Станимир Добавено Октомври 23, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 23, 2009 Аз си представям две растения. Ако поливаме едното и не поливаме другото, то първото ще расте и ще се развива, а второто ще увяхне и умре. Така е и с мислите. Допускайки негативни мисли в съзнанието си ние ги поливаме. Идеята на положителното мислене е да подхранваме добрите мисли постоянно. Отдадем ли се на някоя отрицателна мисъл, ние отново я поим с нашето внимание и тя бързо възстановява своята сила. Дори и слабото внимание, което обръщаме на негативната мисъл я поддържа жива, макар и съвсем слаба, подобно на растение на което даваме по няколко капки вода. За да умре растението е необходимо да намалим това количество още повече. При мислите обаче, за разлика от растенията, водата не може да остане неизползвана. Това означава, че ние трябва да я употребим за подхранване на добрите мисли в съзнанието си. В противен случай ние отново ще подхраним отрицателните мисли. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ирина - Horus - Чебурашка Добавено Октомври 23, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 23, 2009 Това означава, че ние трябва да я употребим за подхранване на добрите мисли в съзнанието си. В противен случай ние отново ще подхраним отрицателните мисли. Казано с "градинарски аналог": Ако не посадим цветя, вечно ще скубем плевели. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Октомври 23, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 23, 2009 Здравейте. Ако някой от четящите тук, все още не е убеден в силата на мисълта ,може да прочете тази книга . http://www.bulbooks.com/book-3719.html съставител д-р Светла Балтова,а извадките са по темата от беседи на Учителя Петър Дънов. Понеже темата е за техники ,с които постигаме положително мислене ще ви споделя аз как се "опитомявам". Когато ме налегне съмнение и тревога веднага започвам да търся ,да заменя тези мисли с положителна мисъл.Ако не се справям чета молитви,предприемам някаква хубава разходка сред природата,където да почерпя вдъхновение ,а ако не е възможно ,се оглеждам да разбера от къде ми идва всичко това в ума и отново започвам да правя нещо различно ,да изляза от обсега на мислите.Казвам си позитивни утвърждения и го правя докато отстраня тези трвожни мисли,защото знам,че те не ме водят към добро за мене ако ги оставя да си се разхождат из ума ми. Ако срещна човек,който предизвиква лоши ,негативни мисли и чувства.Или веднага го игнорирам в себе си,което в мен минава през едно мислено 'Боже прости му той не знае какво прави в момента и защото аз му прощавам".Или ако не е от хората ,които мога просто да игнорирам ,защото са близки ,аз насочвам мисълта си към някое достойнство на този човек,с което да заменя мисълта за лошата, негативна постъпка и дума. Към ново начинание пристъпвам винаги след една старателна положителна мотивация.Обикновено,когато става въпрос за начинания,на сцената излизат разни страхове пред неизвестното и "разумни" предупреждения,които пак генерират страх.Поне при мене е така.Техники за справяне със страха има най-различни.При мен върви по начина описан от Лууле Вилма http://www.book.store.bg/search?srchstr=%C...EC%E0&sin=1 -да поговориш със страха,като го визуализираш като една голяма черна сянка,да му благодариш,че си е свършил работата ,но вече не ти е нужен и да го помолиш да си отиде. Осъзнавам,че на някого това може да се стори доста откачено,но на мен ми върши работа. Крайната цел на всички тези автозанимания е да успея да се балансирам вътрешно и да поддържам позитивна нагласа. Нали знаете онази приказка ;"Двама затворници гледат през прозореца на килията.Единият гледа и вижда красивата Луна и звездите,а другият калния и мрачен коловоз на близкия път". Ако мога да перефразирам,винаги когато попадна на кален коловоз в безлюден участък,поглеждам нагоре и щом видя звездното небе знам,че светлината е близо.Просто трябва да стигна до нея. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Октомври 23, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 23, 2009 Като притчата с двата вълка: "Един стар индианец имал внуче беладжия, което все бягало наоколо, събаряло кожите за сушене, крадяло стрелите и било много вироглаво. Един ден индианчето попитало дядо си: - Дядо, всички ми казват, че съм непослушен... как да стана добър? - В теб има два вълка, дядовото - казал стария индианец. - Добър и лош вълк. и двата зависят от теб, от избора ти. - А как да избера добрия вълк, дядо?, попитал малкият, - като избереш да го храниш, момчето ми!" В голяма степен притчата си е о'к, както и ботаническата метафора с избора кои наши цветя или бурени да поливаме! Верни изводи са това! там е работата, че поливайки