Иво Добавено Януари 17, 2004 Доклад Share Добавено Януари 17, 2004 Здравейте, Вчера гледах част от един филм (17.01.2004 - 00:00 "Минал живот" ) по Discovery за прераждането. Различни групи от учени изследваха въпроса. Направи ми впечетлението изследването на един учен психолог, който изследваше случай, в който петгодишно момиче си спомня с големи подробности предния си живот - места, случки, място на смъртта. Тръгват да правят проучване. След дълго търсене наистина намират същото място, което момичето описва, същото семейстово и и т.н. 12 специфични факта от общо 20 изказани от момичето почти напълно отговарят на действителността. Родителите, които намират наистина преди време са загубили детето си по абсолютно същия начин, както описва малкото момиченце. Впечетляващо нали! В същия филм показаха (ще го повтарят на 18.01.2004 рано сутринта в 3 часа) и експертно мнение на учени и доктори, според които не е възможно паметта да се запази след смъртта на мозъка. При това положение излиза, че има само едно възможно обяснение на подобен род случаи - прераждане! И все пак как човек помни? Защо някои помнят, а други не? Има ли прераждане? Запазва ли се нещо след физизческата смърт на човкеа? Ако да, възгледите на много от учените за цялото Битие трябва да се променят? Ако не - как да се обеснят подобни феномени тогава? P.S. Линк към още информация по подобна проблематика - ТУК Поздрави, Иво nastty 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Надежда Добавено Януари 17, 2004 Доклад Share Добавено Януари 17, 2004 Здравиете! Любопитна тема наистина... Нямам много теоретични познания по въпроса, само ще кажа ДА, вярвам в прераждането... Защото има неща които помня ....и които сънувам... Не мога да ги обясня по друг начин и съвсен не твърдя това със сигурност. Всичко е плод на вътрешно усещане и личен опит. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ради Добавено Януари 17, 2004 Доклад Share Добавено Януари 17, 2004 Да , също когато нещо много силно и тайнствено ни привлича, това е свързано с темата Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Васил Добавено Януари 18, 2004 Доклад Share Добавено Януари 18, 2004 Повече ме интересува въпросът за последствията от осъзнаването на този факт, т.е "... и какво от това"? Дали човек, осъзнал своята вечност и бесмъртие, променя ценностите си и поведението си? Има две тези: 1) Да, насочва се към вечните и неизменни ценности, търси съвършенство и т.н.; 2) Продължава да се занимава с незначителни и безсмислени неща, с аргумента че има цялата вечност пред себе си да започне нещо съществено. Както е видно, факта за прераждането може да се тълкува според желанието. Има ли тогава някакво значениое осъзнаването на този факт и до каква степен може да ни влияе? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Добавено Януари 18, 2004 Доклад Share Добавено Януари 18, 2004 Да , също когато нещо много силно и тайнствено ни привлича, това е свързано с темата Де жаву! Това е нещото което ме въвлече в астрологията! Как се появява усещането за преживяно, видяно, събитийно-изживяно? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Надежда Добавено Януари 18, 2004 Доклад Share Добавено Януари 18, 2004 Интересно е това, че споменавате Дежа вю в контекста за препаждането. Дали наистина е плод на това? Дежа вю е усещанета за вече видяно...т.е. нещо, което ни се случва сега, но сякаш го познаваме отпреди... Но каква е връзката с прераждането? Нима не е възможно това усещане да се появява като интуитивно прозрение за бъдещето, вместо да е базирано на опит от минал живот? Споделям интересът ви към астрологията, Диляна Сърдечни поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ради Добавено Януари 18, 2004 Доклад Share Добавено Януари 18, 2004 Здравейте, Вечността не е "пред нас", тя е в нас. Когато се занимаваме с безсмислени неща, ни се отдалечаваме от Божественото, т.е Вечното в нас. Осъзнаването и разбирането на прераждането ни прави по-отговорни - разбираме важността на настоящия живот. Който все отлага поради факта, че го чакат безброй животи е още много далече от разбирането на нещата. Мисля че "Де жаву"- то е свързано с цикличното на живота, включително и в рамиките на един живот. Поздрави, Ради nastty 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Добавено Януари 18, 2004 Доклад Share Добавено Януари 18, 2004 Споделям интересът ви към астрологията, Диляна Сърдечни поздрави! deja-vu : усещане, че изживяваш определено събитие за втори път. Когато живееки, тук и сега виждаш нещо, срещаш някой, странно ухание или глас ти се струват познати. Убеден си, че това ястие си го опитвал. Убеден си, че този човек го познаваш, тогава ....