Роси Б. Добавено Юли 28, 2007 Доклад Share Добавено Юли 28, 2007 А какво ще кажете,ако нямаме нужда непременно от чуждата енергия,за да се чувстваме добре?Ако съществуваме всеки със своята си енергия,която да му е достатъчна? Мисля,че Дон Мигел Руис правеше сравнението със сития човек,на когото предлагали храна. Та ,ако нямаш нужда от енергийна връзка с друг,ако си си самодостатъчен,нужно ли ти е "енергоинформационно същество",пък макар и "добро"? Не казвам да не отдаваш доброволно на друг,просто за себе си да можеш сам да си "произвеждаш",а не да чакаш да ти дават.Говоря за енергийни обмени. Друг е въпросът,според мен, ако обединението на енергия става за постигане на някаква обща цел. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Alex_20 Добавено Юли 29, 2007 Доклад Share Добавено Юли 29, 2007 Имам аз такъв въпрос. Щом религията сама по себе си е дело на егрегорите, то как да знаем коя е "истинската" религия? Откакто свят светува, са се появявали какви ли не религии. Всички обаче претендират да са истинни и единствени. В същото време повечето от тях нападат ревностно и жестоко останалите. Даже са ставали и войни. Ако приемем Християнството за истинската религия, то трябва да приемем, че онези, които не вярвах в Христовото учение, са заблудени и едва ли не на тях им "говори" дяволът и са обречени на вечния огън, защото не са избрали верния път. От мюсюлманска гледна точка пък, Христовото учение не е истинно, защото според тях единственият Бог е Аллах и той няма син и т.н. От друга страна същите религии са дискриминирали и дискриминират жените, чернокожите (християнството), науката (знаем историята с Галилей), окултизма (някои от религиите), част от литературата (напр. фантастична, особено онази, която е обвързана с магията, например "Хари Потър" или пък, която не изнася на църквата като "Шифъра на Леонардо"), сектите (доколкото знам последователите на Дънов се смятат за сектанти), хомосексуалистите, прелюбодейците (онези, които са правили секс преди първата брачна нощ) и т.н. Точно тези неща не отдалечават ли човек от Бога? Религиите не делят ли Бога? И след като Бог е един, защо религиите ни го представят в толкова различни светлини, с толкова коренно различни заповеди? Да, коренно различни са понякога. Дори това се случва понякога и с една и съща религия. Например Християнството и съм сигурен, че всеки може да си даде сам примери. Ако приемем, че Християнството е ортодоксалната религия, то защо идва чак сега? Защо Бог не е пратил своя син, когато е създал човечеството, за да го научи на правата вяра и начин на живот? Въобще какво правят тези егрегори в случая с Бога ни? Бог е любов, а религиите сеят и омраза. Защо? След като Господ от самото създаване на човека е говорил с него, то защо изчезналите цивилизации не показват никакви индикации за това, а напротив - всеки си има свой/свои Богове, различни от онзи, които ни описва Библията. От доста време си задам тези въпрос и ще се радвам, ако някой ми помогне с мнението си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юли 29, 2007 Доклад Share Добавено Юли 29, 2007 (edited) Отговорите на въпросите които задаваш могат да са мнооого обширни.Но най -общо казано това което описваш не го правят религиите ,а хората.Религиите и Учителите са едно,а това кой как ги разбира и пресъздава е нещо съвсем различно.А нещата в дълбочина могат да се разгледат доста под различен ъгъл,ето няколко цитата ,които се опитах да обединя ,но незнам колко е успешно ,за тези които не са чели тази литература. "Освен онези праотци на човеците-истинските свръх човеци-които приключиха човешкото си развитие на Старата луна и станаха Ангели,има и други същества,Които на Луната не успяха да завършат своето развитие.....Определени същества бяха задържани в своето развитие ,защото имаха да изпълняватособени задачи в еволюцията на човечеството......Когато народите все още не можеха сами да се управляват,съществуваха Учителите на тези народи и на отделните хора.И всички Учители на отделните народи-Кадмос,Хеопс,Пелопс,Тезей и т.н.-имаха дълбоко в душите си едно или друго Ангелско същество......Сега обаче идва вероятния въпрос :защо все пак на света съществува злото,лошото,несъвършенното,болестното?