Jump to content
Порталът към съзнателен живот

За прераждането


Иво

Recommended Posts

Здравейте, :)

В много книги съм чела за прераждането. Като на много места не се е говорело пряко за него, а са го използвали като фундамент, като нещо, подразбиращо се, неподлежащо на съмнение. Може би и аз от там го приемам като такова. Не мога да цитирам автори и книги, но мога да разкажа за идеята, която съм си изградила.

Прераждането.

Казват, че когато душата напусне тялото и се извиси към онези места, които тогава стават неин дом, тя сяда на една маса с дядо Господ и заедно измерват плюсовете и минусите в досегашните й материални превъплъщения. Решават къде, кога и как е най-полезно, смислено, важно и редно да слезе отново на земята, за да научи това, което е пропуснала. За да поправи това, в което е съгрешила.

Казват, че животът и смъртта, са като училището и ваканцията. Идва 15 септември (душата се ражда), учи се, учи се, учи се, излиза във ваканция (тялото умира). Следва време за почивка и равносметка.

Казват, че докато е на земята човек се пристрастява. Към всякакви - духовни и материялни блага. И накланя везните твърде много в едната посока. И тогава, в следващия живот той се ражда на място бедно от към съответните хубавини, за които той е живял преди. Примерно - в Америка се раждат хора, пристрастени в една или друга степен към нещо духовно (пристрастени - не го възприемат правилно, изкривяват го, отклоняват се от любовта към Бога за сметка на собствената си възвишеност и прочие). Или че на изток отивали крайните материалисти. За да се поправят.

От тук и паралелните светове - човек може да се пристрасти твърде към земното и затова го пращат далече, на съвсем различно място. И обратното.

Кармата.

Казват, че кармата се наследява от родителите (най-вече от майката). Но по-скоро душата сама избира за телесното си тяло родители, способно да го научат на нужното (добро или лошо) за изкупване на собствените й грешки. Родители с карма, подходяща за нейното развитие, за нейното пречистване, за нейната мисия и път.

Казват, че е много важно да не се нарушава по никакъв начин естественото раждане на детето. Защото за душата е изчислено до секундата, кога точно трябва да влезе с първата глъдка въздух (свързано е с положението на звездите). Казват, че много хора се скитат по земята безцелни и загубени. Може би някои е нарушил тяхното прераждане? А дали това също не е част от тяхната карма?

Казват, че когато двама души не успеят да свършат започналото в един живот, то те са заедно и в следващия. Като често ролите се разменят (бащи, майки, синове, дъщери, съпрузи). Усещат, че нещо ги свързва.

Казват, че фобиите са нещо, което човек носи от минали животи. Събития, които душата му помни, страхове, които съзнанието разпознава като безпричинни.

Без прераждане не би имало смисъл от карма.

Би било несправедливо.

В това вярвам аз до този момент. :)

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 644
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Прераждането е нъпрекъснатост на съзнанието. Тялото умира, съзнанието се преражда в друго тяло или форма. Осъзнаващият има качества, т.е. ниво на осъзнатост, пробуденост, но не и същност в смисъл непроменяемост. В качествата на съзнанието се включват и добродетели, като - състрадание; взаимопомощ; мъдрост; доброта ; смиреност и др. които подлежат на доразвиване от осъзнаващия. Прераждането е в реалността на Самсара. Освобождението от Самсара е осъзнаване на своята Буда Природа. Достигналият просветление разбира, че е безсмъртен и е едно с другите осъзнаващи същества. Поради тази причина в него се заражда висша форма на състрадание към тях непробудените и е в състояние да реши, да продължава да се преражда (въпреки възможността след достигане на нирвана и напускането на последното тяло да се слее с божественото) за да има възможността да помага за пробуждането на непробудените. Тези хора се наричат Бодхисатви. Те стоят на брега на реката в света на Самсара и виждат другият бряг - света на Безсмъртието.

Смисъла на земния живот е - Духовно просветление.

Вярата в прераждането смущава усилията на човека по пътя към освобождението. Всяко едно същество трябва да положи индивидуални усилия опирайки се на Ученията, които да го доведат до разбирането, че прераждането съществува, а не е догма.

Линк към коментар
Share on other sites

Поздавления,Светле!

