Надеждна Добавено Юли 23, 2007 Доклад Share Добавено Юли 23, 2007 за мнението на Орлин Баев!!! Просто той е казал всичко,което ми идваше на ум, но така и не успях да напиша. Важно е психотерапевта да е не само образован,но и да е изпитал методиките,които би приложил на пациентите си, а затова наистина са необходими години. Важно е и да е Ученик в дух.школа. А най-важно е той самият да е "излекуван" от болестите на съвремието ни - стрес, депресии и т.н. или поне да може да се абстрахира от личните си проблеми, за да се вживява в тези на хората, потърсили помощта му. На всички,които се интересуват от темата, бих препоръчала филма на Барбара Стрейзънд - "Принцът на приливите"! И всеки път,когато го гледам, си задавам въпроса - възможно ли е всички психотерапевти и психоаналитици да са такива, каквато е героинята на Барбара Стрейзънд?! Що се отнася до обучението им, например, съм чувала,че след 6 годишно медицинско и психологическо образование, полагат изпити, които, ако не издържат, не могат да продължат "кариерата" си на психо - терапевти или -аналитици!Т.е. предизвикателството или риска, както искате го наречете, освен, че е много скъпо, присъстват дълго и само единици са тези, които стигат до финала. В една от книгите на Ерих Фром, не помня заглавието и, той също подчертава, че това е професия, която може да се упражнява само от хора със здрава морална, етична, ценностна система (освен всички останали качества, за които вече стана дума). Аз определено съм ЗА психотерапията, като път навътре към себе си, като връзка между тяло-дух-съзнание, но нека онези от вас, които имат информация, да споделят имена на такива психотерапевти, които нямат нищо общо с "халтурата", както беше споменато някъде по-горе. Разгледах сайта на Ани Владимирова www.e-therapy.bg - не знам защо, но съм скептично настроена.А вие какво мислите за такъв вид терапия - виртуална? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юли 23, 2007 Доклад Share Добавено Юли 23, 2007 ЗДРАВЕЙТЕ, малко информация за да раазберете част от проблема. До 10 ноември психотерапията си беше неофициално забранена. Никъде няма да срещнеш това нещо, но официалната психология признаваше само една психологична теория – на Павлов, всички други влизаха под името Буржоазни психологични теории. Комунистите в целият лагер ги беше много страх, че пси-терапевтите ще настроят народа срещу тях. А, за да практикуваш пси-трапия ти трабва теоритична школа и тъй като всички бяха буржоазни нямаше как да се прави терапия. Реално можеше да си загубиш работата. Самият Шипковенски е уволнен и принуден от София да отиде в Ловеч - иначе няма работа. Георги Лозанов – днес метода му за обучение на чужди езици се цитира във всеки сериозен учебник - е принуден всеки ден да ходи и се разписва в МВР. И то 7- 8 години . Не че не се е правило психотерапия, но се е правила инкогнито със страх и липса на споделяне – всеки е следял всеки. Не знам дали по-младите знаете, че дори има два родни метода за психотерапия ,,Отреагиране“ на Кръстников и,, Психологична декапсулация” на Ст. Чолаков от 30–те години са, но и те не са се правили широко, защото са от преди девети септември. Хипноза се ползваше инкогнито от доста хора в София, също във Вършец и в Ловеч от Игнев, но пак казвам тайно. Та след ноември България се оказа години назад в това отношение. /92 в София се споменаваха - поне сред нас психиатрите най-много две имена. На Давид Йерохам и Тома Томов /и тогава започнаха да идват психотерапевтични школи и направления, които са се специализирали почти изцяло в обучение – обучение безкрай, но с дипломи, които нищо не струват защото зад тях няма практически знания. Аз лично познаван много колеги които дадоха по няколко хиляди долара и …. Нищо. Имат си дипломите, но не работят, защото целта на тези курсове е да те обучават максимално дълго, така се събират парите. Някои от първите завършили такива курсове излязоха находчиви и схванаха логиката, още незапочнали работа те направиха собствени курсове и започнаха да дават дипломи. Така пирамидата започна да се развива и днес ако се направи една анкета ще се види че хиляди са ходили на такива обучения имат дипломи на които на английски пише много сериозни неща, но те не работят психотерапия и никога няма даго направят. Както казава един мой колега тези курсове произвеждат инвалиди, защото на курсистите се внушават много неверни неща и се правя само за парите им... Има голяма разлика между американското развитие на психотерапията и европейското. Американците отдавна се стремят да повишат ефективността и и я направят ефективна. Европейското направление разчита повече на парите от обучение и не залага на ефективноста. А и не може и да има ефективност, когато се заплаща на час – терапевта има сметка максимално дълго да лекува - колкото повече часове, толкова повече пари – ако може и цял живот още по-добре. Трябва да си глупак да излекуваш клиента си и да се лишиш от парите му. Орлин казва за многото часове психотерапия, които са безплатни в Канада. Аз съм малко скептичен за тази информация. Дъщеря ми е студентка в Германия и си плаща редовна осигуровка. Накарах я да провери и се оказа, че тя покрива 6 часа психотерапия плюс още три. Тоест само 9 часа. В Америка почти във всички щати тя е платена, освен ако нямаш много скъпа здравна застраховка. И в Англия е много скъпа услуга, съдя по книгите които съм чел. Може би само в Скандинавските страни е безплатна, но зравеопазването там си е безплатно . Б-я е малка и американски терапевти не могат да си позволят да водят курс тук - не биха си платили пътя дори. Например на седми този месец идва терапевт от Канада специалист по Ериксонова хипноза. Метода е отличен, мои колеги присъствали ми казаха. че и водещата е била наистина отличен специалист. Само че присъстващите са били 20 човека. Таксата е била 30 лв. Нали смятате, че общата сума, която са събрали е 600 лв. Това няма и четвърт от сумата за билет до Канада. Същото е и с НЛП и други методи, които в момента са наистина съременни. Много мощен стимул за развитието на терапията са войните, психологичният травматизъм там е огромен. Може би след 15 години ще можем да стигнем САЩ и Русия в областта на психотерапията, но само ако те стоят на едно място. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юли 23, 2007 Доклад Share Добавено Юли 23, 2007 (edited) Кой от вас има нужда от психотерапия наистина и доколко го осъзнавате. Историята или антиисторията на тази наука е ясна, не е и сложна. Ние сме епигони. Коя е целта и къде е пътят към самопроникването, докъде може да стигне емпириката и докъде онова, което се нарича интуиция? Къде е мостът между сливането и то чисто ефимерно и интелектуално между две непознати души и готовите формулировки на някакво чуждо познание? Достигането до всяка истина е "стрела на копнеж" и "воля за гибел", особено човешкото същество в кризисни ситуации - кой го познава, че да се дават формули за осъзнат живот. Именно тук идва е нуждата от терапия - да се усетиш като жива същност и ако трябва да изкрещиш, за да се чуеш и да почувстваш всяка болка и всяка радост, за да се събереш и да се инкорпорираш в тялото на Универсума, ако не искаш вечно да си Чужденецът, Странникът, Непълният или Ненапълно Празният; да си искра, а не въглен - в това е пътят към познанието за Душата и единствен смисъл на психотерапевтичната помощ. Любов към всичко живо, това е психотерапията. И най-вече тя е призвание, а не приумица на някой луд или оскучал интелектуалец, или още по-лошо - на непризнат звездоброец. Редактирано Юли 23, 2007 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Юли 23, 2007 Доклад Share Добавено Юли 23, 2007 ЗДРАВЕЙТЕ , малко информация за да раазберете част от проблема . ....... Ей, Хип - от доста време се питам дали да не ида на психотерапевт. И все ме е страх, защото просто не мога и не желая да се доверя на някой, който е менте. Това, което пишеш, е Bulgarian Country Murafet. Няма нужда от професионални деформации - всички сме в тази каша. Ние имаме нужда от себе си, такива каквито сме. Без страх и без личен интерес. Wao....... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дина Добавено Юли 23, 2007 Доклад Share Добавено Юли 23, 2007 Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юли 23, 2007 Доклад Share Добавено Юли 23, 2007 (edited) Да, Мона, също и от мен За съжаление обаче в нашата си реалност това, което пишеш е само в пожелателна форма: вместо "е", навсякъде в действителност е заместено от "би трябвало да бъде". Дано да дочакаме "е"-то! Ох, за малко да забравя още един букет за по-горното ти мнение: Цитат(Silviya @ Jul 23 2007, 07:07) Аз лично и до ден днешен оставам шокирана от следния случай: дете на 1г. и няколко месеца, ухапа друго дете в детско заведение,след което беше извикана полиция,на същото това дете му беше направено досие, че е потенциално опасно, и да бъде под наблюдение с назначен детски психиатър...????????????????????? Друг случай, отново свързан с дете, което е на около 3г: на това детенце поради факта, че вдигало и разнасяло детско пластмасово столче из детската градина, и хвърляло играчки, му е назначен преглед при психиатър...??????????? Синът на моя приятелка, тъй-като си скучаел в часовете в училище, незаинтересован от сухите уроци, и на всичко отгоре РЕШИЛ да си смени прическата, е поканен любезно,НЯКОЛКО пъти при училищния психолог, заедно с родителите, та всички заедно да умуват какво се случва с детето.В крайна сметка детето убеди тези учители и психолози,че имат крещяща нужда от Доверие и Любов........ Това е правилното поведение, няма изолирани случаи на насилие, нито пък ексцентричните постъпки в тази възраст не са обичайни и те говорят за други проблеми; те са реакция на отхвърляне и съпротива и именно като такива трябва да се анализират от специалистите. И е добре да се забележат първите признаци и да се коригират (репспективно и в семейството), отколкото да се стигне до тежки кризи в по-късна възраст (на шест/седем години или през ранния пубертет). Не бях чувала за това, което пише Silviya и сега вече направо съм обнадеждена. Някои хора могат да си мислят, че това е ограничаване на свободата им, други лекомислено ще заключат, че това са разни дребни и случайни случки, с временен характер и т.н. И в България на всички им е по-лесно да си мислят така. Но според мен да не се реагира на такива постъпки (дори и при 3 годишни деца) си е чиста проба престъпно безхаберие какво се случва с човека (детето) до теб. Редактирано Юли 23, 2007 от Диана Илиева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юли 23, 2007 Доклад Share Добавено Юли 23, 2007 (edited) Радвам се, че има хора, които мислят като мен. Така трябва и да бъде. Човешкият живот търпи повторения, но нека те да са по-добрите за нас и за битието ни. На всеки може да бъде помогнато. Всеки може да бъде приласкан, успокоен и "нахранен". И да се завърне в Рая, в Зората на собствения си свят с нови сили за живеене. Възможно е и е Нормално. Достатъчно е само една подадена ръка навреме и с много любов. И както е казано - нито едно същество няма да бъде непомилвано и непогалено. Редактирано Юли 23, 2007 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Anaid Добавено Юли 24, 2007 Доклад Share Добавено Юли 24, 2007 Искам и аз да се присъединя към овациите за Мона! Не мога да се съглася, че българина няма пари, за да посети психоаналитик или психотерапевт. Ако той нямаше пари, едва ли щяхме да се сблъскваме непрекъснато с разни псевдо-ясновидци, псевдо-гадатели, псевдо-магове и т.