Guest BENITA Добавено Юли 20, 2007 Доклад Share Добавено Юли 20, 2007 Ейййййй котенца с чадърчета и ако след всичко това кажете, че Господ няма чувство, за хумор, грях ви на душата . С един приятел обичаме да се шегуваме, че на Агелчетата сигурно им трябват ужасно много памперси като ни гледат как "мъдруваме" и колко на сериозно сме се взели всички хихихих . А аз ви обичкам всичките , а щом аз която съм несъвършена ви обичам, какво остава, за Учителя. Целувки и прегръдки Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юли 20, 2007 Доклад Share Добавено Юли 20, 2007 Колкото до самото кръщаване като ритуал,от него е останала само формата,изпразнило се е от съдържание.Никой не ти обяснява в църквата защо и какво точно правим с него.То май е така и с другите неща,които се случват там.Ако питаш хората,всеки си има почти индивидуална версия за нещата.Свещениците в повечето случаи не обичат да се обясняват.От библията не би могъл сам да научиш много,дори и да я прочетеш цялата. Съгласна съм, че има свещенници, на които им е много трудно да бъдат свещенослужители. И това се отнася не само за нашата православна църква. Но Слава Богу ритуалът (и не само този) е трудно да бъде изпразнен от съдържание. Ако бъде изпълнен точно, дори и от не много подходящ човек, той "работи". Видима промяна в живота може и да не забележим - бих определила кръщаването като отварянето на една врата. Тази врата може да се премине и по други начини, но защо не този? Можеш да опиташ да се запознаеш с някой свещеник, който поне има желание и се старае да бъде свещенослужител. Той ще има и желание много неща да обясни и осветли. Контактът с такъв човек е интересен и полезен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юли 20, 2007 Доклад Share Добавено Юли 20, 2007 (edited) Кръстихме се с жена ми и голямата ни дъщеря преди десетина години в църквата "Света Петка". Втората ни дъщеря кръстихме когато стана на 8 години в първата българска църква в Америка (град Сейнт Луис). "Да бъде според вярата ви" Господ Исус Христос Съгласен съм на 100% с Господ Редактирано Юли 20, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иванка Калбурджиева Добавено Юли 20, 2007 Доклад Share Добавено Юли 20, 2007 "Да бъде според вярата ви" Господ Исус Христос Съгласен съм на 100% с Господ Синът ни беше на 3 години, когато го кръстихме. Мъжът ми се кръсти на 40. А 9 години след гражданския ни брак, спонтанно решихме и сключихме църковен брак при един много качествен свещенослужител - Любомир Попов от Варна, който по-късно изпадна в немилост!? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mihailo Добавено Юли 20, 2007 Доклад Share Добавено Юли 20, 2007 Здравейте! Как мислите, много важно и задължително ли е човек да бъде кръстен? Кой го казва? Само православните християни. Защото това е част от техните обряди. Аз не съм кръстен- по стечение на обктоятелствата в онази епоха не кръщаваха в църкви, и не смятам и сега да го правя. Просто защото според мен това не означава нищо, кръщенето е само един религиозен ритуал. Аз бих го направил сега вече съзнателно но вече съм кръстен. Колкото до самото кръщаване като ритуал,от него е останала само формата,изпразнило се е от съдържание.Никой не ти обяснява в църквата защо и какво точно правим с него.То май е така и с другите неща,които се случват там.Ако питаш хората,всеки си има почти индивидуална версия за нещата.Свещениците в повечето случаи не обичат да се обясняват.От библията не би могъл сам да научиш много,дори и да я прочетеш цялата. Съгласна съм, че има свещенници, на които им е много трудно да бъдат свещенослужители. И това се отнася не само за нашата православна църква. Но Слава Богу ритуалът (и не само този) е трудно да бъде изпразнен от съдържание. Ако бъде изпълнен точно, дори и от не много подходящ човек, той "работи". Видима промяна в живота може и да не забележим - бих определила кръщаването като отварянето на една врата. Тази врата може да се премине и по други начини, но защо не този? Можеш да опиташ да се запознаеш с някой свещеник, който поне има желание и се старае да бъде свещенослужител. Той ще има и желание много неща да обясни и осветли. Контактът с такъв човек е интересен и полезен. Всеки си заслузава и попа и ясновидеца.Мишо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Юли 21, 2007 Доклад Share Добавено Юли 21, 2007 ....бих определила кръщаването като отварянето на една врата. Тази врата може да се премине и по други начини..... Така е Диана, Важното е, като открехнем тази врата да продължим към светлината, защото сам по себе си ритуалът не ни извисява духовно. Много хора се кръщават, а после остават с празни души. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.