Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Осъзнато сънуване


Recommended Posts

Здравейте нов съм както във форума, така и в осъзнатото сънуване. Наскоро имах първия си осъзнат сън. Раказвам ви го защото начина по който разбрах за това, че е сън е много интересен. Предполагам, че много от вас са гледали филма Генезис, в който главния герой ( Леонардо Дикаприо) има нещо което наричат тотем. Според това което казват във филма тотема е предмет чрез който можеш да разбереш дали сънуваш или не. Аз няма да се отклонявам много по тази тема ако ви е интересно вижте в интернет, пише това онова по въпроса... Както и да е та неговият тотем е пумпал. Когато го завърти в сън той никога не спира да се върти и не пада. Именно това направих и аз кога заподозрях че може и да сънувам, но не бях съвсем сигурен намерих един пумпъл и го завъртях и той наистина не спря да се върти. Много интересно... Сигурен съм че има и други верни неща от този филм които не са случайни. Вие ималили сте подобни преживявания на сън?

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...
  • 2 weeks later...

Някой би ли се осмелил да сподели личните си мотиви за практикуване на осъзнато сънуване и как го използва? Аз, като се замисля, май нямам такива причини, но пък при мен нещата стават сами. Имам предвид, че не си поставям за цел да съм съзнателна по време на съня, нито съм пробвала медитации и техники, които да предизвикат такъв сън. Имала съм случаи, в които осъзнатостта насън ми е пречила да изживея някоя емоция интензивно, да се "потопя" в екшъна, така да се каже.

От четенето по други форуми съм останала с впечатлението, че много хора имат нереалистични очаквания. Общо взето, голяма част от тях искат да срещнат някое фантастично или митично същество, което да им предаде някакво готово и универсално знание, което пък ще им осигури безпроблемно съществуване, освобождавайки ги от нуждата да се справят с трудностите си и да мислят до живот. Зад външно демонстрираните духовни интереси прозират желания за контрол и предимство пред другите, "не толкова напреднали." Съдейки по моя опит с осъзнатото сънуване, мога да кажа, че подобни идеи са най-малкото смешни и срещата с духовни водачи по никакъв начин не ни освобождава от отговорността да живеем живота си.

Изобщо не искам да омаловажавам осъзнатите сънища, при положение че аз лично съм имала полза от тях. Например, преди изпити съм сънувала осъзнато и съм виждала точните въпроси, реакции на преподавателите и на други хора около мен, неща, на които не съм отделила много внимание и т.н. Същото се е получавало преди интервюта за работа и други важни събития. НО! Всичко това ми се "показва" в съня при положение, че аз съм си свършила работите в будно състояние и съм упражнила способността си да мисля. Поне в моя случай е така.

О, имам още един въпрос. Как се променят модели на поведение, нагласи, отношения по време на осъзнат сън, и редно ли е това да се прави без психотерапевт, да кажем, или някой който да може обективно да оцени ставащото? Защото, на всички ни се иска да вярваме, че можем да се справим сами, без да допускаме други в съкровеното си пространство, но си мисля, че са възможни жестоки грешки, особено ако липсва знание.

Между другото, вчера се събудих от осъзнат сън, в който един пияница пееше руска романтична песничка. Вчерашният ден ми беше много нервозен, даже на два пъти бях на ръба да се развикам на когото трябва, но пък тази песничка зазвучаваше в главата ми и настроението ми моментално се оправяше, даже ситуациите сякаш започваха да изглеждат смешни. Такива ми работи с осъзнатите сънища...

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

Всичките ми сънища са осъзнати и едва наскоро при разговор с приятели осъзнах, че не при всеки е така. Винаги си знам, че сънувам и затова обожавам тази друга реалност и си ''проектирам'' неща. Трудно променям обстоятелствата, но с лекота решавам аз как да реагирам на нещата които се случват. Даже понякога ми се получава да проектирам предмети и ситуации. Обожавам да летя и почти винаги го правя като напоследък ми е все по-лесно да се задържа във въздуха и ''тренирам'' къде и как да кацна, защото по принцип изисква голяма доза концентрация. Толкова обичам тези сънища, че често спя над 10 часа, а понякога като нямам какво да правя си лягам през деня за 30 мин - 1 час специално за да го правя. Но искам да подчертая, че не съм се опитвала да се науча, така съм си от самото начало, почнах да имам Ос. сънища от 9-10 годишна. А сега просто почнах да се упражнявам и да ги/се развивам и да задълбочавам нещата.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 months later...

Здравейте, тука прочетох, че осъзнатото сънуване без подготовка е опасно, защото ти изчерпва цялата енергия и като следствие от това ти страдаш/боледуваш. Това вярно ли е?

Линк към коментар
Share on other sites

Не. Поне при мен не се получава никакво изчерпване на енергия. Не виждам и причина това да се случва. Може би в описаните случаи влияние оказват и други фактори.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 weeks later...

Осъзнатото сънуване и опитите му да се предизвиква и да се моделира съня, когато се осъзнава, че това е сън

според мене е безсмислено и напълно излишно.

