Осъзнато сънуване

[Силвия СД]

Да.

И като всяко събуждане, не е безболезнено.

[Диан Георгиев]

Раницата на Аза е тежка дори за този свят, има ли смисъл да я мъкнем когато сме на кратка разходка в други светове? Само ще си развалим разходката и рискуваме да станем за смях и ни върнат по бързата процедура. По-лесно е "да сме като децата" , за тях всичко е на ужким и скърбите и радостите идват и си заминават лесно, няма проблем със заспиването, а събуждането както и заспиването носи нови приключения.

[Орлин Баев]

Само си мечтая за осъзнато сънуване. . . Нали трябва да се събуждаш, да си записваш сънищата и така постепенно да направиш връзка между различните части на съзнанието си (поне това е базисен похват)- а това може така да ти съсипе съня по принцип, че да се замолиш за неосъзнат, но дълбок сън...

Иначе всички сънуваме осъзнато когато сме във все още плитък сън - тогава може и да се променя, да се "спира на кадър" нещо от съня - съзнанието е там - после обаче с егуби когато навлезеш в по-бавни тета вълни...

А да си спомняш съня от делта нивото съзнателно - това си е самадхи!!!

[selsal]

Аз мисля, че в опитите на човек да сънува осъзнато, е нужен… още един човек. Много е важно сутринта да има на кого да споделиш това, че си се опомнил в съня си. Важно е да има някой, с когото да си говориш за сънуването, някой, с когото да разменяш впечатления, опит, предположения и дори теории. Някой, на когото имаш доверие и дори някой, когото обичаш. Този някой, този друг, е един вид опора, от която получаваш подкрепа във всяко свое необичайно начинание. А осъзнатото сънуване при всички случаи е такова.

Книгите на Кастанеда може да вдъхновят човек да сънува осъзнато, да му дадат силен тласък за това, но щом по време на сън се опомниш и погледнеш дланите си е възможно да се почувстваш сам. Знаеш, че тялото ти е в леглото, а съзнанието ти не е там. Връзката с деня е изтъняла. Тук книгите на Кастанеда трудно ще помогнат. Но мисълта, че правиш нещо, което ще бъде разбрано от някой, от някой, който ти е близък, дава много сила.

Привидните събуждания, обезпокоителното накъсване на съня, са признак, че човек има неяснота къде се намира – тук или там, в деня или в съня. Тая несигурност се дължи на липсата на емоционална и духовна опора. То е като да си далеч от дома – съзнанието, че някой те чака, че знае за теб, че знае защо си далеч, както и съзнанието, че този някой с удоволствие ще чуе преживяванията ти, докато си бил далеч, е дълбока вътрешна подкрепа, която успокоява и дава сили. Човек понася далечността, защото има силно съзнание за дом.

Голямото очарование, което внушава дон Хуан се дължи именно на увереността, че той може да даде тая подкрепа. И понеже да си намериш гуру не е лесна работа, то човек си търси приятел (не, че това е особено лесна работа).

[Валентин Петров]

Аз мисля, че в опитите на човек да сънува осъзнато, е нужен… още един човек. Много е важно сутринта да има на кого да споделиш това, че си се опомнил в съня си. Важно е да има някой, с когото да си говориш за сънуването, някой, с когото да разменяш впечатления, опит, предположения и дори теории. Някой, на когото имаш доверие и дори някой, когото обичаш. Този някой, този друг, е един вид опора, от която получаваш подкрепа във всяко свое необичайно начинание. А осъзнатото сънуване при всички случаи е такова.

Книгите на Кастанеда може да вдъхновят човек да сънува осъзнато, да му дадат силен тласък за това, но щом по време на сън се опомниш и погледнеш дланите си е възможно да се почувстваш сам. Знаеш, че тялото ти е в леглото, а съзнанието ти не е там. Връзката с деня е изтъняла. Тук книгите на Кастанеда трудно ще помогнат. Но мисълта, че правиш нещо, което ще бъде разбрано от някой, от някой, който ти е близък, дава много сила.

