Осъзнато сънуване

[mecholari]

Ефекта, на наблюдателя?

Наблюдавал ли си следния сценарий? Момче и момиче седят и те наблюдават, интересуват се от тебе , а ти ги виждаш, като се разговарят какво  да пият и момчето накрая си избира бира? Иначе, елемент от разговора е "какво да му помогнем"?

Също, в осъзнатото сънуване, концентрираш се върху образа на Учителя, и питаш "Искаш ли нещо да ми покажаш", и да ти покаже някаква друга форма на фейсбук, която действаш  изучавайки я как работи?

Или да сънуваш близък роднина, и да слушаш разговора му с майка ти, и ставайки от сън мислейки за него, в същия момент да звъни във синхронизъм и да разговаря с майка ти? Преди време четох статия в 4 страници на презентиращи идеите на Юнг, и там ставаше въпрос, че в сън се сближаваш с други азове, с които комуникираш. Юнг е имал например сеанс, където клиентка е говорила за сънищата си, сънувайки египетски бръмбър, и в същият момент в стаята е влязал точно такъв, един единствен път през живота на Юнг, и тогава клиентката му е обърнала по-сериозно внимание на интерпретациите му. Затова въпроса ми беше, някой от вас участваше ли в оргията? Но едва ли някой ще си признае, че е бил във влакчето на тройката мъже.

Защо трябва да има момент на терзание? 

Нима със съществуванетто на интернет не се осъществява колективна връзка?

Според мен, част от психологическите парадигми са безвъзвратно остарели, и психолозите са изправени пред съвсем различни предизвикателства. Защото преди децата са чели митове и легенди, чели са литература, развиваща въображението,  бабите са им казвали приказки, нещата да си ги представяш, с подсъзнателната нагласа да навлизаш в образността на автора, а сега са бомбандирани от телевизия, всякакви приложения, компюрърни графики и образност? Да, не можеш да наблюдаваш цялото колективно несъзнателно, но какво правиме с тази битова образност?

Също, идеята да ходиш на психолог да ти прави анализ, и поп да чете молитви за тебе? Щото вече се предполага, че имаш проблем, и търсиш помощ, а си готов и да си плащаш за да си поговорите. И така, някой като чете Юнг, е вече потенциален психолог и клиент. Ролеви игри. Социална полезност, съчетана с облага.

Редактирано Септември 5, 2020 от mecholari

[mecholari]

Елемент на терзание имаше, когато споделих участието си в оргията, Тотал щета. Навлизане в друго емоционално състояние. Откъсване от лекотата, след това в осъзнато сънуване чувах,  чувал съм също след други изказвания във виртуалната среда ,разговори след това "той е вулгарен". И ето тука модераторите изтриха в неадекватен разговор "pedero Lari", А това момиче ми беше потенциален сексуален обект, заентересува се от удоволствието, каращо я да се цени повече като жена. Да провери силата си на възбудител.

Невидимото същество  в осъзнато сънуване, последния път я накарах го да ми изтрие стъпалата на краката. Никакъв секс. Но с тънък елемент на сексуална възбуда, и събуждане с ерекция.

Това асоциирайки го с розенкройцерите, и предписанието им да не правиш физически секс, само когато трябва да създадеш физически деца, а от друга страна, изказване на Кастанеда, че повечето неорганични същества са женски, и имат нужда от внимание и част от енергията ти? Също розенкройцерите пренасочват енергията във фигуриране на образност, а боговете на ума, които са едновременно приемани и като "зли", си имат тяхна тайна стратегия формираща форма на осъзнаване.

В приказките, момата също е ставала булка на змея.

[kipenzov]

преди 19 часа, mecholari каза:

Ефекта, на наблюдателя?

Наблюдавал ли си следния сценарий? ..........

Не просто съм наблюдавал в осъзнат сън сцени, в които последствие да съм участвал.