Всичко ,което в даден момент представлява нещо несъвършенно и изостанало ,в хода на развитието ще се превърне в нещо добро.....В човешката душа говорът се пробужда от вдъхновението или инспирацията на свръхчовешките същества ,на истинските предци на човека,които са завършили своето развитие на Луната.Но ако съществуваше само това развитие,тогава целият човешки род в общи линии би останал ,като в една огромна общност;по цялата Земя щеше да се говори и мисли по един и същи начин.Индивидуалноста и своеобразието,а наред с тяхи човешката свобода изобщо нямаше да възникнат.За да се превърне човек в една индивидуалност,всред човечеството трябваше да настъпят разцепления.Факта че в различните области на Земята се формират различни езици се дължи на действието на такива Учители ,в които е било инкарнирано по едно луциферическо Същество" (незавършило развитието си на Луната)Р.Щайнер Редактирано Юли 29, 2007 от didi_ts Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Alex_20 Добавено Юли 29, 2007 Доклад Share Добавено Юли 29, 2007 Аз за себе си правя разграничение между "религия" и "учение". Религията е човешката интерпретация и подбрани извадки от дадено учението или сплайсинг между отделни фрагменти на различни учения. Поне аз така възприемам религията. Така че за мен, didi_ts, "правят го хората" = "религиите". Само това да доуточня. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 29, 2007 Доклад Share Добавено Юли 29, 2007 Мисля,че постът на Алекс ме наведе на много полезни за мен разсъждения - благодаря и добре дошъл Алекс! По-горе разсъждавахме с Роси и Диана за "високите" егрегори и влиянието им и разликата им от "ниските" и ето Алекс ни донесе още светлина! Излиза,че ниските егрегори успяват да създадат нещо като "клонинги" на високите като изпозват същата фразеология, идеи, но само за да се замаскират. Разликата между егрегора - клонинг и "високия" според мен е в емоциите, наличието на зависимост и начина на възнаграждение. Докато вярата в Бог и Любовта е съпроводена само от положителни емоции, то религиозните канони предвиждат негативни такива при отклонение от тях. Религиите закрепостяват човека, заплашвайки го с отлъчване и противопоставяйки неговата вяра на другите- враговете. Религиите налагат определен начин на мислене и живот, който се смята за праведен дори и да включва поведение, пряко противоречащо на базовата идея за Любовта. Следването му се награждава с похвали и гарантиране на "рая", обратното заплашва с мъките в ада. Роси чудесно напипа една много важна разлика също! Не казвам да не отдаваш доброволно на друг,просто за себе си да можеш сам да си "произвеждаш",а не да чакаш да ти дават.Говоря за енергийни обмени. Друг е въпросът,според мен, ако обединението на енергия става за постигане на някаква обща цел. "Високият" егрегор стимулира човека да произвежда сам енергията и да я обединява доброволно с тази на другите. Целта е Любовта, хармонията на цялото. "Ниският" поставя конкретни цели, които обслужват нечии интереси (човешки и групови) и консумира енергията, насочена уж към високия егрегор... Как? Хм, това е наистина интересна тема за сравнение и мислене... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Юли 29, 2007 Доклад Share Добавено Юли 29, 2007 (edited) А какво ще кажете,ако нямаме нужда непременно от чуждата енергия,за да се чувстваме добре?Ако съществуваме всеки със своята си енергия,която да му е достатъчна? Много хубаво би било. Ясно виждаме около себе си хора, които доста успешно се сдобиват с енергия "самостоятелно", умеят да им бъде добре сравнително самостоятелно, поне не за сметка на други хора, и други- които могат само чрез други хора да си набавят енергия. Само че тъй като животът по принцип ще да означава движение на енергия, да нямаме нужда от чужда енергия ще да означава всъщност да има равновесие между даването и взимането на енергия. Не ми изглеждат нещата така, като че цяло човечество е в такова равновесие. Изглеждат така, сякаш отдавна и непрекъснато равновесието между даването и вземането се нарушава. Иначе как да си обясняваме и глобалното затопляне, и енергийната криза, и проблемите с водата, и... и... И егрегорите, колкото и висши да са, нали и те използват "енергия" , и то явно създавана от хората ? Ако те можеха самостоятелно да се захранват, нямаше ли да го правят? Всъщност, без хората, имат ли те самостоятелен живот? Редактирано Юли 29, 2007 от Багира Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юли 29, 2007 Доклад Share Добавено Юли 29, 2007 А какво ще кажете,ако нямаме нужда непременно от чуждата енергия,за да се чувстваме добре?