Привидните събуждания, обезпокоителното накъсване на съня, са признак, че човек има неяснота къде се намира – тук или там, в деня или в съня. Тая несигурност се дължи на липсата на емоционална и духовна опора. То е като да си далеч от дома – съзнанието, че някой те чака, че знае за теб, че знае защо си далеч, както и съзнанието, че този някой с удоволствие ще чуе преживяванията ти, докато си бил далеч, е дълбока вътрешна подкрепа, която успокоява и дава сили...

дали някой от практикувалите споменатите методи е усетил някакъв дискомфорт. Интересно ми и дали и друг е пробвал да си гледа ръцете и какво се е случило.

Да, виждал сьм ръцете си насън, най интересният път бяха жълти на цвят.

Не съм имал проблеми

Редактирано Юли 1, 2007 от Валентин Петров

[Добромир]

Книгите на Кастанеда може да вдъхновят човек да сънува осъзнато, да му дадат силен тласък за това, но щом по време на сън се опомниш и погледнеш дланите си е възможно да се почувстваш сам.

Не съм ползвал методиката на Кастанеда, нито някакви други специални а сънищата, но осъзнати такива съм имал при особени случаи и поне при мен усещане за самота изобщо няма, както и изобщо резки емоции. Не знам дали това е характеристика на самия тип сънища или само при мен така става, но даже в периоди на значителна емоционална неуравновесеност, вкл. в деня преди сънуването, сънят може да е тревожен, само ако е обикновен. Иначе има някакво усещане за кристалност, което сякаш абсорбира възможните крайности по отношение на мислене и чувства. А същевременно яснотата им е повишена, но не и за сметка на баланса. Понякога има осъзнаване, че това е сън и съответно спомените за извършеното в будното състояние се запазват. В други случаи няма такива спомени и въпреки това сънят е "прозрачен", тъй като има други особености: повишена съзнателност, "премереност" и подреденост на посланията, някак си меко осветяване на обектите, както и едно особено "превключване" - когато те свършват, се потъва в някаква кадифена тъмнина, когато няма възприятие нито на от света на сънищата, нито от физическия свят и после постепенно тези от последния се появяват. Имал ли е някой някакви подобни усещания или ще се окаже, че уникалността в детайлите е не по-малко застъпена от общите моменти?

Редактирано Юли 1, 2007 от Добромир

[Inatari]

Аз пък сънувала краката си, няма майтап. Сънувах как бягам продължително по една речна ивица. И единственото нещо , което виждах беше краката ми.

Редактирано Юли 2, 2007 от Инатари

[User123]

хайде да се включа и аз. Доколкото прочетох и разбрах, мога да имам осъзнати сънища. Също така винаги имам невероятен контрол върху сънищата си - никой не може да ми навреди или да ме засегне - винаги аз управлявам събитията. Мога да сънувам избирателно каквото си искам. Имала съм и пророчески сънища отдавна, но сама си пожелах да ги нямам, защото не е приятно все пак и за моя радост вече нямам такива. Решавала съм задачи на сън, които задачи са ме затруднявали докато съм била будна. След като съм ги решила на сън, просто ставах и пишех решението на задачата на сутринта и приключвах с въпроса.

Обаче сега се замислям доколко е добре така да манипулирам подсъзнанието си. Не е ли по-добре просто да го оставя то само да изживява това, от което има нужда вместо да го "програмирам" предварително. Все пак съня е отдушника на подсъзнанието, а аз по някакъв начин успявам да го канализирам.

Какво мислите по този въпрос?

[Rainy]

Когато съм много уморена и веднага щом се докопам до леглото, започвам да се унасям (а по принцип ми трябват минимум 15 минути, за да заспя), тогава сякаш сънувам осъзнато. Започвам да виждам разни картини, знаейки че ги сънувам, но никога не съм опитвала да ги моделирам, просто на момента не ми идва наум. Та..само в този полусън, преди да съм заспала дълбоко, сънувам осъзнато.

[Орлин Баев]

напоследък имах често осъзнато сънуване - едно че осъзнавах че сънувам наблюдавах отстрани ставащото, второ, казвах си: "А, ами това е само сън, въобще не се притеснявай". Трето, когато нещо не ми харесваше в съня, просто го махах, заменях го с друго. При мен осъзнатото сънуване започва да се случва регулярно, когато за повече от седмица-десетина дни спазвам целомъдрен живот. Иначе си спинкам но без никакво осъзнаване. Предполагам, че при всички мъже има подобна връзка. Хайде лека нощ!

