aleirbag Добавено Август 2, 2008 Доклад Share Добавено Август 2, 2008 Според Вас ,ако някой има изключително силно отрицателно мислене,това би ли го довело в даден момент до положително такова и ако е възможно,коя е причината за промяната?Дали е самото отрицателно мислене или нещо друго? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 2, 2008 Доклад Share Добавено Август 2, 2008 Не, но може да осъзнае безмислеността и вредата за себе си (най-вече) и за околните от подобно отрицателно мислене и постепенно да започне да замества отрицателните си мисли с положителни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maggee Добавено Август 2, 2008 Доклад Share Добавено Август 2, 2008 Според Вас ,ако някой има изключително силно отрицателно мислене,това би ли го довело в даден момент до положително такова и ако е възможно,коя е причината за промяната?Дали е самото отрицателно мислене или нещо друго? Имала съм моменти, в които ситуацията е била крайно неприятна и мисленето ми е било адекватно - и тогава нещата са се оправяли по магически начин. И в други ситуации, когато съм мислила позитивно, очаквала съм най-доброто и нещата са се сривали тотално. Преди време ми изглеждаше парадоксален изходът от продължителни и тежки черни периоди - колкото по-интензивно преживявах болката си, толкова по-бързо отминаваше периодът. След това ми попаднаха книжки, в които пишеше, че от черните периоди се излиза с позитивно мислене - казвайте на черното бяло и то ще стане бяло. И понеже не приемам нищо на доверие, но затова пък обичам да опитвам, опитах. Резултатът: агония, която обикновено отминава за 3 месеца, се проточи 13. И позитивното, и негативното мислене са две крайности, свързани с голяма загуба на енергия, енергийно неизгодни и следователно - подлежащи на възстановяване в най-кратък срок (всяко действие поражда равно по сила противодействие). Ако изпитваш липса на нещо (любов, пари, работа, каквото и да е) и залъгваш Вселената, че така ти е ок, Вселената е спокойна - щом излъчването на човека е ок, значи и той е ок, нямаме работа тук. А за теб да излъчваш позитивизъм в крайно неприятна ситуация е огромен енергиен разход, който може да поддържаш известно време, но не много дълго - и накрая, логично, стигаш до предела на силите си. Позитивното мислене е нещо много полезно, когато ситуацията на човека е относително баланисрана, тоест, когато има реални основания за позитивно мислене. Ако днес имам 5000 лв и искам да създам фирма - да, добре е да преценя всички варианти, да приема всички изходи (включително негативни) и да се концентрирам върху желаното от мен. Но ако нямам пари и за хляба си, едва ли чрез позитивно мислене ще стигна до просперираща фирма. Розовите очила не правят света розов - залъгват само собственото ни цветово възприятие. И както споминах в една друга тема, днес съм убедена, че човекът идва на този свят с всички знания, които са валидни за самия него, за неговото конкретно положение в еволюционния му път. Не твърдя, че позитивното мислене е нещо лошо, нещо неефективно, напротив, то е двигателят ни. Но човек интуитивно от ранна детска възраст разбира как да постъпва, как да се справя с тежките ситуации, как да постига целите си - и това е неговата уникална рецепта, единствено валидна. Няма общовалидни рецепти за това, както и няма двама еднакви човека - никоя мъдра книга не може да даде универсални рецепти, а само общи отправни точки, от които всеки човек да открие собствения си път. След като опитах много техники стигнах до извода, че единственото, което действа за мен, съм имала винаги на разположение - собственото си интуитивно усещане. А мъдрите книги не ми дадоха нови ключове и умения, само ми помогнаха да осъзная какво богатство имам и съм имала винаги. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Август 3, 2008 Доклад Share Добавено Август 3, 2008 ... Но човек интуитивно от ранна детска възраст разбира как да постъпва, как да се справя с тежките ситуации, как да постига целите си - и това е неговата уникална рецепта, единствено валидна. Няма общовалидни рецепти за това, както и няма двама еднакви човека - никоя мъдра книга не може да даде универсални рецепти, а само общи отправни точки, от които всеки човек да открие собствения си път. След като опитах много техники стигнах до извода, че единственото, което действа за мен, съм имала винаги на разположение - собственото си интуитивно усещане. А мъдрите книги не ми дадоха нови ключове и умения, само ми помогнаха да осъзная какво богатство имам и съм имала винаги. Моите наблюдения са, че за съжаление далеч не всички хора притежават такова интуитивно разбиране как да постъпят. Или по-точно, всички го притежават, но малко са способни да черпят от него. Да не говорим, че хората с наранено Слънце при всяко свое дейстие, при всяка проява на волята си, създават още по-тежка ситуация за себе си - за тях основната рецепта е приемане и смирение. Също така част от тези, които го "чуват", не му се доверяват, защото вече са програмирани от семейството, училището и обкръжаващата ги среда, че е по-добре да се осланят на разума си, отколкото на интуицията си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 4, 2008 Доклад Share Добавено Август 4, 2008 (edited) Интуицията не може да замести мисълта. Мисълта е градивна сила. Тя е активна, творяща, целенасочена. Интуицията е пасивна, възприемаща. Чувствата също са пасивни, а волята е активна. Волята се реализира чрез мисълта. Мисълта може да бъде развивана до безкрайност. Тя не е само логика и безкрайни монотонни разсъждения над определен проблем. На висшите си нива, тя е символична и безформена. Абстрактната мисъл е синтезираща, обединяваща и може да достигне сила, интензитет и всеобхватност надхвърлящи многократно човешките представи. В крайна сметка всяка съществуваща форма, преди да се прояви е била мисъл. Редактирано Август 4, 2008 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maggee Добавено Август 4, 2008 Доклад Share Добавено Август 4, 2008 Интуицията не може да замени мисълта, нито мисълта - интуицията. Интуицията ни предоставя действително важната за нас информация, а мисълта ни определя как ще я реализираме. Сами по себе си мислите обаче нямат особена градивна сила - съзидатателната сила е намерението, а то, освен чувство и мисъл, винаги включва и готовност за действие и приемане. Позитивното мислене + намерението за реално действие отваря много врати; позитивното мислене без намерение за действие (при мен специално) води до обратния резултат. Съгласна с всичко, което казва Диана - просто универсални рецепти няма, всеки е на собствения си път. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Август 4, 2008 Доклад Share Добавено Август 4, 2008 Дали ще мислиш положително или отрицателно зависи от твоята вътрешна нагласа, от това, което си разкрил в себе си. Ако си направил разкритие на Източника на Любовта, ако си изпълнен с Любов, ако Любовта прелива през бреговете на твоето същество, тогава и да искаш (друг е въпросът, че няма да искаш!), няма да можеш да мислиш отрицателно - тази "способност" ще ти е отнета. И това е истинската основа на положителното мислене, а не готови формули и рецепти за живота, които биха могли да направят така, че да крием своята вътрешна агония с усмивка и красиви, но лишени от пълнеж, фрази. Любовта е необходимата основа... за всичко! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 9, 2008 Доклад Share Добавено Август 9, 2008 Мисля, че малко смесваме положителното мислене със самозаблудата. В примера на maggee ясно е описано до какво води "позитивната самозаблуда". И аз съм живяла с нея - не 13 месеца, а 13 години. Позитивната самозаблуда е упоритостта на егоистичното ни Аз да вижда и признава само една страна и една врата в ситуацията - тази, която то си е набелязало за добрата и правилната. Позитивната самозаблуда смята болката от неадекватно мислене и поведение за благородна жертва в името на любовта. Това, което тя нарича позитивно мислене и вяра, е всъщност просто отказ от промяна на желанието, плана, визията за конкретно събитие в бъдещето, отказ да се