Вместо да си моделирате сънищата по ваш вкус, по-добре пишете сценарии за филми.

Линк към коментар
Share on other sites

Не виждам връзка. Всъщност опитите за осъзнато сънуване са може би по-скоро крачка към постигане на непрекъснатост на съзнанието. Т.е. запазване на съзнанието и след като заспим и будност във фините светове. А последното вече си е живот в действителността, а не в илюзия.

Линк към коментар
Share on other sites

Знае, се че сънят може да лекува някои психически травми. Учителят е препоръчвал в някои подобни случаи продължителен сън. Но само за лечение. Неотдавна гледах репортаж, че и официалната медицина опитва този метод. Подлагане на продължително спане (няколко дни непрекъснато), с помощта на медикаменти, за да се преодолее шок. Крайността беше в експерименти на ЦРУ от времето на студената война, когато са опитвали да запрограмират и управляват психиката на хората. За да ги направят идеалните убийци, им се обяснявали мисията. След това ги вкарват в сън, дълъг сън - в продължение на няколко седмици. Когато се събудят те като от своя воля извършват мисията си, без да помнят че са били за програмирани. Така, че ако бъдат заловени никой не може да уличи ЦРУ. Смятам, че съня има тепърва да се открива и разбира. Беинса Дуно смята, че по време на сън ни се разкрива от задачите и уроците, които трябва да научим през деня.

Линк към коментар
Share on other sites

Каква будност във фините светове, след като тези фини светове не са спуснати отгоре, а всеки сам си ги импровизира осъзнато, както иска.

Тоест, финия му свят ,  е програмиран от него, от представите му от действителността, понеже той не може да измисли нищо друго, освен това, което вече така или иначе вижда, чува и усеща, когато е буден,

то тези фини светове, не са такива, каквито би трябвало да бъдат, а са просто една илюзия, един полет на мисълта и на мечтите на човека

И в такъв случай каква е разликата, ако човек си мечтае, когато е буден , или ако си мечтае, сънувайки осъзнато

Еми няма разлика....и в двата случая той си мечтае.....и според мене дори се отдалечава от фините светове

 

ПП. и аз съм сънувала осъзнато, но не съм отдавала на това голямо значение, дори никакво.

Последното беше скоро, сънувах  кошмар, някакви великани ме преследваха, събудих се, после продължих да сънувам кошмара, но знаех, че това е сън и се опитвах да го извъртя в моя полза. Не помня успях или не, май само донякъде успях и се раззвъняха часовниците. И какво? След като съм успяла да променя кошмара в моя полза, то така съм предотвратила някакъв проблем, за който ме е предупреждавал съня или какво? Каква е ползата? Като си сънуваме осъзнато какво толкова важно правим?

Редактирано от mvm
Линк към коментар
Share on other sites

Чакай малко. Сънищата са си сънища, фините светове - нещо различно. Осъзнаването в съня е крачка към осъзнаването в истинските фини светове, като например астралния свят.

 

А ако успееш да се справиш с един кошмар, това е в известен смисъл победа над себе си. Например някой се страхува да остане сам на тъмно. С известни усилия той успява да се справи с този си страх в будно състояние, но продължава да изпитва страха в сънищата си и сънува кошмари. Това показва, че въпреки усилията, страхът все още не е напълно преодолян, а продължава да се крие в подсъзнанието на човека. Но ако по някакъв начин с тренировка или не, човек успее да се справи и със страха от сънищата си, това вече говори, че страхът вече бива победен.

 

Добра според мен идея е, ако човек се осъзнае в съня си, да направи нещо, което е невъзможно в будно състояние. Примерно да мине през стена, да полети, да отиде при точно определен човек или нещо подобно. Така ако не друго се разчупва мисленето му, нещо, което пречи много в будния живот. В съня ги няма тези ограничения на физическото тяло и написаните неща са напълно възможни, стига човек да ги пожелае и да неутрализира бариерите в ума си.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте :) ето ме и мен (първи пост)

Преди два месеца попаднах случайно на линка на книга на Иваело Станчев - Изкуството на осъзнатото сънуване (в началото на темата). Прочетох я бързо и ми стана доста интересно, поразрових се за още информация по въпроса и попаднах на книгата на Стивън Лаберж. Много ми допадна понеже там са ползвани множество различни източници.Позовава се също така и на опита на хиляди доброволни участници в неговите проучвания. Тъ, там той дава отговор на повечето въпроси коментирани до сега в темата. Представям ви извадка от тях, дано са ви интересни :)

 

Въпрос: Може ли осъзнатото сънуване да бъде опасно за някои хора?

Отговор: Преобладаващото болшинство от осъзнатите сънища в много по-голяма степен от обикновените сънища (и, разбира се, от кошмарите) са позитивни, обогатяващи ни преживявания. Въпреки това вероятно има хора, за които преживяването на осъзнато сънуване е плашещо, а понякога и особено разстройващо. Затова ние не препоръчваме осъзнатото сънуване на всеки. От друга страна, сме уверени, че за хората с „нормална невротичност" осъзнатото сънуване е напълно безобидно. Различните хора ще използват осъзнатото сънуване за различни цели. Не би било разумно да възпираме обикновения изследовател на света на сънищата от работа с осъзнатото сънуване, само защото някой може да го използва не както трябва.

