Приятел Добавено Ноември 7, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 7, 2007 (edited) "В безсмъртното докосване на дланите ти мъничкото ми сърце престъпва всички граници на радостта и ражда слово неизказано. " Гитанджали - Робиндранат Тагор Редактирано Ноември 7, 2007 от Приятел Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Декември 19, 2007 Доклад Share Добавено Декември 19, 2007 Бяло зимно покривало е обвило в своя снежно - нежен, пухкав студ душата ти, момиче... Как те гали тази бяла, чиста красота и този зимен студ те топли със дъха си... Защото виждаш своята душа как се слива със снега и чезне потопена невинност в невинността. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ла Горда Добавено Декември 19, 2007 Доклад Share Добавено Декември 19, 2007 Разходка в ренесанса Събирам смелост и започвам твърде плахо, смутено бих казал да ви разказвам за среща разгавар с един познат, която със тръпки ледени сърцето ми полазва. Чул той това или пък чел, не помня точно, но върна ме назад със два, три века, когато ренесансът бурно и порочно издигаше и сваляше човека. Превърнах се в слушател, а след миг внезапно пренесен бях, чрез чудната легенда сред хората които някак непонятно закрачиха пред мен като на кинолента. И аз като един съвсем невидим странник се втурнах в разноцветните тълпи, заслушах се във речите им неразбрани, разглеждах флорентински красоти. Край чудни храмове и стройни катедрали, поспирах се да гледам замълчан лица на просяци в ръцете си събрали, трохи нищожни от богата длан. Край лъвовият мост над мощната Арно, се спрях случайно някак пред една жена, която в свойтекошнички от белено платно продаваше мънички и дъхави цветя. Избрах си аз букетче и в знак на благодарност подадох и монета от българско злато. Цветарката ми каза, че дава ми го даром, защото съм изглеждал от чуждо потекло. Естествено, казах и, че не съм от тука, запитах я за разни, по-жизнени неща и тя започна скромно, като че за поука да ми посочва речната прирадна красота. Тук идва да рисува, жената сподели в неделния следобед сам господин Да Винчи, от моите цветя купува си дори наскоро ми разказа за някаква си личност. Маестро Леонардо, възкликнах аз в почуда, великият художник, човекът феномен! Това прилича просто на някаква заблуда, кажете ми за него, помолих аз смутен. От няколко години, усърдно той се труди във манастира "Санта Мария", във града. Народът казват някои, не спира да се чуди, за някаква картина по цялата стена. Тя, тайната вечеря, показвала тъй вярно, че който я е виждал, оставал като ням: Исус, Йоан и Петър, Андрей и Яков славно със другите апостоли, кат живи били там. Аз, твърде позачуден и жаден да науча подробности за този, така прославен труд, бях склонен да си плащам, но само да сполуча, да чуя нещо ново, неказано до тук. Но, ето че приятната и весела цветарка, бе твърде благосклонна към моя интерес и бързо ми направи един добър подарък, със който развълнуванстоя пред вас и днес. Та, исках да ви кажа, започна тя отново, как господин Да Винчи рисувал е по план и как за всеки образ е търсил твърде много позьори, подходящи за всекиго от там. Намерил за Исуса, за Петра и Йоана за Яков и Андрей, за Филип и Тома, за всичките останали апостоли избрани, останал само Юда с лика на Сатана. Годините хвърчали и славната картина била във своя вече почти завършен вид, но образите били дванадесетима, за образа на Юда все липсвал индивид. Премного разтревожен, маестро Леонардо, неспирно обикалял и търсил го навред: сред просяци, вертепи, сред кръчми и площади, но не могъл да срещне въпросното лице. Ей, чакайте! Попитах, нима не е възможно, сред толкова