Правя редакция на поста: както е писал иво в книгата си, осъзнатот осънуване може да се използва за решаване на проблеми - тогава мозъкът е в тета честота и всяка команда попива мощно, като променя дълбоко когнитивните схеми, даже и дълбоко заложените. освен лична работа, такъв сън може да бъде индуциан и при работа с клиенти, при психотерапия. Както и да се нарее - хипноза или водена визуализация ил иосъзнато водено сънуване, това е мощна техника за промяна. като се съчетае с прийоми в бета мозъчна честота след това, става една завършена психотерапия за по-голямата част от невротичните разстройства... Такива ми ти нещица.

Редактирано Октомври 11, 2007 от Орлин Баев

[Guest Кристиян]

Случвало ми се е и три месеца нон стоп целомъдрие, и тогава спя най-малко, и най-безпаметно, т.е. не помня нищо, и всъщност, изразът за това е "нищо не сънувам", но като се събудя знам неща, които няма откъде да знам, "спомням" си текст, който никога не съм чел, търся откъде е, намирам източника (е може да отнеме и много време понякога), сравнявам, и просто си е така. Често пиша нещо на някой, с който си пишем в някой месинджър, което е почти 100% 1 към 1 с текст, който не съм чел, но съществува някъде..рано или късно го изнамирам. Убеден съм, чуе по време на сън се случват много неща...но понякога съзнанието не трябва да присъства, за да може човек ад ги въздприеме...Иначе, и другото съм преживял- разхождах се един ден по покрива на "Рилон-център" в Пловдив, който е точно от другата страна на булеварда където живея...и съвсем ясно и осъзнато усетих как тялото ми си остана да си спи на леглото, и в същото време когато се "отделих", видях че явно му става студено, и се завива...И след това е като летене с парапланер...поне с такава скорост на мен ми беше удобно. Но не това е интересното, а самия момент, в който става "отделянето"- същия ден не се чувствах добре, имах почти 40 градуса температура, и си легнах рано, и се опитах с дишане да се изпотя- изпотих се един, два , три, че и повече пъти...смених поне три-четири тениски изцяло намокрени, и когато най-после почувствах, че ми е добре да заспя, и че не усещам "жега" някъде зад очите си, и в слепоочитята си, температуратна започна да спада, но с треска- просто цяалото ми тяло се тресеше (после разбрах, че трреската, т.е. потрепванията на тялото, не са поради температурата- когато впоследствие няколко пъти още опитах разходки по време на сън, всеки път тялото ми се тресеше в някакъв ритъм, започващ с голяма малка амплитуда, и съвсем краткотрайно, с постепенно увеличаване на амплитудата и интензитета, и времетраенето), и по едно време се случи точно това, което става при приземяванес парашут- момента в който краката докосват земята- но вместо да тупнеш, и да се приземиш, се случва нещо друго- излизаш извън себ еси, но поне аз имах и виждането, и усещането, че излизам от себе си през корема- а "призцемяването" не успях да разбера що за нещо е, но май ще да е "спускане" от главата до корема на "съзнанието"...а вибрациите сякаш му действат все едно е "круша на дърво"...Не ми е интересно обаче това осъзнато сънуване- след него не се сулчва абсолютно нищо, което да има някаква реална полза за мен- освен може би приятното усещане на сексуалната енергия, което обаче не бих нарекъл еротично..не бих могъл да го опиша..но подобни усещания човек може да си има, и да си ги споделя с интимния партньор, което ги прави по-приятни според мен, и по-пълноценни. Както и да е, четири-пет пъти общо съм "излизъл"Е извън себ еси, като само първия път стана без следване на някаква процедурла, и без да съм го желал, а другите- просто разбрах, че в дишането е "ключа". За мен сънят без сънуване, "безпаметния" сън е най-полезен, защото ми носи наиситна неща, коитно имат приложение в живота, което е полезно не само за мен, а и за други хора.

[добрина]

Добър вечер ви желая ,защото искам да са добри вечерите и нощите ,и дните Ви

Сънувах и знаех че сънувам .

След безсъна нощ и сутрин ,с тревоги за наш близък човек, едва днес към 15 часа успях да се свия на кравайче и стоплена от меката топлина на мъркащата Жана /коте/успях да заспя.

