Телемах Добавено Март 28, 2006 Доклад Share Добавено Март 28, 2006 Познавам един човек, който е майстер в даването на правилни отговори на неправилно зададени въпроси Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Любомир89 Добавено Март 28, 2006 Доклад Share Добавено Март 28, 2006 Правилният въпрос е: фо стаа тука бе брато ? ми.. тъпо е.. Правилен въпрос не съществува о.О правилен т.е. ? Великият, Единственият ? Всеки въпрос е важен, правилен - щом го има Може би - аз какво искам ? това сега сън ли е ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Телемах Добавено Март 28, 2006 Доклад Share Добавено Март 28, 2006 Има значи тъпи , неуместни и разни подобни други въпроси случвало ми се е да се чудя на себе си как така го зададох този въпрос - напълно излишен повечето случай само за да се обадя - ей така , да се направя на интересен тъпо е отстрани Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
PeaceMAker Добавено Август 31, 2006 Доклад Share Добавено Август 31, 2006 Който много пита много научава. Това е истината. По - добре да питаш нещо, което те интересува, било то и глупост, с риск да се изложиш. По - добре е отколкото да си замълчиш, правейки се на всезнаещ."Правилният въпрос"е този, който може да ти даде точният, най - подробният отговор и "най - бързият" отговор на това, което те интересува. Понякога и най - дискретно измъкнатата информация. Всички хора задаваме въпроси. От любопитния съсед, ревнивата съпруга, подозрителният началник до роднината използвач. Всеки под една или друга прикрита или открита форма,всеки според опита, способностите си и желанията си. Какво обединява всички тези хора ? Желанието им да получат информация за сферата, която ги интересува. Въпросът също служи и за показване на събеседника, че искаме да продължим разговора и той ни интересува (заинтересованост). Шо се отнася до "големите въпроси". Ние хората си задаваме все едни и същи въпроси: откъде идваме, накъде отиваме, какъв е смисълът/целта на живота ни. Незнам някой да е отговорил на тези въпроси. Каква според вас е целта на химикалката ? Ако тя можеше да мисли и би си задала същите основни въпроси. Би ли могла според вас някога да си отговори ? Накъде отиват свинете? Те откъде биха могли да знаят, че отиват към фурната. Мисля, че първо трябва да почнем от по - прости въпроси. И да натрупваме познания, над вече отговорени въпроси. Точно както сме правили откакто ни има на земята. Интересното е, че след всеки един въпрос идва още един и още един. Дали имат край? За да се отговори на този въпрос, трябва първо да се отговори на въпроса има ли абсолютна истина ? Колко хиляди твърдения са смятани за правилни и в последствие се е оказвало, че са сичко друго, но не и правилни. Ако има такава, значи има точен и истинен отговор на всеки един въпрос. Това означава, че след откриването на точния отговор, човек спира да си блъска главата с него и минава на "по - горния въпрос" и този отговор му помага за следващия разбира се. Така рано или късно ще напреднем много в материала и въпросите ще намалеят, накрая ще ги изотговорим всичките. Ако всичко е чак толкова относително и няма абсолютна истина, то тогава ще си измисляме все нови и нови отговори на старите въпроси и ще си спорим, чии е верния или по - верния. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 3, 2006 Доклад Share Добавено Септември 3, 2006 Сега си мисля, че има въпроси, които си възникват някак сами - спонтанно. Обикновено от типа: "А! Това какво е?" или "Защо ли се случва това?", "Защо изпитвам тази болка?", "Какви бяха последствията на това, което направих? "Какво е доброто за мен в това?"и т.п. Мисля, че това са правилните въпроси - те възникват в ума ни при срещата му с действителността и с тяхна помощ той се ориентира. Щом има правилни, значи би трябвало да има и "неправилни" въпроси. Кои ли са? Може би са въпросите, на които предварително сме готови с отговора. Това са нашите самозаблуди. Може би са и въпросите от типа: "Това добро ли е или лошо?" , "Това редно ли е?" "Дали няма да ме накажат за това?" "Какво ще кажат другите" и т.п. Това са нашите зависимости. Аз сега дали зададох правилен въпрос: "кои въпроси са "неправилни" за нас?' Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Септември 3, 2006 Доклад Share Добавено Септември 3, 2006 (edited) Щом сме стигнали до задаването на въпроси е добре, значи търсим верният / собствен / път. Постепенно идват и правилните, а когато дойдат и отговорите си мислиш, че си Но е толкова хубаво, защото разбираш, че си в правилната посока. Мен лично ме изпълва със страхотна радост и ми се иска да прегърна целия свят. Спънките, шамаросването са полезни, за да продължим с въпросите, докато не станем достатъчно силни и извисени, докато не достигнем Космическото, Вечното. За сега само надничаме и долавяме посланията му. Редактирано Септември 3, 2006 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Телемах Добавено Октомври 10, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 10, 2006 всеки ден да си задава поне три въпроса: 1. Кй съм? 2. Откъде идвам? 3. Накъде отивам? Сигурно така постепенно човек ще започне да задава все по- правилни въпроси. За да получава все по- правилни отговори. Само да внимава, да не задава въпроси от любов към спорта. Научих се всеки ден да си задавам първо един въпрос : Отче наш , каква е Твоята Воля за мен днес? Бъдете здрави , мъдри и милостиви! feya 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Телемах Добавено Октомври 10, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 10, 2006 всеки ден да си задава поне три въпроса: 1. Кй съм? 2. Откъде идвам? 3. Накъде отивам? Сигурно така постепенно човек ще започне да задава все по- правилни въпроси. За да получава все по- правилни отговори. Само да внимава, да не задава въпроси от любов към спорта. Научих се всеки ден да си задавам първо един въпрос : Отче наш , каква е Твоята Воля за мен днес? Бъдете здрави , мъдри и милостиви! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Декември 1, 2006 Доклад Share Добавено Декември 1, 2006 Но геният бълнува в своя лес. От раждане смъртта ни гледа косо. Сплетните-отговори знаем днес, ала не знаем нужните въпроси. (Вл. Висоцки) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
izgrev Добавено Декември 1, 2006 Доклад Share Добавено Декември 1, 2006 Само Учителят знае какво иска да научи Ученикът.Ако не знаем какво търсим и защо го търсим, никакъв учител не може да ни помогне! А и не би се наел! Кой ли ще е този учител, който ще учи немотивирани ученици? А незнаещи защо са при него? Те не знаят, та учителя ли ще знае? Ето какво ще тарся аз-Божията любов! Който търси....намира! Намира и подходящия учител! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Декември 1, 2006 Доклад Share Добавено Декември 1, 2006 При зададен правилен въпрос отговорът идва сякаш свише. Много необикновено е. "Селестинските пророчества" е подходяща книга Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
simonkurt Добавено Декември 2, 2006 Доклад Share Добавено Декември 2, 2006 "Интересното е, че след всеки един въпрос идва още един и още един. Дали имат край? За да се отговори на този въпрос, трябва първо да се отговори на въпроса има ли абсолютна истина ? Колко хиляди твърдения са смятани за правилни и в последствие се е оказвало, че са сичко друго, но не и правилни. Ако има такава, значи има точен и истинен отговор на всеки един въпрос. Това означава, че след откриването на точния отговор, човек спира да си блъска главата с него и минава на "по - горния въпрос" и този отговор му помага за следващия разбира се. Така рано или късно ще напреднем много в материала и въпросите ще намалеят, накрая ще ги изотговорим всичките. Ако всичко е чак толкова относително и няма абсолютна истина, то тогава ще си измисляме все нови и нови отговори на старите въпроси и ще си спорим, чии е верния или по - верния." А защо не допускаш, PeaceMакеr, и възможността просто наистина да няма край? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
izgrev Добавено Декември 2, 2006 Доклад Share Добавено Декември 2, 2006 Една сестра запита: Учениците ми задават много въпроси и аз всеки месец веднъж ги разглеждам в час. По кой начин да постъпя с тези въпроси? Отговор на Учителя Дънов: Най-напред гледайте сами да отговарят на тези въпроси. Нека с тяхната помощ да се получи отговор. И това, на което те не могат да отговорят, вие ще им обясните. Учителят трябва да гради върху онова, което учениците носят в себе си. Те носят в себе си големи богатства. Учителят трябва само да помогне да се открият тези богатства. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Декември 2, 2006 Доклад Share Добавено Декември 2, 2006 izgrev Учителят трябва да гради върху онова, което учениците носят в себе си. Те носят в себе си големи богатства. Учителят трябва само да помогне да се открият тези богатства. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vehadi Добавено Декември 2, 2006 Доклад Share Добавено Декември 2, 2006 Според мен въпросът може да се нарече ОСНОВЕН, макар че той е и правилен.Той е:Кой съм аз? А след него задължително трябва да следва:С каква основна цел съм на този свят? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
