Миналите Животи - практика?

[petina]

Не гарантирам, че съм веща по въпроса, даже нямах намерение да се намесвам в темата, но ме провокира изкаването, че "прераждането би могло да се превърне в реалност за всеки". На мнение съм, че навлизането в минали животи трябва да става естествено, на един по-напреднал етап от развитието, при нужда се дава прозрение спонтанно. Това прозрение според мен е за хора навлезли дълбоко в дебрите на духовността, хора способни да понесат товара от миналите прераждания. Какъв е смисълът да връщаме лентата с кошмара отново и отново, не е ли по-добре да гледаме в бъдещето, да моделираме бъдещето. Това е нов шанс, който господ ни подарява! В тази връзка се сещам за едно изказване на Валентин Петров от темата за кармата:

Да, знанието на причините помага, но след достигане на известна

зрялост в духовното развитие. Иначе е възможна паника, песимизъм,

страх, недостойни постъпки.

Как например би възприела факта че клеветник

от който зле си изпатила в този живот, в някой предишен е бил твоя жертва?

Или виждаш бебе, което е прероден сериен убиец, както описва Йогананда?

Той едва не иpпуска бебето.

Достатъчно е че Бог знае всичко.

"Съединявайте се само с Бога, защото Това е Същество неизменно в Себе Си." Учителят

Тогава То има грижата за нашия живот.

Посочения пример ми направи дълбоко впечатление. С какви очи бихте гледали това бебе, би ли била любовта ви всеотдайна, ако знаехте истината?

Това е моето скромно мнение. Извинявам се за Сатори, че му разводних малко темата.

[Валентин Петров]

Това е нов шанс, който господ ни подарява!

би ли била любовта ви всеотдайна, ако знаехте истината?

Възможно, но по-трудно. По добре е да не знаем нищо лошо за никого.

[satory]

Това е моето скромно мнение. Извинявам се за Сатори, че му разводних малко темата.

извинена си,

и все пак докога ще се страхувате и ще философствате. Все повече хора в световен мащаб се докосват до своето минало. Това им помага да се осъзнаят, да разберат от къде идват и накъде са тръгнали и да ускорят развитието си.

Я вижте само трансперсоналната психология, индиговите деца, квантовата физика, излизанията извън тялото и др.

Всичко това са части от духовната еволюция на колективното съзнание, която набира скорост.

[Guest Еси]

Хей това само на мен ли ми звучи като поткокоросване

Нека всеки реши сам за себе си, инфото го "спусна" вече

[Guest Кристиян]

Във всеки един момент, Душата на човека може да обезпечава и други физически тела с живот, освен нашето, при това както в настоящето, така и в миналото, и което е по-интересно- в бъдещето...

Спомени от бъдещи животи- това е наистина нещо, което може да се провери. Как обаче се пътува из времепространството? Имаме вътрешна "Машина на времето", която трябва просто да се научим да ползваме...Учителят много пъти е казвал, че на беседите присъстват не само хората, изпълнили залата с телата си, но и много други посетители от минало и бъдеще време....Освен това, често е споменавал и това, че за да знаеш дали е казал нещо Христос например, нужно е да отидеш и лично да чуеш например "Планинската Проповед"....Има вибрация, ритъм, и такт, стъпка с която всеки индивидуално може да набере "скорост" първоначално в окръжност, създавайки мощна центробежна сила, и в същото време да създаде вибрация, която да се върти противоположно, но не със същите обороти както първата, а с определен коефициент, определящ разлика- чрез тази разлика се получава спираловиден "заход", и това всъщност прави така, че да се "отлепим" от това измерение и да се насочим към...

Живота е един, но може да бъде и Единен...

[Станимир]

Миналото е отпечатано в пространството и може да се прочете. Бъдещето предполага нови (несъществуващи в настоящето) комбинации. Животът е вечно обновяване.

[Роси Б.]