Веднъж в 10ти клас, ми се случи да сънувам толкова реален сън на някакво място с алеи в парк, атракционно влакче, и над дърветата една голяма сграда. Няколко месеца по-късно, бях на ученически лагер в Бяла, картата за която ми беше платена от шефа ми в заведението, в което работех в Сандански. А пък аз му бях дал в замяна карта за един хотел в Слънчев бряг. В деня, в който трябваше да се "настаня" с "моята" карта в хотела, т.е. шефа ми и жена му да дойдат, за да ги настаня от мое име, аз и двама съученици отидохме с автобуса до Слънчев бряг и очаквахме гостите. Минаха няколко часа, а тях ги нямаше, и за това решихме малко да се поразходим. Вървим по алеите, откъм плажа, пред хотел "Кубан". Направо замръзнах!!! Минаваше едно влакче пред нас, по алеята, а над дърветата виждах сградата на хотела. Точно както бях сънувал! 

Нищо не казах, но бях като в съня. Тогава не знаех какво е Синхроничност, но пък бях с ясното съзнание, че нещо важно ще се случи, на което трябва да обърна внимание! Да, ма не знаех какво. 

Отидохме в един клуб с електронни игри да "поджиткаме". Минаха още два часа, и така изпуснахме и последния автобус за Бяла. Казах на приятелчетата, че нема смисъл да чакаме вече, че може и да са катастрофирали шефа ми, и е по-добре да се прибираме към лагера в Бяла.

Е, за мой ужас, последствие разбрах, че шефа ми и жена му са катастрофирали около Пловдив!

преди 20 часа, mecholari каза:

Защо трябва да има момент на терзание? 

А, де?!?

На още няколко пъти ми се е случвало уж на "бъзик" да предположа некви гадости, и се е оказвало, че е самата прикрита истина за случки, в които не съм участвал.

Аз ли предизвиках тези случки или синхронично се проявиха "предположенията" ми?!

Не знам! Но, вече  си "меря приказките"! Елементарна отговорност, пък макар и самоограничаваща.

Но пък "терзанията" са емоционалните реакции при взаимодействието на Аз-а и Света. И спокойно могат да си използват като показател за нещо налично в нас, което предизвиква тези реакции. "Опознай себе си, за да обикнеш света".

 

[kipenzov]

преди 20 часа, mecholari каза:

Според мен, част от психологическите парадигми са безвъзвратно остарели, и психолозите са изправени пред съвсем различни предизвикателства.

Ами няма стари неща, според мен, само актуални и неактуални.

Има съвременни предизвикателства и минали и бъдещи. Въпрос на форма на "Духът на времето", в което живеем.

А пък самите психологически парадигми са ориентирани върху надмогване на неврозите и вече патологичните им форми на развитие. 

И тук идва момента на въпроса какво е Реално? Щото от насоката на отговора, който е приет от мнозинството се определя и насочеността на психотерапевтичните техники. Тъй като те служат за обществен инструмент за контрол на психическото здраве на индивидите. Един вид "момчето и момичето да решат как точно да ти помогнат", без да те питат.

Така "разковничето" за определяне на психоздравословното състояние на всеки конкретен индивид се състои в това дали "поведението му отговаря" на критерии за "нормалност". Това, пък в негативната му форма се явява "диктатът на стадото", но пък в позитивната форма е "възможност за пълноценност" при живот в общество. Въпрос на конкретен като форма "обществен договор" какво е допустимо и какво е осъдително.

В крайна сметка всичко опира до противоречието между индивидуалното и колективното.

На "границата" се раждат Табутата, а те пък са "двигателя" както за индивида, така и за обществото, като "под" тях са единствено екзистенциалните нужди, които определят инстинктите. 

Последните, според мен, са три основни.

Един е за възпроизводството - инстинкт за самосъхранение. И от него като производна е и нагонът.

Вторият е за обединяването - стадния инстинкт. От него са производните нужди за социализиране, групиране и др., които в комбинация с инстинкта за възпроидводство "раждат" его-игричките за власт и надмощие, за социално позициониране и лидерство, за притежаване и др.

