Иво Добавено Юли 20, 2007 Доклад Share Добавено Юли 20, 2007 На Запад психотерапията процъфтява. Учи се много години и има добри психотерапевти с много опит и реални резултати. Който иска да се развива в тази област, има условия за това. В България, ако някой каже, че търси психотерапевтична помощ си мислят, че е за лудницата. Всъщност има голяма разлика между психотерапевт и психиатър. Тук, като че ли хората споделят проблемите си с близките си приятели и се надяват така да ги разрешат. Но дали това е достатъчно? Посещавали ли сте психотерапевт? Ако да, с какъв резултат и колко пъти? Как разбирате дали и кога имате нужда? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юли 20, 2007 Доклад Share Добавено Юли 20, 2007 Иво, поздравления за темата! На душата си дължим поне опит да я опознаем. Всички носим души и е крайно време да се обърнем и заживеем в тях. Според мен, тогава идва истинското щастие. Когато не пренебрегваме, било от внушени предразсъдъци, било от страх, което е същото, когато търсим в душата си - най-ценното, което носим в себе си. Душата трябва да се изучава и не защото на запад правят така, а защото е наложащо. Не може да се бяга от пролбемите и това да е решението. А проблеми има и те са растящи прогресивно и никой не е имунизиран против тях. Ако навремето отецът, при който са се изповядвали, е вършил някаква що годе работа, ако хората са се изливали тук и там при приятели, съседи, роднини и т.н., за да им олекне нещо, което им тежи на душата, сега това не става. Сами трябва да си бъдем психотерапевти, а понеже това не може да се случи, естествено, с всички, има си лицензирани и хабилитирани хора за това, които професионално ще се ангажират да го направят. Да направят така, че отново ние сами да сме си терапевтите. А психологията се учи цял живот, много уважавам тази тънка наука, това е науката на науките за мен, както музиката е изкустото на изкуствата. И не мисля, че вече някой ще си позволи да сметне някого другиго за луд, ако първият посещава психолог, това е остаряло мислене много. Хората са вече доста напреднали в самоосъзнаването си и все повече широко се отварят към тази наука. Да посещаваш психотерапевт или ти сам да се ровиш в книги и да се изследваш, говори за поддържане на хигиената на душата. Кое е по-срамно, да ходиш душевно нечистоплътен или обратното. Това е въпрос на психична култура и нека не само не ни е срамно, но и да се сверяваме по-често. Не съм посещавала все още психолог, но това не ми пречи когато усетя, че имам нужда, да го направя. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иванка Калбурджиева Добавено Юли 20, 2007 Доклад Share Добавено Юли 20, 2007 Преди десетина години, в момент, когато се почувствах пренатоварена от разногласия с мой близък роднина, се обърнах към психотерапевт. Посетих я няколко пъти и успях да възвърна равновесието си. Но, още докато ходех на сеансите, започнах да осъзнавам, че по-добре от всеки терапевт ще ми помогнат беседите на Учителя, които вече четях. И това ме подтикна още по-интензивно да се занимавам със Словото, а се запознах и с други хора със същите интереси, общуването с които беше и е повече от психотерапия. Оттогава не съм изпитвала нужда да търся психотерапевт. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Юли 20, 2007 Доклад Share Добавено Юли 20, 2007 По свое желание просто, за да си поговоря и да споделям съм посещавал психотерапевти два пъти преди 7 години. Единия път си беше психоаналитик. Бях на кръстопът, нямах идея накъде да продължи моя живот, някак в безтегловност се бях озовал, не бях доволен от дотогавашния си живот, исках и да променя нещо в себе си. Търсех и нещо, но не знаех какво точно. Затова отидох, имах нужда да си поприказвам и да има някой, който да ме изслуша Не получих нещо кой знае какво като съвети. С това се ограничава допира ми с тези специалисти. Дотогава не бях обърнал поглед още към духовната страна. Няколко месеца след това попаднах на курс по йога, след това на други подобни мероприятия, и доста лесно и бързо намерих отговорите, които преди това ми убягваха. Всъщност знанията и практиките от духовните школи ми помогнаха да се изправя и да разбера себе си. Именно това е, което успява да проникне най-дълбоко, там където традиционната наука, в случая психологията не може. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юли 20, 2007 Доклад Share Добавено Юли 20, 2007 Извини ме, Макс, но това са предубеждения. Две посещения само при психоаналитик, а от колко години се занимаваш с т.н. духовни практики. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Юли 20, 2007 Доклад Share Добавено Юли 20, 2007 Извини ме, Макс, но това са предубеждения. Две посещения само при психоаналитик, а от колко години се занимаваш с т.н. духовни практики. Трябва да ти кажа, че още на втория ден от започването ми с тях, с чутото знание и направените дишания и медитация получих несравнимо по-голяма полза, от онова, което психоаналитика направи. Ключов момент беше, че човек стъпвайки на духовен път разбира, че ключът към решаването на проблемите му е в самия него и в неговите ръце. Като отидеш на психолог ти очакваш той да те измъкне от дупката. Като си стъпал на духовен път нещата се обръщат на 180 градуса, тогава вече осъзнаваш, че имаш силата сам без ничия чужда помощ да си изясниш нещата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юли 20, 2007 Доклад Share Добавено Юли 20, 2007 (edited) И вероятно се досещаш вече къде ти е била грешката. Психоаналитикът няма да ти реши проблемите, нито ще ти покаже наготово пътя, по който ти да ги решиш, той само ще ти направи психоанализа. Имал си прекомерни очаквания, чакал си някой отвън да те хване за ръчичка и да те постави на пътя. Достойните психотерапевти не практикуват това. А от там нататък зависи от нивото на твоето съзнание ти да поемеш нещата в свои ръце. Както си сторил това чрез духовните си практики, на които просто си имал по-голямо доверие, от колкото в себе си. Сега дано го имаш вече - това в себе си. Редактирано Юли 20, 2007 от Силвия СД Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юли 20, 2007 Доклад Share Добавено Юли 20, 2007 (edited) Мисля, че трябва да се грижим за психиката си много - повече и по - целокупно отколкото го правим . Дали това ,ще стане като посетим подходящия психоаналитик /защото много е важно чисто човешки да се чувстваме комфортно с него/ или ще започнем духовни практики и сами ще търсим самоусъвършенстване и промяна това е изцяло свободен избор. Неудачи и опасности винаги могат да се случат и в двата пътя. Според мен най- опасно е човек да си мисли ,че сам би могъл да си бъде психоаналитик ,когато има особено сериозни проблеми със себе си ,а не им обръща нужното внимание. Има си болести на психиката ,а има си и духовни проблеми. Със същата сила ,опасност съществува и ако само започнем да се занимаваме с духовни практики и пробваме неща ,които не разбираме ,не са ни ясни как функционират за тялото и душата си без съвета на специалист. От психотерапия има нужда . Аз самата никога не съм ходила на психоаналитик, но истината е ,че съм нямала проблеми с душевното си състояние, такива ,че да ме извадят от нормалното ми равновесие . Ако почувствам ,че имам проблеми веднага бих отишла . Психоаналитикът е също вид лекар.Но лекар на психиката. Редактирано Юли 20, 2007 от Ина Трифонова Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Юли 21, 2007 Доклад Share Добавено Юли 21, 2007 (edited) И вероятно се досещаш вече къде ти е била грешката. Психоаналитикът няма да ти реши проблемите, нито ще ти покаже наготово пътя, по който ти да ги решиш, той само ще ти направи психоанализа. Хайде да не правим изводи без да познаваме ситуацията. Когато отидох, той ми каза, че нямам никакви проблеми. Той изобщо не можа да разбере защо отивам и какъв ми е проблема. Има неща, за които те са полезни, но има и по-фини проблеми, за които те дори не подозират. Мисля, че за човек който не работи над себе си чрез духовни методи, посещенията при психолог периодично биха били полезни. Редактирано Юли 21, 2007 от Максим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Юли 21, 2007 Доклад Share Добавено Юли 21, 2007 С психотерапевт не съм си имала работа. Опирала съм преди години до телефона на доверието и мога да кажа, че съм доволна от тях. Но медицината, психиатрията, психологията и психотерапията се занимават главно с физическата ни обвивка и нейната адаптация във физическата реалност.