За прераждането

[Inatari]

и на мен ми е драго,Силвия СД/пак те споменавам/, ,

как няма да мислим ,опитваме се ,иначе ще си кроя шапка все за един и същи мозък.

" центъра на нашата галактика да е черна дупка"-това е със сигурност вярно ,според много теории,гледах поне няколко от филмите на Дискавъри.

"дупки,поглъщащи материята,разтварящи времето и разлагащи пространството,интересни са ми,да,засмукала ме е една и няма връщане назад! smile.gif" ,сподели малко повече ,моля те !

[Силвия СД]

Темата е за преражданията.И отново,много на място тук,идва твоят въпрос за черните дупки.Ще се опитам с малко думи да отговоря и на теб и на Оринави.

Живеем в една изтъркана до болка реалност-раждане,смърт,отново раждане,смърт и т.н.,въртим се в хоризонтална плоскост,буксуваме...

Като затворник се усещам и искам да се освободя вече.Ще ми се да премина отвъд хоризонта на събитията,да прекрача каузалната граница,затова упорито и тъпо си блъскам главата в стената и има да я блъскам дълго още,много,много дълго,но решила съм-дупка ще правя.Как ще стане това,никак не е лесно,но хванем ли вертикала веднъж,Духът на Истината ще ни научи,Духът Христов ще ни освободи!

Любовта е секретът

[Mindfield]

Вярвам, че въпросът ти, како Силвия, има отговор, особено в днешно време, когато за всеки начинаещ от каквато и да е област, информацията и човешките контакти са силно развити, така че има възможност за него, днес...

Усещам накъде биеш, ключови думи койот могат да помогнат са:

- цветето на живота и свещената геометрия на съвременя езотерик и физик Дрънвало Мелхиседек (нямам опит с книгите и сайта му, обаче от инфо и интуиция ми е ясно че има нещо есенциално при него). В случай че ползваш несмки, по темата има и една книжка на немски от Rudy Rucker за 4-тото измерение, той е математик и се занимава обаче и с въпроси за живот "след смъртта", както и с философия, като ги свързва някак в книгата си (аз не съм я чел още) ;

- елементът Тифарет от Кабала (което не е особено просто учение, за жалост...);

- ако науката те влече, то : работата с 4-тото физическо измерение (не времето, а 4-координантна система!);, а и с повече след това. Имаше и един интересен филм наскоро по кината: "Кубът", и "Кубът 2";

- и естествено, много други източници, вкл. и мен а и тоя сайт, които се занимават и напредват в тая посока

[Благост]

Поздрав на всички ИЗТОЧНИЦИ...на светлина

Случвало ли ви се е да " усетите"/помислите, че някой ваш приятел/познат е прероден някой - историческа личност - например Л.Н.Толстой

Любов + Светлина + Мир + Радост

[chezal]

Будизмът счита, че прераждането е страдание; то е резултат от авидя/невежеството/. Ортодоксалното християнство смята прераждането за ерес. Съвременният окултизъм и древния Египет боготвори прераждането.

Психологията казва, че онова, което наричаме наши минали животи са изстласкани чувства и представи. Или нахлувания от дълбокото ни несъзнавано/acting out/.

Алая/резервоарът от кармични остатъци/ движи самсара/цикълът на преражданията/; будистът угасва и преражданията се прекратяват.

Отношенията към прераждането са различни; различни смисли се влага в тях. Интересно, ако има прераждане и това е добре, кой се преражда? Душата, Азът, субстанция някаква?

Какво е прераждането? Прогрес на трансформиращият се или жалки повторения на невежи души/влизаме от куб в куб, смятаме числа и се колим един друг/? А може би искаме прераждане, защото ни е страх от смъртта?

[Валентин Петров]

влизаме от куб в куб

това от себе си ли го казваш или цитираш някого

още няколко "случайни" твои асоциации сочат напреднала в йога душа

[Валентин Петров]

днес видях твоя сън с храма на Жената.

Има дълбока връзка с въпроса ти

"Прогрес на трансформиращият се или жалки повторения на невежи души/влизаме от куб в куб, смятаме числа и се колим един друг/? може би искаме прераждане, защото ни е страх от смъртта?"

избор ~ изба, но и на извор

из бор(1)

борба, 2

Що е свобода, според теб?

[Любомир89]

Валентин, извинявай, че прекъсвам това, за което си говорите.