Ако след прочитането на първите шест глави от тази книга вие все още имате сериозни задръжки относно осъзнатото сънуване, ние не ви препоръчваме да продължавате. Бъдете искрени със себе си. Но се уверете, че именно вие сте този, към когото сте искрен. Не позволявайте на други да налагат собствените си страхове върху вас.

 

Въпрос: Опасявам се, че ако се науча да индуцирам осъзнати сънища всичките ми сънища ще станат такива. Тогава какво ще правя?

Отговор: Философът П. Д. Успенски описва противоречивите си чувства към „полусънното състояние", както той е наричал осъзнатите сънища, по следния начин: „Първото усещане, което те предизвикаха в мен, бе учудване. Очаквах да намеря едно, а открих друго. След това дойде чувството за изключителна радост, което бе породено от състоянието на полусън и възможността да виждам и разбирам нещата по съвсем нов начин. А после се появи и малко страх, защото много скоро забелязах, че ако се оставя на техния ход, те биха се разраснали и биха ме обсебили както насън, така и в будно състояние."

Преживях съвсем същия страх, когато за първи път започнах с опитите да индуцирам осъзнати сънища. Моите старания скоро бяха възнаградени с впечатляващ успех. След няколко месеца имах все повече и повече осъзнати сънища, което изведнъж доби формата на застрашително интензивен прогрес. Опасявах се, че няма да мога да контролирам процеса: „Ами ако всичките ми сънища станат осъзнати? Не съм достатъчно мъдър, за да управлявам съзнателно всичките си сънища. Ами ако сгреша някъде?" и т. н.

Обаче забелязах, че от момента, в който се появиха тези тревожни мисли, спрях да преживявам осъзнати сънища. След като премислих трезво, осъзнах, че без да поискам това, не е възможно всичките ми сънища да станат осъзнати. И Успенски, и аз забравихме, че осъзнатото сънуване изисква полагане на усилия. Много рядко осъзнатите сънища възникват без съзнателното намерение да осъзнаеш състоянието на сън. Така разбрах, че ще мога да регулирам (и ограничавам, ако е нужно) честотата на моите осъзнати сънища, фактически след десет години опит с над хиляда осъзнати сънища рядко имам повече от няколко в месеца, ако нямам съзнателното желание за повече.

 

Въпрос: Тъй като вярвам, че сънищата са послания от подсъзнанието, се страхувам, че контролирайки ги съзнателно, ще наруша този важен процес и ще се лиша от възможността да се облагодетелствам от интерпретирането им.

Отговор: Както ще бъде обяснено в глава 5, сънищата не са писма от подсъзнанието, а преживявания, създадени при взаимодействието на подсъзнателно и съзнателно. В сънищата повече несъзнавано съдържание става достъпно за съзнателното възприятие. Обаче сънят не е изключително и цялостно явление на несъзнаваното. Иначе хората никога нямаше да могат да си спомнят своите сънища, тъй като в будно състояние ние нямаме достъп до това, което е несъзнавано.

Личността ни или нашият Аз по време на сън е същата, както и в будното ни съзнание. Този Аз непрестанно влияе на събитията в съня чрез очакванията и стремежите си, точно както и в състояние на будност. Ключовата разлика при осъзнатите сънища е в осъзнаването на факта, че преживяваното от него е сън. А това му дава много по-голяма свобода да избира и открива най-добрия начин за действие в сънищата.

Не мисля, че би трябвало винаги да осъзнаваме това, че сънуваме, както не мисля и че трябва винаги да анализираме това, което правим в реалността. Понякога самоосъзнаването само пречи на това нещата да се случват пълноценно. Ако сте в ситуация (насън или наяве), в която вашите навици работят гладко, няма нужда да насочвате действията си съзнателно. Обаче ако навиците ви отвеждат в погрешна посока (както насън, така и наяве), е добре да можете да се „събудите" за това, което правите погрешно, и съзнателно да го пренасочите в правилна посока.

А що се отнася до интерпретирането, осъзнатите сънища могат да бъдат също толкова плодотворен източник, както и неосъзнатите. Интересно е, че осъзнато сънуващите понякога интерпретират сънищата си още докато те се случват. Осъзнаването увеличава вероятността да се промени това, което иначе би се случило, но сънят независимо от това може да бъде интерпретиран.

 

Въпрос: Понякога в осъзнатите сънища се оказвам в съвсем различни светове, което се съпътства от усещането за голяма сила и мощ. Тогава съзнанието ми се разширява извън пределите на всичко познато и преживяването ми изглежда много по-реално от реалността, която познавам, а това ме ужасява. Не мога да остана в тези сънища от страх да не би никога да не се събудя от тях, тъй като чувствам, че всичко е много по-реално, отколкото в будно състояние. Какво ще стане, ако не успея да се събудя от тези осъзнати сънища? Ще умра или ще полудея?

