infinity1305 Добавено Май 10, 2009 Доклад Share Добавено Май 10, 2009 Примамлив е отговора на Късметче, много е лесно и приятно да го приема, особено първото изречение... Увереният в себе си знае, че има здрава почва под краката си,затова може да я напусне за малко и да погледне от позицията на другия, без това да разклати вътрешния му свят. Много добре казано. Но с радост ще чуя още тълкувания... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 10, 2009 Доклад Share Добавено Май 10, 2009 В Себе си да вярваш! Според мен само ако вярваш в Себе си, можеш да вярваш и в другите хора, в ситуациите, обстоятелствата и живота си въобще! Да се довериш и да си отворен за опита, какъвто и да е той! Когато си вярваш безусловно, не очакваш от хората поведение, чувства или внимание, от което да зависи вярата и благосъстоянието на Себе-то ти! Дори да те изтезават тези хора, това не наранява моралните ти разбирания - защото такива няма вече! Защото си оставил малките разбирания и си заложил всичко на голямата връзка със Себе си - тази вяра в Себе си! Тогава дори несъмнената психопатия на този свят вече не ранява толкова отвореното ти кървящо сърце, но го възвисява, засилвайки сливането със Себе си! Да си вярваш! Всичко зависи от това! На кое в теб? На себе си или на Себе си? На малките си базисни когниции и характерови рамки и разбирания - норми - себе си? Или на тоталността си - Себе си? Риторичен въпрос. Всичко зависи от тази вяра! Да се обичаш, за да се приемеш какъвто си. Да се приемеш, за да се промениш и да се отвориш за надеждата. Да разтвориш надеждата си като розов цвят, за да върже плод на вяра - в Себе си! Да си вярваш, приемаш и обичаш, за да си винаги отворен за опита на магията на ежедневието. да си вярваш, за да се обикнеш - Себе си! Като състояние, по принцип! Само тогава обичаш и другите, живота си и трудностите си, несъвършенствата на тази грешна земя, та дори и мрака и! Да имаш смелостта да светиш в него - като малка свещ в ръцете на вечността! nina7705 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
albatross_bg Добавено Май 10, 2009 Доклад Share Добавено Май 10, 2009 "Сега, спрете се върху вярата и мислете за начините, по които тя се прилага. Има много начини за прилагане на вярата, но кой от тях е най-добър, не знаете. Как познавате кога действа вярата у вас? Казано е в Писанието: „Ако имате вяра, колкото синапово зърно, планини ще премествате“. Планините представляват мъчнотиите в живота. Значи, ако имате тая вяра, лесно ще се справяте с мъчнотиите си. Как се придобива вяра? Тя не се придобива по механичен начин. Понеже Христос уподобява вярата на синапово зрънце, това значи: Както синаповото семе има условия да расте, така и вярата има условия да расте и да се развива." Учителя, "Приложение на вярата, любовта и надеждата" Не мога да разбера, защо наричате вярата в себе си "вяра". Вярата в себе си сама е суета. Тя е истинска вяра, само ако е такава, т.е. вяра в Бог, в проявлението на Бог във ваше лице, вашите качества и потенциали(недостатъци). Не може да кажете , че имате малко вяра. Ако имате малко вяра, значи нямате вяра. Вярата може да бъде само абсолютна вяра. Съмненията са неразбиране на причините, пораждащи събитията в живота. Всичко в космоса е проявление на Бог. Вашите трудности, са милостта, която Бог ви оказва, за да се научите, да се издигнете, да се развивате, да се разширявате. Вашите врагове, са преоблечените ви учители. Вярята в себе си може да е истинска, само ако е свързана с осъзнаването на мястото ви в мирозданието и с увереността на Божията промисъл за вас, за съдбата ви , за развитието ви, за мисията, която Той е предвидил за вас според вашите достатъци и недостатъци. Бог помага на другите чрез твоите ръце, и помага на теб с ръцете на другите... Бсичко Е Бог. Тази вяра е единствената. feya 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 10, 2009 Доклад Share Добавено Май 10, 2009 Да отгледаш вярата в Себе си - когнитивно градинарство. Да си вярваш! В Себе си! Да отгледаш крехката потулена в сянката на страх фиданка на Вярата си - в Себе си! рядко достига до нея слънце - едва се промъква през бурените- ригиден характер, засенчили листата и. Бледа и крехка е тази фиданка - вярата