Относно това колко често се прераждат старите духове: Кармапа

[Валентин Петров]

108

[Inatari]

"Диамантеният път

Буда дал напътствия за три различни типа хора. Тези, които искали да избегнат страданието получили напътствията за причина и следствие, наречени Малкият път (скт. Теравада). Тези, които искали да направят повече за другите, получили ученията за мъдростта и състраданието, наречени Големият път (скт. Махаяна). Където хората имали силно доверие в тяхната Буда-природа и в Буда-природата на другите, Буда преподавал Диамантения път (скт. Ваджраяна). Тук, той се проявявал като форми от енергия и светлина или директно предавал преживяване за просветленото съзнание. На това най-високо ниво, целта е пълно развитие на ума, спонтанността без никакво усилие на Великия Печат (скт. Махамудра).

Диамантеният път предоставя на съвременния свят "ефективни методи, които водят до непосредствено преживяване на природата на ума", както описва Лопон Чечу Ринпоче, един от най-опитните учители на Тибетския будизъм. Практикуващият се научава да преживява света от богата и самоозвобождаваща гледна точка. Медитациите на Диамантения път развиват дълбоко вътрешно богатство и водят към неподправен и стабилен ум, където всяко просветлено действие може да се прояви." (източник)

Ето това , вече ме извади от равновесие , дава потвърждение ,на толкова много мои разсъждения , благодаря ти Любомир 89 !

Пътят на духа , а съответно и на преражданията /тази система от изпитания и възможност за творчество / е абсолютно , обяснен в този текст .

[Любомир89]

108

Ей ! :Р Ще е това 108 (сериозно) ? ) 33 по- ми харесва

Инатари, не благодари на мен :Р

Всичко диамантено (ако може и лилаво да е.. ех..)

[Валентин Петров]

http://swamij.com/108.htm

[Силвия СД]

"Въплъщението на Земята е връзване. Всеки човек, който се е въплътил в тяло, постепенно трябва да се развързва чрез процесите на човешката мисъл, чувство и постъпки. Има нещо в нас Божествено- духът, който постоянно ни развързва. Като влезем в новата култура, тези процеси ще се усилят. Развързването ще ни учи как да работим. Не можеш да вържеш лесно един силен човек. Силен е само онзи, който разбира законите на Любовта.

Колко пъти човек се преражда? Безброй. Има 12 Божествени прераждания и

777 кардинални. В тези 12 прераждания се срещат две сродни души и живеят в хармония. Като се срещнат, цяла една еволюция образуват на Земята.

Засега онова, което трябва да живее у нас, го няма, не взема участие в нас.

Ние се намираме в един свят самотен и живеем неразбрано. Никой с никого не се разбира.

Има едно духовно прераждане, когато човек съзнателно може да мине от едно състояние в друго, при което неговото съзнание се разширява.

Що е прераждане? Прераждането е проявление. То не е същественото.

Вие давате на прераждането съвсем друго значение. Прераждането е само път, по който ти тръгваш. Какво съществено има в преработените неща? Вземеш бучка масло, преработиш го. Какво стана с маслото? Нищо особено.

В прераждането ти оставаш същият, какъвто си. Мислите, че като се прероди,

човек ще стане друг. "Прераждане". РАДИ какво значи? Ради значи работи.

Прераждането е един закон, според който, щом една работа остане недовършена, дава ти се възможност да дойдеш втори път да я довършиш.

Като нямаш работа да довършваш, няма да се прераждаш.

Казват, че е кармично. Един ден трябва да останем без карма. Кармата има съвсем друг смисъл. Прераждането следва кармически. С прераждането хората бързат да поправят своя живот. Ще дойде ден, когато хората няма да имат какво да поправят и няма да се прераждат. Какво ще стане с тях?"

източник:П.Дънов

Енциклопедичен речник - Прераждане

[Валентин Петров]

Какво ще стане с тях?

[chezal]

Човек не може да бъде свободен. Човек става свободен.

Да ставам свободен значи, да превъзмогвам страхът си от смъртта.

Да успявам да превъзмогвам страхът си от смъртта значи, да научавам тайната на промяната.

Да се променям значи, да се отказвам. От старото, закостеняващото в мен.

В Йога се говори за самадхи-без-опора; чисто съзнание, без патерици. Азът е патерицата на патериците. Освобождаването е захвърляне и на най-последната патерица.

Страхът от смъртта е в основата си страх от раждане. Страх от ново раждане.

