selsal Добавено Юли 9, 2007 Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 (edited) Имам един приятел, той така ми казва: “знам, че съм глупав човек, но да ти кажа, някак разбирам, че добре успявам да се преценя”. Не издържам и го питам – “като си прост как така успяваш вярно да се прецениш?”. Той отвръща: “Ами ако има някаква връзка между това, че съм глупав човек и това, че умея да се преценявам, а?”. И ми намига, щото знае, че аз се мисля за умен. Неприятен ми е подтекстът на подобни разсъждения. Значи аз се мисля за умен, защото не умея да се преценявам, а той е спокоен за себе си (въпреки че е не е умен), понеже умее да се преценява. Моят въпрос е – на какво се дължи добрата самопреценка; как се разпознава добрата самопреценка; как изобщо преценявате себе си; колко често преценявате себе си; колко съзнателно го правите; и доколко променяте тия свои преценки? Редактирано Юли 9, 2007 от selsal Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юли 9, 2007 Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 Селсал, темата ти ме учудва искрено и ме смущава донякъде. Имаш доста последователен стил, изчерпателна аргументация, но тук логическите връзки ми се губят. В портала има няколко теми, които обхващат въпроси, свързани както със себепознанието, така и с тайните на човешката рефлексия или за способността ни за правилна преценка и добро саморазбиране и самоусещане. Тайната на самооценяването няма как да е извън конкретната човешка ситуация или отвъд човешките взаимоотношения. И тайната е в самопознанието, или не толкова това е тайна, колкото усилие и познание за живота. Аз, поне, усещам тематично разностилие или по-скоро алюзия за белетристика или по-скоро за есеистика. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юли 9, 2007 Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 Според мен, да преценяваш хората, както и себе си като човек, е вид богохулство. Защото всеки вид преценка е стагнираща. Дадена ни е свободата на развитие. Кой може да се произнесе върху нещо, което е в непрекъснато развитие. Етикирайки се така, ти се ограничаваш. Това може да го направи само човек с ограничено мислене, обичащ рамките, стеснен, който се е застопорил. При когото липсват изненадите. Този приятел, щом мисли така за теб, не ти е никакъв приятел, както и на себе си. Той се блокира и обича да блокира явно и останалите хора. Винаги се стремя да страня от подобни мъртви души. Slunchevi.luchi 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
selsal Добавено Юли 9, 2007 Автор Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 Е, Мона, първият пост е малко художествен, но ми се искаше по-живо и в известен смисъл по-парадоксално да дам начало на въпроса си. И, разбира се, все в човешката ситуация; не извън нея. Ако пък разностилието напомня дефект,то е време да се покичим с него. Говоря за тайна, за да дам насока към едно разграничение от ежедневното самопреценяване, от профанното "кой съм аз". Усилие, да, но и тайна, защо да не е тайна? Едно е да се учиш на "мене-си-то", друго е на живота; колкото и свързани да са те, то има много житиепознавачи, дето хич не се познават. Дори някои познават живота, само за да не познаят себе си. Нещо като "проектиран автоеротизъм", че да не личи. Силвия, ето моят приятел /той е един въображаемо-художествен приятел/ направо ме изтръгна от етикиращата ме самопреценка. Не е ли истинска оная преценка, която ме кара да се погледна по нов начин? Пък и аз доста преценки раздадох в тоя форум, така че май си приличаме с тоя мой приятел. Тук въпросът вече е - не другите, а аз! Умеем ли да се виждаме? Иначе Ницше казва като теб - онези, които искат да се познават, са порочни. Сигурно, защото разпознава в това желание някаква нарцистичност. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юли 9, 2007 Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 Е, Мона, първият пост е малко художествен, но ми се искаше по-живо и в известен смисъл по-парадоксално да дам начало на въпроса си. И, разбира се, все в човешката ситуация; не извън нея. Ако пък разностилието напомня дефект,то е време да се покичим с него. Говоря за тайна, за да дам насока към едно разграничение от ежедневното самопреценяване, от профанното "кой съм аз". Усилие, да, но и тайна, защо да не е тайна? Едно е да се учиш на "мене-си-то", друго е на живота; колкото и свързани да са те, то има много житиепознавачи, дето хич не се познават. Дори някои познават живота, само за да не познаят себе си. Нещо като "проектиран автоеротизъм", че да не личи. Е, Селсал, вече те разпознавам. Виждам те. Профанното "кой съм аз" трябва да се ситуира в непрофанно време; за да се преценим добре са ни нужни и отдалечени от очакванията ни хоризонти. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Юли 9, 2007 Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 Приятели, на мистерийния храм в Елевзин е стоял надпис, част от който гласи "Човече, опознай себе си..." Това е квинтесенцията на мистерийния Път, който се извървява с Божията помощ в най-добрия случай за почти цял един живот... А ние как можем да дадем отговор, като явно не сме готови? Или само ще си "играем на стъклени перли"... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юли 9, 2007 Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 Как ли? Та ние ежедневно си отговаряме на този въпрос и колкото повече се питаме, толкова повече и отговорите се множат и умножават. Но и в това е смисълът - ежедневно търсене и преоткриване. И често поглеждане в огледалото. Ако зададем искрено въпросите си, ще узнаем и кои сме ние, ще преценим добре .... можем ли да скочим или не. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Юли 9, 2007 Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 “Ами ако има някаква връзка между това, че съм глупав човек и това, че умея да се преценявам, а?”. И ми намига, щото знае, че аз се мисля за умен. Неприятен ми е подтекстът на подобни разсъждения. Значи аз се мисля за умен, защото не умея да се преценявам, а той е спокоен за себе си (въпреки че е не е умен), понеже умее да се преценява. Моят въпрос е – на какво се дължи добрата самопреценка; как се разпознава добрата самопреценка; как изобщо преценявате себе си; колко често преценявате себе си; колко съзнателно го правите; и доколко променяте тия свои преценки? В подчертаното изречение от цитата е отговора на въпроса. И защо си мисля, че Селсал го знае отговора!? Добрата самопреценка на глупавия човек се дължи на живата му връзка с Безкрайния вечно и всичко знаещ Дух и осъзнаването преходността на тленния ум/глупавия човек/.. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Юли 9, 2007 Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 Как ли? Та ние ежедневно си отговаряме на този въпрос и колкото повече се питаме, толкова повече и отговорите се множат и умножават. Но и в това е смисълът - ежедневно търсене и преоткриване. И често поглеждане в огледалото. Ако зададем искрено въпросите си, ще узнаем и кои сме ние, ще преценим добре .... можем ли да скочим или не. За "Лъвският скок" ли иваш предвид? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юли 9, 2007 Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 (edited) Зависи. Зависи от дълбочината и широчината на "пропастта", която трябва да се прескочи. Понякога е добре и да се падне в нея, което пак си е скок и то скок навътре - в най-тъмното и в най-дълбокото. Може би тук се крият и всички отговори на въпросите, които си задаваме. Какво ли щеше да се случи, ако Орфей не беше слязъл в подземния свят и беше превъзмогнал любовта си и не се бе обърнал назад да види своята любима Евридика. Да не се обръща назад, докато не види Светлината. Но той не се стърпял и се обърнал и .... загубил всичко. Редактирано Юли 9, 2007 от Мона Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Юли 9, 2007 Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 Има един филм "Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход" от Спилбърг с Харисън Форд. Там, за да се стигне до Светия Граал имаше три условия 1. Да се преклониш /разбирай-отдадеш/ на Бога. 2. Да вървиш в Името Божие и 3. "Лъвският скок" За него си мислех че пишеш. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юли 9, 2007 Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 Да, този филм го знаят всички. Но няма връзка с "моя скок". Предпочитам танца на Змията. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Юли 9, 2007 Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 Предполагам, че имаш предвид танца на змията Кундалини? Или на Златната и Медната змия от похода на Мойсей към "Обетованата земя"? "Бъдете мъдри като змиите" казва Христос на своите ученици... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юли 9, 2007 Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 Валентинус, която и да е от гореизброените аналогии и асоциации за змиевидния "танц", все е вярна. Като отговор на основния въпрос от темата на Селсал. Т.е. - пътища много и аз избирам танца на Змията и като НЕпрескачане над пропастта, а скачане в нея. Но нека и други хора да пишат, ако желаят, да не обсебваме така хищнически темата. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Юли 9, 2007 Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 Да бе, нека си пишат. Какво разбираш под пропаст?Ако не можеш образно, давай с притча... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юли 9, 2007 Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 Имам един приятел, той така ми казва: “знам, че съм глупав човек, но да ти кажа, някак разбирам, че добре успявам да се преценя”. Не издържам и го питам – “като си прост как така успяваш вярно да се прецениш?”. Той отвръща: “Ами ако има някаква връзка между това, че съм глупав човек и това, че умея да се преценявам, а?”. И ми намига, щото знае, че аз се мисля за умен. ...аз се мисля за умен, защото не умея да се преценявам, а той е спокоен за себе си (въпреки че е не е умен), понеже умее да се преценява.