Между другото, това си е чисто отклонение от темата, но и аз ще го направя.Присъединявам се към другите двама, прегрешили преди мен.Ами като няма такава тема за бъдещите животи, какво да направя?

В книгата си "Зрелост" Дмитрий Верищагин дава техника за поглед в бъдещето. Той го нарича преместване на съзнанието в миналото и бъдещето.Обяснението му е свързано с връзката на индивидуалната душа със Световната, където е записано цялото минало, настояще и бъдеще на човечеството.

Ще видите само отделни несвързани откъси, късчета от мозайката, от които после, при желание, с помощта на своето въображение, можете да дорисувате пълната картина. Впрочем, помнете, че никой не е застрахован от грешки в интерпретацията на видените фрагменти, затова бъдете внимателни с предсказанията за бъдещето, особено в началото.....

Най-добре е колкото се може по-малко да тълкувате. Каквото сте видели, видели сте го, а какво значи то-ще покаже времето. Ако тълкуването на бъдещето не идва при вас от само себе си, някъде отвън, не си измисляйте нищо. Значи, още ви е рано да знаете какво, фактически, означават откъсите от бъдещето, които сте уловили.

[Guest Кристиян]

Времето е разделено на минало, настояще и бъдеще само поради удобството за полярното ни съзнание, практически времето не е линейна функция, дори и тук, в триизмерния свят..Работата с хронопотоци и принципите им са едни исъщи както за придвижване назад, такса иза придвижване напред- тук отправната точка е необходима, за да може да се зададат параметри така, че да се конструира хронофункция, която да ни "закара" там където искаме, и да ни върне там, откъдето сме тръгнали...

А от гледна точка на триизмерния свят и времето като линейна функция- бъдещето зависи само от това, което е вложено в миналото, всеки миг минава в миналото, и настъпва следващия, който си е напълно предвидим....Нужно е да знаем само скоростта и местоположението на това, което ни интересува, за да изчислим неговата траектория, и да я "разчертаем" във времето...Енергията и информацията са нещо единно, вървят си както електичеството и магнетизма като понятия, а и в много отношения представляват едно исъщо нещо...

А още по-интересно става с няколко хронопотока...Човек във всеки един миг от живота си е точно толкова голям, колкото е голяма вселената, и повтаря изцяло формата на вселената на нивото на материята, така че цялото Битие не е кой знае колко голямо, различните "светове" са раздеени един от друг само чрез времеви "пръстени"...времето протича различно...и което е най-важно, човек може да управлява този процес, и това е същината на всички учения за "безсмъртието", т.е. почти на всички религии по света. Изключение прави антирелигията, наречена будизъм, но и там хронопотоците са съществена част от учението...

[Станимир]

Хубаво би било да поразсъждаваме/помедитираме върху думата "Творчество". После може да обърнем внимание на думите "Свобода" и "Карма".После може да поразсъждаваме за съизмеримостта между човек, планетата, слънчевата система и по-големите системи, както и с микрокосмоса и да ги съпоставим с безкрайността.

Пример: Решаваме да запалим клечка кибрит. За атомите съставящи тази клечка тове е събитие, което ще се случи след няколко милиона прераждания. Ние знаем, че това ще стане, защото сме взели такова решение (и пак не е 100 % сигурно, докато действително не се случи), и може да се приеме, че бъдещето на клечката кибрит е предопределено и вече е изпълнено на нашия ментален план. Всичко това с нищо не променя това което ще се случи с атомите през милионите превъплъщения докато решението ни стане физическа реалност. Този пример разбира се е твърде груб. Дано поне да е ясен.

[Guest Мона]

Аз мисля, че темата е абсурдна, макар да е слово-плодо-носна.

[Milena]

Хубаво би било да поразсъждаваме/помедитираме върху думата "Творчество"

... на думите "Свобода" и "Карма".

творчество ~ създаване

/на всякакъв план/ - да влагаш "част" от себе си с усмивка и искрено желание без ограничения!

Да бъдеш Свободен ... означава и да "о~съществяваш" кармата си...