това според мен е част от минал живот. Ако прераждането е реално, истинско, тогава...Душата и нейният път могат да бъдат проследени, но все пак е материя доста несигурна и хлъзгава... Благодаря за споделянето на интресите ми. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Татяна Добавено Януари 19, 2004 Доклад Share Добавено Януари 19, 2004 Да, аз вярвам в прераждането! Случвало ми се е много пъти да попадна в ситуация или пък да изживея нещо, което по странен начин ми се струва познато. Все едно вече съм била на това място, говорила съм с тези хора и т.н. Аз лично мисля, че с повечето хора, с които се срещам в сегашния си живот съм имала нещо общо и в предишен такъв. Естенствено нямам никакви доказателства за това, но според мен всичко е въпрос на вътрешно усещане. Както четох в "Разговори с Бога" "...Вие няма какво да учите, защото всичко, което трябва да знаете вече го знаете. Трябва просто да си спомните.....кои сте Вие всъщност..." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Януари 19, 2004 Автор Доклад Share Добавено Януари 19, 2004 Още от същият филм "Минал живот" (Past Lives - stories of reincarnation) даван на 17.01.2004 - 00:00 и на 18.01.2004 по Discovery. В САЩ съществува организация, която събира, документира и изследва случаи за спомени от минали животи. Организацията съществува от !над 40 години и е събрала над 2700 случая от цял свят. Джим Тъкър е детски психиатър и преподавател в Университета на Вирджиня (University of Verginia). Изследователската му практика показва, че децата си спомнят факти от минали животи най-вече между 2-3 до 5-6 година. Ако не им се обърне внимание, след 8-9 година забравят. Дете си спомня:"Когато отидох на Небето, Бог ми даде една карта. Всички с такава карта могат да се върнат." Друго дете:"Не исках да се връщам, но Бог ме прати при вас." Интересно да се отбележи, че такъв род спомени се наблюдават при деца независимо от тяхната раса, пол или вяра. Това дава допълнително основание на учените да изследват по-подробно феномена. Още един случай изследван от д-р Тъкър. Малкият Гас от Колорадо един ден казва на бащта си факти за дядо си, които няма къде да знае... с думи от сорта: "Когато бях голям и ти бях баща се случи..." Бащата е учуден и уплашен, но след време забравя за случилото се. Един ден бащата разглежда стари снимки (черно бели) на дядото. Детето, което никога не е виждала дядото, точно го посочва на снимката и казва: "Това съм аз". Малкият Гас разказва и други строго специфични факти от живота на дядо си, които няма от къде да знае. Викат специалисти и документаират случая. След време бащата споделя, че отначало е бил много скептичен пък и никога не е вярвал в прераждането, но сега твърди: "Всичко е възможно." Друг подобен случай е с малкия Иън. Ражда се с порок на сърцето... малко след смъртта на дядо си. Правят му четери операции, за да го спасят. Когато пораства малко започва да разказва отново удивителни неща за дядо си, които няма от къде да ги знае. Учените изследват случая. Стигат от удивителни разрития. Дядото е бил полицай и е бил застрелян близо до сърцето по време на служба. Снимките и аутопсията показява, че е засегната белодробна артерия. Получава кръвоизлив и умира. Това е точно същата артерия, с която Иън има проблем още от самото си раждане. Изследвани са и други деца с подобни спомени. Явно, белезите или дълбоки физичвеки наранявания от минал(и) живот (ако приемем тезата за реинкарнацията) отбелязват физически следи/белези/недъзи/проблеми в новороденото. Проф. Даралдсън изследва случая, който споменах отркивайки темата. Действието се развива в Шри Ланка. Също една удивителна история. Учените заключават, че все още не могат да се произнесат дали има прераждане или няма, но фактите са налици и ще продължат да ги изследват. Иво nastty 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Севдалина Добавено Януари 21, 2004 Доклад Share Добавено Януари 21, 2004 A, може би душата живее в паралелни животи и момента на прозрение е нещо много реално и случващо се в някой паралелен неин живот. Може би живеем в един и същ момент, но на различни нива от своето развитие..........Времето и пространството са земни измерения..........