признае приоритета на Божията воля над нашата лична "позитивна мисъл". Такова "положително мислене" води до все по-голяма слепота и затъване в блатото на своя егоизъм. Положителното мислене е търсене на Божията воля и на положителните страни на ситуацията, на позитивните изходи и ползите от "загубите". То държи ума буден и сърцето чисто. Силата му се състои не в налагането на едно положително развитие на събитията, а в положително възприемане на всяко развитие. Ето един пример: Бившата приятелка на любимия се опитва да възстанови връзката между тях. Положителното мислене дава следното решение: Ако те се съберат, а ние се разделим - това е радостно, защото ако между нас отнощенията не вървят добре, той няма да бъде сам и ще бъде с човек, който го обича и с когото му е хубаво. Аз ще получа свободата да намеря човека, с когото ще съм щастлива. Ако ние останем заедно въпреки "атаката" и сме щастливи и спокойни - значи отношенията и връзката ни са издържали сериозна проверка. Аз съм запазила любовта си от ревността - своята и неговата, а и нейната свобода, а той е имал възможност да прецени с кого се чувства спокоен и щастлив. Дали ще запазят приятелството си - това е тяхно решение. Позитивно е, ако го запазят и се радват на него. Позитивно е и ако се отдалечат един от друг, защото усещат някакви негативни емоции - докато и ако ги преодолеят. Разказаното по-горе е личен опит на работа със силата на положителното мислене, на който се дължи спокойствието и радостта в живота ми през последните години. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Август 9, 2008 Доклад Share Добавено Август 9, 2008 Положителното мислене е търсене на Божията воля и на положителните страни на ситуацията, на позитивните изходи и ползите от "загубите". То държи ума буден и сърцето чисто. Силата му се състои не в налагането на едно положително развитие на събитията, а в положително възприемане на всяко развитие. Напълно съм съгласна с теб, Донче. Понякога страхът от промяна и нереалната ни, егоизтична оценка ни пречат. Изпитвала съм го и зная... Трудно е наистина да приемем, че не винаги сме прави, трудно е да дадем свобода на другите, особено ако ние самите не сме свободни, но разумният, зрял човек може да го направи... с разбиране и любов към себе си и към другите... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maggee Добавено Август 9, 2008 Доклад Share Добавено Август 9, 2008 Мисля, че малко смесваме положителното мислене със самозаблудата. В примера на maggee ясно е описано до какво води "позитивната самозаблуда". И аз съм живяла с нея - не 13 месеца, а 13 години. Не става обаче въпрос за самозаблуда. В междуличностните отношения тя често присъства и всичко е много субективно, така че ще дам пример от моята работа. Например, имам да завършвам работа на пациент. Примерно, след канално лечение трябва да сложа една пломбичка и това отнема 10 минути. Оставям си 30, за да работя спокойно. Ако в такава ситуация съм напълно спокойна и убедена, че всичко ще мине безпроблемно, дори само да си го помисля, се случват проблеми, които са невероятно абсурдни, банални, никога не случвали се и непредвидими, особено пък при толкова прости манипулации. Понякога просто съм се втрещявала от изумление пред това колко непредвидими ситуации могат да възникнат от едно нищо. И обратно, когато ми предстои каквато и да е работа, особено нещо по-трудно технически за изпълнение, и прехвърля през ума си всички негативни ситуации, които могат да предвидя и съм готова за тях, тогава всичко минава безкрайно гладко и бързо - сякаш ми помагат още чифт невидими ръце. Това са ситуации, в които отсъстват всякакви емоции и субективизъм, включително и самозаблудата, и именно тук най-ясно се проявяват механизмите, за които говоря по-горе. За себе си определено мога да кажа, че моето позитивно мислене се изразява в прехвърляне на всички негативни варианти и приемането им за възможни. Което противоречи на рецептите за позитивно мислене в книгите - ако мислите за лошите изходи, вие ги привличате (подобното привлича