добрите цветя, напояваме и лошите, защото в корените на психичната ни почва те са единни. Психологически неполиването на "лошите" мисли се нарича изтласкването им, дисоциирането им в несъзнаваното. Там те стават още по-силни и се проявяват като невротична симптоматика и телесна психосоматика. Тоест, съзнателният избор на доброто е един работещ избор в дългосрочен план само когато сме прегърнали и злото и не се боим да използваме соковете му трансформирайки ги в доброто. тези простички размисли християнската или теософската мисъл, пълна с разделяй и владей, с дихотомия, трудно може да разбере. Моят личен и с хора опит говори обаче, че "неполиването" на "злото" го кара автоматично да черпи сили от доброто - на несъзнавано ниво! Сигурно ви се струват думите ми странни, но това са дълбоки психични движения, а умът е много триково нещо! Ако просто кажеш на някой хипохондрик или обсесивно компулсивен или с налудности индивид да заменя мислите, да избира добрите: не работи! Работи само при относително здрави хора, но самият подход е плитък и грешен като цяло! Не замяна, но ясно осъзнаване и на едното и на другото и впрягането и трансформирането и на двете - това се иска за дългосрочна успешна работа, оцялостяваща, а не разцепваща цялостната ни личност! Е, сигурно съвсем ви обърках - защото пиша съвсем кратко. Но, това е! Чао и бъдете здрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Октомври 23, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 23, 2009 (edited) Привет, но Орли, нали "всяка истина е полуистина" - така за съжаление е трудно да се обясни и интегралната идея с тези полуистини! Защото това, което казваш е вярно при обичайната употреба на "позитивното мислене". Но е факт, че някои са успявали и то много дълбоко и трайно да се подобрят уж пак по тези начини... Явно е коренно различен вътрешният усет, необходим за конструктивното им прилагане и без който се получават изкривяванията, за които говориш. Освен това съвременната психология, приемайки някои от насоките на духовните учения и частично коригирайки някои от техните залитания, нерядко прави и друго - сама става едностранчива и редуцираща. Защото, ако е вярно, че подтискането на "злото" създава проблеми, защо единствената му алтернатива да е неговото "осъзнаване"? Ако това осъзнаване може (а аз съм убеден, че може, но при определени условия) да доведе до по-голяма цялостност, защото при толкова много хора не работи и този метод? вероятно защото е псевдоосъзнаване, но лесно ли е да обясниш и да доведеш човека до същинското осъзнаване?! А ако е псевдо - това няма ли тогава да има обратния ефект, все повече да умножава зависимостите от "злото"?! И защо да няма още един вариант (пак при съответни условия) - а именно, в стремежа си всичо да е добро, колкото и това да не се получава, в един момент човек прескача отвъд доброто и злото - и тогава вече е цялостен! Поне аз така разбирам стадийните препоръки в някои доста основни духовни учения, вкл. на Учителя Беинса и Парамаханса Йогананда. Редактирано Октомври 23, 2009 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ирина - Horus - Чебурашка Добавено Октомври 23, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 23, 2009 В изказването на Орлин за "поливане на злото" - аз разбирам една трезвост в преценката за нещата. Защото и бягството с позитивното мислене е фалшиво напомпане с илюзия и води до психични изкривявания. Силата на сътворението в ежедневния живот не е само в човешката мисъл сама по себе си, а във волята да постигнем нещо с цената на собствените си усилия. Както каза и Добромир - цялостността не е в крайностите, а в това да прескочим отвъд категориите на нещата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 23, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 23, 2009 (edited) Това предполага добро познаване на себе си. Човек дори и да има силата да си признае грешките, то трябват и сили да ги поправи, да носи последствията от тях. Но само Бог може да употреби всичко за Добро. Т.