това е ок прости задачи лесно се решават. Дали глупав човек може да ремонтира сам нов модел БМВ 5-та серия? Или самолет? Умственият самоконтрол не е лесен, но май разумният човек няма особен избор. Моят въпрос е – на какво се дължи добрата самопреценка; как се разпознава добрата самопреценка; как изобщо преценявате себе си; колко често преценявате себе си; колко съзнателно го правите; и доколко променяте тия свои преценки? какво в себе си? с каква цел? Преценявам мотивите си достатъчно често. Преценявам физическото си състояние, чувствата си и мислите си рутинно. Какъв е проблема? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Юли 9, 2007 Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 (edited) Всеки се оценява,според мен, ежедневно.Понякога чакаме другите да ни оценяват.Правилният въпрос за мен е:Каква оценка си поставяме сами?Ето по това ще разберем,дали се обичаме.За мен е много важно човек да се обича.Ако не се обича,той не би могъл да обича и другите. Конкретно в дадения пример- може да се мислиш за глупав и да вярваш в това, но това не означава,че си поставяш правилна оценка. Аз предпочитам да вярвам в други неща за себе си, да речем по-хубави. В случая си мисля,че съм умна и тази оценка ми харесва повече.Освен това не ме интересува какво мислят другите за мен.Не приемам техните оценки за верни.Вярвам почти само на себе си. Аз се обичам,обичайте се и вие....както казват в "Море от любов". Редактирано Юли 9, 2007 от Роси Б. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юли 9, 2007 Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 [quote name='selsal' date='Jul 9 2007, 12:15' post='39440' Силвия, ето моят приятел /той е един въображаемо-художествен приятел/ направо ме изтръгна от етикиращата ме самопреценка. Не е ли истинска оная преценка, която ме кара да се погледна по нов начин? Пък и аз доста преценки раздадох в тоя форум, така че май си приличаме с тоя мой приятел. Тук въпросът вече е - не другите, а аз! Умеем ли да се виждаме? Иначе Ницше казва като теб - онези, които искат да се познават, са порочни. Сигурно, защото разпознава в това желание някаква нарцистичност. Ми не знам Ницше дали точно това е имал предвид, нарцистичната нагласа в желаещите да се самопознаят, но според мен нещо по-друго се влага в смисъла порочност - въртене в кръг. Човек не е затворена система, че да постигне познание за себе си. Непрекъснатото взиране в оценки наистина намирам за изтощително и безполезно. А елементът нарцистичност няма как да липсва при жив човек от време на време. Но ако само това правя - да се оглеждам в огледала наоколо ми, то друга работа каква ще я свърша, пък и нека имам и предвид, че едно ще ме покаже такава, друго онакава, по причина семпла - няма идеално прави огледала, както и моето не е. И ако онзи стар надпис Nosce te ipsum реша да продължа в sana te ipsum, оглеждайки се наляво и надясно в нечии огледала или в някакви свои вътрешни, не знам дали няма да се почувствам като Immolatus, пък на мен това не ми се нрави, а и предполага по презумпция, че нещо фундаментално не ми е наред. И ако това дори успея да приема за себе си, кво от туй, отворена съм и за подобни мнения, както писа момичето в по-горния пост - не ме интересува какво мислят останалите за мен. Един ще види само хубавото, друг ще види само грозното, пък аз съм неделима смес и от двете и така не ми е никак зле, честно казано. Пък ръбовете животът сам ми ги изглажда, така че, доверявам се на него. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юли 9, 2007 Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 Умеем ли да се виждаме?по лесно и бързо е да ни видят интелигентни добри приятели порочност - въртене в кръг. Човек не е затворена система, че да постигне познание за себе си. не знам дали няма да се почувствам като Immolatus, пък на мен това не ми се нравиut sitis nova consparsio sicut estis azymi etenim pascha nostrum immolatus est Christus не ме интересува какво мислят останалите за мен. нима? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юли 9, 2007 Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 Валентин, от самото начало, откакто съм в този протал - от декември месец, ти не спираш да провокираш и да се заяждаш. Цитираш и после анализираш чрез въпроси (отворени, да ги наречем) с лек привкус на съмнения и на неодобрения. Беше ме подхванал и мен, но нещо се отказа, сега подхващаш и други. Питам се и се чудя, защо не си конструктивен и не пишеш за "твоето си мнение", а непрекъснато цитираш и отиваш отвъд контекста на НЕТВОЕТО ПИСАНЕ? Може би така отговаряш на въпроса "кой съм" чрез неглижиране на чуждото мнение и подлагането му на критична оценка. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юли 9, 2007 Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 (edited) Валентин, от самото начало, откакто съм в този протал - от декември месец, ти не спираш да провокираш и да се заяждаш. Цитираш и после анализираш чрез въпроси (отворени, да ги наречем) с лек привкус на съмнения и на неодобрения. Има известна доза истина тук, благодаря. Питам се и се чудя, защо не си конструктивен и не пишеш за "твоето си мнение", а непрекъснато цитираш и отиваш отвъд контекста на НЕТВОЕТО ПИСАНЕ?... Дано да се досетиш Беше ме подхванал и мен, но нещо се отказа , сега подхващаш и други. Да не ти е скучно? Може би така отговаряш на въпроса "кой съм" чрез неглижиране на чуждото мнение и подлагането му на критична оценка. - твоя интерпретация. Че ти и някои други поддържате приятелите си и се разбирате много добре, се вижда и от самолет. Е и? Редактирано Юли 9, 2007 от Валентин Петров Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юли 9, 2007 Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 (edited) Умеем ли да се виждаме?по лесно и бързо е да ни видят интелигентни добри приятели порочност - въртене в кръг. Човек не е затворена система, че да постигне познание за себе си. не знам дали няма да се почувствам като Immolatus, пък на мен това не ми се нравиut sitis nova consparsio sicut estis azymi etenim pascha nostrum immolatus est Christus не ме интересува какво мислят останалите за мен.нима? Що се чудиш, интелигентний и добър приятелю, какво толкова, има и такива, както има и може би човеци - затворени системи. Ти си мисли каквото искаш, остава си за теб. И коментирай си останалите, няма лошо. Обаче да ми вменяваш католическите интерпретации за жертвата Христос, няма да стане. От зрелища и кръв изпитва необходимост тълпата. Слава Богу, това ми е кръвно несъвместимо. Не вярвам в жертвата Христос, вярвам в победителя Христос. Валентине, сега ти виждам поста преди моя. Е, какво има, какво те притеснява в нечие приятелство. Това смущава ли те теб и с какво. Хайде дай някакво собствено мнение и ти наистина. Или те е страх от преценката на останалите. Ми споко, няма да те оценям, ти си достатъчно самокритичен, за да го правя. Пък и не съм така настроена, весело ми е. Редактирано Юли 9, 2007 от Силвия СД Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юли 9, 2007 Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 (edited) - не ме интересува какво мислят останалите за мен. - нима? ...има и такива Не съм виждал досега . Но, щом е възможно, sitis nova consparsio sicut estis azymi etenim pascha nostrum immolatus est Christus - Обаче да ми вменяваш католическите интерпретации Коринтяни глава 5 ГЛАВА 5. ... 2. А вие сте се възгордели, вместо по-скоро да плачете... 3. Аз пък, макар отсъствуващ тялом, но присъствуващ духом, вече реших, като да съм между вас, оногова, който е извършил това нещо, - 4. в името на Господа нашего Иисуса Христа, като се съберете вие и моят дух, със силата на Господа нашего Иисуса Христа, - 5. да го предадете на сатаната, за омаломощаване на плътта, та духът да бъде спасен в деня на Господа нашего Иисуса Христа. 6. Хвалбата ви не е добра. Не знаете ли, че малко квас заквася цялото тесто? 7. Затова очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, както сте безквасни; защото Христос, Пасхата наша, бе пожертван за нас. 8. Нека празнуваме, прочее, не със стар квас, нито с квас от злоба и лукавство, а с безквасни хлябове от чистота и истина. 9. Писах ви в писмото си - да нямате общение с блудници; 10. и не изобщо с блудниците на тоя свят, или с користолюбци, или с грабители, или с идолослужители, защото, инак, би трябвало да излезете от тоя свят. 11. Но сега ви писах да не се сношавате с оногова, който, наричайки се брат, остава си блудник, или користолюбец, или идолослужител, или хулник, или пияница, или грабител; с такъв дори и да не ядете. 12. Защото моя работа ли е да съдя и външните? Не съдите ли вие вътрешните? 13. Външните пък ще съди Бог. Махнете, прочее, злия изпомежду си. за жертвата Христос, няма да стане. От зрелища и кръв изпитва необходимост тълпата. Слава Богу, това ми е кръвно несъвместимо. Не вярвам в жертвата Христос, вярвам в победителя Христос.както желаеш какво те притеснява в нечие приятелство. Това смущава ли те теб и с какво. Последствията са често пристрастните ви реакции на форума. Истината понякога остава - съвсем на последното място. ? Редактирано Юли 9, 2007 от Валентин Петров Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mihailo Добавено Юли 9, 2007 Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 Човек ако не може да бъде оглдало може да изпозва другите но и това се заслужава.иначе добре е всеки да стреми е огледало сам за себе си. После с остава само наблюдаващия. ако посгинете ЗМИЯТА 7 ПЪТИ СЕ НАПЪЛНЕТЕ С ЕНЕРГИЯ и.толкова пъти я освободете. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юли 9, 2007 Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 Една от най-големите тайни на самопреценката е да разберем кога да спрем. Да оценим границата, да усетим края. Да кажем добър ден на старото време, да го прегърнем и да го целунем за лека нощ... И да му пожелаем попътен вятър... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts