Guest Мона Добавено Юли 28, 2007 Доклад Share Добавено Юли 28, 2007 Това, което написах в предишния си пост, няма конкретна и пряка връзка с твоето обяснение на методиката ти на работа, а с нещо далече по-същностно, което обаче ще спестя за аудиторията. Не знам думата "махане" на фобия да се употребява в психотерапията, дори ми звучи несериозно. Фобиите се лекуват. Някак си ми се ще да имаме по-сериозно отношение към науката за Душата, към науката за човешката психика изобщо. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 29, 2007 Доклад Share Добавено Юли 29, 2007 А з обаче по –често използвам друга техника Обучение на смелост .Тогава ефекта е много по широк защото обучен да бъде смел човек може да приложи наученото към всеки обект или ситуация . Възможните нива на интервенция са мисловно ,чувствено и поведенческо. Всичко зависи от човека, случая , възгледа на терапевта Но дори когато се работи на чувствено или поведенческо ниво целта е една -да се промени мисленето на клиента .То е, което пуска чувствената реакция а , тя пък обуславя поведението То от своя страна въздейства в/у чувствата и мислите .Получава се един затворен кръг. :thumbsup: С уважение към професионализма, искреността и добронамереността , както и към реализма на хип! Ежедневно ми се налага да ползвам в работата си най-разнообразни методи и техники за сваляне на стреса, укрепване на вярата в собствените сили, освобождаване на задръжките и т.п. и затова бих помолила хип да ни разкаже нещо повече за техниката "обучение на смелост" както в теоретичен план така и с конкретни примери. Вторият ми въпрос е за нивата на интервенция. Доколкото разбрах терапевтът избира едно от нивата според ситуацията и човека. Имали ли сте случаи, в които се е налагало да се интервенира и работи на повече от едно ниво едновременно или реалният вариант е интервениране на едно от нивата и впоследствие постепенно включване и на останалите? Като педагог не бих искала да вземам отношение по темета, защото моят опит тече в малко по-различна плоскост, макар и близка. Докато четях мненията на хип си мислех, че ако педагозите и младите родители задължително и редовно минават опреснителни курсове и семинари с психиатри и психолози, неврозите значително ще намалеят. Аз лично бих предпочела специалисти като хип да се реализират и изкарват прехраната си не толкова като "махат" страховете, а като обучават другите как да не допускат възникването им. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юли 29, 2007 Доклад Share Добавено Юли 29, 2007 Здравей, благодаря za хубавите думи. Въпросите които задаваш не са прости и ще ми трябва време да ти отговоря. Но сега ми хрумва, че бих могъл направо да те насоча към литература която значително да повиши твоите възможности да помагаш на учениците. Всъщност колкото и невероятно да звучи в България има вече достатъчно книги по които човек и сам може да се подготви и стане компетентен в оказването на психотерапевтична помощ. Просто хората не го знаят а и не биха го повярвали. Самият аз очаквам сега да ме критикуват, повярвaй ми не го казвам случайно. Тези книги са само в едно направление, НЛП но то е всъщност едно от най-ефективните в момента. В момента един от най–известните специалисти по приложна психология който се занимава точно с това което ти казваш - профилактика, е Антъни Робинс. За щастие преди години Кибеа издаде негова книга ,,Неограничена власт„ в нея ще намериш отговори на голяма част от въпросите си. Тя наистина може да послужи като учебник по психотерапия от школата на НЛП. Ще избързазам да ти кажа какво най – малко ще намериш в нея - Това е че психотерапията има три етапа Присъединяване Водене или етапа на прилагане на техниката и Усилване, на полученият резултат. НАй – важният етап, е този на присъединяването / можем да го наречем и по друг начин – печелене на доверие /. Поради това и не мога сега да ти опиша, а и дори да го направя , едва ли ще можеш да направиш техниката за обучението в смелост - при нея се изисква доста по- голямо ниво на доверие между двамата. Та купувайки си тази книга, ако се запалиш ще можеш да започнеш да се учиш, как още по – добре да се присъединяваш към децата и печелиш доверието им. Тогава и аз ще те подкрепя