Историята на България

[Cveta5]

_{" Български хроники"  от Стефан Цанев.  Нашата история,не само като факт,дата,събитие,а като човешко преживяване. Неидеализирана история.}

[Ани]

Научно популярен филм за древната българска история по книгата на Стефан Цанев "Древните български хроники"

http://vbox7.com/play:fec6e219

[Cveta5]

Благодаря за видеото, Ани! Твърде емоционално ми въздействаха "Български хроники", може би защото не съм в България от 6 месеца.И гордост,и мъка, и приемане  се смесиха в едно. Впечатлиха ме думите на чужденците за България. Те са изчистени от пристрастност и ми звучат достоверно.Стефан Цанев е свел до минимум собственото си отношение към историята.

[Кон Круз]

В коментар в друга тема се твърди, че Крали Марко не е български национален герой, а е сърбин. Първо: въпросният аристократ е герой на три държави (Сърбия, Македония и България). Второ: може и да е сърбин, но това не пречи да е национален герой на България. Трето: не е сигурно, че е бил сърбин...Цитирам:

 

През 19 век във връзка с провежданата от Княжество и Кралство Сърбия външна политика по Начертанието, в публичното пространство излиза на преден план въпросът за етническата принадлежност на "баш юнака сред юнаците" Крали Марко. Въпросът е в голяма степен провокиран изкуствено в контекста на провежданата сръбска външна политика, не криеща аспирациите си към Македония, където е властвал Марко.

Хипотезата за сръбската етническа принадлежност на Крали Марко се базира единствено на съчинението на Мавро Орбини от края на 16 век "Царството на славяните". За противното, за местния български произход на краля на Прилеп свидетелстват редица летописци и хронисти от по-старо време, сред които Константин Михайлович, Иван Музаки, Сфранцес, Теодор Кантакузин, Йосиф бен Йошуа, Филип Лоренц и други, които го сочат недвусмислено като "български княз".^[2]

Редица по-късни изследователи на периода на османското завоевание на Балканския полуостров, сред които Адам Кърчевич, Василе Петрович, Иларион Руварац, Владимир Чорович също споделят или подържат становището, че Крали Марко е "родом българин" и отбелязването на Обрини, че е родeн в Ливно е умишлена неточност, за да възбуди херцеговинци в борба срещу османците по него време.

 

Източник: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B8_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE

[Ани]

Кон, фолклорът понякога представя исторически събития и личности в доста различна светлина от истинската. Историческата личност - Марко Мърнявчевич от рода Вълкашин е средновековен владетел на Прилепското кралство. Мисля, че в онези години, когато Балканите са падали под турско робство - сърби, македонци, българи сме се чувствали почти като едно...? Може би и затова прилепският владетел се превръща в Крали Марко и остава в народната памет като един от най-смелите и обичани герои.

 

Христо Матанов се спира много подробно върху това в книгата си: "Крали Марко: Между историческата реалност и митологията"

[Кон Круз]

 

Кон, фолклорът понякога представя исторически събития и личности в доста различна светлина от истинската.

Не съм го отричал, Ани.

 

 

Мисля, че в онези години, когато Балканите са падали под турско робство - сърби, македонци, българи сме се чувствали почти като едно...?

 

Мисълта ти не е напълно вярна. По онова време, не са съществували хора с македонско самосъзнание. Огромната част от жителите на Вардарска Македония са били българи, затова не е имало как да се чувстват "почти като едно" с българите, тъй като самите те са били българи, а не нещо друго. Марко Мърнявчевич и да не е бил българин (за какъвто го посочват дори сръбски изследователи) е бил господар главно на българи.

[Ани]

 

Кон, фолклорът понякога представя исторически събития и личности в доста различна светлина от истинската.

Не съм го отричал, Ани.

 

 

 

 

Мисля, че в онези години, когато Балканите са падали под турско робство - сърби, македонци, българи сме се чувствали почти като едно...?