защото иначе събитията ще ти случват, вместо Ти да се случваш на тях

[Атлантида]

Бях поразена от един постинг на Кристиян, буквално прочетох собствените си мисли по въпроса . Хубава тема и всички мнения са доста интересни и ценни,според мен. Ако човек има известна представа от другите си съществувания, може би ще разбере по-добре себе си и сегашния момент. Преди години прочетох "Едгар Кейси-може да си спомните предишни животи" . Дадени са някои техники. В последствие имах 4 съня, двата свързани, другите не. Бях аз, но в съвсем други условия,време и т.н. Единият бе много кратък и много ярък, като светкавица. Бях много жестоко измъчвана и изглежда "видях" момента на смъртта си. И едно много странно преживяване "на яве". Бях в един музей за старинни музикални инструменти във Виена. Много ми хареса и ме развълнува, но като застанах пред един конкретен и си пуснах музиката на слушалки, ме връхлетяха много силни и хубави емоции.Сякаш видях нещо толкова прекрасно... Изпитвах такъв копнеж по тази музика и това старинно пиано.Трябва да съм била шокираща гледка, застанала в прехлас пред този инструмент, обляна в сълзи и въобще какво да обяснявам, много странно преживяване. Отделих се от там за малко с огромно усилие на волята, пообиколих и пак се върнах.

За себе си мога да кажа, че тези кратки "открехвания на завесата" ми помогнаха да си отговоря на някои въпроси и бяха за добро.

[Inatari]

Много често , особено, когато трябва да вземам някакви важни решения и размишлявам върху тях имам чувството , че съм застанала на трон , доста високо , както и че имам брадичка , като на египетските фараони , нали се сещате за дългите метални продължения на брадичката , които така и не съм разбрала досега какво точно символизират ?

Някъде четох ,че били символ на многобройните прераждания на духа на фараона , но беше някакво жълто списание.

Огромно чувство за тежест на брадичката и усещане , че се допира до гърдите ми и че трябва да стоя с изправен гръбнак .

За бъдещите животи ,много пъти усещам, че съзнанието ми отива дотам, разхожда се напред , но всичко е все - още на ниво усещания , чувства. Смътно пред усещане за следващия ми живот .

Едно нещо знам за този си живот ,че трябва да осъществя много хубава кариера , кармично ми предстои .

Няма измъкване от нея колкото и да ми се ще да съм просто жива и щастлива имам някакъв вътрешен ,непоколебим подтик за действие в тази посока , не мога да се спра, нещо като заложена програма ,а и колкото повече живея се убеждавам , че всичко е начертано да стане така ,без никаква предварителна нагласа от моя страна,независимо от мен. Понякога преди да започна да правя пано имам чувството ,че някъде ,някой е предрешил какво точно ще направя , проектирал го е напълно и аз сядам и го правя без каквато и да било предварителна мисъл или проект. Просто си освобождавам съзнанието от всякакви мисли и всичко става само. В момента бъдещата ми колекция рокли е в главата ми , напълно проектирана , за да я изпълня физически ще ми трябва около половин година . Но идеята е заложена . Странна работа .Имам силно усещане за дежаву от 3,4 години . И знам че всичко за следващите 6,7 години от моя живот е напълно проектирано ,без всякакво място за промени в програмата. След тях се предполага ,че ще ми предстои един голям изпит /кармичен/ , който ако издържа ,ще премина на следващото си стъпало с ново заложено развитие .

Като цяло имам пълно усещане /предусещане / за целия си живот ,знам какво ми предстои ,интуитивно знам.

Знам ,че ще живея до 75,6 най - много и ще имам две дъщери . Ще надживея съпруга си. И ще бъда много дейна до дълбоките си старини . С ума си , както се казва.

За следващия си живот имам много хубаво усещане за лекота и пълноценност , за щастие от всяка изминала секунда, удоволствие от времето ,прекарано на земята . Това е усещането ми за следващия ми живот.

Но в този си живот ще работя страшно много.