Ако съществуваме всеки със своята си енергия,която да му е достатъчна? Мисля,че Дон Мигел Руис правеше сравнението със сития човек,на когото предлагали храна. Та ,ако нямаш нужда от енергийна връзка с друг,ако си си самодостатъчен,нужно ли ти е "енергоинформационно същество",пък макар и "добро"? Не казвам да не отдаваш доброволно на друг,просто за себе си да можеш сам да си "произвеждаш",а не да чакаш да ти дават.Говоря за енергийни обмени. Друг е въпросът,според мен, ако обединението на енергия става за постигане на някаква обща цел. Да, въпросите на Роси са много важни. Те поставят под въпрос самата теория за егрегорите (поне тази, която аз съм възприела като достоверна за себе си, черпейки предимно от А. Подводни - нямам пред вид спекулациите с понятието егрегор, които се ширят из нета и за които споменаваше и Бина). В тази връзка въпросът е дали ние човеците можем да произвеждаме енергия, па макар и само за себе си? Ако това е вярно, то енергията във Вселената непрекъснато ще се увеличава. Лично на мен ми се струва, че ние можем да приемаме и отдаваме енергия, както и всички обекти около нас, независимо дали ги броим за жива или нежива природа. Освен това ние имаме и рядката възможност да трансформираме енергията, което никак не е малко и е много съществено. Освен това бихме могли да функционираме и като филтър - каква енергия да приемаме/отдаваме, и като клапан - кога и колко да приемаме/отдаваме. Не че го умеем добре, но можем да се научим. Това също не е малко. Но да произвеждаме енергия? - не съм сигурна. Също така всички ние живеем в общество, всички сме взаимозависими и взаимосвързани. Не мисля, че някой може да бъде самодостатъчен - дори и един отшелник в пустинята. А взаимоотношенията между хората, освен външната форма, си имат и своята енергоинформационна основа. При всеки наш разговор, при всяка наша среща (дори без разговор), при това виртуално общуване и дори когато само мислим или изпитваме определена емоция спрямо нещо или някой, ние искаме или не искаме, но правим енергоинформационен обмен с това нещо или с този някой. Дали е хубаво или лошо това, че само смътно осъзнаваме какво става - май при това ниво на съзнание на хората е по-скоро хубаво. Точно поради тези мои убеждения, аз не се включих в темата за енергийния вампиризъм. Според мен аз и всички други непрекъснато сме във ролята на приемащи и отдаващи енергия, в различно количество и с различни вибрации. И Слава Богу това зависи от всеки от нас. Но невежеството не е помогнало на никой до сега. Кристиян не случайно отвори темата - моментът беше назрял, а той е много .... да го нарека възприемчив. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Юли 29, 2007 Доклад Share Добавено Юли 29, 2007 (edited) Може ли някой да си бъде самодостатъчен? Може би- Единият! А и той създава Творение... Вдишва, издишва... Хората не са си самодостатъчни. Но и не мисля, че това се иска от тях. Не е необходимо. Животът наистина е обмен на енергия. И равновесие. Или липса на такова, и тогава се случват неща, които не искаме да се случват. Например парниковият ефект дава представа как това може да стане. Земята поглъща от Слънцето енергия. И излъчва, но излъчваната енергия не е същата. Някои газове от атмосферата на Земята пропускат излъчването от Слънцето, но задържат топлинното излъчване от Земята (то е с по- ниска енергия). И температурата на Земята като цяло и за един по- голям интервал от време се покачва. После може да се получи така, че да започне да спада, но ние точно може и да не успеем да го видим... Да, признавам, че думата "енергия" не е най- подходяща във връзката човек- егрегори. Ама аз и я сложих в кавички. Всъщност не зная точна дума за това, което егрегорите получават от хората. (хората също го получават, можем да гледаме на това и като на