с някои допълнителни материали, а и следващи книги така, че наистина ще се изненадаш от възможностите които се откриват пред теб. Всичко е много лесно, просто трябва желание и отделяне на достатъчно време. ЧАО Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юли 29, 2007 Доклад Share Добавено Юли 29, 2007 (edited) А защо да не се опитаме да сме си психотерапевти сами на себе си2 Всеки познава себе си най-добре и може би разбира себе си най-добре. Разбира се психотерапията има важно място и е полезна по пътя на себепознанието. Но постигането на вътрешен мир е индивидуално и всеки трябва да настрои съзнанието и чувствителността си на други честоти. Любовта и толерантните човешки отношения са аснова на която може да се гради... Мого е важно психотерапевтът да е достатъчно извисена и хармонична личност, а не просто човек, който работи нещо... Опираме до личностни, индивидуални качества за всеки, както за терапевта, така и за нуждаещият се, за да има положителни резултати Мисля, че хармоничният човек, макар и да няма много специфични, професионални знания винаги ще е в помощ и може да превърне намръщеното лице в усмихнато и уверено Редактирано Юли 29, 2007 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юли 29, 2007 Доклад Share Добавено Юли 29, 2007 Точно така .Заглавието ,,Неограничена власт ,, на книгата ,всъщност означава власт над себе си и целта и съвпада с това което си написал .Но нещата с които можем да помогнем на себе си са съшите с които можем да помогнем и на другите . За това я препоръчах като учебник по психотерапия но тя всъщност е написана за този който я чете , той сам да си помогне.Познавам доста хора които са я чели и използвали . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юли 29, 2007 Доклад Share Добавено Юли 29, 2007 Най-добрата психотерапия е Любовта. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дина Добавено Юли 29, 2007 Доклад Share Добавено Юли 29, 2007 Всъщност колкото и невероятно да звучи в България има вече достатъчно книги по които човек и сам може да се подготви и стане компетентен в оказването на психотерапевтична помощ. ЧАО И здрасти от мен! Hip, преди месец те попитах дали си лекар. Сега ще те попитам дали си психотерапевт? Че пазарът ни е залят от всякаква литература е ясно. И готварски книги колкото искаш. За каква компетентност ни говориш? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 29, 2007 Доклад Share Добавено Юли 29, 2007 Всъщност книгата и методите на НЛП, които препоръчва хип наистина са много добри, работят леко и "безшумно" и имат отличен ефект. Мога да го потвърдя от многогодишен опит с подобни методики. Обикновено докато си служа с тях, за да помагам при блокажи в мисленето, емоциите и поведението, откровено казвам как точно помагам и как биха могли да си помагат сами по същия начин. Разбира се, не назовавам нашите термини, опитвам се на обикновен ежедневен език да обясня смисъла. Интересното е, че децата много по-бързо и лесно ги усвояват. Имам и едно златно правило - винаги представям процеса и методите само като начин да помогне човек на себе си само. На другите... това нека всеки, който е роден за това го научи сам.... Само бих коригирала за себе си леко изречението на хип: Всъщност колкото и невероятно да звучи в България има вече достатъчно книги по които човек и сам може да се подготви и стане компетентен в оказването на психотерапевтична помощ Всъщност колкото и невероятно да звучи в България има вече достатъчно книги по които човек и сам може да се подготви и стане компетентен в умението да контролира своето психично състояние и да предотвратява проблеми в живота си. Част от тези книги не са точно психотерапевтични, но имат дори по-добър ефект - словото на Учителя и на другите учители на човечеството... (Мой познат - упорит защитник на теорията, че животът е низ от проблеми, с които човек трябва да се бори - след като прочете по мое предложение Четирите споразумения на Дон Мигел Руис ми писа, че животът и той самият са се преобърнали наопаки и сега той е един щастлив човек. Явно това е била книгата, която е била "лекарството" за него ) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дина Добавено Юли 29, 2007 Доклад Share Добавено Юли 29, 2007 (edited) Само бих коригирала за себе си леко изречението на хип: Всъщност колкото и невероятно да звучи в България има вече достатъчно книги по които човек и сам може да се подготви и стане компетентен в оказването на психотерапевтична помощ Всъщност колкото и невероятно да звучи в България има вече достатъчно книги по които човек и сам може да се подготви и стане компетентен в умението да контролира своето психично състояние и да предотвратява проблеми в живота си. За първото зададох конкретен въпрос само и единствено към Hip. За второто: съгласна съм. Човек може да избира свободно какво ще експериментира върху себе си. Нали знаеш и с манджите става така-спазваш идеалните пропорции на продуктите, точния ред на готвене и някой път не се получава като картинката в книгата. А ако това не получаване касае мисленето,психиката ? Ще вметна още, че в предисловията на много от книгите има коментари, изясняващи противопоказания за ползване. Редактирано Юли 29, 2007 от dina_qneva Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dian2n Добавено Юли 29, 2007 Доклад Share Добавено Юли 29, 2007 Нуждата от психотерапия е като нуждата от болниците. Всеки избира дали да се лекува сам или в болница. Дали говорим за лечение на тяло или на ум , приликите са едни и същи. Вярно е че в българия не се обръща много внимание на психическото здраве .Дали това е от глупост или от страх? Имаше една приказка че този който казва че има нужда от психолог всъщност е онзи на който такава помощ не е нужна.И обратното. Относно самолечението-проблем няма, стига да знае човек какво прави. Обаче тук има малко разминаване .От една страна всеки счита че може да оправи психичните си проблеми.От друга страна психичните прояви са най-малко разглежданата тема около нас.И така-откъде АДЖЕБА точно по тема която е извън нашите познания се оказваме най-големите специалисти? За съжаление едно време в училище не учихме психология, и наскоро някой на когото му предстоеше да го учи ми се оплака че бил излишен предмет ,а за даскала направо казваха че бил психясал. И точно тия хора след време ще твърдят ,че нямат нужда от психолог защото те знаят как да разрешат психическите си проблеми ...хехе... Според мен има умаловажаване на тази така обширна тема.Ширят се заучени фрази и върху тях се гради мнение за това кое е редно и кое не е. Пък и психиката не е някоя тема за която да се почерпи опит от други сфери на живота, както например са свързани физика,математика... За днес толкова... Утре пак... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Silviya Добавено Юли 30, 2007 Доклад Share Добавено Юли 30, 2007 В крайна сметка като се замисля, излиза,че след като психотерапевтите се занимават с психиката, т.е. с менталното тяло, и го лекуват отдело от душата, то духовните учения, Йога практиките и т.н.,имат много по-цялостно и завършено знание за развитието на човека.Човек загубил връзка с душата си, става податлив на всевъзможни фобии и невротични разтройства, и тук може би идва нуждата от услугите на психотерапевта, който според думите на hip може да ''махне'' подобни състояния(прозвуча ми сякаш те са прикачени израстъци) в един ограничен период от време(в смисъл, в рамките на психотерапията).С подходящите практики,сиреч, с натискане на правилните бутони, психичното здраве на човека може да бъде подобрено, а още по-добре и излекувано. И докато човешкото същество се разглежда като съставено от различни парченца от пъзел, то хората ще изпитват срам и недоверие от срещата си с психотерапевт, и духовното усамотяване ще се разглежда като социална фобия.Дефектът се представя като духовна чувствителност, депресивността като медитативно вглъбяване, социалната фобия като желание за усамотяване (духовно) и различност в смисъла на специалност. -Орлин В зависимост от степента на осъзнатост, е и нуждата от психотерапевт, или по-задълбочено себеопознаване. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юли 30, 2007 Доклад Share Добавено Юли 30, 2007 Много точно попадение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юли 30, 2007 Доклад Share Добавено Юли 30, 2007 Не при всички терапевтични подходи обаче работата е единствено по премахване на симптома, а по цялостно осъзнаване и преструктуриране на личността за постигане на психоинтегритет. При такива терапии се работи с цялостната душевност. ... Някои от тези психотерапии работят преди всичко аналитично, като осъзнаването интегритета (синтеза на разцепените дотогава съзнавани - несъзнавани психокомпоненти) става автоматично. Такива терапии са например класическата психодинамична психоанализа, анализът на Вилхелм Райх и Нео - Райхианството на Валдо Бернаскони. Юнг и юнгианската терапия, особено в съвременния и вид варира според терапевта и разбиранията му, но от самото начало в нея са заложени елементи на психосинтез - активно въображение, арт подходи... В хуманистичните терапии също целта е себеактуализацията на цялостната личност и работата е върху дълбинните причини на симптомите - постигането на състояние на "кентавър" - хармония между тяло и дух. Тук се числят личностно ориентираните психологии, например тази на Роджърс, на Пърлз... ... В Трансперсоналната психология работата е и върху симптома и върху личността и върху индивидуалността, духа на човека. Тук се използва анализ, хипноза под една или друга форма (независимо от именуването и), широк спектър от приьоми и техники. Обаче се продължава и с психосинтез, развиване на интуицията и съзнанието с помощта на водена медитация, дишане и др. ... Във всички от горните терапии изискванията към терапевта са големи, като именно собствената му личност и характер, себепознание и психоинтеграция са базата, от която той работи и помага на клиента си. Тези терапии изискват както законово, така и по подразбиране - доста години самоанализ, анализ - обучение при терапевт, самоизследване. При трансперсоналната школа се изисква опитност и в медитацията и променените състояния на съзнанието. Такива терапии са по презумпция дългосрочни, защото работата с цялостната психика на човека, нейното оптимизиране и промяна, осъзнаването, разширението на съзнанието изискват време. Обаче подобни терапии могат да работят и кат ократкосрочни - според целите, които клиентът поставя пред себе си и терапевта. АКо желае единствено премахване на симптома, о'к... лошо няма. ... Според мен и в краткосрочните терапии личността на терапевта е от значение за процеса на терапията. А и при тези терапии, ако продължат по-дълго, винаги протичат подобни процеси като при дългосрочните - пренос и контрапренос, което тясное свързано с личността и характера на терапевта. Стига се и до причините, до ранните години и заложби, до майката и бащата, семейството и т.н. ... В края на краищата, струва ми се, не толкова школата е важна, а умението, знанията и качествата на терапевта. Каквато и школа да е завършил терапевта, той винаги опознава и другите и използва малко или много приьомите им. ... Но - моето мнение е субективно - нямам опита на хип или други практикуващи. Тепърва ще го трупам! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юли 30, 2007 Доклад Share Добавено Юли 30, 2007 Praw si ,kolkoto по дългосрочна е една терапия толкова по голямо е значениета на личността . Но НЛП или терапията на Калахан или Шапиро са така направени ,че да се работи еднократно с клиента ..В този случай владеенета на техниката е от изключителна важност , а не личността на терапевта. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юли 30, 2007 Доклад Share Добавено Юли 30, 2007 Да! Каквато и да е терапията обаче - българинът има нужда от психотерапия. Българинът е бил 500г. под турско, 200 под византийски и 50 г. под руско потисничество. При това е развил характерната за потиснатия човек психика - комплексираност, негативизъм, депресивност, раболепност пред силния, но злоба, завист и нетърпимост към равния и още повече - към по-слабия, ниска емоционална и етична култура, пошлост... Това са си характеропатии, които обаче съставят една обща невротична база за развитие на невротични разстройства. И тях ги има и то масово разпространени! ... Колко струва едно кино за двама в София? Два билета по шест лева - 12 лева. Един терапевт сега за един сеанс взема 10 лева. Какъвто и да е терапевтът - много по-ценно е да се похарчат тези десет лева за познание или лечение... Или поне е равностойно. Българинът обаче няма навик да ходи при терапевт. Но - ще проима. Както се посещава личен лекар или зъболекар - така в следващите години нещата ще се променят и човек ще има личен психотерапевт. Не защото е луд, а защото има нужда от психическа хигиена, обратна връзка за психическото си здраве, профилактика. А често и за осъзнаване и премахване на дадено невротично разстройство още в корена на пораждането му - което е много по-евтино и безболезнено от третирането му в развито състояние! ... Българинът ще промени културата си и ще ходи на психотерапевт! Сигурен съм в това! Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Anaid Добавено Юли 30, 2007 Доклад Share Добавено Юли 30, 2007 Благодаря за споделеното, hip! Информацията ти е изключително полезна. Съгласна съм, че на нашия пазар вече има литература. Но, смятам, че тя изобщо не е достатъчна. Още повече, че сънародниците ни масово не знаят какво да търсят, съответно - купуват най-рекламираната в момента книга (било тя и аналитична) или тази, препоръчана му от приятел или роднина. Така се мятат от автор на автор, започват да експериментират с различни методи и като следствие - незадоволителни резултати. Това е лично мое наблюдение. Не бих се съгласила с това, което каза Silviya, а именно: "В крайна сметка като се замисля, излиза,че след като психотерапевтите се занимават с психиката, т.е. с менталното тяло, и го лекуват отдело от душата,..." тъй като точто обратното, психотерапията (психоанализата) възвръща хармонията между Духа и Душата! Когато дадена личност изгуби вътрешната си хармония, наистина става податлива към различни заболявания, независимо дали на психично или физично ниво. Нека не забравяме, че дисхармонията се поражда именно поради дисфункцията на "главния компютър", а всичко останло е следствие. Смятам, че е трудно да си бъдем сами аналитици, защото стартирайки терапията, с мощна сила се включват защитните механизми и блокират работата. Благодарение на тях можем да изпаднем в самозаблуда, че даден проблем сме го открили, приели, анализирали и трансформирали. А след някакъв период от време проблема да се появи отново. Имено затова е специалиста - за да не ни позволи да прехвърлим проблема от едната "лавица" на друга. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дина Добавено Август 4, 2007 Доклад Share Добавено Август 4, 2007 Коя е целта и къде е пътят към самопроникването, докъде може да стигне емпириката и докъде онова, което се нарича интуиция? Къде е мостът между сливането и то чисто ефимерно и интелектуално между две непознати души и готовите формулировки на някакво чуждо познание? Достигането до всяка истина е "стрела на копнеж" и "воля за гибел", особено човешкото същество в кризисни ситуации - кой го познава, че да се дават формули за осъзнат живот. Именно тук идва е нуждата от терапия - да се усетиш като жива същност и ако трябва да изкрещиш, за да се чуеш и да почувстваш всяка болка и всяка радост, за да се събереш и да се инкорпорираш в тялото на Универсума, ако не искаш вечно да си Чужденецът, Странникът, Непълният или Ненапълно Празният; да си искра, а не въглен - в това е пътят към познанието за Душата и единствен смисъл на психотерапевтичната помощ. Любов към всичко живо, това е психотерапията. На всеки може да бъде помогнато. Всеки може да бъде приласкан, успокоен и "нахранен". И да се завърне в Рая, в Зората на собствения си свят с нови сили за живеене. Възможно е и е Нормално. Достатъчно е само една подадена ръка навреме и с много любов. И както е казано - нито едно същество няма да бъде непомилвано и непогалено. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
страхливец Добавено Август 19, 2007 Доклад Share Добавено Август 19, 2007 здравейте,имам несполучлив опит с лекари от това направление.преди няколко години заподозрях детето си (не без основание)в употреба на дрога.посетих четири специалиста препоръчани един след друг като най-добрите.един дори специализирал в англия точно по този проблем.другата е била "прочута" психоаналитичка по семейни вопроси....к сожаление всичките те пишат хубави статии,говорят умни приказки,но в конкретна ситуация,не знаят(или не искат) да се занимават със случай.единствено доктор саян,успя да пробие бариерата,и да внуши по някакъв начин как трябва да постъпя,и че мога да расчитам на него.