е., да се обърнем навътре, да познаем себе си, да си простим, но и Вяра в Бога да имаме. Важни са намеренията. И тогава, постепенно ще разберем, в случките от самия живот, че няма добро/зло, това е най-голямата илюзия на нашият ум Няма зло, има страхове и зависимости.... Важно е да бъдем себе си и да тръгнем съзнателно към доброто, светлината... А какво си мислят хората-тяхна работа си е... Например-ако съм била лоша, като не съм разрешила на сина си да шофира без книжка, то той се е ядосал и е изкарал шофьорски курс от раз Ето, моята лошотия е за добро Ако малко се издигнем и са отдалечим от емоциите, пристрастията, интересите, то няма да има добро/зло... Редактирано Октомври 23, 2009 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Октомври 23, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 23, 2009 Много интересна тема, много интересна. И спокойна Хрумна ми да споделя каква е според мен разликата между психотерапевт и духовен учител. Духовният учител дава и духовни съвети Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Октомври 23, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 23, 2009 Говоря от опит, а не толкова от позицията на психологията. Ако не го осъзнаеш, приемеш, че го има, ако не се взреш смело в злото от позицията на Селфа си, ти бягаш от него, бориш се с него и така то расте. Например страха, вината, гнева, тъгата. Ако решиш съзнателно да отклоняваш вниманието си от тях, временно работи, докато енергията им в несъзнаваното нарасне дотам, че експлоадира в телесен или невротичен симптом, болест. Защото злото не е точно зло, но е част от двойнственото единство на този живот, от единството на противоположностите му: ден и нощ, мъж и жена, плюс и минус. Но, много философско се получи... Нямам време и желание сега да пиша повече, но съм сигурен в изводите си - от личен опит идват, а и резонират с духовните учения. Давам един простичък елементарен пример, защото примерите заместват тонове приказки: например жена има натрапчивата мисъл, че ще изхвърли пет годишната си дъщеричка през прозореца - от 12-тия етаж. Тази мисъл идва непрестанно в ума и и я ужасява. тя се бори с нея силно, потиска я, гони я, огражда се, прави защитни ритуали и прочее баналости, добре познати в психотерапията. Мисълта обаче е обсесивна и колкото повече жената се стреми да я замества с положителни светли мисли, мисълта става все по-силна. Защото самото неприемане на първоначално мъничката и безобидна естествено предпазваща дъщеря и от падане мисъл, я е превърнало в настоящата натрапчива болна такава. Или мъж със страх от болести, който само при мисълта за болница, линейка, болест, при всеки телесен признак за болест получава мощни паник атаки. Този човек разбира се с всичка сила се стреми да мисли позитивно, има си формули и мантри и светли идеи и разбирания, които с една огромна сила се стреми да употребява и с тях да замества хипохондрично натрапчивите си мисли, вече граничещи с налудности и все повече блокиращи работата му и социалния му живот. В началото положителните мисли са вършели работа, но сега са се превърнали в болезнени защитни мисловни ритуали, които се борят с другите, "ужасни" мисли за болестите. И самото заменяне, което представелява бягане/ борба, засилва страха все повече, а оттам и усилва силата на интрузивно проникване на "лошите" мисли в ума! Или онзи баща, който има обсесивни мисли да изнасили и убие 12 годишната си дъщеря. Човекът е морален и чудесен гражданин, добър съпруг и образцов баща. В началото го е било страх някой да не изнасили дъщеря му, да не стане нещо с нея. Страхът му го е накарал да бди над нея постоянно, а мсилите му "някой да не и направи нещо", са се прехвърлили несъзнавано в "аз ще я изнасиля и убия" - защото страхът е там и има нужда да се изяви и като не може да го направи през мислите за наранявне от друг, си намира вратичка в "аз ще я нараня" мислите. Бащата разбира се, никога няма да направи подобно нещо. Но това са игрите на ума, който е голям хитрец, а логиката му се отличава от захаросаната ни представа за нещата. Бащата се противи на мислите си максимално, отхвърля ги и ги заменя с положителни постоянно, вс епо-постоянно, дотолкова, че вече главата му "ще се пръсне от напрежение" и постоянно мислене, както казва той самия. Но онези образи, представи се промъкват. Първо, насън, а сега и постоянно през деня. А бащата засилва все повече силата на заместване и съпротивата си в това заместване и положително мислене. Което автоматично увеличава страха, а оттам и самите натрапчиви мисли за малтретиране на дъщеря му. Ако сега си извадя бележника със записките, мога да изредя стотина подобни случая... Искам да кажа, че отричането на "злото" води само до усилването му. Само когато спокойно приемеш смъртта, ще се наслаждаваш позитивно на живота си! А злото е зло само когато има неразбиране и борба, бягане. Правилната ситуация е нормална противополюссност, плюс, минус, а не добро и зло. между другото, горните случаи са приключени и разрешени успешно! Чао! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Октомври 23, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 23, 2009 (edited) Някой от специалистите би ли се наел да поясни какво следва да се разбира под бягство в позитивно мислене.Не се хващам за израза от мнението на Чебурашка с желание за спор.