в Себе си! Пълзят в корените и ларвите на комплексите на личността, кълват я птиците на "важното" обществено мнение, наранява я вятъра на всяко по-отговорно житейско събитие. .. Как да я отгледаме тази крехка божествена фиданка, да я свържем със Светлината на Себе си? Самата тя е сгъстена светлина! Нужно е да приложим малко когнитивно психологическо градинарство. Как? 1) Свързваме се със специалист градинар - наричат ги още психотерапевти 2) Разрешаваме на градинаря да извърши щателен оглед на психичната ни градина, да прегледа многото завързани и преплетени коренища - комплекси от ранните ни години, от които с все сила се извръщаме, макар че са увили жилките си около гушата ни. Помагаме му в огледа и спираме да извръщаме поглед от слабостите си - взираме се в тях спокойно. Осъзнаваме. Продължаваме да осъзнаваме. Разбираме реалната си ситуация. Но и започваме да поглеждаме към слънцето. 3) Градинарят продължава да ме тормози като нарушава навика ми да страдам и ми връчва градинарски инструменти - лопата за самоанализ и проследяване връзките между средата и комплексите ми - преобръщам всичко и вадя страховете си на бял свят. Разбягват се ларвите на страха и вината, червените буби на срама, чудя се да рева ли или да викам. Често правя и двете. Градинарят се смилява и продължаваме копаенето само заедно с него, а за самостоятелна домашна работа ми дава по-удобна и лека мотичка, за по-плитко копаене на себе си. По-скоро за рязане на на комплексите - бурени и листата им ригиден характер. Мотичката разум ми прави рани на ръцете на волята, но с времето става все по-лека, а и някак си ми става все по-светло. Стъблата комплекси и листата им характерови навици оредяват все повече. Слънцето почва да ме напича. Тоя градинар казва, че то е добро и да му се доверя, защото то било висшият ми Аз всъщност - ама си пече яко и ми загаря врата на вниманието и така ми се приисква да се свра в стария уютен отбягващо пасивен характер или да се защитя с безсилния си гняв. Нали съм свикнал с тях - а и са доста сенчести. 4) Ако не съм избягал от слънцето, загарям, хващам тен - запас от сигурност и някакси започва да ми харесва да съм на светлото. Появяват се нови възможности - виждам надалече, дишам по-леко. Този градинар обаче и пари иска за копането си - ама че гадина. Казва, че ако не си платя, нямало да имам никаква мотивация да продължа да обработвам градината си и ще се свра бързо в някоя дупка комплекс дори без да се усетя - и ще избягам в поредния депресивен епизод. 5) Градинарят ми дава някакви семена и разправя пак да хващам мотиката и да копам, да ги сеем. Щели да заложат спокойствие, базова сигурност и да изникнат красиви цветя. Кара ме да повтарям по сто пъти на ден тези семенни убеждения, за да ги поливам и да се утвърдят на мястото на старите бурени! Абе тоя луд ли е бе? Писна ми да копам! Тайничко я ги прочитам само веднъж два пъти на ден, я не - но те се оказват силни и се хващат, та чак хубаво ми става от тях. Стават част от мен тези нови вярвания за градината ми, за околните градини и за света въобще. 6) Някакси главното дърво - самоувереност в средата на градината ми е станало едно такова по-голямо, удебелило се е - разтворило е сочни зелени листа към слънцето! Хмм - това аз ли съм наистина? То бил хубав този живот . 7) Вече плевя от време на време само - то дървото на вярата ми вече е доста голямо и не му пречат бурените. Просто за красота поддържам базовите си залагания и един радостен характер. 8) Тоя градинар продължава да досажда и вика, че дошло време за по-висок етап от градинарството му: да съм бил приемел всичко каквото е. тоя какво иска да каже - защо плевих досега и редих тези камъчета чудни мисли около дървото на Себеувереността си? Казва, че да не съм се притеснявал, той животът щял сам да нареди нещата, аз да съм му повярвал. Ма как така? Аз така си свикнах да си плевя... Те бурените били част от живота, казва той и да съм се оставел малко повечко "по течението". Абе тоя какви ги плещи пак, не го разбирам. 9) Да съм се доверял на светлината, тя щала да нареди нещата. Да спра да контролирам, да се свържа със светлината и тя да ръководи всичко в мен. А аз просто да се радвам и да раста нагоре към нея - все по-нагоре. Ама то като погледна, бая съм порасъл вече, отидоха ми навиците, характерът...къде останах аз? Градинарят вика да съм се доверял на висшето си Аз -светлината. Да съм осъзнавал всеки един миг без да копая повече ами да оставя мислите - бурени сами да се разтварят в този нов хербицид - светлината на медитацията. 10) То ми хареса - даже вече не копая, ами само си летя из тази светлина на щастието и приемам. Вярвам си!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
