Наука и мистицизъм

[Багира]

Напоследък в няколко теми се срещнах с проблема на отношениеята наука- мистицизъм. Като че ли винаги са били в антагонистични отношения, но и като че ли винаги е имало хора, които много добре съчетават и двата начина за изучаване на света (на прима виста се сещам за Джордано Бруно, Исак Нютон, Уилям Крукс и много други). Дали да не опитаме в една такава тема да видим общите неща и да се опитаме различните подходи да не си пречат?

Ще дам пример: В темата за 8-те херца започна да се покачва температурата на коментарите около възможността светлината да преминава във звук. Как стоят нещата?

1. Електромагнитният спектър не е ограничен отдолу. То ест съществуват електромагнитни вълни с много ниски честоти. И не щат да преминават в звукови. Обаче пък мистиците твърдят съвсем други неща. Те виждат в електромагнитните вълни онова, което може да бъде основата на Едното, което да се превръща ту в едно, ту в друго, да отива неограничено нагоре, в бленуваните и незнайни за нас "висши" светове. Силвия е дала един интересен линк, който сякаш доказва това - http://communism.hit.bg/hk_1.html Но бих казала- показва, но не доказва...

На науката не е известен такъв опит, по простата причина, че носителите на двата вида вълни са различни. Всъщност и до ден днешен науката не признава носител за електромагнитните вълни.

2. Понятието "етер", обаче, се използва съвсем спокойно от редица мистици, които са си убедени, че откриването му е въпрос на време. Или ако не се открие- толкова по- зле за науката.

Всеки, който се занимава малко- отмалко с мистицизъм (имам предвид- търсене на знание въз основа на някакъв вид вътрешно прозрение, а не думата като синоним на заблеяност и висша степен на откъснатост от действителността) има в главата си именно такава представа за нещата- една скала на енергиията, в която различните части са различни само по честотата, и това определя формата на изява.

Иначе казано за сега ми се струва, че макар науката и мистицизмът да използват близки, или дори едни и същи термини, дори модели, те най- често не се припокриват.

И така, как съчетавате научните си знания с мистичните си убеждения и прозрения?

Редактирано Юни 27, 2007 от Багира

[Орлин Баев]

Сега познанието става все по-интердисциплинарно. Психологията вече съвсем не е сам опсихоанализа или термин в тесния смисъл на думата - бил той когниция или поведенческо направление. Психологията е и биологична - тоест един психолог е препоръчително да навлезе и в неврологията и в медицината. Но, освен това, психологията все повече се припокрива със субатомната физика (квантовата), а тя на свой ред е само научен израз на извечните мистични учения и похвати за постигането на обясняваните от квантовата физика математични състояния - емпирично! Най-напредналит еклонове на психологията - Трансперсоналните Школи - те пък от свооя страна са си чиста духовна (езотерична) психология и сравнителна религия и теология.

Говоря кат опоитател на психологията и от съответния ъгъл на полезрение. Но, един съвременен медик или физик или математик ще навлезе в същата интегрално научна схема, но от неговия си вход в Голямата Сграда на Науката! Тази навлизаща все повече интегралност, освен че е хоризонтална и обема традиционните науки, вече серазпростира и във вертикална посока и се интегрира с истините на древния мистицизъм, като ги поставя в нова, научна светлина!!!

Всяка една наука съдържа и другите научни дисциплини, подобно на това както една малка частица от хол,ографската плака съдържа цялот ознание, целия образ на холограмата. Подходът и обясненията са различни - рационален или интуитивен, практичен или умозрителен... Но - знанието е ЕДНО!

[Валентин Петров]

... винаги е имало хора, които много добре съчетават и двата начина за изучаване на света

Да Те придвижват и двете разбирания напред.

... възможността светлината да преминава във звук. Как стоят нещата?

Електромагнитният спектър не е ограничен отдолу. То ест съществуват електромагнитни вълни с много ниски честоти. И не щат да преминават в звукови.

Не желаят защото материята "макроскопично" е електронеутрална. Когато дължината на вълната на ем поле се приближава към размерите на атомите и молекулите, диполните моменти започват да играят роля. Когато енергията на фотоните стане по-голяма от отделителната работа на електроните, налице е преминаване на светлината в топлина и включително, "звук".