престъпници да срещне екземпляр, достоен да позира, не мисля, че е сложно, Флоренция е пълна със този "ценен" дар. Това е вярно, момко, наистина са много поробените хора във този грешен свят, но чакай, не избързвай-тя ме погледна строго- търпи, докато завърша започнатият акт. Предател на Спасителя, това е страшно нещо! Какъв ли вид е имал злокобния човек? Какво е било туй лице, така зловещо, щом търсил го маестрото, години три наред? Години три, а после, нима го е намерил, за малко не подскочих от любопитство аз. По-бързо говорете, горя ат нетърпение - звучеше ужасено младежкият ми глас. Да, и това е станало във някакъв прославен със своите престъпления, загадъчен квартал. Един човек окъсан, със изглед най-покварен, харесал на маестрото за Юдовия дял. Цената пазарили за времето, което ще трябвало да бъде за образа позьор. В уречения дас, дошъл в ателието, където го очаквал великият сеньор. Но случило се нещо, съвсем необяснимо, маестро Леонардо, със скицник във ръка, посочил му да седне до някаква картина и се обърнал веко към него, ей така: Приятелю, ти знаеш ли, защо си тук в момента? Чий образ ще рисувам по твоите черти? Не зная, казал странникът, но радвам се, че сметна добре да ме извикаш за толкова пари. О, странниче, ще търся в теб образа на Юда, несмело произнесъл човекът - феномен. Тъй дълго съм те търсил по Божия принуда и ето днес, за мене е твърде светъл ден. Как, образа на Юда, нима така изглеждам, потресен, в мигизвикал позьорът с влажен глас! Очите му изгубили и помен от надежда, изпълнили със сълзи, във онзи странен час. Та, аз съм идвал тука, говорейки през сълзи, човекът с луда болка и мъка споделил. Но що от туй, маестрото отново го запитал? Не мога да се сетя, кога при мен си бил. Не помня колко беше, но май, че три години ще се изпълнят скоро, откакто бях при вас, тогава пак позирах сред вашите картини, но търсихте във мене най-славния анфас. Портретът на Исуса? Нима това сте вие? Не ме лъжете моля ви, художникът казал. Та, моят остър поглед не може да открие от вашето лице поне една черта. За тези три години, не спирайки да плаче в ридание горещо, човекът промълвил: Пропаднах във стихията на вихъра за злато, и вижте що остана от образа ми мил. Когато ме наехте за лика на Исуса, бях честен, тих и скромен, в доволство и пари, а след това,живота порочен ме раздруса и аз със жар заплавахв широките води. Жени, разврат и покер обгърнаха живота и аз доволен, с радост подадох им ръка, забравих за Исуса, разпънат на Голгота, затуй, че бях със образ подобен на Христа. Със сълзи на очите, маестрото го слушал, сърцето мураздирали различни гласове, и питал се, как може на дявола да служи, довчерашен младеж, тъй чист от грехове. Пропих се и започнах имота да продавам, богатството изискваше тъй също и злато. Докато всичко свърши и вместо да престана, намерих сред крадците аз моето место. Пропадах все надолу, не искам да си спомням, как страшно завъртя мепрестъпния вървеж и както пренебрегвах аз всякакви закони, се случи да убия дори един човек. И ето, днес съм тука, във образа на Юда, отново се задъхал човекът в изнемога. Маестро, помогни ми, защото този удар, към съвестта ми твърда, да понеса немога. О, странниче, ти знаеш ли, че аз, макар и знатен, макар и много знаещ и вещ във всеки клон, не мога да изчистя греха ти необятен, това единствен може, Христовия закон. Законът на Голгота, записан там на кръста, със капките пречиста и съвършена кръв. За теб, Исус умря, но знай, че и възкръсна, единствен, Той ще може да те спаси от смърт. И двамата през сълзисе хвърлили на пода, превили колене пред Божия престол, Исус неизменимия, прогонил всяка злоба, изчистил