можем ли да си представим нещата извън тези ограничения. Сев feya 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ради Добавено Януари 21, 2004 Доклад Share Добавено Януари 21, 2004 Да, паралелните светове... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Надежда Добавено Януари 22, 2004 Доклад Share Добавено Януари 22, 2004 Здравейте! Съществува метод, чрез който е възможно човек да си припомни минали животи. Методът се нарича регресивна хипноза/ среща се също и като хипнотична регресия/. По същество представлява хипнотичен сеанс, по време на който човек визуализира в съзнанието си следната картина: Върви по дълъг коридор с много врати и една по една ги отваря. Зад всяка от тях се крие негово минало превъплащение, което може да изживее отново... Така на практика е в състояние да си припомни какъв е бил, къде е живял и какво му се е случило... Методът криел и известни рискове, тъй като по време на хипноза душата се отделя от тялото и извършва пътуване във времето... Имате ли повече информация за това? Смятате ли, че данните, получени в подобно изживяване могат да послужат като доказателство за прераждането? Дале е възможно някой ден всеки от нас да е в състояние да си припомня совбодно свои минали превъплащения? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ради Добавено Януари 22, 2004 Доклад Share Добавено Януари 22, 2004 Да възможно е, но човек ще си ги припомни когато е готов да го понесе, когато това няма да му попречи, вместо да му помогне. nastty 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Рина Добавено Януари 22, 2004 Доклад Share Добавено Януари 22, 2004 Здравейте всички Чувала съм за регресивната хипноза, но освен вече казаното от теб Надя, друго незнам. Всъщност на мен доказателства не са ми и нужни - с душата си знам, че прераждане има. Това, че паметта ми изневерява по случая е съвсем отделен въпорс Що се отнася до това дали смятам, че е възможно един ден всички да си спомняме преражданията си - Да, вярвам, че някой ден, далечен ден, ще бъде напълно възможно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Детелина Добавено Януари 29, 2004 Доклад Share Добавено Януари 29, 2004 Здравейте всички! Темата за регресивна терапия ме интересува от много дълго време. Интересното е, че на запад този вид терапия е вече достатъчно разпространен и успешно се прилага от опитни психотерапевти. Целта може да бъде не просто да си припомним кои сме били, а наистина да ни се помогне за реални проблеми в сегашния ни живот, но донесени от минали такива. Твърди се, че ако да речем в минал живот сме паднали от високо дърво и сме се наранили сериозно, може в настоящето да изпитваме силна болка на пострадалото тогава място. Най-често лекарите не успяват да установят реална причина за това и ние просто продължаваме да си живеем по този начин. А чрез регресията това може да бъде премахнато и то само връщайки се до момента, в който събитието се е случило. Има множество книги, описващи такива случаи в практиката на психотерапевти. Не можем да не се замислим в-ху това, нали?! М-ду другото някой чувал ли е, че в България е пристигнал US-терапевт, работещ точно в тази област? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Веси Добавено Февруари 11, 2004 Доклад Share Добавено Февруари 11, 2004 Здравейте! Преди време присъствах на едни спор за инкарнацията - не дали съществува, а в какво се крие нейният смисъл и същност. Преди малко открих това, което потвърждава едната от тезите, които слушах тогава: ZetaTalk: Следующая Инкарнация -------------------------------------------------------------------------------- Оценка того, насколько удачным или неудачным было воплощение, не всегда совпадает с желаниями сущности. Сама сущность может чувствовать, что она достигла определенного прогресса, тогда как у духовных наставников может быть совершенно другое мнение на этот счет. Прогрессу в тех уроках, которые нужно изучить, могут помешать пересекающие течения, когда жизненные обстоятельства предоставляют возможность незапланированных уроков, а запланированными уроками пренебрегают. Незрелая сущность может считать свое воплощение неудачным в этом отношении, и потом удивиться, узнав, что запись (всей жизни - прим. пер.) рассматривается под совсем неожиданными углами зрения. Чаще всего, прогресс сущности незначителен, и тогда сущность будет оказываться в будущих жизнях в тех же обстоятельствах - до тех пор, пока не будет достигнут прогресс. Стадия, на которой определяются будущие действия, является той точкой, на которой заканчивается прошлая жизнь и начинается будущая. Эта точка недостижима до тех пор, пока не решены вопросы на первых двух стадиях. Именно на этом этапе проясняются уроки, ожидающие сущность в следущей инкарнации. Незрелая сущность может быть не согласна, и тогда эта стадия затягивается, так как воплощение будет осуществлено впустую, если конечная цель четко не определена. Хотя люди не осведомлены о своих предыдущих жизнях, и в соответствии с Правилом Забвения подразумевается, что они должны начинать инкарнацию с чистого листа, в действительности неопытной сущности нужно прояснить, как её прогресс рассматривается другими.