[satory]

Единият бе много кратък и много ярък, като светкавица. Бях много жестоко измъчвана и изглежда "видях" момента на смъртта си. И едно много странно преживяване "на яве".

Dam, dobro opisanie. Пробвай да влезеш не докато спиш а целенасочено, след леко отпускане. Мисля че щом веднъж си успяла след проявено желание, ще го направиш пак. Интересно ми е дали ще видиш същото смукване , като през някаква фуния.

Преди имах изживяване на задушаване. Бях обвит с найлон целия и се задушавах по най бруталния на4ин. Изпитвах голям ужас. Крещях безмълвно. Случваше ми се периодично. И един път просто се помолих докато бях в това състояние и някаква сила ме дръпна рязко нагоре и почувствах силно облек4ение. По късно прочетох в някоя книга 4е при поискана помощ духовните вода4и помагали точно по този на4ин.

Мисля 4е 4исто технически погледнато мозъка е като компютър на който трябва да се зададе нужната команда по определен на4ин. Може информацията да не е в мозъка, но 4рез него се достига до нея. Ребъртинга също го доказва, (като там става 4рез интензивно дишане) само 4е там е твърде трудоемко и мен ме домързява.

[Атлантида]

Не знам защо, но правя асоциации с тапата на бутилка шампанско. По този начин се издигаш рязко и малко неочаквано на горе. С тая разлика, че това определено е предизвикано от една абсолютна сила, внезапно те хваща и рязко те издърпва през пластовете и това носи огромно облекчение. Мисля, че разбрах за какво говориш и това ме радва много.

[aldonea]

Ще се радвам да чуя опита на хора, които са успяли да влязат в свой минал живот. Какво се променило за тях след това? Какво са видели и какво са осъзнали за сегашното си превъплащение.

Струва ми се, че всеки попадал в реинкарнация има какво да разкаже от преживяните моменти,но това връщане на зад обогатява само онзи който е бил за малко в миналият живот. Не е възможно на слепеца да опишеш цветът на слънцето или на вятъра

Но всеки опитал от миговете на минал живот ,задължително променя мисленето си ,става по-наблюдателен иска да знае и още и още...Събужда се паметта защо е тук и сега

Медитацията е прекрасна за връщане на зад в паметта ни.

[shining_star]

Ще се радвам да чуя опита на хора, които са успяли да влязат в свой минал живот. Какво се променило за тях след това? Какво са видели и какво са осъзнали за сегашното си превъплащение.

Много моля хора 4ели само книжки без практика да не размиват темата, изпълвайки я с теоритични разсъждения.

Ще ти кажа за опита на сестра ми. Тя си правила регресия с една нейна приятелка...сестра ми има проблеми с общуването и искала да разбере откъде идват и какво да прави, за да ги разреши. Върнала се в един от миналите си животи където била мъж, римлянин, от най-долната прослойка, тези, които са по-долу от гладиатори, не ги обучават да се бият, а директно ги изкарват на арената и пускат срещу тях лъвове. Сестра ми видяла как е умряла в този си живот. Тя ми разказа следното:

...Стоях на арената, и пуснаха срещу мене три разярени лъва. погледнах хората, които седяха на скамейките и ме гледаха с безразличие...тогава си помислих: "какво е това? Какви са тия хора? Те...изобщо...хора ли са?" Последната ми мисъл беше, че не искам да общувам.

Така в следващия живот на сестра ми се явява проблем в общуването с други хора, който тя напразно се мъчи да разреши. Този проблем съществува и сега...

Какво да прави? Да прости на врага си.