Отговор: Въпреки привидно ужасяващото преживяване трябва да кажем, че то не се дължи на друго, освен на страха от непознатото. Няма никакви свидетелства, че нещо преживяно насън може да повлияе на мозъчната физиология по увреждащ начин. И колкото и да е реалистичен сънят, той не може да продължава по-дълго от естествената продължителност на RЕМ-фазата, най-много час. Разбира се, тъй като изследванията на света на сънищата едва сега започват, съществуват неопознати все още пространства. Но това не трябва да ви плаши да ги изследвате. Чувството за интензивна тревожност, съпътстващо бързото влизане в странния свят на сънищата, е естествена част от рефлекса за ориентация. Това е адаптивна реакция и в будно състояние, когато съществата, попадащи в нова ситуация или място, първо се оглеждат в очакване на опасност. Обаче страхът не винаги е основателен. Не трябва да се страхувате от физическо увреждане в сънищата си. Ако се окажете насред ново преживяване, оставете страха и просто вижте какво се случва. Глава 10 на тази книга е посветена на това как да посрещаме страха в сънищата си.

 

Въпрос: Казват, че ако умреш насън, ще умреш и наяве. Това истина ли е?

Отговор: Ако бе истина, откъде някой би могъл да знае това? Има явни доказателства за обратното: много хора са умирали в сънищата си без никакви увреждащи ги последствия, а като се има предвид това, че са споделяли преживяванията си след съня, те очевидно са останали живи. Нещо повече, сънищата за умиране могат да се превърнат в сънища за ново раждане, ако им се даде тази възможност. Ще илюстрирам това с един мой сън. След пристъп на тайнствена слабост, разпростряла се бързо из цялото ми тяло, аз разбрах, че ще умра от изтощение, а имах време само за едно действие. Без колебание реших, че последното ми действие трябва да е израз на цялостно приемане. Издишвайки последния си дъх с това усещане, видях как над главата ми се спусна дъга и се събудих в екстаз.

 

Въпрос: Ако използвам осъзнатостта си в сънищата, за да манипулирам и доминирам над останалите сънувани персонажи, както и магически да променям обкръжението, това няма ли да ми създаде навик за поведение, който едва ли ще е полезен за мен в будно състояние?

Отговор: В глава 6 се обсъждат подходи към осъзнатите сънища, помагащи ви да намерите начини за поведение, които да ви бъдат полезни и в будно състояние. Същността им се състои в това да контролирате собствените си действия и реакции, а не другите персонажи и обекти в съня. Въпреки това ние не смятаме, че е вредно да си поиграете на крал или кралица в страната на сънищата. Така ако обикновено чувствате, че не успявате да контролирате живота си или ако сте плаха личност, упражняването на контрол в сънищата само би било полезно за вас.

 

Въпрос: Няма ли всички тези старания и упражнения за постигане на осъзнатост да доведат до загуба на сън? И няма ли да се чувствам по-изморен, след като съм бил буден в сънищата си? Струва ли си да имам повече осъзнати сънища за сметка на активността ми в будно състояние?

Отговор: Да сънувате, осъзнавайки това, е също толкова отморяващо, както и ако сънувате без да го осъзнавате. Тъй като осъзнатите сънища обикновено са позитивни преживявания, те могат да ви ободрят и разсънят. Колко изморен се чувствате след един сън зависи от това какво сте правили в него - ако сте се сражавали безкрайно и неосъзнато във фрустрираща ситуация вероятно ще се чувствате по-изморен, отколкото ако бяхте осъзнали, че това е само сън и никоя от преживяваните от вас тревоги не е основателна.

Нужно е да се посветите на изучаване на осъзнатото сънуване тогава, когато можете да отделите от времето и енергията си и да ги вложите в изпълнението на задачите. Упражненията за запомняне и индуциране на осъзнати сънища предполагат, че ще прекарвате будни по-голяма част от нощта, отколкото е обичайно за вас, както и че като цяло ще спите по-дълго. Ако сте твърде заети, за да отделите повече време за сън или не можете да пожертвате част от съня си, то може би не е добра идея да се занимавате с осъзнато сънуване точно сега. Иначе само ще увеличите всекидневния си стрес, а и вероятно няма да постигнете големи резултати. Осъзнатото сънуване поне в началото изисква повече сън и психична енергия за концентрация. След като веднъж усвоите техниките, ще бъдете в състояние да достигнете точката, когато ще можете да имате осъзнати сънища щом пожелаете това, просто като си напомните, че можете да го направите.

 

Въпрос: Страхувам се, че нещо не ми достига, за да имам осъзнати сънища. Какво да правя, ако след като изпълня всички упражнения и посветя много време на това все още не успявам да постигна осъзнати сънища? Да вложа толкова време, без да постигна резултат, за мен ще е поражение.

Отговор: Една от най-сериозните пречки в усвояването на каквото и да е умение е склонността да се престараваме. Това е особено вярно за осъзнатото сънуване, което изисква да спите добре и умът ви да е в хармонично състояние. Ако чувствате, че губите от съня си, опитвайки се отчаяно да имате осъзнати сънища, но не постигате резултат, то прекратете опитите си за малко. Отпуснете се и забравете осъзнатото сънуване за няколко дни или седмици. В един момент осъзнатите сънища ще се появят от само себе си.