Усещах себе си , виждах себе си и достатъчно ясно знаех , че сънувам.

Усещах тялото си като наръч от клони сякаш току що отрязани ,с дебелина на детска китка ,но сдължината на моя ръст.Клоните се бяха огънали в двата края /глава , нозе/

Видях се -Наръча клони /т.е. тялото ми състоящо се от клони/ беше поставено на върха на голяма купчина от сухи клони и затуй се бяха огънали. Сухите клони бяха черни, а наръча клони /себе си / видях в оранжева окраска.

Разбирах че това е подготвено за запалване ,но кога -неусещах и неизпитвах страх за себе си.

Съня сякаш се повтаряше - Усещане - виждане, усещане - виждане. После звънна мобилния.

Сънувам много , но този сън усетих странен.

Дали позата ми е била неудобна , или съм се повлияла от -Карта таро за деня-8 ца жезли- нямам идея.

А вие ?

Остане си със здраве! и спокойствие в душите си.

[BlabkSwan]

Здравейте, аз съм нова в тези форуми. Отдавна чета форумите ви, защото се интересувам от тези теми, които се коментират тук. Интересувам се от осъзнато сънуване, но досега не ми се е случвало. От няколко седмици практикувам проверка на реалността, доколкото мога, но не винаги се сещам. Проблемът ми е следният: когато постоянно се напрягам да си припомня да проверя реалността, се чувствам наистина ужасно - само като си задам въпроса "Това наистина ли ми се случва?" получавам усещане на гадене, главата ме боли и се чувствам изтощена. Това понякога продължава няколко часа (при особено старание да си спомня), а понякога дни. Сън от 22.-06.00 ч не ми стига, само като си помисля за осъзнато сънуване изпитвам такава досада, че коремът ме боли. От една седмица не бях правила проверка на реалността, сякаш наблюдателят ми е отишъл на сенаториум, когато снощи имах нещо като сън в съня. Не мога да си спомня дали наистина осъзнах, че сънувам и се равълнувах дотолкова, че отново заспах, или сънувах, че имам осъзнат сън. Както и да е, сетих се да се попитам това сън ли е, погледнах си дланите и разбрах, че сънувам. Постарах се да ги гледам съсредоточено и да не се вълнувам, но после нещо стана и отново заспах. Спомням си разни елементи от съня: фонтани, аз бях на лунна светлина в една градина, имаше някакви нереално разтечени часовници, сякаш от картините на Салвадор Дали, някакви розови цветя във въздуха, цветовете в съня ми бяха тъмносиньо, розово и сребристо.

Наистина понякога се чувствам така, сякаш превъртам. Ако не овладея това осъзнато сънуване сега, сигурно ще го практикувам на четвърти километър съвсем скоро. Започнах и да си задавам въпроси от типа как ли виждат околните дърветата, защото стигнах до извода, че всеки вижда света в различни цветове. Т.е. за мен жълтото е жълто, но ако някой погледне света през моите очи, жълтото би му изглеждало синьо. Понякога така се заплитам, че не знам къде се намирам. Моля ви, помогнете ми някакси! Чуствам се така, сякаш никога няма да имам осъзнати сънища, а аз наистина го желая. Може би проблемът ми се състои в това, че копнежът ми е прекалено силен?

[Добромир]

Според мен - не си достатъчно устойчива! Спри, това точно сега не е за теб.. но както ти си решиш. Въз основа на ред подобни случаи при мен и разни познати и пациенти - за себе си оставам уверен, че поне при повечето хора (и определено при тези, които реагират така на определени техники) е да не ги правят, докато не се стабилизират. Правилно хранене, умерени, но хармонизирани по вид физически упражнения, самомасажи, хигиена, лекуване на налични заболявания, хармонизиране на отношенията с околните, намиране на светското призвание... Скучно ли ти става? Опитай, може пък и в това да намериш нещо интересно!