Няма как да се преродиш, стискайки патериците от предишен живот.

[Валентин Петров]

Няма как да се преродиш, стискайки патериците от предишен живот

страхът се преражда с патериците си [принуден от кармата], смях

"Човек става свободен."

много обич, радост.

Благодаря!

[chezal]

Предлагам следващия свой фрагмент тук, във форума. Без да съм сигурен, реших, че така е най-подходящо. Заглавието му е: Синята луна II - Прераждащият се.

На зандана стената –

кога се отнесе,

На хоризонта далнината –

кой ли ще понесе!

И в най-железните гърди настъпва час на слабост. Знай, духът е най-ковък във времето на този черен час. Слабостта е другарка, която никога няма да те предаде; помощта й е безкрайна, скритите й възможности са безброй. Когато духът крее, а виелицата му е страшна тишина, тогава опри се на слабостта; и пред теб ще се разкрие свят на признания, обнова и още по-силен дух. Това се нарича маневрата на прераждащият се.

* * *

Девет десети от Синята луна са гладка и равна скала. Хоризонтът е единственото видно нещо на повърхността й, но в същото време той е неотличим. Още в петата си година малкият прозирен/туземецът от Синята луна/ е подложен на върховното изпитание: да провиди линията на хоризонта. Има ли очи, които биха могли да различат къде свършва синият цвят на безбрежната скала и къде започва този на синьото небе! При неуспех местното дете развива плътно тяло, което се оказва смъртоносно за живеещите на Синята луна.

Вах Ребрьов и генерал Скотом бяха излезли на кратка експедиция и изучаваха окрайнините на южния полюс.

- Командире, без мисъл е тази наша задача – не разбираше генерал Скотом. – Само скала и този противен син цвят. Имам чувството, че избожда очите ми.

- Генерале, понякога избодените очи виждат най-добре – отвърна Вах Ребрьов.

Вече повече от пет часа двамата мъже бяха акостирали на Синята луна и търсеха къде точно се намира точката на южния й полюс.

- Командире, напразно търсим. Всичко е легенда и космични небивалици. Няма позиция в галактиката, откъдето може да се провиди всяка точка от вселената. Синята луна е просто една безчувствена скала.

- Генерале, чака ни война с космичната орда на пощурелите земни хора. А ние нямаме друго предимство, освен нашата слабост. Ако се разположим в сърцето на слабостта си може и да надвием врага.

Генерал Скотом изсумтя. Никога не разбираше командира Вах Ребрьов, но за сметка на това се беше научил да се доверява безрезервно на преценките му. Затова и продължи да го следва в стъпките.

Изведнъж в непосредствена близост, може би на стотина метра пред двамата мъже, се разигра странен мираж. Въздухът се сплъсти и започна да се вие, движеше се и наляво, и надясно, но най-вече напред. Към тях. Командир и генерал бяха заобиколени от тъй наречените “светли сенки”.

- Командире – сепнато рече генерал Скотом – какво става? Сънуваме ли?

- Това са хора, приятелю – отвърна Вах Ребрьов – може би сме близо до целта.

Един женски глас, сякаш изречен от празното, достигна ушите на двамата мъже:

- Какво правите на Синята луна, вие, хора от тлъста плът?

- Ние сме обикновени войници, прозирна жено – рече Вах Ребрьов.

- Не съзнавате ли, че с телата си скрихте хоризонта, нашият Бог. Така прекъснахте изпитанието за “провиждане на Светата граница”.

- Простете, прозирна жено, не сме искали да попречим на вашата церемония.

Ако едно тяло, родено на Синята луна, не успее да се преобразува в прозирно, не след дълго развива особена болест. В съзнанието избухва лудост – пълната и тотална неспособност да се различава реалността от илюзията. В света на Синята луна няма друга опорна точка, освен линията на хоризонта.

- Аз, същества обречени на лудост – презрително заговори прозирната жена, – съм Джуан-а Дзъ, жрицата на Светата граница. Вие препречихте зримостта й и затова сега ще видите другото ми лице. Аз също съм и родилката на Светата лудост.

Изведнъж “светлите сенки” се втурнаха към двамата чуждоземни мъже и направо се бухнаха в гърдите им. Генерал Скотом се просна по гръб, а Вах Ребрьов отстъпи крачка назад. И тогава синята скала изпод тях се продъни; сякаш се срина в себе си. Командир и генерал увиснаха във въздуха. Далеч долу, може би на мили и мили, стърчаха грозни Зъбери. Двамата мъже полетяха в прегръдката на бездната, която сякаш копнееше да ги прободе.

