Guest azbuki Добавено Май 1, 2009 Доклад Share Добавено Май 1, 2009 (edited) Като стана дума за хомеопатия, има едно немско хомеопатично лекарство срещу сенна хрема, за което една приятелка ме светна преди години. Имам редки пристъпи и не всяка година - и всъщност само в Берлин ми се случва. Тази година се опита да ме "друсне", купих това лекарство, капех си го през час в устата и хремата изчезна в рамките на часове. Случва се за втори път да се излекувам с тия капки. Никакви стандартни средства не са ми помагали. Обичайните антиалергични препарати спрях да ги вземам след като открих (и усетих), че ми влизат в мозъка и ме успиват. Да не говорим за отровата. За хората с такива "проблеми", името на препарата е Heuschnupfenmittel DHU. Има го във всички нормални аптеки в Германия. Ми, не знам дали тва беше за тая тема, ама си помислих, че може да е полезно на някой. Редактирано Май 1, 2009 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
paparosko Добавено Юни 4, 2009 Доклад Share Добавено Юни 4, 2009 Говорила съм с приятели-лекари, които се интересуват от духовното, окултното знание. За съжаление все още има притеснения и не всеки го заявява открито. Наистина има доста прегради, които бавно ще падат според мен. Ето и хомеопатията се е отричала от официалната медицина, но вече се прилага доста успешно. Има доказателства за торсионните полета и др. /сега не се сещам, но ще пиша пак/. Мен ме дразни понякога прекалената нужда/изискване от доказателства на науката. Има неща, които вярата предшества, но пък какво да се прави Все пак науката борави само с лявата част от мозъка - логично-аналитична. За себе си мога да кажа, че изучаването на психологията, генетиката /разбира се не из основи/, педагогиката и анатомията само са ми помагали в духовния път. Мисля си, че нищо не е излишно, но за всеки има различни нужди и значения. Права си. Интересно е, защо нещо, което работи незнайно как, според официалната наука, непременно трябва да бъде доказано за да му се хване вяра и да бъде дадена зелена светлина за ползването му. В противен случай се обявява за несъществуващо. Като шопа, дето застанал пред клетката на жирафа в зоопарка и казал: "Те такова животно нема". Това се отнася с пълна сила и за медицината. Добре е да се разбере, че няма нищо ново под слънцето, или всичко ново е добре забравеното старо. Почти всичко, което съвременната наука "открива" и вече доказва, е отдавна открито, ползвано и описано в различни древни окултни учения и философии, разбира се без да бъде научно доказано. В крайна сметка в основата на Света е залегнал Принципа на менталността. Със съзнателното използване на силата на мисълта и съобразяването със Закона за привличането човек може да постигне всичко, независимо дали науката може или не може да го докаже. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Юни 22, 2009 Доклад Share Добавено Юни 22, 2009 Аз съм на друго мнение. Дори да обединим в себе си и да слеем "мозък", "сърце" и "корем" и да ги използваме съвсем съзнателно, пак няма да бъде постигнато нищо. Истините са извън тях. Мистиката е в сърцето. И се доближава на дъх от необходимото, но има преградка. Кръв се нарича. Но следя темата с интерес... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юни 22, 2009 Доклад Share Добавено Юни 22, 2009 Мистиката е в сърцето, но би могла да те насочва в много посоки. (а нашата мистика е повече в слънчевия сплит...) Сърцето, обаче, не е положителния полюс в човешкия организъм, че да отдава мистиката си към цялата система и тя да я следва. Лошото е, че ние си мислим така. Но то е само един приемник, по силата на което мозък, сърце и корем са винаги обединени. Управляващ е корема и присъщата му змийска сила, която е основния аспект на личността. Понеже цялата система и е абсолютно подчинена, то ние можем да се виждаме като много извисени и в сърцето, и в главата (огледалца) и няма друг начин, освен да го правим, защото сме слети с отровата на змийчето си, което общо-взето е наша същност. Сега едни змийчета, които са в други, ще искат да повъзразяват и ще имат полза от това - именно змийчетата... (да видим този пост колко минути ще живее; но няма да е изтрит от таралеж) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Юни 22, 2009 Доклад Share Добавено Юни 22, 2009 Венци, аз казвах същото нещо, но не толкова сложно Процеса е простичък, и обяснен сложно само кореспондира с гладното, готово да погълне и трансформира в нещо удобно. Няма оправия, не и в мозък, сърце и корем. Не и в това кръвообращение, което изхранва чудовищенца :D Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 22, 2009 Доклад Share Добавено Юни 22, 2009 Ако змиите (змийчетата) бяха вредни, дали Бог щеше да ги държи в света? Мистиката съществува, за да се знае, че и змийчетата са нужни и полезни и имат своя смисъл и място. Науката съществува, за да разбере защо и как и къде.