Ето че и в този сайт може да се пише свежо и счувство за хумор.

Понякога се питам дали космическото съзнание също има чувство за хумор и

дали се шегува?Но това е една нова тема... :)

Аз често долавям "отгоре" ирония къ себе си :D

Линк към коментар
Share on other sites

Според мен космическото съзнание е лекичко. Защото е в хармония със себе си. И ако искаме и ние да сме хармонични трябва да се опитваме също да сме лекички. Без ненужни тежки думи и мисли. Само трябва да позволим на усещанията си да се развиват. Да озъптим съзнанието.

Всичко е просто и ясно. Просто тепърва ни предстои да го разберем. :)

Линк към коментар
Share on other sites

Прераждане, карма, съдба, време...

Според мен не е толкова важно дали има прераждане или няма такова, а причините за прераждането, защо става така, че напускайки материалното си тяло, пак идваме тук, влизаме в ново материално тяло, живеем и пак напускаме мателиалното си тяло, минава време, връщаме се отново и отново в материалния свят. Какво представлява смъртта и какво представлява безсмъртието?

Живеем в триизмерен свят, в който времето като измерение не се поддава на управление, можем само да отчитаме времето, разделяйки го на минало, настояще и бъдеще. В триизмерното битие, в което съществуваме, съзнанието ни се проявява като двуполюсно/дуалистично; живота ни преминава до голяма степен на полюсите- непрекъснато правим анализи и оценки за доброто и злото и всички наши действия са полярно мотивирани.

Безсмъртието не представлява безкраен живот в едно и също битие и в едно и също тяло, то е преход от едно ниво на съществуване в определено измерение към следващо ниво на съществуване и ново измерение, при запазване на цялата памет от предходното ниво. Паметта - ето го ключа към този въпрос. След настъпване на физическата смърт от човека се отделят фините тела и той попада в свят на четири измерения. Там нивото на съзнание е развито в степен на единно съзнание на всички пребиваващи в този свят и спомена е пълен - няма минало, настояще и бъдеще, само настояще...и още в това ниво на съзнание всяка мисъл се реализира мигновено, например помислиш си за ябълка и тя е вече реалност, но също така се реализират и всички мисли свързани със страхове, неприятни емоции и преживявания, те също са реални още щом помислим за тях...Собствените ни страхове ни убиват в това ниво на съзнание, липсата на подготовка за живота там е причина да се връщаме отново в триизмерния свят, в който пак става реализиране на всяка една мисъл, но след известен период от време...

Ето защо през настоящия си живот е необходимо да развиваме т.нар. христово съзнание, което е необходимо условие за преминаване от сегашното ниво към следващото. Седемте основни световни религии представляват ръководства за придобиване на такъв тип съзнание, Бог е един и същ, но методите Му на работа са различни.

Учителя в много от своите лекции, беседи и поучителни слова е говорил за това пряко или косвено, чрез подходящи примери, като извода е винаги един- Любовта е тази, чрез която може да се преодолее поляризацията на съзнанието в нашето триизмерно битие, само чрез Любовта може да се "ремонтира" кармата по такъв начин, че след напускане на триизмерния свят да не остане нито една негативна мисъл, която би ни върнала обратно тук по описания по-горе начин.

В поставената тема за смирението в този форум се опитвам да "разкодирам" естеството на смирението и това, което би ни донесло ако го прилагаме.

Смятате ли, че Христос би живял в следващото ниво на съзнание, ако не бе развил чрез смирение необходимото ниво на съзнание, тайната на това съзнание се крие в четвъртата (сърдечната) чакра, която се явява "близнак" на седмата ни чакра. Болшинството хора на планетата живеят без "отпушена" четвърта и седма чакра, малцина са тези, които са "отпушили" тези чакри, а единица са тези, при които всички чакри са развити и функционират хармонично. От тона ДО в първа октава до тона СИ в първа октава е нашия свят, в който живеем, целта е да балансираме собствената си нотна стълбица, и като стигнем до СИ, да се "облечем" в пурпурния цвят, който ни въвежда в следващата октава.

Уникални са методите, дадени от Учителя, чрез които човек може да се "настрои" и да съумее да разшири съзнанието си до степен на христовото съзнание. И паневритмията, и музиката, и пеенето, и молитвата, и...изобщо всичко, дадено от Учителя има за цел едно - перфектна хигиена на живота, при това на живота като съвкупност от трите му основни компонента - материя, емоция и мисъл.

Целта на живота е да се научим да пеем и да свирим горното ДО с цялата си същност, с всички наши тела да можем да "вземем" това горно ДО и да няма връщане назад. Ключов момент в тази насока е откъсът от евангелието, в който Христос се моли на Отец Му, ако може да не пие тази чаша, но с пурпурното наметало и нивото на съзнание, стигнало до "Да бъде не Моята, а Твоята Воля" Той показва, че е готов за горно ДО, друг път за развитие няма.

Ето защо според мен има раждане, прераждане, минало, настояще и бъдеще, карма...ала това в крайна сметка не е толкова важно, по-важно е да знаем как може да се придвижим напред, а в това отношение ние българите би следвало да се чувстваме облагодетелствани, тъй като Бог ни избра и ни изпрати Учителя, който ни даде уникално и цялостно учение, чрез което можем да съберем частите на пъзела и да видим Цялото...(и досега се питам защо точно нас, българите, но това е тема за друг вид дискусия)...какво следва от всичко това? Работа, учене и прилагане - :thumbsup: , това е.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 months later...

"Имайте пред вид едно: Въпросът за раждане и прераждане е въпрос за просветения човешки дух, за просветената човешка душа, за просветения човешки ум - това не е въпрос за обикновени умове. "

(из "Учителят говори", съставител Георги Радев)

Линк към коментар
Share on other sites

Много интересни неща прочетох ,за което благодаря.

Искам само да вметна нещо за размисъл по повод на гордостта че Учителят е българин /макар че и аз я споделям/.Хрумна ,че най-добрите учители се дават не най-добрите ученици,а на тези ,които все нещо не разбират,все не им е ясно и искат" око да види,ръка да пипне".На този ,който разбира от една дума не му е жизненонеобходима лекция.Но на този,който като преспи,не се събужда по-мъдър,а забравил за уроците от вчера,му пращат цяла плеяда от светли умове.И безкрайни кармични уроци.

Линк към коментар
Share on other sites

Препоръчвам на всички д-р Майкъл Нютон, има издадени 3 книги на български език, в първите две Пътуване на душите и Следите на душите той описва собствената си практика на регресии с над 700 пациенти.

Това наистина е изумително, защото илюстрира не само прераждането но и живота между преражданията, нещо което е толкова естествено колкото и живота...

Линк към коментар
Share on other sites

... :P:P ,

Ей Аца , направо ме разби ! Не знам кой си или ..коя си , но съм на 1000 % съгласен с тебе . Ако имаш малко по-голяма смелост - да раздвижеим форума , а !?

Правилно " Он к`вото си го знае , той си го знае . " Лекцията е много хубаво нещо, ако я трансформираш за конкретните условия без да повтаряш като папагал вече отминалото . Аз съм за творческата работа във форума . :thumbsup2: Там е истината .

Линк към коментар
Share on other sites

Guest Гост_Алекс_*

Дали съществува прераждането? Такъв въпрос никога не съм си задавала, защото за мен да знаеш, че има прераждане е напълно естествено нещо, така както знаеш, че има любов и прочее. Още на 11-12 години (май и тогава за последно) четях книги върху тази тема.

За това защо не си спомняме? На съвременния човек малко или много му е блокирано съзнанието. Но има и друго нещо. Може би не е необходимо да знаем точно какви са били миналите ни животи. Представяте ли това как би ни натоварило и обременило. Малко са ни спомените от сегашния ни живот, какво остава да помним всички - и неуспехите и болката и т.н. - както негативни, така и положителни емоции.

Всеки обаче сам чувства върху какво трябва да работи в настоящия живот, какво не е научил преди и трябва да научи сега.

Линк към коментар
Share on other sites

Отговора на въпроса за спомена всъщност е малко по-сложен... :hmmmmm:

От една гледна точка, в предишните си реинкарнации, вие не сте били съвсем вие, в много голяма степен дори въобще не сте били вие, но това отавете сега, щото ще има големи спорове... Във всеки лучай това което след края но живота е нужно на духа е амо синтеза на опитности, това си е у вас и сега, но само като синтез, така че спомени не търсете, а който ги намира да знае, че с неговите цикли нещо не е съвсем наред. :whistling: Мир и Любов!!!