Вах Ребрьов е воин, който бе виждал всичко, бяха го сполетявали десетки черни часове, но този беше най-черен сред тях. Най-безнадежден.

- Командире – крещеше генерал Скотом, докато падаше през глава – умирам редом с вас. За мен това е смърт на герой и върховна чест.

Двамата мъже падаха едновременно и на една линия.

“Това не е реалност – изрева в ума си командир Ребрьов – това е сън!”

В същия миг усети как скоростта му на падане намаля. Генерал Скотом се отдалечи на десет метра по надолу.

“Как се случи всичко това – треска се блъскаше в слепоочията на Вах Ребрьов – жрицата Джуан-а ни изпитва? Да, изпитва ни!

Генерал Скотом падаше с преднина от двадесет метра.

- Командире, не ме изоставяйте!

Вах Ребрьов погледна въртящото се тяло на своя генерал и усети самотата му. В следващия миг усети как падането му се забързва и само за секунда се изравни с генерал Скотом. Зъберите ставаха все по-големи.

“На чужда, враждебна територия, лишени от защита и надеждно оръжие, слабостта е единственият ни съюзник – надигна се мисълта на командир Ребрьов. – Слабост моя, невесто вярна, без никаква резерва дарявам те със своето доверие, спаси себе си, ако не можеш да спасиш нас!”

Скоростта на падане растеше, наместо да намалява.

“Аз съм твоята слабост, Вах – чу се глас в гърдите на командира. – Помощ от мен не ще получиш, но ако искаш, с униние ще те даря.”

“Даровете ти, моя слабост, за мен са сладък плод. Унил нека бъда!”

“Хитруваш, Вах, бъркаш ме с Духа най-крепък. Опитваш се същността ми да измениш.”

“Не диря спасение, слабост моя, а друм за твоята воля.”

“Откъде таз прищявка в предсмъртния ти час, погубени друже? Всеки миг лудостта ще пръсне ти ума.”

“Ти си Джуан-а – границата на хоризонта, линията що дели реалност от заблуда.”

“Ха, вече изгубил си ума, друже, дрънкаш небивали неща. Вах, не си научил, в слабостта не се дири сила.”

Падайки, командир Ребрьов се смееше. Смееше се и не спираше.

“Виждам я! Вече я виждам!”

“Какво виждаш, луди човече?”

“Границата на хоризонта. Виждам я ясно!”

“Но ти летиш в бездна, Вах, в нея няма и помен от хоризонт”.

“Не, не, не! Аз летя в сърцето на една илюзия. Но сега я разсякох с Войнстващата сила на своето съзнание. Любима моя слабост, желаеш ли да ти явя границата на хоризонта?”

“Стори го, Вах. На слабостта очите са слепи, ще можеш ли със светлина да ги дариш?”

“Ти, моя слабост, си такава, доколкото аз милея за своето плътно тяло, но ти същевременно си дух за моята прозирност.”

“Луд си вече, Вах, съмнение няма в това!”

“Ти, моя слабост, си Джуан-а, прозирната жена – ведно жрица на Светата граница и родилка на Светата лудост. Реалността е способността да съотнасяш нещата така, че противоречията да се превръщат в общност, в най-крепка сплав. Лудостта е да късаш силата от слабостта, да милееш за едната и да побягваш от другата. Също реалността е да се изправиш срещу един хоризонт потънал в синьо, и да удържиш небето горе, а скалата долу. Границата не е просто една линия, а два свята, при които ако залагаш на единия, отнемаш от другия. Заложиш ли само на долният свят, ще унищожиш горният, предпочетеш ли небесата, ще останеш без скала. И хоризонта ще се срине. Което си е лудост.”

“Вах, обърка ме, аз слабост ли съм или не?”

“Ти си слабост, която може да ме доведе до лудост, но може и да ми посочи границата. Ти не си плът, очебийна и скучно ясна. Ти си прозирната Джуан-а, която говори в моите гърди.”

“Но не разбирам, Вах, какво помага ти това. След миг ще се разбиеш в Зъберите долу.”

“О, не! Аз видях границата на хоризонта. Издържах изпитанието. Плътното тяло ще се прободе, а прозирното ще остане. Чуждоземният пада, синьолунният лети! Ето я границата!”

