izgrev Добавено Декември 9, 2006 Доклад Share Добавено Декември 9, 2006 Има друг носител на информация, който е определящ Нямах представа. Може ли малко информация по въпроса? Благодаря! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Декември 9, 2006 Доклад Share Добавено Декември 9, 2006 Може би от семе на сливка, ще израстне портокалово дръвче. Това за гена. За форума - аз лично имам полза от него, уча се на много неща, например как ако сме малко по - конструктивно настроени, а не тънкообидни, много ще допринесем за действителността и не бихме виждали критика там, където я няма. Това важи и за мен, най - вече. Както и да е, отново се убеждавам, че всеки вижда това, което иска да види. Приятна вечер на всички! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Декември 9, 2006 Доклад Share Добавено Декември 9, 2006 (edited) Ами , точно поради тази причина , е много важно кой какво адресира към другия , какво отправя , какво и разбира от постинга му . Това с разбирането особено , е много важно . Ако ти нямаш опитността на другия , няма как и да имаш широтата на неговото съзнание , ще го "разгледаш ", и "разбереш ", от кулата на собствената си камбанария .Затова , ако човек е търсещ , изкачващ се човек , той има винаги голямата видимост от "високата камбанария " съответно и широтата на погледа и съзнанието . Как , ако си предоволен от духовния си живот , и имаш душа , добре обзаведена от материалистични ценности и ти харесва на топлото и уютно местенце - битие , ти естествено ще имаш широтата и погледа на малкото съзнание , на "малката душа ". Абстрактното мислене е именно този , птичия поглед , способността да видиш всяко нещо на мястото му отвисоко , отвъд мерките на малкото пространство и измерения на земята . Дори в изкуството абстракцията , абстрактното мислене е толкова трудно за разбиране от хората на видимото и осезаемото . Обаче децата мислят абстрактно , те изразяват формата напълно абстрактно . Абстрактното мислене е всъщност много лесно за осъзнаване и прилагане , но е друго стъпало на възприятие и съзнание . Това е да се отдалечиш от видимото от формата , от измеренията на материята . Да я погледнеш отвисоко . Редактирано Декември 9, 2006 от Инатари Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Декември 9, 2006 Доклад Share Добавено Декември 9, 2006 ако си предоволен от духовния си живот , и имаш душа , добре обзаведена от материалистични ценности и ти харесва на топлото и уютно местенце - битие , ти естествено ще имаш широтата и погледа на малкото съзнание , на "малката душа ". Ето това е един добър въпрос - тест за растежа ни! Дали в стремежите си към духовно израстване неусетно за себе си не съм започнала да сортирам душите и съзнанията на "малки" и "големи" - едните да съжалявам, другите да уважавам? (Намеря ли поне един човек, за който да кажа - малка душа - молитва за прошка и смирение на гордостта и просветление) Дали духовността, към която се стремя не е започнала да измества Любовта? Дали в стремежа си да се издигна над материалното и конкретното не съм прекрачила границата, зад която абстрактните човешки схеми заместват Живота, а Идеалът на духовното съвършенство замества "Бог е Любов"? (Намеря ли един човек, когото съм оценила и отсъдила, а не съм приела с Любов и уважение като Божие дете- както и себе си - молитва за прошка и чистене на съзнанието ми от духовни паразити ) Дали не съм превърнала израстването си в "благородно недоволство" от постигнатото? (Усетя ли доволство от това че съм недоволна - молитва за прошка и просветление и смирение - благодарност) А какви са вашите тестове за зависимост от духовността? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Декември 9, 2006 Доклад Share Добавено Декември 9, 2006 (edited) ами за мен не се притеснявай, Донка ! Аз постоянно си задавам тези въпроси с дали ./??????????????????????????????????????