Тайнства

[Ники_]

Здравейте, приятели!

Тайнства.

Вода. Водното кръщение – покайното кръщение, Йоан-овото кръщение.

Водата символизира ума или по скоро ума отправен в правилна и по-здравословна посока. Разумността.

Кръщенията в Библията стават винаги в много вода! Йоан кръщава в река Йордан.

В геометрията и алгебрата водата се изразява чрез фигурата триъгълник и с числата 2,7 и 22. Воденият триъгълник – ума приведен в разумност.

Това е и покайното кръщение на Йоан, за което е казано, че е по-малкото от това, дето е свързано с идването на Иисус.

При покайното кръщение човек разбира за Живота и неговите причинно-следствени връзки, на "каквото посееш – това ще и да пожънеш”.

Животът е като бумеранг. Каквото хвърлиш към Него – това се възвръща отново към теб, даже понякога с умножена сила.

Каквото "прати" човек (черната точица в центъра) към другите (останалите черни точици), съществуващи или съществуващо, същото му се възвръща.

Когато праща любов - любов получава. когато праща негативизъм - негативизъм получава.

Та в покайното, Йоан-ово кръщение се разбира точно това. Кръщението с вода е обръщането на ума в разумност. Също тогава човек осъзнава предишните си действия и осъзнава греховността си, към която вече не желае да се придържа. В този момент човека отхвърля тъмнината и се обръща към светлината, която е в него.

Човек избира своя бъдещ път. Става съзакляването или заричането, а тоест, това е готовността на човека да се придържа и приближава към светлото лице на Любовта и доброто.

В покайното кръщение присъства и Духът, който слиза като гълъб (откровения и познания) върху кръщавания.

От тук насетне, този се изправя пред изпитанията, пред пустинята. Доста е трудно там. Изпитанията са три, от които третото е най-тежко. В него дяволът предоставя в ръцете ти целия свят и цялата сила и мощ за управление и господство. Много се „подхлъзват” и „препъват” в това, много се изкушават. Някой успяват да се откъснат по-бързо от други, докато трети доста се застояват в този възможност. Това господарство е мнимо.

Следва Христовото кръщение, което е с огън, вода и Дух. То идва само когато си издържал проверките. При проверките ти се дават различни внушения, дават ти се познание и способности, дарби, дават ти се невероятни неща и всичко това прави изпитанието много трудно различимо като такова. Тогава човек се възгордява, държи се господарски и студено, тогава дори и обич няма, не само липса на любов. В пустинята е пусто.

Тогава е страшно.

Надпревара с ближния, постоянно себе-сравняване с другите и измерване на разните му там „достойнства”. Съмнение в собствената цена. Възгордяване, големеене, учителстване.

Самото Христово кръщение е с огън, вода и Дух.

Огънят. Огънят е емоция и страсти. Това е да гориш. Огънят е твърде опасен без вода, както и водата без огън. Огънят гори и мокрото. За многото огън е нужно много вода.

Огънят (емоцията) е неконтролируем без вода (ум). Нездравословен в личен план както и за околните. Опустошителен. Липса на контрол. Огъня и водата се контролират едни други и когато са в баланс се получава пара – Дух, налягане, бомба, разширяване и издигане.

В геометрията и алгебрата огъня се изразява с триъгълник и числата 1,3, 9. Огнения триъгълник.

Парата – силата, която води до победа. Баланс, самоконтрол и самонаблюдение. Това е да можеш да си „уловиш юздите”.

При раните християни е бил изключително известен този символ:

Риба и Светилник.

Рибата знакът на ранните християни ( свързано с археологията)

В средата, между рибата, чиято опашка представлява водния триъгълник и светилникът, чиято поставка е огнения триъгълник, от баланса мужду двата се оформя така наречена Звезда на Давид или с други думи казано - изгравя Любовта, вътрешното Слънце.

чертежите не са на сто% точни от къв размер и съотношение поради липсата на пространство. (все место не ми достига)

Това е овладяната емоция посредством ума.

"лично откровение"

Риба и Светилник

Прекалено много вода (ум) – липса на емоция – безчувствени.

Прекалено много огън (емоция) – липса на ум – неразумни, неконтролируеми.

Самоконтролът е баланс между двете.

Още малко чертежи - снимки за разглеждане:

Слънчев Лъч

Пренастройка

И за всички вас, приятели пожелавам:

Редактирано Юли 15, 2007 от niki0912

[Guest aorhama]

И рече Учителят на Любовта:

Давам ти Седем Истини, които трябва да осмислиш добре:

1. Реално (действие) не е нито това, нито онова, а което няма вършител, защото Вършител е Сам Бог.

2. Божественото е огън, но огънят може да предизвика пожари, може и да изгаря.

3. Внимавай да не попаднеш под властта на окултните сили, защото ще започнеш да служиш на “черните”.

4. Има сили, които поддържат Вселената, и човек трябва да живее в съгласие с тях.

5. Първата задача на ученика е да запуши лявото си ухо.

6. Разединението е банка на незнанието, а единението – банка на знанието..

7. Всеки има условия да прояви свободата си, но и всеки може да падне.