всеки грях от този мрачен ствол. А, аз мълчах унесен, не смеещ да отроня ни дума, нито мисъл пред туй, което чух. Цветарката замлъкна. Аз още разтревожен, благодарих и тръгнах по пътя прашен, сух. Със две, три мощни крачки прескочих вековете и бързо озовах се при моя стар познат, благодарих му, също, затуй, че ме подсети за малко да надникна във онзи древен свят. Приятелю, ти който в едно със мен погледна в ужасните моменти на грешния човек, къде повеждаш пътя си, в наслада непотребва, или към този, който живей от век во век? Грехът като гангрена безшумно поразява и в опитност горчива захвърля всеки свой, пленен последовател. След сладката проява отнема от душата мир, щастие, покой. Не винаги обаче, финалът е прекрасен, напротив, много често завършва със провал. Грехът е гладка писта и то с наклон опасен, щом хлъзнеш се по него, дали би оцелял? Не искам да го считам за някаква принуда, когато днес те питам: При всеки грешен трус, приемаш ли с готовност ти, образа на Юда или във теб остава лицето на Исус. 28.01.83г. Бургас Благовест Белев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 19, 2007 Доклад Share Добавено Декември 19, 2007 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Декември 19, 2007 Доклад Share Добавено Декември 19, 2007 Прощално към Поезията Тръгвам, където ми видят очите, /от блясък за тебе са слепи/. В джоба на скитника, цяла земята се сбира и моли за прошка, ... нелепост. Бяхме комбина и скитахме, помниш ли? Нови хора, трохи, автостопът, ... бяхме комбина и сам аз съм съдник, поиска да видиш "голгота". Когато на кръста, съзреш да изстива в сплетни задушената моя искрица, не я въскресявай. На твойто небе, сред беззъбите хишници, птица мен - няма да видиш. Днес ако кажа, кой ще повярва, че с тебе се любехме в длан на доносник, ти се изплъзваше, /вече се знае/, а беше моливът изострен. Когато те срещнах недевствена беше, на други се беше отдавала - хубаво! Само че, с пудра и белези, с грим или було - двулична, првръщаш се в шанс за пираните. Те загризали бяха и мене, а ти............................................., без преправа превързваше раните, ... тъй не разбрах, суетна ли беше, но сол в тях изсипа накрая, ... болеше! Търсих те чиста и силна, без плесени. Истина в упор исках да казвам, а тя се изплъзна,... под ноктите някъде, ... в семе за бурен превърната. Тръгна си скитника, крехката диря, слива се вече с отровните пари, на нечие дишане, ... виждам го нощем ..., ... подрежда звездите, а те, от любов се усмихват. Не, ... не зная какво е любов, ако някой попита, кажи му го "песенно". Аз при него, ще ида готов своята сила да дам, за обичане. Тръгна си скитника, малко прегърбен, вече разяждан от скрупул натрапчив и слаб е, сакат, едноок ... , а вие, Поети ... бъдете щастливи, ще се моля за вас, на своя си Бог. Със сбрани ръце пред лицето, стопявам се с "мерени" крачки ... във милващата ви, внезапно появила се мъгла, а след миг, сълза не отронил, ще сторя на пепел следата безцветна от стари сълзи. Гледай Поезиьо, виждаш ли скитника, сгушил се милият в края на пейката, ... спи и сънува свой свят на комета ... . ... Тихо ... , върви си, а аз ще оставя до него перите за връщане. 1988 Варна Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Декември 19, 2007 Доклад Share Добавено Декември 19, 2007 (edited) Червено и черно Потъвам в черно-мохерната си блуза и новата пола в червено шотландско каре,доволна от зимния щипещ въздух. Доволна от женското си начало , потръпвам вървейки по главната улица, улисана в шума от собствените си обувки на токчета. Минавам потраквайки ,полуусмихната замислена , загледана в коледните украси. Незабелязано , пренареждам мечтите си отново, говорейки за кратко с погледите на разминаващите се с мен хора. Най- красиви, дърветата се навеждат като че ли се покланят на зимен бал със снежните си рокли , ритмично в белия си танц. С тях разговарям много повече отколкото с шумно здрависващите се и звучно усмихнати мои приятели и познати . Червени сърца с черни силуети , червени, коледни играчки и черни брокатени рокли , посипват всички витрини . Червени мисли ,чернокоси глави в тълпата от хора , слизащи ,изкачващи се , разминаващи се . Редактирано Декември 19, 2007 от Ина Трифонова Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Декември 24, 2007 Доклад Share Добавено Декември 24, 2007 Понеже много от моите приятели - порталци ги тресе любовна треска, ето моят поздрав за тях: Колко е хубаво да си влюбен! Да забравиш себе си и дребните делнични грижи. Да не те свърта на едно място и да ти се иска да литнеш на седмото небе, където те чака твоята малка принцеса… А краката ти са пак отвити. Усмихваш се. Завиждам ти. Смехът е привилегия на влюбените… И ти си толкова щастлив и… мъничко безумен. Ромео днешен, де е твойта Жулиета? Не виждам никого около теб, а ти приказваш ли, приказваш… Просто луд! Или пък – лудо влюбен. Все едно. Любовта и тя е лудост. А светът около теб е чудно хубав! За някакви секунди ще поникнат сто слънца и ще запалят цялата планета… И тя ще гори, ще гори до следващата усмивка, до следващата целувка, до следващото писмо… Колко е хубаво да чакаш писма… И да пишеш… До някого! Цяла нощ, до зори! И всеки ден да се раждаш отново със изгрева! И всеки ден любовта да е нова! Колко е хубаво да си влюбен , приятелю! Колко е хубаво да си влюбен! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 24, 2007 Доклад Share Добавено Декември 24, 2007 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ла Горда Добавено Декември 30, 2007 Доклад Share Добавено Декември 30, 2007 AKO Ако владееш се, когато всички треперят, а наричат теб страхлив; Ако на своето сърце едничко се довериш, но бъдеш предпазлив; Ако изчакваш, без да се отчайваш; наклеветен – не сееш клевети; или намразен – злоба не спотайваш; но… ни премъдър, ни пресвят си ти; Ако мечтаеш, без да си мечтател; ако си умен, без да си умник; Ако посрещаш Краха – зъл предател – еднакво със Триумфа – стар циник; Ако злодеи клетвата ти свята превърнат в клопка – и го понесеш, или пък видиш сринати нещата, градени с кръв – и почнеш нов градеж; Ако на куп пред себе си заложиш спечеленото, смело хвърлиш зар, изгубиш, и започнеш пак, и можеш да премълчиш за неуспеха стар; Ако заставиш мозък, нерви, длани – и изхабени – да ти служат пак, и крачиш, само с Волята останал, която им повтаря: “Влезте в крак!” Ако в тълпата Лорда в теб опазиш, в двореца – своя прост човешки смях; Ако зачиташ всеки, но не лазиш; ако от враг и свой не те е страх; Ако запълниш хищната Минута с шейсет секунди спринт, поне веднъж; Светът е твой! Молбата ми е чута! И главно, сине мой – ще бъдеш Мъж! Ръдиард Киплинг Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Декември 30, 2007 Доклад Share Добавено Декември 30, 2007 Късмет да ви съпътства винаги през Новата Година. И щастие да ви изпълва и нежна, искрена любов, и сила като за двамина. Да бъде пътя ви осеян с цветя от многоцветна радост. И да сте живи, да сте здрави, да бъде вечна, жарка младост. И плодотворност, и печалби и много истински успехи, и творчество, и пълни халби, непробиваеми доспехи... И доброта.И милосърдие да блика от вашите ръце. Сърца, изпълнени с блаженство ви пожелавам от сърце... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Декември 31, 2007 Доклад Share Добавено Декември 31, 2007 Късмет да ви съпътства винаги през Новата Година. И щастие да ви изпълва и нежна, искрена любов, и сила като за двамина. Да бъде пътя ви осеян с цветя от многоцветна радост. И да сте живи, да сте здрави, да бъде вечна, жарка младост. И плодотворност, и печалби и много истински успехи, и творчество, и пълни халби, непробиваеми доспехи... И доброта.И милосърдие да блика от вашите ръце. Сърца, изпълнени с блаженство ви пожелавам от сърце... Да ти се връща! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Януари 2, 2008 Доклад Share Добавено Януари 2, 2008 Нощта е седнала с мен стара приятелка от младостта И двамата си спомняме за най-добрия любовник-Алкохол. Обаждам му се. След минута е пред вратата на устните ми. Отварям му. Подарява ми букет от омайничета. Влиза в сърцето ми. Прегръща ме с дим от лула. Не знам от къде, но дойде и Любовта. Води приятеля си, Горчив Спомен. Покер ли?Добре. Ще залагам чувства. Губя всичко. Къде сте? Остава само Алкохол. Целува ме страстно, както преди. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Януари 2, 2008 Доклад Share Добавено Януари 2, 2008 Нощта е седнала с мен стара приятелка от младостта И двамата си спомняме за най-добрия любовник-Алкохол. Обаждам му се. След минута е пред вратата на устните ми. Отварям му. Подарява ми букет от омайничета. Влиза в сърцето ми. Прегръща ме с дим от лула. Не знам от къде, но дойде и Любовта. Води приятеля си, Горчив Спомен. Покер ли?Добре. Ще залагам чувства. Губя всичко. Къде сте? Остава само Алкохол. Целува ме страстно, както преди. И изведнъж разбирам, че съм спечелил... всичко - Миг живот. In vino veritas! И комката любов. Наздраве! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Януари 2, 2008 Доклад Share Добавено Януари 2, 2008 ... от "спомени горчиви", съхнат чувствата ... устата, за безпаметните истини, ... отговори има ... в самотата. Отпивам гроздов сок ... и устни, ... бавно бързам ли занякъде? И тихо... шшшшшт, ... да не чуе самотата. ... по вените, не кръв! Смола гореща бяга, от пулсиращата ритмика на изроденото сърце. а мизата е "пода". Мизата съм аз. Ако изгубя губя всичко - без парол, без пас. Предусетил жадна глътка, в "нощта, приятелка на младистта ми", правя своят ход! И и и ....... ? - Губиш! - ... чух - Загубеняко! ... ала ... вече съм Любов !!! ... и няма плът, ни кръв, ни спомен, няма господар, ни роб... Червеят дори съзнава, че няма във какво да впие, злобата на "низшият" си произход. В реалността съм нищо. Протегнал съм в пространството ръка от мъртви клетки, мускули и сухожилия, и и и ... помня само: ....................Борих се с плътта! ала не помня, ............................ Победих ли я ... ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Януари 3, 2008 Доклад Share Добавено Януари 3, 2008 (edited) Мислите ми все са в една стара българска песен. Една песен за живота . За цикъла живот-смърт-живот . Тази песен казват била омагьосана . Който я чуел, забравял думите и ,забравял мелодията й. Ето защо аз ще напиша думите й ,за да се знаят . Песен за живота , който минавал като сянка . С нея вдигали мъртвите от земята ,древните българи. Младост тече ,младост тече , майко, младост тече като ода . Младост тече, младост тече, та не се трая. Старост деби ,старост деби ,майко , старост деби като темна сянка. .... Редактирано Януари 3, 2008 от Ина Трифонова Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Януари 3, 2008 Доклад Share Добавено Януари 3, 2008 Януари - месец начало. Ти падаш от звездният купол на зимната нощ, тръгваш, ... и всичко усъмва във бяло. Навън е студено и вее, сняг ми затрупа следите, /какво съвпадение/ - аз пък присъда му дадох на смърт равна - Пролет! На стареца в парка със ефтино палто и, винаги празни джобове, за кой ли път дадох цигари и огън, а той не престана да крие лицето си в носната кърпа и с жар да разказва за днешно и минало, /с думи, от някого крадени/. - Щом имам - му казвам - ще давам, а той ми отвръща; ... "напред да вървя, и да побеждавам!" Януари е месец начало ... и край, ... на нещата несбъднати ... - край ... и начало на нови надежди и мисли, ... болезнено стъпквани... ! под покривът бял, пак зъзнеш и чакаш, съдбата възпял, ти спомена мачкаш. Несвикнал да чака е тук Февруари. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Януари 3, 2008 Доклад Share Добавено Януари 3, 2008 Януари - месец начало. Ти падаш от звездният купол на зимната нощ, тръгваш, ... и всичко усъмва във бяло. Навън е студено и вее, сняг ми затрупа следите, /какво съвпадение/ - аз пък присъда му дадох на смърт равна - Пролет! На стареца в парка със ефтино палто и, винаги празни джобове, за кой ли път дадох цигари и огън, а той не престана да крие лицето си в носната кърпа и с жар да разказва за днешно и минало, /с думи, от някого крадени/. - Щом имам - му казвам - ще давам, а той ми отвръща; ... "напред да вървя, и да побеждавам!" Януари е месец начало ... и край, ... на нещата несбъднати ... - край ... и начало на нови надежди и мисли, ... болезнено стъпквани... ! под покривът бял, пак зъзнеш и чакаш, съдбата възпял, ти спомена мачкаш. Несвикнал да чака е тук Февруари. По - кратък от всички, сякаш ненужен, и пълен със синкав отблясък, прилича на блян теменужен. Палав и непостоянен, сърдит, но простен от житейската давност, той е подвиг безславен, и Март го покрива без излишна сантименталност. Март като змия сменя старата кожа, земята разплакана пълни реките и бие със пъпки дърветата; ...старецът гали с усмивки по-ниските клони, от смях премаляли, те гледат надолу и слушат "все думи от някого крадени". ...Защо не изгниват?! - старецът знае. "Март като змия сменя старата кожа"... умрял бил старика - чухте ли вица? - Първи Април... някак тихо се вля в цветовете. - Да бъдат проклети! - простена слепецът, захвърли бастуна и хукна да "види" как пейката в парка, се счупва от мъка. ...Но клоните помнят...и тихо си шепнат, "все думи от някого крадени": "Животът умря - да живее Животът". Лудият хваща дъжда с пълни шепи, възторжен го хвърля нагоре, а капките връщат в главата му спомен за по-силни удари, знае ли той, че земята е кръгла - спомня дъжда,...неизбежното връщане. * * * Отново е Пролет - "На тебе прилича" - беше ми казал Старика. Добрият художник изплува от гъстата кал, рисувайки цвят и на плод и на бурен, ...да бъда красив ...изрязани нокти бих дал, ръката си давам да бъда по-мъдър. Май - стопли квартала, разтвори прозорците, децата играят и учат пороците. Паркът е скучен, без стареца дето... ...но аз ще поседна, ей там при детето. Търся във себе си чувства и мисли - гнети ме въпросът: "Дали ще повярват?" - детето и клоните. Ще повярват ли Те, че съм истински... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Януари 20, 2008 Доклад Share Добавено Януари 20, 2008 Първият удавник е вече сред морските дюни и с неговите викове за помощ, запъхтян от бяг пристига Юни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ла Горда Добавено Януари 28, 2008 Доклад Share Добавено Януари 28, 2008 О, с копитцата подбити накъде ли се стремите? Накъде така вървите на реката през водите? О, тра-лала-ла-ли, все насам през долините! О, къде така вървите, що ли дирите в горите? От комина дим излита и в пещта пече се пита! О, тра-ла-ли-ла-лас, весело е тук при нас, ха-ха! О, към що