Редактирано Ноември 16, 2007 от Добромир

[Станимир]

Случвало ми се е осъзнато сънуване доста пъти, но никога не съм го търсил целенасочено. С определен режим сигурно мога да стигна и по-далеч, но нямам никакво желание да го правя. Просто е безсмислено. Сънищата дават достатъчно много информация, най-вече за нас самите, и без да ги контролираме. Човек трябва да се научи да обръща внимание на сънищата си, да ги запомня, да отделя важните детайли от маловажните, да следи за неща повтарящи се в различните сънища, да ги тълкува, но до голяма степен ценността на сънищата е в това, че те се създават от подсъзнанието ни (т.е. логическият елемент е елиминиран).

Последните два пъти когато осъзнавах, че сънувам се опитвах да летя, но се получаваше само за кратко. След 10-15 секунди пак падах на земята. Явно психически не мога да се отърся от връзката си с грубото тяло. Обаче пожелах и преминах през една стъклена витрина с пълното съзнание, че в будно състояние не бих могъл да го направя. Почувствах за миг съпротивление като от електрически заряд. Иначе и ръцете съм си гледал, и в огледало съм се гледал и какво ли още не - общо взето интересни неща обаче ползата от тях май е минимална. Случвали ми са се и някои други неща, но те не могат да се опишат с думи (и определено ще представляват интерес за психиатрите ). А иначе мога да спомена няколко случая, когато изпитвах неописуем ужас, без никаква видима причина, просто усещах присъствие - безличностно и невидимо. Това ми се случи 4-5 пъти преди десетина години, като трябва да се отбележи, че от малък никога не съм сънувал кошмари. А и това не бяха точно кошмари и бях достатъчно осъзнат за да пожелая да се събудя (т.е. не се събуждах в следствие на ужаса който изпитвах, а защото осъзнавах, че е сън и желаех да бъде прекъснат). Имам идея какво може би се е случило, но ще оставя предположението за себе си.

И накрая, нека не забравяме най-важното: човек преди сън трябва да мисли за колкото се може по-възвишени неща, а ако има проблеми да не мисли за тях, а просто да ги формулира и остави отговорите им за сутринта (или на съня )

[selsal]

Здравейте, аз съм нова в тези форуми. Отдавна чета форумите ви, защото се интересувам от тези теми, които се коментират тук. Интересувам се от осъзнато сънуване, но досега не ми се е случвало. От няколко седмици практикувам проверка на реалността, доколкото мога, но не винаги се сещам. Проблемът ми е следният: когато постоянно се напрягам да си припомня да проверя реалността, се чувствам наистина ужасно - само като си задам въпроса "Това наистина ли ми се случва?" получавам усещане на гадене, главата ме боли и се чувствам изтощена. Това понякога продължава няколко часа (при особено старание да си спомня), а понякога дни. Сън от 22.-06.00 ч не ми стига, само като си помисля за осъзнато сънуване изпитвам такава досада, че коремът ме боли. От една седмица не бях правила проверка на реалността, сякаш наблюдателят ми е отишъл на сенаториум, когато снощи имах нещо като сън в съня. Не мога да си спомня дали наистина осъзнах, че сънувам и се равълнувах дотолкова, че отново заспах, или сънувах, че имам осъзнат сън. Както и да е, сетих се да се попитам това сън ли е, погледнах си дланите и разбрах, че сънувам. Постарах се да ги гледам съсредоточено и да не се вълнувам, но после нещо стана и отново заспах. Спомням си разни елементи от съня: фонтани, аз бях на лунна светлина в една градина, имаше някакви нереално разтечени часовници, сякаш от картините на Салвадор Дали, някакви розови цветя във въздуха, цветовете в съня ми бяха тъмносиньо, розово и сребристо.

Наистина понякога се чувствам така, сякаш превъртам. Ако не овладея това осъзнато сънуване сега, сигурно ще го практикувам на четвърти километър съвсем скоро. Започнах и да си задавам въпроси от типа как ли виждат околните дърветата, защото стигнах до извода, че всеки вижда света в различни цветове. Т.е. за мен жълтото е жълто, но ако някой погледне света през моите очи, жълтото би му изглеждало синьо. Понякога така се заплитам, че не знам къде се намирам. Моля ви, помогнете ми някакси! Чуствам се така, сякаш никога няма да имам осъзнати сънища, а аз наистина го желая. Може би проблемът ми се състои в това, че копнежът ми е прекалено силен?

Открити думи, думи, които казват много.

Ако в теб има опасение, че осъзнаването в съня може някак да те отнеме от самата теб, да те подлуди, не се тревожи.

Наистина е интересно как казваш, че твоят наблюдател (проверяващият реалността) сякаш е отишъл в санаториум. Все едно той е, който не е нормален, та нали си позволя да се усъмнява в реалността, като я проверява. И именно когато ти си забравила да ползваш услугите му, си се осъзнала. Тоест когато те е напулснало за малко разбирането, че да проверяваш реалността не е нормално нещо, си се опомнила по време на сън.

Според моето скромно мнение е добре да не се насилваш да се осъзнаваш в съня, да не рефлектираш много тая задача. Отпусни се. Забелязвай повече деня, какво се случва, къде си, улавяй детайли, търси необичайното, бъди бавна и търпелива. Вниманието се развива в деня и дава плодове през нощта. Златни плодове.

А когато се осъзнаеш в съня, радвай се на всеки миг съзнание - как тялото ти е в леглото, а ти си там, където си. Това не е страшно; а е опит, който трупаш, секунда по секунда, сън след сън. И ако си запозната с Кастанеда - а поне малко си - ще видиш как с времето ще се оформи така нареченото сънувано тяло.

Ще имаш падове и разочарования, ще има месеци, в които ще забравиш за всяко осъзнато сънуване; но ще идват и дни, в които съзнанието ще тържествува, и нощи, където то няма да отстъпва по нищо от силата на дневната си яснота.

[Vvqra]

Незнам дали е точно осъзнат сън, или някакво изживяване извън тялото, но като се замисля, бих искала да мога да го предизвиквам сама...

Бях във онова поусънно състояние, когато погледнах часовника през мигли, не беше много късно.

Скоро след това, както си лежах в леглото чух глас, може би мъжки, той ми даваше наставления, водеше ме, казваше ми как да се изправя, даваше ми насоки, които изпълнявах, но за съжаление не си спомням. Станах, обърнах се към леглото и клекнах, аз бях там, в леглото и спях. Гледах се известно време, след това осъзнах, че мога да отида където си поискам, но в следващия момент ме обзе панически страх, че може би няма да се върна в тялото си, че може би ще умра... и се върнах. Беше сякаш изведнъш се прибрах в тялото си и се събудих, бах студена и потна, треперех. Погледнах часовника, не бяха минали повече от двайсетина минути...

[borislavil]

Незнам дали е точно осъзнат сън, или някакво изживяване извън тялото, но като се замисля, бих искала да мога да го предизвиквам сама...

Бях във онова поусънно състояние, когато погледнах часовника през мигли, не беше много късно.

Скоро след това, както си лежах в леглото чух глас, може би мъжки, той ми даваше наставления, водеше ме, казваше ми как да се изправя, даваше ми насоки, които изпълнявах, но за съжаление не си спомням. Станах, обърнах се към леглото и клекнах, аз бях там, в леглото и спях. Гледах се известно време, след това осъзнах, че мога да отида където си поискам, но в следващия момент ме обзе панически страх, че може би няма да се върна в тялото си, че може би ще умра... и се върнах. Беше сякаш изведнъш се прибрах в тялото си и се събудих, бах студена и потна, треперех. Погледнах часовника, не бяха минали повече от двайсетина минути...

Няма толкова голямо значение в случая, Вяра, дали е било осъзнат сън или нещо друго. Ти си имала реално, спонтанно излъчване от тялото, което говори за чудесен потенциал. Имаш дадености и те трябва да се развиват. Това преживяване ти е дадено просто като стимул - нещо, което да помниш и да те вдъхновява. Много от полетите извън тялото започват по време на сън и преминават под формата на осъзнато сънуване. А и в това състояние, за което ти пишеш - между съня и будността се случват толкова неща! Само че човек трябва да бъде ни повече, ни по - малко буден, отколкото е необходимо! (А това може да се тренира!)Що се отнася до страха - в началото е естествен, но след като ти се случи нещо подобно още два, три пъти - ще свикнеш и страхът ще изчезне.

[hakama]

Бих искал да попитам ако увладее човек осъзнато сънуване , може ли да се връща в миналото или пък да вижда в бъдещето ?

[nina7705]

Бих искал да попитам ако увладее човек осъзнато сънуване , може ли да се връща в миналото или пък да вижда в бъдещето ?

