satory Добавено Юли 24, 2007 Доклад Share Добавено Юли 24, 2007 Ще се радвам да чуя опита на хора, които са успяли да влязат в свой минал живот. Какво се променило за тях след това? Какво са видели и какво са осъзнали за сегашното си превъплащение. Много моля хора 4ели само книжки без практика да не размиват темата, изпълвайки я с теоритични разсъждения. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
izgrev Добавено Юли 24, 2007 Доклад Share Добавено Юли 24, 2007 Много моля хора 4ели само книжки без практика да не размиват темата, изпълвайки я с теоритични разсъждения. Темата много ми допада. Винаги ме е вълнувал този въпрос. От забележката си вадя извода, че имаш някакъв практически опит. Би ли споделил, или разказал нещо? Благодаря предварително. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Юли 24, 2007 Доклад Share Добавено Юли 24, 2007 Какво е "минал живот"? Следва да има някаква дефиниция, за да се развива подобна тема. За мен поне "минал живот" по очевидни причини- няма, и практически е невъзможно да има, но затова и питам, за да разбера какво се влага в това понятие. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юли 24, 2007 Доклад Share Добавено Юли 24, 2007 И аз като Кристиян недоумявам за какво иде реч. Практитка в минали животи. Да се смея ли или да плача?! Аз все още търся Хенри VIII. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Юли 25, 2007 Доклад Share Добавено Юли 25, 2007 Какво е минал живот? Ми, ние самите, кой друг? Паметта ни (от прераждане в прераждане) е "прекъсната", за да продължаваме да избираме свободно. Силата ни да обичаме е равностойна на силата ни да мразим. Така сами се утвърждаваме или отричаме. Дълбоко в себе си носим спомените за много любови и много страхове. Преоткриваме и преоткриваме. Когато един ден успеем да постигнем собствената си цялост, разбираме че не сме нищо друго освен вечни пътешественици, нищожни капки в океана на живота. Звезди от благодарност. Нищо от Нищото. Преди години вземах доста насериозно въпроса: мога ли да си спомня свое предишно прераждане. Оф, оказа се, че да - било е в Атландида (едно от тях). Война, както и днес. Останах леко учуден, когато осъзнах, че съм бил точно толкова непокорен, колкото и днес. Моите (нашите) кръвни врагове изглеждаха неописуемо красиви. Само дето нямаха сърца - бяха нечовешки жестоки. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Юли 25, 2007 Доклад Share Добавено Юли 25, 2007 Аз все още търся Хенри VIII. Да не си била Ан Болейн случайно? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
satory Добавено Юли 25, 2007 Автор Доклад Share Добавено Юли 25, 2007 Съществуват много източници на информация за провеждани хиляди регресии. Много свидетелства от минали култури и описания от пророци тн. Има стотици доказани случаи на деца разказващи с изумителна то4ност подробности от събития и обстановка за други държави в друго време, които след това са проверявани. На базата на тези изследвания е съставено описание на прехода на душата между преражданията. Но ако Вие не сте запознати с тези изследвания, ще бъде твърде трудоемко тук да изнасям информацията докато постепенно приемете фактите. Нямам нищо против, но това не е целта на темата. Можете да запо4нете с книгите на Майкъл Нютон. Хиляди хора са преживявали преминаване в минали животи насън, но за съжаление чрез сънуване се появяват отделни фрагменти и трудно да се различат тези преживявания от другите видове сънищата. Надявам се че някой се е подлагал на регресия, самостоятелно или с помоща на терапевт. Преживяванията обикновенно са доста разтърсващи. feya 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юли 25, 2007 Доклад Share Добавено Юли 25, 2007 (edited) И последствията от регресията са доста разтърсващи, особено ако искаш да се освободиш от влиянието на ауричносто си същество (наричан от окултистите Висш аз). Случаите на описателни спомени често наистина са от минал живот на личността и са възможни само когато в голяма степен смъртта е била преждевременна. Тогава личността не приманава отново през поетапния разпад на финоматериалните си тела, а се превъплъщава отново, почти оформена. Относно някои спонтанни спомняния и сънищните такива трябва да се има предвид следното - точно най-добре "познаващите" проблема, пишещи, проповядващи и т.н. нямат нужната обхватност на погледа и не съобразяват характера на т.