ли се стремите и развявате брадите? Всеки пита, всеки пита що ли води Билбо Бегинс, и Балин, и Дуалин все насам през долините в юнски ден чудесен ха-ха! О, дали ще постоите, или пак ще си вървите? Понитата ви залитат! Мрак се спуска над земите! Да вървите ще е трудно, ако спрете, ще е чудно, ще се лее до зори сред смълчаните гори бодрата ни песен ха-ха! Превод Любомир Николов http://endorion.org/books/poems/poems068.html Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Януари 29, 2008 Доклад Share Добавено Януари 29, 2008 Има ли песен към тези думи? Чудесни са! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ла Горда Добавено Януари 29, 2008 Доклад Share Добавено Януари 29, 2008 Разгледай това http://www.endorion.org/ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Март 12, 2008 Доклад Share Добавено Март 12, 2008 Попита ме Днес ти ме попита дали те обичам, дали ще те искам, дали ти се вричам. Запитай звездите и те ще потрепнат. Запитай листата и те ще прошепнат, че аз те мечтая, във нощ те сънувам, в реалност желая, и в сън теб бълнувам. На Георги и последното "обичаш ли ме"! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ла Горда Добавено Март 12, 2008 Доклад Share Добавено Март 12, 2008 (edited) Рибо такава въпреки, че не е по темата ще ти кажа, че ние с тебе никога няма да бъдем разбрани самотнико. Ти знаеш, за какво говоря... Редактирано Март 12, 2008 от Ла Горда Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest irenastoyanova Добавено Март 22, 2008 Доклад Share Добавено Март 22, 2008 Аз съм готова! Когато сутрин рано ти си станала и на път тръгнала, надявам се, едно си разбрала: че на път щом поемаш, товара съдбовен с теб не вземаш. Помисли само: Ти жадуваш за онази Любов, която криле ти дава, а ти се чувстваш за всичко готов. Приеми, че тази Любов през теб преминава, щом ти си готов. Тогава светът изглежда прекрасен и всеки проблем за тебе става по-ясен. А щом си наясно - с проблема ще се справиш ти прекрасно! Когато решиш, че не искаш повече ти да грешиш, когато ума си ти просветлиш, когато сърцето си ти успокоиш, когато не спиш, а по-скоро бдиш, когато душата ти е вече готова за радост нова, когато приемеш, че за Бог да работиш си ти готова, тогава ще дойде часът за твойта обнова. Хайде да поразсъждаваме така: Ти казваш: "Аз съм готова, работа само вие ми дайте!" Но чакай малко, ако искаш ти да работиш със свойте Светли Братя, трябва първо да се сработиш - да почувстваш оня трепет в душата, който те прави богата. Ако на думи си само готова, но няма в тебе обнова - за нищо не си готова! Проумей: Да бъдеш готов, това означава, че всичко в тебе трепти на високи честоти и твоят ум не разсъждава, а душата ти Любовта проявява! Ако ти искаш всички с теб да сравняваш, първо се научи Бог да познаваш. Поискай светлина през теб да премине. Почувствай Любовта как работи и чак тогава поискай със твойте Братя умът да сработи. Поздрав приеми от твоите Светли Братя и когато си готова за обнова на полянката ела и започни игра. Там те чакат всички - цветя, треви и птички със тях сърцето ти да пее, а душата ти за Любовта да закопнее. Веднъж почувствала и проумяла ти нещата, винаги ще бъдеш ти със своите Светли Братя. Учи, расти и Любовта приеми! Останете със здраве и с две-три думи знайте: паневритмия играйте! Величка Венчева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sony Добавено Март 28, 2008 Доклад Share Добавено Март 28, 2008 Изкуството е храм, кьдето творецьт сам си почива и се моли. Поясьт на дьгата прегрьща земята като рьката на Бога. Иванка Бонева Филчева ( Иванка Делиорманка) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.