Естествено, защо да има граници това да не се случи?

За мен сънищата са може би единственото място без граници.Въпросът е според мен не дали можем да пътуваме в друго време и пространство,а по скоро дали можем да прилагаме изживяното в тази си реалност...

[Иво]

а по скоро дали можем да прилагаме изживяното в тази си реалност...

Да, изключително важен въпрос!

[sybil_wolf]

Здравейте,

Сънуването има различни форми било то осъзнато или не, както и съня сам по себе си. Съгласна съм с Кристиян, в мнение #61, че не е задължително да помним осъзнат сън за да знаем (осъзнаем) някои неща придобити по време на сън.

Сънищата са различни защото зави си, кое от 7те телата е било активно и до колко е осъзната сънуващата личност. Възможно е да се практикуват осъзнати сънища и в същото време да се изпада в дълбок безметежен сън без спомени – след, който не помним ала носим някаква информация в себе си, която се проявява чрез интуицията. Отговора на защо се корени в 7те тела. Физическите сънища са неосъзнати, астралните евентуално и често са осъзнати, а по нататък, някои източници изобщо не ги наричат сънища, а ясновидство, а тези които не помним са най-специални. Целта е да помним това, което забравяме след дълбоки фази на сън и да ги направим осъзнати. Когато спим дълбоко, съзнанието има възможност да достигне по-горни тела/нива на съществуване, които носят ценна информация, до която нямаме директен достъп в будно състояние, поради загубата на съзнание.

Как се наричат „сънищата” които са всъщност ясновидски видения? Към коя категория са? Предполагам разликата е в типа видение. Ясновидството има много форми и би се проявило дори в абсолютно будно състояние – като картина/или филмова лента над вече наблюдаван обект/субект/пейзаж. Ала има и ясновидство, което се проявява в съно-подобни/транс състояния и тогава може би спада към осъзнатото сънуване, тъй като от сън е възможно да се събудиш във видение.

Един астрален сън, може да се прояви като осъзнато сънуване под формата на ОИТ или от обикновен сън да премине в ОИТ. Или да е астрален сън без ОИТ ала с подвижно астрално тяло – и да се прояви като осъзнат при излизане от дълбока фаза на сън.

Поздрави

[Guest Boris]

Здравейте,скоро имах осъзнат сън.Гледах една ограда и си казах,че ако скоча на нея и излетя ще е сън.Когато си го помислих вече бях във въздуха и осъзнаващ,че сънувам.Чувствах се мн странно като висях във въздуха.Исках да отида някъде,при някой,да се помръдна от точката в която се намирах,но нямах енергия за това,може би!В следващия момент нещо ме издърпа като прахосмукачка и се събудих.Искам да попитам,ако това да искам да отида някъде,при някой се случи отново,как да открия Айдента на нещото.

[selsal]

Може би е добре - с времето и с много осъзнати сънища - първо да се научиш да задържаш състоянието си на сън, да задържаш осъзнатостта в тоя сън, да се научиш да задържаш картината (да не се озоваваш от сън в сън), както и да се научиш да се придвижваш в съновната обстановка.

Да отиваш на определени места, които предварително са набелязани, май никак не е лесна работа; и наистина много дарба и дисциплина се иска за постигането на тия неща.

Един вид - овладей собствения си айдент в съня преди да търсиш някой друг.

[mvm]

Тук се говори за осъзнато сънуване, нали, а не за ОИТ (осъзнато излизане от тялото) ? За това имате друга тема.

Осъзнато е това сънуване, при което хем спиш, хем знаеш, че сънуваш. Аз съм го имала много пъти. Понякога се събуждам, после заспивам, по-точно полузаспивам и си продължавам съня както на мене ми се иска да продължи. Слувало ми се е дори да се събуждам и да заспивам по няколко пъти на един и същи сън с продължения. Става като филм, сериалче някакво на което аз съм си сценарист.

Понякога сънувам кошмар, но не ме е страх, а ми е забавно, защото осъзнавам, че това е само сън и мога да го прекъсна по всяко време като се събудя.

Винаги съм си мислиля, че когато човек сънува осъзнато, той не е съвсем заспал, а се намира в някакво полусънно състояние и затова се усеща, че сънува.