TaniaV Добавено Юли 12, 2007 Доклад Share Добавено Юли 12, 2007 Здравейте!Вчера открих този сайт и страшно се заплеснах по него.Всякакви теми за всеки човек с различни интереси и влечения.Бих казала че изчетох почти всичко което ме интересува ,а то не е малко.Накрая реших да се регистрирам и да пиша първо във под форума на моята специалност,а именно ПЕДАГОГИКАТА.В другите форуми имаше теми за Съзнание,Подсъзнание и прочие.Но никъде не видях за подсъзнанието на децата.Миналата година си купих следната книга "Подсъзнанието може всичко: За деца от 3 до 12 години"(паралелно бях си взела и "Подсъзнанието може всичко")Изчетох я на един дъх и се изумих.Какво чудо върши силата на мисълта!А при малките деца,не мислех че е възможно.Затова реших да експериментирам с "моите" деца от групичката ми.И "О чудо",взе че подейства. Джон пише за това ,че не бива да казваме на детето "Ти не можеш",а само "Ти МОЖЕШ!!"Първия ми опит беше това:Едно от децата(3 г) не можеше да си облече дрешката и ме помоли за помощ,наместо да му помогна му казах "Опитай се сам!Знам че можеш!!"Детето ме погледа изумено и направи опит да се облече,след което проплака :"Не могаааа"Аз обаче настоятелна :"Можеш!!Хайде опитай се още веднъж"Ей облече се това дете.А аз :"Браво!Видя ли че можеш!"Като наблегнах по скоро на "МОЖЕШ".Така и аз бях щастлива че правилно съм използвала силата на мисълта върху детето,и то беше щастливо, че е успяло само да се облече. Автора още казва,че ако едно дете е непослушно ,не трябва да му се казва примерно : "НЕ бягай!!" или "НЕ скачай!!" и друго започващо с "НЕ".Защото мозъкът не признавал тази частица "НЕ" и правeл само другото.Реших и това да опитам.На път за детската площадка децата нетърпеливо хукват напред.И нали съм си учителка :"Не бягайте ,ще паднете" .А те бягат и едно наистина пада.На другия ден след прочета на книгата ,децата отново хукват към площадката ,а аз :"Вървете внимателно към площадката!!".Хей и това действа!!Те вървят не бягат не се гонят.От този ден нататък използвам силата на подсъзнанието не само върху учениците си ,но и върху себе си.ДЕЙСТВА. Ще се радвам ,ако и вие споделите опит или мнения по въпроса. Поздрави!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
veselinvalchev1981 Добавено Юли 12, 2007 Доклад Share Добавено Юли 12, 2007 Добре дошла във Форума .Мисля че си на прав път с работата си с децата .Учителя е писал за децата,главно за тяхното възпитане,което започва още с зачеването му,доста работи са,ще се опитам да засегна някои : Майката влияе на детето си,докато е още в утробата,чрез своите мисли,чувства и постъпки.А също голямо влияние на детето оказва и храната на майката,както и тази която дава на детето си след раждането му.От духовния живот на майката зависи какво ще бъде детето (светия или престъпник). Таня а можеш и да направиш и друг опит с децата,което го препоръчва Дънов-ако някое дете е своенравно,дай му 2 ореха,и гледай как ще му подействат.Числото 2 е магнетически метод,а ако някое дете е неуравновесено по характер,дай му 3 ореха или ябълки.Числото 3 е закон на равновесието.Ако искаш да развиеш у детето чувство на справедливост,давай му по 4 ореха.Чувствата въобще 5 ореха. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 12, 2007 Доклад Share Добавено Юли 12, 2007 :thumbsup2: Прекрасна тема! Прекрасни разсъждения! Благодаря ти за споделения опит, Таня! Добре дошла и от мен! Много съм щастлива, че сме колежки и двете много обичаме децата и професията си! Очаквам с много интерес мненията ти и в другите теми, както и нови теми, които ще заинтригуват всички! :thumbsup2: Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Юли 12, 2007 Доклад Share Добавено Юли 12, 2007 Здравей, TaniaV! Добре дошла! Напълно съм съгласна с всичко, което си написала. Бих добавила само след 12 години: до 18, 33, 45, 60... Защото позитивното мислене е важно във всеки един момент от живота ни. И наистина действа. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 13, 2007 Доклад Share Добавено Юли 13, 2007 Когато носим отговорност за деца, свободата, която има оставяме, е ключов проблем... с повишена трудност... Тяхното подсъзнание изисква свобода да изучават света си по своя начин - не през опита на възрастния - само така се гарантира обновяването на човешкото съзнание и прогреса ни като вид. От друга страна възрастните носят отговорността едновременно и за оцеляването на гените си, и за осигуряването на максималното им "подобряване". Аз си реших проблема като се научих да осигурявам на децата свободен избор в определен от мен периметър. За това е необходимо, обаче възрастният да се откаже от претенциите, че неговият вариант за ситуацията е най-добрият за детето и да я разработи така, че да предложи няколко варианта - еднакво добри, еднакво учещи. Всеки от вариантите трябва да има нещо лесно и нещо трудно, нещо приятно и нещо не съвсем... Освен това се предвижда и приемане за нормално детето не успее от първия път и да има право да смени избора си сам без да получи упрек - напротив! Когато започнах да оставям на децата свобода при избора как да изпълнят дейността и кога, отначало настана учудване и леко объркване - не са свикнали на това, но бързо се съвзеха. Веднага пролича кой е държан на късо въже и кой е имал възможност да избира и носи отговорност за избора си. Първите без да обмислят избират най-лесния на пръв поглед вариант. Вторите оглеждат внимателно вариантите и казват, че искат да опитат единия, ако не стане, отказват се и минават към друг. След известно време, когато се усетят по-подготвени, опитват сами и други варианти. При неуспех първите стоят и чакат упрек или назидание от моя страна. Аз само им предлагам да опитат друго и казвам, че така е станало много добре - навреме сме разбрали как ще е по-трудно... Благодарм за грешката - не я наричаме гршка, а поука. Скоро и те стават по-спокойни и свободни - а заедно със спокойствието, радостта и свободата идват вниманието и самоконтрола и отговорността за себе си... АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 30, 2007 Доклад Share Добавено Юли 30, 2007 Учителят казва: "Няма да се борим с лошите качества на детето, но ще поощрим добрите. Не трябва да внушаваме на детето, че не е паметливо, защото каквото човек мисли, такъв и става. Сега на детето се проповядва все отрицателната страна. Майката казва на детето: Няма да лъжеш, няма да крадеш. Тогава детето казва: Я чакай да се опитам да видя, какво нещо е кражбата. По-рано то може да не е крало или лъгало. Майка му казва: Да не лъжеш. Тогава детето казва: Да опитам, какво нещо е лъжата. Или пък му се казва: Не трябва да мразиш. Като кажеш на детето: Не бъди груб или: Не трябва да мразиш, то казва: Чакай да го опитам." .... Защото психологическият закон гласи: Всяко нещо, което е в съзнанието, отива в подсъзнанието на човека и ражда стремеж за осъществяване на тая идея или това желание във вид на постъпка. Тук вече въпросът е за мощната роля на подсъзнанието. Ето защо, на детето трябва да се говори за положителни неща: за любовта, за доброто, за това, което е хубаво да се направи. Когато детето е грубо, да не работим за прякото премахване на грубостта, но чрез педагогични средства да увеличим мекотата. Тогава грубостта сама по себе си ще изчезне. Това значи да се работи с положителни, а не с отрицателни методи. Боян Боев - Учителят за образованието АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.