[Guest hrisko_89]

Не съм чел повечето мнения по темата, погледнах тук там ...И видях, че пише че човек реално само веднъж живее, че от миналите превъплъщения би могъл да си спомни много малко неща, че само веднъж живеел защото тялото и душата живеели веднъж, нещо и за астрални светлини ставаше дума ...Абе темата за прераждането взе да ми се струва по - мъглява, то било цяла наука ..., стана ми боза, каша ...Кой съм аз ?Това не ми харесва в идеята за прераждането... Хубавото на вярата във вечния ад и рай и единствения земен живот Е Простотата, Конкретността, Известността ! Знаеш горе - долу какво ще стане с теб след смъртта ти, дори ако приемаш Исус за Бог и гледаш да не грешиш, ще си сигурен във вечното райско блаженство ! А в идеята за прераждането - Какво ?! ?? Прераждаме се в животни, пък Не се прераждаме в животни защото било против еволюцията, пък егото, ума, душата, духа,инстинктивния ум, аза - Аза, сина, отеца, първоизточника, астралната светлина, пък животът реално бил само един, пък ин ян искрици мушици ...ааааааа Човек може да развие Шизофрения бе и да вземе да се чуди Кое е той - дух ли, душа ли, пък тяло ли его ли ум лииииии...??? Ако живеем само веднъж какво значение има дали душата ( или каквото е там, дух, недух) ще си плаща за нашите прегрешения или не, нали не помним различните си животи ... Кой/какво сме ние ? Защо трябва да ни е грижа как живеем след като ще дойдат други животи, нашето сегашно аз няма да го има, някой друг индивид ще плаща масрафа ... Като погледнах тази тема и взех да се омотавам. Извинете. Но идеята за един единствен живот последван от вечен рай или ад взе да ми се струва блазнеща.

Редактирано Декември 30, 2009 от hrisko_89

[Добромир]

Ами то защо според теб в толкова много религии се вярва във вечен рай или ад, именно поради простотата; но блазнеща е тая идея, само ако си сигурен, че си определен за рая!

Определено обаче в новото време тези същите религии губят от популярността си - защото сега човек и да не си го признава, придобива все по-научно мислене. След като в природата не може ограничена причина да дава безконечен резултат, изглежда силно невероятно това да е така в духовните светове - за няколко десетилетия грехове - вечни мъки или за също толкова кратко време добродетелен живот - вечно блаженство... А то иначе и прераждането не дава само по себе си отговор за крайния смисъл на живота; та нали именно спасението от него (а не раят) се счита от автентичните езотерични школи за "целта на пътуването"?!

Редактирано Декември 30, 2009 от Добромир

[B__]

Хм, остави питомното, та гони дивото.

И аз веднъж се бях отправил назад, но пазача бързо бързо ме върна. И разбрах, че смисъла е да преработиш настоящата си инкарнация. Другото е суета.

Е, има начини да си спомняш реинкарнациите в бъдеще: или осъзнатата смърт или да станеш гуру. Ама тогава ще си забравил сегашните увлечения.

[Guest hrisko_89]

" та нали именно спасението от него (а не раят) се счита от автентичните езотерични школи за "целта на пътуването"?! " - Е, да ама дори да се спасиш от него пак ще живееш в някакви духовни светове, кой от кой по - хубав и духовен.

" но блазнеща е тая идея, само ако си сигурен, че си определен за рая! " - Гадното е че и да ми се иска, не мога да повярвам в нея, не знам как трябва да си промия мозъка за да повярвам във вечния ад и рай. То за праведния живот ...- може да не е толкова правен ( да е средно праведен ), но нали казват че най - важно е да приемеш Исус за Бог и ще се спасиш, понеже той ( уж) ни бил изкупил греховете и от нас се искало само вяра. Не казвам че трябва да грешиш нарочно, но ми се струва мноооого просто - не се изисква вегетарианство, отказване от алкохола, непушане. Вярваш в Исус, чат пат казваш по някоя молитва, гледаш да не вредиш на другите и готово - вечен рай. Блазнещоооо. Няма една камара животи, няма забрава.

" Е, има начини да си спомняш реинкарнациите в бъдеще: или осъзнатата смърт или да станеш гуру. Ама тогава ще си забравил сегашните увлечения." - Понякога ми се е струвало странно и съм се опитвал да проумея как така сегашната ми личност, тази дето пише в момент, дето си задава въпроси, е една илюзия и имам по - висше аз. Това дето съм разбрал досега ( ако въобще е така де), е че по - висшето ни естество плаща за това, че не е могло да се наложи над по - нисшето и му се е поддало, оставило се е по - нисшата природа да го води.

