850. Бъди верен! - Неделна беседа, 5 април 1942 г. София – Изгрев.

[АлександърТ.А.]

Неделни беседи - 1942 г.

Благословен (1941-1942)

 

27. Бъди верен

27-ма беседа, държана от Учителя на 5 април 1942 г. неделя, 10 ч. с. – Великден. Изгрев. София.

Отче наш.

„Ще се развеселя“.

Няколко стиха от 20-та глава на Йоана.

„Духът Божи“.

  Цитат

 

Нашият век е век на реалното. Реалистичния век няма да го нарека материалистичен, понеже го свързват с думата безверие. Понеже думата безверие не съществува в света. Тя е псевдоним. Някой не вярва. Той не вярва в едно, но вярва в друго. Бих желал да срещна някой човек съвършен безверник. Този век не е на безверие, но е реалистичен век. Понеже е реалистичен век, костеливи орехи има, като ги чоплиш със зъбите, ще си повредиш зъбите, трябва чук. Много деца повреждат зъбите си с чупене на лешници...

Да дойдем до основните работи. Физическият свят е твърд. Материята, от която е създаден, е твърда и се дели до безкрайност. Духовният свят е жидък, на вода мяза, воден е. Умственият свят е въздухообразен. Божественият свят и той е твърд, но той е неделим. От него се образува голямото тяло, от физическия свят се образуват малките тела. Има едно подобие. Когато идваш да създадеш едно нещо голямо, трябва да се хванеш за Божествения свят. Когато искаш да създадеш едно малко нещо, трябва да се хванеш за човешкия свят. Хората когато създават малки работи, хващат се за Божественото; когато създават големите – хващат се за човешкото – не върви работата. Ако човек не разбира вътрешния смисъл на света, ако той не разбира своите чувства, ако няма ясна представа за чувствата, за постъпките и за своите мисли, мъчно може да се справи със света. Той мисли. Всеки мисли, че е най-важното нещо. Ако попитате един комар, той мисли, че е най-важното нещо. Като комара няма друго такова същество. Жабата мисли, че като нея няма друго същество. Ами вярно е, че няма. Не че светът е създаден само за комара, то е въпрос. Светът да е създаден само за жабата, то е въпрос. Трябва да имаме една ясна представа. Не само теоретически нещо да го помислим, трябва да го почувствуваме и още трябва да го направим. Не само трябва да го направим, но има едно състояние, трябва да го опитаме. Аз вземам опита като една проверка. Има неща, които могат да се проверят. За пример, как определят учените хора с каква бързина се движи светлината? Или как далечните слънца от земята, по какъв начин измерват? С аршин ли? Макар, че не може да идат на слънцето, знаят какви елементи има. После определят температурата му. Има други работи, които не знаят. Не че не знаят, но не искат да кажат, понеже ние разглеждаме света от чисто земно гледище, според законите на земята. Целият физически свят стои в едно безкрайно разнообразие на живота при разни състояния. Животът може да се яви при 37 градуса, при сто градуса, при 125, при 250 градуса, при 1000, при 2000, при 100 000 и при няколко милиона градуса. Сега ние само от нашето гледище на земята мислим. Тук на земята е така. Ами, че как мислите? В Библията се казва: +Бог създаде небето и земята, и земята била неустроена и пуста и Дух Божи се носел на повърхността на земята. Голяма температура имаше в този Дух. Имаше живот. Той се носеше по повърхността на земята. Сега всички вие имате един свят неустроен във вас. За пример по това се отличава небето. Небето е устроено. В началото Бог създаде небето и земята и земята беше не-устроена. Светът се създава всеки ден. Той се създава разумно. Небето е създадено. То носи разумния идеал в света. От там се вземат всичките форми. Казвам: Всеки един трябва да работи, да пресъздаде себе си. То е задачата на земята. Ако дойде един художник, той няма да се роди със своята гениалност. Той се ражда с всичките възможности. Постепенно като работи, той става виртуоз в тази област, да рисува. Така става с музикантите, така става с писателите, така става с онези, които говорят или работят....

