Тайната да преценяваме себе си

[Guest BENITA]

Просто престани, моля, досадно е вече!

Силвия, овладей се моля те! Ти си много интелигентна, но не се владееш. Казвам го не като критика, а като приятелска забележка. Между другото, доколкото знам, ти си лекар, а аз много уважавам тази професия, но това което уважавам още повече е Божественото което всеки носи в себе си.

Ако умееш да преценяваш добре, ще разбереш, че нямам лоши намерения нито към теб нито към Мона, а още по-малко към Вендор. Как аз преценявам себе си? - Аз преценявам себе си като постоянно мисля върху своите мисли, чувства и постъпки, и най- вече върху своите скрити намерения, като осъзнавам, че смъртта е винаги наблизо и няма сила която може да ти гарантира, че ще живееш още една минута!

Даааааа, намерението е най-важно, защото има добри добри думи и постъпки зад които се крият лоши намерения и обратно, има привидно не чак дотам добри думи и постъпки, но зад тях може да се крие Любовта!

Специално аз обичам често да пребивавам в скришната си стаичка и да моля Бог да ми открие Истината, за мен и моите тайни намерения като същевременно моля да ми помогне, като ми дава методи и сила, да се пречистя, защото Христос е казал:"Лука 11:41

По-добре чистете вътрешното; и ето, всичко ще ви бъде чисто."

И накрая без да искам да засегна някого, във връзка с темата пак ще се опра на Словото: "19 Понеже е писано: "Ще унищожа мъдростта на мъдрите, И разума на разумните ще отхвърля".

20 Где е мъдрият? Где книжникът? Где е разисквачът на тоз век? Не обърна ли Бог в глупост светската мъдрост?

21 Защото, понеже в Божията мъдра наредба светът с мъдростта си не позна Бога, благоволи Бог чрез глупостта на това, което се проповядва, да спаси вярващите.

22 Понеже юдеите искат знамения, а гърците търсят мъдрост;

23 а ние проповядваме разпнатия Христос, за юдеите съблазън, и за езичниците глупост;

24 но за самите призвани, и юдеи и гърци, Христос Божия сила и Божия премъдрост.

25 Защото Божието глупаво е по-мъдро от човеците, и Божието немощно е по-силно от човеците.

26 Понеже, братя, вижте какви сте вие призваните, че между вас няма мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни, нито мнозина благородни.

27 Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните;

28 още и долните и презрените неща на света избра Бог, да! и ония, които ги няма, за да унищожи тия, които ги има,

29 за да не се похвали ни една твар пред Бога.

30 А от Него сте вие в Христа Исуса, Който стана за нас мъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление;

31 тъй щото, както е писано, "който се хвали, с Господа да се хвали".

1Кор.1

[Дина]

ОХ, олекна ми малко! Най-сетне нещо по-темата и частица от нечия тайна.Благодаря ти Багира! Не само заради Силвия.

[Guest Кристиян]

Раздвояване на личността, и преценка чрез гледната точка на другата половина...А всъщност, убеден съм, че в човек живеят стотици хиляди личности...

ЗДравей Ники,

Картинката наистина е такава, че хирург се е хванал натясно в дзен ситуация- как така скалпела и ножицата режат...като единият от двамата сам се оправя..а на другия му трябват две уши...Иначе, като хирург бих споделил, че когато режа си свиркам...а като дойде време за зашиване...може и да си поплача...но това, което е медитацията на хирурга е връзването на възли...Всъщност, точно 50% от всичката хирургия е връзване на възли- в другите 50% е всичко останало...щом мога да връзвам възли, мога да си позволя и да си свиркам, и сълзи да роня...

[Венцислав_]

Освен раздвояване на личността е възмоен и надличностен поглед върху личността. А относно раздвояването, психолозите може би ще потвърдят, че едното лице не оглежда другото там.

[Silviya]

Тайната да преценяваме себе си......доколко сме духовно извисени, обичаме безпрекословно, и умеем да прощаваме? Тайната е за Посветените,а щом крием тайни от себе си, сме сковани от страх пред изкуството Живот. Разбира се, всичко е въпрос на избор- да извършваш сизифовски труд в стремежа си да задоволиш желанията си, или да приемеш личната си Голгота.