 

 

Мисълта ти не е напълно вярна. По онова време, не са съществували хора с македонско самосъзнание. Огромната част от жителите на Вардарска Македония са били българи, затова не е имало как да се чувстват "почти като едно" с българите, тъй като самите те са били българи, а не нещо друго. Марко Мърнявчевич и да не е бил българин (за какъвто го посочват дори сръбски изследователи) е бил господар главно на българи.

Може и да съм сбъркала с македонците? Това е защото този проблем никога не ме е интересувал. Но постоянното му раздухване от всички страни, предимно с пиар на разни националистически партии и партийки, според мен е опасно както за България, така и за Македония.  Да се озлобяваме срещу хора, които са решили да се наричат не българи, а македонци и същевременно да не забелязваме навлизащият в страната ни агресивен ислямски фундаментализъм - това меко казано не е нормално. Май след години, ако останат на Балканския полуостров още българи / македонци, то ще имат голяма нужда от един нов Крали Марко...?

[Кон Круз]

Но постоянното му раздухване от всички страни

Няма такова нещо.

 предимно с пиар на разни националистически партии и партийки, според мен е опасно както за България, така и за Македония.

Ами в Македония си го просят: фалшифицират ни историята, разпространявайки лъжи и при тях, и по света. Тормозят гражданите си с българско самосъзнание.

  Да се озлобяваме срещу хора, които са решили да се наричат не българи

Озлобяването е приоритет на македонските държава, медии и псевдоисторици.

Редактирано Юли 31, 2015 от Кон

[Кон Круз]

Предполагам сред вас има хора, които са на мнение, че трябва да се живее тук и сега, че не бива да се вкопчваме в историята.Това означава ли, че според вас не трябва да има историци, че ако на човек отвътре му идва да чете история, не трябва да чете?

Редактирано Януари 31, 2016 от Сингам

[Ани]

Сингам, няма нищо лошо в четенето и помненето на историята. Както на родната, така и на другите народи. Историци са нещо много необходимо - те съхраняват паметта за миналото, което помага да не се повтарят грешките.

Има само един проблем при историята - много е субективна понякога. Събитията се пречупват през призмата на политическата конюнктура.

За България е ясно - в момента се шуми около учебниците и дали сме били под турско робство или присъствие.
Но това се наблюдава и при почти всички народи. Наскоро гледах два филма за кралицата на Англия - Елизабет I (английски и испански). Според англичаните е ангел, а според испанците - дявол.

Всъщност истината винаги е някъде по средата. Обикновено идва от неутрален историк, който не е заангажиран емоционално с даденото събитие или личност.

[АлександърТ.А.]

В 1/31/2016 at 16:30, Сингам каза:

Предполагам сред вас има хора, които са на мнение, че трябва да се живее тук и сега, че не бива да се вкопчваме в историята.Това означава ли, че според вас не трябва да има историци, че ако на човек отвътре му идва да чете история, не трябва да чете?

Това е напътствие за самоусъвършенстване .Минало и бъдеще са част от живота . Но по същество са информационни . До като , пълнокръвния живот е в пресечната им точка , настоящия момент . Дали ще живееш сега или в илюзиите на миналото , както и във фантазийте на бъдещето , зависи само от теб . Дали ще се владееш или всяка случка ще те обсебва , Карайки те да преживяваш стари неща или да се тревожиш за нещо несигурно  вместо да работиш за целите си ...

Обяснението е просто . Всички знаем , че опознаваме , виждаме света , не чрез сетивата си .А с тяхния координатор , умът .Само че умът трупа опит, поради което , разглежда света необективно . Той наблюдава през натрупания опит . За сетивния , физически свят , може да се каже че всяко ,,обективно" мнение е относително вярно и отразява мисленето само на група хора .Защото всяко мнение се базира не на фактите , а на ,  начина по който се разглеждат .