Она может не соглашаться, но она должна понять. На этой стадии духовные наставники составляют план следующей инкарнации, не придавая большого значения требованиям незрелой сущности. Дух часто обдумывает прошедшую жизнь перед моментом смерти и планирует следущее воплощение. Таким образом, происходит плавный переход к дискуссии с духовными наставниками, которые действуют совместно с распорядителями рождений, и следущую инкарнацию часто организуют очень скоро. Как мы уже упоминали, выбор при этом делается не молодым духом, а его наставниками. Таким образом, это немного похоже на то, как вы на станции сходите с одного поезда и идете садиться на следующий. И вы снова в пути! Все права защищены: ZetaTalk@ZetaTalk.com Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Тони1 Добавено Февруари 11, 2004 Доклад Share Добавено Февруари 11, 2004 Здравейте всички! И аз като вас вярвам , че има пререждане.Не е възможно да изчезне всичкото това знание и опит които натрупваме в настоящия живот,не е възможно душата ей така просто да се стопи и изчезне някъде. "Не ти казвам до седем,но до седемдест пъти по седем" Усмихвайте се. Живота е хубав. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Миглена Добавено Февруари 25, 2004 Доклад Share Добавено Февруари 25, 2004 Здравеите, аз същто вярвам в нешото наре4ено прераждане и се радвам да споделя вашите гледни то4ки защото самата аз съм в постоянно търсене на нови такива. Моята хипотеза се базира до голяма степен на прихологията и по то4но на вижданията на К.Г.Юнг.Според него наи-обшо казано психиката на 4овека може да се представи като пластове -съзнание -ли4но несъзнавано -коективно несъзнавано Съзнанието е това с което работим в момента,ли4ното несъзнавано са нашите спомени и преживявания които са изтласкани в подсъзнаието и могат да бъдат повикани от там,а колективното несъзнавано е информациа за цалото познание на 4ове4еството. Изхождаики от тази теория смятам 4е 4овек е съхранител на вси4ката информация за своето цялостно съшествуване и съществуването на вселената. защто оба4е нямаме нормален на4ин за достъп до тези нива? дали това е друго осъвършенстване към което трябва да вървим? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Февруари 25, 2004 Автор Доклад Share Добавено Февруари 25, 2004 Моята хипотеза се базира до голяма степен на прихологията и по то4но на вижданията на К.Г.Юнг. Ето малко интересна инфо. Идеите на Карл Юнг са силно повлияни от известния шведски учен, философ и визионер Емануел Сведенборг (1688-1772). (справка: Акордиране на човешката душа, т3, съст. Боян Боев, стр. 254, София 2001)Сведенборг е бил също и ясновидец и е имал директен контакт с висшите светове. Описва преживяванията си в много и различни томове. Една от най-известната му книги е "Heaven and Hell". Ако не се лъжа, Сведенборг също застъпва тезата за прераждането. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юни 6, 2004 Доклад Share Добавено Юни 6, 2004 Вече дори няма смисъл от въпроса. Това е едно от първите открития на наченалия търсещ. Обаче, някои хора свързват прераждането само с нашата мила Земя. А не е така. Съществува огромно множество от повече или по-малко материални светове, в които духовете се трансформират. Както има разграничения в съвършенството на световете, така има много равноетажни. На определено ниво, духът може да се въплъщава във всички тях докато не дойде момента да премине към по-ефирните. nastty 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Август 12, 2004 Автор Доклад Share Добавено Август 12, 2004 Из "Лечители през времето", Брайън Л. Уейс (глава "Разбирането идва чрез опита"): "От курса по религия в колежа на Колумбийския университет; аз си припомних, че големите традиции на Изтока, хиндуизмът и будизмът, са приемали прераждането като централна догма, включваща и идеята за минали съществувания, която се третирала като основен аспект на реалността. Знаех също, че суфисткият клон на исляма има прекрасна традиция за прераждането, проникнала в поезията, танца и песента....