някакъв вид храна, но тук вече и неприятни асоциации може зда се получат ... ). Други приблизително подходящи думи може да са "сила" (Лукяненко в странните си фантастико- приключенски романи използва такъв термин), други автори говорят за "етери". Обаче всеки от тези термини е някак пренесен от друга област и не е особено точен (ако се опитаме да го съотнасяме с познатите области, в които се употребява съвсем ясно дефинирано) Но все пак, могат ли егрегорите без хората? Защото ако не могат, ще положат доста усилия хората да не се измъкнат от тях! Редактирано Юли 29, 2007 от Багира Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Юли 30, 2007 Доклад Share Добавено Юли 30, 2007 Много хубаво би било. Ясно виждаме около себе си хора, които доста успешно се сдобиват с енергия "самостоятелно", умеят да им бъде добре сравнително самостоятелно, поне не за сметка на други хора, и други- които могат само чрез други хора да си набавят енергия. Само че тъй като животът по принцип ще да означава движение на енергия, да нямаме нужда от чужда енергия ще да означава всъщност да има равновесие между даването и взимането на енергия. Не ми изглеждат нещата така, като че цяло човечество е в такова равновесие. Изглеждат така, сякаш отдавна и непрекъснато равновесието между даването и вземането се нарушава..... И егрегорите, колкото и висши да са, нали и те използват "енергия" , и то явно създавана от хората ? Ако те можеха самостоятелно да се захранват, нямаше ли да го правят? Всъщност, без хората, имат ли те самостоятелен живот? Много хубави въпроси и разсъждения,Багира!Отговорите ги има всички в книгата "Освобождение"-Д.Верищагин. Аз тук само накратко ще цитирам някои извадки от нея. Както цветето в саксия едновременно пие вода и диша въздух, така и човекът получава своята жизнена енергия от Космоса и Земята.Всъщност аз в предния пост поставих думата "прозвежда" в кавички, защото не става въпрос за произвеждане,а за приемане и преработване на енергии.Та в тази връзка, не от другите трябва да си я набавяме енергията,а от Природата. После идва моментът и с отдаването на енергия, за който основно си говорим тук.Тук си права,Багира, няма равновесие между даването и взимането на енергия.Първо ние нямаме достатъчно за себе си,после даваме на "паразита" и ако се появи и някой и друг "вампир",какво остава за нас?Затова сме на този хал в момента. Енергоинформационният паразит смазва със своя натиск същността на отделните хора,оформя ги по свой образ и блокира взаимодействието им с енергията на Вселената.Хората стават като изсъхнали лишеи върху пълнокръвното тяло на паразита. Всъщност без хората,според мен, те нямат живот.Но могат ли всички хора, хванати в капана на някакъв паразит да се изведат едновременно?Едва ли, защото едни излизат, но други влизат в неговия обсег.Важно е да осъзнаем, че сме в капан, от който можем да се освободим.А как точно да работим за това, препоръчвам да прочетете в книгата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юли 30, 2007 Доклад Share Добавено Юли 30, 2007 Здравей, Роси! Книгата на Дмитрий Верещагин Освобождение съм чела преди няколко години. В нея определено има много интересни неща, но аз още тогава не с всичко можех да се съглася, а сега позицията ми се е променила още малко, в сравнение с тогава. Не съм чела останалите негови книги - мисля, че има още 6. Ако си ги чела, кажи коя/и е хубаво да прочета още и ще ми бъде приятно да ги обсъдим в тази тема, а може и на лични. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Юли 30, 2007 Доклад Share Добавено Юли 30, 2007 Лично на мен ми се струва, че ние можем да приемаме и отдаваме енергия, както и всички обекти около нас, независимо дали ги броим за жива или нежива природа. Освен това ние имаме и рядката възможност да трансформираме енергията, което никак не е малко и е много съществено. Освен това бихме могли да функционираме и като филтър - каква енергия да приемаме/отдаваме, и като клапан - кога и колко да приемаме/отдаваме. Не че го умеем добре, но можем да се научим. Това също не е малко. ....... Също така всички ние живеем в общество, всички сме взаимозависими и взаимосвързани. Не мисля, че някой може да бъде самодостатъчен - дори и един отшелник в пустинята. А взаимоотношенията между хората, освен външната форма, си имат и своята енергоинформационна основа. При всеки наш разговор, при всяка наша среща (дори без разговор), при това виртуално общуване и дори когато само мислим или изпитваме определена емоция спрямо нещо или някой, ние искаме или не искаме, но правим енергоинформационен обмен с това нещо или с този някой. Дали е хубаво или лошо това, че само смътно осъзнаваме какво става ....... Здравей,Диана! С тези неща, които цитирам от теб, съм съгласна.