Приятел Добавено Ноември 20, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 20, 2007 сега като попрочетох пак мненията - Мисля че всички говорим/мислим/пишем пак/отново/и пак/ за едно и също нещо само дето всекиго има различни виждания/начини за осъществяването му пък кой знае - дискутирайки, може и да намерим общ път/камък среден, който да накара каруцата да върви поне на 2 колела , което разбира се не е задължително П.С Ако в последния момент изникне някое мнение/ пак, секундичка преди да публикувам моето, вече ще си сложа розови очила Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Ноември 20, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 20, 2007 Животът природосъобразно и всред природата е, забележете, САМО предпоставка за тръгване по вътрешния път, към Христовата сила, която е в сърцата ни. Някой, който живее в небостъргач в Манхатън, може да отвори "вътрешният си извор на жива вода", а друг, цял живот живял на село, да си остане роб на Князана този свят. Да не абсолютизираме условията, те са само една предпоставка. На всички, които решат да пробват "живот всред природата", желая успех! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Ноември 20, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 20, 2007 (edited) Важно е желание и желааааааааещи да има. И то подходящи желаещи! Както вече споменах в предни постинги, хората, които са високо осъзнати, няма да пораждат сериозни търкания помежду си, а това - дори повече от необходимото финансиране - ще предопредели успеха на начинанието. В противен случай, независимо от желанието, новите познания, технологии или дори пари - нещата ще претърпят провал или поне ще скрибуцат, човек ще почне да си задава въпроса дали дори и сред природата си струва да живее до края на живота си с хора, които са неразбрани и т.н. За суровоядството и тежкия физически труд - дори и частичното придвижване от буквалния модел на родовите имения към "редакцията" на Валентин може да елиминира тези проблеми. Даже и в тибетските манастири, никога не е имало устойчиво микрообщество, в което всички да се занимават главно със земеделие, имало си е и лекари, и писатели, и готвачи... Редактирано Ноември 20, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
greenspirit Добавено Ноември 20, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 20, 2007 Животът природосъобразно и всред природата е, забележете, САМО предпоставка за тръгване по вътрешния път, към Христовата сила, която е в сърцата ни. Някой, който живее в небостъргач в Манхатън, може да отвори "вътрешният си извор на жива вода", а друг, цял живот живял на село, да си остане роб на Князана този свят. Да не абсолютизираме условията, те са само една предпоставка. На всички, които решат да пробват "живот всред природата", желая успех! Съвсем прав си! Разбира се, че е така. Но "предпоставката" е важна и осигурява на търсача една излъчваща жива среда, която му помага МНОГО по Пътя. И не само това. Виждате, че системата е ужасно грешна - живота в небостъргач си е начин да я подкрепяме и поддържаме, да работим за унищожението на Майката Земя. Всички виждаме в какво състояние е и разрухата продължава въпреки набиращите сила катаклизми и климатични промени. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Приятел Добавено Ноември 20, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 20, 2007 (edited) Животът природосъобразно и всред природата е, забележете, САМО предпоставка за тръгване по вътрешния път, към Христовата сила, която е в сърцата ни. Някой, който живее в небостъргач в Манхатън, може да отвори "вътрешният си извор на жива вода", а друг, цял живот живял на село, да си остане роб на Князана този свят. Да не абсолютизираме условията, те са само една предпоставка. На всички, които решат да пробват "живот всред природата", желая успех! Право казваш + ти благодаря за пожеланията Мисля си - дошло е време на робството да му се тури край - по един или др. начин според мен този е един от тях /начините/ па макар и като предпоставка, а колко още има... др въпрос е Нека всеки живее свободно в свободния си дом на село или където реши, и нека Любовта с/чрез Виделината всекиго да извиси/просветли на където и да е-Успех и на теб ! слагам розовите очила Редактирано Ноември 20, 2007 от Приятел Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Ноември 20, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 20, 2007 (edited) Greenspirit, човек не може да подкрепя едновременно всички добри тенденци по света. Може би онези, които се опитват да подкрепят екологията, нямат сили или възможности да подкрепят достатъчно промените в съзнанието на обществото - или обратното?! Това си е нормално, основният проблем е дали има разбиране между различните конструктивно настроени групи. с "който не е с нас, той епротив нас" нещата няма да потръгнат добре. Ето например, аз в момента не мога да ида да живея в гората, но от частичните си опити в тая насока сега събирам информация - по-лесно това се прави в София - за да разработя нови природни продукти, може би и екоторове - именно за да се допринесе за по-добрия живот вкл. в такива селища. Ако се гледа само буквата на факта, че все още живея в столицата, тези селища не би следвало да ми обръщат внимание, но ако има малко по-обхватно осъзнаване, ще разберем, че всички ние сме част от единен организъм и не бива прибързано да се отсъжда кое е за отсичане и кое не е, не мислиш ли? Редактирано Ноември 20, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Ноември 20, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 20, 2007 (edited) Именно затова наблягам на развитието на методите на алтернативни електроизточници. Например меже да се ползваме от идеите на Н. Тесла. Пък за храна - може за се премине към хранене със Слънчева/Космическа енергия, а тогава и електричество не ще е нужно. Колкото за парченце земя - Бог дал! Тук в темата за вегетарянството за това именно писах. Ето, ще напомня формурата за/на успеха: 6H2O + 6CO2 + Слънчева светлина = C6H12O6 + 6O2 Редактирано Ноември 20, 2007 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Ноември 20, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 20, 2007 една подробност, която и bee_bg отбеляза - нуждата от достатъчно много финансови средства, за да се започне въобще.Къщата от стъкло и др. екологични материали определено ще е от най-скъпите възможни къщи. В случай че се прави самостоятелно - да. Има вече технологии за сглобяеми къщи които са евтини и топлоизолиращи. Знам колко струва един ветрогенератор (дори и втора ръка), също и слънчевите колектори - цифрите за умопомрачителни, особено за стандарта в България.Не съм съвсем сигурен дали говорим за същата България Един обикновен апартамент в София е в границите от 30 до 100 хиляди евро? Да не говорим за земята. Цените на генераторите и слънчевите батерии падат непрекъснато. При това един генератор може да се използва от няколко семейства. http://cgi.ebay.ca/CE-HS2K-2kw-wind-genera...1QQcmdZViewItem http://cgi.ebay.ca/Solar-Panel-100-Watt-Br...1QQcmdZViewItem Хотел, зала за конференции ... ами то става една инвестиция май не за милиони, а за милиарди... Не е казано че трябва веднага да се построят, това може да стане постепенно и в значителна степен със силите на жителите. Вече ми е интересно - откъде идват парите за тези, вече функциониращи селища в Канада и САЩ?Има и умни богати хора в Канада и САЩ Колкото за парченце земя - Бог дал! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Ноември 20, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 20, 2007 Greenspirit, човек не може да подкрепя едновременно всички добри тенденци по света. Може би онези, които се опитват да подкрепят екологията, нямат сили или възможности да подкрепят достатъчно промените в съзнанието на обществото - или обратното?! Това си е нормално, основният проблем е дали има разбиране между различните конструктивно настроени групи. с "който не е с нас, той епротив нас" нещата няма да потръгнат добре. Ето например, аз в момента не мога да ида да живея в гората, но от частичните си опити в тая насока сега събирам информация - по-лесно това се прави в София - за да разработя нови природни продукти, може би и екоторове - именно за да се допринесе за по-добрия живот вкл. в такива селища. Ако се гледа само буквата на факта, че все още живея в столицата, тези селища не би следвало да ми обръщат внимание, но ако има малко по-обхватно осъзнаване, ще разберем, че всички ние сме част от единен организъм и не бива прибързано да се отсъжда кое е за отсичане и кое не е, не мислиш ли? АЗ пък живея на село, в къща с двор, който обработвам, правя си зеленчукови консерви, компоти, сладка и туршии, имам си бидон с кисело зеле...и гората ми е точно зад къщата. Може би затова не съм очарован от идеята за "Родово имение", знам ли...а Ваша милост от големия град пък сигурно е петимен за селяния Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
greenspirit Добавено Ноември 20, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 20, 2007 Greenspirit, човек не може да подкрепя едновременно всички добри тенденци по света. Може би онези, които се опитват да подкрепят екологията, нямат сили или възможности да подкрепят достатъчно промените в съзнанието на обществото - или обратното?! Това си е нормално, основният проблем е дали има разбиране между различните конструктивно настроени групи. с "който не е с нас, той епротив нас" нещата няма да потръгнат добре. Ето например, аз в момента не мога да ида да живея в гората, но от частичните си опити в тая насока сега събирам информация - по-лесно това се прави в София - за да разработя нови природни продукти, може би и екоторове - именно за да се допринесе за по-добрия живот вкл. в такива селища. Ако се гледа само буквата на факта, че все още живея в столицата, тези селища не би следвало да ми обръщат внимание, но ако има малко по-обхватно осъзнаване, ще разберем, че всички ние сме част от единен организъм и не бива прибързано да се отсъжда кое е за отсичане и кое не е, не мислиш ли? Добромир, 3 пъти прочетох поста ти, но идеята ти така и не ми стана съвсем ясна Не знам за какви екоторове говориш, но една градина, която е създадена на принцпите на Създателя няма нужда от никакви екоторове. В една такава градина има всички нужни елементи, които обособяват една екосистема, в която кръговрата е налице и плодородието се увеличава със времето, а не намалява. Идеята е тази градина да няма нужда от внасяне на външна енергия под формата на обработка и мисля, че това си е едно от най-нормалните неща в природата - погледнете горите и различните видове екосистеми. Ако не е човек да се намеси със своите "прогресивни", "облагородяващи" идеи продуктивността им е огромна - много по-голяма от тази, която човек може да постигне със смешните си идеи за манипулация на земята. Прав си за това, че в града има по-голяма възможност да се работи по някои въпроси. Мисля, че казах, че