слава богу не се наложи,нещата се оправиха.но не вярвам вече на така наречени психо........и.то и ние гледаме сапунки,но те би трябвало да е наясно,с какво се захващат,когато искат да учат този профил в медицина.не си надявам на отговор,просто си споделям.за да ида при този специалист,значи вече съм достаточно прочела по моя проблем,и не ми е интересно да слушам общи приказки,все едно ако си разболееш от жълтеница,и вместо да те лекуват,да почнат да ти показват как се мият ръцете.може и да не съм права с примера си,но се надявам че смисъл понятен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 19, 2007 Доклад Share Добавено Август 19, 2007 здравейте,имам несполучлив опит с лекари от това направление.преди няколко години заподозрях детето си (не без основание)в употреба на дрога.посетих четири специалиста препоръчани един след друг като най-добрите.един дори специализирал в англия точно по този проблем.другата е била "прочута" психоаналитичка по семейни вопроси....к сожаление всичките те пишат хубави статии,говорят умни приказки,но в конкретна ситуация,не знаят(или не искат) да се занимават със случай.единствено доктор саян,успя да пробие бариерата,и да внуши по някакъв начин как трябва да постъпя,и че мога да расчитам на него.слава богу не се наложи,нещата се оправиха.но не вярвам вече на така наречени психо........и.то и ние гледаме сапунки,но те би трябвало да е наясно,с какво се захващат,когато искат да учат този профил в медицина.не си надявам на отговор,просто си споделям.за да ида при този специалист,значи вече съм достаточно прочела по моя проблем,и не ми е интересно да слушам общи приказки,все едно ако си разболееш от жълтеница,и вместо да те лекуват,да почнат да ти показват как се мият ръцете.може и да не съм права с примера си,но се надявам че смисъл понятен. А какъв ви е проблемът - дрога ли? Ако сте в София, има къде да отидете. За семейните отношения има също прекрасни специалисти и те не са психоаналитици, а семейни терапевти - вече има цяла такава специалност в Нов Български и Софийски университети - Брачна терапия. Въпросът е, че само жената, която я води, е истински добра, с огромен опит в семейното консултиране! Другите са просто студенти - засега! В България е така в тази област - всичко е на положение А и Бе - в началото! И не знам защо сте се обърнала към лекари за психотерапия - какво общо имат те с психотерапията? Истината е, е има страшн омного некомпетентност в тази област в България, всеки който реши, може да се представи за психотерапевт - докторите да реем с иимат лоби и никога няма да ви пратят при истински психотерапевт - имат си нещо като професионална надменност и гледат на психотерапията отвисоко - което си е техен проблем и психопатия обаче и от това следват случаи на разочарования като вашия... АКо сте от София - мога да ви упътя към психотерапевти с огромен опит, силна личностова харизма, хиляди успешно разрешени случаи и професионализъм. Професионализъм, граден на базата на дълго обучение в областта и многогодишна личн апрактика! В България такива са не повече от 50, като 30 от тях са в столицата... Имате основателни причини за разочарование - и не сте виновна вие, а липсата на информация, традиции, както и закон в тази област! Успех! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eshavt Добавено Август 22, 2007 Доклад Share Добавено Август 22, 2007 (edited) Едно време нашите прародители не са имали психотерапевтична помощ или поне не такава за каквато говорим днес. Те са били в непрекъснат контакт с природата и са получавали нужното им психическо равновесие. Бабите ми са над 80 и не са чували за следродилна депресия )....или каквато и да било депресия Редактирано Август 22, 2007 от Eshavt Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 23, 2007 Доклад Share Добавено Август 23, 2007 Винаги е имало нужда от контакт с човек, който да послужи като ориентир, отправна точка, обратна връзка за развитието на човека, психичното и духовно здраве. Преди време такава роля са изпълнявали свещениците. И досега донякъде я изпълняват, макар че липсата на гъвкавост в психологическите им системи (религиозни) не позволява адаптация към изискванията на променящия се контекст. Ако говорим за "бабите" събирателно - виждам образа на отрудени хора, усилията на които конвергира около прехраната, размножаването и поминъка им... Колкото по-беден е психичния живот, естествено че вероятността от развиването на патология е по-малка. Човечеството обаче се развива, изискванията към психиката растат - информацията е изобилна, паметта трябва да се развива непрекъснато, стресът е навсякъде, изискванията растат ежегодно - това се случва и в странната ни държавичка дори ... учудващо ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Isobel Добавено Октомври 1, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2007 Съгласна съм с мнението на Орлин Баев за това, че невротизмът често намира убежище в духовността. В това не виждам нищо лошо.Духовността е основна форма на самолечение, чрез нея си припомняме и възстановяваме нарушената си цялост.В основата на повечето религии стои идеята за "спасение".Според Юнг религиите са първите психотерапевтични системи. Проблемите се появяват, когато хората,които се занимават с духовни учения и практики, губят връзка с реалността. Което се случва понякога. Минала съм през доста психология и през почти всички направления в психотерапията-и като човек, който се обучава, и като клиент. Не мога да отрека, че психотерапията ми е помогнала. Но тя е полезна до един момент, възможностите и целите и са ограничени и остават на нивото на Аз-а. В психологията още дълго време ще битува ограниченото разбиране за човека, което изключва думи като душа и дух. Така че според мен за лекуване на душата въобще не може да се говори. Психолозите не работят с душата, а с личната история, с поведението, нагласите, реакциите, чувствата. Повечето психолози са напълно неграмотни на теми като религия, символи, култура,дори и по въпроса за връзката между психика и тяло се изказват само смътни предположения.Да, има трансперсонална психология,има и алтернативни методи в психологията, но те негласно се приемат за еретични и нямат място в университета и в официалните представи за психология. Хубавото на психологията е че ни учи да се взираме и да се вслушваме в себе си, да се насочим навътре и да осъзнаем, че освен външните си измерения животът ни има и вътрешни. Учи те да вярваш в промяната, да вярваш в чудеса. Но това е само началото на дългия път, оттук нататък психологията не е от голяма помощ. А въпросът за успеваемостта на психотерапията е много спорен.Както и в традиционната медицина, с която тя е близка (колкото и да се отрича това), очакванията и представянето на резултатите според мен са силно завишени.Особено в България, една голяма част от случаите приключват преждевременно и без почти никакъв резултат. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Октомври 2, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 2, 2007 (edited) И аз като цяло съм съгласен с гореказаното. Все пак, дали резултатите от медицината психогогията, а и от духовните исстеми, не се предопределя главно от дуета - ниво на собственото развитие+условия от околната среда? Ако е така, даже и най-възвишените системи няма особено да помогнат на онзи, който не е подготвен за тях, докато някои форми на психотерапия могат да го подемат именно от нивото, където е и да допринесат по нещичко. Те и не претендират за всесъвършенство, която пък претенция е "ножът с две остриета" на повечето духовни системи... Редактирано Октомври 2, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Agna Добавено Октомври 29, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 29, 2008 " hip В голяма степен ефективността на психотерапевта зависи от това колко техники знае и на какво ниво ги владее., а не толкова от качествата на характера му ." напълно не съм съгласна с това твърдение поради факта,че във всеки контакт се участва с личностни характеристики.- личността на терапевта е от осоебна важност в трапевтичното общуване. Колко техники знае е също доста наивно изказване- ако не знаеш следващите 5 и аз попадам в тях тогава какво? неща на парче не се правят прсихотерапията е цялостен процес прникващ ценностната система на индивида, конфликтираща вярванията, представите и навлизаща в междуличностните емоционални и семейни взаимоотношения и тук мога да кажа и духовно състояние. Тук е мястото да кажа - колеги фобия за 1 месец не се "маха"- тя е само симптом (спокойно не съм заразно фройдистична и аз съм почитател на краткострачната психотерапия). Същото важи за конкретните заявки. всеки, който работи като терапевт е наясно, че етерния свят се преплита с битовнизмите в особена спирала и е еностранчиво да не се разглежда еклектично присъствието на клиента ( тук съм много съгласна с hip за дефиницията клиент-пациент)като: тяло, дух, психика и свързването му с околния свят на разлините нива Не смятам за нужно да навлизам в професионални спорове още повече, че се възхищавам на колегите, които така добросъвестно информират и защитават науката психология и лечението чрез психотерапия. Дискусията на тази тема тук е придобила отбранителен характер, а не е нужно- психотерапията не е духовна практика, но се изявява като такава, тя има основанията си в духовния и в научния свят и за съжаление борави с лексиката от ежедневния живот, та се случват смислови неразбории особенно между дипломирани терапевти и ентусиазирани читатели. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Октомври 29, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 29, 2008 Здравей, Агна ! Нямам нищо против това което пишеш .Особено за фобиите .Те са ми любимите .Но аз обичам конкретиката .Когато ги обсъждаме винаги давам пример с една колежка лекар .Когато била на година и половина две едно пиле с големина колкото два мъжки юмрука скочило върху нея .Тя силно се уплашила и от тогава е с фобия към пилета .Подчертавам не от кокошки или петли а от пилета .Проблем съществен не бе имала , родителите и повече не гледали пилета ,а когато се оженила в града всеки път когато си ходела майка и прибирала пилетата в курника .И това било само пролетта , после те пораствали и нея не я било страх .Тази 40 годишна жена ме потърси когато бе станала личен лекар в едно голямо село . Оказа се, че не предвидила фобията и практически не може да си върши работата си защото хората в селото не само, че гледали пилета в домовете си но и ги пускали на улицата . Така тя или трябваше да си излекува фобията или да напусне . Сега според Агна аз би трябвало да търся на какво е симптом фобията , да изследвам семеен статус и сумата му още неща и да я въртя няколко месеца .Само, че колежката нямаше време , пациентите , а и здравната каса я чакаха .За това аз просто за няколко часа и помогнах да преодолее фобията си и се върне с кеф на село . Или какво да кажем за детето, което се е уплашило от куче и на тридесет години не смее да премине пред умрял уличен пес .Да изследвам социалният , психичният или кой да е статус или просто да му помогне да си премахне фобията с една сесия . Четиринадесет години посветих на работа с фобии и наистина не знам как да постъпя по друг начин освен да я излекувам веднага – тук говоря за обектни фобии. Или наскоро имах пациент който е с фобия от височина .Подал си документи човека за работа в Лондон и за негова радост го одобрили .Да ама не , офисът му щял да е на четвъртият етаж.Намери ме 2 дни преди да даде отказа си .Как да го бавя ? Разбира се, че след 3 часа бе на покрива на блока ми , а той е на 16 етажа . И ако знаете колко щастлив бе . Така, че има нещо което не е точно така както го казва Агна Сега за техниките – добре днес имах случай на мъж с преждевременна еякулация . Представете си че аз съм най – емпатичната и добра личност на света .Страхотен човек и т. н. .Да, но как бих могъл да му помогна, ако не знаех как да го обуча на съответните упражнения за да добие той контрол върху продължителността на половият акт . Същото е със случаите на фобии или мъжка импотентност – това че съм страхотен като човек/разбира се че не съм/ грам няма да им помогне да се справят с проблема си . А, дали техники ще помогнат за всеки случай – изключено е , аз съм професионалист и много добре знам с кого мога и с кого не мога да работя и когато преценя, че случая не за мен просто го казвам. Всъщност в това е и една от големите разлики между опитния и начинаещият терапевт.Единия много добре знае своите ограничения и си подбира много внимателно клиентите , докато вторият се захваща с всеки случай и често търпи неуспех. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.