 

[Кон Круз]

"За народностния произход на Крали Марк" : http://www.sibir.bg/blog/momchev/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=664266.

Съгласен съм с Ани, че "фолклорът понякога представя исторически събития и личности в доста различна светлина от истинската".

[Кон Круз]

В 31.01.2016 г. at 16:30, Сингам каза:

Предполагам сред вас има хора, които са на мнение, че трябва да се живее тук и сега, че не бива да се вкопчваме в историята.Това означава ли, че според вас не трябва да има историци, че ако на човек отвътре му идва да чете история, не трябва да чете?

Възможно ли е по ваше мнение, един историк или един прогнозист (чийто поглед пък често е вперен в бъдещето) да живеят в настоящето?

[АлександърТ.А.]

Не трябва да се бърка професията . Където са налице много качества нужни за практикуването ѝ .Със онази слабост , или неумение да контролираш мислите си .Това го има като съвет на различни места и по различни начини изказано . Въпроса с контролирането на ума седи главно на една основа .Да не забравяш кой си .С ума и сетивата можеш да се пренесеш на всякъде , независимо дали на сън или на яве .Илюзията може да бъде перфектна .Важното е когато кажеш ,,добре-стига", да се върнеш в своя център .

Може би имаш в предвид , друго . Когато човек е отдаден на работата си , тя го променя . Например когато си 24 ч. депутат , неминуемо идва момент , когато и сънищата ти стават депутатски . Когато качвайки се в автобуса се държиш като депутат е явно че не можеш да се върнеш в настоящето .Просто си забравил кой си и какво се е променило .  

На въпроса ти мога да кажа че даже е задължително да може да живее в настоящето . Но твоето настояще може да е различно от настоящето на околните . Те може да виждат че ставаш друг , то е друго ...Може да се каже и така .Какъв изследовател си , ако не потдържаш основната си база (за сравнения).Това е , дали си изследовател или преселник , да го контролираш .

ПП   Честит празник

Редактирано Юни 24, 2017 от АлександърТ.А.

[Кон Круз]

Възможно е да се има предвид следното: съзнанието ти да е концентрирано върху онова, което вършиш в настоящия момент (без значение дали става дума за събиране и анализиране на исторически факти или пък създаване на прогноза за еди какво си, където също има предварително запознаване с някакви сведения), да не се люшка постоянно в мисли какво си правил или какво ще правиш след еди колко си време. Но определено занимаването с определена информация повечко време, повлиява в някаква степен по един или друг начин на светоусещането ти.

[Кон Круз]

"На ден Илинден 1903-та година (20-ти юли по „стария“ и 2-ри август по „новия“ календар) избухва Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание на българския народ, останал под турско робство в Османската империя след Берлинския договор. Защо е важно да споменаваме цялото му име? Защото това е въстанието на българите от Охрид до Черно море. Сраженията се водят на огромна по мащаби територия – от Крушево, Смилево, Мечкин Камен, до Странджа и днешно Царево.

...

На 4 октомври (22 септември по „стария“ календар) 1903 година чета от 70 човека, с войвода учителят от Банско Радон Тодев, води последното сражение с османски войски, като прикрива и охранява изтеглянето на местното християнско население от подпалените разложки села. Ден преди това в църквата "Св. Троица" в Банско поп Стойко опява четниците приживе.

Над местността „Света Богородица“ в Годлевския балкан четата влиза в бой с 600 души тежковъоръжен аскер (редовна войска) и над 1,000 души башибозук. След петчасово ожесточено сражение, когато патроните им свършват, четниците се хвърлят в ръкопашен бой. До последния човек. Турските жертви са 119 души. Цивилно население, което охраняват, успява да пресече българската граница в Рила и да се спаси.

Това е епичният и кървав край на въстанието от 1903-та."

(https://offnews.bg/analizi-i-komentari/zashto-dogovorat-s-makedonia-e-istoricheski-661852.html.)

