Силата на положителното мислене

[Станимир]

1968 г. 107. (Фев. 24). Може да избягате от диви зверове, може да се спасите от пожар, може да се спасите от корабокрушение, може да отблъснете своите врагове, може да се отбранявате от тъмните, но как може да избягате от собствените си мисли? Манията за преследване и всички други мании, натрапчивите мисли, домовете за душевно-болни ясно показват колко силно мислите могат да овладеят човека. Породителят и порождението представляват едно цяло в пространството. Защитата от своите собствени мисли е една – да ги овладеем и поставим под контрол. Няма друго средство за защита от нашите собствени мисли, ако те не са добри. От добрите и светли мисли не е нужно да се защитаваме. Въпросът с овладяването на мисълта е необичайно важен. Тънкият свят е сфера за изпитание на мислите и този, който не ги е овладял на Земята, ще бъде разкъсан от своите собствени порождения. Той е длъжен да ги победи, каквото ще и да става, ако ли не ще се потопи в тези слоеве на астралния свят, които съответстват на нечистите му мисли. Чистите и светли мисли ще го възнесат високо. Подобно на скулптор необузданата и прилепчива мисъл дълбае съзнанието, отново и отново нахлува в него използвайки всевъзможни ликове. И е необходимо под всеки неин лик, даже изглеждащия не лош, да забележим нейната скрита вредоносна същност, за да я отхвърлим без колебание. Всичко лошо което някога сме помислили и приели без забележка в съзнанието, отново ще се върне и ще изиска своето място. Затова е толкова важно да разглеждаме всяка съмнителна мисъл като съзнателно я утвърдим или отхвърлим. По този начин на мисълта, така да се каже, се поставя печата на окончателното решение на волята ни и ако това решение е наистина окончателно, твърдо и непоколебимо, то мисълта бива обезоръжена и рицидиви повече не ни заплашват. Така може да наблюдавате, как от време на време от дълбините на паметта се възвръщат потъналите някога в нея мисли и искат отново да се свържем с тях. Ако това стане и мисълта бъде приета, тя отново се потапя в паметта за да се върне отново за да бъде усилена или отхвърлена. Осъществява се постоянен изпит на нашето съзнание и изясняване на степента, която е достигната. При самоконтрола и постоянното наблюдение не е трудно да различим какви именно мисли ни заплашват най-много. Негодните наши мисли служат като канал за приближаване на тъмните. Те са буквално отворени прозорци за нечисти внушения. Най-страшното робство, което може да си представите, това е робството на собствените ни отрицателни мисли.

1968 г. 108. (М. А. Й.). Своите мисловни натрупвания, или поне тези от сегашното въплъщение, е необходимо да се разгледат отново, за да може да се отделят добрите семена от лошите. Именно семена за бъдещите ни изкачвания се явява всяка мисъл. В името на бъдещето е необходимо да се погрижим за мислите си. Породената мисъл пулсира в пространството, набира сила и расте. Този невидим ръст на мисълта може лесно да се наблюдава ако забележим как всеки път възвръщащата се в съзнанието мисъл е по-силна, упорита, настойчива и обогатена с нови елементи. На това може да се радваме, защото благите, съзидателни и разширяващите съзнанието мисли го обогатяват с нови елементи. Светилниците на знанието се разгарят по този начин. Така растат и великаните на злото. Мисълта се нуждае от много внимателно отношение. Кажете на тези, които искат да бъдат с Нас, да съблюдават за своите мисли – такъв е Завета на Учителя на Светлината.

Грани Агни Йоги – Б. Абрамов

[Станимир]

1968 г. 106. (Фев. 23). Според това, доколко надълбоко сме навлезли в Учението, мисълта ни расте и придобива по-голяма сила и способност да въздейства, както на своя създател, така и на другите. Контролът над мисълта се оказва необходим, тъй като отрицателните мисли, водят до тежки последствия. Ако човек не може да управлява нарастващите си мисли, той се превръща в роб и жертва на собствените си тъмни порождения. От светлите мисли не трябва да се боим, тъй като въздействието им е благо, но контрол е необходим както над нежеланите мисли, така и над светлите. Мисълформите са особено жизнени. Те кръжат и пулсират около своя създател и от време на време се вклиняват в неговото съзнание и се опитват да го овладеят. Всички достижения са добри, при наличието на власт над тях. Ето защо а една определена степен се развива и волята. Тези без воля постепено се превръщат в космически отпадък.

1968 г. 109. (Фев. 25).Безпорядъчното мислене носи вреда в пространствено отношение. Дисхармонията се пренася в обкръжаващата човека сфера. Може да отбележим, че около някои хора се създава светла, успокояваще атмосфера. Около тях се диша по-леко и даже радостно. С такива хора ни е приятно. Около други се усеща безпокойство, тревога, страх. Те затъмняват тези, с които влизат в контакт. Те внасят тези чувства в атмосферата на всяко помещение където влизат. Едни внасят светлина и успокоение, други – тъмнина и тревога. Така мисленето на човека се оказва, че не е само негова лична работа, засягаща само него самия, но и нещо засягащо всички и влияещо на много хора и на голямо разстояние. Човекът може да е заминал в друг град, но отровата, която той е разпространявал около себе си още дълго ще отравя атмосферата. С мислите се заразяват не само хората, но и животните, растенията и вещите в жилището, в което живее човекът с безпорядъчно и омрачаващо мислене. Така едни хора преминават през живота като благословение за всичко, което ги обкръжава, а други – като проклятие. Всичко зависи от характера и природата на техните мисли. Хората със светло мислене не само озаряват с топилина и светлина другите, но и трансмутират мисловната атмосфера, като я осветляват и очистват от пространствения боклук. Тях справедливо можем да наречем очистители на земната аура. В противоположност на пространствените отровители, те служат за проявата на Светлината. Всички хора внасят своя дял в пространството и всеки е длъжен да си даде пълен отчет за това какво внася и с какъв род мисли изпълва обкръжаващата го сфера. Особено плътна е атмосферата в жилищата където живеят хората. Чувствителното сърце веднага определя същността на енергиите с които е наситен нечий дом, помещение или квартира. В някои човек се дави, в други диша по-леко. Нерядко сте чували от хора думите: Колко е хубаво у вас! По принцип с насищане със светли мисли се създават и Ашрамите. Това изисква много време. Чувствителното сърце може да ни предпази от много. Човек трябва да знае и да разбира какво го обкръжава в света в който живее.

Грани Агни Йоги – Б. Аврамов.

[Роси Б.]

[media=]http://www.youtube.com/watch?v=db7hragBr3o&list=UUW--PYgsRdOi3P7qp2fLMhw&index=1&feature=plcp