подобно). При мен е обратното - единственият начин да привлека желания изход, е да допусна всички нежелани. Предполагам, че по този начин се уравновесяват очакванията ми за позитивен изход, но факт е - така се случват нещата при мен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 9, 2008 Доклад Share Добавено Август 9, 2008 А според мен това се нарича предпазливост и си е точно една от техниките на положителното мислене. Негативните предположения и очаквания наистина ще доведат до негативни резултати, ако останат в този си вид. И не само защото подобното привлича подобното, а защото мозъкът ги "чува" като задача за изпълнение и подсъзнанието моделира поведение, което да доведе до тях. Принципът е добре известен на психолозите и особено педагозите. В професионалния пример на maggee тя реагира на тези предположения с адекватни подсъзнателни и съзнателни позитивни представи, в които преодолява евентуалния проблем. И пак по посочения по-горе принцип добре тренираните и органи, с помощта на които се труди изпълняват без нейно съзнателно ръководство "поръчката" - но сега вече не са негативните картини, а позитивните - тези, които са възникнали като реакция на негативните. Нещо подобно е поведението на пешеходеца, който не пресича улицата пред движещи се коли, защото първо си представя негативните послдици и веднага след това поведението, с което ги избягва - т.е. остава на мястото, на което се чувства сигурен и пресича, когато картината на ситуацията съвпадне с положителната представа. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 10, 2008 Доклад Share Добавено Август 10, 2008 ... Например, имам да завършвам работа на пациент. Примерно, след канално лечение трябва да сложа една пломбичка и това отнема 10 минути. Оставям си 30, за да работя спокойно. Ако в такава ситуация съм напълно спокойна и убедена, че всичко ще мине безпроблемно, дори само да си го помисля, се случват проблеми, които са невероятно абсурдни, банални, никога не случвали се и непредвидими, особено пък при толкова прости манипулации. Понякога просто съм се втрещявала от изумление пред това колко непредвидими ситуации могат да възникнат от едно нищо. И обратно, когато ми предстои каквато и да е работа, особено нещо по-трудно технически за изпълнение, и прехвърля през ума си всички негативни ситуации, които могат да предвидя и съм готова за тях, тогава всичко минава безкрайно гладко и бързо - сякаш ми помагат още чифт невидими ръце. Това са ситуации, в които отсъстват всякакви емоции и субективизъм, включително и самозаблудата, и именно тук най-ясно се проявяват механизмите, за които говоря по-горе. За себе си определено мога да кажа, че моето позитивно мислене се изразява в прехвърляне на всички негативни варианти и приемането им за възможни. Което противоречи на рецептите за позитивно мислене в книгите - ако мислите за лошите изходи, вие ги привличате (подобното привлича подобно). При мен е обратното - единственият начин да привлека желания изход, е да допусна всички нежелани. Предполагам, че по този начин се уравновесяват очакванията ми за позитивен изход, но факт е - така се случват нещата при мен. Да предвидиш евентуалните отрицателни последствия и да се подготвиш за тях е едно, а да ги подхранваш със страховете и въображението си - съвсем друго. Както казва Донка, твоето не може да се нарече отрицателно мислене. Ти сама споменаваш, че липсват емоции, или поне не прекалено силно изразени. Липсва това желание да се избегнат усложненията, интензивно до степен, че да се превърне в страх и да се превърне в магнит за подобно развитие на нещата за в бъдеще. Силното желание, или по-точно хаотичното желание, блокират мисълта, изграждат стена пред нея. Дори и силното желание нещо да се случи, съпътстващо положителната мисъл има същото въздействие. От друга страна мисълта лишена от емоционален заряд е слаба. Емоциите (както низшите страсти, така и висшите чувства) и придават жизненост. Точния баланс всеки трябва да намери сам за себе си. Желанието не трябва да е обвързано с това дали това, което мислим ще се реализира, защото такова желание блокира мисълта. Прекалено силното желание прави мисълта неуправляема. Както казах вече, лишената от емоционалност мисъл обикновено няма достатъчно енергия да се реализира. Да предвидиш евентуалните отрицателни последствия и да се подготвиш за тях е едно, а да ги подхранваш със страховете и въображението си - съвсем друго. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Януари 29, 2009 Доклад Share Добавено Януари 29, 2009 Силата на положителното мислене, техники и примери-или: как да го постигнем? "Често хората се сърдят на Христа, недоволни са от Него, че не им проговорил, не им обърнал внимание. Който гледа на нещата материалистически, той се сърди и на Христа, и на Бога. Който вижда вътрешния смисъл на нещата знае, че Бог живее в човека и човек – в Бога и не се смущава. Велико е Божието съзнание! То обхваща всички живи същества не само на Земята, но във всичките светове, и им помага. Той се грижи за тях и когато се раждат, и когато умират." (Мисъл на деня – 29 януари 2009 г.) За мен (от личен опит) това е ключът и една от най-добрите техники за постигане на положителното мислене ! Ако човек може да открива скрития (окултния) смисъл на НЕЩАТА, то той никога не може да има друго, освен положително мислене ... Обикновено разсъжденията са в две посоки ... Едната - да видим генезиса на съществуващо "зло", което е фактически изкривена интерпретация на някоя добра и благородна идея. Другата посока - да видим бъдещето на "злото", без което никога не могат да се получат добри и задоволителни резултати ! Поздрави. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Март 4, 2009 Доклад Share Добавено Март 4, 2009 Малко опит (по темата) ... "Топъл и пресен " ... От два дни е! Ходих на постановка "Старицата от Калкута" с режисьор Явор Гърдев в театър 199 ... Принципно ми харесва интелигентния хумор и във връзка с това мнението ми за постановката не е възхваляващо, ...а по скоро обратното ! В общи линии е пресъздадена абсурдната действителност, която ни заобикаля, по един доста уродлив начин ... Няма някакво по-ясно послание ... Няма замисъл... Няма лошо ! - Режисьорско виждане,... има кой да гледа уродливи небивалици и да им се смее,...значи всичко е "ОК" ! Хората се забавляват. (тоест разсъждавам положително) ДА! ... но ми е скучно (дори тъпичко!), а не ми се иска да обидя актьори и публика като стана и напусна демонстративно... А пък аз стана ли и хората, с които бях и те ще станат и ... верижна реакция... и...Няма смисъл! По-добре човек да изтърпи около час. Така в без съпричастно очакване на финала ми дойде идеята да упражня хобито ми ,за което писах преди няколко дни... Задачата беше да определям моментите върху, които публиката се смее най-много и най вече една жена, която почти безпричинно се смееше на всичко... Ама такова гърлено кискане се зараждаше в нея (СТРАХОТНО!), че направо заслужаваше хонорар по-голям от артистите! Стана ми много интересно и забавно !...Нещо от рода - "Кажи ми на какво се смееш и ще ти кажа какъв ти е проблема !" Изобщо хобито ми започна да генерира въпроси, на които можеше да се отговори доста точно дори и с едно елементарно наблюдение на реакциите на някой ... И то въпроси все екзистенциални... Какъв е смисъла на живота за даден човек ? Какви проблеми има ? Какъв "път" е избрал ? ... от тук пък може да се прогнозира с доста голяма точност за очаквани бъдещи събития... Изобщо от всякъде прозира една хармония, подсигурена от закономерности... Закономерности, от които не може да се избяга. Заблуда е такова "бягство"... Нещо като "бягство" решено по щраусовски ! Интересно, ...но в един момент ми се стори, че бях заобиколен от щрауси,... на които им се радвах и в мен нямаше ни най-малко желание да развалям времевият им "комфорт", в който се намираха. Възхищавах се и на режисьора... - не е лесно да нахраниш "духовно" щраус, нали ? Ако се замисли човек,...може би е дори опасно такова начинание! Неусетно представлението свърши, а ...даже ми се искаше да продължи още малко ! Много е приятно като виждаш около себе си доволни и засмени личица ... ( в дясно от мен почти целият ред беше на около 20-сет години) Може би и в това се крие "Силата на положителното мислене" (по темата) ?!? Никога няма да ти се наложи да скучаеш, винаги ще изпитваш вътрешно удовлетворение и радост ...Все приятно неща, които могат да те заредят с много енергия и сили ! Поздрави. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Март 4, 2009 Доклад Share Добавено Март 4, 2009 Никола, това пример за положително мислене ли е ? Разкритикувал си всичко и всички наред и то доста остро: - постановката като цяло - "няма послание", "няма замисъл" ... - в частност режисьора, създал тези "уродливи небивалици" - както и актьорите, дето заслужават по-малък хонорар от смеещата се жена - хората като цяло - нарекъл си ги дори "щрауси" - и в частност най-силно смеещата се жена ... И след всички цветисто описани негативи идва последния абзац, който го чета и не вярвам на ушите си На първо четене това последното ми прозвуча саркастично. На второ ми се стори, че би могло и буквално да си го писал, но възможно ли е толкова искрено да се радваш на тези "щрауси"?!? Значи хем ги оценяш като щрауси, хем това те прави щастлив. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tomodashi Добавено Март 4, 2009 Доклад Share Добавено Март 4, 2009 ""Значи хем ги оценяш като щрауси, хем това те прави щастлив. Човек се учи и от грешките на другите.Разнообразието е път към щастието. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Март 5, 2009 Доклад Share Добавено Март 5, 2009 Никола, това пример за положително мислене ли е ? Разкритикувал си всичко и всички наред и то доста остро: - постановката като цяло - "няма послание", "няма замисъл" ... - в частност режисьора, създал тези "уродливи небивалици" - както и актьорите, дето заслужават по-малък хонорар от смеещата се жена - хората като цяло - нарекъл си ги дори "щрауси" - и в частност най-силно смеещата се жена ... И след всички цветисто описани негативи идва последния абзац, който го чета и не вярвам на ушите си На първо четене това последното ми прозвуча саркастично. На второ ми се стори, че би могло и буквално да си го писал, но възможно ли е толкова искрено да се радваш на тези "щрауси"?!? Значи хем ги оценяш като щрауси, хем това те прави щастлив. Здравей Диана Илиева ! Ако трябва да съм искрен,...определено ме натъжи с мнението си. От два пъти четене, ТИ която си интелигентна, висше образование, астролог, ...човек с опит (в много сфери) не може да разбереш това, което казвам. То какъв е шанса за останалите четящи... Минимален ? ...По-скоро клонящ към нула навярно ! Защо към нула ? - защото не се намери поне един който да се опита да погледне с други очи на нещата, ...да разбере... Няма значение ! (тъжно е!) С голяма доза нежелание, дори бих казал по задължение , ще направя опит за някакво разяснение ... Накратко - темата е : "Силата на положителното мислене, техники и примери-или: как да го постигнем?" Кога имаме НУЖДА от положително мислене ? - Принципно такава нужда имаме когато сме поставени в обстановка нетипична (мека казано!) за нас. Когато сме сред приятели, любими хора и се наслаждаваме на любими занимания ще разсъждаваме ли НЕположително ? В този ред на мисли положителното мислене е един от критериите за духовна зрялост. Зрялост, която ни помага да разширим съзнанието си и да впишем "дразнителите" и създадената дисхармонична ситуация в Божествената хармония ...Хармония (?!?) ,която ни заобикаля и в която се предполага, че се вписваме и ние ...Ключа какъв е? - Да открием ВЪТРЕШНИЯТ СМИСЪЛ НА НЕЩАТА !!! Колко лесно, простичко и разбираемо го е казал Учителя... Чрез положително мислене ние правим една "трансформация", ...чрез положително мислене приемаме различните неща,...които не само, че не отхвърляме, НО и не се стремим да модифицираме (поправяме) ! Конкретно (за примера ми горното ми мнение) : Аз бях в ситуация на човек попаднал на неподходящото място в неподходящото време! "Разкритикуването", в което ме упрекваш, е плод на твоята предубеденост към нещата, които пиша (принципно смятам така). "Критиката" я написах за да се подчертае тежестта на обстановката,в която бях попаднал... Как да го направя по друг начин? В този ред на мисли, бих казал, че бях умерен (дори мек!) в коментарите си. За сравнението с "Щрауси" - не виждам нищо лошо, ...дори бих казал че е много точно. Театър 199 е в дупка (подземен етаж), така че сравнението с "да избягаш от действителността по "щраусовски" ми се струва доста удачно! Диана, предубедеността ти те вкарва и в една друга заблуда,...че аз се радвам на "щраусите" и това ме прави щастлив ! Това абсолютно не е така ! Радва ме факта, че можах да намеря баланса,...да разбера вътрешният смисъл на нещата,...да проявя търпение и да не наруша хармонията на тези хора, които са дошли да вземат своето късче щастие изразено в малко смях... Радвам се като наблюдавам "неведомите Пътища Господни", по които върви всяка една душица там в тази зала. Това ме радва, а не това,че са заблудени щрауси ! Щастлив съм от това, че дори и в "дупка" и при толкова отвратителни обстоятелства намерих мотив и разположение да остана и да се помоля за тези Души ,... които безспорно в утрешния ден Съдбата щеше да накаже. Изобщо постигането на молитвено състояние в трудни моменти като този винаги ме прави щастлив . Лесният начин е да изругаеш или изкритикуваш (репликираш) и да станеш от мястото си и да си ходиш...Много е лесно така и това го направиха някой от присъстващите! С право са си и напълно ги оправдавам и подкрепям в този избор. Моят избор беше обаче друг и определено не съжалявам за това,... защото изпитах енергия и сила все едно съм гледал нещо много стойностно, позитивно, смислено ... Страхотна "трансформация", която за жалост не се разбра от тук четящите... Страхотно усещане и чувство, което го пожелавам на всички, когато изпадат в "горещи" ситуации налагащи положително мислене. Поздрави. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 5, 2009 Доклад Share Добавено Март 5, 2009 (edited) Положителното мислене предполага цел, надежда, увереност, вяра, желание, което да бъде реализирано. Мисленето е творчески процес. Редактирано Март 5, 2009 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
НелиТ Добавено Март 5, 2009 Доклад Share Добавено Март 5, 2009 тези Души ,... които безспорно в утрешния ден Съдбата щеше да накаже. Драги Никола, откъде знаеш? Повече ми намирисва на самомнение, отколкото на положително мислене. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tomodashi Добавено Март 5, 2009 Доклад Share Добавено Март 5, 2009 Всички се раждаме като щастливи деца и остаряваме като нещастни и лоши възрастни. Какво прекрасно общество сме сътворили.Колкото повече учим и поумняваме толкова повече използваме знанието си за да направим света колкото се може по-нещастен.Ужас. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Март 5, 2009 Доклад Share Добавено Март 5, 2009 тези Души ,... които безспорно в утрешния ден Съдбата щеше да накаже. Драги Никола, откъде знаеш? Повече ми намирисва на самомнение, отколкото на положително мислене. Здравей НелиТ ! Знаеш ли, че може би си права ...(за самомнението!) Създаде ми теми за размисъл и самоанализ, за което ти Благодаря ! Все пак в духа на темата за "положителното мислене" и имайки предвид случая в театъра по горе ти как би постъпила, ако изпаднеш хипотетично в такава ситуация ? Би ли си тръгнала ? Би ли репликирала от мястото си ? (и такива хора имаше) Би ли се възмутила от простотии по някакъв начин ? Изобщо поразсъждавай в контекста на темата и разкажи за твоите асоциации и мисли в подобна гореща ситуация. Все пак човек често може да се озове в подобна ситуация, нали? Смятам,че човек с твоя не малък житейски опит би бил полезен с мнението си и евентуални съвети ... Поздрави. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 5, 2009 Доклад Share Добавено Март 5, 2009 (edited) Всички се раждаме като щастливи деца и остаряваме като нещастни и лоши възрастни. Какво прекрасно общество сме сътворили.