не съм за прекъсване на връзките с града - напротив - там трябва да се работи не по-малко активно. Но има нужда и от хора, които да покажат, дадат тон, за да може другите, които не вярват, че е възможно да видят с очите си и да разберат, че Бог наистина ни е осигурил всичко, от което имаме нужда, за да сме щастливи и да растем в Светлината. Съвсем вярно е, че сме ЕДИНЕН организъм! И не съм казал, че искам да сека нещо. Просто е очевадно, че този начин на живот - съвременния градски живот, не е в хармония с Божиите творения и е деструктивен. Не съм казал, че всичко трябва да се отсече отведнъж - това е невъзможно. Промяната ще е тиха и постепенна и всеки ще изиграе своята роля - един в града, друг на своето парче земя. Идеята не е "аз отивам да се спасявам поединично, а вие се оправяйте" Идеята е да се промени посоката на движение на човечеството преди да се е блъснало с огромна скорост в стената. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
greenspirit Добавено Ноември 20, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 20, 2007 Искам тук да дам един откъс от втора книга на Робърт Монро - "Далечни Пътувания". За този момент от астралните пътешествия на Робърт Монро се сетих доста време след като бях чел книгите на Мегре и визията/мечтата на Анастасия. Този откъс беше едно от многобройните уверения, от които имах нужда, че това което кара сърцето ми да свети и да пее, да танцува вдъхновено не е въздух под налягане - това е бъдещето! Действието се развива някъде след 3000-ната година по сегашното летоброене. Приятно четене! ---------- 9. МНОГООБЕЩАВАЩИ ПЕРСПЕКТИВИ Време: 2.32 ч. след полунощ... събудих се в добро психическо състояние, долових познатия ИНСПЕС сигнал мек и ненастойчив, но... чувство за пълно упование... премина в обичайното кратко концентриране, после се откачих от физическото, от второто... сякаш извършвах две бавни преобръщания със самолет... разпознах айдента и със съвсем слабо усещане за движение бях при тях там, където обикновено се срещахме. Знаех, че повече никога няма да премина извън тази точка, там, където бяха те, докато не дойдеше моментът на пълното ми освобождаване от физическото тяло. Знаех, че поне сега мога да се справя с непреодолимото привличане, предизвикано от познанието ми Наслаждаваме се на човешките термини. „Справям, се”, както ти го използваш, не включва разбирането за физическите ти органи, а означава способност да действаш правилно. Ето че и ние научихме нещо от теб. Все още трудно можех да си представя, че те биха могли да научат нещо наистина ценно от мен, но щом го усещаха – много добре. Ние научаваме доста важни неща от и теб, Ашанийн. Все още помня първия път, когато проумях, че няма нужда да задавам въпроси. Бе твърде смущаващо, че ТЕ улавяха всяка моя мисъл, включително и въпросите, преди да имам шанса да ги задам. Всичко си дойде на мястото, когато успях да приема факта, че онова, което помислях, в което вярвах и на което отговарях емоционално, бе толкова просто, защото съм човек. Повече никаква присъда не бе произнесена. Каква щастлива свобода! Макар че ти нямаше да го възприемаш като свобода, ако не бе надживял Да, изглежда че сравнителният фактор винаги се прилагаше. Без него може би нямаше да може да има промяна или най-малкото нямаше да се отбелязва промяната. В този момент ние вярваме, че ти си готов и за друго възприятие. Сега можеш с разбиране да приемеш перспективата за това, което се опитваш да направиш, в настоящето си. Не следва да се твърди, че ти сам можеш да внесеш в земната действителност тази перспектива. Познанието ти е една малка част от цялото, което може да се появи, прибавено и поддържано от много, много други, които участват със своите малки части, точно както и ти. Независимо от това с усилието ти в настоящия момент ти можеш да завършиш своя дял и да се върнеш у дома. И не само да се върнеш, но и да споделиш плодовете на онова, което предлагаш, когато тези плодове узреят. Тези плодове са това, което имаме намерение да ти покажем сега. Терминът „у дома”, употребен от тях, ме заля с вълна от носталгичен копнеж, самовглъбих се и затворих. До мен достигна ехото на фрагменти от познанието, които никога не успях напълно да изразя – спокойствието, цялостното чувство за принадлежност, да си припомня жизненоважното, забравено от мен, свежата, затопляща чистота на... и все пак не беше съвсем правилно. Нещо липсваше, твърде скрито, или аз май... се бях отворил. Мислехме, че може би за теб ще бъде важно. Можем да ти го покажем, като на наблюдател, не като на участник. Дори и докато вибрирах, не можех да разбера. Ако ТЕ го бяха запланували, значи бе нещо велико, но а можех да чета в ТЯХ, както те можеха да правят с мен. Какво... Бихме могли да те заведем до едно състояние на физическата Земя, в една точка от вашето времеизмерване след трихилядната година. Нарекли сме основното население X-плюс – Хора-плюс, за да обозначим разликата от хората на твоето настояще. Какъвто си сега, ти ще бъдеш, един посетител. Ясно! Значи това било! Правил съм съвсем малко посещения в бъдещето. Сам никога не бих имал кураж да опитам такъв скок, но заедно с тях... Затвори плътно. Така ще е по-добре. Възбудата ми бе огромна, а тя се отразяваше и на вибрациите ми, затова се самовглъбих, „затегнах гайките” и затворих. Това щеше да бъде истинското усещане, а не фантазии и проекции на онези, които обръщат внимание на несъществените тенденции, които винаги... ЩРАК! Бяхме високо над Земята, на по-голямо