[selsal]

(Искам ти благодаря, Ян. Ти – не отдавна, както и вчера – вече на два пъти направи грешка в изписването, като ме нарече “сенсал”. И ако вярно разчитам тая грешка, я приемам като най-чистата форма на комплимент, защото ми се струва, че твоето несъзнавано е направило комбинация между две думи – “селсал” и думата “сенсей”).

Човек изпитва любопитство към какво ли не и в същото време не проявява никакво любопитство към самия себе си. Към това – кой е той всъщност. А и защо да го прави, та човек си мисли, че се познава. В такива случаи е добре да се сещаме за Симон-Петър, който никак не предполага, че за по-малко от половин ден три пъти ще се отрече от своя учител. Ние рядко – и то не за повече от минута – се чудим защо правим това или си мислим онова. Кой не е наясно със собствените си мотиви? Ако има такъв, той бива наречен слабохарактерен, малодушен, объркан… А всичко започва оттам човек да си признае – ама истински – че е напълно непознат за самия себе си. Неспособността да си дадем сметка по време на сън, че сънуваме, според мен, е най-ясният признак, че ние не знаем къде сме и кои сме. Играем си на знание, на духовност и на възрастни.

Да си знаеш пола, да си знаеш професията, да изръсиш някоя мечта-клише и въпросът за това “кой съм аз” обикновено е решен. Аз никак не мисля, че всеки един от нас е уникален. По-скоро дърветата на нашата улица се различават едно от друго, отколкото хората помежду си. Тях поне не ги избива на конформизъм. Някак се опасявам, че ако хората можеха, щяха да уеднаквят и пръстовите си отпечатъци. И всичко това, защото човек го е страх от неизвестното. А най-страшното е когато това неизвестно съм самият аз.

Истинската радост от живота започва, когато се изправим пред самите себе си и видим някой, когото не сме виждали досега. Какво сетиво трябва да имаш затова начинание, а? Е, това сетиво, тая нагласа, според мен, е тайната да преценяваме себе си.

/Ако ли пък това сетиво не се отвори у нас, цялата тълпа от дяволи, богове и личности, която щъка в нашето вътре, ще добие не толкова раздвоен и шизофреничен вид, колкото ще напомни на ония два стиха от Смирненски, които казват" Тумба-лумба, бим-бам-бум, много хора, малко ум"./

[Ян]

selsal,

Щом допускам човешки грешки, значи съм човек като тебе. Неволната грешка се вижда ясно. Ти я тълкувай както си искаш, за мене е неволна. Но ако си "сенсей" редно е да го кажеш ясно. Тук във форума има много чудновати псевдоними, които са съчетания от всевъзможни езици от света или всевъзможни хрумвания. Често се срещат псевдоними от които е трудно да отгатнеш дори и пола на човек.

Как преценям себе си? Използвам този метод.

Даааааа, намерението е най-важно, защото има добри добри думи и постъпки зад които се крият лоши намерения и обратно, има привидно не чак дотам добри думи и постъпки, но зад тях може да се крие Любовта!

Специално аз обичам често да пребивавам в скришната си стаичка и да моля Бог да ми открие Истината, за мен и моите тайни намерения като същевременно моля да ми помогне, като ми дава методи и сила, да се пречистя, защото Христос е казал:"Лука 11:41

По-добре чистете вътрешното; и ето, всичко ще ви бъде чисто."

А "вън" от "скришната стаичка" животът е много забързан и изисква едно доста високо ниво на специфичен тренинг и възможности от всевъзможен вид. И при всички случаи ако Духовното е в развитие, материалното е в застой, и обратното. Защото човек е един и сам е невъзможно да поддържа едновременно духовния и материалния живот на високо ниво без грешки. Това е възможно само за Бога,а ние сме човеци. Щом допускам невлни грешки - човек съм.

Това което Кристиян говореше за притискането до стената и извиването на ръце е много реално. Особенно ако си нямал предварителна информация за влизането и излизането от скришната стаичка, и няма как да се подготви човек за последствията. Защото едно "Там горе" , друго е "Тук долу".