И така нататък...

... мистиците твърдят съвсем други неща. Те виждат в електромагнитните вълни онова, което може да бъде основата на Едното, което да се превръща ту в едно, ту в друго, да отива неограничено нагоре

не е ем енергия което се има предвид. Праната и нейните вибрации като концепция се приближават най-вече до струнната теория.

...една скала на енергиията, в която различните части са различни само по честотата, и това определя формата на изява

Да. Има и още няколко параметъра от значение.

И така, как съчетавате научните си знания с мистичните си убеждения и прозрения?

Посредством медитация.

Медитацията развива интуицията и е вратата на способността за правилно различаване и разпознаване на обектите на истините в древните текстове и в съвременните научни експерименти.

Еврика! Това е ци!... и т.н.

Също посредством наблюдения и опити с помощта на наличните инструменти в тялото.

"Интуицията или Божественото чувство в човека се отличава по това, че всяка мисъл, която иде от интуицията, не провежда никакво раздвояване нито в ума, нито в сърцето, нито в съзнанието на човека. В интуицията има единство на нещата. Това е настоящето. Аз наричам настоящето Божественото в света, бъдещето е ангелското, а миналото е човешкото."

Любовта дава живот (НБ 38/39 г.) – Сф, 1999., с. 128

Редактирано Юни 27, 2007 от Валентин Петров

[Guest Кристиян]

Всъщност, наремето е нямало разделение между наука и езотерично-мистичните "ала-бала"- разделението идва по-късно, когато съзнанието на човека се поляризира (по необходимост, свързана с определени обстоятелства- когато се е наложило поляризиране на съзнанието, то е било еволюционно мотивиран процес, като тук нямам предвид само еволюирането на човекавъв физическия свят- еволюцията е процес, който се отнася към всички нива и октави на съзнанието, и когато на едно ниво има катастрофа, на другите нива също се случват разни негативмни неща...и поради това, че човека е претърпял катастрофа на нивото на което се намира, еволюционно съобразно е да се сдобие с полярно съзнание за ускоряване на еволюцията вътре в това ниво, при запазване на относителна стабирлност на останалите нива). Днес наука, която няма за цел да достигне до Извора на Знанието- т.е. да включи като предмет Божественото и да го изучава, представлява наука в периферията на глупостта, където движението е много интензивмно, промените са големи, и това на всеки е добре известно- коятао и "наука" да погрледнем днес, то тя е в тази периферия...И също така, вдеки мистик не може ли да сведе Божественото до точни параметри и закони, е мистик в периферията на глупостта...В "центъра" наука и мистика си вървят заедно...но за да стигнем този чентър, трябва да приложим знанието на Питагор върху нашата анатомия и физиология...

[mihailo]

Всъщност, наремето е нямало разделение между наука и езотерично-мистичните "ала-бала"- разделението идва по-късно, когато съзнанието на човека се поляризира (по необходимост, свързана с определени обстоятелства- когато се е наложило поляризиране на съзнанието, то е било еволюционно мотивиран процес, като тук нямам предвид само еволюирането на човекавъв физическия свят- еволюцията е процес, който се отнася към всички нива и октави на съзнанието, и когато на едно ниво има катастрофа, на другите нива също се случват разни негативмни неща...и поради това, че човека е претърпял катастрофа на нивото на което се намира, еволюционно съобразно е да се сдобие с полярно съзнание за ускоряване на еволюцията вътре в това ниво, при запазване на относителна стабирлност на останалите нива). Днес наука, която няма за цел да достигне до Извора на Знанието- т.е. да включи като предмет Божественото и да го изучава, представлява наука в периферията на глупостта, където движението е много интензивмно, промените са големи, и това на всеки е добре известно- коятао и "наука" да погрледнем днес, то тя е в тази периферия...И също така, вдеки мистик не може ли да сведе Божественото до точни параметри и закони, е мистик в периферията на глупостта...В "центъра" наука и мистика си вървят заедно...но за да стигнем този чентър, трябва да приложим знанието на Питагор върху нашата анатомия и физиология...

Дори да иска да го изрази ние бихме ли го понесли, ами кажи Дънов за кои елементарни частици е говорил много преди да се открият.Когато минем надира ще получим и знаенето.