разстояние от половината път до Луната, която все още си беше там, зад нас. Земята пак беше синьо-зелена, с бяла покривка от облаци, които частично закриваха гледката отдолу. Движехме се равномерно. Щастлив бях да видя, че тъмносивите и кафяви кръгове вече не бяха там – което означава, че блокадата бе изчистена. Добре! Повече никакви повтарячи. Вниманието ми бе привлечено именно от новия изглед. Повече нищо друго не би могло да ме разсее. Около Земята имаше един-единствен плосък кръг, почти като тези около Сатурн. Той излъчваше и светеше, но не от слънчевото отражение, а от собствен вътрешен източник. Щом приближим, сам ще разбереш напълно значението на кръга. Докато обикаляхме около светещия кръг, а не през него, и навлизахме навътре, усетих нова промяна. М-Банд бе пълен с комуникации, а не с шум. Няма го шума! Това би могло да означава само едно – човечеството най-накрая се бе справило с него. Следващото доказателство бе липсата на мъглявината, която шумът на М-Банд създаваше. Нямаше го вече произволния мисловен безпорядък. Това предизвика, най-малкото, началото на усещането ми какво можех да очаквам. Стигнахме на малка височина над морското ниво, на около две хиляди и петстотин метра, и започнахме да обикаляме около Земята, над Северното полукълбо от изток на запад, на 28 градуса северна ширина, само на няколко километра от морския бряг на онова, което изглежда беше Япония. Вълните бяха меки, светлозелени – от основата до хребета нямаше повече от три метра – и величествено се движеха над повърхността. В по-дълбокото можех да усетя ята от риби, виещи се бавно и отмерено, техният път точно следваше контура на бреговата ивица. Те бяха хиляди, сребърните им гърбове проблясваха, когато променяха посоката на движението си. Разбира се, че имаше разлика, щом те плуваха така близо до брега, толкова много от тях. Бе познато, макар че нещо липсваше. Скенирах океанската повърхност и веднага разбрах какво бе то. РОБЪРТ МОНРО – ДАЛЕЧНИ ПЪТУВАНИЯ 307 Никакви кораби. Стигнах до хоризонта и след него нямаше дори рибарска лодка или ладия. Скенирах нагоре към небето с неговите улици от бели кълбести облачета. Никакъв самолет, само чайки, стрелкащи се и търсещи между тежките вълни. И още по-високо, над облаците – нищо. Никакви реактивни струи, нито пък реактивни самолети. После пресякохме бреговата линия и бяхме над Япония. Наляво бе Фуджияма, бял конус, проблясващ на слънцето. Под нас имаше гладък килим от спретнати поля, шахматно подредени квадрати. Всеки от тях бе фин нюанс на зеленото – поправка: нещо повече от зелено. Като огромни петна между зеленото имаше гигантски букети от полета с отделни цветове и всичките бяха различни – бели, червени, светлооранжеви, та чак до тъмносини – поля от разцъфнали цветя, храсти и очевидно хибриди от двете, защото никое цвете не можеше да бъде толкова огромно. Това бе шарка, която можеше да се види само от голяма височина, въпреки че самолети нямаше, а това започваше да предизвиква у мен друго неясно усещане. Докато се движехме на запад, започнах да осъзнавам, че и други неща липсваха. Нямаше пътища, само широки алеи за обслужване на нивите. Също – никакви сгради, къщи, обори, хамбари – скенирах във всички посоки – нищо. Нямаше големи и малки градове, села, далекопроводи никакви коли, камиони и велосипеди – всичко бе изчезнало. Въздухът бе чист и ясен, нямаше пушек и смог. Тогава се появи светкавично усещане. Нямаше хора. Всъщност именно това бях търсил – мъже, жени, деца. Каква ли ужасяваща катастрофа ги бе помела! Те са там. По-малко са на брой, но не събитие от този род ги е намалило. Това, което възприемаш, е създадено. Започнахме да се движим по-бързо в западна посока, пресичахме безкрайна област от цветни букети, боядисани в зелено, някои бяха толкова огромни, сякаш ширината им бе хиляди километри. Скоро отново бяхме над вода, Японско море, доколкото си спомних. И пак нямаше кораби там, където преди бе един изключително важен транспортен възел. Обратно над Земята – Корейският полуостров? – моделът вече бе различен. Във всички посоки имаше високи и величествени дървета, с близки обърнати нагоре разклонения, от породи, непознати за мен... и отново никакъв знак за човешко присъствие, което да покаже, че Килрой е бил някъде близко до това място. Възприятието ти е – как му викате вие? – старомодно. Преди да мога да асимилирам това, последното, ние отново бяхме над вода, движейки се още по-бързо над земна повърхност. Това би трябвало да е Китай. Сигурно с неговите милиарди жители някой трябва да бъде видим. Носехме се километър след километър над тъмнозелени гори, разчупвани от време на време от тревисти местности и широки реки и потопи. Къде са оризовите плантации, така жизненоважни за човешкото изхранване? Има няколко, но за друга цел. Те са птичи убежища. Земята под нас стана по-скалиста и скоро прелитахме над неравностите на съвсем планински терен. Растителността бе рядка, а покритите със сняг върхове просвяткаха, докато минавахме над тях със, както изглеждаше, втора космическа скорост или по-бързо. Бих бил по-спокоен, ако летяхме на по-малка височина. Изяви се опитът ми на стар полусмел пилот. Това, че бях полусмел, ми бе позволило да остарея, но не бе твърде красиво. Вертикалният, отрупан със сняг склон на висок хребет идваше с бясна скорост към нас. Можеш да преминеш, през него от другата страна. Сега няма разлика. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Ноември 20, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 20, 2007 Селище за живот или т.