- Командире, къде изчезна бездната? – рече плувналия в пот генерал Скотом; беше се вкопчил в синята скала.

- Изоставихме я на територията на лудостта, приятелю.

- Как така? Аз се бях простил с живота, виждах тялото си разкъсано на безчет парчета. О, галактични небеса, няма ми ги ръцете! Къде са ми краката? Коремът!? Няма ми го коремът!??

- Генерале, в свят където за да отличиш нещо се иска неимоверно усилие, е много важен усетът за граница.

- Ах, командире, виждам ръцете си. Виждам и краката! Дори коремът си виждам!! Но защо съм някак прозрачен?

- Погледни хоризонта, приятелю. Виждаш ли линията му?

- Разбира се, командире. Тя е точно там където свършва синята скала и започва синьото небе. Всъщност, командире, защо Синята луна си няма слънце, а има ден?

- Слънцето е вътре в теб, приятелю. То е твоята слабост, само посредством нея ще различиш земята от небето.

- Не разбирам, командире. А къде изчезна тази… как й беше името… Чжуан-цзъ?

- Джуан-а, генерале, Джуан-а. Тя е същността на твоята прозирност, твоя граница и твоя лудост. Тя е твоето слънце.

Една десета от Синята луна е бездна пълна със Зъбери. Легендата разказва, че там където е точката на южния й полюс се намира позицията откъдето е уловим всеки галактичен хоризонт. Ако някой достигне полюса, всъщност е достигнал сърцето на бездната, лудостта на Синята луна.

Колко прозирен трябва да си, за да не пропаднеш и успееш да видиш границата на вселенския хоризонт?

На Вах Ребрьов му предстоеше да разбере това. Но преди това предстоеше битката с пълчищата земни орди.

Както и втората му среща с Джуан-а Дзъ – силата на слабостта.

[Валентин Петров]

Подходящо е да.

Черният генерал е Волята, разбира се.

Хехехе

хахаха

чудесен текст!

[Inatari]

Chezal , ти ли си писал този текст ?

Страхотен е , много интересен фрагмент си подбрал , тази граница на лудостта ми е

много позната .

Това цяла книга ли е или само разказ ?

[Никола_]

Прераждането... Хм, странно но със сигурност знам, че си се прераждаме, убеден съм дори. Имам си спомени, които не мога да забравя и отвреме навреме разни проблясъци в душата ми ми напомнят за не толкова далечното минало когато съм бил в друг един свят, в една друга Земя....

Жалко, че не мога да си спомня всичко, щеше да ми е в огромна полза, както и на всеки от нас.

[Inatari]

Между другото имала съм натрапчиви сънища за друга земя /по точно сигурна съм че планетата не е Земята / Където си имам мъж , брат и родители !!!!/

Само брат ми е този ,който наистина ми е брат , същия като оттам . Незнам как ще прозвучи но много често ,когато преминавам през трудности от духовен характер сънувам ,че съм там ,все едно завръщане у дома . Понякога сънувам само природата , безкрайните плажове и океани . Там просто няма континенти .

Както и да е отплесвам се . Ние с баща ми развихме следната теория :

Че всички ние идваме от различни звезди , далечни звезди , и сме събрани на земята с определена цел . Това си е наша теория , разбира се .

Преражданията са вече повече от явни . Толкова много информация има извадена ,че отдавна въпроса : Има ли прераждания ? е загубил своята давност ,сега вече е по-скоро риторичен въпрос ,който носи след себе си и какво ,какви са последствията , какви са целите ?

[Благост]

здравейте! ми то голяма активност и по тази тема ни мож изчете + осмисли човек...но все на умно ми кънти

Любов + Светлина + Мир + Радост

[Никола_]

Интересно е защо пък да има човек само един живот? Каква полза? Не виждам смисъл на живота ако е само един единственичък тоз живот.... Не само на Земята, милата и където и да бяхме нямаше да има смисъл ако нямаше прераждане

[Виктор]

Човекът не се преражда, а само Бог!

[Никола_]

Човекът не се преражда, а само Бог!

Грешчица! Именно човек се преражда за да се осъвършенства с всеки изминал живот за да се подготви за последното(ако има такова разбира се) прераждане, преди да се установи окончателно в Едем(Рая). Ти как си представяш, че за един живот само ще бъде подготвена душата ти за Рая? Трябва да си изключително праведен, тоест 100% възвишен. Трудничко, а?