Третият, който не съм срещал често да се нарича директно, е инстинктът за растеж и развитие. Сблъсквал съм се с идентично понятие -"Инстинкт за истината", който е малко "по-романтична" форма, . От него като производна е нуждата да се развиваш, да опознаваш, да анализираш, да търсиш общото сред различното и др. Също така, смятам, че от него произтича и религиозното чувство, което като същност е стремеж към трансцендентното.

В крайна сметка, ние като индивидуалности, нашата проява на Аз-а в материалното под формата на личности със специфична история, характер, темперамент и поведение или т.нар. ни Его, е просто една комбинация, оформено от силата на инстинктите.

 

[mecholari]

Разбира с в последните два поста съм представил нецялостно хронология на сън, който сънувах и записах във форума, и мислеки за синхронизъм, съм заспал и сънувайки осъзнато съм слушал разговор на мои роднини, и събудил съм се точно тогава, когато моя роднина да извъни за да говори с майка ми, след това с мене и да му разкажа съня си, предавайки част от разговора в съня така като аз съм го чул, който съм чул предварително.

И част от идеята е , момче и момиче разпознаващи се в тази битова житейска ситуация, седящи да четат темата за осъзнато сънуване, да им подейства като египетски бръмбар скарабей, да си създадеме фейсбук, където да се разговаряме, а не да се ебеме, и с това "какво да помогнем", а да не става въпрос за формиране на стадо. Нито на оргия. Фейсбук в сънуването.

 

[mecholari]

Аз преди малко сънувах ескалатор, на който всеки беше награбил голям технологичен продукт, и един грубо ме блъсна изкачвайки се по стъпалата нагоре. и качих се горе, сам в позиция на изчакване.

[kipenzov]

Докато предните дефиниции са функция на парадигмата на Бихейвиоризма, който е проява на Материалистична философска мисъл, то има и Идеалистична философска мисъл.

Ако основното мото на Материализма е "Битието определя Съзнанието", то на Идеализма е "Съзнанието определя Битието".

В случая Идеалистическата интерпретация на инстиктите има друга форма!

преди 22 часа, mecholari каза:

Ефекта, на наблюдателя

Точно този ефект е най-труден като лично постижение, според мен! "Парадоксът на квантовия наблюдател"! Но безпристрастния Наблюдател!

Щото в основата на гледната точка на Наблюдателя стои "нещо солидно".

Това е собственото ни усещане за Аз, нашата идентичност, така, както се възприемаме като личност с история, характер, темперамент и поведение. Нашето схващане за правилност.

А в монолитния поток, всяко действие е акт на колапс. От непроявения потенциал се манифестира една форма, но другото, непроявеното, остава като такова.

Така във всяко ни действие има и нещо като ДДС,

Примерно във желанието да се манифестира формата на идеята за инструмент за взаимно обучаване чрез изобретяване на "виртуален фейсбук", в който са ни "свързани съзнанията" и в който "някой" да възпроизвежда като мисъл-форма "скарабея", който пък отвъд съзнателното внимание на участниците да им провежда внушения за "обучаване", лесно би могло да се провиди и неизказаната форма на желания.

Докато "на преден план" излиза желанието за социализиране и взаимопомощ и предложението за някаква форма, то неизказаното се провижда във самата форма.

Да има "свързване", но пък да има и "някой", който да "въздейства с мисъл-форми", отвъд съзнателното внимание на участниците. Това е в противоречие с информирания избор. 

От тук пък може да се анализира защо има неизказано желание за въздействие, но прикрито. Това е прикрито желание за власт, за надмощие и производните му развития на ситуациите като сцени на съревноваване, на битки и т.н. Което пък ти се прожектира и в съня с ескалатора...

[mecholari]

Разбира се, съзнанието генерира технологиите, да поставиш техника и технология пред съзнанието е загубена кауза. Може да се гледаме и чуваме без средствата на предлаганите форми на комуникация. 

А ти търсиш ли в общуването някаква форма на надмощие?

[kipenzov]

В крайна сметка Синхроничността се проявява в индивидуалните ни съзнания, под формата на логически връзки между наглед несвързани събития.