/ Във всяка една стъпка , която предприемам . Недоволството от постигнатото , също ми е чуждо ,в последно време дори не ми остава време да недоволствам . Просто вече съм започнала да постигам други неща. Колкото повече хора са с мен в постигнатото, толкова по - радостно се чувствам . Разбирането за духовност и любов , се препокриват . Постигнала ли съм Любов , постигнала съм духовност . Когато си задаваме параметри на осъзнаване , ние сме винаги малки , защото не можем да осезаем нищо отвъд границите ни на собственото ни битие на съзнаване . Значи едната , по често срещана зависимост е тази от материята , чисто материалните придобивки . Съзнанието се оформя от материалните ценности , което е страшничко . Другата зависимост е от тези "духовните ценности ", с които толкова много трудно се разделяме . Всички тези ценности , нищо не струват , ако не ги раздадем , ако не ги подарим . Ако не намерят своята функция и битие в живота ни . Може би 35- 40%от хората страдат именно от тази зависимост . Вместо да се използват откритите ценности в живота , те за това са ценности , защото са ценни за живота ни , важни за съществуването ни ,ние ги обичаме повече тях /ценностите/ , отколкото самите хора , на които са им нужни . Аз не мога да кажа , че не страдам нито едното , нито от другото . Но се опитвам да разширявам нещата , които до този момент съм осъзнавала , колкото мога . За да се избегнат и двете зависимости са необходими , въпроси , които човек си задава, които човек търси и изследва , наблюдава , точно както ти Донка си задаваш тези въпроси ,ако беше човек , който не се вълнува по никакъв начин от вътрешния , духовния свят , ти нямаше и дори да се докоснеш до това съзнание , до тези мисли . Поздрави :Ина Редактирано Декември 9, 2006 от Инатари Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Декември 10, 2006 Доклад Share Добавено Декември 10, 2006 Дам, точно от това доволство от постигнатото трябва да се пазим. Когато е в малко количество, просто за вътрешна равносметка е добре да го има, но след това да мислим преди да осъждаме. На мен все още ми се случва да го допускам и чистя... "духовните паразити" А иначе съм благодарна за всичко, което постигам. Непрекъснато благодаря, това ме изпълва с покой и любов. И не ми е нужно да афиширам /преди все търсех одобрение/. Сега си е вътре в мен и съм спокойна... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 10, 2006 Доклад Share Добавено Декември 10, 2006 (edited) Дали духовността, към която се стремя не е започнала да измества Любовта?А не опитваш ли да минеш много евтино? Дали в стремежа си да се издигна над материалното и конкретното не съм прекрачила границата, зад която абстрактните човешки схеми заместват Живота? а Идеалът на духовното съвършенство замества "Бог е Любов"? Светлината - дава светлина на околните - осветява околността за светещия субект "Никой не запалва лампа и после я слага под леглото" "Кто любит, тот любим, Кто Светел[на български ], тот и Свят" Аквариум - Б. Гребенщиков Редактирано Декември 10, 2006 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диан Георгиев Добавено Декември 10, 2006 Доклад Share Добавено Декември 10, 2006 За форума - аз лично имам полза от него, уча се на много неща, например как ако сме малко по - конструктивно настроени, а не тънкообидни, много ще допринесем за действителността и не бихме виждали критика там, където я няма. Това важи и за мен, най - вече. Както и да е, отново се убеждавам, че всеки вижда това, което иска да види. Това ако е отправено към мен е явно недоразумение - нито имаше критика за която да се обиждам, нито пък мнението ми бе от вчера или повлияно по някакъв начин от някого. По начало, ако ми се пишеше тук, мненията ми щяха да бъдат стотици, а не трийсетина. В последния си постинг събрах няколко мои мисли отпреди доста години, а цитата бе само увод към тях. Единственото което ме интересува в търсенето ми е качеството на изразените мисли, обидчивостта и сантименталността не ми вършат работа. Аз съм от прагматичните търсачи - за мен търсенето е само за да намеря. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Декември 10, 2006 Доклад Share Добавено Декември 10, 2006 По начало, ако ми се пишеше тук, мненията ми щяха да бъдат стотици, а не трийсетина. За пръв път виждам човек, на когото не му се пише-а има вече цели 39 съобщения. Значи ли че тези 39 съобщения са писани с нежелание? Ако е така, тогава те не носят позитивната енергия, която именно би била полезна. Т.е. не изиграват полезна роля за никого. Странно противоречие се получава. Когато пиша тук-пиша с ентусиазъм, тогава има полза за другите, и за мен. Когато не ми се пише-не пиша. Не казвам-тук не ми се пише, ама нищо писал съм 30 пъти... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
izgrev Добавено Декември 10, 2006 Доклад Share Добавено Декември 10, 2006 А не опитваш ли да минеш много евтино? Ако насочването, тръгването...началото на духовния път, се оценя евтино, или скъпо......не бих тръгнал по никакъв духовен път! Не и по този път, по който някой ще ми взема такса! Например....10%! И един въпрос, ако може Каква е разликата в цените на Любовта и Духовността? Защото, за мен пътят на Любовта и Духовността е един! Но аз не слагам цена, та да си попитам! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диан Георгиев Добавено Декември 10, 2006 Доклад Share Добавено Декември 10, 2006 Всяко нещо се вижда или чува за пръв път, и това по-скоро е правило, отколкото изключение. Ако работата ставаше само с позитивни енергии и Христа щеше да избегне горчивата чаша (макар и "ню ейдж" книжките да казват иначе). Позитивни-негативни енергии, по-важно е движението между тези полюси, не застоялата вода и тъпченето на едно място с общи приказки. Както и да е, всекиму своето. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Декември 10, 2006 Доклад Share Добавено Декември 10, 2006 Ако работата ставаше само с позитивни енергии и Христа щеше да избегне горчивата чаша (макар и "ню ейдж" книжките да казват иначе). Позитивни-негативни енергии, по-важно е движението между тези полюси, не застоялата вода и тъпченето на едно място с общи приказки. Както и да е, всекиму своето. Какво всъщност искаш да докажеш или покажеш? В свободното време има един милион глупави занимания, с които можеш да си запълниш времето, но ние тук не го правим. Вместо това сме в сатсанг. Сатсанг-среща на всички заедно в знанието и заради знанието. Запазване на нашата съсредоточеност в непреходното. Всички сладки удоволствия получени от живота, ни правят пусти, бедни. Разговорите за духовността ни възвисяват. Подтикват към състрадание, принадлежност и любов. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Декември 10, 2006 Доклад Share Добавено Декември 10, 2006 (edited) Светът, който възприемаш само ти предлага символи на търсеното от теб. Свещеното пътуване е вътре в теб. Преди да тръгнеш да търсиш нещо по света, ти трябва да го намериш вътре в себе си. В противен случай учителят ти може да те поздрави, а ти да минеш покрай него без да го чуеш. Когато овладееш вътрешното пътуване в душевните предели на своя свят, съзнанието ти никога повече няма да бъде ограничено от пространството и времето или от затвора на физическото си тяло Из "Свещеното пътуване на мирния воин" Ако си задал правилният въпрос, отговорът идва сам. Само трябва да сме безстрашни и да не спираме да търсим Редактирано Декември 10, 2006 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Декември 10, 2006 Доклад Share Добавено Декември 10, 2006 Има и друг вариант: Всички сладки удоволствия получени от живота, ни правят пусти, бедни. Или ни учат да сме благодарни. Разговорите за духовността ни възвисяват. Подтикват към състрадание, принадлежност и любов. Или пък ни възгордяват. Казвам го в името на реализма. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Декември 10, 2006 Доклад Share Добавено Декември 10, 2006 Това ако е отправено към мен е явно недоразумение - нито имаше критика за която да се обиждам, нито пък мнението ми бе от вчера или повлияно по някакъв начин от някого. По начало, ако ми се пишеше тук, мненията ми щяха да бъдат стотици, а не трийсетина. В последния си постинг събрах няколко мои мисли отпреди доста години, а цитата бе само увод към тях. Единственото което ме интересува в търсенето ми е качеството на изразените мисли, обидчивостта и сантименталността не ми вършат работа. Аз съм от прагматичните търсачи - за мен търсенето е само за да намеря. Ако исках към някого да отправям нещо, можеше и на лични да го направя, но не искам, та затова и не го направих . Форумите са с определена цел - да се учим