Inatari Добавено Юли 16, 2007 Доклад Share Добавено Юли 16, 2007 Слънцето и Луната в нас /съзнанието и подсъзнанието/ , отварят различни врати на себепознаване , много от които са опасни. Самоопознаването и разграничаването на съзнаваното и несъзнаваното ,но също интегрирано аз , дават цялостния облик на личността . Асоциирането на себе -то само със съзнаваното или пък само с подсъзнателното или пък несъзнаваното , това , което е предпоставка за бъдещ интерес ,разбива цялостната представа. Аз-ът съдържа всички свои качества /духовни, емоционални , интелектуални /,причинно-следствени модели на поведение , бъдещи проекции , бъдещо развитие и движение , подсъзнателни влечения и предпоставки за проявяване . Просто степента на усилване е различна ,вземането под внимание на всяка една част ,като частица от цялото и степенуването й по важност в цялата конструкция на личността. Себепознанието има толкова много аспекти на разбиране. Едни хора тръгват да опознават подсъзнателните си склонности, други душевния си мир ,трети търсят някаква промяна в емоционалния си свят. Според мен във всеки човек има някакви кризисни и ключови неща , които са строго индивидуални и той трябва да се справи с тях, тъкмо по пътя на себепознанието . Да си бъде човек сам психоаналитик понякога е опасно. През цялото време трябва да се определя степента на важност и приоритетност на определени етажи от човешкото съзнание. И някакси много трудно е да останеш в независимата позиция на Наблюдателя. Сега предполагам ,че ще ми се каже ,че има определени техники и така нататъка, но аз си мисля ,че има неща , които са наистина количествени натрупвания , които водят до качествени изменения и е добре по този начин да се случат, защото прескачането на 2,3 стъпала наведнъж , понякога отвеждат в една изначално - непозната ситуация и само най - интелигентните ще успеят да се ориентират в нея . Дори и Леонардо не е успял да полети . Въпреки ,че е Гений , гений на проектирането . Мисля,че е важно Човек да надскача усилията , които е решил да полага , а не да очаква в безмерни количества от себ си да достига необозримите хоризонти от раз. Когато надхвърлим усилията , които обикновено полагаме /дори и физически/ , ставаме концентрирана сила и тогава ,когато количествено сме положили усилия , те качествените промени се случват незабелязано . Току- виж и сме полетяли с всичка сила към Себепознанието . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 17, 2007 Автор Доклад Share Добавено Юли 17, 2007 Май е необходимо да се уточни, че себепознаването е безкраен процес. И това е така защото микрокосмоса е отражение на макрокосмоса, а последния е безкраен. Необходимите условия могат да бъдат определени, но съществува ли достатъчно? Самото битие тласка единиците съзнания, които го съставят към еволюция, развитие на съзнанието и постигане на истината за себе си (себепознание) и за цялото. Това е вътрешно заложено в самото съществуване. По отношение на настоящия етап на развитието ни, имам чувството, че ни липсва достатъчно наблюдателност. А без нея себепознанието е невъзможно. Идеята за безкрайността на процеса себепознаване изключва постигането на някакви нива, изкачването", отчитането на резултати... както и окончателност, умъртвяваща човека който опознава себе си. Как да развием необходимата ни наблюдателност отнесена към себе си? Какво означава да наблюдаваме себе си? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Юли 17, 2007 Доклад Share Добавено Юли 17, 2007 Какво означава да наблюдаваме себе си? Наблюдението е наистина ключов момент. Важно е да осъзнаваме ясно мотивите за конкретните свои действия насочени към себе си или към взаимоотношенията ни с другите хора. Да си даваме ясна сметка относно нашите емоции и чувства, коя ситуация каква емоция или какво чувство предизвиква в нас. По този начин чрез непрекъснато наблюдение можем постепенно да се приближим до истинския наблюдател вътре в нас, отправната точка, която винаги остава недокосната от каквито и да било външни събития. Именно заздравяването на връзката с тази отправна точка в нас, с онзи наблюдател, е ключът към блаженството. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юли 17, 2007 Доклад Share Добавено Юли 17, 2007 Значи говоря за създаването на идеализиран образ, притежаващ такива качества, каквито искаме да постигнем в по-близко или по-далечно бъдеще. Може да използваме за идеал и образа на действителна личност. Разбира се представата ни за идеал е абсолютно субективна и с течение на времето търпи изменения. Но мисля, че при всички случаи тази представа ще бъде по-точна от представата ни за себе си. Така ще имаме база за сравнение и в същото време цел към която да се стремим. Между това какви можем да бъдем и какви искаме да бъдем в случая няма разлика защото говорим за качества на характера, а външните условия, кармата и др. не са решаващи при изграждането им, а ние самите. Това е най-лесния начин и реално да придобием тези качества. Буда беше казал, че човек е това което мисли, а изградения образ на ментално ниво много лесно може да се превърне в реалност на физическо специално в този случай. Всъщност целия този метод със създаването на идеал въплъщаващ нашите цели и стремежи е широко застъпен на изток, под една или друга форма. По отношение на това, дали може идеала ни да въплъщава качества които да се окажат несъвместими с духовното ни развитие, мисля че е напълно възможно и по този начин да се стремим целенасичено да развиваме отрицателни черти на характера си. Е преценката си я прави всеки за себе си. Всичко за което говоря (а и цялата тема) е пряко свързано със способността за радличаване и с това доколко сме подвластни на различните илюзии, а те се разсейват чрез знание и опит. Все пак както казах, представата ни за идеал, както и тази за себе си вероятно ще претърпят множество изменения и заблудите ще бъдат преодолени (те тъй или иначе са си съществували в нас самите преди да ги прехвърлим в идеала към който се стремим, т.е. не са резултат от последния). Хубаво е да има и последователност. Да се стремим поетапно, търпеливо и според моментните си възможности в желаната посока. Това предполага пак един вид самооценка на собствените си сили, но тя е от по-различен тип и сравнително лесна за извършване и коригиране. В заключение искам да кажа, че приближавайки се към идеала, самия идеал ще се развива и ние никога няма да сме в състояние да го достигнем, защото идеала в абсолютен смисъл е безграничен и непостижим, а нашия собствен идеал просто показва границите до които достига погледа ни по пътя към безпределността. Да, разбрах те и мисля, че си прав. Замислих се за себе си - може би сега съм се съсредоточила повече върху това да изуча собствения си потенциал и този идеал, за който говориш не ми е много на дневен ред. Най-малкото го усещам леко абстрактен и не съвсем конкретен. Но всеки се движи по различни пътеки Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юли 17, 2007 Доклад Share Добавено Юли 17, 2007 Не ли за тези точно идеали е казано идоли да не си правим? Не си правете идоли/идеали! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юли 17, 2007 Доклад Share Добавено Юли 17, 2007 Без идоли ,но с желание, със стремеж ,а не примиряване . Или констатации -афиши за определяне. Приемам недостатъците си ,черните петънца ,които ми пречат да бъда по - щастлива, по - съвършена. Всеки ден откривам нови и нови кривини за изправяне. Какво неправилно кълбо цветни линии е мозъка ми , никаква правилност и ъгловатост ,просто човешка природа . Напълно субективна същност . Малко светещо яйце , което ще се самовзриви един ден , поради безлюбие. Ама много е важно и себелюбието ) и уникалността . А еталоните за добър и лош ми се ще да ги накъсам до последното парченце и напълно да изчезнат от лицето на земята. Аз съм неправилна ,нито добра ,нито лоша , просто аз. И всеки ден се опознавам, защото твърде много въпроси задава съзнанието и търси своя отговор- следствие . Вътрешния диалог - не ,че се старая да го спра , той просто спира , когато вниманието ми е насочено към нещо разлчино от мен и моя его- свят. Когато мисля за цветове , за форми , за обекти ,тогава май ,аз изчезвам от съзнанието си ,превръщам се в Наблюдател на собственото си абстрактно мислене и съм много доволна ,че това е така. Не обичам представите за себе си или представите на другите за мен ,все гледам да я съблека тази дреха от представи , в която всички искат да ме напъхат . И все пак никой не е в състояние да каже , че не познава себе си , защото нито един човек от външния свят,не знае мислите , чувствата съзнанието ми по- добре от самата мен. Самоопознаването е една вменена програма на съзнанието ни ,цял живот това правим - самоопознаваме се, себепознаваме се. С или без нашето позволение ,съзнателно или недотам осъзнато , просто така ни функционират мозъците ,ако съзнавахме в повече измерения наведнъж , мислехме и не толкова конкретно и картинно ,може би щяхме да имаме други вменени програми. Но засега това е положението. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 17, 2007 Автор Доклад Share Добавено Юли 17, 2007 Ако внимателно наблюдаваме самите си стремежи, представите си за това, което искаме да постигнем в бъдещето си, сигурно също опознаваме себе си. Това днес са нещата, които ценим най-много и смятаме , че все още не притежаваме или не сме постигнали. Не се идентифицирам с представите си за себе си, както и представите на другите за мен. Първите ми помагат да разбера в коя гледна точка се намирам в момента..., вторите ми дават предства не за мен, а за "очите" на другите - така опознавам тях. След като не мога да се "натикам" в някаква конкретна представа за себе си, не мога и нямам за цел да си дам преценка, то как да разбера, че наблюдавам и опознавам себе си? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юли 17, 2007 Доклад Share Добавено Юли 17, 2007 (edited) Ахам , точно и аз така опознавам другите , хубавичко оглеждам техните представи и за мен и за тях самите и за света . Правя го някак незабелязано . Самоопознаването е неизбежно . Така сме устроени, чисто съзнателно , така ни е вменено, да се самоопознаване. Цялото ни съзнание е насочено в себето , ние си задаваме въпроси над 90% изцяло свързани с нас, и представите за нас, представите на другите за нас и нашите представи за тях. Даването на преценки и оценки на себе си го намирам за напълно излишно и дори вкарващо ме в една егоагония, която няма наяждане. Няма засищане ,не понасям разни преценки и оценки ,камо ли сама да си правя такива. Истинска затворническа риза- етикет за.... е самооценката . Нещо като бурканче с някаква подправка, на която си пише "Кимион" да речем и наистина става човек кимион. Проявява се като кимион в материалния свят, защото мислите, чувствата и думите са обемни . Имат си измерения и височина и широчина и дълбочина . Редактирано Юли 17, 2007 от Ина Трифонова Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юли 17, 2007 Доклад Share Добавено Юли 17, 2007 Не се идентифицирам с представите си за себе си, както и представите на другите за мен. ... като не мога да се "натикам" в някаква конкретна представа за себе си, не мога и нямам за цел да си дам преценка, то как да разбера, че наблюдавам и опознавам себе си? Даването на преценки и оценки на себе си го намирам за напълно излишно и дори вкарващо ме в една егоагония, която няма наяждане. Няма засищане ,не понасям разни преценки и оценки ,камо ли сама да си правя такива. Истинска затворническа риза- етикет за.... е самооценката . Нещо като бурканче с някаква подправка, на която си пише "Кимион" да речем и наистина става човек кимион. Проявява се като кимион в материалния свят, защото мислите, чувствата и думите са обемни . Имат си измерения и височина и широчина и дълбочина "наричам го смътно и неясно" Лао Дзъ ха прецени нещо мъгливо като намерението Затова пък има яснота от другата страна, на действията. Как се справяме? Още по конкретно. В този момент. Как дишам? Моите чувства към ... [човека или работата за които мисля]? Присъства ли в мислите ми страх или безпокойство? Имам ли желания и какви са? Имам ли любов и мир към всички живи същества? Във връзка ли съм с добрите и възвишените същества? По-лесни въпроси от преценката на абстрактното "его". Нещо повече, практическите методи за подтискането на нежелателни модификации на съзнанието са прости и винаги достъпни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юли 17, 2007 Доклад Share Добавено Юли 17, 2007 Щастлива ли съм ?-други все така "неясни и мъгливи въпроси"..... ,свързани с намерението .... Как живея ? В неяснота , страх , принудена ли съм да се преценявам ? Или имам желанието да се харесвам и опознавам ,защото съм щастлива и уравновесена ? Има ли равновесие в отношенията ми с другите хора ? Чувствам ли се свързана с Доброто , с висшите същества и ритъма на Вселената ,танцувам ли щастливия си танц , заедно с нея ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 17, 2007 Автор Доклад Share Добавено Юли 17, 2007 Как дишам? Моите чувства към ... [човека или работата за които мисля]? Присъства ли в мислите ми страх или безпокойство? Имам ли желания и какви са? Имам ли любов и мир към всички живи същества? Във връзка ли съм с добрите и възвишените същества? Щастлива ли съм ? Как живея ? В неяснота , страх , принудена ли съм да се преценявам ? Или имам желанието да се харесвам и опознавам ,защото съм щастлива и уравновесена ? Има ли равновесие в отношенията ми с другите хора ? Чувствам ли се свързана с Доброто , с висшите същества и ритъма на Вселената ,танцувам ли щастливия си танц , заедно с нея ? :thumbsup: Какво причини страх и безпокойство в мен - какво ми предстои да преосмисля и изчистя? Кое ме прави щастлива - нещо, което идва отвън или нещо вътре в мен? Кое поддържа и кое нарушава равновесието в отношенията ми с другите - то зависи ли от тях или от мен само? Изпитвам ли недостиг на нещо, което е ценно за мен? Мога ли да си го набавя сама? Мога ли да го заменя с нещо друго? Мога ли да намаля значимостта му до толкова, че да не усещам недостиг? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юли 17, 2007 Доклад Share Добавено Юли 17, 2007 Най- хубавото е ,ч е тук никога не чувствам недостиг на приятели , за което сърдечно благодаря! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юли 17, 2007 Доклад Share Добавено Юли 17, 2007 (edited) Имам ли любов и мир към всички живи същества? Във връзка ли съм с добрите и възвишените същества? Щастлива ли съм ? ... имам желанието да се харесвам и опознавам ,защото съм щастлива и уравновесена ? И... в отношенията ми с другите хора ? Чувствам ли се свързана с Доброто , с висшите същества и ритъма на Вселената ,танцувам ли щастливия си танц , заедно с нея ? Какво причини страх и безпокойство в мен - какво ми предстои да преосмисля и изчистя? Кое ме прави щастлива - нещо, което идва отвън или нещо вътре в мен ? Кое поддържа и кое нарушава равновесието в отношенията ми с другите - то зависи ли от тях или от мен само? Изпитвам ли недостиг на нещо, което е ценно за мен? Редактирано Юли 17, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юли 17, 2007 Доклад Share Добавено Юли 17, 2007 Ами , да ето ги някои от тайните на себепознанието! Голям подарък за нас самите е себепознанието. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Milena Добавено Юли 18, 2007 Доклад Share Добавено Юли 18, 2007 ха прецени нещо мъгливо като намерението Затова пък има яснота от другата страна, на действията. Намерението няма "нужда" и не е необходимо да се преценява - само по себе си е доста точно определяемо и конкретно; то вече е "вид" материалност... Действията - да, те са изявената и видима проекция... Нещо повече, практическите методи за подтискането на нежелателни модификации на съзнанието са прости и винаги достъпни. Може ли да чуя повече за тези - практически методи? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
izgrev Добавено Юли 18, 2007 Доклад Share Добавено Юли 18, 2007 не са ли някак огледални и взаимозаменяеми? Едната е контрапункт на другата.Толкова са контрапункт, колкото са небето и земята ! Че какво толкова ми е интересното, че да се занимавам със САМООПОЗНАВАНЕ?! А със самопреценка....ДА? И като как ще се самопреценяме, като грам представа си нямаме за себе си? Дори не се броим за повече от Сергей! Ами, мисля си, да ползваме даровете на придората, да ползваме жените си...и толкоз. Да си ходим от този сайт е по-добрия вариант в този случай! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 18, 2007 Автор Доклад Share Добавено Юли 18, 2007 Мисля, че самопознанието включва и наблюдението над склонността ни да преценяме и да се самопреценяме, над критериите, които си поставяме, динамиката на преценките и знака им (положителни и отрицателни - и тяхното съотношение). Например, ако ние "чуем" в ума си самопреценка от типа "разсредоточавам се лесно, не успявам да довърша започнатото със същото внимание, бързо губя интерес към предмета на дейност..." то тя ни дава информация за : - мярката ми за устойчивост на вниманието е по-висока от реалната ми устойчивост - правило за мен е да се довърши започната дейност със същото ниво на интерес и внимание - продължителността, интереса, вниманието, които изисквам от себе си, са по-високи от реалните ми в момента. Когато интерпретираме информацията по този неутрален начин (не като недостатъци) ние можем да вземем решение за промяна в себе си, което е основано на любовта и уважението към себе си. Например: - да разберем опитно каква е реалната ни устойчивост на вниманието в момента и да свалим мярката си близо (малко над) нея. В същото време да проучим техники за увеличаването и постепенно... - да ревизираме правилото като включим в него възможност за преоценка на нуждата от приключване на дейността и възможността от "почивка" или промяна на самата дейност или условията и, за да се повлияе на мотивацията. Понякога загубата на интерес може да бъде сигнал,ч е е време дейността да се спре или да се променят първоначалните и параметри, цели и т.