Това, че последните три започват с “психо” , не означава, че се задълбават много в душата. Обръща се внимание на тази част от нея, която е най-близо до материята, мисля, че се наричаше “ниш манас”, но не съм много добре с терминологията. В нета има един сайт за психотерапия Мисля, че е рекламен. Там се казва например: Всъщност, терапията чрез говорене е най-ниско ефективният вариант на психотерапия. По същия начин, както говоренето не е особено ефективно и в ежедневието. Чрез него се достига само до повърхностни аспекти на човешкия ум. Психичните структури, където са корените на нашето истинско Аз, откъдето произлизат психичните проблеми и заболявания и откъдето се осъществяват дълбоките промени в нашата личност, не са достъпни чрез разговори. Не ми е ясно за какво истинско Аз говорят, като знам, че 90% от хората занимаващи се с тия неща са бетонирани атеисти. Зет ми е лекар, но твърдо не вярва нито в Бог, нито че има нещо извън видимата физическа действителност. Такива са и неговите колеги и приятели. Между тях има и един психиатър. Затова съм приятно изненадана от Силвия и Кристиян, които въпреки медицинското си образование не са потънали в дебрите на материята. Мисля, че психотерапевт не би могъл да ми отговори на въпрос от рода на : “Кои сме ние, от къде идваме, накъде отиваме? Защо сме дошли на Земата в тази си обвивка и в това време?” Най-много да ме преориентира към психиатър. Така, че аз приемам мнението на Ваня Златева: Но, още докато ходех на сеансите, започнах да осъзнавам, че по-добре от всеки терапевт ще ми помогнат беседите на Учителя, които вече четях. И това ме подтикна още по-интензивно да се занимавам със Словото, а се запознах и с други хора със същите интереси, общуването с които беше и е повече от психотерапия. Оттогава не съм изпитвала нужда да търся психотерапевт.С мене е почти същото. Съгласна съм и с Максим: Всъщност знанията и практиките от духовните школи ми помогнаха да се изправя и да разбера себе си. Именно това е, което успява да проникне най-дълбоко, там където традиционната наука, в случая психологията не може И с Ина: Има си болести на психиката ,а има си и духовни проблеми. За болестите на психикато – при психиатър, а за духовните проблеми, които в момента при мен са актуални, има духобни школи, учители. Аз съм приела пътя на Учителя Беинса Дуно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Юли 21, 2007 Доклад Share Добавено Юли 21, 2007 Там се казва например: Всъщност, терапията чрез говорене е най-ниско ефективният вариант на психотерапия. По същия начин, както говоренето не е особено ефективно и в ежедневието. Чрез него се достига само до повърхностни аспекти на човешкия ум. Психичните структури, където са корените на нашето истинско Аз, откъдето произлизат психичните проблеми и заболявания и откъдето се осъществяват дълбоките промени в нашата личност, не са достъпни чрез разговори. Не ми е ясно за какво истинско Аз говорят, като знам, че 90% от хората занимаващи се с тия неща са бетонирани атеисти. Това Аз, за което те говорят са някакви Фройдовски теории, който говори за То, Аз и Свръх Аз. Тези Аз-ове не се покриват с представата за Висшия Аз, която е популярна в езотеричните школи както на изток (йога, Веданта) така и на запад (антропософия), в тези две направления понятоето за Аз обаче се покрива. Ето какво смята Фройд: В основата на учението на Фройд стои възгледът, че човешкото поведение произтича от антагонизъм между различните части на личността. Той разделя човешката психика на три части (инстанции) - То, Аз и Свръх Аз. Графично моделът може да бъде представен като вертикал, в чиято най-долна част се намира То - биологичните импулси на организма, които не могат да бъдат контролирани от индивида, например либидото. В най-горната част на вертикалната се намира Свръх Аз-ът (аналог на съвестта), който се влияе от родители, приятели, общество, църква, партии и т.н. и също не подлежи на контрол от страна на индивида. По този начин Аз-ът заема място по средата на вертикалата, като поема натиск отдолу (То) и отгоре (Свръх Аз). Аз-ът е единствената контролна инстанция на психиката, той е критичният разум.