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юни 22, 2009 Доклад Share Добавено Юни 22, 2009 (edited) Донче, бих се радвал да не бях получавал свобода от Бог (личност, демек - отделеност от него, Ева). На теб Бог живот ти е дал, ама отдавна. Всичко друго после ти си си прибавила. (и от живота си отнела) Е, ние за различни богове говорим, но... Редактирано Юни 22, 2009 от Венцислав_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Юни 22, 2009 Доклад Share Добавено Юни 22, 2009 Ако змиите (змийчетата) бяха вредни, дали Бог щеше да ги държи в света? Мистиката съществува, за да се знае, че и змийчетата са нужни и полезни и имат своя смисъл и място. Науката съществува, за да разбере защо и как и къде.... Така е, но змийчета ги нарече Венци. Ако трябва да избера название за чудото, за което говоря, няма да бъда снисходителна като него. Но принципно си права. Христос като е казал че не ни носи мир а меч е имал предвид да почваме да се/сечем, а ако си харесваме всичкото какво да дялкаме. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Юни 22, 2009 Доклад Share Добавено Юни 22, 2009 (edited) Интересно е, защо нещо, което работи незнайно как, според официалната наука, непременно трябва да бъде доказано за да му се хване вяра и да бъде дадена зелена светлина за ползването му. В противен случай се обявява за несъществуващо. Защото и едното познание - интуитивното, и другото - научното, са непълни едно без друго. Защото истината е и в двете и това предава важни уроци и на унеслите се по едното, и по другото. Това, което наричаш вечно, не е нито едното, нито другото. А защо човекът трябва да си спомни вечното, незвисимо от каналите, по които го търси, в тази тема няма да се спускам. Който не намира смисъл в живота си след "Ева", нека се гръмне... Или нека се опита да проумее този живот, да работи с материала, който му е даден. Решенията по средата водят до преразход на думи и вятър в пространството. Редактирано Юни 22, 2009 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юни 22, 2009 Доклад Share Добавено Юни 22, 2009 Не става бе, мило, колко пъти вече се гърмях, ей ме - само попродупчен. Тя, Ева е найс. Само мойта Ева не трай се. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Юни 22, 2009 Доклад Share Добавено Юни 22, 2009 Ми спри да се дупчиш тогава, като няма ефект. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Юни 22, 2009 Доклад Share Добавено Юни 22, 2009 Мда, трябва помощ от вън Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 22, 2009 Доклад Share Добавено Юни 22, 2009 Донче, бих се радвал да не бях получавал свобода от Бог (личност, демек - отделеност от него, Ева). На теб Бог живот ти е дал, ама отдавна. Всичко друго после ти си си прибавила. (и от живота си отнела) Е, ние за различни богове говорим, но... Eй на това му се вика "минало пожелателно" глаголно време Да не беше получил, ама на, щеш не щеш, получил си. И сега к'во? Ще се жалваме през цялото време, що така е станало? Все за това ще говорим (под благородния предлог, че напомняме на други неосъзнати, как не е трябвало да получим). И ще искаме да върнем нещата назад. Ами не може. Пък и да може, не е желателно. Това е като да си мечтае човек да се върне пак в бебешка възраст. В крайна сметка към какво се стремим - да се върнем/слеем с Бог, както сме били, в инфантилно състояние (ако мога така да го нарека) или да израстнем до състояние на съТворци? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Юни 22, 2009 Доклад Share Добавено Юни 22, 2009 (edited) съТворци? Богове - с други думи? :D Той и Лукавия иска да е равен Нему, не да се слива с Него. Редактирано Юни 22, 2009 от infinity1305 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юни 22, 2009 Доклад Share Добавено Юни 22, 2009 Донче, бих се радвал да не бях получавал свобода от Бог (личност, демек - отделеност от него, Ева). На теб Бог живот ти е дал, ама отдавна. Всичко друго после ти си си прибавила. (и от живота си отнела) Е, ние за различни богове говорим, но... Eй на това му се вика "минало пожелателно" глаголно време Да не беше получил, ама на, щеш не щеш, получил си. И сега к'во? Ще се жалваме през цялото време, що така е станало? Все за това ще говорим (под благородния предлог, че напомняме на други неосъзнати, как не е трябвало да получим). И ще искаме да върнем нещата назад. Ами не може. Пък и да може, не е желателно. Това е като да си мечтае човек да се върне пак в бебешка възраст. В крайна сметка към какво се стремим - да се върнем/слеем с Бог, както сме били, в инфантилно състояние (ако мога така да го нарека) или да израстнем до състояние на съТворци? Аз се стремя именно към бебешкото състояние. "Стремя" не е много правилна дума, защото нищо не постигам, ама да го наречем - копнежче. А за израстването и сътворците няма да казвам, щото днес си закусила добре и ще ме шамариш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 22, 2009 Доклад Share Добавено Юни 22, 2009 (edited) Съ-творец не означава равен на Него, а твори според Неговата Воля и като част от Него. Равният (т.