[Силвия СД]

Едно е условието науката и езотеризма да се слеят - вяра. Те всъщност, никога не са били разделени. Разделителната способност на човека ги разделя. Вярата е твърдото ни убеждение, че Истината съществува, може и ще бъде достигната, онова основно положително отношение към всичко, което ни изпълва и заобикаля, при което е невъзможен неуспеха. Вярата - това е неосъзнатото знание. А волята ни за знание, това е импулсът, който води истински търсещия по пътя към осъзнаване, към осветляване. Осъзнаването изисква едно по-фокусирано старание на ума, напън, ако щете, един интензивен интелектуален влог за сливане с абсолютното. Правите пътища, т.е. правилното отношение към живота изключва разделението. За един ясен, отворен, позитивен мироглед науката и езотеризма не биха могли да се изключат взаимно, а точно обратното. Езотеричните закони като вечни и неизменни закони на мирозднанието са изявление на покоя, а строгорационалните науки отразяват многообразието на вечното движение на абсолюта. Две страни на едното и същото. Там, където те са в обединение, там е и животът - пълнотата. Но нучните знания, макар и да са временно пунктуиране с научни доказателства, не са позициониране в тях. Ако ние възприемаме с един вид рецептор - един канал за поемане и смилане на информация, да кажем, зрителния, една характеристика на цялото, това не означава , че няма вероятност същия рецептор да възприеме и друга такава на цялото. Но това са неща, които науката тепърва ще губи време да доказва. И го прави. В медицината тепърва има да се доказват феноменалните способности на човешкото същество, заложени в него изначално.

На въпроса как съчетавам наука и мистицизъм ще отговоря - не ги деля.

[Диана Илиева]

Багира е поставила много интересна и важна тема, или по-точно много актуална! В моето обкръжение болшинството хора са умни, интелигентни, любознателни, но твърдо се уповават на науката, което според мен се дължи на 2 причини: от една страна на техния материалистичен мироглед, а от друга на ГОЛЕМИТЕ ГЛУПОСТИ, които се тиражират, като мистични знания. Моите приятели са достатъчно широко скроени, за да прегърнат и някои нетрадиционни идеи, но именно ширещото се шарлатанство в т.нар. мистицизъм ги отблъсква да се запознаят с нещо наистина интересно, важно и голямо. Но и мистиците имат своята лепта за съществуващото разделение - за средностатистическия човек повечето им текстове са пълни със странни и неясни термини и понятия, изложението е разбъркано, изводите се сервират без обяснения и т.н.

Ако някой действително иска да хвърли мост между науката и мистицизма, то следва да се напише нещо от сферата на мистицизма, което да е стройно и достъпно обяснено, на език, възможно по-близък до понятийната система на съвременната наука - с една дума: популярен мистицизъм.

Що се отнася до науката - в нея вече се забелязват пробиви към мистицизма, именно в областта на квантовата механика и някои други нови теории.

Лично за себе си бих отговорила, че в началото ми беше много трудно. Аз съм човек с природонаучна ориентация и съответно образование. Математиката, физиката, химията са ми любими дисциплини, струва ми се, че имам добри познания по тях (или поне имах, някои неща съм започнала да ги позабравям) и съм убедена в истиността им. Но това не ми пречи да забелзвам явления, които нямат научно обяснение (поне засега). Стана ми интересно и започнах да изследвам сама: търся източници на информация, строя хипотези, опитвам, сравнявам ... Ако нещо влезе в противоречие с нещо друго, следва преразглеждане, уточняване или нови хипотези. Сега вече наука и мистицизъм си съжителстват в мен безконфликтно, а най-хубавото е, че се научих да приемам непредубедено всякаква нова информация.

Понякога информацията за нещо сама кацва на рамото ми или "случайно" намирам източник - книга, човек, сайт, или като мое лично прозрение. За други неща обаче забелязвам, че много трудно ми се изясняват или май никак, включително срещам всякакви пречки за избистрянето им. Така че вече си мисля, че някои неща (по неизвестни за мен причини) явно е хубаво да науча, а други - не.

Приятна вечер на всички!

[Добромир]

Ако някой действително иска да хвърли мост между науката и мистицизма, то следва да се напише нещо от сферата на мистицизма, което да е стройно и достъпно обяснено, на език, възможно по-близък до понятийната система на съвременната наука - с една дума: популярен мистицизъм.