Човек винаги трябва да бъде във възходящо състояние на духа – винаги вдъхновен, радостен, любящ; и никога да не допуска да губи своето добро разположение на духа като изпада в униние. Бог не е в унинието, а в радостта от живота и ако искаме тази жизнерадост да прелива постоянно в нас, то нашата настройка трябва да бъде във всеки миг Божествена, във всеки миг да сме в състояние на единение и хармония с Бога.

Както цигулката, когато се разстрои, за да не свири фалшиво, музикантът отделя извество време и я настройва отново, така и човек, когато започне да издава фалшивите тонове на унинието, трябва да отдели известно време и чрез молитви, псалми, формули, песни отново да възвърне своето вдъхновено, т.е. Божествено, настроение. И всеки път, когато вълната на духа пада в нас, ние трябва отново да я издигаме. И всеки път, когато пламъкът на духа започне да гасне, трябва отново да го подхранваме. Само по този начин ще проявим, ще уякчим връзката си с Бога и Божественият живот ще започне да тече през нас, ще станем негови проводници. Но изискването е едно – постоянно да вибрираме на висока честота, постоянно да бъдем на Божествена вълна, а това ще рече винаги да сме вдъхновени, жизнерадостни, любящи.

И нещо друго трябва да се помни: човек трябва да има абсолютна, безусловна вяра в Бога, защото вярата е, която проявява Божия образ вътре в нас, а съмнението го изличава. И в това, а не в друго отношение всички ние сме грешни. Има един единствен грях – да се съмняваш в Бога и в Неговото Слово - и една единствена добродетел – безусловно да Му вярваш. Ние сме грешни не защото сме убийци, лъжци, крадци, чревоугодници, прелюбодейци, а защото сме неверници, защото у нас е проникнало съмнението и то ни разяжда отвътре. Няма по-голям бич и по-голяма болест за човека от съмнението. Чрез него ние пребиваваме в ада. Затова и Христос казва, че докато не се ли възвърнем и не станем като децата, няма да влезем в Царството Божие, а на Тома (наречен “неверни”): “Ти повярва, защото видя. Блажени тези, които не са видели и са повярвали”.

Божието Слово е предназначено за сърцето на човека, а не за неговия ум, защото само сърцето е, което може да се доверява, да се уповава, а умът постоянно преценява, постоянно се съмнява. Ако доверието е природата на сърцето, то съмнението е природата на ума. Ако доверието е рай, то съмнението е ад. Ето защо т.нар. “интелектуалци” са осъдени на разлъка с Бога. Те пребивават в ада на съмнението и в това се състои тяхната трагедия. Мислят, че много знаят, а са нещастни, неудовлетворени.

Да! Всички ние сме грешни, защото вярата ни е оскъдна, но проблемът е, че не осъзнаваме своята греховност, а това е причината да не можем да се покаем.. Глупаво е човек да се изповядва пред Бога, като твърди, че се покайва за греховете си, без обаче да чувства своята греховност. А тя трябва да бъде почувствана, преживяна, осъзната, за да може покаянието да бъде истинско, въздействащо; за да може да те пречисти и новороди. Но проблемът е, че ти не можеш да го предизвикаш, защото в действителност не осъзнаваш своята греховност, въпреки че вероятно наричаш себе си “грешник”. Единствено Бог е този, Който може да те дари с това чудно преживяване. Единствено тогава, когато се сблъскаш лице в лице с Божията Любов и с Неговата безкрайна милост, единствено тогава можеш да осъзнаеш, да почувстваш осезателно, да преживееш действително своята греховност. Не си мисли обаче, че някой те изобличава или поставя на съд. Не! Но кагато сам се огледаш в тази необятна Любов, ще осъзнаеш за първи път своето нищожество, греха, който се състои в липсата на вяра. То е все едно, че си оцапал дрехата си, но си бил на тъмно и поради тази причина този факт е останал неизвестен за теб до момента, в който си се озовал на светло. По подобен начин – преди да познаем Бог като Любов - ние тънем в тъмнина, в невежество и едва, когато познаем Божията Любов, заедно с Нея познаваме и нашата греховност – съмнението, с което сме похулили Бога. И тогава (о, този миг е свещен!!!) от очите ни започват да се леят благодатни сълзи – сълзи, породени едновременно от огромната радост, че най-сетне завесата е паднала и сме се докоснали до същината на Бога – Любовта, и от огорчението, че сме били толкова слепи, толкова невежи и неблагоразумни, че сме си позволили (не един и два пъти) да се съмняваме в съществуването на Бога. Няма по-голям грях от съмнението! – То е баща и майка на всички грехове!

Помни и не забравяй - Бог е Любов и най-краткият път към Него е Любовта. И затова, ако искаме да познаем Бог като Любов, във всеки един миг от живота си трябва да се стремим чувството на Любов да нараства в нас до момента, в който вълната на Любовта се превърне в необятен океан, до момента, в който тази необятна Божествена Любов не започне постоянно да пребъдва в нас и ние в Нея.

Затова не забравяй завета на Учителя и го изпиши с огнени букви в сърцето си: “Едно е важно! Само едно е важно! Любов към Бога! Любов към Бога! Това е всичко!”

ЕВАНГЕЛИЕ НА ЛЮБОВТА

Борислав Русанов - БЛАГОСЛАВ