е. Лукавият) не иска да твори със Създателя, а вместо Него, защото смята, че може да твори по-правилно, без зло, без недостатъци, без хаос, без сенки... Наука, която иска да "поправи" света, заема позицията на Лукавия. Наука, която върви по пътя на изучаване и съ-творчество, е науката, която е в хармония с мистицизма.... Редактирано Юни 22, 2009 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юни 22, 2009 Доклад Share Добавено Юни 22, 2009 Уауууууу... и аз смятам, че мога да творя по-правилно, щом Той е допуснал толкова грешки. Друг е въпроса, че виждам други неща като стане дума за кой какво е творил. То дори и такива хартийки като психологията и физиката ви го обясняват днес, ама като сте си наумили друго... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Юни 22, 2009 Доклад Share Добавено Юни 22, 2009 (edited) Дори не смея да помисля да бъда творец, какво остава за съ-творец... Не смея дори да поискам докосване до Него, ще ме изгори. Земната религия пита защо, земната наука пита - как. Те не търсят Бога. И отговорите им са земни. А ние в стремежа си да ги обожествим ги заземяваме още повече. Редактирано Юни 22, 2009 от infinity1305 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 22, 2009 Доклад Share Добавено Юни 22, 2009 Венци (и infinity) - това, което говоря аз пък се нарича "бъдеще пожелателно" време Вие вкупом решихте, че сега и веднага. Както и че съТворец = Бог. Е, не е така. И не може да бъде. Бавно и постепенно - вървим, развиваме се, усъвършенстваме се. Но напред, не назад. Пък и по принцип има ли някакъв смисъл да съжаляваме какво би било добре да не става, след като вече е станало. Здравословното поведение е да се съобразяваме с обстоятелствата, а не да въздишаме защо те са такива, а не онакива. Интересно ми е, защо имаш точно такова "бебешко копнежче" и то, както казах вече, въпреки обстоятелствата? И не те ли праща то право в "нежните" ръце на унинието и депресията? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юни 22, 2009 Доклад Share Добавено Юни 22, 2009 Обстоятелства?! Нима ти наистина мислиш, че са ти дадени от Бог. Щото аз ще ти кажа, че сама си ги ковеш. И няма развитие в затворения кръг, който сме създали и който е отделен от първоначалния план, за да не му вредим. Пък и няма защо да намесваме бог, след като сме насочени към украсата и растежа на егото си. Развитие... Развитие е имало в едемската градина. Пътят ни от там насам въобще не е това... Но ние искаме бясно да го продължаваме... Не забелязваш ли, че говоря в първо лице?! Защото и аз редя тези фалшиви тухли на същото развитие. И много дълбоко зад тях ми е бебешкото копнежче... Това, което наричаш униние е чувство на смъртността ми. Па белким изгори веднъж, че да намеря дали е оставила нещо живо след себе си. Нещо, което аз не мога да развия, защото е Божествено, а както ти кза сътворец и бог не е едно. Но думичката сътворец е била правилна за Адам преди да вкуси от онзи плод. От тогава той е творец само на собствената си действителност. Нямам сили за спорове и полемики. Приключвам се тук. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Юни 22, 2009 Доклад Share Добавено Юни 22, 2009 Всъщност аз не поддържам позицията на Венци за тъгата. Безсмислено е да седна да съжалявам. Ако има начин да се слея с Ваятеля си, бих искала да го знам. Но практиката ми показва, че няма такъв. Навярно съм песимист повече, отколкото е добре да съм. Но със сигурност е по-добре от това да бъда оптимист в ситуация, която ще ме зарови завинаги тук. Най-лесно е /за всеки малко или много докоснал се до окултните учения и практики/ да се "свърже" с нещо си там и да вярва, че това е самия Бог. И да вярва, че ето, наука, истина, вяра са го довели на Пътя. Заблуда. Освен всичко друго мисля че Път няма. Или директно като стрела излиташ и се сливаш със светлината Му, или се луташ в безбройните и отражения. И осъзнаването, капчица след капчица приемаш за някакъв път, дори започваш да фантазираш че твориш светлина. Мистиците... правят разлика между свещта и ръката, която я държи. Учените изследват метала на светилника. Невежите вярват, че са лампички. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юни 22, 2009 Доклад Share Добавено Юни 22, 2009 (edited) Хора, у всеки има и змийче и разни други животинки... У всеки има и някакво такова Фют-че /Fut, това не си ти :D/, дето си дреме или пък ние го подръпваме за опашката... Добре е да си дадем сметка кои сме, защо сме... Но да не се самонаказваме за това, което сме... Не че и аз не съм имала такива моменти ... Ама реших, че живота трябва да се живее и въпреки, че Път няма, мога да го изграждам от стъпките си... Като се старая да дам път на доброто в мен и да се поправям доколкото мога и с Негова помощ... Когато си пожелах това и тръгнах, гушнах си кръста без да мрънкам, а само да осъзнавам и уча, ама искрено и смирено!.. Той ми помогна... Опитайте Редактирано Юни 22, 2009 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 22, 2009 Доклад Share Добавено Юни 22, 2009 Обстоятелства?! Нима ти наистина мислиш, че са ти дадени от Бог. Щото аз ще ти кажа, че сама си ги ковеш. И няма развитие в затворения кръг, който сме създали и който е отделен от първоначалния план, за да не му вредим. Пък и няма защо да намесваме бог, след като сме насочени към украсата и растежа на егото си. Развитие... Развитие е имало в едемската градина. Пътят ни от там насам въобще не е това... Но ние искаме бясно да го продължаваме... Не забелязваш ли, че говоря в първо лице?! Защото и аз редя тези фалшиви тухли на същото развитие. И много дълбоко зад тях ми е бебешкото копнежче... Това, което наричаш униние е чувство на смъртността ми. Па белким изгори веднъж, че да намеря дали е оставила нещо живо след себе си. Нещо, което аз не мога да развия, защото е Божествено, а както ти кза сътворец и бог не е едно. Но думичката сътворец е била правилна за Адам преди да вкуси от онзи плод. От тогава той е творец само на собствената си действителност. Нямам сили за спорове и полемики. Приключвам се тук. Ех, чудесно се подредих този път - щом нямаш сили, значи много лесно ще спечеля в спора А сега сериозно: имах предвид не тези конкретни, ежедневни обстоятелства, а това по-общото - като например обстоятелството, че не сме в Едемската градина. Изпитвам голяма доза увереност, че заслугата за това никак не наша. Съвсем закономерно сме изгонени от там, защото именно там Адам доста спокойно си е живуркал, смея да твърдя, без хич да се развива. Докато е бил там,той е бил стерилен във всяко едно отношение - за какво негово творчество си говорим, се чудя... Но дори и да няма грам истина, в това, което написах в предходния абзац, а ти да си 100% прав ... мислиш ли, че чувството за униние ти помага някак? То и теб, и infinity да попитам - добре, допускам че сте открай до край прави, но в такъв случай към какво се стремите, как осмисляте живота си, не ви ли е трудно да живеете така, с осъзнатата безпътица? Казвате, че със сигурност е по-добре, отколкото човек да е оптимист при това положение на нещата - защо? Какво му е по-доброто, че не се самозаблуждава ли? Ако сте прави - да, има определен познавателен смисъл, но пак няма практичекса полза. Но ако не сте съвсем прави? И двамата сте доста млади, не е ли възможно след време да научите/откриете/усетите още нещо, което да влезе в противоречие с досегашните ви убеждения? А унинието и песимизмът със сигурност няма да ви помогнат за това. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 22, 2009 Доклад Share Добавено Юни 22, 2009 (edited) Дори не смея да помисля да бъда творец, какво остава за съ-творец... Дали точно този избор: да бъдем или да не бъдем творци, е в наличност? Аз по-скоро смятам, че творчеството е едно от нещата, от които на можем да избягаме. Остава ни единствено да го овладеем. Може би за всеки ще е полезно да се опита да се постави на мястото на Бог и да поразсъждава върху проблема с творчеството (сътворчеството) от тази гледна точка. Без значение колко жалък ще е подобен опит, мисля че той ще се окаже полезен. Редактирано Юни 22, 2009 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Юни 22, 2009 Доклад Share Добавено Юни 22, 2009 Младостта не е фактор... Диана... Аз не съм затворена за промени, дори ги желая. Просто съм уморена от самозаблуди. Извън всякаква духовност и езотерика да погледнем - когато една илюзия се разбие на пух и прах, много боли. Не искам вече заблуди. Лесно е да се възприема като светло и чисто същество, това е балсам за егото. Приятно е да вярвам, че всички сме буди, просветлени същества, например, само не го знаем. Хубаво би било за моето себе да му кажа че познава Бог. Само бог ще стане. Снощи четох Тагор... "Заетият да върши добрини няма време да бъде добър." А дали е трудно така... Не е. Надежда, Вяра, Любов. Убедена съм, че ги има. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.