цитат: Уикипедия Той поставя Азът най-отгоре а освен това му приписва други качества, а всъщност Шри Шри Рави Шанкар го поставя най-долу и дълбоко, в най-широката част на пирамидата. Според него ние се състоим от няколко нива: най-отгоре на пирамидата в най-малък обхват е тялото, следва ум, памет, интелект, его, и в основата е висшето Аз (което е отвъд ума и отвъд психиката). Мисля, че психотерапевт не би могъл да ми отговори на въпрос от рода на : “Кои сме ние, от къде идваме, накъде отиваме? Защо сме дошли на Земата в тази си обвивка и в това време?” Най-много да ме преориентира към психиатър Да! Имам познат психолог, който от 15 години има духовни търсения, има много натрупан опит в различни учения и школи и съвсем чистосърдечно си признава, че психологията е полезна и помага, но когато се касае до най-съкровените кътчета на човешката душа, тя е безсилна и не може да проникне, тогава на помощ идват духовните методи. Едно към едно това ми каза психолога за себе си. Дано този път да не бъда обвинен в инсинуации, както стана когато дадох пример за познат свещеник с проблеми. И което стана повод Ян за пореден път да заяви напускане на форума, хвърляйки обвинения към мен, че съм част от групичка, която цели да води война против него, което изобщо не отговаря на истината. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юли 21, 2007 Доклад Share Добавено Юли 21, 2007 Шри Шри Рави Шанкар го поставя най-долу и дълбоко, в най-широката част на пирамидата. Според него ние се състоим от няколко нива: най-отгоре на пирамидата в най-малък обхват е тялото, следва ум, памет, интелект, его, и в основата е висшето Аз (което е отвъд ума и отвъд психиката). :feel happy: когато се касае до най-съкровените кътчета на човешката душа, тя е безсилна и не може да проникне, тогава на помощ идват духовните методи. Ами едни познати имаха психологически проблеми в семейството , тук в Монреал. Ходили на местна психоложка и представете си какво тя им препоръча "Семейството в епохата на Водолея" от Маджаров и Константинов + лекция че съвсем не случайно са дошли в Монреал да носят културата на новата епоха! :sorcerer: Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юли 21, 2007 Доклад Share Добавено Юли 21, 2007 Психотерапията е пред всичко лекуване на душата и като такава трябва да се възприеме. Основната задача на психотерапията е индивидуалното развитие на личността; тя е близка като практика с редица възстановяващи церемонии (без да е религиозна по характер) в смисъла на "човек става това, което винаги е бил". Психотерапията, въпреки безкрайните й съвременни разновидности и направления, си остава събеседване между двама души. Психиката не може да се лекува "на части", защото при психичното разстройство всичко е свързано и боледува цялата личност, това е диалектически процес между две психични системи, които реагират и отговарят една на друга. Психотерапевтичната работа се основава върху принципа, че когато предложените от несъзнаваното символни фрагменти се асимилрат в съзнавания живот, възниква определена форма на психично съществуване, която е не само по-здрава, но и "работи", защото отговаря по-пълно на собствената личност на индивида. По време на психотерапия възстановителния процес на пациента активира архетипови и колективни съдържания в самия него. Като причина за неврозата се разглежда несъвпадението между осъзнатата нагласа и тенденцията на несъзнаваното. Тази дисоциация се преодолява най-добре чрез асимилация или интеграция на несъзнаваните съдържания. "Лечението", се състои в това пациентът да стане такъв, какъвто той действително е. lounge 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юли 21, 2007 Доклад Share Добавено Юли 21, 2007 Шри Шри Рави Шанкар го поставя най-долу и дълбоко, в най-широката част на пирамидата. Според него ние се състоим от няколко нива: най-отгоре на пирамидата в най-малък обхват е тялото, следва ум, памет, интелект, его, и в основата е висшето Аз (което е отвъд ума и отвъд психиката). :feel happy: когато се касае до най-съкровените кътчета на човешката душа, тя е безсилна и не може да проникне, тогава на помощ идват духовните методи. Ами едни познати имаха психологически проблеми в семейството , тук в Монреал. Ходили на местна психоложка и представете си какво тя им препоръча "Семейството в епохата на Водолея" от Маджаров и Константинов + лекция че съвсем не случайно са дошли в Монреал да носят културата на новата епоха! :sorcerer: Валентин , това е много радостно ! Че има вече такива психоаналитици , които боравят с понятия и знания за Новата Епоха , които са облагородени от Езотеричните школи. Сигурна съм ,че броят на тези хора ще се увеличава. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юли 21, 2007 Доклад Share Добавено Юли 21, 2007 За съжаление, границата между сериозната анализа и халтурата, особено сега, е твърде изтънена. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юли 21, 2007 Доклад Share Добавено Юли 21, 2007 Е, тези граници са изтънели навсякъде,изкуство, култура,образование, наука,психоанализа.... Но има хора , които са изключително образовани ,изключително креативни и ...ще има развитие , разбира се . В България опасност от халтура има навсякъде.Но като че ли е внесена някакси отвън, не е типично българска черта. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юли 21, 2007 Доклад Share Добавено Юли 21, 2007 Психотерапията е пред всичко лекуване на душата и като такава трябва да се възприеме. Основната задача на психотерапията е индивидуалното развитие на личността; тя е близка като практика с редица възстановяващи церемонии (без да е религиозна по характер) в смисъла на "човек става това, което винаги е бил". Психотерапията...си остава събеседване между двама души. Психиката не може да се лекува "на части", защото при психичното разстройство всичко е свързано и боледува цялата личност, това е диалектически процес между две психични системи, които реагират и отговарят една на друга. ... психотерапия... активира архетипови и колективни съдържания в самия него. ...интеграция на несъзнаваните съдържания. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дина Добавено Юли 22, 2007 Доклад Share Добавено Юли 22, 2007 За съжаление, границата между сериозната анализа и халтурата, особено сега, е твърде изтънена. Но на вторите фирмената табела е с големи букви и пише:АЗ СЪМ! АЗ ЗНАМ! АЗ МОГА! В кратки сракове даже/?/ Много често нуждаещите се /пациенти или клиенти бяха???/ си тръгват като в един стар виц: "Вървял един ...човек и си дърпал с въженце вързания налъм. Срещнал го лекарят(терапевтът) и го попитал: Какво е това дето го водиш? - Налъм, докторе! - Браво!- И докторът счел, че човекът е вече добре. Когато се разделили човечецът се обърнал, подсвирнал и казал с усмивка: - Буби, видя ли как го преметнахме? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юли 22, 2007 Доклад Share Добавено Юли 22, 2007 (edited) Има една фраза, която е като закон в психотерапията, леко е цинична, но е вярна. Почерпана е от дългогодишния опит на поколения психотерапевти, както и от моя личен опит, а именно - Там, където е стъпил Едип, трева не никне... По отношение на жените, важи същата фраза, но в образа на Електра. Редактирано Юли 22, 2007 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Silviya Добавено Юли 23, 2007 Доклад Share Добавено Юли 23, 2007 На Запад психотерапията процъфтява. Уви,да! С цената на мнгоооо пари.А доколко тя наистна помага на хората, и тези психиатри, психотерапевти, и прочие, съумяват да надскочат рамките на сухата материя от учебниците по психология,или от висотата на рутината си, забравят, че срещу тях е вперил от страх очи Човек,е може би въпрос на късмет да попаднеш на специалист, който действително би могъл да ти помогне. Изказвам това мнение с усещаща се предубеденост, тъй-като бях свидетел на няколко фрапиращи(за мен поне) случая които дълбоко ме накараха да се замисля за смисъла от подобен род услуги. Аз лично и до ден днешен оставам шокирана от следния случай: дете на 1г. и няколко месеца, ухапа друго дете в детско заведение,след което беше извикана полиция,на същото това дете му беше направено досие, че е потенциално опасно, и да бъде под наблюдение с назначен детски психиатър...????????????????????? Друг случай, отново свързан с дете, което е на около 3г: на това детенце поради факта, че вдигало и разнасяло детско пластмасово столче из детската градина, и хвърляло играчки, му е назначен преглед при психиатър...??????????? Синът на моя приятелка, тъй-като си скучаел в часовете в училище, незаинтересован от сухите уроци, и на всичко отгоре РЕШИЛ да си смени прическата, е поканен любезно,НЯКОЛКО пъти при училищния психолог, заедно с родителите, та всички заедно да умуват какво се случва с детето.