Колкото повече учим и поумняваме толкова повече използваме знанието си за да направим света колкото се може по-нещастен.Ужас. Пак правиш обобщения базирани единствено на собствения ти опит. Аз себе си например не се считам нито за нещастен, нито за лош, а понятието „възрастен“ е много широко и включва преобладаващата част от живота на човека, често периоди в които той е съвсем различен. Та да те питам, кое е по-важно за тебе: да си щастлив или да си добър? Всъщност открих анкета тук, така че и други могат да се включат. Редактирано Март 5, 2009 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Март 5, 2009 Автор Доклад Share Добавено Март 5, 2009 След последните постове искам да предложа няколко цитата за размисъл(понеже има хора и с такова хоби). Отличавайте действената, истинската дружелюбност от лицемерието на любезността! ......... Насмешката е верен признак на невежество и никой от истински знаещите никога и над нищо не би се надсмял. ......... Затова оставете всяко осъждане и във всичко търсете най-доброто. ......... Самолюбивият, егоистът се осъждат на ужасяваща самота и пълна забрава. Щастието е в любовта и по-щастлив е не онзи, когото обичат, а който умее да обича. Когато тази истина бъде осъзната, ще дойде и щастието. Затова учете се да обичате, свиквайте да обичате всичко прекрасно и развивайте действено състрадание към всичко несъвършено! ........ Но мъдрият истински ученик винаги ще търси причината за казаното в себе си, а не в другите, иначе как ще се усъвършенстваме? "Писма на Елена Рьорих"; том1 ;изд. Словена;гр. Варна;2002г. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Март 6, 2009 Доклад Share Добавено Март 6, 2009 Допадна ми идеята ти за положителни занимания по време на театрална постановка, която ти лази по нервите. Аз също бих постъпила вероятно по същия начин. Това ми изглежда вариант на реализация на съвета на Дейл Карнеги- като ти поднесе съдбата лимон- направи си лимонада. [С голяма доза нежелание, дори бих казал по задължение , ще направя опит за някакво разяснение ... На мен опитът ти за разяснение ми изглежда като пример за много силно положително мислене! Абсолютно оптимистично, съвсем положително е да считаш, че когато не са те разбрали, като обясниш- ще те разберат по- добре! Даже и да не съгласят с теб, поне няма да отхвърлят казаното от теб несъразмерно настървено! Освен това, щом обясняваш нещо на накого, значи поне се надяваш, че той има възможност да разбира! Дори предполагаш, че и желание има! Какво по- положително от това? Уви, за мен това убеждение се оказа страшно погрешно. В редица случаи, колкото повече обяснения давах, толкова повече се затягаше вълчата примка на неразбирането. Но може и аз да не обяснявам добре. А може и в тази ситуация да има едно сериозно напомняне, че нищо в нашия свят няма само един полюс. Като така, какво се случва на полюса на положителното мислене? Или пък да решим, че няма полюс? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Октомври 22, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 22, 2009 Само по себе си положителното мислене е като хапче - действа, но временно. За да се избави човек от симптома на негативизма, черногледството, катастрофизацията и т.н. и пр., е нужна по-дълбока психохирургия. Последното е метафора, разбира се. Когато плевим тревата като просто я късаме, тя пак прониква скоро - корените на песимистичния душевен троскот са дълбоки и жилави. Нужно е поразкопаване надолу, в тъмнината на влажната психична земя. Когато се разкопае, психичният симптом често се оказва само връхната част на дълбоко преплетени психични коренища. Когато те всичките се изскубнат издълбокото, тогава психичната почва е чиста и позитивното мислене вече не е защитно бягане от сянката си, която постоянно дава да се разбере за съществуването и, но се превръща в собствена същност! Копаенето на души обаче е тежка работа, а и не всеки терапевт и клиент я искат! Което лошо няма - и хапчето на позитивизма върши работа временно, както аналгина успокоява нервите - за малко! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.