трагедията се преодолява чрез "отваряне"към свтлината на зората,която вашето друго детенце носи,или нещо друго,което бихте посветили на живота на двете си деца...Сега е трудно и тежко,непоносимо...Задавям се...А толкова ми се иска да ви прегърна и да ви кажа - "ДРЪЖТЕ СЕ!НИЕ СМЕ С ВАС!"