н., които са окичени от главата до петите в злата, каращи скъпи западни коли, рекламиращи се в огромен брой печатни издания и тв-предавания. Защо сънародниците ни са склонни да дават три-четири, че дори и пет-цифрени суми на гореупоменатите, но не и на дипломирани терапевти? Да, българина е свикнал с кафе-терапията (или ракио-терапията), но не осъзнава, че тя (те) не му решават проблема, а единствено отклоняват за момент вниманието от агонията на душата. И като стана дума за кафенета, забелязали ли сте колко хора има в заведенията, какъв невероятен поток от коли има по улиците? Че, тези хорица да не би на версия да сядат да консумират или пък колите им вървят с изворна вода? 75% от българите имат пари, за да посетят психотерапевт, но се страхуват. И не само поради това, че не знаят на какъв специалист ще попаднат и дали той наистина е такъв, а защото се боят да се разкрият, да свалят всички маски от лицата си и да изчистят всички "шкафчета" на съзнанието си. Тоест, българина се притеснява, тревожи, да не кажа, страхува, да разбере Истината за себе си. Лично мое мнение е, че за да може дадена личност да поеме по пътя към Духовното себепознание, тя първо трябва да е преминала през психо-физиологичното такова. В противен случай, пак от моя гледна точка, ще се барикадра с всички възможни защитни психични механизми. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Юли 24, 2007 Автор Доклад Share Добавено Юли 24, 2007 Психотер. е нужна не само за лечение на невр. състояния, но и като профилактика - подобно миенето на зъбите, както и за самопознание. Един терапевт има нужда от дълги години самоанализ, осъзнаване, медитация - за да може да помага и на дригите ! И не ми казвайте, че духовната школа, която следвате, е достатъчна за психичното ви здраве. Не съм сигурен. Нуждата от специалист, от обратната връзка на реална личност със стабилен психоинтегритет, е основателна и незаменима! Фактиески терапевтът - според мен - освен гореспоменатите обучения - трябва да е и Ученик в дух. школа - защото така обхваща целия спектър на съзнанието си!!! Да, и аз не съм сигурен, че като следва духовен път човек и това значи, че няма нужда от психотерапевт. Разбира се човек трябва да попадне на правилния психотерапевт и аз също бих заложил на такъв, който има широки познания, виждания и опит. Да, българина е свикнал с кафе-терапията (или ракио-терапията), но не осъзнава, че тя (те) не му решават проблема, а единствено отклоняват за момент вниманието от агонията на душата. Да. Споделянето макар и понякога да има терапевтичен ефект, едва ли би решило проблемите и стреса, пред който всеки ден сме изправени. А те, заедно с минаването към западен маниер на живот, като че ли стават все по-сериозни? Хип, благодаря и на теб за споделеното! Според теб имаме ли нужда хората в България от психотерапия с профилактична цел? И защо хората не ходят? Защо нямаме култура за това? Едва ли проблема е само в парите? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юли 24, 2007 Доклад Share Добавено Юли 24, 2007 (edited) Присъединявам се към мнението на ХИП за "пирамидите" на психотерапевтичните школи! Точно на такъв принцип работят. Повече привлечени, повече пари. Завършилите също привличат към себе си следващите рибки за личен анализ и супервизия... Самият принцип за личната опитност в собствено терапевтиране е о'к -но няма гъвкавост спрямо конкретния обучаващ се. Финансовите изисквания са прекомерни за мнозина! Освен това, както казва ХИП, в Б-я има завършили психотер. школи, които работят какво ли не друго, но не и психотерапия - защото българите си ходят с тонове психичен "кариес", "пародонтоза", психичният им стомах е надупчен от хиляди язви, но дори елементарно познание за нуждата от психотерапия не съществува! А и парите са липсващи! За българина терапията наистина се състои в споделяне с приятел на барче, което обаче често само отклонява вниманието временно от проблемите им и в 90% от случаите им дава грешни насоки и решения! За положението в Канада - макар че съм живял там, тази информация я знам от единия от тримата българи, които са завършили или са на границата на приключване на обучението си по фройдистки анализ - 10-12г. обучение. Човекът е доцент доктор на науките - предполагам, че информацията му е достоверна. Редактирано Юли 24, 2007 от Орлин Баев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ради Добавено Юли 24, 2007 Доклад Share Добавено Юли 24, 2007 Нужда от психотерапия и психотрансформация има, и то огромна. Мисля, че всеки трябва да изучава психология и да познава себе си, душата си, подсъзнанието си... Например астрологията и психологията са тясно свързани, и астропсихологията ми е любима област. Наистина, в България още няма необходимата култура, но хората все повече и повече ще се изправят пред засилващите се пред съзнанието им проблеми и въпроси, и лекуването на душата ще е неизбежно. И необходимо. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юли 24, 2007 Доклад Share Добавено Юли 24, 2007 (edited) Нужда от психотерапия и психотрансформация има, и то огромна. Мисля, че всеки трябва да изучава психология и да познава себе си, душата си, подсъзнанието си... Например астрологията и психологията са тясно свързани, и астропсихологията ми е любима област. Наистина, в България още няма необходимата култура, но хората все повече и повече ще се изправят пред засилващите се пред съзнанието им проблеми и въпроси, и лекуването на душата ще е неизбежно. И необходимо. Браво, Ради. Особено това, което казваш - че лекуването на душата е неизбежно. Редактирано Юли 24, 2007 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