 

Въпрос: Осъзнатите сънища са толкова вълнуващи и носят толкова положителни емоции, че животът в будно състояние бледнее на техния фон. Възможно ли е да се пристрастя към тях и да не желая да правя нищо друго?

Отговор: Може би това важи за някой, който отчаяно се опитва да избяга от реалността. Дали обаче си струва да наричаме това пристрастяване, е друг въпрос. Във всеки случай полезно предложение към тези, които харесват идеята да „проспиш живота си", би било да се опитат да приложат наученото в осъзнат сън към живота си в будно състояние. Ако осъзнатите сънища изглеждат толкова истински и вълнуващи, това може да ви вдъхнови да направите и живота си подобен на тези сънища - по-ярък, по-интензивен, по-удовлетворяващ и обогатяващ. И в двата свята вашето поведение влияе върху това, което преживявате.

 

Въпрос: В момента се подлагам на психотерапия. Добре ли е да опитам осъзнато сънуване? Може ли то да помогне за моята терапия?

Отговор: Ако сте в процес на психотерапия и искате да експериментирате с осъзнато сънуване, говорете за това с терапевта си. Но не всеки терапевт ще е добре информиран за осъзнатото сънуване и приложението му за целите на терапията, така че първо се уверете, че терапевтът ви разбира за какво говорите и е запознат с тази тема. Глави 8, 10 и 11 на тази книга предлагат идеи за това как осъзнатото сънуване може да се използва като инструмент за психотерапия. Ако терапевтът ви смята, че осъзнатото сънуване няма да е полезно за вас точно сега, последвайте съвета му. Ако ли пък не сте съгласни с това или се примирете с решението на терапевта, или намерете друг, който ще може да ви помогне да работите с осъзнатите сънища терапевтично.

 

Ако на някой му е станало интересно, книгата я има на български в http://www.spiralata.net  - Светът на осъзнатото сънуване, Стивън Лаберж

Понеже още нямам опит с ОС съм склонен да приема тези твърдения - звучът ми достоверно :)

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

1_желано въздействие;Случи ми се често сънуване на изпълваща ме с ужас ,случка .Буден разбирах абсурдноста на ставащото,без особена полза.За да се справя с проблема,направих,следното:при заспиване,без да знам кога ще се случи пак,си вдъхвах увереност,с разиграване на възможното решение.След 5до7 опита по време на сън постепенно овладях случеащото се.На края осъана удоволствието от невероятните ми способности. 2_Урок:След 1990 г. появата на множество екстрасенси предизвика у мен силно желание да местя предмети от растояние.толко ме бе обсебила тази идея че и на сън продължавах да опитвам. Опитите продължаеаха с променливи,най често никакви резултати.до като изведнъж(на сън) придърпах вестника от 5 метра.В този сън бях факир.На другия ден бях забравил.След половин година си обясних,къде изчезна желанието за телекинеза.

Редактирано от АлександърТ.А.
Линк към коментар
Share on other sites

  • 6 months later...

Здравейте, за първи път пиша тук. Темата освен, че е интересна, за мен е и много важна. Сънувам осъзнато от както се помня, но не всички сънища са ми осъзнати. И до ден днешен не съм прочела нито една книга по темата, предпочитам всичко да ми идва и да се развива естествено и натурално. Затова и не знам какви термини да ползвам, за да споделя опита си. Това, което съм отчела, че променя качеството на сънуването при мен са:

  1. Часът на лягане. Заспа ли след 23.00 сънищата ми са не толкова плътни. Заспа ли след 24.00 ч. – много рядко сънувам осъзнато. Ако пък е осъзнато, всичко ми е трескаво и объркано.
  2. Храненето. Много важно! Старая се да не се храня поне 3 часа преди лягане. Не ям тежка и мазна храна вечер.
  3. Състоянието на ума. Старая се след като си легна да забравя за всичко от ежедневието, издишвам напрежението, топката в гърлото и вниманието ми отива в мускулите на тялото. Един по един се опитвам да ги отпусна всички, като с главата винаги ми е най-трудно. Уж съм я отпуснала, а когато наистина стане, разбирам колко е била стегната.
  4. Намерение. След като съм отпуснала наистина цялото си тяло, възнамерявам с категоричност да имам силен, важен сън. Не агресивна категоричност, а такава, без никакво съмнение. Идва ми някъде от областта на гърдите.

Това с категоричността се получи с течение на времето. В началото повтарях преди заспиване, че искам да сънувам интересен сън и се получаваше от време на време. Сънищата бяха осъзнати и интересни и толкова. Когато разбрах всъщност колко ми е важно сънуването за целия живот, за цялостното ми развитие и изработването на сума неща, едва тогава дойде това категорично намерение.