В такива условия самопреценката може да е много вярна, но ако няма човек ресурси да я реализира или поле да разгърне ресурсите, нещата се усложняват много. И човек е принуден да взима много крайни решения за да запази Духовното, дори с риск на твърде остри думи и много неприятни думи.

В контра-пункт на Симон- Петър ще противопоставя Савел- Павел. Не бих желал да ме сравняват Петър, защото не съм се отрекъл от Христос. Не знам дали ми е Учител лично на мене, но е Учител.

Савел-Павел е имал много високо образование за времето си. Имал е за учители уважавани хора в обществото. Бил е много ерудиран човек. Но това ни най-малко не е попречило на тогавашните мъдреци и управници да го тикнат в затвора и да го изправят на ръба на полудяване. И едва ли след като е бил в скришната си стаичка доста земни години е могъл от един път да научи хората около него, че не е луд, а действително е видял Христос по пътя за Дамаск.

Какво остава за хора като нас далеч на по-ниско ниво от Павел-Савел, да се оправят с мъдреците и учените хора на този Свят без проблеми. Мъдреците на този век робуват на променливите си закони.

А грешките човешки ...... Благодаря на Бога че ги има, за да се личи ,че сме човеци и да имаме правото да кажем хора сме.

Може би за това са по-важни намеренията зад думите от често благи думи прикриващи неблаги намерения. Както каза Бенита.... опссс..BENITA.

selsal

Неспособността да си дадем сметка по време на сън, че сънуваме, според мен, е най-ясният признак, че ние не знаем къде сме и кои сме. Играем си на знание, на духовност и на възрастни.

Това е вярно, но пред кого да си го признаем? Пред мътреците на този свят ли? Че нали веднага ще последва .."Ти си луд. Това се твои измишльотини, защото не можеш да го докажеш."

[Силвия СД]

Тайна е, selsal. А сетивото се нарича смелост. Смелите не се плашат от изненадите, каквито и да са те. А тайната ще си остане завинаги тайна, когато вече сме си определили нещо си за себе си.

Не смея да се определям, ще се завия като пашкул така. И ще се спъна.

[Ян]

А сетивото се нарича смелост

Това лекар ли го каза?

В контекста на разговора за самопреценката сетивото е духовно ясновиждане придружено с ясночуване в реално време.

При липса на сетиво в завършен вид, да се правиш на герой, не е смелост, а безумие.

Ясновиждане в Астралния и менталния свят не е Духовно ясновиждане.

При съмнения за грешно мнение - поправете.

Да допълня благичко,

точно астралните и ментални ясновидци пречат на изграждането на сетивата на Духовното ясновиждане да се реализира съответно в нисходящ ред... менталено, астрално, етерно, физическо сетива на Духовното ясновиждане.

Причината е елементарна. Нали харата във Физическият свят ще направят разликата.

[Диана Илиева]

Препрочетох отново темата, защото бях останала със смътното усещане, че не всички говорят за едно и също нещо. И действително е така. Част от мненията не само имат предвид, но и буквално коментират себепознанието, а другата част са си точно за себепреценката.

Аз мисля, че между двете неща не само че има голяма разлика, ами и май няма нищо общо.

Моето лично мнение е "за" себепознанието и "против" себепреценката.

Въобще оценяването с годините все повече не ми харесва. Нямам желание нито себе си да преценявам, нито околните, нито света... Какъв е смисъла от раздаването на преценки? Тук ще цитирам един съвсем ранен пост на Силвия:

Според мен, да преценяваш хората, както и себе си като човек, е вид богохулство.

Защото всеки вид преценка е стагнираща. Дадена ни е свободата на развитие. Кой може да се произнесе върху нещо, което е в непрекъснато развитие. Етикирайки се така, ти се ограничаваш. Това може да го направи само човек с ограничено мислене, обичащ рамките, стеснен, който се е застопорил.

