Защо трябва да страдаме, ако вече познаваме истинското блаженство?

[holyvalentine]

Душите ни идват от блаженство и въпреки това през целия си живот се стремим към просветление. защо е така Не е ли мазохистично? Как мога да се доверя на източника, ако той/тя не знае кой е?

[Донка]

 благодаря за интересния въпрос. 

Първо, душите ни не "идват" - те се проектират в материално - енергийно тяло, но си остават там, в блаженството. Проблемът е, че "там" те нямат възможност да еволюират, да се развиват и усъвършенстват. Причината е точно в това, че няма препятствия, т.е. ние ги наричаме страдания. Все едно да искате да станете щангист без да вдигате щанги, да искате да можете да плувате, без да положите усилията да се научите (тренировки, усвояване на техника, и с тях заедно умора, гълтане на вода със сол или хлор, зачервени очи  и т.н.). Все едно да седнете за пръв път зад волана на автомобил и да подкарате майсторски :). 

Тогава е добър въпросът защо се стремм към просветление и блаженство - моят отговор е от личния ми опит. Блаженството и просветлението са сигналът, че сме на правилната пътека и допринасяме за узряването на своята душа.... 

[АлександърТ.А.]

Здравей ! Още една позиция   

 Въпросът е интересен но ще си остане въпрос ... Защо ние живеем , това питаш , и никой не може да отговори . Най достоверното което съм срещал е ,че БОГ ни е създал от себе си , вероятно да преживее появата , натрупването и възвисяването , на съзнанието . Но това е човешки поглед към сътворението и значи е вероятност . Въпреки несигурната основа , това расъждение ни дава и стабилност .Защото когато човек допусне че е спящ дух , може да подреди почти всичко което става в света .

Значи основата на човекознанието казва , че истинския човек има Дух- висш ,,Аз ", има и минерално тяло със собствена енергиина система . Посредника между тези две независими и недостъпни едно за друго части е  душата . В този си живот под натиска на душата и с помоща на минералното тяло изграждаме нисшия ,,аз" , личноста .Съвремения човек вече е развил до краен предел възможностите на нисшия аз и минералното тяло .Вече се извършва нещо като събуждане  . Значи нисшия ,,аз" се повдига/разширява и на моменти, за сега , допира висшия ,,Аз" .Това е бавен процес и нямам представа колко ще трае , но на него се дължат сътресенията в обществата през 20 век и началото на 21 век.

[Рассвет]

Скъпи приятели и аз благодаря за интересния въпрос.
Ето откъс от „Съзнание и Личност“:

«Игор Михайлович:
...Изначално, хората са се зараждали като малки ангелчета, които израствали и ставали част от Духовния Свят. Те не знаели страданието и злото. Всичко това е прекрасно, но хората избрали тежкия път. В зороастризма е казано много точно, че взели решение, подчертавам, хората решили да се противопоставят на злото намирайки се в тяло. Тоест да станат материални.

Татяна:
Да, в свещените книги на зороастризма се споменава за това предание: когато Бог задал на хората въпроса трябва ли да ги защитава от Ахриман или те сами, бидейки в телесна обвивка или „телесен облик“ ще се преборят с него и ще го победят, след което ще станат безсмъртни.
Хората избрали последното.

Игор Михайлович:
Това е избор на самите хора. Те поискали да се противопоставят на Ариман, намирайки се в тела, намирайки се под негова власт, започвайки от двойствеността. Това е много сериозен избор, целящ хората да пристигат в Духовния Свят не като малки ангелчета, а като Ангели. Това било имплементирано в материалния свят, където хората се раждали, израствали и избирали осъзнато – че трябва да влязат в Духовния Свят. Всичко това е интересно и радостно, когато идват Ангели.

Татяна:
Има още един интересен момент как в зороастрийските текстове се говори, че Бога на Доброто (Ахура Мазда) създал своите творения като духовни същности, а още по-точно, Той сътворил „духовните образи на всички създания“ и чак тогава създал материалния свят и дал на своите творения материално тяло. Също така как Неговите творения в своите „телесни образи“ ще имат възможността да преодолеят Ариман и създаденото от него зло, че главните борци с Ариман се явяват хората.