 

По време на сън съм по-будна и концентрирана от всякога. Разполагам изцяло със себе си. Имам много сила, имам магически способности, проявяват се всичките ми недостатъци, желания, слабости, комплекси и страхове. Уж си ги знам, а все нещо ново идва да ме изненада. Срещам се и с различни същества, които ме учат на всякакви неща. Други пък ме атакуват и става истинска война на живот и смърт. Като казвам истинска имам предвид, че наистина е истинска. Знам, че ако ме победят ще ми вземат това, което им е нужно от мен и когато се събудя нещото няма да го има. Ако тръгнат да ме побеждават и виждам, че няма да се справя, инстинктивно се събуждам, за да предотвратя евентуалната ми загуба. Имам си история с едно такова същество от години. Много силно и много брутално...

 

Ходила съм къде ли не в сънищата си. Умирала съм няколко пъти и са ме учили как да се справя след смъртта с първите 40 дни. Ходила съм в минали животи, ходила съм в бъдещето. Често ми дават и символи, които изобщо не разбирам. Най-често са с магически животни. Символичните сънища са ми все още необясними. Знам, че са много важни, ама как да ги разтълкувам – идея си нямам.

 

На скоро подсъзнанието ми изработи по време на сънуване една много тежка травма от миналото, заради която ходих по психотерапевти около година. В съня си разбрах, че трябва да оставя на подсъзнателното да ми дава нужните сцени и картини за изработването на проблема, като участвам активно, но не се меся по никакъв начин в сценария. Не го моделирам както на мен ми харесва. Събудих се много разклатена, минах през всички възможни емоции за няколко часа и после пуснах травмата да си замине. Мислех, че ще е временно, но не. Травмата си замина завинаги. Безкрайно съм благодарна...

 

Сега мисля да експериментирам с лекуване. Имам заболяване, което уж не се лекува, та ще пробвам какво ще стане. Другата седмица ще ходя да си правя ехограф, за да имам доказателства пред себе си. Ако имам успех ще споделя.

 

На скоро осъзнах също, че е важно да се споделят сънищата с подобни хора, за да можеш да видиш друга гледна точка. Другата гледна точка ми дава въпроси, които не бих се сетила да си задам. Много ми е полезно.

 

Общо взето е това. Бих казала, че сънуването ми стана качествено, след като осъзнах, че ми е по-важно от будната реалност. Не искам да кажа, че будното състояние не е толкова важно, а че просто не мога да се фокусирам и концентрирам в ежедневието толкова, че да работя толкова интензивно върху себе си. Вниманието ми все се занимава с какви ли не глупости и битовизми. Енергията ми е някак по-разпиляна. Дано някой ден бъда еднакво будна и в двете състояния...

Линк към коментар
Share on other sites

Ходила съм къде ли не в сънищата си. Умирала съм няколко пъти и са ме учили как да се справя след смъртта с първите 40 дни. Ходила съм в минали животи, ходила съм в бъдещето.

 Много е интересно всичко, което си споделила. Но би ли описала по-подробно това, ако нямаш против (може и на лично), вълнува ме темата..

Линк към коментар
Share on other sites

  • Иво pinned this topic
  • 3 months later...

Здравейте,не знам дали темата за осъзнато сънуване е все още актуална но случайно разбрах за нея и ми стана интересна.Ще ви кажа накратко как  попаднах тук. 

Една вечер сънувах,че със снаха ми ще ходим на работа,и докато вървяхме и разговятяме поглеждам към нея и виждам,че не е тя а моя съученичка от 8-ми клас.Пак погледнах в страни, пак нея и отново беше снаха ми, тогава несъзнателно си казах "това не е възможно,аз сънувам". Втози момент сякаш потънах в нещо,"отворих" очи и видях, че съм си в стаята в леглото,мърдах очи наляво и надясно, ги чувствах затворени.Сърцето ми биеше много силно, чувах ударите му и сякаш бях закована за легло. Уплаших се и панически исках да стана,чувах неясни гласове и виждах сенки. Втози момент климатикът в стаята започна да бръмчи и аз наистина отворих очи. Всичко стана за секунди.

И така започнах да търся из интернет за това което ми се случи и попаднах в този форум. Опитах отново да попадна в това състояние, но да остана спокойна и за по дълго време, но все още без успех.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 months later...

Здравейте,

От доста време се опитвам да сънувам осъзнато и съвсем неочаквано ми се получи преди 3 нощи. Сънят дойде към 5-6 ч сутринта, разбрах че сънувам и можех да контролирам действията на тялото си, да конструирам съня, да се погледна как спя. Не съм съвсем сигурна, но мисля че направих сън в сън. Удивителното е , че този сън ми подейства като много дълбока релаксация. Бях преживяла силна емоционална травма 1 ден преди това - раздяла с близък приятел. И доколкото се познавам, очаквах да се възстановявам емоционално поне 2 седмици. След този сън обаче, се събудих чисто нов човек - без страдание, без тъга или сълзи, нищо. Запазих баланса. Още се удивлявам как стана така.

 

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...

Здравейте , казвам се Светлин и току що се регистрирах. Желая да чета и да споделям сънища и опита на хора постигнали осъзнат сън :). Въобще всичко свързано със сънищата ми е интересно...