Според мен, ще е хубаво да се научим да "работим" както трябва с енергията си.Не е хубаво само смътно да осъзнаваме какво става.Аз мисля, че човек може да контролира живота си, ако е по-запознат с енергоинформационния обмен.И мисля, че всеки може да си бъде самодостатъчен, относно това да си набавя нужната енергия не от другите.Вече ако иска да отдаде доброволно, това е друг въпрос.Но това вече го казах. Багира каза: Може ли някой да си бъде самодостатъчен?Може би-Единият! А аз ще попитам:Нима ние не сме създадени по негов образ и подобие? Относно книгата, аз чета много книги по няколко пъти.Но и това е въпрос на избор! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Юли 30, 2007 Доклад Share Добавено Юли 30, 2007 (edited) А аз ще попитам:Нима ние не сме създадени по негов образ и подобие? E-х-х-х ... Изключително проблематичен въпрос. Но не е за тази тема. Има си отделна тема- "Какво представлява човекът". Оттам става ясно, че нищо не е ясно, но поне е от много страни. Но дори и отношенията егрегори - човек показват, че или по божий образ и подобие е създадено нещо друго, не това, което сега познаваме като човешко същество, или ... оригиналът е нещо твърде сбъркано... А и думата "подобие" си означава подобие, не еднаквост. А като дори подобието сме загубили... : Редактирано Юли 30, 2007 от Багира Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юли 30, 2007 Доклад Share Добавено Юли 30, 2007 Егрегор=Архетип? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Юли 30, 2007 Доклад Share Добавено Юли 30, 2007 Не. Погледнах книжката на Верещагин "Освобождение". Няма да мога да се възползвам от нея. Не ми звучи освободително. Тя е подходяща за тези, които желаят да бъде тяхната воля. То ест в случай, че не виждаме, или не искаме да виждаме какво става, когато е "моята воля". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Юли 30, 2007 Доклад Share Добавено Юли 30, 2007 Различните мисловни вълни привличат или биват привлечени и от мисли със същия характер. Те образуват пластове в астралното пространство, така както облаците плават на групи в атмосферата. Това не означава, че всеки пласт заема определена част, като изключва всички други мисловни "облаци". Напротив, частиците, образуващи облаците, имат различни стешпени на трептене и пространството може да се изпълни с мисловна материя от много видове. Всеки един от нас притегля към себе си мисли, подобни на неговите, и се влияе от тези притеглени мисли. Все едно слагаме повече дърва в горящ огън. Продължителните състояния на злоба и омраза усилват наплива на порочни мисли. Създава се център на мисли от подобен род, навикът се вкоренява и сякаш обстоятелствата и условията се трупат около него, за да се изпълнят на дело помислите. Тоест едно продължително умствено състояние създава предпоставки за реализация на мислите и наклонностите. ВИНАГИ помнете, че низостите най-лесно се промъкват в нас и се нагласяват. Обсебвайки ни, тези "създания" на покварата, дори ни карат да се чувстваме добре. Трудно е да отворим очите си и да се пречистим. Но ако човек култивира навика да се посвещава на възвишени мисли, той ще създава една хармонична за неговия вътрешен мир обстановка. Той ще притегля мисли от подобен характер, които ще се слеят с неговите собствени. Нещо повече - това лице ще притегля към себе си и други хора, а от друга страна, ще бъде тласкан към тях. Това означава, че ние сами създаваме обстоятелствата и приятелските си връзки чрез собствените си мисли. Благодаря на Silviya за този цитат от темата Силата на мисълта!Ето още един поглед върху егрегорите от друг автор. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Юли 31, 2007 Доклад Share Добавено Юли 31, 2007 Да... Доста писано има за егрегорите. И как да ги създава човек, какво представляват (според съответния автор), как да ги използва, дори има и за това- как те използват хората. На това не се набляга много, де. А би трябвало. Наистина, кутията на Пандора е факт, и не се случва само веднаж в историята на човечеството, а непрекъснато! Дано да бъдем достатъчно мъдри да узнаем достатъчно, за да не искаме повече... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Юли 31, 2007 Доклад Share Добавено Юли 31, 2007 Всеки един от нас, стремящите се към Истината, според мен, трябва да си дава ясна сметка за това явление, което преди десетина години в първата част на книга си "Просто да бъдеш" - "Отвъд егрегориалната истина" (може да се изтегли от www.spiralata.net или от www.geocities.com/misteriata_lim) нарекох "Егрегория". Ще си позволя да цитирам откъс: "В повечето случаи вярващият контактува с егрегора, а не с Реалността, която стои зад него (да речем Исус Христос), или пък има преплитане на реални и егрегориални елементи дотолкова, доколкото нашето подсъзнание не е изчистено от тях. В повечето случаи отговорите на нашите въпроси идват не от Божеството, към което ги отправяме, а от неговия егрегор, който до голяма степен е автономен, без това да означава, че евентуалният отговор, който ще се даде, ще бъде грешен или пък ще се разминава с евентуалния отговор, който би ни дала личността, към която отправяме молитвите или въпросите си. Но разбира се, в определени случаи егрегориалният отговор ще се разминава с реалния или ще се припокрива с него, но не напълно, а с частични отклонения. Отговорът на въпроса, който сме задали, може да идва и от Божеството, към което сме адресирали нашия въпрос, но преминавайки през егрегориалната среда да претърпява корекции, промени, деформации, така че да бъде много трудно да се разграничи чистият, първичният отговор от егрегориалните наслагвания. Така че, според мен, егрегорията е може би най - фината илюзия, и точно поради това най - трудно човек може да се освободи от нея по пътя си към Истината. За да бъда по - правилно разбран, ще илюстрирам казаното с пример: ако започна да произнасям често (имал съм такива периоди) молитвата "Отче наш", ще се свържа с всички хора, които я произнасят и са я произнасяли, с техните представи за нещата, опитности и приживявания. Ще се докосна (макар и несъзнателно) до банката от видения, които са имали, ще получа определени внушения, изхождащи от тяхното мисловно поле. Когато след определена практика получа определено видение, по всяка вероятност то няма да е нещо ново - несрещано и непознато, а типично, често повтарящо се видение - видение мостра, или пък комбинация от т. нар. "видение - мостра" и други видения от тази информационна банка. И колкото повече се отдалечаваме във времето от епохата, в която е живял Христос, колкото повече е казвана молитвата "Отче наш", толкова по - малка е вероятността нашето видение да бъде оригинално, автентично, свежо, ново, непосредствено..." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Юли 31, 2007 Доклад Share Добавено Юли 31, 2007 ако започна да произнасям често (имал съм такива периоди) молитвата "Отче наш", ще се свържа с всички хора, които я произнасят и са я произнасяли, с техните представи за нещата, опитности и приживявания. Ще се докосна (макар и несъзнателно) до банката от видения, които са имали, ще получа определени внушения, изхождащи от тяхното мисловно поле. Когато след определена практика получа определено видение, по всяка вероятност то няма да е нещо ново - несрещано и непознато, а типично, често повтарящо се видение - видение мостра, или пък комбинация от т. нар. "видение - мостра" и други видения от тази информационна банка. Колко неприятни неща казваш! И колко са верни! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юли 31, 2007 Доклад Share Добавено Юли 31, 2007 Има истина. Обаче самото произнасяне не създава свързаност, а насоката и психо-емоционалното състояние на личността. Понеже те наистина се доближават при повечето хора, то те създават, в послествие подхранват, много мощни егрегорни форми, които чрез астралната си концентрация придобиват и индивидуализирана псевдо-жива форма. В сегашното ни жизнено състояние тази псевдо-жива форма е достатъчно жива за да ни убеди в абсолютността си. Особено нашите его-личности, които нямат съвсем никаква критерийност за Светлината на Живота. Просто е умопомрачително. Като говорим за божества, то бих могъл веднага да ги определя към егрегорната група. Ако говорим за божествени прояви, то едва ли бих могъл да допусна, че вътрешната насоченост човешка би могла да сочи тях. Имайки предвид, че най-съкровената ни същност е именно Божествена, то вътрешното пребиваване в нея не би могло да създаде общение с друго, освен със самия Отец, понеже "Аз и Отца ми - едно сме". Но именно съзнанието за подобна неотделност на човека и твореца му създава най-мощните егрегори, понеже той не съзнава падналото си състояние и насочва своята груба астрална енергия към съотвестващия и земен астрал. А там наистина, не би могло да се случи друго, освен да се подхрани здраво някоя астрално-егрегорна форма на живот. И разбира се, набрала мощ, тя експлоатира човешките същества и в голяма степен удовлетворява молитвите им, особено посредствените - за конкретни блага, било и за друг. Тези същности са тясно обвързани с т.нар. Висш аз и заедно чертаят и изпълняват съдбата човешка. Освобождението от едното става единствено чрез освобождение от другото, а знаем, само в Христовото име се гонят демоните успешно. Христовото име и изписано в сърцата ни, но надписа е на милиони години и много, много трябва вътрешните археолози да копаят, че да стигнат до него. А молитвата е истинска само когато е произнесена в пълна тишина, абсолютно затишие. В интерес на истината, тогава не е нужно и нещо да се произнася - това е състоянието молитва и само то може да предложи незначително усещане за Същността и Живота. По-значителното естъпва само върху алхимичната трансмутация. А още по - след последвалата смърт на всичко земно. Там е Животът - Абсолютният. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 4, 2007 Доклад Share Добавено Август 4, 2007 (edited) В ангелския свят заповед не се издава никога. Там всеки схваща Божиите мисли и ги прилага - досетлив е. Един ден и вие може да чувствате, да схващате Божиите мисли и да ги прилагате. Това е Божието Благословение". Упражнението "Обливане" да се прави със свещено чувство". Вдигане на ръцете и обливане. Туй движение изразява, че трябва да приемем всички горни Божии благословения преизобилно и с пълна свобода. Когато ръцете се дигнат нагоре и се съединят над главата, тогава сме в контакт с енергиите на висшите мирове и ги пренасяме надолу на физичното поле. Като дойдат във физичния свят, ръцете се разделят; значи, във физичния свят имаме поляризиране - два полюса. Когато сме на физичното поле, ние сме далеч от Реалността, която стои в основите на битието. И всеки ден имаме нужда от нея. Туй упражнение можем да наречем още метод за влизане във връзка с Идеалния свят. Учителят Паневритмия Мисля, че Учителят е имал предвид именно това, което Подводни нарича "висок егрегор" - Божиите мисли. Божиите мисли не са заповед, те не подчиняват човека, а оставят волята му свободна. Божиите мисли не се изпълняват или следват - те се чувстват, схващат и прилагат...в земния, човешкия ни живот. Божието Благословление усещаме, когато прилагаме Божиите мисли в земния си ежедневен живот - това може би е същата енергия, от която сме изградени изначално и благодарение на прилагането на Божиите мисли постигаме хармония на телата си и с Вселената?... Редактирано Август 4, 2007 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Август 4, 2007 Доклад Share Добавено Август 4, 2007 Да Също така не те изкушават, не те принуждават, не те манипулират ... Винаги когато моя вътрешен глас е много настойчив, много изкусителен и т.н. започвам да се питам: чий е този вътрешен глас? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
