Аделаида Добавено Април 4, 2008 Доклад Share Добавено Април 4, 2008 Много ми хареса и реших да го споделя с Вас! Бих набрала повече маргаритки Ако можех да изживея живота си отново, бих релаксирала. Бих си позволила да бъда по-глупава или по-наивна - както ви харесва. Щях да приемам нещата по-малко сериозно. Щях да си позволя да бъда по-луда. Нямаше да се вторачвам в хигиената. Бих се възползвала от повече шансове. Бих предприела повече пътувания. Бих изкачила повече планини. И бих преплувала повече реки. И бих видяла повече залези. Бих яла повече сладолед и по-малко боб. Бих се безпокоила по-малко и бих фантазирала повече. Аз съм една от онези, които живеят разумно и практично, час след час, ден след ден. О, аз имах своите мигове! Но ако трябва да ги изживея отново, те наистина ще са много повече. Всъщност, бих искала да имам само тях. Само миговете, един след друг, ден след ден. Аз бях от онези, които не ходят никъде без термометър, бутилка гореща вода, гаргара, дъждобран и чадър. Ако трябва да изживея живота си отново, бих отишла на места, на които никога не съм била; бих правила неща, които никога не съм правила; бих пътувала още по-надалеч. Ако можех да изживея живота си отново, бих започнала да ходя мечешката още рано напролет и бих продължила така до края. Бих играла повече хокей. Не бих се съобразявала чак толкова с общоприетите норми, овен ако не е крайно наложително. Бих яздила кончета в много въртележки. Бих набрала много маргаритки. Надин Стеър, 87-годишна Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Rihanna Добавено Април 4, 2008 Доклад Share Добавено Април 4, 2008 Обич в сайта има В сайта стихове чета, има много болка, има самота. Стиховете плачат, думите подреждат. Римите самички някак се нареждат. Коментари пишат, с много топлота. Болката отнемат, връщат радостта. Обич в сайта има, дружба се поражда. Любовта човешка сякаш там се ражда. С пожелание всички да се уважават и да не се усеща напрежение между форумците...Не забравяйте кои сте и че всички са хора! Разчупете се малко... За да го направите си припомнете младежките години, когато сте били безгрижни и щастливи, влюбени в живота... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Април 5, 2008 Доклад Share Добавено Април 5, 2008 (edited) Ей сега вече и на мене ми взема акъля Започва да ми прояснява в главата що майка ти хвърля ткавиз обвинения, че аз съм те раждала . Майко мила, още един дзвер в родата хахах. Поздравче за теб: Песен Днес е тук, утре там - няма спиране, Вили. Днес е тук, утре там - все така, ден за ден. О, ела и кажи, ти мой скитнико мили, че си същия ти, че не си променен. Зимен вятър над нас от морето повея. Изпровождах те аз на брега този ден. Вече пролет дойде: той ще дойде със нея - иде тя за леса, иде Вили за мен. Обуздай, о, море, свойта кипнала пяна! Ах, как страшно бучиш в тая черна тъма! Успокой своя танц, о, вълна разлюляна, понеси, ветре мой, моя скитник дома. Но за мен, ако той е забравил, нека нивга не спре твоят яростен вой. Надалече от мен той в морето да плава, а пък аз да умра с мисълта, че е мой. Днес е тук, утре там - няма спиране, Вили. Днес е тук, утре там - все така, ден за ден. О, ела и кажи, ти мой скитнико мили, че си същия ти, че не си променен. Превод: Владимир Свинтила Робърт Бърнс Редактирано Април 19, 2008 от Моника13 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Април 5, 2008 Доклад Share Добавено Април 5, 2008 (edited) …спомнИ си за мен. После тихо… с усмивка… влюбИ се във себе си. * …аз малкост съм. (Знам го, усмихвам се тихо. А Ти ?) …прости ми го… някога. * …прости ли? * … спомни си за мен и усмивката идва естествено. * Пепел сме. Феникс роден, преражда се с малките вечности. * …спомни си за всякото „мен”… Слънцето питай кой лъч е по-топъл, от другия? * …аз кой бях?! (Забравих за „мен”…) помня само… какво е обичане. * …познай се… във всякото „мен”. После всякото „мен”, е… обичам *** Май пак се отнесох пусти бесове... * ( ... аха спомних си - единосъщни сме! ... ще взема да пусна казанчето) Редактирано Април 5, 2008 от бяса Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Април 