izgrev Добавено Декември 2, 2006 Доклад Share Добавено Декември 2, 2006 Според мен въпросът може да се нарече ОСНОВЕН, макар че той е и правилен.Той е:Кой съм аз? А след него задължително трябва да следва:С каква основна цел съм на този свят? Отговора на така формулирания въпрос се набива сам на очи...според Ричард Докинс и неговата книга "Себичният ген"! Ние(хората) и всички животни, растения, бактерии и вируси, сме МАШИНИ за оцеляване....на ГЕНА! Неприятно звучи, но......това е действителността! Машини за оцеляване! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mindfield Добавено Декември 3, 2006 Доклад Share Добавено Декември 3, 2006 (edited) izgrev, Не пиша за да ти противореча. Но може би ще те освежи фактът, че гените се управляват от определени полета (а полетата - от ... ). Не сме (генетични) машини за оцеляване. Това за полетата e от книга писана на немски от експерти в областта: "Елементи на живота" ("Elemente des Lebens"). Редактирано Декември 3, 2006 от Любо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ваня Добавено Декември 3, 2006 Доклад Share Добавено Декември 3, 2006 (edited) Това, че сме машини за оцеляване (на самия живот) е външната страна на същността ни, която не е истинската, това е само игра. Истинската ни същност е ... това, което трябва да открием, започвайки с най-различни въпроси, на които търсим отговори... Но забележете, че всички въпросиу както и отговорите идват от ума. А умът е склад на всичко познато, изживяно, натрупано познание. От ума не можем да извлечем отговора на вечния въпрос за истинската ни скрита същност (всъщност, от какво е скрита? кое я скрива?- въпроси... въпроси..., които чакат отговор!) Правилният, последният въпрос, който ще ни доведе (или по-точно, ще ни разкрие) истината е този въпрос, на който няма отговор! - защото отговорът трябва да не е от ума; отговорът е Това, Което Е - Истината! Повечето хора обаче наистина са се превърнали в машини за оцеляване (на егото си), тъй като се отъждествяват, вярват че са своя ум с цялото му съдържание като опит. Самият ум се стреми и се бори за оцеляване и за запазване.... Важното е човек не само да започне да си задава въпроси, но още по-важно е да започне да размишлява, дълбоко и с простота. Да се научи да мисли просто! (а не лукаво, бягайки от действителността и спасявайки се в познатото) Станете като децата - безхитростни, прости и невинни! И тогава истината по-лесно ще ни се разкрие. Умът е този, който е лукав. Истината се разкрива сама, когато умът за момент спре. А това ще стане, когато разкрием и разберем целия му механизъм на действие и цялото му лукавство... Редактирано Декември 3, 2006 от Ваня Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Декември 3, 2006 Доклад Share Добавено Декември 3, 2006 (edited) Истината ще се разкрие, когато умът се освети, когато му се внесе светлината. Това със спиране не става, а със смирение, тъй щото нищо не можем да спрем, а ако си въобразим, че можем, това е най - голямата заблуда, тя от къде ли пък идва... Умът не е лукавият, а мислите, които приемаме от някъде си може да са такива. А може и да са от светлите. Е, това вече от нас си зависи. Редактирано Декември 3, 2006 от Силвия СД Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ваня Добавено Декември 3, 2006 Доклад Share Добавено Декември 3, 2006 Употребявате понятия като "аз", "ум", "мисли".... Добре е да си изясните кое какво е и дали не е едно и също Умът е този, който винаги спори, създава конфликти, за да се докаже, да бъде винаги прав. Докато не го накараме да спре, ще ни бъде господар. Само ние сме тези, които можем да направим това, да го направим слуга. За това си има начини - медитация, молитва и ред други техники, създадени от векове с тая цел. А умът може да се прави на смирен, да се маскира по всякакъв начин, но само в светлината на осъзнаването, неговите номера се разкриват и не минават! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Декември 3, 2006 Доклад Share Добавено Декември 3, 2006 Употребявате понятия като "аз", "ум", "мисли".... Добре е да си изясните кое какво е и дали не е едно и също " Аз " решавам дали да приема някоя " мисъл " в моя " ум ". Явно възприемаме различни мисли. Умът е само инструмента на човешкия дух, а мислите по своя произход са извън човека. Те са само храна за него и от това зависи той в каква посока ще се развива - дали ще се прояснява или дали ще помътнява. От мен зависи каква мисъл ще приема и каква не. И аз решавам както с каква храна да храня физическото си тяло, така и какво да внасям в ума или сърцето си. Дали ще възприеме моят ум една крилата, светла мисъл и след това ще я излъчи, зависи от моята добра воля. Същото важи и за друго... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Декември 3, 2006 Доклад Share Добавено Декември 3, 2006 Хората нищо не решават, защото им липсва мъдрост! Добре, че Бог съществува и управлява всичко с Мъдрост и Любов. Хората не съдържат у себе си нито едното, нито другото и ако те отговарят за нещо, то то не би издържало и Миг от Вечността. Затова не им е дадено да ръководят каквото и да е, защото у тях самите има липси и нужди. Щастливи са тези, които са запълнили своите липси и са придобили равновесие у себе си, а с това са спечелили доверието на Онзи, които Единствен има правото да раздава задачи и да определя ниво на отговорност. Щастливи са тези, които са станали Човеци! Добре е, че хората нямат власт над живота. След нас и потоп - някой бе писал! Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Декември 4, 2006 Доклад Share Добавено Декември 4, 2006 Ами аз да споделя , в последно време не търся никакви отговори , търся , само въпросите , важните въпроси . Тези , които ме държат будна целия ден , че чак и през нощта се събуждам да ги търся . Търся ги в очите на всички хора , /важните въпроси / , във всички разговори , те изплуват като важни удивителни . Кой е правилният въпрос , за един търсещ човек . Зависи дали си търсач на истината , търсач на мъдростта или търсач на любовта . Може и да си просто обикновен златотърсач на ценностти . Ама пък според мен глупаво е да си търсиш собствените ценности през девет земи в десета , като всъщност си ги криеш в мишницата през цялото време . Ценностите са за това , за да се подаряват и оценяват от други търсачи на ценности . Затова подарявайте всичките си духовни ценности , разпръсквайте ги като златен блестящ дъжд над всички хора , които ще се посипят и засияят с тях . Някои хора хич си нямат ценности , та имат безкрайна нужда от някоя ценност , затова подарете им ,ако имате повече . Въпросите са всъщност , карта за ценности/богатства . Колкото повече въпроси има търсещият човек , толкова повече план- карти има за ценности /богатства. Много бедни хора има на този свят . А пък понякога бедните на ценности , съвсем не искат да забогатяват. Отрупваш ги с диаманти , злато, елмази , богатство , а те виждат само камъни , желязо и боклук . Ех какво да се прави , понякога трябва бедните духом сами да изстрадат всяка една придобивка на духа , да спечелят всяка една самородна жила злато . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Декември 5, 2006 Доклад Share Добавено Декември 5, 2006 Не понякога - винаги! Напоследък често си задавам точно този въпрос - Оставям ли другите свободни сами да намерят своя път, сами да отворят очи за Любовта, да си направят грешките, да си износят болките...? Как да помогна без да наруша свободата на този, на когото помагам? Как да помогна без да позволя да ограничат моята свобода? Лесно е може би да се отговори на теория.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Evi Добавено Декември 5, 2006 Доклад Share Добавено Декември 5, 2006 (edited) И аз си задавам въпроси от това естество все по-често и по-често през последните няколко години, но се случва така, че отговорите ми убягват, почти в момента, когато стигна до тях. Разбирам, че всеки сам за себе си трябва да осъзнае необходимостта от промяна и развитие в положителна насока, но на моменти се замислям, дали нашето желание да помогнем не е по-голямо от това на самите тях, дали нашата добронамереност не е брутално навлизане в чуждо лично пространство, дали не отнемаме възможността на тези около нас сами да извървят своя път към просветление. От личен опит знам, че когато някой вземе сам каквото и да било решение, без да му бъде упражняван натиск от страни, той го чувства като свое и правилно, мотивацията му е изключително голяма и дава всичко от себе си , за да успее. В този случай не е ли по-добрия вариант да помагаме безпристрастно, на принципа на психоанализата например. При мене лично се получава по-лесно с хора, с които не съм прекалено близка в ежедневието си, но със значимите други е изключително трудно.Може би още не съм окрила златната среда, но ще се радвам да успея, защото знам, че никой не може да бъде щастлив, ако хората около него са нещастни. Поздрави Редактирано Декември 5, 2006 от Evi Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.