Предната вечер ми се случи следното: Сънувам , че съм в една от стаите на апартамента си и съм седнал. Осъзнавам , че това е сън и си казвам айде сега да видим дали мога да контролирам какво се случва. Почвам да се чудя какво искам да се случи. 2 от вратите бяха открехнати и си казвам искам да светне лампата в коридора ... Нищо не се случи. После си казвам искам да светне лампата в другия коридор. И тя не светна... :) И взех да се размърдвам нещо и излязох от това състояние :) Еми аз не можах една лампа да цъкна , а какво остава за летене и т.н  .:3d_139:

Изпитвал съм и сънна парализа. В началото беше плашеща, но сега вече не. В такова състояние мога да чувам шепоти,звуци,да "виждам" неща които ги няма и най-лошото е , че не мога да се помръдна. Когато ми се случва вече знам какво е и ако е много плашещо успявам да се размърдам и да се събудя.

Това е засега от мен :)

 

Линк към коментар
Share on other sites

Изтегли си книгата на Лаберж-Светът на осъзнатото сънуване избери си някой техники и ги практикувай всеки ден.Задължително си записвай сънищата също така има приложения за телефон които са доста добри които ти напомнят през деня да не забравяш да практикуваш някой важни техники.С времето  ще ставаш по осъзнат  не само в съня.

Успех.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 years later...

Тази нощ в осъзнато сънуване участвах в сексуална оргия. Би секс, секс с две жени. Всевъзможно задоволяване. Дори имаше дете. То ми се предлагаше. Ще скрия решението си.

По въпроса с децата, преди време бях чел Фройд, едно дете, страхувало се че кончето ще му изяде пишката. И през нощта ми беше откъснат пениса от тялото, и аз чувствах загуба, но след това беше залепен отново, с идеята, че вече е там е но е нещо различно.

Сега, свързано ли е това с четенето на темата за педофилията в сайта, четенето на Фройд, или целия "похот", на който се отдадох е (1 вариант) - вътре в мен,  (2 вариант) - правиш секс с духовете. Сега споделяйки го с вас възбуждам (1 вариант) - завист, (2 вариант) - осъждане. Изберете си и други варианти... Учудване, присмех, неразбиране (но все пак даване на мнение..)..

Сега навредих ли ви като го споделям? "Развратих" ли ви? Къде сте вие в цялата схема? Бяхте ли в оргията през нощта?

Линк към коментар
Share on other sites

Също в осъзнато сънуване, правил съм секс с невидимо същество. Казвам му какво искам и започва да го прави. Докато не те олигави опитвайки се да се чувстваш неловко.

Бил съм войаор и гледам през един прозорец. И усещам присъствие на някой който ме наблюдава. И той сменя картината, сцената на това, което се случва зад прозореца, което довежда до моето семеизпразване и на физическо ниво (след като се "събудиш"). Толкова за сексуалното въздаржание на физическо ниво...

Линк към коментар
Share on other sites

"Разчитането" на символиката при осъзнатото сънуване може да се подпомогне доста в зависимост от методиката, която се ползва.

Ако има желание за по-дълбоко вникване, де! Т.е. дали искаме да "почовъркаме по-дълбоко в Себето ни". Иначе конкретните "сцени" и "сюжети" биха били интерпретирани единствено като "астрални пътувания" в "някакви светове", което може и да е "по-вероятно", но аз не бих си позволил да го потвърдя, е така щото ми харесва как звучи или щото некой вече се е "изказал",  че е така.

В сънища с по-независимо, самостоятелно ниво на съзнаване, в които се проектират сексуални сцени, незаменим "помощник" за разтълкуването им би бил Фройд.

Но за по-абстрактния анализ, разчитането на символите, Юнг е за предпочитане. Макар, че и Дънов в беседите му има доста места, в които описва динамиката между архетипните образи, които винаги се проектират в сънищата ни. А понякога се "долавят" и в будно състояние.

Например "Майката", "Детето",  "Бащата", които пък в сънищата, независимо колко съзнателен контрол можем да упражняваме, биха се проектирали като "Жена/жени/баба/баби", "дете/момче/момиче" или "Мъж/мъже/старци". Отделно на тези "образи" има и "форми" като - "прозорец", "сгради", "природни места" и т.н., всяко със собствен "смислово-символичен заряд"

Мое лично мнение е, че "сценариите" на сънищата най-често отразяват "нещо", което е в мен. Малко като (вариант 1 от по-предния пост).

Също така и често сънищата, тяхната динамика и история, повтарят емоционално-мисловните ми преживявания от деня. Потиснатите ми, неизразени, реакции в будното състояние преди заспиване.

Но има и такива, чиято насоченост е към по-дълбоките слоеве на подсъзнателното, при които често  се повтарят като проявление някой форми. 

Например "прозорецът", който често е "екран", но може и да е "портал", "огледало". А пък ако се "абстрахираме" от усещането за гравитация, можем да го "разгледаме" и като "вир" в който можем "да се гмурнем"... Или пък "коридорите" - почти винаги това е заредено със символиката на подсъзнателните директории/папки/стаи, в които се съхраняват "спомени".