нар. Акашови хроники. Не просто възможно, а напълно естествено би било, в момент на астрална възприемчивост, човек да получи нещо като видения-спомени от съвсем чужди хора и събития, които просто са "прихванати" от енерго-информационната земна обвивка. И самото човешко съзнание и така запознатите автори нямат друго обяснение, освен "минал живот, браво". Това е закостенелост. Освен това, предишното превъплъщение на микрокосмоса си (нямащо общо с личността) не бих аплодирал, щом се е наложило и слеващо. Това, да нямаш спомен от предишно прераждане си е също практика и то най-благоприятната за нас. Това е единствената ни възможност да можем да стъпим на нова основа и евентуално да се освободим от клещите на смъртта. В настоящето ни жизнено поле, това е едно от най-ценните неща, които притежаваме - забравата. Пропуснах да отбележа - чрез земното култивиране на съзнанието до ниво аурчино същество може да се придобие нещо като спомен-есенция от всички минали животи. Този момент обаче е индикатор, че сме се обвързали непрекършимо с диалектиката. Някъде в процеса на смяна на личността при трансфигуристите е възможно да се долови същият спомен-есенция, но чрез микрокосмоса. Тогава обаче, той не представлява абсолютно никакъв интерес. Редактирано Юли 25, 2007 от Венцислав_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
izgrev Добавено Юли 25, 2007 Доклад Share Добавено Юли 25, 2007 (edited) satory, нали не искаше да се теоретизира? Много моля хора 4ели само книжки без практика да не размиват темата, изпълвайки я с теоритични разсъждения.А тук..... На базата на тези изследвания е съставено описание на прехода на душата между преражданията. Но ако Вие не сте запознати с тези изследвания, Можете да запо4нете с книгите на Майкъл Нютон. С това, което предлагаш, отиваме към теоретизиране. Дай нещо от твоя практически опит! Ако пък не можеш.....кажи си го и да разговаряме свободно по интересната тема. Редактирано Юли 25, 2007 от izgrev Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Юли 25, 2007 Доклад Share Добавено Юли 25, 2007 Наистина е интересна тема, и предлагам да я обсъдим без предварителни условия,задръжки и съобразяване с причини извън нашето мислене, за да си доставим и удоволствие! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 25, 2007 Доклад Share Добавено Юли 25, 2007 Това, да нямаш спомен от предишно прераждане си е също практика и то най-благоприятната за нас. Това е единствената ни възможност да можем да стъпим на нова основа и евентуално да се освободим от клещите на смъртта. В настоящето ни жизнено поле, това е едно от най-ценните неща, които притежаваме - забравата. Според мен нашите минали животи са съхранени в памет, до която за наше добро нямаме достъп съзнателно. Но интуицията, емоциите ни се определят колкото от този, толкова и от миналите ни животи. Подозирам,че и мястото и времето ни на раждане както и хората, с които сме заобиколени тогава също са "продължение" на тези животи, но с логика, която не ни е известна. От опита си мога да кажа само за необяснимото усещане, че отдавна познавам хора, които срещам всъщност за пръв път, че добре познавам места, които виждам за пръв път (в това жизнено поле). Такова беше усещането, когато се срещнах с човека, с който живея сега. Осъзнавам, обаче, че ако го бях срещнала преди промяната си, щях да го отмина или отблъсна - може би това съм правила преди с него, подчинявайки се на предразсъдъци, гордост, суета. Понякога ми се струва,че сме били брат и сестра някога, но аз съм се отнасяла снизходително и презрително към него, защото не е покривал моите мерки за сериозност, интелигентност, мъжественост... Но това са само смътни усещания, мисля, че не искам да знам как е било със сигурност - стига ми това, което осъзнавам и усещам сега, и най-вече усещането,ч е най-сетне съм се "излюпила" от някаква черупка, която ме е и пазила и ограничавала преди. Може и да не е във връзка с тази тема точно, но имам и един друг въпрос: Някой от вас има ли усещането,че в някакъв предишен период от настоящия си живот не е бил точно той, а друг, различен от него човек, когото сега като че ли наблюдавате отстрани? Според вас възможно ли е да стане нещо като "прераждане" в рамките на един реален живот? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юли 25, 2007 Доклад Share Добавено Юли 25, 2007 Допускам, че подобно усещане е актуално за много от съфорумците ни. Лично за мен е, като онзи ми е като някакъв познат, не и аз, а в същото време се надявам и настоящата ми личност да изглежда така след време, пред една друга, новичка. Разбира се, срещаме стари познайници, оправяме сметки, но оставяме други неплатени. Не считам, че Фатум трябва да определя живота ми. Този живот така или иначе не е мой, но в този си формат не е и на моя Отец. И Съдбата не е негов закон. Тя е закон много по-обвързан с материята, отколкото с Духа. Корените му не са в облаците, а в грубата земя. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Юли 25, 2007 Доклад Share Добавено Юли 25, 2007 Някой от вас има ли усещането,че в някакъв предишен период от настоящия си живот не е бил точно той, а друг, различен от него човек, когото сега като че ли наблюдавате отстрани? Според вас възможно ли е да стане нещо като "прераждане" в рамките на един реален живот? Не съм имал подобно усещане. Точно обратното, имам силното усещане, че винаги съм бил същия аз, и когато стояш в бебешката кошара хванат с две ръце за нейната оградка, и когато в детската градина тъжно гледах през прозореца и исках да си отида в къщи, и по време на първия учебен ден бях същия, който съм сега, и като абитуриент бях същия, както съм сега. Всичко друго се е променило, порастнал съм, тялото се е променило, интересите ми са се променили, концепциите ми да определени неща са се променили, емоциите ми са били по друг модел, но единствено Аз не съм се променил. Аз, който наблюдавам всичко променящо се в този свят, имам неизменното усещане че съм неизменен, все същия. Същия, дошъл от многото предишни земни пътешествия, в много различни роли и с много различна опаковка, съм все същия. Все същото усещане, че съм все същия, абсолютно непроменен, нещо в мен не се е променяло и няма да се промени никога. А като прибавим и медитация, която съм правил в същата насока, още по-ясно става за мен това заключение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Юли 25, 2007 Доклад Share Добавено Юли 25, 2007 Физическото тяло познав асамо един живот- настоящия. То се ражда, живее известно време, смъртта го спохожда, след което се разлага и накрая оставатсамо фосили... Фините тела- най-обобщено, познават също само един живот- откакто се е родила т.нар. Душа, като носител на идентичност, индивидуалност, тя познава също само един живот, защото не е умирала никога. И така, след като физическото тяло познава само един живот, след който умира и се разлага, а фините ни тела познъвът също само един живот- от както са се появили изначално, до сега, че и за вбъдеще, те не са умирали никога, и затова също имат един единствен живот..та, как е възможно изобщо да става въпрос за "минал"% живот. Миналия живот е понятие, което според моето лично мнение, е съотносимо от момента на раждането, до момента, който току що изтече...И следва да се отбележи, че този живот, в тази "рамка" все още малцина познават, и малцина са придобили опит с него- животът не е само това, което съзнанието регистрира, а е нещо много по-обемно... Но, май темата тук е зададена така, че в нея се има предвид спомени от предишни телесни инкарнации- такива са невъздможни обаче, защото винаги се преживяват чрез личността на сегашното тяло. Най-разумно и най-продуктивно е да се насочим към онзи аспект от фините тела, който регистрира най-важните неща, които човек придобива като опит- нито един "минал живот" не се помни като преживяване на индивида, нито се помни целия- само онези съзнателни моменти, които имат връзка с цялостния опит на Душата- както в положителната му, така и в отрицателната му проява (на опита). Регресията, според съвсем последни проучвания, при над 95% от хората, протича сходно- спомен за един единствен "фрагамент", в който подложения на регресия "участва", счмитайки го за опит от "минал живот", в случай че "сценарият" е извън рамките на ехопата и културата в периода в който живее човекът. Често, в нас има много повече от една личност, и понятието време за отделните личности има съвсем различни параметри. Понякога можем просто да се свържем с нашата личност, живееща в средновековен "времеви формат"- това обаче съвсем не е минал живот- томва е настоящ живот.. Изобщо понятието "минал" е неуместно, тъй като човек го ползва в случай, че работи с три измерения, а четвъртото за него е само линейна функция без възможност за промяна- а това научно доказано не може да бъде вярно- времето не е линейна функция... От опити е доказано, че наблюдателят променя обекта на своето наблюдение единствено исамо поради това, че го наблюдава- как тогава това можге да бъде "спомен".. Наблюдаваме светлината на звезди, която е излъчена преди милиарди светлинни години за дастигне до нашите очи и телескопи, и фактът, че я наблюдаваме, я кара да променя своите свойства- от вълнова природа преминава към природата на чмастиците- и обратното естествено... Поради това, "спомените" от "минал живот" не могат да бъдат от "минал живот"- това е невъзможно- спомените винаги са в настоящето...