Освен това бих повдигнала въпроса и за критериите? По какви критерии да се себепреценяваме или въобще да оценяваме? А и част от поставените въпроси бяха кое е добра самопреценка и кой може да даде добра самопреценка? Е, кой е критерия, по който решаваме, че преценката е добра? Някой може да каже - преценка, която е най-близо до истината или направо се препокрива с нея е добра. Обаче и за истината нещата са доста затруднителни - ние си имаме цяла тема: Критерии за истинност (не съм сигурна, че я назовавам точно), по която общо взето до никъде не стигнахме.

Редактирано Юли 11, 2007 от Диана Илиева

[Багира]

Част от мненията не само имат предвид, но и буквално коментират себепознанието, а другата част са си точно за себепреценката.

Аз мисля, че между двете неща не само че има голяма разлика, ами и май няма нищо общо.

Моето лично мнение е "за" себепознанието и "против" себепреценката.

Ами да! Наистина ми изглежда много важно да се прави разлика между двете! Себепознанието е от изключителна важност! Иначе не би го имало като изискване към учениците на мистерийните школи още от най древни времена! А ако беше едно също- все някъде щяха да кажат и : "Човече, прецени себе си! "

Има го и този проблем:

Освен това бих повдигнала въпроса и за критериите? По какви критерии да се себепреценяваме или въобще да оценяваме?

Ако приемем, че себепреценката е личностна изява, то в степента, в която " аз се смалявам", а "Другият расте" ще вървим от себепреценка към себепознание. Обаче себепознанието е и предпоставка това да се случи. Което не е страшно, защото линейността на събитията не ми се вижда задължителна за този вид явления.

Но ако не ни интересува процесът- "аз да се смалявам, Другият да расте" - не зная ... Оставаме в плен на себепреценката...

Всъщност не можем без себепреценка. Постоянно си правим такава, и възпитателната ни система направо ни го набива от най- крехка възраст. А към себепознание е естествено да имаме вътрешен стремеж. Само че ако смесваме постоянно себепреценката със себепознанието, много си патим. И ставаме играчка на агресивността на другите, даваме им възможност да ни манипулират както си щат.

[Диана Илиева]

Аз не съм убедена, че не можем без себепреценка.

Напълно съм съгласна, че не само възпитателната ни система, ами и цялото ни общество ни го натрапва от най-крехка възраст до съвсем преклонна. Въобще състезателната и оценяващата природа е основа на нашето общество и много хора са убедени, че това са главните двигатели на нашето развитие, но е важно да се уточни развитие на какво и накъде? Дори и тези хора по принцип не са очаровани от хала на съвременното ни общество.

[Guest Мона]

Тайната да обвиняваме, да нападаме, да злепоставяме и да злобеем явно е по-голяма тайна от тайната на самопознанието и на самопреценката.

Селсал, като един умен човек, ти направи своя обществен експеримент и откри нови хориозонти на очаквания, а именно тези на надвикването. Интелектуалната ти провокация сполучи и успя - ние, които сме тук, извън контекста на нашите бурни хвалебствия, сме неспособни за комуникация. И тъжно ли е, весело ли е, не зная.

Поучително е, поне за мен.

[Guest BENITA]

Тайната да обвиняваме, да нападаме, да злепоставяме и да злобеем явно е по-голяма тайна от тайната на самопознанието и на самопреценката.

Благодаря сестрице, че сподели това . Прекрасно е когато човек започне да опознава себе си. Пътят на самопознанието е труден, но дълбок и красив. Браво, имаш моята пълна духовна подкрепа

Редактирано Юли 12, 2007 от BENITA

[Станимир]

Честно казано прегледах темата до тук "по диагонал", но май се пропускат основните качества, които трябва да притежаваме за да може (само-)оценката ни да се покрива в определена степен с истината. Това са наблюдателността, различаването и съизмеримостта. И трите са трудни за постигане, но както и всичко друго, и тук си има степени. Може би ще бъде добре да напомня, че човек гледа през аурата си - както себе си така и другите. Т.е. оцветяваме това което виждаме (в нашите представи) със собствения си цвят. По отношение на себе си това често се изразява с незабелязване на съответния цвят (под цвят разбирам формата, която получава дадена енергия при преминаването и през материята на съответния план в резултат на съпротивлението на последната).

[Ян]

За Станимир.