Искам да разбера границата ,според специалистите, между дисциплина на мислите,което аз си мисля,че правя с нещата,които ви споделих и това състояние наречено бягство в позитивно мислене,което би довело до психически изкривявания. И още нещо бих искала да разбера от мненията на специалистите. Какво трябва да прави един относително здрав човек ,та да успее да впрегне и трансформира и лошите(негативни) мисли и добрите(позитивни). Моля да погледнете на въпросите ми от позицията на : Истинската помощ е в добрата превенция на заболяванията ,а не само в лечението им. Редактирано Октомври 23, 2009 от Klaudia Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 23, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 23, 2009 В голяма степен притчата си е о'к, както и ботаническата метафора с избора кои наши цветя или бурени да поливаме! Верни изводи са това! там е работата, че поливайки добрите цветя, напояваме и лошите, защото в корените на психичната ни почва те са единни. Психологически неполиването на "лошите" мисли се нарича изтласкването им, дисоциирането им в несъзнаваното. Там те стават още по-силни и се проявяват като невротична симптоматика и телесна психосоматика. Тоест, съзнателният избор на доброто е един работещ избор в дългосрочен план само когато сме прегърнали и злото и не се боим да използваме соковете му трансформирайки ги в доброто. тези простички размисли християнската или теософската мисъл, пълна с разделяй и владей, с дихотомия, трудно може да разбере. Моят личен и с хора опит говори обаче, че "неполиването" на "злото" го кара автоматично да черпи сили от доброто - на несъзнавано ниво! Сигурно ви се струват думите ми странни, но това са дълбоки психични движения, а умът е много триково нещо! Ако просто кажеш на някой хипохондрик или обсесивно компулсивен или с налудности индивид да заменя мислите, да избира добрите: не работи! Работи само при относително здрави хора, но самият подход е плитък и грешен като цяло! Не замяна, но ясно осъзнаване и на едното и на другото и впрягането и трансформирането и на двете - това се иска за дългосрочна успешна работа, оцялостяваща, а не разцепваща цялостната ни личност! Е, сигурно съвсем ви обърках - защото пиша съвсем кратко. Но, това е! Чао и бъдете здрави! От гледна точка на психологията може и да си прав. Но все пак в психологията нерядко за позитивни се приемат съвсем егоистични мисли. Егоистичните позитивни и егоистичните негативни мисли наистина имат един и същ корен. Например личностната любов (привързаност) и омраза. Обаче съществува и надличностна любов, чието подхранване на води до несъзнателно подхранване на омразата. Омразата и егоистичната любов (привързаността) съществуват единствено в рамките на психиката на личността; корените и са там, докато надличностната любов се корени в душата. Така и съответните мисли, които тези чувства пораждат ще бъдат с различен източник. Колкото до разделението между „доброто“ и „злото“ и приемането на злото, то трябва да се водим от правилото нисшето винаги да е подчинено на висшето. Т.е. ако разглеждаме личността, отрицателните мисли и чувства следва да са подчинени на положителните. Ако разглеждаме цялостния човек, личностните (егоистични) чувства и мисли следва да са подчинени на тези произтичащи от човешката душа. Това, което е дадено на човека му е дадено за да го използва, а не да го отхвърля. Така и с личностните чувства и мисли. Използването обаче трябва да е по предназначение определено от човешката душа, а не от низшето аз. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Октомври 23, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 23, 2009 Всъщност казваме същото, Станимир, но с различни понятия. Когато казвам Селф, цялостна личност, това е психологичният израз именно за Любовта, с главна буква! Което още твърдя е, че играта на ума далеч не се случва само в клиничен контекст, но е ежедневие за всеки, за т.н. нормален ум, ако има въобще такова животно. Това, което поражда т.н. зло, това е животинската ни природа, подсъзнанието ни, старите мозъчни структури. Тях ги имаме обаче и няма как да се отървем от тях. Когато съзнателно правим избора си между две емоции, мисли и поведения, е добре да го правим именно от позицията на цялостната си личност, на онзи тих зрител в нас, който обединява в себе си противоположностите. Ключът този избор на доброто да е работещо градивен е да се извършва без инвестиране на енергия на отричане, битка срещу противоположното му. избираме доброто, но с обичта, приемането и разбирането на Любовта, на цялостната личност. Приемаме и злото, което така се превръща в слуга на доброто! При съпротива и отричане се стига до невротизиране - човекът се старае с всички сили да бъде добър, позитивен, но сянката му ("То", подсъзнанието) се превръща в чудовище. Колкото по-позитивни се опитваме да бъдем в персоните, в имиджа, в съзнанието си, докато отхвърляме т.