В крайна сметка детето убеди тези учители и психолози,че имат крещяща нужда от Доверие и Любов........ Макар въпросните случки да са свързани с деца,които не по свое желание са се ползвали от услугите на психолозите, за мен е красноречиво колко е процъфтяваща психотерапията на Запад. И аз лично бих МНОГООООООО се поколебала преди да си побъбря с някой психо...и прочие тук, не само поради фантастичния им хонорар на час, а и поради дълбокото ми НЕДОВЕРИЕ относно компетентността им. Засега при душевен дискомфорт се осланям на интуицията си и откровенния разговор с приятел, в процеса на който разговор започвам да усещам самата себе си, и с повечко търпение и самонаблюдение,разбира се тук книжките и музиката са неотменни спътници, успявам да възстановя дисбаланса си. Не бих искала тук да оскърбя хора, които са приели психологията за своя професия и с жертвоготовност я вършат,най-вече със сърцето си.Както разбира се и всяка друга дейност, която се върши с любов. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юли 23, 2007 Доклад Share Добавено Юли 23, 2007 Аз лично и до ден днешен оставам шокирана от следния случай: дете на 1г. и няколко месеца, ухапа друго дете в детско заведение,след което беше извикана полиция,на същото това дете му беше направено досие, че е потенциално опасно, и да бъде под наблюдение с назначен детски психиатър...????????????????????? Друг случай, отново свързан с дете, което е на около 3г: на това детенце поради факта, че вдигало и разнасяло детско пластмасово столче из детската градина, и хвърляло играчки, му е назначен преглед при психиатър...??????????? Синът на моя приятелка, тъй-като си скучаел в часовете в училище, незаинтересован от сухите уроци, и на всичко отгоре РЕШИЛ да си смени прическата, е поканен любезно,НЯКОЛКО пъти при училищния психолог, заедно с родителите, та всички заедно да умуват какво се случва с детето.В крайна сметка детето убеди тези учители и психолози,че имат крещяща нужда от Доверие и Любов........ Това е правилното поведение, няма изолирани случаи на насилие, нито пък ексцентричните постъпки в тази възраст не са обичайни и те говорят за други проблеми; те са реакция на отхвърляне и съпротива и именно като такива трябва да се анализират от специалистите. И е добре да се забележат първите признаци и да се коригират (репспективно и в семейството), отколкото да се стигне до тежки кризи в по-късна възраст (на шест/седем години или през ранния пубертет). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юли 23, 2007 Доклад Share Добавено Юли 23, 2007 Винаги е имало и винаги ще има объркани хора,това е повече от ясно,психотерапията служи за отваряне на съзнанието и по- лесно достигане до самопознание,дали въпросния психоаналитик е достатъчно добър ,за да може да преценява човека срещу себе си това вече е друг въпрос.На един човек потопен дълбоко в материалното ,трудно може да се помогне с духовни книги и разговори за душата , но пък нищо не пречи да му се загатне по подходящия за него начин пречупено през неговия мироглед.Всичко трябва да се прави с мярка и без прекалено вманиачаване.За съжаление обаче по незнам какви причини с психоанализата се спекулира и то не само директо ,а и косвено. Това с децата ме подсети за пресен случай от който съм дълбоко възмутена ,а за съжаление това се настанява като практика в институтите за начална педагогика.Моя близка ,която е студентка със специалност начална педагогика има доста обширен предмет в който изучават и тълкуват детските приказки.Незнам кой и защо си е позволил и се е изживял като толкова вещ в детските неща че е решил да тълкува детските приказки,но случващото се е потресаващо.Та обучават нашите детски педагози че всъщност приказките са нещо като филм на ужасите и дори са опасни за децата ако видиш ли не им се разкажат по подходящия начин.