[golden_sun]

аз лично се гордея,че съм българка. Но за съжаление, все повече се сблъсквам с омраза. Забелязала съм  за повечето българи, че в момента, в който някой им помогне, този някой си печели омразата. Не веднага, но постепенно. Само аз ли го забелязвам?

Колкото до историята- намирам за полезно да се чете и помни историята, да има историци, иначе просто си оставаме обикновени хора, всеки сам за себе си, без зачитане на елементарни спомени. Как иначе ще си спомним уроците от миналото и как ще се гордеем с нашите победи?

[Кон Круз]

Факти за българската жива торпила кап. Димитър Списаревски, който не съм срещал другаде.

"Във Военния клуб в Плевен пък се разправил с нашенски любители на немски военни маршове, които не разрешават на оркестъра да изпълнява български песни. 

Списаревски бил любимец на жените но въпреки много изкушения останал верен на своята голяма любов - Ефросина Каблешкова, потомка на известния копривщенски род."

Направи ми впечатление доблестното поведение на един военновременен враг на храбрия наш летец. 

"След освобождението си на 9 септември 1944 г. от лагера за пленени англо-американски пилоти край Шумен подофицерът Робърт Хенри Ренър - единственият оцелял от тарана, заедно с още един американски пилот посещават майката на Списаревски - Елисавета. Те целунали ръка на опечалената жена, изказали своите съболезнования и преклонение пред героичния подвиг на сина и. "Трябва да сте горда, че сте родила такъв смел орел, казва и Ренър. После, в знак на безкрайно уважение към подвига на Списаревски, американският летец предава на почернената българка своите ордени и медали."

Цитатите са взети от статията "Списаревски набил немски летец, обидил България" (в-к "Галерия", стр. 24, 2-8 август 2017 г.).

Редактирано Август 14, 2017 от Сингам I Шишман Асен

[Кон Круз]

В тази статия на проф. Пламен Павлов пише неща, които до миналата седмица не знаех и които не се учат в училище. През годините вярвах, че кръстоносците са дошли, за да ни освободят от османско иго, но...не е било точно така. Искали са земите ни за себе си. Унгарците са били по - предпазливи, но французите са искали да завладеят и азиатските владения на османците (които са били не само турци). Част от публикацията:  "Кръстоносците преминават Дунав при Железни врата, откъдето започва територията на Видинското царство. В хрониката на манастира "Сен Дьони" се разказва, че в България кръстоносците вършат "ужасни зверства" срещу православните християни и оставят по пътя си "...безмилостно плячкосани земи и разруха..." Така западната армия достига Видин, където има турски гарнизон. Според Шилтбергер "владетелят на този град и страната" (Иван Срацимир) среща краля извън Видин и признава неговата власт. Австрийският поет Петер от Рец, също участник в похода, твърди друго - "кралят на Видин (...) беше победен след кратък бой..."

Превземането на Видин вероятно става не без помощта на местните българи. Цар Иван Срацимир обаче е заставен да плати контрибуция, а във Видин е оставен унгарски гарнизон. Както посочва Ив. Тютюнджиев, едва ли е случайно недоброжелателното отношение на автора на Българската анонимна хроника към "... блестящия от многото злато и бисери..." унгарски крал и другите "господа", ръководещи тази амбциозна кръстоносна акция. През 1396 г. българите помнят унгарската окупация от 1365-1369 г., когато населението на Видинското царство е подложено на насилствено покатоличване. Въобще традиционното обяснение за приемането на кръстоносците във Видин като освободители е пресилено. Изненадващо е също, че Иван Срацимир не участва в последвалата Никополска битка. Това най-вероятно се е дължало на недоверието на Сигизмунд към българския владетел. Ако кралят е желаел присъединяването му към армията, то надали Иван Срацимир би имал избор."
И т.н.... Целият материал: http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/konstantin_II_asen.htm.
Проф. Павлов е поддръжник на хипотезата, че краят на средновековната българска държава е през 1422 г., а не през 1396 г., каквото схващане се е наложило.

[Кон Круз]

И ето още нещо, за което не се учи в учебниците ни по история (или поне по мое време не се учеше). Касае се за времето на Втората световна война и българското управление в територии населени главно с българи, но били до преди войната част от Гърция.

"За въздигането на новоосвободените земи България увеличава бюджета си от ^[5] 8,46 милиарда лева в 1940 г. на 14,39 милиарда в 1942 г. (1,7 пъти) и на колосалните 27,58 милиарда в 1943 г. (3,3 пъти) при относително еднакъв курс към долара през 1941-44 г.^[6] С тези десетки милиарди на българският народ се преобразяват изостаналите под чуждо управление области – построяват се нови училища, болници, гари, пристанища, ж.п. линии, граждански и промишлени обекти, отводняват се блата, прокарват се пътища, изграждат канали за напояване на Сярското поле, корабостроителници в Кавала и на о. Тасос, благоустрояват се селищата, залесяват се голите баири оставени от чуждото управление^[7].

Политиката по отношение на завареното гръцко население, състоящо се предимно от Малоазийски преселници, обаче е коренно противоположна. Тя е в отговор на политиката на генерал Йоанис Метаксас, чиито диктаторски режим през 1936 г. забранява употребата на български език не само на публични места, но и като домашен. Местните българи без разлика на тяхната възраст са принуждавани да учат гръцки език и са подложени на жестоки репресии, а изявите на българско самосъзнание са абсолютно забранени. В резултат българската държава налага политика на жестоки репресии над местното гръцко население, затваряйки гръцки училищa и забранявайки изучаването на гръцки език.^[8] Тази политика цели пълното експулсиране на гърците от региона.^[9] Гръцките кметове, учители и други официални лица са депортирани или избити.^[10] Българската власт конфискува цялата собственост на гръцкото население и я прехвърля на българското.^[8] Като последица на тези действия, гръцки партизани и цивилни организират Драмското въстание в края на септември 1941. Въстанието е потушено безкомпромисно, като 3000 въстаници (от които 1000 невъоръжени) са убити, а в следващите седмици българската армия убива 15 000 гърци, като в някои области са разстреляни цели села.^[8] Българската окупация е най-смъртоносна за гръцкото население – българската армия избива общо 40 000 гърци, докато Германия екзекутира 21 000, а Италия – 9000.^[11] Междувременно, започва заселване на тези територии с напусналото ги след Първата световна война българско население, както и с нови заселници от Старите земи."

(https://bg.wikipedia.org/wiki/България_във_Втората_световна_война.)

Не знам до каква степен е вярно съдържащото се в по - горния цитат и в нецитираните части на съответната уикипедска статия. Като източник на твърденията за българските убийства в Гърция е посочен труд на американският историк Маршал Лий Милър.

 

[Кон Круз]

В село Гугутка, с предишно име Арнауткьой, намиращо се в Южна България, община Ивайловград, Област Хасково, по време на Априлското въстание дошли башибозуци, които искали да бастисат местните българи. Някои от местните турци се застъпили за тях. В една редица били наредени българите и техните турски защитници - били разстреляни всички.

 

[Кон Круз]

Урвич Кокалянски: https://bg.wikipedia.org/wiki/Урвич_(Кокалянски).

[АлександърТ.А.]

 

Кои са Славяните ? Това са Българи владеещи,, Словото Божие ".

 

Редактирано Януари 24, 2018 от АлександърТ.А.

[Кон Круз]

Една от най - интересните личности в българската история. Човек, който заслужава не по - лош филм от онези за смелото сърце Уилям Уолъс или за Орлеанската дева Жана Д`арк.

 

Редактирано Септември 23, 2018 от Кон Круз

[Кон Круз]