н. зло (което е просто енергията на звяра в нас), толкова по-деструктивно става подсъзнанието ни. И се получава бягане от собствената сянка! За да не става това, съзнателният избор на доброто, на позитивното е нужно да става с разбиране и готовност за трансформиране на агресията, страха и т.н. Те са горивото на доброто в този диалектичен, полярен свят. Когато това се прави, е възможна една по-висока визия над ... себе си от позицията на Себе си! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 23, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 23, 2009 ... Всъщност самият страх е силно егоистично и отрицателно чувство, както и безпокойството. В тези случаи отрицателната личностна природа в човека се подхранва съвсем директно. Освен това когато говорим за заместване на една отрицателна мисъл с положителна, то се има предвид нейната противоположност, а не каква да е положителна мисъл. Безпокойството следва да бъде заменено от спокойствие, страхът – от безстрашие, желанието да избягаш от злото – от готовността да го посрещнеш и изпиташ цялата му негативна сила върху себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ирина - Horus - Чебурашка Добавено Октомври 23, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 23, 2009 Някой от специалистите би ли се наел да поясни какво следва да се разбира под бягство в позитивно мислене. И още нещо бих искала да разбера от мненията на специалистите. Какво трябва да прави един относително здрав човек ,та да успее да впрегне и трансформира и лошите(негативни) мисли и добрите(позитивни). Klaudia, благодаря за въпросите. Имам предвид следното: Много хора прочитат книга, публикация или нещо в интернет как с мисълта си да се свържат с някакви по-висши сили и енергии, да следват определени инструкции за самовнушение и визуализация – и така ще получат желаното. Е да, но обикновено не го получават. Или как да си внушат, че всичко им е наред и няма нищо невъзможно за тях. Всичко това съпроводено с нареждания от типа на: „гръбнакът Ви трябва да е изпружен като на кадрови офицер, усмивката ви трябва да е паралитично позитивна от американски тип… и т.н. И после рогът на изобилието ще се изсипе в скута Ви…”. От друга страна, на Изток духовните Учители твърдят, че за да се свържем с духовните светове – трябва да прекратим мисленето за определено време. Защото мисленето е оперативно в материалния свят само и единствено, когато е придатък на волята ни. Ще дам пример. Да речем, че човек извършва тежък физически труд, работейки на строеж и си упражнява силата на мисълта, мечтаейки си да притежава голяма бизнес-сграда насред София. Или има вреден навик (тютюнопушене, чревоугодничество..), който му създава дискомфорт и здравословни проблеми. Но, както казах по-горе, силата на сътворението в ежедневния живот не е само в човешката мисъл сама по себе си, а във волята да постигнем нещо с цената на собствените си усилия. Тоест, нужно е да крачим към целта, посредством намерението. (А както знаеш, Намерението – това е решимостта да Имаме и да Действаме.) Да се движим към целта, означава не да си внушаваме и да мечтаем как всичко ни е наред или ще се оправи от самосебе си, а да извършваме конкретни действия в реалната действителност за постигане и претворяване на намерението си. Така няма да се получи бягство в позитивното мислене, т.е. самозаблуда, а именно трансформация на мислите, която ще ни помогне да добием увереност по пътя към постигане на целта. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Октомври 23, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 23, 2009 Благодаря Чебурашка за отговора. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Октомври 23, 2009 Автор Доклад Share Добавено Октомври 23, 2009 ..... Ключът този избор на доброто да е работещо градивен е да се извършва без инвестиране на енергия на отричане, битка срещу противоположното му. избираме доброто, но с обичта, приемането и разбирането на Любовта, на цялостната личност. Приемаме и злото, което така се превръща в слуга на доброто!..... Бих добавила и това: Да се приемеш такъв, какъвто си. Да се обичаш такъв, какъвто си, без оценки, без съд и присъда. Без задълбаване в това, че през главата ти минават и лоши мисли. Съзнателно да си създаваш положителни емоции. Да подхранваш радостта, а не страха си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Октомври 24, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 24, 2009 (edited) Общо взето, всичко дотук е от малко по-различни ъгли, но като цяло едно и също... Ала според мен то касае една голяма част от хората, но не и всички. Зависи от индивидуалното