19, 2008 Доклад Share Добавено Април 19, 2008 (edited) Фанатикът мрази гравитацията Когато си „удариш дупето в тавана”, на място без прозорци и врати останал, Ще умреш ли? Или ще рушиш? Аха - . ..... !?! Легни в земята, като… цвете! Къде отиваш? Вярваш ли… в кое? Безцветен фанатикът е забравил, че гравитацията всъщност, сочи ни небе. http://www.youtube.com/watch?v=8Jo29zxDaQ4...feature=related Редактирано Април 19, 2008 от бяса Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Април 19, 2008 Доклад Share Добавено Април 19, 2008 "Живота ми е пуст без теб, очите ми те търсят всеки ден, без тебе аз ще скитам сам, без твойто рамо нейде ще умра!" Автор - Неизвестен п.п. Тайничко преписано от обратната страна на корицата на една свещена книга на един много възрастен и мъдър мъж(много завързано се получи ). Може би той е авторът, не знам . Сега се кипри по същия начин на корицата на моята свещена книга . Поздрави Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Април 25, 2008 Доклад Share Добавено Април 25, 2008 Пламък в твоето сърце В сърцето ти има пламък, Готов да бъде запален. В душата ти има празнина, Която да бъде запълнена. Усещаш го нали? Усещаш раздялата с Любимия. Покани Го да изпълни твоя дух, Приеми огъня. Напомни на тези, които ти казват противното, че Любовта идва по своя воля И копнежът по нея не може да се добие в никое училище. От „Замълчи, не казвай нищо на Бог: Пламенни поеми от Руми” Превод на Английски Шаран Шива Мислех си Размишлявах... Мислех си за разликата между водата и нейните вълни. Водата, която се издига пак остава вода, водата която пада пак си остава вода, тогава кажете ми как да ги нарека разделени? Защото някой е измислил думата „вълна” трябва ли да я разграничавам от водата? В нас има скрито единство; Планетите във всички галактики минават през ръцете му като зърна на броеница. Нека всеки погледне с блясък в очите към този наниз от мъниста. Кабир Пътят на бхакти Пътят на бхакти... Пътят на бхакти се извива по най-фин начин По този път няма питане и непитане. Егото просто изчезва в момента в, който се докоснеш до Него. Радостта от неговото търсене е толкова безмерна, че се потапяш в нея, И плаваш като риба във вода. Ако някой се нуждае от бряг Възлюбения скача, за да му предложи. Кабир Не отивай в градината с цветя Не отивай в градината с цветя! Не отивай в градината с цветя! О приятелю! Не отивай там; В твоето тяло е градината с цветя. Заеми своето място в хилядолистния лотус И там наблюдавай Безкрайната красота. Кабир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Април 25, 2008 Доклад Share Добавено Април 25, 2008 Суфи поезия Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Май 2, 2008 Доклад Share Добавено Май 2, 2008 Мис Америка Miss Drag-Queen of America издига в ръката си пластмасов микрофон вместо пламтящ факел и короната й се протяга алчно към звездите като небостъргачите на нощен Манхатън. Тази вечер подиумът я освобождава от робството да бъде мъжествена, само защото се е родила мъж. Тя не иска да бъде жена – единият пол не би означавал нищо без другия под великолепието на роклята й. Затова на въпроса на журито отговаря простичко и без капка кокетство, че ще се върне към мъжките дрехи, когато станат разкошни като женските. И милиони плазмени екрани умножават красотата й - съвършеното лице с цвят на пустиня, застиналия Ниагарски водопад в очите й, брилянтина, примигващ в електронен екстаз като безкрайните светлини на Лас Вегас. И в този кадър няма нищо по-модерно от стоическата й усмивка, скъсала завинаги с лошия вкус на миналото. И няма нищо по-изгубено извън фокус от образа на истинската женственост. Тази вечер силуетът й се извива към небесата като иронична въпросителна, като укор, като прозрение, внезапно заискряло в ликра. После се спуска над зрителите с послание, небрежно свито от филм на Алмодовар: Лека нощ… и не забравяйте – казва тя, и гласът й вибрира през сърцата в стерео - че всички ние сме толкова по-истински, колкото повече се доближаваме до мечтите си. (Николай Атанасов) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Май 