selsal Добавено Юли 25, 2007 Доклад Share Добавено Юли 25, 2007 Човек най-често се притеснява от възможността да е психично болен. Русо казва, че е по-лесно да се признае престъпното, отколкото смешното или срамното. А на това да си психично болен се гледа като на срамно и дори като смешно състояние, защото психичното отклонение означава недостатъчна вменяемост в определени аспекти. Дори леката депресия прави човек неадекватен за обичайните отношения. Също повечето хора, както не могат за повече от минута да допуснат, че е възможно да не са прави, така и за повече от минута не могат да изтърпят мисълта, че психически не стоят добре. А и самото усещане, че някой – в случая психотерапевтът – ще смята, че е поне малко наясно с психичното ти състояние, се оказва неприятно. Особено за ония, които се мислят за интелигентни, пък и са по-властни натури. Така наречената духовност обикновено се оказва магнит за невротичните “интелигенти”. Там всеки дефект може да се представи като ефект. Човек понякога се нуждае от психологическа терапия, но най-важното е да има съзнание за своето психологическо състояние. А той дори няма съзнание за своето телесно състояние. От друга страна, има едно възвеличаване на психотерапията в модернистки смисъл. Превръща се в светско събитие. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shelter Добавено Юли 25, 2007 Доклад Share Добавено Юли 25, 2007 Така наречената духовност обикновено се оказва магнит за невротичните “интелигенти”. Там всеки дефект може да се представи като ефект. Човек понякога се нуждае от психологическа терапия, но най-важното е да има съзнание за своето психологическо състояние. А той дори няма съзнание за своето телесно състояние. От друга страна, има едно възвеличаване на психотерапията в модернистки смисъл. Превръща се в светско събитие. Ех, как, когато се прехласна идва помощ на минутата, та да ми отвори очите за онова, което ме пленява във фокуса, заблуждението, илюзията. И все ми е в ума видяното в един филм. Хората обичат загадъчното, необясненото, непосоченето. Аз също. С единствената надежда, дано съм, а не,което не ми се ще да съм. Не знам, какво трябва да се случи между мен и другия човек, за да бъда откровенана до край. /Не знам/!? /А и как избягвам самата дума "психотерапевт" и я заменям с " човек"./ Ето, че се случва накланяне към "модерно". Защото всички, нека и аз. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юли 25, 2007 Доклад Share Добавено Юли 25, 2007 Дори леката депресия прави човек неадекватен за обичайните отношения. ...важното е да има съзнание за своето психологическо състояние. А той дори няма съзнание за своето телесно състояние. От друга страна, има едно възвеличаване на психотерапията в модернистки смисъл. Превръща се в светско събитие. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юли 25, 2007 Доклад Share Добавено Юли 25, 2007 "Така наречената духовност обикновено се оказва магнит за невротичните “интелигенти”. Там всеки дефект може да се представи като ефект. " - Селсал Много точно казано. Дефектът се представя като духовна чувствителност, депресивността като медитативно вглъбяване, социалната фобия като желание за усамотяване (духовно) и различност в смисъла на специалност. Деперсонализацията и дереализацията като контакт със свръхсъзнанието, натрапчивостите като духовни практики и ритуали, манийните епизоди като духовен подем, хранителните разстройства като стремеж към чистотата. Общата невротична слабост на неврастенията и психастенията се представят като фина психичност и нежна душевност, присъща на изфиненото духовно съзнание... ... Не че винаги духовните последователи са невротици - има и стабилни психически индивиди - не малко. Но, сигурен съм, че ако някой се наеме да направи експериментално проучване в средите на дадена духовна школа (с подходящ тест - например скрининг на неврозите на А. Кокошкарова или теста на Айзенк), резултатите ще са изненадващо голям процент позитивни отговори по конкретните невротични конструкти. Тук се питам - къде е границата между чувствителност, свръхсетивност и невротичност - защото много си приличат! ... Горе някъде Ради има едно чудесно мнение, в което казва, че за в бъдеще в България нуждата от психотерапия ще се увеличава!Аз ще добавя, че мястото на терапевтите в социалното функциониране ще стане такова като например на специалистите по физиологията (лекарите) и зъболекарите. Психотерапевтът, без значение как го наричаме, е лекар на душата! Както различните медици специализират в отделни соматични направления: неврология, вътрешни болести, хирургия, унг и пр., така и психотерапевтите избират определена школа, която се справя най-добре с дадени психични проблеми. Школата на Вилхелм Райх например е известна с успехите си при хранителните разстройства. Аналитичните направления са характерни с дългосрочните си терапии, целящи цялостно преструктуриране на личността. Краткосрочните терапии - хипноза, позитивна, когн. поведенческа и пр. - приличат повече на хапче -действат бързо, но и несигурно. Но, както и в соматичната медицина, по-важна е личността на конкретния специалист, което и предпоставя резултатите му! ............ В Б-я засега психологията е прохождаща. Всред масовите народни среди, както и всред соматичните професионалисти, на психотерапевтите се гледа с пренебрежение... Това мен ме дразни, признавам. В развитите държави положението е много различно. Гарантирам ви, че до 30-на години нещата тук ще са съвсем различни. Подобно на компютърните специалисти - преди време хардуерните специалисти бяха най-ценни. Сега - софтуерните специалисти - програмистите, са компютърните богове! Според мен - именно в развитието на интегралната психология стои бъдещото развитие на човечеството като цяло - включително и биологичното му здраве! Не че генните инжинери и телесната медицина нямат бъдеще -напротив. Но все повече ще се осъзнава огромната роля на психиката за здравето на човека, както и безграничните и възможности! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юли 27, 2007 Доклад Share Добавено Юли 27, 2007 Здравейте Поста стана много дълъг и се извинявам но пък ако някой иска да се занимава с психотерапия може да му е полезен с нещо. Четейки написаното виждам, че дори да не практикуват психотерапия много от Вас са наясно с проблемите в бранша и това приятно ме изненадва .Бих искал да се спра на някои възгледи , които поне според мен не са много точни и не изразяват или дори грешно изразяват същността на професията,, психотерапевт „ Мисля че някои от пишещите преувеличават ролята на терапевта и го правят носител на качества които по- скоро са присъщи за религиозни служители , духовни учители ,и хора които са по някакъв начин по -извисени от другите Според мен това е грешка и тя вкарва психотерапевта в роля ,която не е характерна за професията .Искам твърдо да подчертая, че терапевта не работи с човешките души . Първо определението за душа е доста неясно и второ нейното лечение ,ако наистина има такова е работа на духовните служители , а дали те са свещеници ,адепти , учители , гурута и или носят някакво друго име няма значение .Но психотерапевтите нямат такива претенции и задължения . Ето например по повод на какво дойдоха последните трима мои клиенти –14 годишно дете при което не се откриват никакви нарушения в отделителната система но е с нощно напикаване с честота 5 пъти седмично , ---45 годишен мъж с хипертония , която е провокирана от стреса на работната среда и която той пожела да лекува с психотерапия - накрая жена която е с фобия от нощни пеперуди и вечер изпада в паника ,когато някаква такава попадне в стаята и . Тези хора искаха конкретна и бърза помощ ,която да ги избави от проблемите и и аз им я предложих под формата на психотерапия като със съответни техники повлиях оплакванията им .Честно казано нищо духовно не съм им говорил или правил , просто ги карах да правят разни неща с мозъка си ,които ние наричаме техники и това е . Искам да подчертая че техниките са това, което определя, че се върши психотерапия , а не например обикновен разговор или съветване .Tехниките определят също за какъв вид психотерапия става дума Wсяка психотерапевтична школа си има определени техники, които почиват на нейните теоритични постановки за това което ръководи човешкото поведение и начините за промяната му . В голяма степен ефективността на психотерапевта зависи от това колко техники знае и на какво ниво ги владее., а не толкова от качествата на характера му . Горе долу 95 % от хората идват при мен ,а и при колегите с точни и ясни заявки .В около 75 % от случаите се касае за някакъв ви д страх от който клиента иска да се отърве и то максимално бързо .В случая аз разполагам с определен набор от техники някои от които са много бързи , а други по – бавни .Преценявам коя от тях е най подходяща и повеждам клиента си към нейното правене . Ако тя се окаже не подходяща за него , например свързана е с визуализиране ,а той го не го може добре, преминавам към друга и така докато нещата станат. По същият начин се работи и с другите оплаквания на килиентите –Има си техники за повлияване на нощно напикаване , влошени междуличностови взаимоотношения и тъй нататък. Пиша това за да подчертая ,че работата на психотерапевта е високо структурирана и отличното владеене на тази структура е най- важно за успеха на процеса .Психотерапията не е просто говорене , напротив тя е много стандартизирана дейност и психотерапевта във всеки един момент трябва да знае какво прави ,защо го прави и докъе е стигнал в осъществяване на заявката на клиента . Като казах заявка ,трябва да кажа ,че до сега не съм имал заявка да лекувам душата на някого , заявките са си горе долу тези които посочих по – горе ,доста по тривиални ,но наистина болезнени за клиента . Все пак ако някой дойде със заявка да лекувам душата му първо бих го помолил да ми поясни какво разбира под душа и лечението и и в зависимост от отговора бих работил с него или по-вероятно бих го насочил към някое духовно лице . Най-гнусното нещо е да се спекулира с човешките души и те да бъдат наричани клиенти. - ПИШЕ МОНА А сега бих искал да кажа ,защо правя това гнусно нещо -да наричам хората които искат помощ клиенти ,а не пациенти . За да разберете защо върша тази гнусотия трябва да знаете ,че съм психиатър, тоест специалист по психичните заболяване и сравнително добре мога да поставям диагнози . От около 15 години станах ренегат и твърдя че 80% -90 % от посещаващите психиатър могат да се лекуват само с психотерапия и лекарствата при тях са не само ненужни но и вредни . Работя в рамките на 3 психотерапевтични школи- Ериксонова хипноза , НЛП и Краткосрочна психотерапия -и не претендиран да имам пълни познания за останалите няколкостотин вида психотерапия . Т а първият въпрос е болни ли са хората които идват при мен за психотерапия .Моят отговор е -,,Не” В психиатрията има две големи болести -Шизофрения и Манийно – депресивна психоза.При тези заболявания определено има наследствена предразположеност и промяна в мозъка . Психотерапията в лечението им не е много ефективна и се прилага винаги като допълнително средство съпътстващо медикаментозното .Тези две заболявания заедно с олигофрениите и органичните мозъчни заболявания са около 10 процента и наистина ако работим с човек болен от тях правилно е да кажем –пациент . Но това са все пак 10 % и аз лично имайки право на избор не работя с такива хора Останалите 90% от хората с психични оплаквания страдат от така наречените невротични разстройства .При тях психотерапията е просто задължителна .Но болни ли са те ,за да можем да ги наречем пациенти .По определение при неврозата не бива да се открива никаква органична промяна в мозъка или някъде в тялото.Открие ли се такава промяна се казва че лицето има неврозоподобна симптоматиа – например неврозоподобна симптоматика при тиреотоксикоза , неврозоподобна симптоматика при органично мозъчно заболяване и т.