Така е - в този си вид за който говори Станимир аурата наистина има описания проблем. Когато стане изчистване и разделяне на аурата по различните области на проявление, аурата трбва да се превърне от аура в аурично тяло с различните си сетива за комуникация в съответния свят. За да може човек да се "види" къде се намира и кой и какво е около него.

Тогава човек има възможност да прецени къде се намира и да се "погледне" сам.

[bamboo]

Имам един приятел, той така ми казва: “знам, че съм глупав човек, но да ти кажа, някак разбирам, че добре успявам да се преценя”. Не издържам и го питам – “като си прост как така успяваш вярно да се прецениш?”. Той отвръща: “Ами ако има някаква връзка между това, че съм глупав човек и това, че умея да се преценявам, а?”. И ми намига, щото знае, че аз се мисля за умен.

Неприятен ми е подтекстът на подобни разсъждения. Значи аз се мисля за умен, защото не умея да се преценявам, а той е спокоен за себе си (въпреки че е не е умен), понеже умее да се преценява.

Моят въпрос е – на какво се дължи добрата самопреценка; как се разпознава добрата самопреценка; как изобщо преценявате себе си; колко често преценявате себе си; колко съзнателно го правите; и доколко променяте тия свои преценки?

Човекът Подражание - Историята на една Нула, Фантастика

Или странното дивертиране на един социален експеримент:

http://www.tetradka.buntarite.com/avtori.php?AID=789

[Guest BENITA]

Прави сте и двамата , благодаря ви, радвам се че има хора от които мога да науча толкова много неща, пък и нали това е целта на този форум

За Станимир.

Така е - в този си вид за който говори Станимир аурата наистина има описания проблем. Когато стане изчистване и разделяне на аурата по различните области на проявление, аурата трбва да се превърне от аура в аурично тяло с различните си сетива за комуникация в съответния свят. За да може човек да се "види" къде се намира и кой и какво е около него.

Тогава човек има възможност да прецени къде се намира и да се "погледне" сам.

[selsal]

Да преценяваш себе си е мъчнотия. Това обяснява защо човек обикновено се втурва да се самоопознава, а не да се преценява. По-лесно е да кажеш – “човек е добър по природа, човек е светлина, аз съм светлина, нека бъдем светлина, самоопознайте се”. И много по-трудно е да се наемеш с мъчнотията на себепреценката. За да е една себепреценка добра, тя трябва да реже тънко и на най-болните места. Да се втурнеш да се самоопознаваш – тоест да преоткриваш човешките универсалии у себе си, – преди да прецениш конкретния си характер, е мимикрия.

Аз не съм привърженик на критериите. Човешката душа има уклон към тяхното изясняване, само за да не премине към деянието, което критериите трябва да направляват. Но ето един стабилен и винаги осезаем критерий за правилна себепреценка: щом ти е трудно и мъчно, докато се себепреценяваш, значи наистина се себепреценяваш. Ако мъчнотията отмине значи си преминал към мимикриращото самоопознаване. Нека умът спре с тъжната хореография на това – “колко съм интуитивен”, “колко доброта има в мен”, “как другите май забелязват това”.

Я вземи и покажи някой свой ръб. Но не да се хвалиш с него, като Фьодор Карамазов, а ей-така, като самопредизвикателство. Усмивката е важно нещо, но само-усмивката е тъжна работа. Само онзи, който е готов да покаже и тъмните си страни, ще ги осветли; само този, който сам се вкара в усойно място, ще добие умиротворение. Пред всички други може и да разиграеш някоя сценка, но пред собственото ти несъзнавано това не минава. То винаги ще те коригира в нужната степен, а и с подобаваща наказателна лихва.

Манипулацията е лошо нещо. Поне в своя първосигнален и неосъзнат вид. Но ако манипулацията най-отначало се обърне срещу теб и се превърне в самоманипулация и когато наченеш експеримент със самия себе си – а експеримент означава преди всичко непредвидим край, – то човек начева същинската медитация.

Много самоопознаващи медитират поради страст към екзотичност. А същинската медитация започва, когато сам си сложиш знак минус. Няма такава смелост, която да поддържа едно такова състояние. Затова е нужно смелостта да се подправи поне с малко забавление.