един от друг и да си помагаме. Този го приемам като място, където мога много да науча, а участниците в него като приятели, с които споделям мислите си веднага, дори и с риск да не са правилни според нечии критерии за смисленост и да се тълкуват нееднозначно, колкото и ясна да се опитвам да бъда, не ги събирам и пазя с години, че да ги пиша след това някъде, където не искам. А мнения просто не си съставям, за да не се окаже, че са погрешни, но аз да държа на тях и да казвам след това, че не ми се тъпче в застояла вода. За горчивата чаша съм съгласна - никой не може да я избегне. Наложи се да отговоря, но обещавам си вече да не правя така. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Декември 10, 2006 Доклад Share Добавено Декември 10, 2006 Или ни учат да сме благодарни. Благодарен можеш да бъдеш и за духовното знание, което си получил Другите "удоволствия" или желания ако са осъществени оставят в крайна сметка една празнота. Казваш си "това ли беше всичко?" Често се случва така, че очакването и предвкусването на нещо приятно е украсено от собствените ни емоции, а в действителност като го постигнем, виждаме че не е чак толкова привлекателно, колкото са ни показвали всичките наши амбиции и желания за наслада, които сме имали в ума. По този механизъм-очакванията ни за някаква радост помрачават радостта при случване, от друга страна ако очакванията ни за тази радост и удоволствие не се осъществяват-отново ни оставят нещастни. Какво значи да бъда благодарен за тях? Добре, да кажем-бил съм на екскурзия в чужбина, разгледал съм красиви места, преживял съм красиви радостни мигове. Добре, нормално аз съм благодарен. Но заедно с благодарността или без нея, все едно идва тъгата. Заради това, че колкото и да е било красиво и приятно-е отминало, няма го тук, харесва ти, искаш отново да го преживееш. Но него го няма тук, не можеш да го върнеш, освен в спомените си, това те прави тъжен, леко празен отвътре. Същото се случва с всяка друга радост. Не казвам, че не бива да изпитваме радост, напротив-всичко трябва да е радост. Когато тази радост се преживява с осъзнатост, и разбиране че истинската трайна радост е вътре в теб самия, тогава си имунизиран против тъгата, това ти помага да не си привързан към удоволствията, и в крайна сметка те прави свободен. Или пък ни възгордяват. Да, и това може да се случи, ако няма осъзнатост. Който има духовен учител, знае че учителят работи на всички нива по отстраняване на всякаква себичност у учениците. Те са затова, за да ни показват грешките. Защото егото вижда грешки навсякъде другаде, но не и в самото себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Декември 10, 2006 Доклад Share Добавено Декември 10, 2006 Всички сладки удоволствия получени от живота, ни правят пусти, бедни. * Или ни учат да сме благодарни. QUOTE(Максим @ Dec 10 2006, 17:57) Разговорите за духовността ни възвисяват. Подтикват към състрадание, принадлежност и любов. * Или пък ни възгордяват. Казвам го в името на реализма. Латина! Ако сме приели изживените радости като изпълнени наши желания или постигнати планове - наистина ни правят пусти и бедни. Ако сме благодарни за малките и смешни и глупави радости , които ни дарява живота(като например - тази сутрин заварих китайската си роза с разтворен цвят! ), ако умеем да превръщаме работата си, ежедневието си в сладко удоволствие (и е възможно когато работим с любов и без зависимост от изисквания и стандарти към себе си и другите) няма и да ни дойде на ум да тъгуваме, защото нищо няма да губим, и няма да искаме да се повтаря, а ще сме готови за новото... Ако разговорите ни помагат да разбираме себе си и другите по-добре и да отваряме очите си за красотата на чуждите истини и за връзката помежду ни - наистина ни пречистват (това с извисяването...не се чувствам по-висока от тревичките и цветенцата ) ... докато не проговори суетата и гордостта ни. ... Но в крайна сметка и тези суетливи и горделиви разговори са ни урок добър, нали? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Декември 10, 2006 Доклад Share Добавено Декември 10, 2006 Латина! Ако сме приели изживените радости като изпълнени наши желания или постигнати планове - наистина ни правят пусти и бедни. Ако сме благодарни за малките и смешни и глупави радости , които ни дарява живота(като например - тази сутрин заварих китайската си роза с разтворен цвят! ), ако умеем да превръщаме работата си, ежедневието си в сладко удоволствие (и е възможно когато работим с любов и без зависимост от изисквания и стандарти към себе си и другите) няма и да ни дойде на ум да тъгуваме, защото нищо няма да губим, и няма да искаме да се повтаря, а ще сме готови за новото... Точно това имах предвид, или поне почти същото Не мога да отрека на противоположния пол способността за проницателност. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 11, 2006 Доклад Share Добавено Декември 11, 2006 нито оценявам чуждата. През първите години и аз режех наедро, големите термини като "Любовта", "Мъдростта", "Истината" и т.н. ми бяха дежурни. Сега се старая само да мога да кажа най-точно малкото което знам в действителност, защото ако не го изкажа прецизно, има опастност да загубя и него в потока от големи думи.Хубав стремеж, когато "знаем малко" по някаква тема Може би са необходими по-конкретни теми? Затова моето мнение е че ползата от форума е малка. Вече смятам че бъбривостта е най-тежкия кръст за българите. Виждал съм народи много по-бъбриви от българите. Може би имаш пред вид разминаването между думи и дела? Този форум е форма на радж йога за който може да го използва по този начин. Повечето от участниците са чели книгите на Учителя и използват речника на Учителя. В него "големите думи" означават точно определени реалности, за тези които са ги преживели в живота си. Виждал съм единствено по-лоши форуми в интернет досега. Ползата от него зависи от отношението ти със сигурност. Ако не украсявахме толкова много действителността с думи, можем много да подобрим в нея. Конкретно? Кое за теб в нашата действителност в България е най-лошото? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 11, 2006 Доклад Share Добавено Декември 11, 2006 Каква е разликата в цените на Любовта и Духовността?Любовта е по-ценна и скъпа за теб, мисля. Характерно за България е подценяване на Духовното Защото, за мен пътят на Любовта и Духовността е един! Но аз не слагам цена Ако бяха едно нямаше да има отделна дума за духовност. Например любовта може да е духовна, синовна, родителска, физическа и т.н. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Декември 11, 2006 Доклад Share Добавено Декември 11, 2006 (edited) Аз мисля, че аз и Донка мислим едно и също. Максим мисли, че той и Донка мислят едно и също. Следователно аз и Максим мислим едно и също. Редактирано Декември 11, 2006 от latina Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 11, 2006 Доклад Share Добавено Декември 11, 2006 Защо мислиш така? Защо аз не мисля така? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Декември 11, 2006 Доклад Share Добавено Декември 11, 2006 То и аз не мисля така, само изглежда така. Майтап бе, Уили! Не ми се мъдрува, разбираш ли. Не усещам необходимост да се обяснявам и да бъда правилно разбирана. Нека всеки си мисли каквото иска. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Декември 11, 2006 Доклад Share Добавено Декември 11, 2006 Например любовта може да е духовна, синовна, родителска, физическа и т.н.Да, но от някъде трябва да се започне. Първо е физическата любов и ако човек усети, че тя не му е достатъчна търси друга... духовна. Важното е да прилага любовта, постепенно тя се засилва и се превръща в Любов. Има ли търсене, въпроси, значи посоката е правилна. Идва и правилният Път. Но за него се иска и сила... Ние може би не можем да направим големи неща в живота си, но можем да направим малките неща с голяма любов. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Декември 11, 2006 Доклад Share Добавено Декември 11, 2006 Мисля . " Има ли търсене, въпроси, значи посоката е правилна. Идва и правилният Път. Но за него се иска и сила..."-hameleona Мисля , като всички , които писаха тук , ние бяхме заедно в мисленето . Особено много мисля заедно с Валентин , Максим , Донка , Силвия , Хамелеона и Орлин . Благодаря ви приятели : Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.