п.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юли 18, 2007 Доклад Share Добавено Юли 18, 2007 (edited) ха прецени нещо мъгливо като намерението Затова пък има яснота от другата страна, на действията. Намерението няма "нужда" и не е необходимо да се преценява - само по себе си е доста точно определяемо и конкретно; то вече е "вид" материалност... Как по-точно я чувстваш? Като приемник или...? Действията - да, те са изявената и видима проекция...Да ...практическите методи за подтискането на нежелателни модификации на съзнанието са прости и винаги достъпни. Може ли да чуя повече за тези - практически методи? Изтегляне на вниманието от сетивата и концентрация в междувеждието. Молитва. Дишането - например Учителя за дишането Редактирано Юли 18, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 19, 2007 Автор Доклад Share Добавено Юли 19, 2007 Ценна мисъл за деня: Визията ти ще се проясни, когато се вгледаш в сърцето си. Който гледа навън - сънува … Който се вглежда навътре, се пробуждa. (Карл Юнг) Какво означава да се вгледаме в сърцето си? Може би да насочим вниманието си към емоциите, които изпитваме? Да ги съотнесем към настройката и мислите си, които са ги предизвикали? Да разберем какво е посланието на емоциите към свободната ни воля и ума ни? Ако емоциите ни са положителни - това може би означава одобрение, ако са отрицателни - към промяна? Четох тази сутрин една беседа на Учителя - цитирам по памет: "Разумният лодкар внимателно следи вятъра - ако е попътен, вдига платната, ако е бурен и неблагоприятен, свива ги или променя посоката им." Какво означава да се пробудим - може би - разбирайки какво носим в себе си ние всъщност получаваме шанса да разберем какво се случва в света около нас? И тогава имаме шанса със свободната си воля да променим нещо в себе си имаме и шанса да променим нещо и в своя личен свят? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Юли 19, 2007 Доклад Share Добавено Юли 19, 2007 Какво означава да се вгледаме в сърцето си? Може би да насочим вниманието си към емоциите, които изпитваме? Да ги съотнесем към настройката и мислите си, които са ги предизвикали? Да разберем какво е посланието на емоциите към свободната ни воля и ума ни? Ако емоциите ни са положителни - това може би означава одобрение, ако са отрицателни - към промяна? Хубав въпрос! Важен! Ето какво чета в "Книгата на качествата"- дават я като богомилска: "Търси момента на Вечното и променливите стъпки на Времената. Под игривия ритъм на Нереалното (това, което не е), търси да прозреш Вечното дишане на Реалното (Това, което е). 27. И се бори с ритъма на първото в себе си, за да достигнеш до дишането на Вечното вън от себе си. Защото трябва да го усетиш най-напред вътре в себе си. То е лесно за отличаване. Питай се винаги: "Това променя ли се?" - Тогава значи, не е вечно. 28. Питай се: "Това разрушава ли се, изчезва ли, ражда ли се от нещо друго?" - Тогава значи, не е реално. И така, емоциите към вечните, или към променливите (нереалните) неща следва да причислим? Тях ли да дирим в сърцето? Ще ни изведат ли те към познанието за себе си? Или под тях да открием нещо друго? (то би трябвало да е познание за нещо, замислено за по- дълго време, отколкото ако бъде причислено към променливите. Пък и какво да им познаваме на променливите неща, те си се променят...) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Milena Добавено Юли 19, 2007 Доклад Share Добавено Юли 19, 2007 Благодаря ти за линка /т.нар. алтернативно дишане лично на мен ми помага в идеята за постигане на баланс.../ Какво мислиш за спиналното дишане? ха прецени нещо мъгливо като намерението Затова пък има яснота от другата страна, на действията. Намерението няма "нужда" и не е необходимо да се преценява - само по себе си е доста точно определяемо и конкретно; то вече е "вид" материалност... Как по-точно я чувстваш? Като приемник или...? Ааа, моля те "приемник" звучи "мръсно", с оглед на една съседна тема за енергийния вампиризъм Считам /въз~приемам/ намерението като о~съзнатост, т.е. то вече е проявеност... Различните хора усещат по различен начин... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Юли 19, 2007 Доклад Share Добавено Юли 19, 2007 Какво означава да се вгледаме в сърцето си? Може би да насочим вниманието си към емоциите, които изпитваме? Да ги съотнесем към настройката и мислите си, които са ги предизвикали? Да разберем какво е посланието на емоциите към свободната ни воля и ума ни? Ако емоциите ни са положителни - това може би означава одобрение, ако са отрицателни - към промяна? "Всяка ваша емоция е реална.Тя е истинска.Извира директно от интегритета на духа ви.Не можете да фалшифицирате чувствата си.Бихте могли да се опитате да оправдаете или потиснете емоциите си,да излъжете какво изпитвате, но чувствата ви са автентични. Емоциите са реални,гласът на знанието,който ни кара да страдаме, не е реален.Страданието ни е истинско,но причината да страдаме може изобщо да не е истинска." Дон Мигел Руис Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юли 19, 2007 Доклад Share Добавено Юли 19, 2007 (edited) /т.нар. алтернативно дишане лично на мен ми помага в идеята за постигане на баланс.../ Какво мислиш за спиналното дишане? много са добри и двете ха прецени нещо мъгливо като намерението Затова пък има яснота от другата страна, на действията. Намерението няма "нужда" и не е необходимо да се преценява - само по себе си е доста точно определяемо и конкретно; то вече е "вид" материалност... Как по-точно я чувстваш? Като приемник или...?Ааа, моля те "приемник" звучи "мръсно", с оглед на една съседна тема за енергийния вампиризъм Считам /въз~приемам/ намерението като о~съзнатост, т.е. то вече е проявеност... хм Да разгледаме една тривиална примитивна проява: гнева. Идва от неудовлетворени желания/очаквания/намерения. Определено нещо ~ in-tension се натрупва като притискане на пружина. Или като im-patience в чаша на търпението осъзнаване ли се натрупва според теб? Че нещо ме гневи и аз ще се ядосам от него? Редактирано Юли 19, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Milena Добавено Юли 19, 2007 Доклад Share Добавено Юли 19, 2007 Считам /въз~приемам/ намерението като о~съзнатост, т.е. то вече е проявеност... Да разгледаме една тривиална примитивна проява: гнева. Идва от неудовлетворени желания/очаквания/намерения. Определено нещо ~ in-tension се натрупва като притискане на пружина. Или като im-patience в чаша на търпението осъзнаване ли се натрупва според теб? Гневът е само "вид" емоция - начинът на изразяването й си е индивидуален /от забавен - до не толкова :)/ * намерението в случая е "решението" този гняв да бъде "възприет" и "излят" като такъв... Съществува и друга възможност /мисля, че ти я познаваш :)/ - "превръщане"; - гневът е само единият полюс на това зададено емоционално състояние, в другия край са поставени въодушевлението,възхитата и радостта - еднакви по вид, но различни по степен проявления... Та ако се върнем към "намерението" - би трябвало всъщност да се запитаме кое е неудовлетвореното желание /очакване/, а не "да ръсим" енергия /чрез гнева си/ като излязла от управление ракета... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юли 19, 2007 Доклад Share Добавено Юли 19, 2007 Гневът е само "вид" емоция - начинът на изразяването й си е индивидуален /от забавен - до не толкова * намерението в случая е "решението" този гняв да бъде "възприет" и "излят" като такъв... правилно Съществува и друга възможност /мисля, че ти я познаваш :)/ - "превръщане"; - гневът е само единият полюс на това зададено емоционално състояние, в другия край са поставени въодушевлението,възхитата и радостта - еднакви по вид, но различни по степен проявления.. Да де. Когато се намеси намерение от по-висш вид. Използвах примера за да покажа че намерението не е просто само материално натрупване, макар и за реализацията си да се нуждае от такова. Тогава какво е?? Та ако се върнем към "намерението" - би трябвало всъщност да се запитаме кое е неудовлетвореното желание /очакване/, а не "да ръсим" енергия /чрез гнева си/ като излязла от управление ракета...Добра и вярна мисъл! Питай се винаги: "Това променя ли се?" - Тогава значи, не е вечно. Питай се: "Това разрушава ли се, изчезва ли, ражда ли се от нещо друго?" - Тогава значи, не е реално. И така, емоциите към вечните, или към променливите (нереалните) неща следва да причислим? Тях ли да дирим в сърцето? Ще ни изведат ли те към познанието за себе си? Или под тях да открием нещо друго? (то би трябвало да е познание за нещо, замислено за по- дълго време, отколкото ако бъде причислено към променливите.тук напипваш вярната следа Топло! какво да им познаваме на променливите неща, те си се променят...) закона на движение например ... нещо като F=m*a или F1 = - F2 ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.