Линк към коментар
Share on other sites

  • 5 weeks later...
  • 1 month later...

Отговора на въпроса за спомена всъщност е малко по-сложен... 

От една гледна точка, в предишните си реинкарнации, вие не сте били съвсем вие, в много голяма степен дори въобще не сте били вие, но това отавете сега, щото ще има големи спорове... Във всеки лучай това което след края но живота е нужно на духа е амо синтеза на опитности, това си е у вас и сега, но само като синтез, така че спомени не търсете, а който ги намира да знае, че с неговите цикли нещо не е съвсем наред.  Мир и Любов!!!

Никак не е случайно, че не помним предишните си прераждания, Приридата си знае работата. И си мисля, че в Библията "Оставете мъртвите - да погребват своите мъртъвци .." е по този въпрос...излишно е да се вживяваш какъв си бил някога...ЖИВЕЙ тук и сега в ПЪЛНОТА ! Останалото е ....от един веселяк - предизвиквач..ЛУК -АВ ..Look After ...

Любов + Светлина + Мир + Радост

Линк към коментар
Share on other sites

:))))

Да-а... разумна философия.

Върно е и също че има значение предишните прераждания ако си стъпвал/а на методите за духовно развитие . Струва ми се , че не толкова важно кои са били бившите ти имена , а натрупаният опит инкасиран в "съкровищницата" на Бога - Духа.

Сега сме тук , за да живеем сега . Миналото вече е минало , да живеем сега в настоящето със сегашните условия .

Линк към коментар
Share on other sites

Радвам се, че се срещнахме за опита в съкровиюницата на Бога - Духа и че миналото си е минало , бъдещето е мистерия , настоящето е Дар !

Любов + Светлина + Мир + Радост

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

Много ми харесва това, което сте писали.И много неща от тях не ги съвсем разбирам, но си мисля , че е добре да се прераждаме. То като че ли е филм с много серии и един главен герой само че в различни тела и време.

А колко често се прераждаме всъщност и има ли някакви срокове?

Благодаря ви предварително.

Линк към коментар
Share on other sites

Много ми харесва това, което сте писали.И много неща от тях не ги съвсем разбирам, но си мисля , че е добре да се прераждаме. То като че ли е филм с много серии и един главен герой само че в различни тела и време.

А колко често се прераждаме всъщност и има ли някакви срокове?

Благодаря ви предварително.

Много по-добре е да спрем да се прераждаме, което ще рече, че диалектичната опитност ни е вече ненужна, но всяко нещо с времето си.

Линк към коментар
Share on other sites

Много ми харесва това, което сте писали.И много неща  от тях не ги съвсем  разбирам, но си мисля , че е добре да се прераждаме. То като че ли е  филм с много серии и един главен герой само че в различни тела и време.

А колко често  се прераждаме всъщност и има ли някакви срокове?

Благодаря ви предварително.

Мнението на Учителя по този въпрос е че"според окултната наука човек се преражда 777 пъти,през което време той преминава пътя на слизането и възлизането.Човекът ще се завърне при своя Източник и Първосъздател след като Вселената се претвори 14 пъти. Когато Вселената преживее 14 такива дни, Бог ще е преживял само половин ден"

"Път към съвършенство", 31 стр

За това в какви срокова се прераждаме-според мен е строго индивидуално за всяка душа-според това,което трябва да усвои горе и прилагането на новите знания на земята или другаде където ще се прероди.Или според задачите на новия живот,избора на място и семейството в което ще се роди отново.

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря на всички! за мненията и отговорите!

Съществува огромно множество от повече или по-малко материални светове, в които духовете се трансформират. Както има разграничения в съвършенството на световете, така има много равноетажни. На определено ниво, духът може да се въплъщава във всички тях докато не дойде момента да премине към по-ефирните.

Венци всъщност разбрах те че е добре да приключим с преражданията си тук на земята , но под диалектична опитност какво точно разбираш и духът се въплъщава а душата се преражда така ли е или съм объркал нещата. Благодаря. :v:

Линк към коментар
Share on other sites

Тук ключовата дума е пълноценно - за всеки си има определен личен смисъл...