нар. "родови имения"... Прочетох доста и от сайта...,познавам доста добре от години и това,което е писал Мегре,но няма да влизам в дълбочина,...няма и да критикувам...Всяко нещо щом като си има последователи то трябва да си съществува... Основното правило е спазено-никой не кара тези хора насила да го правят,...никой не ги е заставил...Всичко е ОК! Значи,по скоро ще се опитам да дам съвет на тези,които ще правят родови имения... Какво е "РОДОВО-имение"? - Повечето хора говорят за екологичен живот,живот сред природата,10-декара за прехрана на рода ,а никой не си задава въпрос,че ако ще има род то трябва да има първо семейство т.е. мъж и жена които да направят този род !Всичко останало е следствие !!! Съвсем с добри чувства,ще призова всички ентусиазирани момичета и момчета да се замислят много сериозно върху въпроса за човека до тях,...с който ще правят рода. Тук е заложена и голямата бомба със закъснител,която след време може да се използва от "черни сили" и да ви разбие на пух и прах именията! Трудностите в началото сплотяват хората-това е принцип,а после...Не сте ли били свидетели на хора които ги обхваща "мания на величие" ? => внимавайте много при избора си !!! Честно да ви кажа съм притеснен за успеха на това начинание,защото просто хората там не са си отговорили ясно на много въпросите...Въпроси все основополагащи за това начинание: "какво е семейство и защо искам да имам такова?","С какво едно семейство ще се различава от едно родово-семейство?","колко деца да има рода ми?","устройва ли ме семейство като на чичо Киро и леля Пенка или искам нещо по различно?","как ще правим децата?/по "светски" ли или ще творим?/ ,"как ще се ражда...","Възпитание на децата?"... и т.н. Изобщо двама души решили да са основоположници на РОД...да имат родово имение е голяма отговорност и трябва да имат светлина по всички въпроси в детайли даже! Винаги съм си го представял като една картина,която и двамата трябва да я виждат по един и същи начин с едни и същи детайли,а основното им лого да бъде "и смъртта не ще ги раздели" ... Накрая ще кажа,че тези селища имат доста "пукнатини" т.е. слаби места и следователно място за критика,но не бива да се критикуват !!! Помислите за сега на тези хора са чисти и нека съдбата им помага да научат своите уроци и да постигнат духовно просветление...Това е най-важното! Поздрави и успех Ви желая! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Приятел Добавено Ноември 22, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2007 отключ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Ноември 22, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2007 отключ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Ноември 22, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2007 (edited) Само да уточня като модератор, че темата не е за или против родовите имения. Моля да не я продължавате в тази посока. Подобен въпрос вече е обсъждан в темата за Анастасия, а ако не се лъжа и в други теми. Редактирано Ноември 22, 2007 от Иво Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Приятел Добавено Ноември 22, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2007 (edited) Само да уточня като модератор, че темата не е за или против родовите имения. Моля да не я продължавате в тази посока. Подобен въпрос вече е обсъждан в темата за Анастасия, а ако не се лъжа и в други теми. че то и против ли имало ок Иво н. пр. , за да се отклоня от темата - какво мислите за "пространство на Любовта" или както щете го наричайте там - имам предвид - подобно на това, което е бил Изгревът едно време... за днес толкова оставям ви да дискутирате - споменах ли че съм с розови очила. Успех с Изгряването Редактирано Ноември 22, 2007 от Приятел Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Ноември 23, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2007 за да се отклоня от темата - какво мислите за "пространство на Любовта" или както щете го наричайте там - имам предвид - подобно на това, което е бил Изгревът едно време... Здрасти Приятел ! /винаги си ми симпатичен с тези снимчици и много те харесвам/ Бях решил да не пиша повече в тази тема,но няколко пъти вече се повдига въпроса за сравнението на Изгрева с нещо подобно на "пространство на Любовта" ,...родовите имения и наставленията на Мегре. Мисля,че нещата нямат никаква връзка и голяма грешка да се смесват! Всеки голям Учител слиза с определена мисия,която трябва да изпълни...За целта от небето слиза и цял "антураж" от Души,които съпътствуват Учителя си и обезпечават мисията му! В този ред на мисли Изгрева е една от "лабораториите" където Учителя "сваля" учението /Словото/ , дава го на Учениците и така тръгва навсякъде да се разпространява... Изгрева - "лаборатория" ??? -ДА! Абсолютно пасва тази дума...Това води и до величието и голямата ценност на всичко,което е оставено от Учителя! Защо ли? -Еми,защото всичко е пробвано на практика и е доказано,че работи.../както в една лаборатория/ А какво по-ценно от това да се занимаваш с методи и техники,които са проверени и имат "гаранция" ?!? Че само глупака ще се откаже от такова "имане" или няма да го оцени... ! В подкрепа на думите ми прочетете от спомените как се е "свалила" Паневритмията отгоре! През колко етапа е минала за да придобие крайния си вариант...Велико нещо и много голям духовен труд на група Души ръководени от Учителя! Накрая ще кажа,че Учителя е дал също много неща за изграждане на такива "пространства на Любовта" и доста други неща за "обходата",взаимоотношенията на братя и сестри,които живеят на едно място... На Изгревът ,също са "пробвани"тези неща ...Изобщо велика лаборатория,голям замисъл,голямо чудо,...да му се неналюбува човек! Там се визират и парцели от по 1 декар,които са необходими на човек за неговият живот и ясно се казва,защо ?... Е да не се разпростираме повече ... Просто всяко сравнение на Изгрева с каквото и да било друго нещо и неуместно! /освен,ако не се е пръкнал някой нов Учител,който да си прави лаборатория...,знам ли?.Аз не вярвам да се измисли нещо по добро от това което имаме за момента! / Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Приятел Добавено Ноември 23, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2007 Прав си! Несравним е изгревът неправилно може би съм се изразил - но май няма с какъв др. термин да го заменя. Просто пространство на Любовта ми звучи чудно/прекрасно ... нищо че Мегре даде представа за такова понятие... Предлагам както спомена и Иво, ако искате да пишем за Р.имение в темите за Анастасия, а тук да обсъдим някой др. страни на селищния живот + животът до/в природата + различните алтернативи, възгледи, начини...синхронизиране + всеки опит е полезен Нямам за цел да съпоставям Изгревът, с което и да е др място - май ще е добре да се отвори и една тема за Изгревът, ако вече няма де - интересно ще е... + Несравним е А Учители колко щеш... за всеки му +не си поставяй граници, безграничний... + по/за/чи там те! Поздрави и на теб с най добри чувства + Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Ноември 23, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2007 Има подобни опити. Има достатъчно много почитатели на В.Мегре и "Анастасия", и доколкото знам, "Родовото имение" е нещо, което много хора по един или друг начин са направили, принципите му са сходни с тези, от които П. Дънов се е ръководил при създаването на "Изгрева" като селище. Понастоящем в Сибир има много опити с подобни селища, които създават хора следващи рлазни идеали и споделяшщи различни духовни ценности. Моето мнение е, че промяната в начина на живот на физическо ниво, изолирането в подолбно селище не може да промени нищо, защото промените се правят първо на най-финия план, изграждащ човека, и постепенно слизат в по-грубото ниво, и се реализират след като биват сведени до нивото на нисшето съзнание...Тогава не само 100-200-500-50 000 или 5 000 000 души биха тръгнали да живеят съвместно по определен начин и да създават селищата си по определен начин, а цялото човечество би имало стремеж и импулс да живее по този начин...Първата крачка се прави тук, и сега, в големия г рад, в мръсотията...Ако аз привлека в града в който живея една такава идея в своето съзнание, то няма да съм единствения над който тази идея ще донесе малко повечко светлинка сред градския смог...и всъщност, не е нужно да се провменят селищата- всяко населено място е всъщност сред природата, зависи от това, с какво съзнание хората живеят в него...Ако избягае и напуснем големчия г рад, и построим в гората друг, то това е неразбиране на закона за равновесието. Има смисъл да преведем в хармония и равновесие това, което имаме, защото издигането на новото може да стане само ако преди това сме съборили и разчистили старото, иначе само ще задълбочим дисбаланса... Съгласен съм на 100% Идеята за ''Изгрева'' е достатъчно да живее в главите ни Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
greenspirit Добавено Ноември 23, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2007 (edited) Здравейте отново! Аз няма да се впускам в сравнения на една или друга форма на живот в хармония с Природата, защото за мен е важна именно идеята за такъв живот и непрекъснатия контакт с безкрайното разнообразие на Живота. ТУК , във втория пост, можете да прочетете продължението на цитата от книгата на Р.Монро - Далечни Пътувания. Искам да дам малко по-практична информация за хората, които се интересуват от това как ще произвеждат собствената си храна в тяхната градина и които свързват това с непосилен труд от сутрин до вечер. На тях ще кажа, че както много други неща съвременната наука за земеделие е обърнала природните закони с краката нагоре. Ето някои от най-ярките примери за това как може да изглежда една градина, създадена по подобие на естествените екосистеми, изискваща минимум човешка намеса веднъж след като достигне зрялост: Сеп Холцер повече от 30 години създава своята ферма, намираща се в австрийските Алпи на надморска височина между 1100 и 1500м. На тази височина и при този климат той оглежда също лимони и вишни. Автобиографията му наречена "Фермерът-бунтовник" е една от най-продаваните австрийски книги. ТОВА е неговия сайт. Бил Молисън вече близо 40 години разпространява знанието за науката наречена от него Пермакултура - наука, която разглежда жизнената среда като едно цяло и се стреми да създаде колкото е възможно полезни връзки между елементите участващи в изграждането й. Идеята е да се получи пълноценна екосистема, в която човешката намеса да е минимална и в която елементите са в кръговрат без да създават отпадъци и да замърсяват външната среда. Написаната от него книга Permaculture - A Designer's Manual се счита за библия в тази област. Тук може да гледате филмче за пермакултурата представена от Бил Молисън: Част 1 Част 2 Част 3 Част 4 Част 5 Част 6 Масанобу Фукуока вече 60 години развива методи за земеделие, които определя като "натурално