woltron4o Добавено Август 5, 2007 Доклад Share Добавено Август 5, 2007 (edited) Наистина книгата на Авесалом Подводни по мое мнение е много добра, поне първите 40 страници Благодаря! Редактирано Август 5, 2007 от woltron4o Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Cveta5 Добавено Август 5, 2007 Доклад Share Добавено Август 5, 2007 Да ,Донка,Божието благословение го усещаме когато приложим Божиите мисли в живота си.Но за да ги усетя трябваше да се заслушам във вътрешния си глас,както казва Диана .А за това ми беше необходимо търпение и смирение и да приема света такъв какъвто е,да спра да се боря с каквото и да е.Трябваше ми и воля да надскоча себе си.Оставих се на потока на живота като носих в себе си само Любов иДоброта.Книгите на Учителя ми помагаха,когато падах,помагахте ми и вие след като ви намерих.Не стана бързо нито лесно-може би това е отърсване от "низшите" егрегори-но в основата стоеше неистовото ми желание да се променя.Не знам дали това е начина,но на мен определено ми помага. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maggee Добавено Юни 28, 2008 Доклад Share Добавено Юни 28, 2008 ако започна да произнасям често (имал съм такива периоди) молитвата "Отче наш", ще се свържа с всички хора, които я произнасят и са я произнасяли, с техните представи за нещата, опитности и приживявания. Ще се докосна (макар и несъзнателно) до банката от видения, които са имали, ще получа определени внушения, изхождащи от тяхното мисловно поле. Когато след определена практика получа определено видение, по всяка вероятност то няма да е нещо ново - несрещано и непознато, а типично, често повтарящо се видение - видение мостра, или пък комбинация от т. нар. "видение - мостра" и други видения от тази информационна банка. Колко неприятни неща казваш! И колко са верни! Когато за първи път се сблъсках с темата за егрегорите, изпитах същите чувства - на хванато в капан животно. Днес нещата ми изглеждат доста по-различни. Енергията и информацията стоят в основата на всичко в нашия свят. Вселената има енергийна основа, Слънцето и Земята - също, ние сме зависими от енергийно-информационната структура на нашия свят. Друг важен въпрос - каква е разликата между Бог и егрегора на Бог? Бог съществува като естествена форма, но с мислите и вярата си в Бог хората създават егрегор на Бог. Когато се молим, не се случва нищо неприятно - напротив, свързваме се със сила, много по-голяма от нашата собствена и получаваме защита - дали от Бог или от егрегора, който сами сме си създали, дори няма значение. Смята се, че егрегорът е енерго-информационна същност, създадена от хората и на известен етап придобила собствен живот, сила и способности да увлича нови хора. Такива форми безспорно съществуват. Но какво представлява тогава кармичният егрегор (по Подводни)? И него кой и как го е създал? Родителите, които се обичат и създават душата на детето си? А какво е душата? Лазарев пише, че душата/подсъзнанието - това са най-дълбоките чувства, онези наши мисли, преживявания, емоции, които, достигайки известен интензитет или продължителност, навлизат в подсъзнанието като чувствена програма и продължават да действат, макар и неосъзнато. Което всъщност е механизмът на кармата - привързаността към желания, емоции и мисли, която минава една определена граница. Излиза, че подсъзнание, душа и карма са в известен смисъл равнозначни на една енерго-информационна същност с определени чувствени характеристики - като под чувства в крайна сметка се разбира степен на любов. Макар и доста грубо, излиза, че човекът е една материализирана мисъл-форма с определен енергиен заряд, който самият човек има възможност да контролира в известни граници. Реагирайки с други енергийни същности - съответно със сходни, по-нисши и по-висши вибрации. И логично, контактът на човека с егрегорите с по-висока енергия ще допринасе за повишението на енергията на самия човек. В този смисъл борбата с егрегорите е не само трудна - тя не е необходима. В помощ на човека е осъществяването на връзка с егрегори от по-високо енергийно ниво. Хармонизирайки се с тях и повишавайки собственото си енергийно ниво, той ще успява да се свързва с все по-висши енергийни същности - в което всъщност се изразява и духовното развитие на човека. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 28, 2008 Доклад Share Добавено Юни 28, 2008 maggee, ! Не съм допускала, че е възможно толкова кратко и ясно да се обясни това малко странно и непознато понятие егрегор Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.