Осъзнатите сънища също са форма на Синхроничност, но такава, в която разумното обяснение произтича от обработката на информацията от съновни ситуации.

А "Езикът на подсъзнанието" е изграден от символи, оплетени в истории, предизвикващи чувства. А как "ще прочетем" съновидението е въпрос на лични способности. Но в огромната си част, "прочитането" е в пряка зависимост от Нагласата ни. Последната пък се определя от убежденията ни, а те са функция на Вярата ни. Дали човек вярва в задгробния живот, дали според вярата му животът е само един, определя и начин, по който е склонен да интерпретира съня.

Но в крайна сметка, в качеството на интерпретацията се състои и Свободния избор. От изводите можем да си избираме мотивация за действия, но отвъд тази "дуалност" има и други "пространства", които не са обусловени от сегашната ни "рамка" на обществените възприятия, предавани като опитност през поколенията.

Неизбежно е! Иначе, ако нямаше непознато, нямаше да има и мотивация за "движение/търсене".

П.п. "заиграването" със сексуалното е част от окултните практики на "Пътя на лявата ръка" или "тъмния окултизъм", докато въздържанието е част от окултните практики на "Пътя на дясната ръка" или "светлия окултизъм". И под "тъмен окултизъм" имам предвид баш си "тъмния", а не това, което докато чета във форума, виждам че някои хора си мислят, че е "тъмен". Всичките му там оргии, жертвоприношения и секви кръвосмешения са само част от ритуалистиката им.

"Омешването" на практиките не е препоръчително, но всеки е свободен да избира...но не и последствията от избора си...

И то при положение, че искаш да практикуваш...само тогава, като следствие на желанието да го правиш ще ти се отвори инфото и от "двете ложи". Проблемът е, че която и да е, върви с импринтирането на собствената им доктрина, която започва да определя и мотивацията ти. Така се оплиташ в мрежата на Паяка..."борбата"...

"тълпата", "стадото" е не само в материално проявения свят, а и в "астралния" - секви "войнства", борещи се помежду им е признак за това...

А спокойно можеш да си си просто Наблюдател...но това върви с овладяването на чувството за Власт, раждащо желанието да надделяваш и да управляваш.

А всичко това върви и с отговорност за действията. "Не съди, за да не бъдеш съден".

 

Редактирано Септември 6, 2020 от kipenzov

[kipenzov]

Току-що, mecholari каза:

А ти търсиш ли в общуването някаква форма на надмощие?

Да! При положение, че пиша, неминуемо остава и нещо неизказано. И то е желание за надмощие.

Колкото и да не съм изцяло съзнателен докато пиша, в последващия си анализ на написаното, няма как да не провидя и желанието ми за надмощие.

Доколкото успявам да провидя по-надълбоко, отвъд позитивното замазване на нисшия ми ум, че видиш ли "ама аз не съм такъв, аз не изпитвам подобни чувства", то винаги откривам и противоположното на позитивното ми изказване, в което откривам и нелицеприятните противопоставени желания.

Стремя се обаче да защитавам идеи, а не собственото си представяне.

Макар че начинът, стилът на изказването ми, често да оставя впечатление, че искам да изпъкна, то се дължи на това, че не знам как да се изкажа по-просто и разбираемо.

Все пак се вижда колко инфо съм поел, а синтезирането му до прости, но мъдри слова е изкуство, което все още не съм овладял.

Вероятно има и несъзнаван фактор?! щото като си се представя да синтезирам нещо кратко и смислено, винаги стигам до образ, в който говоря с благост и казвам толкова много неща с малко думи, а това ме води и до образната представа за некъв предвзет гуру, дето яко си е повярвал, а това определено е капана на манията за величие, която е форма на Месианския комплекс...

А пък съм зодия Риби с асцендент Скорпион и почти сичките ми планети са във водни знаци... а ако има нещо на тоя свят, което води до пристрастяване и потъване в зависимости, то винаги има и една Риба дето страда от това, хихих. .... "Човек, каквото сам си направи и цело село не мож му направи". Требе и да се пазя от изкушения, към които съм доста склонен все пак...