Жана:
Да...Там е отбелязан и ключовия момент как победата е възможна единствено с активното участие на самия човек и как трябва да помни своя произход – Духовния Свят, а не земния, как духовните дела са много по-важни от земните».

[royalrife]

  В 26.02.2025 г. at 10:47, Донка каза:

Блаженството и просветлението са сигналът, че сме на правилната пътека и допринасяме за узряването на своята душа.... 

Expand  

Кои сме ние, които допринасяме нещо на своите души, които 

 

  В 26.02.2025 г. at 10:47, Донка каза:

си остават там, в блаженството

Expand  

Сянката допринася ли нещо на реалността?

[royalrife]

Защо трябва да страдаме, ако вече познаваме истинското блаженство?

«Онзи, който постоянно е бил щастлив, изгубва хубавото схващане, претъпяват се неговите чувства. Затуй е необходимо да премине човек от страданието към радостта. Ние считаме преминаването от неприятните неща към приятните за един правилен процес в природата, за да не се изгуби онази, хубавата пластичност, която се намира в човешката душа.»Благоприятни и неблагоприятни условия

[АлександърТ.А.]

Ние допринасяме за развитието на душите . Или същото с други думи - Душите ни ,чрез желанията , облагородяват материята . Въздействието е двупосочно .

Понякога се бърка Духьт със Душата . Духа е неизменен . Докато душата се простира между него и минералното .Под напора на Духа , тя определя конкретния житейски път . В следствие на съвместното им действие и резултатите от това , тя , душата се променя . Не , нейната същност , която е горе във връзка с Духа , а натрупаното през миналите прераждания , нейната украса-индивидуалността .

  Цитат

Душите ни идват от блаженство и въпреки това през целия си живот се стремим към просветление. защо е така Не е ли мазохистично? Как мога да се доверя на източника, ако той/тя не знае кой е?

Expand  

В книгите си Кастанеда пише че човекът е много сложно нещо което не познаваме . Някои казват че когато се обединят ежедневното съзнание и несъзнаваното , ще имаме много по добро разбиране какво е това нещо човека . Бил ни е , заложен стремежа към опознаване на духовното . Но си мисля , по скоро всеки в ежедневието усеща влиянията на невидимото и това го предизвиква и привлича . Защо ?  питай душата  

,,да се доверя на източника, ако той/тя не знае кой е?"------Това е избор за душевно духовна работа  . Първо стои въпроса ,кой ще се доверява ? Ние познаваме ли себе си ?Себепознаването дава възможност за  непредубеденост .  Ако се познавахме , не щяхме ли да ,,местим планини" , не щяхме ли да спрем поне малко от кръвопролитията ?

Второ , човек трябва да проверява развивайки своите качества . Давам пример защо ---Пиша  тук изразявайки нещо . След седмица , като го чета виждам че написаното  се разминава с това което си мислех преди . Значи , че и четящия ще вижда още по различно от първоначалното ми желание .Значи най добре да гледам и си мълча  . От друга страна Бог ни говори със всичко . Той е всичко , неговия Дух работи през всичко  .Има примери когато от устата на дете можем да чуем конкретно напътствие , мъдрост , стига да го забележим и отгатнем .В литературата е описвано как вселената с пеенето на птичките , духането на вятъра или формата на някой облак ни подсказва нещо . Значи източник се намира , стига да имаме разбиране , Стига да сме будни , както ни е предадено . 

Мъдроста изразена в слово може само да ни насочи в определена посока . А истината ще ни се открива като набюдаваме и работим в света . Не е нещо конкретно , като  учение , а всичко което ни се случва . Спомни си , че учениците на Христос , до като са били с него не са го разбирали напълно . Трябвало им е още време и опитности за да могат да навлезат в разбирането .

Редактирано Вчера в 06:45 ч. от АлександърТ.А.