П.п. Най - важното като че ли на християнството е способността да се разкайваш и да приемаш Исус за Бог. Колкото и да сгафиш, успееш ли искрено да се покаеш и да приемеш Христос, ако ще това да е миг преди да ритнеш камбанката - Спасен си !

Редактирано Декември 30, 2009 от hrisko_89

[Станимир]

В крайна сметка важното е как живеем тук и сега. Разбира се с мисъл за бъдещето. Но да правим предположения за неща, които тъй или иначе в огромна степен зависят от това какво мислим, какво чувстваме, към какво се стремим и как действаме в момента е глупаво. По-важно е да си зададем въпроса: как живеем сега? А как бихме живели ако попаднем в рая? А в ада? А ако се въплътим в някакви различни условия? Ние сме си все същите, без значение на условията в които ще попаднем и това е най-важното.

Понякога ми се е струвало странно и съм се опитвал да проумея как така сегашната ми личност, тази дето пише в момент, дето си задава въпроси, е една илюзия и имам по - висше аз.

Нещата не са точно така. Всъщност как реално стоят нещата можем да разберем, едва когато успеем да развием съзнанието си до степен, че да се отъждествим с висшия аз. Дотогава каквото и да си говорим ще са предположения и спекулации. Човек винаги ще бъде себе си. Човекът е подвластен на илюзията, но това не означава, че самият той е илюзия. Илюзия е това, че се отъждествяваш с нещо временно и преходно, като мислите си, телата си, чувствата ти. Но самосъзнанието ти е истинско. То никога няма да изчезне, а може само да се развие.

[Guest hrisko_89]

"А как бихме живели ако попаднем в рая? А в ада? А ако се въплътим в някакви различни условия? Ние сме си все същите, без значение на условията в които ще попаднем и това е най-важното."

Някои казват, че раят е скука, предполагам че сигурно може да ми омръзне. За ада - никак не ми се ще да се уверявам как ще е...така че раят би бил за предпочитане ... Наистина - като изпадна в такива главоблъсканици, след това се успокоявам и ми става по - лесно да се съсредоточа върху настоящето ... И също така се сещам, че трябва да се отнасям по - полека към нещата, да не се ядосвам ако нещо не разбирам или не знам към момента. Аз например съм чел че човек има инстинктивен ум ( свързан с функциите и инстинктите на тялото) и че умът ( егото, интелекта, съзнанието) може да контролира инстинктивния ум , но може и да му е роб( което би било лошо...). И че душата постепенно пропива интелекта, облагородявайки го, а самата тя пък в една или друга степен е под влияние на духа и на по - нисшето човешко естество. Но чие влияние преобладава зависи от духовното ниво на човека. И че духът ( божествената искрица) е истинския Аз. Но в сайта, терминът "инстинктивен ум" досега не го срещнах. Говорите за его и се чудя дали като казвате его имате предвид интелект + инстинктивен ум, или имате предвид само интелекта.

" Човек винаги ще бъде себе си. Човекът е подвластен на илюзията, но това не означава, че самият той е илюзия. Илюзия е това, че се отъждествяваш с нещо временно и преходно, като мислите си, телата си, чувствата ти. Но самосъзнанието ти е истинско..." - Да, това го знам, дори наскоро пак го бях прочел, но явно съм го забравил и се налага отново да си го Припомня ...

Редактирано Декември 30, 2009 от hrisko_89

[октим]

1995г Спорехме разгорещено в една езотерична книжарница с продавачката на тема има ли прераждане или не! Спорът бе така разгорещен (с чукане по масата), че и други хора се включиха, едни се усмихваха скептично, други се опитваха да ни успокоят, абе голям сеир! Тогава до мен се приближи една жена и усмйхвайки ми се попита:

- Господине ако имате магнетофон и една нова 90минутна касета, можем да разрешим спора окончателно!