надявам се, че скоро ще можем да си спомняме и бъдещето.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юли 25, 2007 Доклад Share Добавено Юли 25, 2007 Постинга на Кристиян ме наведе на едни мисли. Най-добре ще е изобщо да не рамкираме времето като минало, настояще и бъдеще. По-скоро има събития, протичащи преди други, които ги следхождат, но нито първите са минало, нито другите са бъдеще или настояще. Настоще е по-скоро литературен термин или социален в смисъл на актуален. Разбира се, че има начини да се узнае поне един, условно наречено, минал наш живот. И това не е хипнозата, а по-скоро дълбинната психология. В моменти на вътрешно прозрение, ако човекът е способен на такова, съзнанието достатъчно се отваря, човешката душа има невероятни спосбности да прониква във всяко кътче на познанието и най-вече в самата себе си, само да й оставим малко повече време и храна за размисъл. И още нещо, ако помнехме сънищата си от фазата на дълбокия сън, ние щяхме да помним и миналите си животи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юли 25, 2007 Доклад Share Добавено Юли 25, 2007 нито един "минал живот" не се помни като преживяване на индивида, нито се помни целия- само онези съзнателни моменти, които имат връзка с цялостния опит на Душата- както в положителната му, така и в отрицателната му проява (на опита). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Юли 25, 2007 Доклад Share Добавено Юли 25, 2007 (edited) Можем ли да направим разлика между карма и информация от "съществуването "на предишни обитатели на микрокосмоса ни? /под микрокосмос разбирам цялата човешка система, която има смъртни и безсмъртни части/ Редактирано Юли 25, 2007 от valentinus Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юли 25, 2007 Доклад Share Добавено Юли 25, 2007 Да, доста отдавна съм чела книгите на Д-р М. Нютон и от още няколко автора със сходно съдържание, но споделям възгледа на Венцислав: Не просто възможно, а напълно естествено би било, в момент на астрална възприемчивост, човек да получи нещо като видения-спомени от съвсем чужди хора и събития, които просто са "прихванати" от енерго-информационната земна обвивка. И самото човешко съзнание и така запознатите автори нямат друго обяснение, освен "минал живот, браво". Пропуснах да отбележа - чрез земното култивиране на съзнанието до ниво аурчино същество може да се придобие нещо като спомен-есенция от всички минали животи. Този момент обаче е индикатор, че сме се обвързали непрекършимо с диалектиката. А вторият абзац кореспондира с поста на Мона. Също моите разбирания съвпадат с тези от последния пост на Кристиян, той много добре е обяснил, няма нужда да го повтарям. На мен лично ми е по-интересно да опозная този си живот, защото той наистина е доста по-сложен и всеобхватен, отколкото сме свикнали да го възприемаме. Моето лично мнение е, че болшинството хора живеят ей така, някак по инерция. Дори и тези, които забелязват това, са склонни да поставят бърза "диагноза" на хората от типа на: Да, така е, защото не се замислят; или Да, така е, защото не го чувстват. А те нещата са много по-комплексни и взаимосвързани. Но стига, че излизам от темата. feya 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Юли 25, 2007 Доклад Share Добавено Юли 25, 2007 Имам преки впечатления, че информация за същностни събития от минали животи може да бъде получена чрез Духовни Учители. Както насън, така и наяве. По този начин (наяве) моя близка получи сведения за близостта си със сегашния си съпруг в течение на три свои/техни минали прераждания. Неуместно е да изпадам в подробности. Хрониките винаги са били живи, но се изисква предварителна подготовка и житейска зрелост, за да съумее човек да чуе истината за себе си, съхранявайки равновесието и оптимизма си. Имах случай да получа подобни сведения, които представляваха "извадки" от собствения ми дневник, поводът по който съм ги написал, както и да науча името си по "него време". Било е поне преди 1500 г. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 25, 2007 Доклад Share Добавено Юли 25, 2007 Човек наистина може да си изгради фалшиви спомени, които да приеме за свои собствени минали инкарнации. Но това не са спомени на други хора, а негови собствени желания и стремежи от миналия му живот и тогава човек най-често се вживява в ролята на някоя изтъкната личност от това време, в което наистина е живял, но е бил някой друг. И едно предупреждение: само си помислете какво би станало ако случайно си припомните състоянието си между две отделни инкарнации, когато липсват физическите ограничения и всичко за което си помисли индивидуалността става реалност. Как бихте се почуствали когато се завърнете в затвора на грубото си тяло? Спомените от минали инкарнации също могат да окажат отрицателен ефект, макар и не чак в такава степен. Душата е създала личност с такъв потенциал, че да може най-точно да осъществи заплануваното развитие за съответната инкарнация. Всичко най-добро (и не само то разбира се) е заложено в личността като черти на характера, наклонности, предразположения и др. Миналото прераждане се запазва в астралната светлина (това е лично мое мнение) до най-малката подробност, а душата възприема само тази част, която съответства на нейната природа. Затова, че за да се надникне в минала инкарнация не е необходимо да се отива по-далеч от астралния план. Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юли 26, 2007 Доклад Share Добавено Юли 26, 2007 НЯМА МИНАЛИ ЖИВОТИ! Такова понятие е ретро. Животът е един! Човешката душа е безсмъртна! Няма смърт! Но това може да се разбере само от едно толкова напреднало съзнание, че да възприема своите превъплъщания като стъпки, да има една непрекъсната будност, която да му осигури една непрекъсната памет. За сега, човешкото съзнание е фрагментирано все още. Хората не си спомнят миналите превъплъщания, защото тогава все още не са били достатъчно съзнателни в действията си, в постъпките си, в живота си, били са на нивото на едно кърмаче, което няма как да проумее какво е причината защо тази причина влачи и следствието, наричани от някои духовни учители причинно - следствено тяло. Има много какво да се желае именно ето тук. В осъзнаването и отговорността от всяко наше действие. Когато човешкото съзнание стане достатъчно високо, човек започва да живее в есенцията "Аз", някои духовници го наричат Висш Аз, който обхваща всичко, а от там произилиза и всичко. Но този аз не е достатъчно добре осъзнат още и не функционира активно, още е полуспящ, още не е достатъчно СЪЗНАТЕЛЕН. А осъзнае ли се Азът, идва ред на свъхосъзнаването му, като общение с всичко, с абсолютното всичко. Развие ли самосъзнанието си до ниво свръхсамосъзнание, човек заживява в съвършенство, защото на всичко, което върши, не гледа през пръсти, а като нещо, на което трябва да дари своето най-качествено внимание, своите най-добри способности. Хората с достатъчно ниво на осъзнатост, станали "съвършени" работят всичко в своето будно съзнание. Тогава всяка една дейност е тържество на духа, не е непосилна задача, а е едно блаженство, едно върховно удоволствие. И човек се усеща свободен, защото именно самата работа го прави щастлив, а не резултатите от нея, те изобщо не го интересуват. И работят не за себе си, а за единството на всичко, за всеобщото добруване. И тогава чак в такова състояние, с каквото и да се занимава, било с научна дейност, било нещо, свързано с изкуството, във всяка една сфера, той е сфера, а не е точицата, за която се е мислел, но сфера, единна и имаща достатъчно съзнание и за всяка точица, съставяща я, Чак тогава човек разбира неизчерпаемият потенциал на своята душа, нейната безсмъртност и тогава чак вижда преходността на времето и неговата малоценност, тогава се усеща сладостта от живота, а разбирането за единство не е само фраза. НЯМА МИНАЛИ ЖИВОТИ! ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА Е ЕДИН! Нищо не значат фазите на някакви си дрехи, какво толкова ви вълнуват, та се връщате назад?! feya 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Юли 26, 2007 Доклад Share Добавено Юли 26, 2007 Дали има или няма минали животи е въпрос на гледна точка. Носителят на Образа, нашето Аз /вкл. нашето Себе , чувственото и мисловното тяло/ е смъртен. След всяка инкарнация той умира. Но други части от нас са безсмъртни и от тази гледна точка смърт няма, и инкарнации /прераждания/ също няма. От един по-общ поглед целият този процес е етап от обучението и развитието на Сина, на Праобраза, на Този, който е бил и който ще Е. Но конкретно този период е по-особен - след дългият процес на Грехопадение сме стигнали до точка, в която Носителят на образа започва да губи връзката със Божия син. Затова надеждите са насочени към Носителя на образа - само той може отново да въстанови тази връзка. Дано да намерим в себе си сили и желание да оправдаем смисъла на нашето съществуване! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юли 26, 2007 Доклад Share Добавено Юли 26, 2007 (edited) Животът е един! Човешката душа е безсмъртна! Няма смърт! ...възприема своите превъплъщания като стъпки, да има една непрекъсната будност ...не си спомнят миналите превъплъщания, ... още не са били достатъчно съзнателни .... осъзнаването и отговорността от всяко наше действие Когато човешкото съзнание стане достатъчно високо, човек започва да живее в есенцията ... Аз, който обхваща всичко ... от там произлиза и всичко ... осъзнае... Азът...в общение ... с абсолютното всичко. ... човек заживява в съвършенство... внимание... ...станали "съвършени" работят всичко в своето будно съзнание. ...свободен... самата работа го прави щастлив, не резултатите от нея... ...работят не за себе си, а за ... всеобщото добруване. Много вярно и хубаво казано http://spiritofmaat.ru/2001oct/spiritwariors.html ... човек разбира неизчерпаемият потенциал на своята душа, нейната безсмъртност...! Веднъж имах следния спомен, отнякъде... Карах кола по един стръмен склон нагоре. "Спомних си" един германски майор от танковите войски през втората война и как изкачвам танк по стръмен склон. Живи бяха и чувството на сливане с машината, опиянението и гордостта от победите и от военното съвършенство на Вермахта. Тези спомени и чувства продължиха около час. Вечерта отворих случаен канал по телевизията. Един стар евреин разказваше как е станал свидетел на избиването на цялото му семейство. Той не можа да се сдържи и се разплака. Какво да говорим? Всичко се дава за да можем да разберем истината. Да Воскреснет Бог в нашите души и сърца! Редактирано Юли 26, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sybil_wolf Добавено Юли 26, 2007 Доклад Share Добавено Юли 26, 2007 Идеята за космоса като холограма както и квантовите възгледи за неразделно време-пространство, позволяват да се наблюдава даден момент, сегмент от време-пространството, който би бил равностоен на миг (или повече) от даден живот. Чрез ясновидски сопособности много неща минали или бъдещи могат да бъдат обект на наблюдение - както лични така и от семеен, групов, национален, глобален, космечески характер. Има предостатъчно литература и научни изследвания за деца помнещи минал живот - често и почти винаги предходен - когато хората засегнати и познатих в миналото все още не са починали. Тези спомени избледнияват след определена възраст за да не пречат на хода на развитието на новата личност. Има спомени често поради специални обстоятелства при смъртта, както и способността на дадена душа да намери покой. Миналото би трябвало да си остане минало - ала все пак има различни регресивни методи били те под ръководство или самостоятелни. Смятам, че при наличието на нерешим проблем единственно тогава пожелание отговора би могъл да се открие отвъд време-пространствената граница. Дори някои медитивни практики придполагат това. Като цяло иформациятя губи смисъл като заживееш в миналото а не в момента. Ала ако се програмира съзнанието да върне забравен момент (регресия) на момента може да нямя резултат, а по късно да бъде проявен в зависимост от обекта на концентрация. А и информациятя, която търсим би могла да се прояви чрез всяко едно от 7те ни тела. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Юли 26, 2007 Доклад Share Добавено Юли 26, 2007 Ето една история, която чух наскоро. По време на Холотропно дишане участва една двойка младежи-момче и момиче. Момичето със силна емоция разказа какво е видяло и се оказа че се е видяло заедно със сегашния си приятел и в предишен живот. Имали са връзка отново, но нехармонична. Ето че сега по силата на карма отново са заедно. Беше много драматичен нейният разказ. Тя по време на холотропното дишане почти цялото време плачеше, очевидно имаше силни емоции. Тя каза- по памет цитирам:" Ти беше бременна арабка, аз яздех камила, обичах те, но ти не ми обръщаше внимание, детето беше от мен. Аз убивах невинни хора без да ми мигне окото само защото те обичах, исках да си защитена, да си в пълна безопасност..." Всички стояха като втрещени от този драматичен разказ, тя беше видимо превъзбудена от историята. Тя веднага се обърна към приятеля си (от този живот) и разказа тази история. Какво друго може да е това, ако не спомен от миналото. Тя веднага позна, че бременната арабка от миналото е мъжът до нея сега. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.