земеделие". Неговите изследвания и опити го довеждат до основните принципи, върху които е изградена неговата философия - без оран, без плевене и без химикали. Работейки по-този начин продуктивността на неговите земи се увеличава с всяка изминала година като добивите му се равняват или надвишават най-високите добиви получени по методите на интензивното земеделие в Япония. Книгата му "Революцията на една сламка" е въведение в този вид земеделие. Който иска може да я свали от ТУК на български. Поздрави на всички! Редактирано Ноември 23, 2007 от greenspirit Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Ноември 23, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2007 ... Идеята е да се получи пълноценна екосистема, в която човешката намеса да е минимална и в която елементите са в кръговрат без да създават отпадъци и да замърсяват външната среда... Здравей Греенспирит! Много хубаво си обяснил в поста си идеите,...а и филмчетата си ги бива. Искам само да ти обърна внимание на нещо което гледах по БТВ миналата седмица... Като се има предвид,че гледам рядко ТВ ,значи тази "случайност" се е случила май за да ни накара да се замислим днес в дискусията,която водим! Та фактите които гледах бяха,че в Япония нямали сметища!... вЕрно бе !!! Като гледам какви градове /на няколко етажа/,пренаселеност,...а единственият отпадъчен продукт е нещо като малки зърна/пепеляви някакви/,които ги слагали в асфалта! Та то е хубаво да се живее сред природата,свобода,екологично...и т.н. Но хората са го измислили и при голяма желание навсякъде може да се живее екологично и "затворен цикъл" за отпадъците,не мислиш ли? Май всичко опира до съзнание...!!! Какво става когато съзнателните се изолират на село да живеят екологично,а безсъзнателните цапат и мърсят яко по градовете? Май ще трябва да се работи повече върху повдигането на съзнанието на безотговорните в градовете,а?От тук следва и въпроса,а може ли да го правим това "дистанционно" от някое отдалечено имение,където ни ток нито комуникация има,...а и в много случаи комуникация не се предвижда? Малко трудно! Излиза,че трябва да се замисляме по дълбоко върху нещата,които говорим,че да не излезе накрая уж сме много загрижени за природата,ама действията ни са изцяло продиктувани от лични интереси и егоизъм! Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
greenspirit Добавено Ноември 23, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2007 (edited) ... Идеята е да се получи пълноценна екосистема, в която човешката намеса да е минимална и в която елементите са в кръговрат без да създават отпадъци и да замърсяват външната среда... Здравей Греенспирит! Много хубаво си обяснил в поста си идеите,...а и филмчетата си ги бива. Искам само да ти обърна внимание на нещо което гледах по БТВ миналата седмица... Като се има предвид,че гледам рядко ТВ ,значи тази "случайност" се е случила май за да ни накара да се замислим днес в дискусията,която водим! Та фактите които гледах бяха,че в Япония нямали сметища!... вЕрно бе !!! Като гледам какви градове /на няколко етажа/,пренаселеност,...а единственият отпадъчен продукт е нещо като малки зърна/пепеляви някакви/,които ги слагали в асфалта! Та то е хубаво да се живее сред природата,свобода,екологично...и т.н. Но хората са го измислили и при голяма желание навсякъде може да се живее екологично и "затворен цикъл" за отпадъците,не мислиш ли? Май всичко опира до съзнание...!!! Какво става когато съзнателните се изолират на село да живеят екологично,а безсъзнателните цапат и мърсят яко по градовете? Май ще трябва да се работи повече върху повдигането на съзнанието на безотговорните в градовете,а?От тук следва и въпроса,а може ли да го правим това "дистанционно" от някое отдалечено имение,където ни ток нито комуникация има,...а и в много случаи комуникация не се предвижда? Малко трудно! Излиза,че трябва да се замисляме по дълбоко върху нещата,които говорим,че да не излезе накрая уж сме много загрижени за природата,ама действията ни са изцяло продиктувани от лични интереси и егоизъм! Поздрави! Здравей, Никола! И аз "случайно" го гледох това, но ето ТУК можеш да разбереш защо при нас това няма скоро да стане Все пак не сме японци. По въпроса дали всичко може да си продължи по старому и да си живеем в мегаполисите - според мен трудно, но може би не невъзможно. Аз лично не виждам какво толкова сте се влюбили в тези бетонни чудовища, но всеки с вкуса си Мисля, че писах по-горе, че аз не съм за ИЗОЛИРАНЕ някъде си - напротив за мен е много важно да се поддържат активни контакти с градовете, хората от градовете да ходят в селищата за чиста храна, придобиване на опит, почивка и т.н., а тези от селищата да гостуват в града. Потока е много важен, за да се популяризира идеята, че може да се живее извън поробващата система. В това много важна роля ще изиграят будните хора в градовете, както и тези, живеещи извън тях, ДОКАЗВАЩИ, че това е възможно. Защото хората имат нужда от доказателство - "око да види, ръка да пипне" Редактирано Ноември 23, 2007 от greenspirit Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Ноември 23, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2007 Хубаво е да ги няма бетоните но за всички, а това е невъзможно пък и при тази пренаселеност не мисля че ще има място за всички да живеят край бистро поточе и зелена морава. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Ноември 24, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 24, 2007 Земята днес е като червива ябълка...