Помнете, че земята е място на изпит. Тук хората идат на проба. Земята е пробно място. Най-великите хора на небето, когато искат да ги опитат, ги пращат тук. Следователно, вярвайте, че идете на проба. Ще се пробва вашето търпение, ще се пробва вашия ум, ще се пробва вашата добродетел, ще се пробва вашата ученост, ще се пробва вашето знание, ще се пробва вашето изкуство. В музиката ще се пробвате. Всичко трябва да мине през проба в света. Само онова, което е пробвано, то остава в човешкото съзнание. Като идеш в оня свят може да работиш. Онова, което не е пробвано, се изгубва. Тъй както сега учат в гимназията, свършат и всичките формули ги забравят. По история забравят много дати. Много неща забравят. Знание, което се забравя, изкуство, което се забравя, музика, която се забравя. Има знание Божествено, което следва човека. В туй знание радостта е съпътница. Всякога при това знание ти имаш вътрешна радост. Като пееш радваш се, че може да пееш. С пеене всичко може да направиш. Ако посадя един декар земя, че й пея, тя ще ми даде десет пъти повече жито, отколкото един, който не е пял. Какво ще кажете? Това е опит. Ако садя дини и пея, тия дини ще растат по-хубаво. Всичките ония хора, които работят добре, те пеят. Човек, който има любов, той пее вече. Онези, които правят една работа без любов, те не може да успеят в работата си....

 

Expand  

Бъди верен!

  Цитат

 

Та сега този Тома каквото пожела и стана. Дойде Христос и казва: Тома, ела и виж! Този век, днешния са томовци, като се яви Христос Тома казва: Господи мой и Бог мой! Христос казва: Искаш ли повече доказателства? Тома повярва. И ние трябва да имаме доблестта на Тома. Не като замине Христос да кажем: Дали това беше действителност или илюзия? В илюзиите прираст няма. Всякога когато има илюзия в човешкото съзнание, човек губи от своята тежест, човек губи от своята сила, човек губи от благородството на своето сърце. Губи микроскопически, но губи. Всякога когато (е) в Божествената реалност, микроскопически печели, тялото печели, умът печели, сърцето печели. Туй, в което печели, е Божествено, туй, в което губи, не е Божествено. Казвам: Радвайте се в света на малките придобивки! Радвайте се на една радост, която иде. Радвайте се на една красива мисъл. Радвайте се на една хубава картина. Радвайте се на едно хубаво цвете, което виждате. Радвайте се на малкото изворче, което тече. Радвайте се на малкото поточенце, което говори. Аз вземам пример от него: Доволно е. Казва: Колко е добър Господ! То се радва, защо аз да се не радвам? И аз тъй се радвам. То запява и аз запявам. Казвате: То е птичка. В дадения случай това птиченце ходи със своя аероплан. Аз виждам една душа се е качила и ходи с аеропланчето. Ти не виждаш душата, виждаш аероплана. Аз тепърва има да си образувам такова едно аеропланче. Сега има такива аероплани, те започват да носят яйца. Тия, човешките птици, които се родиха, не знаят къде да снасят яйцата. Трябва да ги възпитаме. За бъдеще да имат малко възпитание. За бъдеще тия птици ще носят големи блага. Сега не знаят. Най-сладките плодове ще носят.

Христос казва: Дай си пръста. Казвам на всинца ви: Турете си пръста в раната, в язвата и като турите пръста, тогава да повярвате, да няма друго доказателство. Да тръгне светът напред.

По-добър Великден от този не сме имали. София не е имала по-добър Великден. Всички вървете в дома си. Обърнете се към Господа. Христос посреща англичаните и им казва: Не правете беля на тия хора, не трябва да ги смущавате. Паднаха от коня си и казвам: Кой си ти? – Аз съм Исус. Не правете зло на тия хора!

Тайна молитва.

27-ма беседа, държана от Учителя на 5 април 1942 г. неделя, 10 ч. с. – Великден. Изгрев. София.

 

Expand