 

Линк към коментар
Share on other sites

Като пример за горните ми твърдения ще споделя един сън в съня.

Първоначалният ми спомен за съня е, когато осъзнавам, че сънувам и се намирам на една голяма  спалня с някакъв около 50-ина годишен мъж и се отваря вратата на стаята, при което влиза жена му, за да правим "тройка". Неприятното усещане идеше от прекалено пълните им тела, провиснали поради възрастта им, и някаква "лепкава", "тежка" сласт, която витаеше в самата атмосфера.

Интуитивно ми "щракна лампата", че тези "образи" имат и по-дълбока символика, която бих могъл да "проуча". Моментално се появи намерението да "проуча" и веднага, близо до леглото, на пода, се "отвори" друго пространство.

Виждах голям кино екран, като залата на Imax cinema, а аз стоях някъде по средата. Веднага "скочих" в екрана и се озовах в някакви коридори, с различни врати.

През цялото време в съзнанието ми витаеше мисълта, че има някаква "бомба", която ще избухне и която трябваше да обезвредя. Дори и "знаех" накъде по коридорите да тръгна, за да стигна до "бомбата" и да я обезвредя.

Да, но си казах, че така или иначе, това се случва в съня в съня ми, и по всяко време мога да стигна до "бомбата". Така че реших да тръгна по друг коридор, а не по този, по които знаех, че бих стигнал до "бомбата" и така "отворих" една врата и се озовах в малка празна стая.

"Нещо" невидимо, ме "завъртя на 180" и ме "подбутваше" да излезна. Осъществяваше контрол върху движението ми. Издразних се и реших да си обърна главата настрани, за да мога да видя все пак какво ме "подбутва".

Странно ми стана, че не можех! Тогава реших все пак да "опипам" с ръцете. Усетих тялото на "нещото" и че е човешко. Поопипах нагоре и усетих женски гърди. Казах си наум - "А са де, значи е жена" и в този момент успях да видя, че личето е на извъземна с широки черни очи и голяма глава. Очите бяха миловидни, някак насълзени(като дълбоките черни очи на плачеща булонка). Изпитах некво състрадание и се съобразих с настоятелното ми "подбутване", защото "прочетох" неква загриженост в тези очи. 

Много бързо, моментално, без да ми остане и спомена как, се бях придвижил до бомбата, бях я обезвредил, и "скочих" обратно през екрана, озовавайки се отново в стаята с "мъжа и жената", които ме чакаха за "тройка", ама тоя път само стоеха и чакаха реакцията ми. А пък на мен още ми стоеше фокусирано вниманието върху образа на "извънземната жена" и символиката, която ми беше интересно какво ли значение има. За това бързо реших да се събудя, щото доста инфо трябваше да си анализирам.

Линк към коментар
Share on other sites

преди 2 часа, kipenzov каза:

Но за по-абстрактния анализ, разчитането на символите, Юнг е за предпочитане.

............................

Мое лично мнение е, че "сценариите" на сънищата най-често отразяват "нещо", което е в мен. Малко като (вариант 1 от по-предния пост).

Е, в осъзнатия ми сън около мене имаше лесбийки и трима мъже на влакче. Колективно несъзнавано, в което , в осъзнат сън го наблюдаваш, има ли го като перспектива? 

Редактирано от mecholari
Линк към коментар
Share on other sites

В 29.08.2020 г. at 17:37, mecholari каза:

Колективно несъзнавано, в което , в осъзнат сън го наблюдаваш, има ли го като перспектива? 

Не мисля че можеш да наблюдаваш самото "колективно несъзнавано"! За това е Колективно, щото съдържа Всичко, което като хора на тази планета можем да възпроизведем като символи, архетипни истории и т.н.

Но, пък може да се проектира като образ в зависимост от развитието на "инструмента" ти да го "наблюдаваш". При мъжете, този "инструмент" е вътрешния контрасексуален елемент - Анимата. При жените Анимуса.

При различните степени на развитие на Анимата, колективния, събирателния образ на несъзнаваното може да се проектира под различни форми. При "неразвито" съзнание (но "неразвито" спрямо сегашните ни оценки за "нормалност" в обществото) , характерни образи на Колективното са - "Старецът/Мъдрецът", "Змеят" и други приказни същества.

Докато при вече продължителен процес на социализиране (демек "осакатяване на детското приказно мислене"), в осъзнатите сънища на вече възрастни индивиди, колективното несъзнавано може да се прояви във форми като - "Тъмен океан", "Огромно тъмно море" и др. често на фона на проекциите на социалния ред(морала) под форми като "Църква", "Храм", "Жилищни блокове", "Къща" и др.

А самите активни образи на хора - "лесбийки", "хомосексуални мъже" и др. с "нетрадиционна" спрямо обществения морал форма са вече проекции на самата Анима (за мъжете). Нейни форми. Те са вече проекция на "вътрешното", "индивидуалното" състояние и терзания, които напират да "се свържат" със съзнаваното ни, за да ни покажат потиснатото, което ни тормози, а сънят е "полето", в което "магията да се видиш отстрани" става възможна.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...