ниво. На нас много ни се иска да има еднакво валидни рецепти за всички, но поне един значителен нюанс винаги е необходимо да се внася както с промяна на еволюционното израстване, така и в зависимост от конкретните вътрешни и външни условия на настоящето. Орли, не се съмнявам в разрешените ти случаи, но неразрешените понякога не можеш да научиш за тях, защото вече не ти се обаждат (това важи разбира се за всички лекуващи и за мен вкл.). И тогава? Няма ли опасност от натрупване на едностранчив опит, а оттам - правене на неточни изводи? Май ще трябва в някой анонимен форум лекуващите взаимно да си посочват непълнотите в представите! Според мен при някои слаборазвити индивиди изобщо не е въпрос ТЕ да избират кои мисли да подхранват, тъй като са тамас - дотолкова инертни, че се поддават силно преобладаващо на мненията на околните. За тях, колкото и да е старозаветно, е необходимо да има горе-долу основателни понятия за добро и зло, които да им се налагат отвън. Те не могат да имат конструктивно отношение към злото и ако се поощрява вниманието към него, то ще продължава да расте в тях и те ще избират именно него; те не могат да се осъзнаят даже дотолкова, че да осъществят подтискане! Няма да се стигне лесно до това, въпреки злото да изберат съзнателно доброто. И педагозите ще потвърдят, че има такива деца, на които нищо друго не действа, освен прякото принуждение и които използват всяко позволение да проявят тъмните си страни, за да ги проявяват неограничено, доколкото им се позволи... Е, ако човек е понадскочил това първично състояние, тогава вече това което казваш, започва да има преобладаваща сила. Но тук се явява другата уловка - ако човекът ПО ПРИНЦИП си е склонен към подтискане, той може да зацикли в друг порочен кръг, т.е. да замени подтискането на едно нещо, което му е осветлено от психотерапевта, духовния наставник или просто от живота - с подтискане на друго нещо. Тогава резултатът ще изглежда че не е козметичен по отношение на изчезналия проблем, но той ще продължава да не е радикален по отношение на индивида в по-общ план. И чак ако той е на ниво саттва, т.е. високо осъзнат, пречистен, интегрално развит и въпреки това смирен - ЧАК ТОГАВА прекрасните методи и възможности, описани в книжките, ще са силно оползотворими от него! Ако ме питаш, накарай тамас да повярва в теб, независимо с какво лекуваш - плацебото е най-доброто за него. Разбира се, важни са и физическите практики и храненето, защото това си остават базови моменти за по-нататъшния му развой. При раджас - активните хора, които все повече повишават процента си днес, въпросът е как да се внимава едното подтискане да не се смени с друго, по-неподходящо (това ще означава, че в тоя тип има и голям примес на тамас; може би дори тривиалните опити да мисли позитивно да му дават все някаква, макар и временна утеха, отколкото хвърлянето в "шахматните" усложнения, с които той не е дорасъл да се справи?!). Ако се смени с по-подходящо, все пак това е някаква стъпка за човека и частичен успех за тоя, който го насочва. В най-добрия случай човекът освен раджас ще си има и доста саттва и той самият, условията, терапевтът и т.н. ще могат да пренасочват съзнателния му живот все повече върху висшето качество - тогава и само тогава се получава трансформация на проблема във възможност и интеграция на индивида, вместо разцепване, ново подтискане, замаскиране и др. подобни игри на "сляпа баба". И тогава позитивното мислене при него си е естествено и не грози с никакво подтискане (тук вече собствената психика може да разгадае същността на този процес като ретроградна)! Както и човек е достатъчнодушевно силен, за да признае все още съществуващите слабости и да работи върху тях, вместо да ги отпраща в несъзнаваното. В заключение, често съзнателно или по разсеяност, авторите и консултантите на психологичната мъдрост забравят да ни кажат, че възможностите на методите и терапевтите са силно ограничени от ограничената все още съзнателност на самите клиенти/пациенти! Ето защо интегралният подход според мен е добре да се развива и в тази посока - индивидуализиране на методите, вкл. на тяхната последователност, в зависимост от съответното ниво на индивидуалното развитие! Редактирано Октомври 24, 2009 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Декември 10, 2009 Доклад Share Добавено Декември 10, 2009 Когато срещнеш някого по пътя си, мислено му кажи: "Бог да те благослови!". И животът ти ще се изпълва с благословение. Да, истинското положително мислене започва като се свържеш с Положителното. Да виждаш доброто в другите, да не обръщаш внимание на техните недостатъци и слабости все неща, за които Учителя постоянно говори. Вярата - също голям раздел в положителното мислене. Вяра в Бога, вяра в добрите и Висши Същества, вяра в реда, съвършения ред, по който се движи еволюцията. Молитвите - също огромен дял в положителното мислене. Ясновидците казват, че мислите и чувствата, предизвикани от молитва, са като ангели-хранители за тези, към които са изпратени. А също и магнит, защото подобното привлича подобното. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Декември 10, 2009 Доклад Share Добавено Декември 10, 2009 Животът е въртележка , понякога си отдолу, понякога си отгоре.Важното е да не спира, за да има разнообразие. В тоз ред на мисли вчера ми разказаха една приказка която е подходяща и за тази тема -силата на мисленето бих казала.Няма значение положително ли е или отрецателно, мисленето е сила.Разбира се и основен момент на логиката и на съществуването като цяло. "Мисля, следователно съществувам."Р.Д. Ето я и приказката: Един човек, отчаян много от живота, решил да предизвика неговия край.Взел едно въже и тръгнал към гората -ще се беси.Бил изпаднал в крайна бедност, жената болна, децата също, решил, че не може да бъде полезен на никого с нищо и за да не се мъчи повече, решил да се обеси. Вървял си той към реката и насреща му един овчар.Попитал го ,къде отива, отчаяния мъж разказал за окаяното си положение и за решението което взел.Тогава овчаря му казал: "Не се отчайвай, аз ще ти помогна ще ти кажа как да се справиш с положението." Заслушал се мъжът, станало му интересно, какво пък толкова ще му кажат, че чак такова чудо да стане да се справи с душевните си и финансови проблеми.Овчарят му казал, че ще му напише на едно листче няколко думи, но той (отчаяния)трябва всяка сутрин да става и веднага след сън да си ги казва, преди да легне също.И не трябва да пропуска този ритуал, нито една сутрин и нито една нощ.Изумен мъжът решил пък да пробва, овчарят бил толкова убеден в това което казва, че мъжа взел листчето и решил да пробва 10 дена, ако нищо не стане ще се самоубие. Прибрал се той и започнал ритуала, като с любопитство наблюдавал, какво става около него и нали му казали, че ще се подобряват нещата той започнал да следи за подобрението. Така се случило, че след няколко дена го потърсили за работа и нещата тръгнали напред. Минали години, човека започнал бизнес, успеха го съпровождал навсякъде и той решил да намери този овчар ,за да му благодари.Тръгнал питал, търсил намерил го накрая.Започнал да му разказва, да му благодари и да го пита как да му се отплати.Гледал го овчаря, слушал го и накрая го попитал: "Ти скоро май не си чел думичките?" Какво пишело на лисчето!? "Няма да е винаги така". Както казаха и други в предни постове важна е градивността, стремежа, трансформацията. Положителното мислене + материална работа над него= позитивно развитие- силен дух. Отрицателното мислене + материална работа над него= деградация - изгубен дух Положително мислене без материална изява = стоп на въртележката, очакваш качването си нагоре ,но не знаеш от къде да натиснеш бутона - търсещ дух, с развиваща се воля. Отрицателно мислене без материална изява, това е средното положение на последните две.Въпрос на лична воля и средата на развите е основния фактор за преминаване в първата позиция. Тук просто приемането на нещата (третата позиция) не помага.Освен че се приемат, трябва да се направи и всичко възможно за тяхната положителна промяна.Да света е такъв, какъвто е, случват се хиляди неща, не мога да променя света, но мога да променя много неща край себе си , в себе си и е добре да започна с тези които най- не ми харесват. Как?... въпрос на светоусещане. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Декември 20, 2009 Доклад Share Добавено Декември 20, 2009 " Всяка дисхармонична мисъл и всяко дисхармонично чувство в човека създават ред болезнени състояния. Каквито са мислите и чувствата на човека, такъв е и той сам. Някой вижда една пресъхнала чешма и постоянно мисли за нея. Държи ли тази мисъл в себе си, не се минава много време, и той заболява: в организма му става някакво подпушване, в резултат на което жизнените сили в него пресъхват." Учителя, ООК 1930г. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Декември 20, 2009 Доклад Share Добавено Декември 20, 2009 Без цялостен правилен мироглед реално положително мислене не може да има. И т.нар. зло е породено от привързаности към земното. (визирам примерите на Орлин) И колкото и да се "скубят корените на психическия троскот", то семената са в самскарите и си остават. И ..... май трябва да се сменя цялата 'психична почва' с духовна такава. И ако се прилага егоистично положително мислене и молитви, изпросващи блага, то в един момент егоизмът... ще си понесе неизбежните кармичните последствия.... Любовта към Бога и алтруизма са най-мощните висши сили/енергии, който биха разстопили злото (а не подтиснали/загърбили/изтласкали) както Слънцето топи снега. Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Декември 20, 2009 Доклад Share Добавено Декември 20, 2009 Днес моя приятелка (няма нет и затова ще си позволя да разкажа нейната история накратко) сподели с мен нещо, което ми направи много силно впечатление. Преди 21 години (тогава тя е на 35, живее сама с дъщеря си и работи много), и слагат диагноза тумор на очната ябълка, следва почти ослепяване, операция и прогноза - "1 година имаш със сигурност - после никой не знае..." Първо и минава през ум да отнеме живота си, но после идва друга мисъл - щом ми остава само една сигурна, тогава нека си я изживея щастливо, ден за ден. Какъв е смисълът да се тревожа за нещо, в което така или иначе няма да ме има. И наистина заживяла само с хубавото вътре в себе си и около себе си. И сега се изненадва как лесно е забравила за тревогите и мрачните прогнози. "Всеки път, когато се сещах за тях, още повече ми се искаше да изживея последната си година безгрижно и весело". Годината минала, туморът не се появявал отново. лекарите и казали, че ако продължава да живее така, може би има шанс... Но дошло съмнението - възможно ли е в един живот да няма сблъсъци, тревоги, да има само спокойна радост у дома? И тогава като отговор паднала и си счупила крака. В болницата се запознала със сегашния си съпруг - "и разбрах, че има щастливо семейство, има любов само с радост и мир - вече 20 години сме заедно. Преживяли сме много изпитания двамата, но винаги сме били щастливи заедно... Благодарна съм на всички страдани, които ми дадоха тази светлина и Любов". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
val68z Добавено Февруари 13, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2010 здравейте , някои сеща ли за някоя стойностна книжка ,или автор на тема- положителното мислене. поразрових се из гугъл, но както може би знаете, да си избереш книжка от нета само заради извадка ,едва ли е равностоино на това, да разгърнеш същата книжка, и понякога се случва така че, от широко рекламирана само с нарочни извадки книжка, не можеш да научиш почти нищо съществено. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
val68z Добавено Февруари 13, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2010 браво това е страхотно. Днес моя приятелка (няма нет и затова ще си позволя да разкажа нейната история накратко) сподели с мен нещо, което ми направи много силно впечатление. Преди 21 години (тогава тя е на 35, живее сама с дъщеря си и работи много), и слагат диагноза тумор на очната ябълка, следва почти ослепяване, операция и прогноза - "1 година имаш със сигурност - после никой не знае..." Първо и минава през ум да отнеме живота си, но после идва друга мисъл - щом ми остава само една сигурна, тогава нека си я изживея щастливо, ден за ден. Какъв е смисълът да се тревожа за нещо, в което така или иначе няма да ме има. И наистина заживяла само с хубавото вътре в себе си и около себе си. И сега се изненадва как лесно е забравила за тревогите и мрачните прогнози. "Всеки път, когато се сещах за тях, още повече ми се искаше да изживея последната си година безгрижно и весело". Годината минала, туморът не се появявал отново. лекарите и казали, че ако продължава да живее така, може би има шанс... Но дошло съмнението - възможно ли е в един живот да няма сблъсъци, тревоги, да има само спокойна радост у дома? И тогава като отговор паднала и си счупила крака. В болницата се запознала със сегашния си съпруг - "и разбрах, че има щастливо семейство, има любов само с радост и мир - вече 20 години сме заедно. Преживяли сме много изпитания двамата, но винаги сме били щастливи заедно... Благодарна съм на всички страдани, които ми дадоха тази светлина и Любов". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Февруари 13, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2010 здравейте , някои сеща ли за някоя стойностна книжка ,или автор на тема- положителното мислене. поразрових се из гугъл, но както може би знаете, да си избереш книжка от нета само заради извадка ,едва ли е равностоино на това, да разгърнеш същата книжка, и понякога се случва така че, от широко рекламирана само с нарочни извадки книжка, не можеш да научиш почти нищо съществено. Не зная в каква точно насока желаеш да бъде книжката и какъв стил предпочиташ, но примерно "Излекувай живота си" на Лиуз Хей, "Пилешка супа за душата", не се сещам авторите, "101 урока за живота или Всичко, което сме искали да научим за живота в училище - НО НЕ СМЕ" на Питър Макуилямс, някои от книгите на Уейн Дайър и др. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.