томи Добавено Май 10, 2009 Доклад Share Добавено Май 10, 2009 Думата вяра означава: "в мен грее Слънце";"чрез мен се проявява Божията Любов". Имайки вече това разбиране , не е трудно да се ориентираме по кой път да тръгнем за да я развием. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 10, 2009 Доклад Share Добавено Май 10, 2009 Но увереният в себе си трудно вярва на другите. Да, донякъде е така. Все пак има голяма разлика между това да допуснеш мнението на другите като възможно, докато го провериш и това да го отхвърлиш, само защото не се вързва с представите ти. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Май 10, 2009 Доклад Share Добавено Май 10, 2009 ..... Да се обичаш, за да се приемеш какъвто си. Да се приемеш, за да се промениш и да се отвориш за надеждата. Да разтвориш надеждата си като розов цвят, за да върже плод на вяра - в Себе си! Да си вярваш, приемаш и обичаш, за да си винаги отворен за опита на магията на ежедневието. да си вярваш, за да се обикнеш - Себе си! Като състояние, по принцип! Само тогава обичаш и другите, живота си и трудностите си, несъвършенствата на тази грешна земя, та дори и мрака и! Да имаш смелостта да светиш в него - като малка свещ в ръцете на вечността! Нямам какво да добавя. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
albatross_bg Добавено Май 10, 2009 Доклад Share Добавено Май 10, 2009 (edited) Хитлер е вярвал в себе си, също Сталин, Пол Пот, Питър Бота, Ернесто "Че" Чегевара и други още подобни красавци... Човешката история е пълна с тях... Наистина са вярвали в Себе си. И толкова са вярвали, че са повлекли много още хора да повярват в тях (култа към личността - по-големите го помнят), и с меча на вярата в Себе си са сътворили "чуднички" нещица. Това са хора с вяра в Себе си. Дали ни е нужна такава вяра в себе си? Сила? Да, самоувереността дава сила, инерция, създава лидери, които повличат хора след себе си... Сила! Но Силата без Добродетелност носи само беди и нещастия. Колкото повече, толкова повече... "Силата каза на света: "Мой си!" Светът я прикова като затворница към трона и. Любовта каза на света: "Твоя съм!" Светът и даде целия си дом." Р.Тагор Вярата в себе си може да е Вяра ако е в хармония с Бог, Природните закони или Космическите хармонии, както искате така го наречете. От друга страна по света винаги е имало армии от смирени безименни и никому неизвестни Божии Войни, изживели живота си в служене на света, на другите, тихо и без да осъзнаят величието на сkромното си ежедневие. "Ножницата не се оплаква че е тъпа, щом пази острие на сабя" Р.Тагор Ние сме ножницата, а сабята е божественото начало у всеки от нас. Редактирано Май 11, 2009 от didi_ts feya 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 10, 2009 Доклад Share Добавено Май 10, 2009 Соациалната психопатия, нарцистичната психопатия, параноидната психопатия са все присъщи на "величията" от по-горе. Това са психиатрични диагнози, за съжаление масово разпространени. Там е работата, че с питането си кому са нужни тези психопати и вярата им в тях си не променяме нещата в тях, а само се фиксираме в негативното. По-горе дадох примери в метафоричен вид за невротичната неувереност и развитието и в здрава увереност! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Май 12, 2009 Доклад Share Добавено Май 12, 2009 Това според мен са все интерпретации на "вяра в себе си". До колко това "себе си" е чисто и адекватно, до колко се вписва в соца и до колко е реално е друг въпрос. Проблема е в "себе си", а не във вярата. А силната вяра в себе си според мен неизбежно ражда лидери. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Сиромах Добавено Ноември 11, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 11, 2009 Вярата е прекрасно чувство,но съмнението я убива как може обикновен човек да надвие това колебание Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Ноември 11, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 11, 2009 (edited) Вярата е прекрасно чувство,но съмнението я убива как може обикновен човек да надвие това колебание Привет, брате! Човек не може да надвие каквото и да е, ако няма Божия благословия за това. Човек е твърде немощен. Какво може тогава да бъде направено? Първо за да се преодолеят колебанията и съмнененията на ума (логическия, философски и прагматичен ум), то ще трябва да се е спуснала първо Божията Милост към човека, та той, поради Нейната просветляваща Сила, да се сети, че се колебае, че се съмнява. След което, пак поради Божията Милост и Благодат, у човека да се явят някакви по вид и размер воля, твърдост, желание за промяна, душевен плач към Бога... Всичко е даденост от Отца. Колебанията и съмненията не могат да бъдат прекратени така лесно. Наистина има как това да стане, но за това заслуга човек не може да има и то не зависи от него, защото всичко което е в човека и "внос" от Бога. По принцип има три подхода към нещата. - Първият подход е да ги отхвърли човек, като се ползва от други неща, обратни на първите. Например, ако имаш съмнения и колебания - ползвай обратните на тях утвърждения и внасяй знание в себе си. - Вторият начин е да ги приемеш, като нещо Божествено, като частица Божественост и да ги възлюбиш, поради тази "причина". - Третият начин е да ги ползваш такива, каквито са, без да ги променяш. Това ще рече, че ще ползваш тяхното "гориво"! Този трети метод е най-труден и е съпътстван от много дълбока болка, но той представя симненията и колебанията, като нещо хубаво и нещо, което има своето почетно место в света. например: Симнявам се, колебая се, дали ще оздравея, или ще умре това тяло. Това ме води до страхове, а те ме карат да треперя и да не разсъждавем трезво. Ако ползвам първия метод, то ще ми е необходимо да чета и препрочитам различни писания и книги, чрез които да внасям в себе си утвърждения за това, че животът не приключва със смъртта на тялото, или ще чета такава литература, която ще ме просветли за човекът, като тяло, здраве, енергия, органи, процеси и системи, както и за всичките взаимовръзки между тези. Този първи метод е за начинаещия. За вторият метод ще ти трябва да си "леко" напреднал, защото той вече е свързан с определени вярвания ("вярвам" е глагол, който представя някакво по вид действие - действие, според дадено умствено убеждение/утвърждение, независимо дали то е свързано с религиозна представа, или не е). Та при този втори начин, ти не се опитваш да отхвърлиш съмненията и колебанията, а ги виждаш като част от Божествения промисъл и ги възлюбваш. Те са дошли до теб, за да те научат на нещо. На какво точно... ? Е, за да се разбере това ще ти е нужно да поемеш по пътя на третия подход към проблема, т.е. да навлезеш в самото колебание, да застанеш точно в "центъра" на съмнението.. Третия метод е за напреднали. Тази трестепенна методика е известна както в Тантра, така и в Будизма. В Християнството се ползват винаги едни и същи неща - пост, молитва и бдение. За да се постигне пост, то също е нужно да има низходяща Милост от Бога, инак постът ще е неуспешен, труден и ще е обречен даже на провал. Дори той може да бъда обханат от съмнения, от колебания... Ето защо, аз не правя подредбата на тези трите в тази последователност. За мен е по-удачно да се почва с молитвата, за да "тръгне" постът, както се казва. После става по-лесно. Според мен, а и не само, всичко зависи от Бога. Така, че, Брате, ако човек има колебания и съмнения, то нека се моли към Бога. Това е верния метод, защото всичко друго е даденост. Разбира се, може да се яват съмнения и колебания дори в молитвата, защото и тя е свързана с вяра, но това вече прилича неимоверно на онзи виц за физикът, който не вярвал в нищо, освен в науката, на въпреки това държал закачена конска подкова над вратата на кабинета си. Колегите му все го питали защо го прави, след като невярва, а той винаги отвръщал, че това действало дори и без да вярва човек в него. Но дори, ако човек има колебания във вярата, дори ако тя е пропита със съмнения, то тогава и отчаянието може да Път. Тъй, че... Матей 5 3 Блажени нищите духом; защото е тяхно царството небесно. 