- Имам! Да го донеса ли ?

- Да разбира се, ще те чакаме! А после ще поговорим пак!

След двайсетина минути отново се върнах в книжарницата с магнетофона и касета която купих на идване, на вратата висеше табела - Затворено -- за стока съм !

Влязох скептик! Сега когато някой ми каже, че няма превъплъщение може само да ме накара да се усмихна иронично! Заявявам най-отговорно, всеки който има смелоста да се подложи на регресивна хипноза, или друг метод за връщане в далечното минало, след връщането вече ще е друг човек!!!!! Единствената опасност е - човек става податлив на заболяването духовно високомерие!!!

Можем да се върнем в онези минали инкарнации които имат отношение към сегашният живот!

Спомените са негативни -- само негативите носят проблеми за решаване в този живот!

Чуствата които изпитваме са истински! Болката е така осезаема, така реална!

Спомените текът в обратен хронологичен ред -- от смърт към раждане!

Спомените задължително трябва да паснат в сегашният живот като части от един пъзел !!! Душата има само едно съществуване, а всеки живот е пък късче от този цялостен пъзел!

В заключение ще кажа - има превъплъщение и прераждане! Двете понятия нямат нищо общо макр, че и двете водят към една цел -- осъзнаване на цялостното битие! Душата се превъплътява в ново тяло, осъзнаването на това води до прераждане на човека! То - прераждането може да се случи на 20 или на 60години възраста няма значение!

Мога да кажа със сигурност, че преди да умре човек се преражда и след това умира, ако нещата следват своя естествен ход, тоест смърта не е мигновенна от насилие

Редактирано Октомври 7, 2010 от октим

[pavli82]

1995г Спорехме разгорещено в една езотерична книжарница с продавачката на тема има ли прераждане или не! Спорът бе така разгорещен (с чукане по масата), че и други хора се включиха, едни се усмихваха скептично, други се опитваха да ни успокоят, абе голям сеир! Тогава до мен се приближи една жена и усмйхвайки ми се попита:

- Господине ако имате магнетофон и една нова 90минутна касета, можем да разрешим спора окончателно!

- Имам! Да го донеса ли ?

- Да разбира се, ще те чакаме! А после ще поговорим пак!

След двайсетина минути отново се върнах в книжарницата с магнетофона и касета която купих на идване, на вратата висеше табела - Затворено -- за стока съм !

Влязох скептик! Сега когато някой ми каже, че няма превъплъщение може само да ме накара да се усмихна иронично! Заявявам най-отговорно, всеки който има смелоста да се подложи на регресивна хипноза, или друг метод за връщане в далечното минало, след връщането вече ще е друг човек!!!!! Единствената опасност е - човек става податлив на заболяването духовно високомерие!!!

Можем да се върнем в онези минали инкарнации които имат отношение към сегашният живот!

Спомените са негативни -- само негативите носят проблеми за решаване в този живот!

Чуствата които изпитваме са истински! Болката е така осезаема, така реална!

Спомените текът в обратен хронологичен ред -- от смърт към раждане!

Спомените задължително трябва да паснат в сегашният живот като части от един пъзел !!! Душата има само едно съществуване, а всеки живот е пък късче от този цялостен пъзел!

В заключение ще кажа - има превъплъщение и прераждане! Двете понятия нямат нищо общо макр, че и двете водят към една цел -- осъзнаване на цялостното битие! Душата се превъплътява в ново тяло, осъзнаването на това води до прераждане на човека! То - прераждането може да се случи на 20 или на 60години възраста няма значение!

Мога да кажа със сигурност, че преди да умре човек се преражда и след това умира, ако нещата следват своя естествен ход, тоест смърта не е мигновенна от насилие

Здравей Митко

историята е невероятна, напълно ти вярвам и мога да си представя разгорещения спор.