...Преди грехопадението Човекът е живеел в триядрен свят, след - ДВУядрен - диалектика, където всяко нещо съществува със своята пълна противоположност. От тези връзки трябва да се освободим и то без да мислим за множеството от светове. Шамбала ни зове...

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей, Венци! Много си прав за освобождаването от излишните неща/връзки и за мисленето за многото светове! След като го осъзнаем ...остава ни само постоянството в процеса на постигането....!

На мен... все воля не ми достига....

Любов+Светлина+Мир+Радост!

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Здравейте всички! :)

Темата за регресивна терапия ме интересува от много дълго време.

Интересното е, че на запад този вид терапия е вече достатъчно разпространен и успешно се прилага от опитни психотерапевти.

Целта може да бъде не просто да си припомним кои сме били, а наистина да ни се помогне за реални проблеми в сегашния ни живот, но донесени от минали такива.

Твърди се, че ако да речем в минал живот сме паднали от високо дърво и сме се наранили сериозно, може в настоящето да изпитваме силна болка на пострадалото тогава място.

Най-често лекарите не успяват да установят реална причина за това и ние просто продължаваме да си живеем по този начин.

А чрез регресията това може да бъде премахнато и то само връщайки се до момента, в който събитието се е случило.

Има множество книги, описващи такива случаи в практиката на психотерапевти.

Не можем да не се замислим в-ху това, нали?! ;)

В книгата на д-р Брайън Уайс е описан случаят с една жена, която има много страхове. Докторът използва терапия с регресия, за да я върне по-рано в живота и, но тя отива в своите предишни и там намира от къде всъщност идват страховете и в сегашния живот. Постепенно проблемите и намаляват. Тя говори за "послания от пространството между преражданията" (това ме озадачава).

Книгата е много лека за четене, но не можах да разбера тези посления от учителите(послания от пространството между преражданията), може би, защото още не съм достигнала това ниво на развитие на душата си.

По темата : Имам едно интересно преживяване, което не мога да преценя какво точно беше. Една вечер сънувах няколко дървета. Сутринта, когато се събудих помнех съня си, но не му отдадох голямо значение. След около 8 месеца заминах за Кипър (Майка ми и баща ми работеха там). Един ден с баща ми пътувахме с колата. Ведин момент видях точно същите дървета като в съня ми. Накарах баща ми да спре и слязох от колата. Седях и гледах дърветата. Не помня какво мислех докато ги гледах, дори незнам дали съм мислила нещо. Само усетих как баща ми ме разстърси и каза, че трябва да тръгваме, защото сме се забавили доста. Каза, че ми е говорил и ме е карал да тръгваме, а аз сякаш не съм го чувала. Беше видимо изнервен.

Според вас какво е това? Аз не мога да си го обясня. Преди това не ми се беше случвало нищо подобно, както и след това.

Линк към коментар
Share on other sites

По темата : Имам едно интересно преживяване, което не мога да преценя какво точно беше. Една вечер сънувах няколко дървета. Сутринта, когато се събудих помнех съня си, но не му отдадох голямо значение. След около 8 месеца заминах за Кипър (Майка ми и баща ми работеха там). Един ден с баща ми пътувахме с колата. Ведин момент видях точно същите дървета като в съня ми. Накарах баща ми да спре и слязох от колата. Седях и гледах дърветата. Не помня какво мислех докато ги гледах, дори незнам дали съм мислила нещо. Само усетих как баща ми ме разстърси и каза, че трябва да тръгваме, защото сме се забавили доста. Каза, че ми е говорил и ме е карал да тръгваме, а аз сякаш не съм го чувала. Беше видимо изнервен.

Според вас какво е това? Аз не мога да си го обясня. Преди това не ми се беше случвало нищо подобно, както и след това.

Това, което ти се е случило се нарича прекогнитивен сън (някои ги наричат пророчески сънища, други деже-вю). Можеш да разгледаш също: форум свързан със сънищата. Може там да отркиеш интересни неща.

Лично аз харесвам изследванията на д-р Брайън Уайс. Впечетляващо наистина.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...