4 Блажени нажалените, защото те ще се утешат. 5 Блажени кротките; защото те ще наследят земята. 6 Блажени които гладуват и жадуват за правдата; защото те ще се наситят. 7 Блажени милостивите; защото те помилвани ще бъдат. 8 Блажени чистосърдечните; защото те ще видят Бога. 9 Блажени миротворците; защото те синове Божии ще се нарекат. 10 Блажени гонените заради правдата; защото е тяхно царството небесно. 11 Блажени сте когато ви похулят и ви изгонят, и връх вас рекат на лъжа всяка зла реч заради мене. 12 Радвайте се и веселете се, защото е голема на небесата вашата заплата: понеже така изгониха пророците, които бяха преди вас. Бъди здрав! Редактирано Ноември 11, 2009 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Сиромах Добавено Ноември 11, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 11, 2009 Благодаря ти много братко затова,че ми се отдава възможност да общувам с хора които знаят много за Бога,защото в днешно време хората са с изкривено мисли и чувства; Преди известно време бях се разгневил много на Всевищният,защото ми бе Изпратил много беди,но като измина малко време разбрах,че не мога да живея дори миг без вяра в Него. Несигурност и съмнения бяха ме обзели''неверие'' /макар и от малък да живея с вярата и да се боря със злото в живота в името на Бога бях обезверен,дано Бог да ми прости. Бъди жив и здрав приятелю........... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Ноември 11, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 11, 2009 Благодаря ти много братко затова,че ми се отдава възможност да общувам с хора които знаят много за Бога,защото в днешно време хората са с изкривено мисли и чувства; Преди известно време бях се разгневил много на Всевищният,защото ми бе Изпратил много беди,но като измина малко време разбрах,че не мога да живея дори миг без вяра в Него. Несигурност и съмнения бяха ме обзели''неверие'' /макар и от малък да живея с вярата и да се боря със злото в живота в името на Бога бях обезверен,дано Бог да ми прости. Бъди жив и здрав приятелю........... Привет отново! Абе не съм от тези, които се имат за абсолютно знаещи. Както и да е... Също преди години изгарях от различни емоции - ропот, протест срещу Съдбата/Бог... даже ми е идвало да се кача "горе" и лично да се разправям с Него, че да види Той, като го уловя и оскубя брадата Му... , но това е било просто от невежеството мое и от бедност на душата, както разбира се от твърде голямата амбиция (аз). И така живеех като Богоборец. Дори попаднах цебенасочено в боксовата зала, а по-късно направих явен опит да стана легионер във прословутия Френски Легион... Накрая две хирургически интервенции и борбата в мен видимо започва да намалява. Та така до ден днешен... Постоянно съм нащрек да не се окажа Богоборец, като един уж модерен, но все още старозаветен Яков. Същия, който се бори, ама май само със собсгтвените си представи, илюзии, кьорфишеци... пък накрая да излезе, че дори и "демоните" са Ангели Господни. Това бедите, това страданието, това мъките... за тях ясно се разбира в книга "Йов"... там и за Вярата пише и на много други места също... но борбата продължава докато има борец, докато има "аз" и е толкова трудно да си победител над себе си и да добиеш Свобода от себе си. Днес, незнам дали да се радвам, или да плача, като гледам как мой колега в Богословския спечели почетния приз в аматьорския ни бокс, тежка категория, на държавния ни шампионат... и това богослов, дипломиран... Толкова много ще оставя без коментар... Всъщност човек не се бори с нищо друго освен със себе си и все търси да е победител, да е на далавера, да припечели щастието, което така копнее душата му. И така това продължава, докато не се подходи алогично - да се спре с каквато и да е борба, да се смири човек, да се съгласи с каквото и да е, да благодари и евентуално да възлюби. С Мир Е Ние - Събласие, Благодарност, Любов Всичко това е нищо повече от Шабат, от Нирвана от връх в медитацията. Върховно спокойствие, мир и Благодат. Това е ДзаДзен - "просто седим". Известно е с хиляди имена. Те не са от голямо значение, като думи. Лека и доходна! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 11, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 11, 2009 Вярата, вярата в себе си, както и волята се възпитават. Бог помага, но от нас се иска да умножим поверените ни таланти, а не да ги заравяме в земята (Матей 25:15-30). Това, което дава Бог никога не е достатъчно за да се справим без индивидуални усилия. И ние сами трябва да умножим даденото. За щастие. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Сиромах Добавено Ноември 11, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 11, 2009 Благодаря ти много братко затова,че ми се отдава възможност да общувам с хора които знаят много за Бога,защото в днешно време хората са с изкривено мисли и чувства; Преди известно време бях се разгневил много на Всевищният,защото ми бе Изпратил много беди,но като измина малко време разбрах,че не мога да живея дори миг без вяра в Него. Несигурност и съмнения бяха ме обзели''неверие'' /макар и от малък да живея с вярата и да се боря със злото в живота в името на Бога бях обезверен,дано Бог да ми прости. Бъди жив и здрав приятелю........... Привет отново! Абе не съм от тези, които се имат за абсолютно знаещи. Както и да е... Също преди години изгарях от различни емоции - ропот, протест срещу Съдбата/Бог... даже ми е идвало да се кача "горе" и лично да се разправям с Него, че да види Той, като го уловя и оскубя брадата Му... , но това е било просто от невежеството мое и от бедност на душата, както разбира се от твърде голямата амбиция (аз). И така живеех като Богоборец. Дори попаднах цебенасочено в боксовата зала, а по-късно направих явен опит да стана легионер във прословутия Френски Легион... Накрая две хирургически интервенции и борбата в мен видимо започва да намалява. Та така до ден днешен... Постоянно съм нащрек да не се окажа Богоборец, като един уж модерен, но все още старозаветен Яков. Същия, който се бори, ама май само със собсгтвените си представи, илюзии, кьорфишеци... пък накрая да излезе, че дори и "демоните" са Ангели Господни. Това бедите, това страданието, това мъките... за тях ясно се разбира в книга "Йов"... там и за Вярата пише и на много други места също... но борбата продължава докато има борец, докато има "аз" и е толкова трудно да си победител над себе си и да добиеш Свобода от себе си. Днес, незнам дали да се радвам, или да плача, като гледам как мой колега в Богословския спечели почетния приз в аматьорския ни бокс, тежка категория, на държавния ни шампионат... и това богослов, дипломиран... Толкова много ще оставя без коментар... Всъщност човек не се бори с нищо друго освен със себе си и все търси да е победител, да е на далавера, да припечели щастието, което така копнее душата му. И така това продължава, докато не се подходи алогично - да се спре с каквато и да е борба, да се смири човек, да се съгласи с каквото и да е, да благодари и евентуално да възлюби. С Мир Е Ние - Събласие, Благодарност, Любов Всичко това е нищо повече от Шабат, от Нирвана от връх в медитацията. Върховно спокойствие, мир и Благодат. Това е ДзаДзен - "просто седим". Известно е с хиляди имена. Те не са от голямо значение, като думи. Лека и доходна! Спомена за френския легион, спомена за Богослов. Какво работиш ако не е тайна. Аз съм военен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Ноември 12, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 12, 2009 Спомена за френския легион, спомена за Богослов. Какво работиш ако не е тайна. Аз съм военен. Привет! Въпросът ти по-скоро е личностен, от колкото да има общо с темата. Няма нищо де, стига да не се нарпушава някое правило на форума и Портала.. Ще ти отговоря, пък ти за напред, ако имаш въпроси или посоки на разговор вървящи към личността на някой участник, те моля да ги отправяш или на Л.С. (Лични Съобщения), или в темата "Разговорки", за да спестяваме труда на модеряторите и администраторите, които и без това са претрупани понякога. С горенаписаното нямам за цел да ти се скарам, или нараня, а по-скоро да ти посоча това, което се счита за правило в този форум. Вярвам сам разбираш идеята на това. Иначе в момента работя в сферата на охранителната дейност. Благодаря ти за присъствието! Хум Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Ноември 12, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 12, 2009 Ники_ странен тунел на реалността ?! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Деяна Добавено Ноември 12, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 12, 2009 Понякога си мисля,че вярата е същата ,като надеждата !Абсурдна!За какво ми е да вярвам в себе си ?Знам си ... аз съм си аз и това е! Тън мън няма!Такава съм каквато съм,правя това което правя ,мисля каквото си искам и чувствам каквото чувствам.Вяра не искам ... трябва ми свобода ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 12, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 12, 2009 ... аз съм си аз и това е! ... Такава съм каквато съм,правя това което правя ,мисля каквото си искам и чувствам каквото чувствам. ... А защо не продължиш например със: свободна съм, колкото съм свободна и това е? Това, как се възприемаш, твоите мисли, твоите чувства и твоята свобода са тясно преплетени помежду си. Ако ти липсва свобода, това означава, че твоите чувства и мисли не могат да ти я осигурят, и може би е време да нарушиш измамното, непретенциозно и успокояващо „мисля каквото искам и чувствам каквото чувствам“, да поискаш повече и да се пребориш (вътре в себе си) за да го постигнеш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Деяна Добавено Ноември 12, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 12, 2009 Това са глупости ! Не се опитвай да ме анализираш и това е ! Не ме обърквай ... Думите ми по-горе са толкова прости ,не ги прави сложни! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Ноември 12, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 12, 2009 aaa, та в тази връзка. Наскоро ми казаха едно упражнение, при което просто се наблюдаваш коя мисъл и емоция откъде идват. В повечето случай мислим, че реагираме на външни обстоятелства, но реално мислите и емоциите идват от начина на интерпретация на външните обстоятелства, който си е вътрешен, но тук идва и другото упражнение: след като сме открили начин на интерпретация да открием в миналото съответния момент, когато сме решили да интерпретираме по тозои начин. Накрая излиза, че истинското ти "себе си" е много трудно да бъде открито в купа. абе упражнения един куп само да има кой да ги прави Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Ноември 12, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 12, 2009 (edited) ... Накрая излиза, че истинското ти "себе си" е много трудно да бъде открито в купа. ... Да Аз отдавна обяснявам, че "Бъди себе си" е мноооого яко послание в ... ученически лексикон Всеки път когато попитам някой как именно "е себе си" получавам или много смътни, или много смешни обяснения (а понякога и две в едно ) А за мен вярата в себе си не се връзва особено с бъди себе си. Напоследък, колкото се замислям по този въпрос, толкова повече свързвам вярата в себе си с вярата в Цялото. П.П. Деяна, не мисля, че Станимир иска да те обърка. Според мен се опитва да те накара да погледнеш зад думите си, да ги осмислиш сама за себе си. Редактирано Ноември 12, 2009 от Диана Илиева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Ноември 12, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 12, 2009 Напоследък, колкото се замислям по този въпрос, толкова повече свързвам вярата в себе си с вярата в Цялото. Да, много ценно прозрение! А, относно кое е това "себе си", обсъждали сме го многократно във форумите, а съвсем скоро и ТУК. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
siromah Добавено Ноември 13, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 13, 2009 За да повярва в себе си, човек трябва да се обича. Ако човек започне да обича всяка клетчица от тялото си, ако се радва и обича носа, очите, челото си, ако обича сърцето си, значи този човек вярва в себе си. Едва ли съществува човек, който да се обича и да не вярва в себе си. Ако вярваш в Бог, ще можеш да обичаш себе си. А ако се обичаш, ще повярваш в себе си. Напротив човек, трябва да намрази себе си да се жертва дори и с цената на живота си за другите , за да бяде угоден за Бога,а когато си добър пред Всевищният, ти си вярващ; feya 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.