До тази година всичко, което знаех за миналите животи беше от прочетени книги и интуитивно усещане дълбоко в мен , което винаги ми е подсказвало кога нещо е вярно и истинско. През Септември имах щастието да се срещна лично и да се уча от една от най-известните в света хипнозата и регресията в минали животи - Долорес Кенън.

Тя е жива легенда на запад, макар и да не знам доколко българската публика е запозната с 15 книги, които е издала на базата на своите сеанси с клиенти.

За курса мога да разкажа някой друг път, а сега ще ви разкажа как мина моята първа регресия.

Това се случва преди около 2 месеца. Регресията се извърши под ръководството на един от участниците в курса на Долорес Кенън. Бях напълно спокойна за сигурността си, защото вече бях наясно с методиката на сесията и как всичко ще протече. Интересно е, че каквото ида сте си мислили до сега за хипнозата трябва да го забравите, всичко е според човека, строго индивидуално. Дали ще навлезеш в дълбоките нива или не, не е важно, важно е да има отговор, да има биофиидбек както казва Долорес, да има свършена работа, отговори.

През време на сеанса преминах през 3 живота. Всеки един носеше послание за мен, което аз осъзнавах след като преминех през смъртта и вече от другата страна, от позицията на духовно същество осъзнавах какъв е бил урокът ми в дадения живот и дали съм се справила с него или не.

В първия си минал живот бях мъж, доста назад в миналото, самотен живот, уединен. Макар и да ви изглежда на пръв поглед обикновен живот, винаги има послание, което е значимо за човека за който се отнася.

вторият живот беше около след 1900 година, много вълнуващ и важен за мен, бях част от работеща група, изследвахме исторически източници търсейки доказателства за някаква тайна... има още по темата.

В този живот видях мъжа с когото живея сега, той беше начело на тази група, организация в която работех. Интересно че живота ни сега ни събра по подобен начин, аз започнах работа за него.

И тук искам да кажа че няма такова нещо като "спомените са негативни". Допускам че всеки човек ще види това от което ще има полза в този му живот, но това не е задължително да е негативно.

Регресията протичаше в нормален хронологичен ред - т.е. първо описвах непосредствено какво виждах, след това под ръководството на регресиониста бивах отвеждана малко по-напред във важен момент от дадения живот за да разберем повече информация и защо е важен този живот за мен. Последната сцена преди да напуснем даденият минал живот беше сцената на смъртта. Няма нищо страшно да се премине през нея. Методиката на Долорес е такава че предпазва субекта от всякакви усещания и след края на хипнозата нито тялото нито ума ще пони каквото и да било неприятно усещане. Всъщност доста напомня секаш гледаш някой друг и това не се случва на теб.

След вторият живот , след като преминах в Духовния свят видях нещо като бял лъч светлина, доста тънък, хванах го в ръка и го последвах. Всичко наоколо беше тъмно, черно, но аз се чувствах добре, сякаш на познато място. Имах желание да видя планетите и след малко се озовах при тях, те изглеждаха малки спрямо мен, можех да ги разглеждам от всички страни.

След тази ми разходка трябваше да отида в трети живот. Пред мен се изпречи дълъг тъмен тунел. Преминах през него а в края му се разкри невероятно красива гледка, джунгла, дива природа, растения и дървета навсякъде. Красиво синьо небе, невероятен покой. Това не беше миналото... Усещах, знаех, това е където душите искат да отидат, там тялото не е важно, а целтати е просто да бъдеш.

Под ръководството на регресиониста трябваше да отида до важен ден в този живот, а после и до денят на смъртта ми, но това не се случи. Виждах все същата идилична картина, сякаш Там нямаше време, а само хармония и любов която бликаше от всяко растение посредство невероятните им цветове.

Това е само малка част от нещата случили се по време на моята регресия.

Най-ценното за мен е че научих техниката на Долорес Кенън и сега вече я прилагам успешно. Всички сесия се записват, това е голямо доказателство и за най-големия скептик.