2, 2008 Доклад Share Добавено Май 2, 2008 (edited) …аз малкост съм. (Знам го, усмихвам се тихо... написа бяса, а от мен ... Било е ... сега не си със мен само понякога се срещаме в мислите с усмивка, и тиха болка а обичта ще я имаме винаги. Редактирано Май 2, 2008 от Еси Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Olq3 Добавено Май 2, 2008 Доклад Share Добавено Май 2, 2008 (edited) *** Ти виждал ли си как умира птица, как бавно я напуска гордостта, как в мътните притворени зеници със хищни нокти вкопчва се смъртта? Ти виждал ли си как се бори диво за лъч едничък, капка светлина, как в синьото потъва и изстива последната искрица топлина, крилата как прощават се с простора с последна тръпка и последен зов, как всичко си отива много скоро като след първа истинска любов? Ти виждал ли си как умира птица, ранена смъртно, как се бори тя, и в тъмните, угасващи зеници как бавно се стопява песента... Павел Матев Редактирано Юли 31, 2008 от Моника13 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Май 2, 2008 Доклад Share Добавено Май 2, 2008 Olq3: Ти виждал ли си как умира птица... Да, виждал съм да умират много птици, надежди, очаквания и мечти. И вярвам в Силата, която може да ги възкреси. Затова умираме - за да се научим да побеждаваме. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дина Добавено Май 17, 2008 Доклад Share Добавено Май 17, 2008 Под мантията на вярата е сухо и топло. Казват. Нещо като санаториум за болнички от фанатизъм. Но аз не вярвам. И с двете си очи съм виждал как се движи мантията сама и се влачи по земята. Нищо чудно да е най-удобната покривка за джуджета... Чувам как под нея си припяват: "Вярата е част от частното. Общото е в броя на лекетата. Сумата от всички супи прави от глада естетика." Кой е плюл във мойта купичка? Кой е ходил из душата ми? Кой е спал със мойте сънища? Кой е пил от чашката на здрача? Кой е глътнал моето очакване? Кой е бъркал в гърлото на птичето? Кой е дал месо на Моя ангел? Румен Леонидов Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Май 22, 2008 Доклад Share Добавено Май 22, 2008 Следлюбов Някога срещнах една малолетна вещица. Толкова хубава друга не може да бъде. Ти беше тази… Ти нещо ми даде да пия, За да остана завинаги верен, Обречен и твой. Помниш ли как играехме двамата на целувки? Помниш ли как играехме двамата на любов? И докато разберем, че това са били истинските целувки, и докато разберем, че това е била истинската любов, играта, мила, свърши! Свърши играта, мила! И стана ръката ми само ръка. Престана да бъде крило. И стана леглото само легло. Небето – Небитие… Но какво е тогава това, което сега ни съединява, сега ни опиянява, сега ни опожарява? Как се нарича? Кажи! Може би следлюбов… Чувам едно сърце. То бие страшно и лудо. Но ние сме толкова близо, Че не зная дали е моето или е твоето, мила. Л. Левчев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Olq3 Добавено Май 22, 2008 Доклад Share Добавено Май 22, 2008 * * * Живеем оковани от размисли, от страх и от лъжи. Облизваме предишните си рани и питаме се :"Как да продължим?". Не смеем да сме истински и зрими, погребваме емоции със жив адрес. Продаваме си чувствата значими - купуваме им вестника, излязъл днес. Умеем да прескачаме реката, в която дави се човек. И мислим си излишно е, когато сме хора в тоя век. Пилеем дните си във сметки, не ни боли, че някой го боли. Наследнико, от епруветка, за обич се моли! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Май 22, 2008 Доклад Share Добавено Май 22, 2008 Живеем оковани... Респект! за силата на думите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Olq3 Добавено Май 22, 2008 Доклад Share Добавено Май 22, 2008 Следлюбов Някога срещнах една малолетна вещица. Толкова хубава друга не може да бъде. Ти беше тази… Ти нещо ми даде да пия, За да остана завинаги верен, Обречен и твой. Помниш ли как играехме двамата на целувки? Помниш ли как играехме двамата на любов? И докато разберем, че това са били истинските целувки, и докато разберем, че това е била истинската любов, играта, мила, свърши! Свърши играта, мила! И стана ръката ми само ръка. Престана да бъде крило. И стана леглото само легло. Небето – Небитие… Но какво е тогава това, което сега ни съединява, сега ни опиянява, сега ни опожарява? Как се нарича? Кажи! Може би следлюбов… Чувам едно сърце. То бие страшно и лудо. Но ние сме толкова близо, Че не зная дали е моето или е твоето, мила. Л. Левчев Това е една чудесна творба на Л.