н..Тези състояния обаче се лекуват като се лекува съответното заболяване например тиреотоксикозата и не са обект на психотерапия Така че по дефиниция при истинската невроза човека си е напълно здрав и в него не се откриват никакви патологични промени . За това тук възниква и големият въпрос ,,Всъщност болест ли са неврозите “Голяма част от психолозите отговарят с ,,Не” Имената които защитават това мнение са достатъчно известни , за това ще спомена само името на Айзенк .Почти всички са чували за неговият тест за изследване на личността . Обратното, че неврозите са болест най – яростно се защитава от фармацевтичните фирми и лекарите психиатри.Фирмите печелят огромни пари правейки хората зависими от транквилантите и антидепресантите/ към последните зависимостта е само психическа /така че те никога не биха се отказали от това твърдение .Психиатрите от своя страна не го правят , първо защото фирмите ги стимулират да изписват хапчетата им и второ защото ако застанат на противното мнение би трябвало да започнат да изучават психотерапия ,а това е свързано с усилия и разходи. Те не биха се отказали от мнението за болест защото по- този начин искат да елиминират психолозите от работата с невротиците – ,,Щом неврозите са болест само ние специалистите по психични болести можем да работим с тях психолозите да работят със здравите те това са учили.” Зад твърдението че неврозите не са болест застана и Световната здравна организация В началото на 90 година беше съставена Международната класификация за болестите 10 ревизия. В нея за разлика от 9 –та ревизия думата Невроза съзнателно беше заменена с Невротично разстройство Целта наистина е на неврозата да не се гледа като на болест, а на едно временно, обратимо затруднение ,което не прекрачва границите на здравето и в никакъв случай не е болест Така се и подсказва ,че лечението им не бива да се търси само в медикаментите . Същото стана и психопатиите , за тях още човека който ги описва Кретчмер казва ,че те не са болест .Психопатиите получават ново име,, Личностово разсройство” и целта на тази промяна е същата като при неврозите . И тъй като 90% от хората които търсят психотерапевтична помощ са с невротични оплаквания или имат някакви личностови особености мога да кажа спокойно ,,Да тези хора са здрави и и обръщението пациент към тях е неподходящо Нима момчето ,което търси любовта от поста на silwiq … е болно за да го наречем пациент или човека който не се разбира със съпругата си и видимо страда от това е психично болен .” Но горните редове засягат само част от причината да имам такова гнусно поведение и приемам че човека срещу мен е мой клиент , а не пациент .Има много по –важна причина за това и честно казано в поста за хипнозата мислих че Орлин ще се сети за нея и я изложи достатъчно добре за да не се налага въпроса да се дискутира повече Психотерапията е процес който се извършва в главата на човека срещу мен и за да мога да го накарам да направи съответните техники, на мен ми трябва неговата енергия А каква енергия има,, Пациента” – той е болен и чака някой да го лекува. Самата дума е свързана с болка , отчаяние зависимост и безпомощност, но най –важното тя прави човека пасивен и разчитащ ,някой да върши нещо за него и така да му мине И докато за хирургията, това може и да е истина , то за психотерапията това е пагубно , защото човека срещу нас ще трябва да се справи сам , да търси своите решения и поема своите отговорности ,а твърде често той точно от това бяга и се крие казвайки ,,Аз съм болен” Ние терапевтите само подпомагаме този процес на търсене и поемане на отговорност , но същността на терапията става вътре в мозъка му и това трябва много ясно да се отчита. Нека видим какъв е средностатистическият клиент които идва при мен Най –често той е бил при трима психиатри и един психотерапевт .Убеден е, че е тежко и едва ли не неизлечимо болен и не вярва, че има нещо или някой който може да му помогне .В случая аз имам само един шанс – да го убедя в това ,че е здрав и че нещата зависят изцяло от него.И повярвайте ми това никак не е лесно.Не напразно едно от определенията за психотерапията гласи че тя е,, Процес при който клиента се превръща от човек резултат в човек решение” .И така аз трябва да помогна на един човек който е пасивен и обвиняващ за всичко в своя живот болестта и другите хора и обстоятелства да приеме и каже ,Аз съм отговорен за нещата които стават в моя живот и имам сили да ги променя’- трудна задача . И първата крачка в това направление е да го убедя , че не е болен – че не е пациент, а клиент .Клиент означава и че аз приемам този човек за равноправен на мен ,който не само си плаща ,но и има право да контролира това което получава.Докато пациента е винаги в подчинено положение и се признава неговата некомпетентност в неговото състояние , нещо което ние отричаме твърдо. След като направим първата крачка и пациента стане клиент с всичките произтичащи от това права и задължения, логично идва въпроса за лекарствата които пие , защото той най -често приема pone два вида такива ,предписани му от някой колега – така както и аз съм правил и то не малко години –лекарства които хронифицират оплакванията и са безполезни . Не знам дали знаете, но лекарствата пречат на психотерапията и практиката е когато се прави терапия съвместно с медикаменти ,то след тяхното спиране терапията се повтори иначе ефекта е нетраен. Милтън Ериксон дори е поставял условие и работил с клиенти след като са минали поне три дни след последният им прием на лекарства. Та целта на превръщането на човека срещу мен от пациент в клиент е и тази, той сам да разбере, че приема на лекарства е безсмислен – за какво са му на здрав човек лекарства- Дори за да ускоря това превръщане , му казвам ,,Аз работя само със здрави хора. Уча ги да използват мозъка си по нов начин и така те се справят със страха си ..Психиатър съм и мога да определя кой е психично болен и кой здрав, и ако Вие имате дори най- малкото съмнение че сте психично болен аз няма да работя с вас Може да отидете при някой мой колега, който работи с болни хора ,това е ваш избор . В края на краищата лекарствата които пиете са най – добрите и Вие ги пиете достатъчно дълго време и ако наистина бяхте болен отдавна да сте излекуван „. Обикновено след тази моя тирада човека казва ,,Да бе и аз си знам че не съм луд ,но нали лекарите ми казват че съм болен .Съгласен съм с вас че не съм болен и искам да работя с вас.” Та това е не бих могъл да правя успешна психотерапия с пациенти – който може нека да я прави /Сами разбирате че в случая споделям мнението на поколения психотерапевти работили много преди мен , както и че въпроса е възлов до степен че компромис по него в направленията които работя не може да има / И накрая това че работя с клиенти а не пациенти ми помогна да договоря със семейството с детето което се напикава .Договорихме се че ще работя с него 6 седмици .Ако за този период детето постигне резултат от само две напикавания седмично ги задържи за срок от два месеца то аз ще получа например 500 лева .Ако напикаванията спрат напълно за същият период ще получа примерно 700 лева .Но ако не постигна никакъв резултат или ако той е по- лош от договореният ,аз няма да им взема нито стотинка И нещо още, по важно в случая е че ,аз гарантирам при ново появяване на напикаванията да помогна на синът им безплатно , когато и да стане това. Същото казах и на жената с фобията ,,Аз ще Ви махна фобията ,а Вие след 1 месец когато се убедите напълно че срахът го няма ще ми платите толкова и толкова и ако срахът не изчезне не ми дължите нищо И давам гаранция че ако някога се появи отново ще Ви помогна напълно безплатно да го преодолеете . В момента както разбирате аз си заработвам парите от тези хора и наистина се стремя да дам най – доброто от себе си , та нали и аз трябва да се издържам. Чао Дано съм Ви бил поне малко полезен . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юли 27, 2007 Доклад Share Добавено Юли 27, 2007 Когато някой е болен (болен/здрав е условно понятие), той е пациент. Невротични са над 90% от хората, т.е. човечеството боледува. Тук причините и етиологията на заболяванията няма да се изясняват. Всеки има нужда от терапия, както и психологът или психотерапевтът сам решава какъв подход да има към идващите при него и как да ги нарича. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юли 28, 2007 Доклад Share Добавено Юли 28, 2007 Здравейте Поста стана много дълъг...може да му е полезен с нещо. :thumbsup: Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юли 28, 2007 Доклад Share Добавено Юли 28, 2007 На мен винаги ми се е струвало, че лекар/терапевт в най-широкия смисъл на думата би трябвало да е само този, който действително е по-извисен от другите, но съзнавам, че в момента това не е възможно. Затова искам да благодаря на hip, че така обстоятелствено обясни нещата и съм съгласна с това, което казва: Мисля че някои от пишещите преувеличават ролята на терапевта и го правят носител на качества които по- скоро са присъщи за религиозни служители , духовни учители ,и хора които са по някакъв начин по -извисени от другите Според мен това е грешка и тя вкарва психотерапевта в роля ,която не е характерна за професията .Искам твърдо да подчертая, че терапевта не работи с човешките души . Първо определението за душа е доста неясно и второ нейното лечение ,ако наистина има такова е работа на духовните служители , а дали те са свещеници ,адепти , учители , гурута и или носят някакво друго име няма значение .Но психотерапевтите нямат такива претенции и задължения . В същност на времето, когато е нямало психотерапевти, техните функции по съвместителство са изпълнявали точно свещениците и др.п., не мога да преценя по-малко или повече успешно. Аз не съм специалист в тази област и бих искала да задам 2 въпроса - Добре, резултатът от терапията е добър, страхът вече не се проявява, но освободил ли се е човекът от страха си или го е подтиснал, така че да не му пречи да "живее нормално"? Също така този страх свързан ли е по някакъв начин с емоционалния свят на човека и той променя ли се в следствие на терапията? Питам, защото на няколко места беше споменато - работя с мозъка на човека, техники за промяна начина на мислене - т.е действа се предимно на ментален план. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юли 28, 2007 Доклад Share Добавено Юли 28, 2007 Аз не съм специалист в тази област и бих искала да задам 2 въпроса - Добре, резултатът от терапията е добър, страхът вече не се проявява, но освободил ли се е човекът от страха си или го е подтиснал, така че да не му пречи да "живее нормално"?Много хубави въпроси .Ще се постарая да отговоря максимално разбираемо. Основният принцип при лечението на страхът е ,че клиента трябва да се срещне с обекта от когото го е страх . Без такава реална среща излекуването не е възможно Второто правило е, по време на тази среща клиента трябва да е в ясно съзнание .Това означава, че ако се е лекувал например с хипноза на последната и най –важна среща с обекта той не трябва да е хипнотизиран .Това означава и също, че ако се е лекувал с лекарства, то срещата на клиента с обекта трябва да е поне 3-4 дни след като се спрат всички лекарства .Последното обаче никой не го прави и така се стига до това което Вие наричате потиснат страх –докато се приема медикамента всичко е горе долу добре, но когато се спре страхът се връща , а и как няма да се върне като реална среща между човека и обекта на неговият страх , на която той да се убеди, че е победил не се е състояла . За психотерапия на страха има десетки методи .За да ме раzберете ще Ви опиша възможно най – кратко един от тях и то най –старият - поне na 110 години е и e описван във всеки наш учебник Mногократно e i даван и по Dискавъри – Естествено, че у нас не се практикува , в края на краищата пациентите трябва да си пият хапчетата иначе и компаниите и лекаря губят . Да вземем клиентката със страха от нощни пеперуди .Ще и насроча сесия вечерта .На нея я ще я помоля да си представи една хубава картина , заедно със звуците и уханието и .След това ще я помоля да се наслади на усещането от картината .Когато жената релаксира напълно ,ще я оставя така 5-6 минути и след това ще я помоля в един от ъглите да си представи една малка ,неясна и далечна пеперуда .След това ще започнем да играем с този образ , ще я карам да го уголемява и мести в центъра и т.н. През цялото време аз обаче следя лицето и тялото и при по- силен страх я карам да чисти картината от пеперудата и успокои тялото си .След почивка от 10 15 секунди продължаваме и така докато стигнем до положение жената да гледа спокойно пред себе си цял облак пеперуди .Естествено през цялото време аз я окуражавам , колко смела е и колко добре работи нейният мозък .Говоря и за смелостта и гордостта защото моята крайна цел е не само да преодолее страха си но и да е много горда от себе си .Накрая когато се уверя , че жената с чувство на гордост от себе си гледа орляка пеперуди пред нея ще осъществя и реална среща с пеперудите . Цялата тази работа отнема не повече от час и половина -два и накрая човек не само се отървава от страха си но е и горд от себе си , защото в края на краищата той наистина сам прави всичко .Забравих да кажа че техниката се казва Десентилизация и наистина е описана във всеки учебник по психиатрия . Някой може да каже, че знае за метода но той се прави за няколко срещи .Истината е, че се прави за няколко срещи защото обикновено психотерапията се заплаща за час тоест терапевта има сметка да увеличи броя на срещите. Но е и истина , че така както го описах аз страхът минава по лесно .Защо .Защото страхът като усещане се дължи на адреналина който се излъчва от надбъбрека, а той е ограничено количество и му трябва време да се синтезира пак .Така, че при работа ,,на един път „ към края на вторият час клиента обикновено е останал без капка адреналин и дори да иска не може да се уплаши .Така спокойно може да се срещне с обекта на своя страх , да го разгледа на спокойствие и разбере че няма от какво да се страхува. Също така този страх свързан ли е по някакъв начин с емоционалния свят на човека и той променя ли се в следствие на терапията? Питам, защото на няколко места беше споменато - работя с мозъка на човека, техники за промяна начина на мислене - т.е действа се предимно на ментален план. Да емоционалният свят на човека се променя .Колкото по силен и ограничаващ е бил преодоленият страх толкова ефекта е по широк .Най – малкото което се постига е един по- свободен и по горд от себе си човек. Но както казах има много други методи за преодоляване на страхове .Описах десентилизацията защото наистина е много популярен в света и лесен за изпълнение .А з обаче по –често използвам друга техника Обучение на смелост .Тогава ефекта е много по широк защото обучен да бъде смел човек може да приложи наученото към всеки обект или ситуация .Докато десентилизацията е насочена към точно определен обект в случая нощните пеперуди и се от по малко значение за човека като цяло . Дали винаги се въздейства на ментално ниво . Не, разбира се , че не . Възможните нива на интервенция са мисловно ,чувствено и поведенческо. Всичко зависи от човека, случая , възгледа на терапевта .Например, ако клиента е в шок единствената възможна интервенция е поведенческа , тогава мозъка е глух за всичко и да му говориш е безсмислено . Но дори когато се работи на чувствено или поведенческо ниво целта е една -да се промени мисленето на клиента .То е, което пуска чувствената реакция а , тя пък обуславя поведението То от своя страна въздейства в/у чувствата и мислите .Получава се един затворен кръг. Дано съм бил ясен ЧАО Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юли 28, 2007 Доклад Share Добавено Юли 28, 2007 Същото казах и на жената с фобията ,,Аз ще Ви махна фобията ,а Вие след 1 месец когато се убедите напълно че срахът го няма ще ми платите толкова и толкова и ако срахът не изчезне не ми дължите нищо И давам гаранция че ако някога се появи отново ще Ви помогна напълно безплатно да го преодолеете . В момента както разбирате аз си заработвам парите от тези хора и наистина се стремя да дам най – доброто от себе си , та нали и аз трябва да се издържам. Чао Дано съм Ви бил поне малко полезен . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юли 28, 2007 Доклад Share Добавено Юли 28, 2007 Същото казах и на жената с фобията ,,Аз ще Ви махна фобията ,а Вие след 1 месец когато се убедите напълно че срахът го няма ще ми платите толкова и толкова и ако срахът не изчезне не ми дължите нищо И давам гаранция че ако някога се появи отново ще Ви помогна напълно безплатно да го преодолеете . В момента както разбирате аз си заработвам парите от тези хора и наистина се стремя да дам най – доброто от себе си , та нали и аз трябва да се издържам. Чао Дано съм Ви бил поне малко полезен . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юли 28, 2007 Доклад Share Добавено Юли 28, 2007 Това, че те цитирах явно е имало ефект, това ми беше и целта. Разбрал си, каквото аз разбрах. Благодаря. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юли 28, 2007 Доклад Share Добавено Юли 28, 2007 Здравей Мона ,каква е твоята версия , защо в първото изречение казвам, че ще махна фобията и , а във второто че ще и помогна да я преодолее. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.