:thumbsup2:

Мисля, че има нелоши, макари за съжаление съвсем не изчерпателни опити да се прехвърли такъв мост; разбираш, че задачката е твърде многопластова...

Ще посоча 5 доста добри според мен, макар и фрагментарни опита да се популяризират основни мистични идеи и принципи, без да се изпада в изпростяване или груби дезинформиращи внушения:

1. Учителят - основна книга за Беинса Дуно.

2. Рене Бютлер - Мистиката на света.

3. Екхарт Толе - Силата на Настоящето.

4. Кен Уилбър - Кратка история на всичко.

5. Трима посветени - Кибалион.

Всички споменати автори са или наши съвременници или са живели през миналия век, а това много помага, когато се касае за поднасяне на езотеричното знание на ясен съвременен език. Смятам, че това е някакъв доста малък и все пак добър минимум, отправна точка към много и различни възможни пътища... Може би е добре да се постигне консенсус върху важността фундаментални книги като тези например, които не са много на брой, но да се проучат от всички интересуващи се от проблематиката. И после - да бъдат обсъждани нашироко, това най-малкото ще доведе до по-добро разбиране между всички, които започват да разискват духовните въпроси...

Редактирано Юни 28, 2007 от Добромир

[Силвия СД]

Предлагам по-лесен вариант - да ги обединим с термина научен мистицизъм.

[Guest valentinus]

Науката е моментната ни представа за реалността чрез моделиране от разума на базата на информацията от рецепторите ни, а мистиката - на базата на сърдечното ни мислене, доста смътна и интуитивна, но отглас от ИСТИНСКАТА реалност, а не на умозрителни построения, които сменяме на всеки 50 години.

[Силвия СД]

Е, поне някой е разбрал шегата ми.

[Guest valentinus]

Е, поне някой е разбрал шегата ми.

[Орлин Баев]

Предлагам по-лесен вариант - да ги обединим с термина научен мистицизъм.

Да, или: Мистична Научност!

И то тъй като мист е мъгла, а мистичен означава мъглив, гледайте само какви купища от облачно-бели познания ще заформим - освен ако не е ветровирто, та да ги издуха...

[Валентин Петров]

... научен мистицизъм.

Да, или: Мистична Научност!

... мист е мъгла, а мистичен означава мъглив, гледайте само какви купища от облачно-бели познания ще заформим

ветровирто

[Guest Кристиян]

Мостовете съществуват отдавна, и един от тях е НАУКАТА КАБАЛА, освен това всеки може да си направи свои собствени изследвания, наблюдения и да придобие опит, независимо в коя сфера на науката или изкуството реши да направи своите опити- най-лесно е чрез сакралната геометрия, съчетаваща също науката с мистиката...Всъщност, по дефиниция, изкуството за да бъде изкуство, задължиштелно трябва да бъде резултат от съчетание на наука и мистика- взаимодействието между науката и мистиката поражда резултат, който наричаме изкуство..

[Guest valentinus]

Мостовете съществуват отдавна, и един от тях е НАУКАТА КАБАЛА, освен това всеки може да си направи свои собствени изследвания, наблюдения и да придобие опит, независимо в коя сфера на науката или изкуството реши да направи своите опити- най-лесно е чрез сакралната геометрия, съчетаваща също науката с мистиката...Всъщност, по дефиниция, изкуството за да бъде изкуство, задължиштелно трябва да бъде резултат от съчетание на наука и мистика- взаимодействието между науката и мистиката поражда резултат, който наричаме изкуство..

Освен изкуството съществува и Кралското Изкуство...

[Силвия СД]

Предлагам по-лесен вариант - да ги обединим с термина научен мистицизъм.

Да, или: Мистична Научност!

И то тъй като мист е мъгла, а мистичен означава мъглив, гледайте само какви купища от облачно-бели познания ще заформим - освен ако не е ветровирто, та да ги издуха...

Е, ние сега едно греене на слънцето трудно издържаме, а какво остава и вятър да ни задуха от там (астрономите имат такъв термин "слънчев вятър" - бърз поток от електрично заредени частици от слънцето). Та да се научим да приемаме светлината и топлината му най-напред, пък после да се разправяме и с ветровете.