Левчев!Благодаря, borislavil, че я припомни! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Май 22, 2008 Доклад Share Добавено Май 22, 2008 http://www.vbox7.com/play:999ebafb Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Май 22, 2008 Доклад Share Добавено Май 22, 2008 В напуканите устни на старица, намерих глъдка отчаяние. Обреченост на бивша птица, очи препълнени в страдание. „Защо живях, защо се смях, защо се борих? Защо ридах, защо не спрях, защо с живота спорех?..” Бездънна яма на отворени зеници, напират от дълбокото сълзици... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Olq3 Добавено Май 26, 2008 Доклад Share Добавено Май 26, 2008 (edited) Към себе си Когато си на дъното напъкъла, когато си най-тъжен и злочест, от парещите въглени на мъката си направи сам стълба и излез. Когато от безпътица премазан си и си зазидан в четири стени, от всички свои пътища прерязани нов път си направи и пак тръгни. Светът когато мръкне пред очите ти и притъмнява в тези две очи, сам Слънце си създай и от лъчите му с последния до него се качи. Трънлив и сляп е на живота ребусът, на кръст разпъва нашите души. Загубил всичко, не загубвай себе си- единствено така ще го решиш! Дамян Дамянов Редактирано Май 26, 2008 от Olq3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Юни 1, 2008 Доклад Share Добавено Юни 1, 2008 (edited) Поздравявам приятелите си от портала по случай деня на детето. Нека чистото дете остане винаги живо в душите ви. Поздрави! Пейо Яворов - Две Хубави Очи Редактирано Юни 1, 2008 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Атлантида Добавено Юни 1, 2008 Доклад Share Добавено Юни 1, 2008 Благодаря много Фют! (да се присламча и аз към твоите приятели ). Поздрав за теб и за всички пишещи и четящи тук, запазили детското в сърцата си, както и за техните деца, които имат Непоседы - В траве сидел кузнечик совсем как огуречик... ( в тревата седеше щурец, съвсем като краставица беше зелен, ) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Olq3 Добавено Юни 30, 2008 Доклад Share Добавено Юни 30, 2008 Обич за обич Аз назаем не съм те прегръщал и назаем не съм те мечтал, всяка ласка под брой да ми връщаш. Мен ми стига, че нещо съм дал. Може днес да не дойдеш на среща, но след ден, но след два, но след три да потрепне в душата ти нещо и за мен да преминеш гори, над които небето поклаща обгорено от бури платно. Може дълго писма да не пращаш, но да сложиш две думи в едно то за двеста писма да вълнува и за двеста да има цена. Може само веднъж да целуваш, ала тази целувка една до последния дъх да гори до последния дъх... и до гроба. Стига заеми! Стига везни! Искам обич за обич. Евтим Евтимов Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Юни 30, 2008 Доклад Share Добавено Юни 30, 2008 (edited) Благодаря много Фют! (да се присламча и аз към твоите приятели ). Сега видях това ))) само не разбрах защо е тази крива физиономия и да те питам, кога не си ми била приятел!?!? Отварям тук една стихосбирка отдавна купена от една лекция на Елеазар в София, но да ми простят авторите ако се познаят, че не мога да ги цитирам защото и кученцето ми (Бенитко ) обича поезия ... Направо я глътна с кориците , за мен остатъка. Поздрав за теб от това което съм спасила: Във този миг Във този миг изцяло да живея, за този миг аз цяла да трептя и даже във стиха си да немея- във този миг прозряла Вечността. Редактирано Юни 30, 2008 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Olq3 Добавено Юни 30, 2008 Доклад Share Добавено Юни 30, 2008 Fut, благодаря ти!Прекрасно е, но кой е авторът?А името на стихосбирката? Много ми хареса - надявам се и това, което е било погълнато да е така хубаво. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.