Че приказката за "Червената шапчица" е всъщност приказка за големи и в нея има много символика,"Хензел и Гретел" било пример за домашно насилие,защото бащата изоставя децата си в гората,а "Въкът и седемте козлета"е пример за кървава баня.Та в този ред на мисли не знам доколко и докъде си позволяват да навлизат психолозите и чии дипломни работи и проекти се лансират ,но това е за мен изкривяване на психиката при това умишлено и целенасочено към децата ,все пак това са нашите бъдещи детски педагози. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shelter Добавено Юли 23, 2007 Доклад Share Добавено Юли 23, 2007 Та обучават нашите детски педагози че всъщност приказките са нещо като филм на ужасите и дори са опасни за децата ако видиш ли не им се разкажат по подходящия начин.Че приказката за "Червената шапчица" е всъщност приказка за големи и в нея има много символика,"Хензел и Гретел" било пример за домашно насилие,защото бащата изоставя децата си в гората,а "Въкът и седемте козлета"е пример за кървава баня.Та в този ред на мисли не знам доколко и докъде си позволяват да навлизат психолозите и чии дипломни работи и проекти се лансират ,но това е за мен изкривяване на психиката при това умишлено и целенасочено към децата ,все пак това са нашите бъдещи детски педагози. Аз работя, не по собствено желание с деца. Ако можех да го правя, бих го правила с по-ограничен брой колежки. Работата с деца е огромна отговорност,която трудно понасям с цялата й тежест. Но самият факт,че я имам наум, все пак ми дава кураж. Никак не е маловажно обучението на бъдещите педагози, в областта на психологията. А, колкото до приказките /понеже доста рано четях повече,отколкото играех/ си спомням, че имаше период ,в който се страхувах да си препрочитам/ понякога дори,се побоявах да докосна книгата / "Халифът щърк","Студеното сърце", "Джуджето дългоноско" Вилхелм Хауф, а тези на братя Грим и то точно "Рицарят Синята брада", "Малечко палечко" и "Червената шапчица" на Шарл Перо, "Сянката" и "Леля зъбоболя" на Андерсен и...още... Ето, самият списък на изброените от мен приказки, дава материал на един добър психоаналитик /А в портала има.И то не е един./ да направи предварително мой "портрет". Но, говорим за психоанализа. Изглежда онези,които са работили със студентите не са имали за задача да ги обучат издълбоко. Ако това, което казваш е точно както си го чула, вероятно ти е било предадено от студентката някак половинчато и не съвсем добре интерпретирано. Озадачена си, защото не се е случвало да си посветена в тази посока. Най-вероятно просто е ставало въпрос за това, че децата трудно различават наужким от наистина. И последиците са действително сериозни. Говоря от опит. Който естествено е личен. Децата,с които съм са до три, три и половина годинки и са от малцинството, а тези които са българчета са от проблемни семейства. Яслата е седмична. При вглеждане в игрите им, мога да съдя какво са наблюдавали /преживели/. Когато се случи цяла седмица да съм нощна смяна по състоянието на децата съдя, какво е било докато ме е нямало. Колежките ми говореха как едно момченце, което аз заварих вече в "подобрено" състояние, се е движело като робот. Миналото лято имаше доста гръмотевични бури и помня как пищяха от ужас, когато се случеше по-близо да падне светкавица. Някои се боят от преминаващите коли, други от кучета, трети нито от едното, нито от другото. Спомням си как веднъж в детска градина, където замествах "играех" приказки. Имам някаква артистична даденост, но аз се вцепених, когато точно разказвайки "Червената шапчица", групата около тридесетина деца, така се зарази от емоции, че доста се позамислих за прякото въздействие на приказката. Затова подкрепям по-разширеното изучаване на психологията от бъдещите педагозите, както и на наличието на психолози в училищата. И още нещо ми направи впечатление. Част от пишещите,все имат само психоанализата за психотерапия. Психологията не е единствено психоанализа. А и самите психоаналитични разклонения имат нееднаквости. Твърде повърхностен ми е погледът, нека знаещите ме поправят. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юли 23, 2007 Доклад Share Добавено Юли 23, 2007 ХУбави теми! Искам само да уточня, че в Б-я има само двама или трима психоаналитика, които са преминали през пълния курс на личен анализ, супервизия и пр., който продължава средно 12 години!!! Ако говорим за аналитици - има от нео - райхианската школа няколко, а от юнгианската скоро ще завършат няколко. Общо в Б-я да са около 10-на подобни специалисти... Още не съм прочел темата - пиша от влака. Това, което ми идва наум и искам да споделя, е че психотерапията е отговорна дейност и че в Б-я законовите рамки по въпроса са засега несъществуващи. Да ходиш при някой си, който е решил да се представя за психотерапевт, без реално медицинско или психол. образование плюс завършена школа по психотерапия, е като да ходиш при някой, който е решил да се представя за доктрор или зъболекар - ей така, хрумнало му е - минал е един 6 месечен курс и хайде - "Аз съм психотерапевт"! Е, да, но не! В нормалните държави, каквато нашата не е - психотерапия се практикува единствено от доктор (Ph.D) по психология или медик, който освен академичното си образование от 9-10 години, има и завършена психотер. школа. Според школата, това обучение на свой ред е между 5 и 12 години... Разбира се, разбирането, че психотерапията е единствено анализ, е архаизъм. Съществува богат букет от чудесни школи, които може да имат, а може и да нямат пряка връзка с психоанализата. Не съм чел темата - може да сте писали вече и да се повтарям, но - само лично мнение - бЪлгаринът има въпиюща нужда от психотерапия, но тъй като психол. му култура клони към нулата, а разбиранията му са полуазиатски, той си мисли, че от психот. имат нужда само "лудите". А това е абсурд. Има нужда всеки, който желае да опознае себе си! Всеки, който желае да подобри връзката между ума и сърцето си, да усили волята си, да осъзнае разболяващите го несъзнавани психични компоненти и да положи известен труд да ги интегрира! А такава нужда практически има всеки. За сравнение с малкото ни абсурдно геноцидно государство - в Канада всеки нуждаещ има право на 250 часа психотерапия годишно, поемани от здравната каса. Тоест държавата плаща на терапевта... Сравнете със ситуацията в географското пространство, в което се намираме... Има още нещо важно - българинът няма пари!!! Това е решаващ фактор. Терапевтите фактически разчитат само на ограниен кръг клиенти от елита. Другите нямат нито психо - хигиенната култура, нито парите, за да си помислят, а камо ли да реализират един нормален, да речем едно годишен курс по психотерапия... Както и - както казах по-горе - в Б-я реалните терапевти - тези, които действително са такива, са 10-сетина. Трима са преподаватели в НБУ. Около пет от юнгианската школа сега завършват. От трансперс. школа - ако става дума само за дишане - о;к - има - но колцина са завършили сериозните направления в тази школа - такива като гещалт или психосинтеза на Асаджоли? 0 - Нула! А терапията не може да е само дишане - то е добро допълнение, но не самостоятелен инструмент, както го преподава Станислав Гроф... От ТПП школа единствено Мариян е легитимен - завършил е райхиански анализ. Психотер. е нужна не само за лечение на невр. състояния, но и като профилактика - подобно миенето на зъбите, както и за самопознание. Един терапевт има нужда от дълги години самоанализ, осъзнаване, медитация - за да може да помага и на дригите ! И не ми казвайте, че духовната школа, която следвате, е достатъчна за психичното ви здраве. Не съм сигурен. Нуждата от специалист, от обратната връзка на реална личност със стабилен психоинтегритет, е основателна и незаменима! Фактиески терапевтът - според мен - освен гореспоменатите обучения - трябва да е и Ученик в дух. школа - защото така обхваща целия спектър на съзнанието си!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юли 23, 2007 Доклад Share Добавено Юли 23, 2007 психотерапията е отговорна дейност и че в Б-я законовите рамки по въпроса са засега несъществуващи. ... терапията не може да е само дишане - то е добро допълнение, ...Един терапевт има нужда от дълги години самоанализ, осъзнаване, медитация - за да може да помага и на дригите ! :feel happy: Нуждата от специалист, от обратната връзка на реална личност със стабилен психоинтегритет, е основателна и незаменима! ...обхваща целия спектър на съзнанието си!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.