То това е май кралското изкуство, не знам.

[Guest valentinus]

Кралското изкуство е практикувано и от алхимиците през средновековието. Това е Изкуството на Изкуствата - сублимацията на оловото на Природата в злато на Светия дух, чието царство не е от този свят...

[Guest hrisko_89]

Тук има статия " За блясъка на Словото и словото", свързана е със силата на мисълта.

http://liternet.bg/publish10/raleksandrova/slovoto.htm

[Креми (късметче)]

...още един мост между наука и мистичност:

- Генетиците вече много добре знаят, че има специална част в ДНК, която непрекъснато се развива. Когато дойде нейният край, прекъсва човешкият живот, ако междувременно не се е случило нещо друго. Тоест има ги закодирани началото и краят на живота.

източник: http://www.duma.bg/2006/0606/140606/obshtestvo/ob-1.html

В статията има интересни изказвания и по други теми, на вас оставям избора.

[Атлантида]

Късметче,

Тази статия поражда сериозни размисли.

Виждам два проблема с едно решение:

проблем1. За много земляни вече е ясно, че Земята е един жив организъм, замърсен от толкова зло, агресия, физическа и духовна мръсотия. Паневритмията, медитациите и еко-инициативите се опитват да облекчат страданията на планетата ни.

проблем2. В нашите ДНК е закодиран края, в случай че не се променим из основи-"мутация"? Все повече хора в последно време се обръщат към езотериката, към невидимия духовен свят, който съществува реално и законите му действат независимо дали ги разбираме или не.

Може би навлизайки в епохата на Водолея, наистина сме на прага на една коренна промяна на земляните. Само така те ще бъдат в състояние да избегнат закодирания край. Най-после за крайно изтормозената от населяващите я примати Земя ще настъпи прочистване и хубави дни.

Може би в бъдещето живеят високо интелигентни и развити хората на шестата раса, населяващи една усмихната и чиста планета, обградена от любов и светлина. Мечти, мечтиии...

[Cveta5]

Може би ще ви се сторя голяма оптимистка,но виждам че все повече хора,и то младите/които са бъдещето/,осъзнават,че "доброто е основата на живота".Добрата дума,действие,жест,ги прави ентусиазирани,щастливи,добри,усмихнати,отк

олкото доволството.Моста,връзката между несближимите,според мен,е добрата воля и приемането.Мисля,че мечтата на Атлантида,която е и моя, ще стане действителност,кога-не зная,но вярвам в нея.Много вярвам и много се надявам,защото съм се родила и живея в страната,където са били богомилите и Учителя.

[Guest azbuki]

О, обединение ще има, неизбежно е. Но има да се местят планини.

П.П. Мистиката също има да приема науката като "другата страна". И то не само когато й изнася. Критичната мисъл е полезна и в духовните изживявания.

Редактирано Май 1, 2009 от azbuki

[Донка]

П.П. Мистиката също има да приема науката като "другата страна". И то не само когато й изнася. Критичната мисъл е полезна и в духовните изживявания.

За мен лично това е не по-малко сериозен проблем от обратното. Може би защото доста хора, с които ме среща съдбата напоследък са по-скоро склонни да презират науката като ограничена и консервативна.

Сигурно истината е в уважението и съ-работничеството на двете, не в конфронтацията.

[Слънчева]

Говорила съм с приятели-лекари, които се интересуват от духовното, окултното знание. За съжаление все още има притеснения и не всеки го заявява открито. Наистина има доста прегради, които бавно ще падат според мен. Ето и хомеопатията се е отричала от официалната медицина, но вече се прилага доста успешно.

Има доказателства за торсионните полета и др. /сега не се сещам, но ще пиша пак/.

Мен ме дразни понякога прекалената нужда/изискване от доказателства на науката. Има неща, които вярата предшества, но пък какво да се прави Все пак науката борави само с лявата част от мозъка - логично-аналитична.

За себе си мога да кажа, че изучаването на психологията, генетиката /разбира се не из основи/, педагогиката и анатомията само са ми помагали в духовния път. Мисля си, че нищо не е излишно, но за всеки има различни нужди и значения.

Редактирано Май 1, 2009 от xameleona