да се преместиш на "ново" място и да заживееш там "хармонично" с природата, а в същото време ябълката пак си остава червива...Където и да живее човек, трябва да познава живота на земята не на нивото на узрялата ябълка, а на нивото на семката, от която се е родило вселенското дърво с галактическите му клони и слънчеви клонки с планетарните "ябълки"... А земята е червива ябълка, защото човек е червясъл...Е, някои ще кажат, че е по-добре глисти да имаш отколкото пълна липса на вътрешен живот, но земята и цялата природа не е нищо повече от това, което е човекът днес... Всяко място, в което живеем- дори и най-урбанизираните местенца, могат да си върнат здравословния вид, и ябълката може да си е узряла и нечервива, когато човек открпие семенцето, от което е "покълнала" и планетата ни, и всяко живо същество, и като я открие, просто да я засади в себе си, и грижливо да я отгледа...тогава всичко се променя, дори и чисто физически- жилището в което живееш, съседите, съседските жилища, кварталът, градът, страната, континентът, цялата планета започва да се настройва хармонично, следвайки естественво заложения стремеж на "живота" да бъде съвършен, по образеца и с авторските права на Твореца.... Вече започнаха интензивни промени навсякъде по земята- резултат от работата на посветили живота си хора- Учители, Адепти- проявени и живяли във физичеки тела, или действащи освободени от ограниченията на физическото тяло, известни сред хората, или работещи далеч от погледите на хората...Чрез тях ние, обикновените хора получаваме посланието им и го усещаме в себе си по различен начин, и единсвените пречки да го разберем ясно и отчетливо, са границите и стените, които сами сме зидали в себе си... Родовото имение е нещо вътре в човека. За да бъда Аз такъв какъвто съм, моята Земна майка, и моят Небесен Баща са тези, които са ме създали...Ако обърна поглед в тази посока, като човек съм безпаметен по отношение на "родът" си- напуснал съм баща си и майка си, и с първата глътка въздух съм се привързал към жена си- онова "аз" което е плът от плътта ми, и кост от костите ми....така че, родовото имение е нищо повече от събирането и възстановяването на всичката информация на едно място, в едно тяло, и умението всичко това да се съхрани, та където и да отиде човек, безсмъртието да е основнтото, което го отличава- а безсмъртието не е нищо друго, освен съхранена без пропуски памет... Иначе, ако някой иска да живее сред природата, да построи жилища така, че да може и други хора да живеят сред природата, или пък хотели- да посещават прекрасните места сред природата, да живеят здравословно- няма по-подходящо място от 7-те езера на Рила...да, ама протестирате- и 14 езера да бяха, щом ябълката е червива, рано или късно ще има селища и там. В сегашната природа на човека властва полярното съзнание, и докато то е на власт, ще разсъждава по този начин- или ще ползва бизнеса и печалбата като мотив да о__ре природата, или ще ползва като тоалетна хартия "екологично чисти намерения", "ароматизирани духовни подбуди", "двупластови възмишени идеали"- и в двата случаи резултатите са едни и същи... Термодинамиката си има закони, и засега никой не е успял да я надхитри... Съвсем различно е това, двама-трима да отидат да живеят в девствена пустош и да оцеляват както всички останали земляни, ползвайки единствено разума си като еволюционен инструмент... А върху т ова, че човек по природа е същество, на което не му е присъщо да води уседнал начин на живот, а е "скитник" по природа сякаш ни убягва, въпреки че дори и в "засядането" все още основните принципи на живота се ръководят от това, че човек "не е от тук" и е "за малко", само че за да ги открием, е нужно да се заврем доста по-дълбоко в градската "кофа за боклук", и изследвайки отпадъците, да стигнем до това заключение- естествено, това е метафора, но за да се създават идеи за "съвместно съжителство" и "селища", нужно е да се познават принципите, които щем не щем, действат вътре в нас... Човек е роб на външните условия на нживот- това Учителят го е казал, и винаги ще си остане такъв- освен да ги приеме, и да се откаже да търси свобода в погрешната посока, друго не може да направи, без да си навлече цунами, вулкани, урагани и прочие природни "лекции"... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Приятел Добавено Ноември 26, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 26, 2007 Преди няколко дни говорихме с един познат по темата / ще спестя имената/ стана дума за това че сега са нуждни "прогледналите" хорица точно в града - точно там сред ...дивата пусто ш за да могат да помогнат за повдигането человеческо. и си мисля че наистина е прав - но си мисля и че кой как може - кой където му е добре... имам приятели който си живеят и сред природата и в града няма нищо лошо и в това... свободата всеки нека има а това Където и да живее човек, трябва да познава живота на земята не на нивото на узрялата ябълка, а на нивото на семката, от която се е родило вселенското дърво с галактическите му клони и слънчеви клонки с планетарните "ябълки"... ми хареса Иначе, ако някой иска да живее сред природата, да построи жилища така, че да може и други хора да живеят сред природата, или пък хотели- да посещават прекрасните места сред природата, да живеят здравословно- няма по-подходящо място от 7-те езера на Рила...да до тук съм съгласен, но за бетонизирането ...ще ме прощаваш поздравки Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.