Само онзи, който не е готов да експериментира със себе си, изпада в потрес, когато се експериментира с други. А експеримент най-просто означава най-сетне да се излюпиш; но някои гледат на това като на дефлорация (пък и са прави).

[shelter]

Пишейки,това ,което ще прочетете,трябва да призная,че ме е яд на всичкото мнение,което изсипвам,защото дори и този начин определям,като манипулация.И все пак ,не мога /?! :)/да не го покажа ,а то е:"Има особена природа хора,тях наричам-лечители."

Възможно и вероятно е точно,което правя в момента да е мимикрия,която проявавам с определянето ти за такъв човек,selsal.

Възможно е и да не е манипулация,а честно признание,но ти благодаря за:

"щом ти е трудно и мъчно, докато се себепреценяваш, значи наистина се себепреценяваш. Ако мъчнотията отмине значи си преминал към мимикриращото самоопознаване."

Спомням си ,когато синът ми беше на около две годинки,как веднъж загрижено гледайки обелилата се от неудобни обувки,кожа на крачето си и ми зададе въпрос,който тогава предизвика смях,но сега разбирам като урок.А той беше:"Мамо,аз имам ли друга кожа?"Контекста трябва да е бил:"Като тази я обеля,ще има ли друга да я смени."

И още .Има не само усмивка/тя за мен е топлило/,а един смях,с който пременавам през себе си и който е като горящ удар.Лошото е,че след него трудно ставам.Трябва ми време за нова "кожа".Аз не мога без нея,но все ми се иска да знам какво обгражда и как туй какво живее в нея.

Вероятно да се изправиш пред предизвикателството е да не разчиташ на недосегаемостта на всяка нова "кожа"./Аз лично съм склонна да се пазя каквато и да е,но някаква./Т. е.да бъдеш нащерк във всеки един момент.Не ми се е случвало,или ми се случва?!Трябва да е първото,защото напоследък се самопреценявам като човек,който избягва активни контакти,защото...

[Диана Илиева]

Лично на мен ми звучи странно такава логика - щом нещо е мъчно и трудно, значи сме на прав път. Чувала съм поговорката, че хубавите работи бавно стават, а сега разбирам, че и мъчно стават, ако е така

Не, шегувам се. Не само, че не разбирам сега, ами и доста време бях напълно убедена, че е така. Добре е да отбележа, че през този период от живота ми (поне до към 30-та година, че и отгоре) не само, че считах за важно и редовно се преценявах (точно по технологията на selsal), но считах за важни и правех ред други неща - спорех енергично, с желязна логика и много аргументи от многото прочетени книги с цел да стигна до истината; борех се и със себе си, и с другите за най-различни неща, които по незнайни за мен причини не бяха такива, каквито БИ ТРЯБВАЛО; доказвах с ентузиазъм на всеки колко е прав или колко е крив според случая; пишех си знак минус и смело продължавах напред .... а бе, какво да приказвам, много енергия потроших напразно, но явно през такъв път е било нужно да мина. Дори съм коментирала този мой жизнен опит със selsal на ЛС, но сега реших да споделя и тук.

За моя голяма изненада (тогава), колкото повече се стараех и колкото повече сили влагах, нещата с мен и около мен не само че не помръдваха в положителна посока, ами и видимо се влошаваха. Е, дойде моментът, в който нямаше накъде повече. Като казвам момент да не си помислите, че ей така плясвам се по главата и хоп - всичко ми се прояснява пред очите. Не, моментът беше дълъг, дори не мога да кажа точно колко продължи. После също така бавно и продължително взех да изплувам нагоре, променяйки малко по малко мирогледа си. В началото нещата помръдваха едва-едва, но точно тогава спрях и да се самопреценявам. Ако бях продължила със самопреценките, сигурно нямаше да издържа и щях да се разочаровам от това колко бавно напредвам, с което да разруша целия си напредък дотогава, че и за напред. А малко след това започнах да навлизам и в себепознанието, защото се оказа, че докато съм влагала време и сили да се себепреценявам, въобще не са ми оставали такива да се себеопозная.