По-късно открих, че и в юдаизма, и в християнството корените на вярването в прераждането отиват много дълбоко. В юдаизма фундаменталното вярване в прераждането, т.нар. "гилгул", е съществувало хиляди години. То е било крайъгълен камък на еврейската вяра приблизително до 1800—1850 година, когато източноевропейските еврейски общности е трябвало да се "модернизират", за да бъдат възприети от установените западни институции. Излиза, че вярата в прераждането е била основно и главно течение на юдаизма преди по-малко от два века. В ортодоксалните и хасидистки общности вярването в прераждането продължава и до наши дни. Кабалата — мистичната еврейска литература, водеща своето съществувание от преди хиляди години, е пълна с указания за прераждането. Раби Моше Хаим Лудзато, един от най-блестящите еврейски учени от миналите няколко века, определя "гилгул" в книгата си "Пътят на Бога" така: "Една душа може да се прероди много пъти в различни тела и по този начин да изправи греховете, извършени в предишни прераждания. По същия начин тя може да постигне съвършенство, недостигнато в предишните прераждания." Когато изследвах историята на християнството, открих, че когато то става официална религия в Римската империя, император Константин наредил да бъдат заличени в Новия Завет всички отнасяния към прераждането. Това става през четвърти век след Христа. Очевидно императорът е чувствал, че идеята за прераждането заплашва стабилността на империята. Поданиците, които вярват, че ще имат и друг шанс за живот, биха били по-малко подчинени и послушни, отколкото вярващите в Страшния съд. През шести век Вторият константинополски събор потвърждава официално акта на Константин, като декларира, че прераждането е ерес. Също като Константин църквата се страхува, че идеята за предишни животи ще отслаби и подкопае нейната растяща мощ, като предостави на нейните последователи твърде много време да търсят спасение. Бичът на Страшния съд е бил нужен, за да осигури необходимото им поведение. По време на същата раннохристиянска ера други църковни отци, като Ориген, Климент Александрийски и свети Йероним, приемали прераждането и вярвали в него. И гностиците споделяли тази идея. Чак до дванайсети век християнската секта на катарите в Италия и Южна Франция била жестоко преследвана за това, че нейните последователи вярвали в прераждането. Като размислях върху новата информация, която бях събрал, разбрах, че освен вярата в прераждането, катарите, гностиците и кабалистите са имали и друга обща ценност: че прекият личен опит, който надраства онова, което виждаме и узнаваме чрез разума, и това, на което ни учат религиозните институции, е най-големият извор на духовна мъдрост. Този пряк личен опит мощно подпомага духовното и личностното израстване. За нещастие, тъй като хората са били жестоко наказвани за неортодоксалните си вярвания, отделни групи единомишленици се научили да ги пазят в тайна. Репресиите за проповядване на прераждането са били политически, не духовни." nastty 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Петър1_ Добавено Август 12, 2004 Доклад Share Добавено Август 12, 2004 ...големите традиции на Изтока, хиндуизмът и будизмът, са приемали прераждането като централна догма, включваща и идеята за минали съществувания, която се третирала като основен аспект на реалността. Интересно, а дали винаги сме подвластни на стрелата на времето? С други думи, дали миналите прераждания са винаги в нашето минало? nastty 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Август 19, 2004 Доклад Share Добавено Август 19, 2004 Времето е нещо измислено от хората, като по този начин сме си сложили сами едно от най-големите ограничения. Поради това за да достигаме со някои основни истини, трябва да умеем да мислим абстрактно. Един от основните изводи е, че всичко е част от цялото - тук и сега, като може би низа от събития в нашето съществувание е паралелен, а не последователен. Това е просто една идея, но върху стабилни основи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Веронез Добавено Август 31, 2004 Доклад Share Добавено Август 31, 2004 Бих искала да спомена,че в една от книгите на Елена Блавацка също се тврди,че идеята за прераждането е присъща на ранното християнство. На църковен събор по късно се отхвърля и обявява за едес. Ясно защо... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.