Но стига толкова, защото ако продължа, вече ще изляза от тази тема. Именно затова по-горе казах:

Част от мненията не само имат предвид, но и буквално коментират себепознанието, а другата част са си точно за себепреценката.

Аз мисля, че между двете неща не само че има голяма разлика, ами и май няма нищо общо.

Моето лично мнение е "за" себепознанието и "против" себепреценката.

Въобще оценяването с годините все повече не ми харесва. Нямам желание нито себе си да преценявам, нито околните, нито света... Какъв е смисъла от раздаването на преценки? Тук ще цитирам един съвсем ранен пост на Силвия:

Цитат

Според мен, да преценяваш хората, както и себе си като човек, е вид богохулство.

Защото всеки вид преценка е стагнираща. Дадена ни е свободата на развитие. Кой може да се произнесе върху нещо, което е в непрекъснато развитие. Етикирайки се така, ти се ограничаваш. Това може да го направи само човек с ограничено мислене, обичащ рамките, стеснен, който се е застопорил.

Ама аз направо трябва да попитам Силвия за авторски права относно този цитат

А за да си спестя подробния анализ на selsal, искам да добавя: Моля, споделеният жизнен опит да се приеме само за информация, не и като рекомендация.

[Донка]

:thumbsup: Диана!

[shelter]

Е,как да не се смее човек и как да не се съгласява с един въпрос зададен преди дни Добре,че машините помнят вместо нас.Такава думичка съм си измислила,че вече неколкократно си я повтарям.Дали обаче навежда към премяна или промяна,или премина,ми е трудно да преценя .За разлика от един друг превод на казаното ,с който пак по моя преценка по-добре успявам да се справя.Понякога ми се иска,ама много ,да си върна онова състояние,в което беше достатъчно да погледна другия в очите и да поема дълбоко дъх.

[Орлин Баев]

Ами ако разлика между самопреценка и самопознание няма? Ако разликата е само изкуствено създавана софистика? Ако основни критерии за разлика са интелектуалното самонаблюдение при преценката и интуитивното осъзнаване при самопознанието, както обикновено се разбира - според мен и двете - интелект и интуитивно осъзнаване могат да бъдат както инструмент за самопреценка, така и за познание. Може би смятаме, че преценката е по-скоро интелектуална, а познанието, както се разбира в духовен смисъл - интуитивно. Но самопреценката може да бъде и резултат на директно ясно осъзнаване и визия за малкото ни аз и неговите многобройни роли. А самопознанието може да се случва и чрез интелектуален анализ и синтез - поне донякъде. Може би разликата е само в семантичния заряд на двете понятия, който обаче се различава при всеки и точни конвенции в определенията им едва ли има.

На мен ми се струва, че самопреценката е картина по пътя на самопознанието, която трябва да си даваме отвреме на време в съответния контекст на средата! Но това е условно също...

[Багира]

Може и пак да попадаме в капаните на дефинициите. Но Диана дава идея, която много ми допада. Да става дума не за мнение, а за споделен опит. Пък на когото каквото е полезно!

И така, моят опит съвпада с този на Диана. Себепреценка за мен също е нещо съвсем различно от себепознание. И съвсем пречещо на себепознанието. Не е невъзможно да съвпадат някои резултати от себепреценката и себепознанието, но това не ги прави, за мен, еднакви. Често деца на "строги" , или деспотични родители, се себепреценяват през призмата на родителите си (или изобщо- възпитателите си). И се себеспъват в развитието си. Себепознанието е много по- дълбок процес, който далеч надхвърля наблюдението, анализа, дори и интуитивните прозрения. В себепознанието се включват още много, много неща. И себепознанието няма начин да спъне човека. Каквото и да научи за себе си. Напротив, то е задължително условие за вървене на ученика по Пътя. Има и някои допълнителни условия за успешно себепознание.

Можем ли, обаче, без себепреценка? Ето как ми изглеждат нещата- ако сме поели по пътя на себепознанието- все по- малко имаме нужда от себепреценка. Ако не сме- само себепреценката ни остава. С всичките и пасиви.